Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75
гр.Варна, 07.01.2010 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, десети
състав, в публично заседание на седми декември през две
хиляди и девета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г* Ч*
при секретаря
М.Б. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2292
по описа за 2005
год. на
ВРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата си
молба ищците В.Н.Ж. и Т.Й.Т.,*** , твърдят, че по силата на
реституция с Решение № 518/15.06.98г. на ПК – Варна в качеството им на
наследници на Милка Лефтерова Кълчиклиева
им е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху недв.имот, находящ се в
гр.Варна, кв.Виница, мест.”Мешелик” с площ от 3,283дка, съставляващ им.№ 7920 от КП на
местността от 1956г. Твърди, че по силата на това реституционно решение се
легитимират като собственици на възстановения имот, като последния обхващал
няколко имоти, един от който бил реална част с площ от 289 кв.м. от недвижим
имот, представляващ имот № ***от КП на м.”БЧДМ”, при граници на претендираната реална част: имот №№ 849, 847, път и останалата част от имот № ***.
Твърди в с.з. , че правото му на собственост върху възстановения имот е
придобито в резултат на изтекла придобивна давност за периода от даряването му
на сватбата на наследодателката до влизане в ТКЗС, т.е.1938-58г. Ищците релевират, че ответника не е придобил право на собственост
върху процесния имот по реда на § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като правото на
ползване не било предоставено от надл.орган , към
1991г. нямало изградена сграда. Излага се, че описаната реална част от
процесния недвижим имот се владее от последните без правно основание.
Отправеното до съда искане е ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху процесната реална част с площ от 289
кв.м. от недвижим имот, представляващ имот № ***от КП на м.”БЧДМ”, при граници
на претендираната реална част: имот №№ 849, 847, път и останалата част от имот № ***.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по делото, А.Н.И.,
редовно призован чрез ДВ бр.87/27.10.2006г. на осн. чл.50, ал.1 от ГПК /отм./
, не се явява
и не изпраща представител, поради което с оглед разпоредбите
на чл.50, ал.2 от ГПК му е назначен особен
представител – адв.М.Касабова от ВАК. Последният оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва правото
на собственост на ищците върху претендирания имот , постановеното в тяхна полза
рест.решение, както и правото на собственост върху възст.имот на наследодателя им отпреди кооперирането.
Претендира разноски по делото.
Ответниците по
делото Н.И.С. и И.Н.С., чрез процесулния си
представител адв.Н.Христов, оспорват предявения иск. Твърдят, че имота е бил
предоставен за ползване и изплатен по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва
правото на собственост на ищците по делото, както и идентичността на процесния
имот с възстановения.Претендира разноски по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 518/15.06.98г. на ПК –
Варна , постановено по преписка по заявление вх.№ 40388/17.02.92г., подадено от
Т.Й.Т., е възстановено правото на собственост на наследниците на Милка Лефтерова Кълчиклиева, б.ж. на
гр.Варна, в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху нива с площ от 3,283дка,
находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на “Виница”, в
местност ”Мешелик”, имот № 7920 по КП от 1956г., заявен с № 1 в заявлението и установен с емлячен регистър.
От представените удостоверения за
наследници №№ 303/11.04.05г., 1131/08.04.05г. и 1033/08.04.04г. на общ.Варна,
се установява, че ищците по делото са
наследници по закон на Милка Лефтерова Кълчаклиева, б.ж. на гр. Варна, поч.
на 27.05.1974г. Към приложената реституционна преписка фигурира и удостоверение
за идентичност на имена на наследод. Милка Лефтерова Кълчаклиева, изд. от
общ.Варна, съгласно която Милка Лефтерова Кълчаклиева и Милка Йовева
Тодорова са имена на едно и също лице. Съобразно представеното позволително за венчание № 30/22.01.1936г. на Варненска епархия Милка Лефтерова е сключила брак с Йови Т.
/ в този см. са и представените семейни регистри –стр.185-186/.
Видно от НА за доброволна делба от
18.02.1919г. е извършена делба на наследство, останало от наследод.Христо
Ганев, като според същия на Лефтер Христов се дава и
той приема да вземе само 3,8дка от нивата „Мешелика”
, цялата от 15,3 дка, при съседи- К.Янев, Г.Христов, К.Христов и А.Христов.
Съгласно удостоверение за наследници № 290/24.01.97г. на общ.Варна, Милка Лефтерова Кълчаклиева е сред
наследниците по закон на Лефтер Христов Ганев, б.ж.
на гр.Варна, поч. на 20.01.59г. Представена е и
декларация за притежавани непокрити земед.имоти №
500, подадена от Милка Йовева Тодорова от с.Виница, общ.Варна , с която е декларирана нива от 3 дка в мест.Мешелик , придобита по
дарение.
Съгласно удостоверение № 150/29.01.86г.
на ОбНС Варна, на Н.И.С. на осн.
решение № 24/484-3/17.11.82г. на ИК в изпълнение на ПМС № 11/02.03.82г., е
предоставено право на ползване върху хавра от 1 дка,
находящ се в землището на гр.Варна, м.Борук дере, при
граници – път, Ан.Ангелов и път.
Съобразно приетия по делото оценителен
протокол №2666/23.08.94г. на на Н.И.С. е обявена
оценката на имота , получена на 23.09.9г., която е била надлежно заплатена от последния /в
този см. са представените вносни бележки л.159-165, 170-172/. Приложена е и
фактура № 1459/27.11.78г., за закупуване на сглобяема конструкция за вилна барака,
както и данъчна декларация за деклариране на имота , ведно с постройката, през
1998г., съгласно която последната е построена през 1980г.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано изцяло от съда като обективно и
пълно, се установява, че процесния имот попада с ***кв.м. в стар имот № 3513 по
плана на стари имотни граници на СО ”БЧДМ” , съответстващ на им.пл.№ 7920 от КП
от 1956г., както и че мест.”Мешелика”
и „Борук дере” са съседни местности и се преливат,
като образуват СО ”БЧДМ”. Вещото лице дава заключение още, че в процесния имот
е поставено бунгало със застр.площ от 10кв.м,
състоящо се от едно помещение, със стени от пластмасови плоскости, без основи,
поставено върху единични камъни, със скатен профил с
профилна ламарина, с дървен прозорец и врата, с прекарана външна ел.инсталация
, несвързана с общ ел.провод.
От заключението на
вещото лице – Ц.Ц. по допуснатата и приета от съда СГЕ, кредитирано изцяло от
съда като обективно и пълно, се установява че подписът, положен за “Кметски
наместник ” в оценителен протокол № 2666/23.08.94г. не е изпълнен от Димитър Балинов, изпълнявал длъжността към датата на съставянето
му.
По искане на
ищцовата страна, с оглед доказване на твърденията й за придобиване на имота по
давност преди кооперирането му, са разпитани свидетелите Георги Христов / с
родство със страните, които съдът преценява съобразно разпоредбите на чл.136 ГПК / и Атанас Илиев /без родство със страните/, които заявяват, че знаят, че
имота е бил подарен на Милка от нейния баща на сватбата й , като го владяла до
внасянето му в ТКЗС през 1958г., като спорове по отношение на него нямало. Тези показания
съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани
факти , базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети
за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
За да бъде
основателен така предявения ревандикационен
иск трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищците да са
собственици
на претендирания имот; имота да се
намира във владение или държане на ответника и последния да го владее или държи без основание. В
настоящия случай ищците се позовават на възстановяване на правото на
собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ по силата на завършен
фактически състав на реституционна процедура, въз основа на подадено заявление
по реда на чл.11 ЗСПЗЗ и постановено решение на ПК-Варна. Решението на
ПК е постановено по реда на чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, т.е. такова, с което
се възстановява правото на собственост в съществуващи възстановими
стари реални граници върху индивидуално определен имот, поради което и е налице
завършеност на реституционната процедура, легитимираща ищците като собственици
на възстановения имот и разполагащи с активна материалноправна
легитимация да водят ревандикационен иск, което
обуславя допустимостта на производството.
От своя страна ответниците
оспорват материалноправната легитимация на ищците и
на наследодателя им като собственик на процесния имот преди кооперирането му. Актът
на поземлената комисия не би
могъл да легитимира сам по себе си безспорно ищците
като собственици на процесната земеделска
земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността
на правото на собственост не са провели
успешно доказване на факта, че
наследодателят
им е придобил имота по някой
от способите по чл. 77 от ЗС преди
внасянето на земята в ТКЗС. Ответникът по ревандикационния
иск не е взел
участие в специалното административно производство по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, приключило
с позитивното решение № 518/15.06.98г. на ПК – Варна, поради което
активната материалноправна легитимация на ищцовата страна по
иска с правно основание чл.108 от ЗС предполага
не само установяване
на наследствено правоприемство, което е налице в конкретния случай, но и на принадлежността на правото на
собственост върху възстановения земеделски имот към патримониума
на техния наследодател към момента на образуване
на ТКЗС. В случай на възражения от страна на ответника, съдът,
разглеждащ ревандикационния иск следва да направи самостоятелна преценка налице
ли са били предпоставките за възстановяване на собствеността, без да е обвързан
от действието на адм.акт, ако то противоречи на
закона / в този см. са Решение №24/99г. по гр.д.№1912/97г. на ВКС и Решение
№939/22.06.06г. по гр.д.№1317/05г. на ВКС/.
Тъй като ищците черпят
права от представеното
по делото
позитивно решение на ПК за възстановяване
на правата им в качеството на наследници на
реституираните собственици,
и предвид оспорването на тези права от
ответника
по делото, те следваше да
установят фактите, пораждащи техните права, чрез главно
и пълно доказване,
т.е. че наследодателя им е притежавал правото на собственост върху
процесния имот преди образуване на ТКЗС;
че е подадено заявление в срока по чл.11 ЗСПЗЗ от легитимирано за това лице; че
е постановено валидно и законосъобразно по същество решение от ПК за
възстановяване на имота с оглед наличието на всички елементи от фактическия
състав на земед.реституция.
Съгласно въведеното от ищците твърдение, техния наследодател Милка Лефтерова е придобил собствеността върху възстановения имот
по силата на упражнявано давностно владение за периода от 20г. - 1938-58г. От
показанията на разпитаните по делото свидетели А.Илиев и Г.Христов, последните
макар и ценени при условията на чл.136 ГПК /отм/, кредитирани на база на
непосредствени възприятия и вътрешно непротиворечиви, се установява, че М.Лефтерова е владяла недв.имот с
площ от 3дка в мест.Дъбравата /Мешелика/
, с намерение за своене, който имот е получила като
дарение на сватбата си от своя баща Лефтер Карахристов , като имота бил владян до 1958г., когато бил
внесен в ТКЗС. От представеното по делото позволително за
венчание № 30/22.01.1936г. на Варненска епархия се установи, че наследод.Милка Лефтерова
е сключила брак през 1936г., поради
което и съгласно изискуемия по чл.34 от
ЗД /отм/ срок е 20 години и същият е изтекъл през 1956г. Поради това
съдът приема, че наследодателя на ищците е придобил собствеността върху
възстановения имот чрез давностно владение за периода 1936-56г. Безспорно се
установи от свидетелските показания, че имота е бил отнет чрез включването му в
ТКЗС, т.е. чрез способ, посочен в чл.10 от ЗСПЗЗ.
От заключението на
в.л. инж.Р.П. се
установява, че процесния имот попада с ***кв.м. в стар имот № 3513 по плана на
стари имотни граници на СО ”БЧДМ” , съответстващ на им.пл.№ 7920 от КП от 1956г., възстановен на ищците, при което е установена и
идентичността между възстановения и процесния имот по делото.
Установи се , че постановеното
решение е издадено по заявление вх.№ 40388/17.02.92г., подадено в срока по
чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ от легитимирано лице- Т.Й.,***. Предвид гореустановеното
съдът приема, че решение № 518/15.06.98г. на ПК – Варна легитимира ищците като собственици на процесния
имот.
В настоящия случай
ответниците твърдят, че са придобили правото на собственост върху имота по
силата на настъпила трансформация на предоставеното им право на ползване в
право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид това в
тяхна тежест бе да установят, че са налице предпоставките на § 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия вече ползвател /§ 4, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ/ се предоставя възможност да придобие собствеността върху земята, а именно:
да му е предоставено право на ползване върху процесния имот с акт по § 4, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е построил сграда върху земята до 01.03.1991 г. и да е
заплатил същата на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в
сила на оценката.
Ответниците се легитимират
като собственици на имот № ***от КП на м.”БЧДМ”, по силата на осъществения
сложен фактически състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настъпило наследяване
за А.Н.И. и И.Н.С..
По делото от представените
доказателства / удостоверение
№150/29.01.86г. / се установява, че на ответника
Н.С. е предоставено
право на ползване върху хавра от 1 дка в мест.Борук
дере по силата
на ПМС № 11/82г./съответния
акт съгл. §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/. Т.е. на Н.С. надлежно му е учредено
право на ползване върху имот пл.№ ***.
Представения
оценителен протокол от ответната страна бе оспорен от ищците по реда на чл.154 ГПК / отм/
относно автентичността му на положения от посочения като кметски наместник
подпис върху него, като от допусната СГЕ безспорно се установи, че подписът под
него не е положен от изпълняващия тази длъжност към момента на издаването му.
Видно е от самия протокол, че е подписан със запетая , което според обичаите в
практиката означава, че не е подписан от неговия издател, а негов заместник,
чиято служебна компетентност не бе оспорена от ищцовата страна, поради което и
съдът се счита за обвързан да приема засвидетелстваните в него факти. От представените вносни бележки несъмнено се установява,
че Н.С. е заплатил
процесния имот по предвидения законов ред на собственика чрез общината.
От заключението
на вещото лице безспорно се установи, че
в така предоставения имот ответниците са поставили бунгало със застр.площ от 10кв.м, състоящо се от едно
помещение, със стени от пластмасови
плоскости, без основи, поставено върху единични камъни, със скатен
профил с профилна ламарина, с дървен прозорец и врата, с прекарана външна ел.инсталация , несвързана с общ ел.провод. От приложената данъчна декларация е видно, че е декларирано
неговото изграждане през 1980г., поради
което и съдът приема, че към
01.03.91г. то
е съществувало
в имота.
От така събраните
доказателства съдът приема, че описаната от вещото лице постройка в имота не
съставлява сграда по см. на закона. Видно е, че постройката не е изградена
върху масивна основа, съставена е от обемно сглобяеми елементи / в този см. и е
представената от ответната страна фактура № 1459/78г./, няма данни да е
използвана постройката за сезонно живеене. Ето защо съдът приема, че същата
не отговаря на характеристиките за сграда по
см. на
§4а ПЗР на ЗСПЗЗ поради попадането й в изключенията на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Предвид така изложеното, доколкото не е налице в имота сграда по см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е налице пречка за трансформиране
правото на ползване върху земята в правото на собственост върху нея по
отношение на ответниците
по делото, независимо от
извършеното заплащане на земята. Не се установяват
да са налице и предпоставките на §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, даващи основание за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост. Поради липсата на права, възникнали по реда на §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесната реална част без основание, и доколкото решение № 518/15.06.98г. на ПК – Варна е възстановило правото на собственост на ищците
върху тази част от ПИ № ***, то предявения ревандикационен
иск се явява основателен до размера на реална част от 277кв.м., доколкото се
установи от СТЕ, че именно с тази част имот пл.№***попада във възстановения
имот.
При този изход на
спора формулираното искане от ищците с правно основание чл. 64, ал. 1 от ГПК
/отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно
съобразно уважената част от исковете, поради което ответниците следва да бъдат
осъдени да им заплатят сумата от 196,50лева, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски. На осн. чл.64, ал.3 ГПК
следва да бъде осъден отв. А.Н.И. да заплати по
сметка ***, по бюджета на съдебната власт и сумата от 50лв, представляваща
направени разноски за СТЕ.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,***, А.Н.И.,***,
и И.Н.С., ЕГН **********,***, да
предадат на В.Н.Ж., ЕГН **********, и Т.Й.Т., ЕГН **********,***, владението върху реална част
с площ от ***кв.м. от имот № ***от КП на м.”БЧДМ” в землището на гр.Варна, при
граници на претендираната реална част: имот №№ 849, 847, път и останалата част от имот № ***,
повдигната в зелен фон на
скицата на вещото лице инж.Р.П.
на лист 174 от делото,
която приподписана от съда съставлява
неразделна част от решението, на основание чл. 108 от ЗС, като отхвърля
иска за разликата над 277кв.м. до претендираните
289кв.м. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,***, А.Н.И.,***, и И.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Н.Ж., ЕГН **********, и Т.Й.Т., ЕГН **********,***, сумата от 196,50 / сто деветдесет и шест лева и 0,50ст./ лв, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по
делото, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА А.Н.И.,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка *** ( петдесет лева ) лева, представляваща направените от
бюджета на ВРС разноски за вещо лице, на основание чл.64, ал.3 ГПК
/отм/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
14-дневен срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: