М
О Т И В И
към
присъда по Н.Ч.Х.Д. № 1472/2020г. по описа на КРС
Подсъдимата Л.В.Б.
е предадена на съд в обвинение за това, че на 20.06.2020г.
и 19.09.2020г.
в гр.Кюстендил, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК не е изпълнила Определение № 707/30.04.2020г. по гр. дело №
525/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил относно определеният режим на лични контакти на
тъжителя Б.И.Б., ЕГН ********** със сина си Б. Б.Б., с ЕГН **********.
Подсъдимата е взела детето преди изтичане на определения краен час за лични
контакти.
Частният
тъжител Б.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** чрез повереника си – адв. С.,
поддържа тъжбата си. Твърди се, че частният тъжител, заедно с подсъдимата Л.В.Б.
имат дете – Б. Б.Б.. С Определение № 707/ 30.04.2020г., постановено по гр. дело
№ 525/2020г. по описа на Районен съд - Кюстендил, е определен режим на лични
контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца
във времевия интервал от 09.00ч. до 20.30 ч., по седем часа дневно, с
прекъсване през времето за обяд и следобедна почивка на детето, като контактите
следва да се осъществяват на територията на гр. Кюстендил на места, подходящи
за посещение с оглед възрастта на детето и съобразени с действащите онзи момент
ограничения, въведение със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., като майката има право да присъства в съботния ден, а в неделя
контактите се осъществяват без нейно присъствие, като взимането и предаването
на детето да се осъществяват от и в дома на майката, гр. Кюстендил, ул. „…..“
№6.
Твърди се, че
на 20.06.2020г. /третата събота на месец юни 2020г./, на мястото, където е
следвало да бъде предадено детето, подсъдимата не е изпълнила в пълнота
задължението й по влязлото в сила определение относно определения режим на
лични контакти. Според описаното в тъжбата, майката предала детето в 09.40 ч.,
вместо в 09.00ч. на място, където не е определено съобразно привременните мерки
и в присъствието на сестра си и майка си, които отправяли обиди спрямо
тъжителя и неговото семейство. За
неизпълнение на задължението си на 20.06.2020г. в 10.45ч., частния тъжител е
уведомил РУ – Кюстендил, като е подал жалба, въз основа на която е образувана
преписка с рег. № 1910000-9522/20.06.2020г. След сигнала до полицията
подсъдимата е взела детето от ръцете на баща му у заедно със сестра си и майка
си са се отправили в неизвестна посока.
Твърди се, че
на 19.09.2020г. /третата събота на месец септември/, съгласно определения режим
на лични контакти и приетите привременни мерки с Определение № 707/ 30.04.2020г.,
постановено по гр. дело № 525/2020г., Л.В.Б., след като отново е предала детето
на баща му със значително закъснение в 09.40 часа, е изразила желание да
присъства на разходката, което право и е определено за съботните дни.
Разходката продължила около час, при което детето се уморило и баща му преценил
да го прибере в хотелската стая в хотел „Рамира“ в центъра на града, където
отсядал всяка събота и неделя. Заявил на подсъдимата, че ще предаде детето в
12.30 ч., но в 11.30 ч. хотелската стая била посетена от старши полицай В.Н. и
полицай И.В., заедно с майката, които настояли детето да бъде предадено на
майката, тъй като бащата го задържал в нарушение на определените лични
контакти. С оглед на това, бащата и настоящ частен тъжител предал детето на
майка му в 11.40 ч. С оглед на това, отново е подадена жалба до РУ Кюстендил,
като е образувана преписка с рег. № 1910000-14668 от 19.09.2020г.
Частният
тъжител сочи, че е лишен от значителна част от определеното му време за лични
контакти с детето, като съпругата му продължавала да създава напрежение по
време на предходни и последващи срещи между него и малолетния им син.
Подсъдимата Л.В.Б.,
ЕГН **********, чрез защитника си адв. А. П., заявява, че не се признава за
виновна по наведеното пред съда обвинение. В своите обяснения твърди, че на 20.06.2020г.,
след срещата на детето с баща му сутринта, бащата взел детето отново след
обяда, както е по определените привременни мерки. На 19.09.2020г., по случай
рождения ден на бащата на подсъдимата, цялото семейство били на заведение в
центъра на гр. Кюстендил. На съседна маса били и родителите на тъжителя. В
същия ден детето не е поискало да влиза в хотела, където тъжителят е отседнал,
но въпреки това го накарали. Майка му и настоящ подсъдим „изпаднала в панически
ужас“, при което подала сигнал на тел.112, появили се органите на реда и с
тяхно съдействие взели детето. Не си спомняла дали следобед е предоставяла
детето на баща му.
Към делото са
приложени Определение № 707 от 30.04.2020г. по гр.дело №525/2020г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, преписка с рег. № 1910000-14668 от 19.09.2020г. по
описа на РУ Кюстендил, справка за подадени сигнали по телефон 112 на 20.06.2020г.
и на 19.09.2020г. от Б.Б. и Л.Б., както и звукозаписи, представени на
електронен носител и Заповед за незабавна защита № 260006 от 03.02.2021г. на
Районен съд – Кюстендил.
В открито
съдебно заседание са разпитани пред съда посочените от тъжителя двама свидетели
– З. Г. И. и И.Б.И., както
и М. М. Х. и Я. В. Х., доведени от подсъдимата, както и служителите на РУ
Кюстендил В.Н. и И.В.. Полицейските служители заявяват, че не си спомнят за
случилото се, но поддържат описаното в приетата по делото докладна записка.
З. И., която е
майка на тъжителя, твърди, че на 19.09.2020г. вместо в 09.00 ч., майката е
пожелала да предаде детето в 09.30ч. На същата дата е присъствала тя, както и
нейният съпруг И. И., в качеството им на баба и дядо на детето. Потвърждава
описаното в частната жалба, като допълва, че в същия ден детето е взето от
майка му с помощта на полицейските органи в нарушение на определените
привременни мерки. На 20.06.2020г. споделя, че в центъра на гр. Кюстендил е
имала размяна на реплики и обиди по неин адрес от страна на подсъдимата и
нейните роднини. Според свидетеля, майката е предоставила детето в следобедните
часове на 20.06.2020г. и 19.09.2020г.
От свидетелските
показания на И. И., баща на Б.Б., се установи, че на 19.09.2020г. детето е
взето от баща му след съдействие от страна на полицията около 11.30-11.40 ч. и
предадено на майка му. Свидетелят не е категоричен относно въпроса дали следобеда
в същия ден бащата се е виждал с детето. На 20.06.2020г. подсъдимата отново
взела детето по-рано от определеното. Споделя, че в същия ден следобед
подсъдимата не е дала детето.
В същото
съдебно заседания е разпитан и свидетеля М. М. Х., доведена от подсъдимата и
нейна майка. По нейни данни, на 20.06.2020г. детето е било с баща си след 09:30ч.
в парка. На място присъствала майка му, както и свидетелката и другата и
дъщеря. Започнала размяна на обидни думи, като тъжителят, в присъствието на
майка си и баща си отвел детето. Подсъдимата се обадила на полицията, при което
тъжителят, след като разбрал за подадения сигнал до органите на реда, сам
върнал детето на майка му към 11.30 ч. Следобед, на същия ден, тъжителят взел
детето според отредените мерки. На 19.09.2020г. свидетелят не е присъствал, тъй
като била на заведение по повод рождения ден на съпруга й. Подсъдимата й се
обадила по телефона, плачейки, поради факта, че бащата прибрал детето в хотела.
Отново подсъдимата потърсила съдействие на тел.112, като с помощта на полицията
майката взела детето. Следобеда на същия ден бащата пак взел детето.
От разпита на
св. Я. Х., сестра на подсъдимата, се установи, че на 20.06.2020г. тъжителят сам
е взел детето по-късно от определеното, а след това го е върнал в 12:00ч. Споделя,
че е получавала обиди от Б.Б. на същата дата. Поведението му било агресивно,
което подтикнало майката на детето да потърси съдействие от полицейските
органи. Подобна била и ситуацията на 19.09 същата година, когато подсъдимата
отново потърсила съдействие от полицията, тъй като макар и да имала право да
присъства на мястото, където е детето й, бащата на детето и неговите родители
не позволили това да се случи.
По делото е
назначена и приета съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Д.П., имаща за задача да даде отговор дали е било налице състояние на афект
от страна на подсъдимата на датите, за които се твърди, че са нарушени личните
контакти на бащата с детето. Вещото лице не установява наличие на психично
заболяване у подсъдимата, но е налице тревожност по отношение на тревожност. На
процесните дати подсъдимата е преживяла стрес, породен от постоянната й
тревожност от срещите на детето с баща му. Според вещото лице липсват клинични
аргументи за наличие на краткотрайно разстройство на съзнанието у подсъдимата
на процесните дати.
В протоколно
определение от 12.07.2021 г. съдът е отразил изслушания в открито съдебно заседание в
присъствието на страните по делото запис от националния телефон 112, представен
по делото на магнитен носител.
По делото е
приложена и справка за съдимост на лицето Л.В. Христова, от която е видно, че
подсъдимата не е осъждана.
След като изслуша обясненията на подсъдимата и свидетелските
показания, след като обсъди и прие приложените писмени доказателства по
делото, съдът установи следното от фактическа страна:
Подсъдимата Л.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е …… гражданка, с висше образование, омъжена.
Майка е на Борис Б.Б., с ЕГН **********. Баща на детето е Б.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, с който Л.Б. са били съпрузи от 2018г до 2021г., като им се
родило и дете. Двамата родители живеят разделени, като детето останало да живее
за постоянно при майката. С Определение № 707/ 30.04.2020г., постановено по гр.
дело № 525/2020г. по описа на Районен съд - Кюстендил, е определен режим на
лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на
месеца във времевия интервал от 09.00ч. до 20.30 ч., по седем часа дневно, с
прекъсване през времето за обяд и следобедна почивка на детето, като контактите
следва да се осъществяват на територията на гр. Кюстендил на места, подходящи
за посещение с оглед възрастта на детето и съобразени с действащите към момента
ограничения, въведение със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., като майката има право да присъства в съботния ден, а в неделя
контактите се осъществяват без нейно присъствие, като взимането и предаването
на детето да се осъществяват от и в дома на майката, гр. Кюстендил, ул. „…..“
№6.
На 20.06.2020г., третата
събота на месец юни 2020г., Л.Б., заедно с майка си и сестра си, завели на
центъра на град Кюстендил малолетния Борис Б., за да осъществи личен контакт с
баща си Б.Б.. От доказателствата по делото не се установи точния час на срещата
на детето с баща му. Същевременно е било налице изрично съгласие от страна на
тъжителя да вземе детето си не от определеното с акта на съда място – домът на
майка му. На посоченото място освен двамата родители при срещата присъствали и
техните роднини – майката и сестрата на Л. и майката и бащата на Б.. По делото
не е спорно, че се създала конфликтна ситуация, прераснала в отправяне на обиди
и показване на арогантно отношение помежду им. Установява се от изслушаните в
съдебно заседание записи, направени по повод обаждане на тъжителя на тел.112 на
процесната дата, че в 11.29ч. последният е потърсил съдействие от органите на
реда, тъй като „детето е взето половин час по-рано“. От данните по делото не се
установява причината, поради която детето е взето от майка му, тъй като
единствените данни за това – свидетелските показания са разнопосочни, поради
което съдът не ги кредитира в тази си част. Не се установява също така дали
следобеда на същия ден личен контакт между бащата и детето е осъществяван,
поради липсата на доказателства и в тази насока. Същевременно не е налице и
такова твърдение с тъжбата.
На 19.09.2020г.,
третата събота на месец септември 2020г., Б.И.Б. отишъл на адреса на
подсъдимата, за да вземе детето и да осъществи личен контакт с него. Отново от
доказателствата по делото не се установи точния час на срещата на детето с баща
му. Подсъдимата също проявила желание да присъства на срещата, предвид
предоставеното й право за това със съдебния акт за привременни мерки. Появили
се и майка й и сестра й. Тъй като тъжителят имал резервирана стая в хотел в
близост до мястото на разходката, решил да прибере детето там, за да си почине.
В стаята били и родителите на Б.Б.. В 11:30 ч. хотелската стая била посетена от
св. Н. и св. В., които били придружени от майката. Същите заявили на бащата да
предаде детето на майка му, при което той изпълнил разпореждането.За пореден
път в същия ден са подадени сигнали до РУ Кюстендил от страна и на двете страни
по делото.
След анализ и
на приложените по делото писмени доказателства, а именно: Определение № 707 от
30.04.2020г. по гр.дело №525/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
преписка с рег. № 1910000-14668 от 19.09.2020г. по описа на РУ Кюстендил,
справка за подадени сигнали по телефон 112 на 20.06.2020г. и на 19.09.2020г. от
Б.Б. и Л.Б., както и звукозаписи, представени на електронен носител и Заповед
за незабавна защита № 260006 от 03.02.2021г. на Районен съд – Кюстендил, съдът
счита делото за изяснено от фактическа страна.
По делото няма
спор относно следните факти: режимът на лични контакти на Б.Б.Б. с бащата Б.И.Б.,
влязло в сила определение на съда, което да определя този режим.
По делото
остава спорна невъзможността бащата да се възползва от правото си на личен
контакт с детето си в пълен обем на 20.06.2020г. и 19.09.2020г. и дали
подсъдимата виновно е осуетявала възможността на бащата да се среща с него.
Установява се,
че са налице влошени отношения между съпрузите. Липсва безпроблемната
възможност детето да преминава от единия при другия родител макар и за кратко
без сериозни последици върху него, защото без съмнение всички обстоятелства,
установено по делото, рефлектират негативно върху него, тъй като е пряк
свидетел на тях. Не се установи до каква степен бащата полага адекватни грижи
за детето, когато е в негово присъствие. В настоящите процесни дати като
основна причина за провалените срещи с детето са лошите личностни отношения
между заинтересованите свидетели /бабата на детето и дъщеря й по майчина линия,
както и заинтересованите свидетели по бащина линия – бабата и дядото на детето/
и родителите му. Нещо повече, в процесното определение, с което са постановени
привременни мерки, в частта относно личните контакти на детето липсва
произнасяне относно режима на личен контакт на детето с лица, различни от
родителите му. За да се определят такива контакти е необходимо водене на
производство по чл.128, ал.1 от Семейния кодекс. Данни за такова производство
липсват.
След като
изясни делото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.182, ал.2 от НК предвижда две алтернативни възможности – неизпълнение или
осуетяване на изпълнението на съдебно решение във връзка с личните
контакти на родителя.
Съдът отчита и нормата на
чл.182, ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако след предупреждение
от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за
изпълнението му, като тази разпоредба не се прилага повторно. Видно е, че по
делото липсват доказателства подсъдимата да е предупредена да изпълнява
установения режим на съответните дати. За да се ползва привилегията, от значение по делото е само онова
предупреждение, което се отправя от надлежен орган до лице, за което е
установено, че е извършило конкретно престъпление по чл.182, ал.2 от НК, защото
смисъла на предупреждението е да се преустанови извършването на престъплението
и да се изпълни съдебен акт относно лични контакти между родител и дете.
Следва да бъде отбелязано,
че на 19.09.2020г. именно служителите на МВР
са дали устно разпореждане на Б. да предаде детето на майката, като респ.
нейното поведение в случая се явява изцяло наказателно неотговорно от обективна
и субективна страна.
При така
събраните по делото доказателства, съдът в изпълнение на задължението си по
чл.304 НПК прие, че всички процесуални средства за доказване на
обвинението са изчерпани, като в хода на съдебното дирене не се установи по безспорен
начин да е извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК от подсъдимата Л.В.Б..
Не е налице реализация на нито едно от двата вида деяние по чл.182, ал.2 от НК на
датите 20.06.2020г. и 19.09.2020г., от които да е видно, че подсъдимата е
извършила от обективна и субективна страна престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Следва
да се отчете фактът, който съдът счита за безспорен по делото, че именно на тези
дати бащата на детето, в полза на когото са определените лични отношения, е успял
да осъществи личен контакт с детето със съдействието на подсъдимата, т.е. това
показва наличието на субективен елемент у нея да изпълни влязлото в сила
определение на Районен съд-Кюстендил в частта относно определените лични
отношения между детето и баща му.
В привременните
мерки липсва изискване детето да бъде връщано на майка му в 12:30ч., както
бащата твърди. Изискването е личните контакти с бащата да се осъществяват във
времеви интервал от 09:00 до 20:30 ч. в рамките на 7 часа с прекъсване през времето
за обяд и следобедна почивка на детето, т.е. не е налице вменено задължение на
подсъдимата да предава детето точно в 09:00 ч. и да го приема не по-рано от
20:30 ч., стига да е спазено времетраенето на срещите от 7 часа дневно. По
делото не се установи наличие на неизпълнение на изискването детето да се среща
с баща си по 7 часа, съответно няма и такова твърдение с тъжбата.
Дори и да е
налице опит за осуетявяне на личните контакти между бащата и детето, съдът не
намира за причина изцяло поведението на майката, още повече, че същата
притежава право да е заедно с детето си през съботните дни и същата няма как да
бъде лишена от това право при наличие на определение в тази насока на съда и
същото следва да бъде признато и от останалите участници в създалия се
конфликт. Както се посочи по-горе, съдът намира за основна причина, водеща до конфликтни
ситуации на процесните дати, присъствието на трети лица в отношенията „баща-дете-майка“,
които не притежават изрично право, признато по реда на чл.128 от СК да присъстват
по време, отредено за контакт между детето и бащата, а съботите и при изрично
желание и на майката.
Съдът счита, че
с демонстрираното поведение подсъдимата не е осъществила обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.182, ал.2 от НК. Същата не е действала
по начин, който да е нарушил или осуетил личните контакти между детето и баща
му, съответно не е целяла настъпването на посочените противоправни последици,
поради което не може да и бъде вменено във вина престъпление, което не е извършила.
С оглед и
възрастта на детето, съдът намира за важно да отбележи, че режимът на личните
контакти с децата имат за цел както защита правата на родителите да поддържат
връзка с детето, което е присъдено на другия родител, така и преди всичко да
защитават интересите на децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата
родители, да не са лишени от нормална семейна среда, в това число да не се
разкъсва емоционалната връзка между детето и родителите. Без съмнение
оптималната среда за детето би била тази, която е спокойна, при присъствието и
на двамата родители, а при невъзможност за това – само с единия родител, без
наличието на външни фактори, които биха повлияли негативно на отреденото им
време заедно, както се установи в настоящия случай.
При така събраните
по делото доказателства съдът прие, че всички процесуални
средства за доказване на обвинението са изчерпани,като в хода на
съдебното дирене не се установи по безспорен начин подсъдимата да е осъществила
престъпния състав на чл.182 ал.2 от НК, поради което съдът я призна за невиновна
и я оправда изцяло.
Според
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НК, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските по делото, образувано по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. С оглед изхода на делото съдът осъди частния тъжител Б.И.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на подсъдимата Л.В.Б., ЕГН **********
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
/хиляда/ лева, както и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице в размер на 371 /триста седемдесет и един/ лева, равностойността на което
следва да бъде възстановено от тъжителя по сметка на съда.
По така
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: