Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.09.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На десети юли Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 9642 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът П.Л. излага в исковата молба, че е собственик
на 4/6 ид.ч. от недвижим имот в гр. София, подробно описан, представляващ
незастроен имот за жилищни нужди в район Люлин. Собствеността над имота е
придобита чрез дарение и продажба. Съсобственици в имота са ответниците Г.С. и С.К.,
всеки от които притежава по 1/6 ид.ч. Ищецът сочи, че деловата му дейност е
свързана с търговия, товарен транспорт и сервизно обслужване на автомобили.
През 2004г. дружеството „Б.“ ЕООД, на което е управител, придобило съседния на
процесния поземлен имот, в който построило сервиз за обслужване на камиони,
пожарни автомобили и автобуси. Част от клетките на сервиза били разположени в
близост до процесния имот и за да улесни дейността на същия, осигурявайки
повече място за паркиране на обслужваните автомобили, ищецът придобил
собствеността на 2/3 от имота. Сключил и договор за наем на същите с „Б.“ ЕООД.
Въпреки заявлението на прехвърлителите, че предават владението на идеалните
части от имота, ищецът не успял да постигне съгласие с ответниците за въвеждане
във владение и за разпределение на ползването. Причина за това били действията
на ответника Г.С., който бил предоставил ползването на имота на ответника „Д и
Д Ф.– З.К.“ ЕООД. Имотът бил заграден и охраняван. Дружеството твърдяло, че има
сключен договор с ответника С., но при проверка в АВп при придобиването на ид.
ч. от имота ищецът не бил установил наличието на вписан договор. По този начин
ищецът бил лишен от правото да ползва, владее и получава гражданските плодове
от собствените си ид.ч. от имота, като с последните се разпореждал единствено
ответникът С.. Счита, че действията последния по сключване на договор с
дружеството, не могат да му бъдат противопоставени, доколкото действия по
управление на имота не могат да се предприемат еднолично от собственик на 1/6
ид.ч. от него. Решение за начина на управление на общата вещ не може да се
вземе, поради липсата на съдействие от ответника С. и дезинтересираността на
ответницата К.. Освен това, счита че ответникът С. му дължи обезщетение за
това, че като съсобственик, ищецът е лишен от ползването на собствените си
идеални чати от имота, доколкото целият имот е предоставен за ползване на
дружеството – ответник от С.. Счита че обезщетение му се дължи за периода от
11.04.2019г. – датата на която е придобил 4/6 ид.ч. от имота, като до датата на
предявяване на исковата молба то възлиза на сума в размер на 9 155лв. С
оглед изложеното, предявява следните искове при условията на кумулативно
съединяване:
1. Ревандикационен иск с пр. осн. чл.108 от ЗС срещу Г.С.
и „Д и Д Ф.– З.К.“ ЕООД, с който ответниците да бъдат осъдени да предадат на
ищеца владението на собствените му 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот;
2. Иск срещу Г.С.,
с който последният да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на
9 155лв. , представляваща стойността на ползите от имота, от които ищецът
е бил лишен за периода 11.04.2019г. до датата на исковата молба, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.
След указания
на съда, исковата молба в тази й част е конкретизирана, като е уточнено, че за
същия период от ответника С. се претендират:
-
2 613лв.
– част от получения от него наем, която съответства на правата на ищеца
в съсобствеността;
-
6 542 лв. – обезщетение за разликата между
договорения от С. наем и средния пазарен наем, съответстващ на правата на ищеца
в съсобствеността. С молба от 07.07.2020г. ищецът е намалил претенцията до
размера от 6351 лв.
3. Иск за
разпределение на ползването на имота между съсобствениците Л., С. и К. при
квоти в собствеността за всеки съответно 4/6, 1/6 и 1/6 – с пр. осн. чл.32,
ал.2 от ЗС. Производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение
и изпратено на осн. чл.118, ал.2 от ГПК на Софийския районен съд.
В срока по ГПК ответниците С. и „Д енд Д Ф.– З.К.“
депозират писмен отговор, в който оспорват исковете. Излагат, че своя дял в
съсобствеността ищецът е придобил с две последователни сделки при грубо
нарушение на правилото на чл.33 от ЗС, без на ответника С. да е предложено
изкупуването на ид.ч. на останалите съсобственици. В тази връзка, С. е предявил
иск с пр. осн. чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на процесните ид.ч., който иск е
преюдициален на предявените в настоящото производство.
Сочат, че в периода, преди ищеца да придобие ид.ч. от
имота, ответникът С. е предприел изцяло за своя сметка градоустройствена
процедура за урегулирането му и е намерил наемател, с който се споразумели
имотът да бъде подготвен за ползване изцяло за сметка на С.. В тримесечен
период С. инвестирал в имота средства, усилия и труд, като останалите съсобственици
били уведомявани за всички действия и разходи. Обектът бил завършен, като на
съсобствениците били предоставени отчет и платежни документи. Последните
отказали да поемат припадащата им се част от разходите, като заявили желание за
участие в ползите – наемните плащания по договора с наемателя – дружество. В
тази връзка, ответникът С. е предявил срещу бившите съсобственици и Л. иск за
заплащане на припадащите им се части от извършените единствено за негова сметка
разноски/подобрения.
Поддържат, че ответникът С. никога не е владял целия
имот за себе си, а е бил само държател по отношение на 5/6 ид.ч. на другите
съсобственици. Към момента на предявяване на настоящата искова молба, няма
качеството нито на владелец, нито на държател, т.к. фактическата власт е
предадена на наемателя – ответното дружество, което от своя страна я упражнява
на валидно правно основание – сключеният договор за наем.
И двамата ответници не оспорват настъпилото
придобиване на ид.ч. от имота от ищеца Л., но на основание гореизложеното
считат, че предявения срещу тях ревандикационен иск е неоснователен.
Ответникът С. поддържа, че следва да бъдат съобразени
правата на наемателя, които са противопоставими на ищеца за срока на договора.
Моли производство по исковете за обезщетение да бъде спряно до произнасяне на
съда по предявения срещу Л. иск за направените от С. разноски/подобрения в
имота. Оспорва същите както по основание, така и по размер. Поддържа, че не му
е представяно писмено поискване, което счита за материална предпоставка за
уважаване на исковете.
Въпреки направеното с отговора общо оспорване на
исковете, в хода на устните състезания процесуалният представител на ответниците,
адв. О.С. излага, че не оспорва правото на собственост на ищеца, нито правото
му да получи припадащата му се част от гражданските плодове, но оспорва
исковата молба в останалата й част, т.к. счита, че договорът за наем е
противопоставим на ищеца.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт за дарение на идеална част
от недвижим имот №126, том, I,, рег. № 1458, дело №117/2019г. на
нотариус Д.Т.с рег. №041 на НК, П.В.С. е дарил на ищеца Л. 1 /30/една
тридесета/ идеална част от следния свой съсобствен недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР №
68134.4354.151 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди триста петдесет и четири точка
сто петдесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
София, одобрени със заповед №РД-18-14/06.03,2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. София,
район Люлин, Люлин разширение, с площ от 2 102 /две хиляди сто и два/ кв.м., с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма;
с номер по предходен план: 1045 /хиляда четиридесет и пет/, при съседи:
имоти с идентификатори №
68134.4354.152 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири
хиляди триста петдесет и четири точка сто петдесет и две/, № 68134.4354,250
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди триста
петдесет и четири точка двеста и петдесет/, № 68134.4354,622
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди триста
петдесет и четири точка шестстотин двадесет и две/. № 68134.4354.747/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
четири хиляди триста петдесет и четири точка седемстотин четиридесет и седем/, който
имот по документ за собственост представлява: неурегулиран поземлен имот
/бивша нива/ целият с пространство от 2 130 /две хиляди сто и тридесет/ кв.м., съставляващо имот № 1045 /хиляда четиридесет и пет/, по
плана на град София, местността Люлин - разширение, находящо се в местността
„Чегаревец“, при съседи на имота: улица,
имот № 959 /деветстотин петдесет и девет/, н-ци на Й.Г., н-ци На Д.Д.Й., н-ци на Г.
и А.С., н-ци на Т.П.М.и н-ци на В.С.К..
С нотариален акт за продажба на
идеални части от недвижим имот №43, том II, рег. №2434, дело №225/2019г. на нотариус Т., рег. №041 на НК И.Н.С., Р.И.С., З.Т.Ц., Б. Е.Ц.,
С.Е.Ц., П.В.С., В.В.С., В.Ц.С., М.О.С.и С.К.М.продават на съсобственика си П.Т.Л.
притежаваните от всеки от тях и описани по-долу идеални части от същия поземлен
имот, а именно И.Н.С. продава 1/20
/една двадесета/ идеална част, Р.И.С. продава 1/30 /една тридесета/ идеална
част, З.Т.Ц. продава 1/36 /една тридесет и шеста/ идеална част, Б. Е.Ц. продава
1/36 /една тридесет и шеста/ идеална част, С.Е.Ц. продава 1/36 /една тридесет и
шеста/ идеална част, П.В.С. продава 1/40 /една четиридесета/ идеална част, В.В.С.
продава 1/40 /една четиридесета/ идеална част, В.Ц.С. продава 1/12 /една дванадесета/
идеална част, М.О.С.продава 1/6 /една шеста/ идеална част и С.К.М.продава 1/6
/една теста/ идеална част, или общо продавачите продават на купувача 19/30
/деветнадесет върху тридесет/ идеални части от гореописания имот.
От
удостоверение за сключен граждански брак №********** на община Варна се
установява, че ищецът е в граждански брак с Д.Р.Л.от 18.08.2018г.
От
договор за наем на имот от 01.08.2018г. / датата на този договор не е достоверна,
доколкото същият не е вписан, липсва и нотариална заверка/ се установява, че Г.О.С. е отдал под наем на „Д едн Д Ф.– З.К.“ ЕООД имот с идентификатор 68134.4354.151 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София при цена от
1 200лв. месечно. Срокът на договора е за 36 месеца, считано от
01.11.2018г.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза на вещото лице П.Я..
От същото се установява, по сравнителния метод чрез пазарни аналози, че
средният пазарен наем на 4/6 ид. части от процесния недвижим имот е 8 964
лв. Експертизата е оспорена от ответната страна с аргумента, че за пазарни
аналози са използвани само офертни стойности за имоти, които по своите
характеристики не отговарят на характеристиките на процесния. Съдът, като взе
предвид, че вещото лице изрично е посочило в заключението, че е приложило
корекционен коефициент с оглед характериситиките на имота и факта, че
сравнимите имоти са с офертни стойности, намира, че заключението е компетентно
изготвено и в пълнота отговаря на поставените въпроси, поради което го
кредитира.
При
разпита в съдебно заседание свидетелят С.Б.заявява, че е изпълнителeн директор на „Б.Б.“ АД. Седалището на дружеството се намира в имот, съседен
на процесния. От момента на закупуване на имота от Л. имал сключен
предварителен договор за наем с него.
Идеята му била да ползват имота за развитие на дейността си. Фактическата власт
върху имота не е била предавана на дружеството, а доколкото му е известно – и
на Л.. От него свидетелят знае, че другият съсобственик на имота – г-н С., го е
отдал на фирма „Д. е. Д. Ф.– З.К.“. Имотът се вижда от работното място на
свидетеля, но към момента на сключване на предварителния договор не бил наясно,
че в имота има други лица, които го ползват, т.к. не бил обръщал внимание.
При
така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна:
Предявени
са следните искове:
1.
Ревандикационен иск с пр. осн. чл.108 от ЗС срещу Г.С.
и „Д и Д Ф.– З.К.“ ЕООД, за предаване на ищеца владението върху 4/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот;
2.
Иск с пр. осн. чл.30, ал.3 от ЗС срещу Г.С., с който
последният да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2 613 лв. ,
представляваща стойността на гражданските плодове от имота, съразмерно с дела
на ищецът в съсобствеността, за периода 11.04.2019г. до датата на исковата
молба, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
плащане;
3.
Иск с пр. осн. 31, ал.2 от ЗС за сумата от 6351 лв.,
представляваща разликата между реално получавания от С. наем, съобразно
сключения от него договор с втория ответник и средната пазарна цена за същия
имот за периода 11.04.2019г. до датата на исковата молба, ведно със законната
лихва от предявяването на иска до окончателното плащане;
По иска с
пр. осн. чл.108 от ЗС:
Легитимацията на страните:
Въпреки че не е изрично посочено в исковата молба,
установява се от молба от 14.08.2019г. по делото и приложеното към нея
удостоверение за граждански брак, че към датите на придобиване на процесните
идеални части от недвижимия имот – 11.03.2019г. и 11.04.2019г., ищецът Л. е бил
в граждански брак. Ето защо, на осн. 21, ал.1 от СК идеалните части от имота са
придобити от него и съпругата му в режим на СИО. Независимо от това, като взема
предвид възприетото в ТР №3/2016г. на ОСГК на ВКС разрешение на поставения
въпрос, а именно, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на
вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите
са необходими, но не са задължителни другари, съдът намира, че не следва да
конституира съпругата на ищеца като страна по делото.
По съществото не спора:
С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС невладеещият собственик
иска от лицето, което владее или държи неговата вещ без основание, предаване на
владението въз основа на своето право на собственост. Следователно, за да бъде уважен предявеният
ревандикационен иск, ищецът трябва да докаже, че: 1/ е собственик на процесните
идеални части от недвижим имот; 2/ ответниците владеят (разбирано и като
упражняване на фактическа власт без намерение за своене) имота и 3/ това
владение е без основание. Ответниците следва да докажат, че владеят на годно
правно основание – тоест такова, което може да се противопостави на ищците.
Установява се от приетите и
неоспорени писмени доказателства, а и е изрично признато в хода на спора по
същество, вкл. и в депозираната по делото писмена защита на ответниците, че
ищецът е станал собственик на 2/3 ид. части от процесния недвижим имот, в режим
на СИО, по силата на посочените по-горе придобивни сделки – дарение и покупка.
Първата предпоставка за уважаване на иска е налице.
По втората и третата предпоставка, спорът
между страните е концентриран в две насоки – легитимиран ли е да отговаря по
иск с пр. осн. чл.108 от ЗС съсобственик, който не владее имота, т.к.
фактическата власт върху същия е предадена на трето лице по силата на договор
за наем и противопоставим ли е на ищеца договора за наем, сключен между ответниците.
Съдът намира, че владението върху
идеални части от недвижимия имот може да се осъществява не само лично, но и
чрез другиго. Когато вещта е отдадена под наем, фактическата власт върху нея се
осъществява от наемателя, но за наемодателя. Ето защо, с оглед преценката дали ответникът
- съсобственик осъществява владение върху идеалните части на другия
съсобственик, е без правно значение дали последният лично и непосредствено упражнява фактическа
власт или това се извършва чрез друго лице, намиращо се в облигационни
отношения с него, когато по силата на това правоотношение третото лице
фактически владее цялата вещ.
В конкретния случай, именно втория
ответник упражнява фактическата власт върху процесния имот в цялост, вкл. и
върху идеалните части на ищеца – не се оспорва, че имотът е ограден и достъп до
него има само втория ответник. Доколкото обаче това става по силата на наемното
му правоотношение с ответника С. и с оглед гореизложеното, съдът намира, че и
втората предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС – владението върху идеалните
части от имота, собствени на ищеца – е доказана по отношение и на двамата
ответници.
По следващия спорен въпрос, който
има отношение към преценката за наличието на третата предпоставка за уважаване
на ревандикационния иск, съдът намира следното - Според чл. 32,ал.1 ЗС общата
вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от нея. Доколкото отдаването на съсобствена вещ под наем
представлява действие на управление, решението за това следва да бъде взето при
съблюдаване разпоредбата на чл. 32,ал.1 ЗС - тоест от съсобствениците,
притежаващи повече от половината й. С оглед на това когато съсобствената вещ е
отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не
притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно. Всеки
съсобственик, независимо от правата му в съсобствеността, може да иска връщане
на общата вещ от трето лице, сключило договор с друг съсобственик, който не
притежава повече от половината вещ.
В конкретния случай, наемният
договор е бил сключен от съсобственик, притежаващ 1/6 ид. ч. от общата вещ и
този въпрос не е спорен между страните. Следователно, той не е имал
правомощието да сключва сам договор за наем за имота. Договорът не може да бъде
противопоставен на никой от останалите съсобственици. Оттук следва, че
договорът не може да бъде противопоставен и на техния правоприемник – ищеца,
придобил дяловете им в съсобствеността. Така сключеният договор за наем не е
нищожен, но същият не обвързва останалите съсобственици, нито техните
правоприемници. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между страните,
които са го сключили , а спрямо трети лица само в предвидените от закона
случаи, в които настоящият не попада. С оглед на това, процесният договор не
може да бъде противопоставян на ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск е налице
по отношение и на двамата ответници.
Служебно известно на съда е, че по
въпроса „По предявен по реда на чл.108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот
следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху
идеална част от имота?“ е образувано тълкувателно дело №2/2020г. на ОСГК на
ВКС. Доколкото към момента по делото не е постановено тълкувателно решение,
съдът е свободен в преценката си по този въпрос.
Според едното становище съсобственикът
може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху
имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по
отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание за това,
тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното
право.
Според другото
становище собственикът на част от имот не може да претендира владението, нито
държането от собственика на другата част от имота. Неговият ревандикационен иск
ще бъде основателен в установителната част и изцяло неоснователен в
осъдителната, тъй като другият съсобственик също има правата по чл.31, ал.1 ЗС.
По отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска
само разпределение на ползването съгласно чл.32 ЗС.
Настоящият съдебен
състав споделя първото становище, а именно че съсобственик може да търси защита
чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява
фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието да
се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Искът по чл.32,
ал.2 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част,
а само правото да се ползва реална част от имота, като предвид особеностите на
производството по спорна съдебна администрация, съдебното решение не се ползва
със сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността и във всеки един
момент, при промяна на фактическите обстоятелства, може да се предяви нов иск и
да се постанови ново решени във връзка с разпределението на ползването. Ето
защо, този иск не може да замести защитата, която дава искът по чл.108 ЗС, а
именно предаване владението върху идеална част.
При така възприетото от
правна страна, съдът намира, че ревандикационният иск е основателен и следва да
бъде уважен по отношение и на двамата ответници.
По иска с с пр. осн. чл.30, ал.3 от ЗС:
Докато съществува
правното състояние на съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част
от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността.
Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на
останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Всички
граждански плодове подлежат на разпределение между всички съсобственици
съобразно с правата им в съсобствеността, дори и да са резултат от подобряване
на общата вещ от един от съсобствениците.
Фактите по делото,
имащи отношение към този иск, не са спорни между страните. Ответникът С. признава,
че е събирал наем от имота в заявения период в размер на 1200 лв. месечно.
Следователно, за периода от 11.04.2019г. до 19.07.2019г. общия размер на
реализираните от ответника граждански плодове възлиза на сумата от 3920 лв.,
изчислена като сбора от месечния наем за 3 месеца, плюс съответния наем за 7
дни /1200 лв.: 30 дни месечно=40 лв./ден, 7 дни *40 лв.= 320лв.+ 3*1200=3920лв./
Така припадащата се част за 2/3 ид. части възлиза на 2613,33 лв.
Предявеният иск има
облигационен характер. Претендира се част от гражданските плодове от имота,
съответна на идеалната част от същия, собствена на ищеца и неговата съпруга в
режим на СИО, която от своя страна е особена, бездялова съсобственост. Съгласно
чл.24, ал.2 от СК управлението на общо имущество може да извършва всеки от
съпрузите. Трайно в съдебната практика се
приема, че действията, които са насочени към запазване и поддържане на
имуществото, събиране на доходи и използване, са действия на обикновено
управление, а не на разпореждане със предмета на СИО. Ето защо съдът намира, че
по предявен от единия съпруг иск с пр. осн. чл.30 ал.3 от ЗС за гражданските
плодове от вещта, съсобствена между съпрузите и трето лице, другият съпруг не
се явява задължителен другар в производството и допустимостта на процеса не се
обуславя от участието му в него. Ето защо, доколкото е доказан по основание и
размер, искът следва да бъде уважен изцяло в полза на предявилия го съпруг,
като по-нататъшни въпроси във връзка с присъдената сума са между съпрузите са
извън предмета на делото.
По
иска с с пр. осн.
чл.31, ал.2 от ЗС:
Съгласно възприетото в мотивите на
ТР №7/2012г. на ОСГК на ВКС, когато се претендира за разликата между уговорена
наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор
и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска, квалификацията на иска е по
чл.31, ал.2 от ЗС.
Искът е основателен при следните
предпоставки: 1/ищецът и ответникът са съсобственици; 2/ответникът ползва имота
сам – като под лично ползване се разбира всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове - ТР
№7/2012г. на ОСГК на ВКС; 3/ищецът следва да докаже ползата, която е пропуснал
– в случая това е разликата между платения наем по сключения от ответника
договор и средния пазарен наем за същия период; 4/ищецът следва да е отправил
надлежна писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение.
Първата и втората предпоставки се
установяват по делото, съобразно изложеното по-горе, а не са и спорни между
страните. Третата предпоставка се установява от заключението на СОцЕ, съгласно
което пазарният наем за процесния недвижим имот за посочения период възлиза на
2 904 лв. месечно. По отношение
на четвъртата предпоставка, не са налице нито твърдения в исковата молба, нито
в уточняващите молби по делото, нито е направено изявление в тази насока след
обявяването на окончателния доклад по делото в о.с.з. на 10.07.2020г., в която
е докладван и въпросният иск, след направените от ищеца уточнения. След като не
се твърди, не се и доказва по делото, ищецът да е отправял надлежно писмено
поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, то съдът намира, че самото право на
обезщетение не е възникнало. Искът е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
По
разноските:
При този изход на спора, всяка от
страните има право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от исковете.
Ищецът е представил списък по чл.80
от ГПК и доказателства по делото за сторени разноски за държавна такса в общ
размер на 890,62 лв., депозит за вещо лице от 300 лв. и адвокатско
възнграждение в размер на 5 000лв. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което според съда е основателно.
Макар да са предявени няколко кумулативно съединени иска, делото не се отличава
с особена фактическа или правна сложност и е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание. Ето защо, налице са основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение до изчисленото по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, което съобразно
материалния интерес по делото възлиза на 2 395,10 лв. Така, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъден разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, в обща размер на 3 219,41 лв.
Ответникът също е заявил претенция
за заплащане на „минимални разноски, съобразно наредбата на Висшия адвокатски
съвет - хонорар за участие в делото“. Съдът намира искането за неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Доказателства по
делото за заплатени такива обаче не са представени. Адвокатско възнаграждение в
размер, не по-нисък от определения по реда на НМРАВ, съдът следва да присъди,
когато адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 от Закона
за адвокатурата и страната има право на разноски. В конкретния случай нито се
твърди, нито се доказва с договор за безплатна адвокатска помощ, това условие
да е налице. Ето защо съдът намира, че на ответната страна не следват да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответниците „Д енд Д Ф.– З.К.“ ЕООД, ЕИК *******със
седалище *** и Г.О.С., ЕГН ********** ***, че ищецът П.Т.Л., ЕГН ********** ***,
е собственик /в режим на съпружеска имуществена общност/ на 2/3 ид. части от следния недвижим имот:
поземлен имот
с идентификатор № 68134.4354.151 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди триста петдесет и
четири точка сто петдесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, одобрени със заповед №РД-18-14/06.03.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Люлин,
Люлин разширение, с площ от 2 102 /две хиляди сто и два/ кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, стар
идентификатор: няма; с номер по предходен
план: 1045 /хиляда четиридесет и
пет/, при съседи: имоти с идентификатори № 68134.4354.152 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди триста петдесет и четири
точка сто петдесет и две/, № 68134.4354.250 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка четири хиляди триста петдесет и четири точка двеста и
петдесет/, № 68134.4354.622 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди триста петдесет и четири точка
шестстотин двадесет и две/, № 68134.4354.747/шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди триста петдесет и
четири точка седемстотин четиридесет и седем/, който имот по документ за
собственост представлява: неурегулиран поземлен имот /бивша нива/ целият с
пространство от 2 130 /две хиляди сто и тридесет/ кв.м., съставляващо имот № 1045 /хиляда четиридесет и пет/, по плана
на град София, местността Люлин - разширение, находящо се в местността „Чегаревец“,
при съседи на имота: улица, имот
№959 /деветстотин петдесет и девет/, н-ци на Й.Г., н-ци На Д.Д.Й., н-ци на Г.
и А.С., н-ци на Т.П.М.и н-ци на В.С.К., и
ОСЪЖДА ответниците Д енд Д Ф.– З.К.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище *** и Г.О.С., ЕГН ********** *** да предадат на ищеца П.Т.Л., ЕГН **********
*** владението на 2/3 ид. части от
гореописания имот.
ОСЪЖДА Г.О.С., ЕГН
********** *** да заплати на П.Т.Л., ЕГН
********** *** сумата от 2 613 лв. представляваща стойността на гражданските
плодове от имота, съразмерно с дела на ищеца в съсобствеността, за периода
11.04.2019г. до 19.07.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Т.Л., ЕГН ********** *** срещу Г.О.С., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 6 351 лв.,
представляваща разликата между уговорената наемна цена по договор за наем,
сключен от между ответниците по делото и средния пазарен наем за имота за
периода 11.04.2019г. до 19.07.2019г.
ОСЪЖДА ответниците Д енд Д Ф.– З.К.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище *** и Г.О.С., ЕГН ********** *** да заплатят на П.Т.Л.,
ЕГН ********** *** сумата от 3 219,41 лв. – разноски по делото за държавна
такса, депозит вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.