Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal;Производство по чл. 436 и сл. ГПК Постъпила е жалба от К. Л. Х. в качеството му на управител на „Б. Т. Д.” О.- гр.Г.О. против действия на ЧСИ В Г.. Твърди се ,че е взискател по изп.д.№ 217/2010 г., като в молбата си за започване на принудително изпълнение до ЧСИ е поискал вписване на възбрана върху къща и пристройка ново строителство в гр.Г.О., ул.”А. К.”4. Твърди се ,че ЧСИ е поискал заличаване на възбраната във връзка с постъпила молба от И. И, който твърди ,че е собственик на имота . Твърди се ,че прехвърлянето е станало след подаване на молбата за налагане на възбрана, но пристройката за ново строителство не фигурира в нотариалните актове. Моли „да остане възбраната за пристройката за ново строителство, намираща се в УПИ ІХ- кв. по плана на гр.Г.О. със застроена площ 27 кв.м и РЗП 81 кв.м.” Не са постъпили писмени възражения по жалбата. Постъпили са мотиви от ЧСИ по изп.д. № .№ 218/2010 г., на основание чл. 436 ал.3 ГПК. В тях се описва хронологично развитието на изпълнителното производство, както и изложеното в жалбата. Твърди се ,че в случая липсва възлагане на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧИ и възбраната е наложена по писмено искане на взискателя, като последният не е описал точно имотите по грани, площ съседи, като са посочени стари и неточни номера по отменени ПУП. Пояснява се, че във връзка с това са изискани справки от община Г.О., при което се установява, че трето лице е собственик на имотите. Твърди се ,че при извършване на оглед на място е установено, че в посочения от взискателя в жалбата му УПИ няма пристройка ново строителство,но пристройка има в УПИ , но върху него взискателят не е искал вписване на възбрана.Твърди се ,че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори и е видно от приложеното изпълнително дело, че то е образувано на 8.4.2010 г. по искане на „Б. Т. Д.” О.- гр.Г.О., като е поискано и налагане на възбрана на два имота, като е изписано следното: Да се наложи възбрана на къща и пристройка ново строителство в в гр.Г.О. от НА от 1934 г. и в гр.Г.О. от 1998 г. + право на строеж гр.Г.О., ул.А. К.”№... Не се спори ,че липсва възлагане на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧИ. Видно от проведената по изп. дело кореспонденция е видно ,че във връзка с липсата на индивидуализация на имотите ЧСИ е предприел извършване на справки и изискване на документи от Община Г.О. с цел да бъдат индивидуализирани имотите. С искане за вписване изх.№ от 16.6.2010 г. ЧСИ е изпратил до Клужбата на вписванията-Г.О. искане за вписване на възбрана. Във връзка с вписването на възбраната е постъпила молбата на И. А. И. с искане за вдигане на наложената възбрана върху имота, за който твърди, че е негова собственост и прилага в подкрепа на това си твърдение нотариални актове от 22.12.2009 г. и от 9.6.2010 г. Във връзка с тази молба на И. и след проверка на място ЧСИ е разпоредил да се вдигне наложената възбрана. С оглед изложеното ВТОС счита ,че жалбата е допустима и че нейн предмет е фактически отказа на ЧСИ да наложи възбрана върху посочени от взискатела имоти. ВТОС счита ,че при извършване на обжалваните действия на ЧСИ, същият е постъпил законосъобразно. Съгласно чл. 483 ГПК СИ описва посочения от взискателя имот след като се увери, че той е собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В настоящия случай е безспорно ,че взискателят не е индивидуализирал имотите върху които иска да бъде наложена възбраната, което е довело до допълнителни справки от ЧСИ в изпълнение на неговите задължения по цитираната разпоредба. Безспорно е установено ,че към момента на налагане на възбраната третото лице Иванов е било собственик на имотите, опасани в представените от него актове, което е законова пречка да бъде наложена възбрана върху тях. Във връзка с това ЧСИ е действал законосъобразно като е вдигнал възбраната върху тези имоти. Освен това са неоснователни исканията на взискателя да бъде оставена в сила наложената възбрана върху пристройката, тъй като дружеството не е поискало налагане на възбрана върху УПИ . Водим от изложеното и на основание чл. 437 ал.4 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. Л. Х, подадена в качеството му на управител на „Б. Т. Д.” О.- гр.Г.О., ул.”С.”№ против действия на ЧСИ В. Г. изразяващи се на практика в отказ да наложи възбрана върху посочени от взискателя имоти по изп.д.№ 217/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |