РЕШЕНИЕ
№84
гр.Хасково, 08.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ............................................................................................ и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 930 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Я.М.Я. с постоянен адрес:***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000133 от 05.08.2022г. издадена от мл.полицейски инспектор към РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково(В. К. К.).
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради издаването й при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на административно-производствените правила.
Сочи се, че са нарушени изискванията на чл.26 от АПК, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по издаване на ИАА, какъвто по съществото си представлявала и оспорената ЗППАМ. Когато в резултат на неуведомяване на страната, тя не могла да вземе участие в производството по издаване на индивидуален административен акт, се погазвали всички нейни права в производството по издаването му, вкл. правото да даде обяснения и да направи възражения и те да бъдат обсъдени от административният орган. В този случай грубо и цялостно се нарушавал чл. 4, ал.2 от КРБ, който предвиждал че държавата гарантирала достойнството и правата на личността. Съгласно чл. 7, чл.3 от АПК принципът на истинността намирал отражение и в това, че истината за фактите се установявала по реда и със средствата предвидени в същия кодекс. Правото на страната да се запознае с преписката, да изрази становище по избраните доказателства и предявените искания, да прави писмени искания и възражения било съществено за правилното изясняване на въпроса. С неспазването на тази процедура се нарушавал принципът на равенство залегнал в чл.8, ал.1 от АПК, според който всички лица, които били заинтересовани от изхода на производството имали равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и интереси. В случай, че били налице хипотезите на ал.4 на чл.34 от АПК, то административният орган следвало да отрази мотиви за неприлагането им в издадения административен акт. Твърди се също, че в случай че на адресата на акта би била предоставена възможност за участие в административното производство по издаване на ЗППАМ, то същия е можел да представи доказателства, които били от съществено значение за издаването на ИАА. Независимо от характера на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издателят й трябвало да спази административните процедури по издаването й, а неспазването им водело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оспорване на заповедта по административен ред жалбоподателят направил искания за събиране на доказателства, относими към правния спор, но същите не били събрани от административният орган.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – Младши полицейски инспектор в РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково(В. К. К.), не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2022г. мл. автоконтрольор участък Любимец, в РУ Харманли към ОДМВР Хасково съставил по отношение на С. М. К. от гр.*** Акт за установяване на административно нарушение сер. АД, с бл. №232107. В акта е посочено, че на 05.08.2022г. около 21.30ч. в *** управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, собственост на Я.М.Я. ***, като при извършената проверка е установено, че водачът не притежава свидетелство за управление на м.п.с.
На база така съставения АУАН мл.полицейски инспектор в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково издал по отношение на жалбоподателя Я.М.Я. процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № 22-0351-000133 от 05.08.2022г., с която приложил ПАМ с правно основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.
В разписка, представляваща неразделна част от към заповедта е отразено, че последната е връчена на адресата си на 28.08.2022г.
На 12.09.2022г. жалбоподателят оспорил заповедта по административен ред пред Началника на РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково.
Предвид непроизнасяне на Началника на РУ Свиленград , по така депозираната жалба, на 27.09.2022г. Я.М.Я. оспорил процесната заповед пред Административен съд, гр. Хасково. Жалбата била подадена чрез административинят орган и заведена с вх. № 351000-5662/27.09.2022г.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.Обективирана е в писмена форма, подписана е от издателя й и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт, като същите се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. В разпоредителната част на заповедта ясно са посочени регистрационните табели, свързани с МПС, чиято регистрация се прекратява и касаещи л.а. с рег. № *******, поради което не би могло да се стигне до неразбиране и объркване относно това, кое моторно превозно средство е предмет на оспорената заповед.
Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на жалбоподателя за наличие на такива не се споделят. Преди издаване на оспорения акт органът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, като са приобщени необходимите писмени документи. Специалният закон ЗДвП не изисква уведомяване на лицето при започване на производство по издаване на заповед за прилагане на ПАМ, нито задължава органа да предостави възможност на лицето да даде обяснение/възражения по случая. Но дори да се приеме, че общите разпоредби на АПК са приложими и в това специално уредено производство, то нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК, а оттук и на чл.35, хипотеза 2-ра от АПК би могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и събиране и обсъждане на обясненията и възраженията на същото би се стигнало до различен резултат от възприетия в административното решение. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка респ. не даването на възможност на същия да изложи своите възражения или обяснения няма как да се отрази върху съдържанието на обжалваната заповед. Това е така, тъй като в случаите на издаване на ПАМ по чл. 171,т.2а от ЗДвП органът действа при условията на обвързана компетентност и при установяване наличие на управление на м.п.с. от водач, който не е правоспособен, същият е длъжен да се произнесе с издаване на заповед от съответния вид на обжалваната в настоящото производство, спрямо собственика на автомобила. Дали последният е знаел, че моторното превозно средство се управлява от неправоспособно лице е иррелевантен за делото въпрос. Това е така, тъй като ПАМ не е санкционен акт и съответно изясняване на субективната страна на деянието и конкретно вината не е дължимо от съда. Отделно от това в случая нито се твърди по делото, нито се доказва, че автомобилът е ползван без разрешението на жалбоподателя или въпреки неговото несъгласие. Хипотетично се излагат доводи, че е недопустимо на жалбоподателя да се прилага ПАМ, в случаите когато третото лице е придобило неправомерно владението върху пътно превозно средство, но не се ангажират доказателства удостоверяващи, че тази хипотеза е налице и в конкретния случай.
Издаването на заповед за принудителна административна
мярка по съществото си е такова, което не търпи отлагане, предвид, че целта на
същата е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения, което налага административният
орган да действа незабавно при установяване признаци на поведение попадащи под
някоя от хипотезите посочени в чл.171,т.1-т.8 от ЗДвП. Освен това по делото не
са събрани никакви доказателства, а и не се твърди че преди издаване на
оспорената заповед жалбоподателя е поискал, но му е било отказано да: се
запознае с материалите по преписката(обратно-установява се че е запознат с АУАН) или пък че е
препятствано по някакъв начин правото му да даде становище по събраните
доказателства или да ангажира искания във връзка с тях, въпреки че е поискал да
стори това. Предвид това възраженията за нарушение на чл.34 от АПК, чл.7, ал.3
от АПК и чл.4, ал.2 от КРБ са изцяло неоснователни.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Обжалваният административен акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на
издаване на заповедта редакция прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посоченият вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в конкретният случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено последното от тях, а именно управление на м.п.с. от несобственик, който е неправоспособен водач. Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са три – 1.заповедта да има за адресат собственика на МПС; 2. ППС да е било управлявано от лице което не е собственик на автомобила и 3. последния към датата на управлението да е неправоспособен водач.
Между страните не е спорно, а и се установява от приетата по делото
справка , че собственик на процесното м.п.с,
марка“Фолксваген“, модел***“ с регистрационен № *******е именно
жалбоподателят.
Между страните не е спорно и че на 05.08.2022г.
около 21.30ч. в гр.Х., действия по управление на същия лек автомобил
са осъществявани от С. М. К.. Това обстоятелство се установява и от приетият
също без оспорване АУАН с бл. № 232107
от 05.08.2022г.
Посоченият АУАН е издаден от длъжностно лице, в кръга на правомощията му по закон, по установеният ред и форма. Следователно, в частта на установените от актосъставителя обстоятелства, материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е отнася се до съществуването на факти възприети лично от длъжностно лице издател. АУАН следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, които са възприети лично от съставилото го длъжностно лице, а именно че на посочената в него дата и място С.М.К. е управлявал процесното моторно превозно средство, като към този момент водачът е бил неправоспособен. Последното обстоятелство се подкрепя и от приетата без оспорване по делото като писмено доказателство справка за нарушител/водач по отношение на С.М.К., видно от която на същия не е било издавано СУМПС. Следователно по преписката е доказано съображението на органа, че водачът на автомобила към 05.08.2022г. е неправоспособен такъв. Жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства, че водачът на автомобила притежава правоспособност за управление на м.п.с. от категорията на процесното. Касае се за положителен факт и доказателствената тежест за установяването му пада върху страната която твърди наличието му.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи
фактически основания за налагане на процесната ПАМ. При наличие
на предпоставките на чл. 171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, административният орган
действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна
административна мярка от вида по посочената в същата законова норма. Неоснователно
от оспорващата страна се твърди, че прилагане на ПАМ е само правна възможност,
т.е. органът действа при условията на оперативна самостоятелност. Прилагане на
ПАМ в случая почива на нормите на ЗДвП,
който е специален закон и има приоритет пред разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН,
която се явява обща норма. Ето
защо законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ. От
материалите по делото не се установява засягане
права и законни интереси на
жалбоподателя в степен,
несъответстваща на необходимото, за която е издадена оспорената заповед, тъй
като същата има срочен характер, а в
самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта
на закона, не е предвиден, тъй като
срокът за който е приложена ПАМ е в рамките на минималния установен от закона,
а именно 6 месеца.
Ето защо, оспорената заповед, се явява издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, и в съответствие с материалният закон, поради което оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
, настоящото решение е окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Я.М.Я. с постоянен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000133 от 05.08.2022г. издадена от мл.полицейски инспектор към РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково(В. К. К.).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: