Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 13,07,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и
седми март през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело № 165 по описа за 2016год, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.Д.“ ЕАД
обективно съединени искове, с които се претендира солидарно осъждане на Д.Т.Г.
и С.Т.Г. за сумата от 100750,00лв.,
представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 27,11,2006год. и допълнителни споразумения
към него от 03,02,2010год. и 02,07,2013год., ведно със законна лихва от датата
на получаване от ответниците на исковата молба до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 9353,31лв.,
за периода от 18,12,2013год. до 15,10,2014год., неустойка в размер на 8,56лв. за периода от 04,02,2014год. до
15,10,2014год., заемни такси в размер на 598,73лв./уточнителна
молба от 15,02,2016год.-стр.282 от делото/.
Твърди се, че между б.Д. ЕАД и С.Г. е
сключен писмен договор за банков ипотечен кредит от 27,11,2006год., според
който дружеството се задължава да предостави на ответника кредит в размер на
100 000,00лв. Поддържа се, че кредита е изцяло усвоен. Договорено е погасяване
на задълженията за срок от 240 месеца, считано от усвояване на същия на
28,11,2006год. Налице е обезпечаване на задължението, чрез сключване на
договорна ипотека върху недвижим имот-търговски обект/бар клуб/ идентификатор
40909,110,230,1,69, находящ се в гр.Кърджали.
Поради нередовно погасяване на задълженията кредитът е предоговорен на
03,02,2010год. Със споразумение от 02,07,2013год. на осн. чл.101 от ЗЗД в дълга
встъпва Д.Т.Г., променен е срока за погасяване на кредита, лихвата е намалена
от 10,29% до 7,50%. Кредитното задължение, поради неплащане на вноски за месец януари до септември 2014год. е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.20,2
от ОУ, за което длъжниците следва да се считат уведомени при получаване на
препис от исковата молба и приложенията.
Съобразно изложеното е заявено становище
за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен
срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.Т.Г. /л.261/, в
който се заявява становище за неоснователност на ИМ. Не е настъпила предсрочна
изискуемост на дълга, предвид липсата на надлежно уведомяване за задължението, липсва
покана за изпълнение, а уведомяване с препис от исковата молба противоречи на
чл.432, ал.4 от ТЗ. Релевира доводи за недействителност на чл.20,1 от ОУ към
договорите за ипотечен кредит на осн. чл.144, т.10 от ЗЗП, както и за нищожност
на чл.8.1. от ОУ на осн. чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр.чл.143, т-10 и т.12 от ЗЗП
/л.369/. Претендира разноски.
Ответникът- Д.Т. в срока за отговор
излага становище/стр.272/ за ненастъпила предсрочна изискуемост на задължението
и неприложимост на ОУ. При условията на евентуалност сочи да не са налице
условията на чл.21,3, р.VІІ. Поддържа
сочената разпоредба да е нищожна поради противоречие с чл. 60, ал. 2 ЗКИ. С
молба от 02,12,2016год. /л.359/ навежда доводи за неравноправност на клаузи от
общите условия към договора за кредит – чл.7 от договора, т. 9.1, т. 24.3.1.,
т. 25 от ОУ на основание чл. 146, ал. 1, вр.чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Съобразно изложеното е заявено становище
за неоснователност на исковите претенции. Претендира разноски.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието
на сключен договор за ипотечен кредит от 27,11,2006год. /л.139/, по силата на
който „Б.Д." ЕАД, в качеството на кредитодател, предоставя на С.Т.Г., в
качеството на кредитополучател, кредит в размер на 100000лв. Срокът за
издължаване на кредита е 240 месеца от датата на неговото усвояване - т.2 от
договора, с падежна дата за издължаване на месечните вноски – 28-мо число на
месеца- т. 6.
На осн. чл. 146 от ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че заемната сума по
договора за кредит в размер на 100000лв. е усвоена от кредитополучателя
/протоколно определение от 05,12,2016год. – л.366/.
Съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка № 9176871 и се отчита по кредитна сметка № 13175511 на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение № 1
към договора.
Видно от погасителния
план /л.143/, неразделна част от договора за ипотечен кредит, месечната
погасителна вноска за първите 239 месеца е в размер на 899,08лв., а последната
изравнителна 240-та вноска е в размер на 900,92лв.
Лихвата по кредита е определена като БЛП за този вид
кредит, периодично определян от кредитора, и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ДСК „Уют“ - Приложение № 2 към договора. Към датата на
сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка е в размер на 5,3
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,99% - т.7.
В т. 8 е уговорено задължението по кредита да бъде
обезпечено с ипотека на търговски обект – бар-клуб, разположен в подземния етаж
на тяло А на триетажна масивна сграда с планоснимачен № 2657, бивш кинокомплекс
„Орфей”, бул. „*********, град Кърджали, подробно индивидуализиран в посочения
текст на договора.
Съгласно т. 12, неразделна част от договора са Общи
Условия за преодставяне на ипотечни кредити на физически лица /ОУ/, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването му.
В т. 13 е предвидено кредитополучателят да заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.” ЕАД прилага
по извършвани услуги на клиента /Тарифата/, която е в сила към деня на
извършване на плащането.
Съгласно т.15, страните са уговорили право на кредитора
да извършва изменения или допълнения в ОУ и Тарифата, които стават задължителни
за кредитополучателя, като го уведомява за същите чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на банката.
Съгласно чл. 20,1 от ОУ /л.141 и сл./, неразделна част
към договора за кредит, при забава на плащането на месечната вноска за главница
и/или лихва, от 7-мия ден след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява
с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.
В чл. 20,2 е посочено, че при допусната забава в
плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни
пункта. Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем, са посочени в чл. 21,1.
В чл. 25, 1 от ОУ е регламентиран вида на дължимите от
кредитополучателя такси. Съгласно чл. 8.1. Кредиторът има право да променя
базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
В случаите на промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната вноска
и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план – чл.9.1.
Представена е заявка от ответника за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ /л.148/ - преференциална
лихвена отстъпка в размер на 0,5 % от договорената стандартна лихвена надбавка.
Установява се,
че 03,02,2010год. между „Б.Д.” ЕАД и
С.Г. е подписано Допълнително споразумение към договора за кредит
24,11,2006год. /л. 157/ относно остатъка от дълга към датата на подписването му
в размер на 95115,68лв. /94080,28лв.- редовна главница и 1035,40лв.-редовна
лихва/. Посочено е, че към датата на сключването му лихвата по кредита е в
размер на 10,99%, а годишният процент на разходите -11,71% /т. 2 и т.4/.
Съгласно чл.5.1.
от споразумението, страните са договорили шестмесечен гратисен период за
издължаване на главницата без промяна в крайния срок за издължаване на кредита.
По време на гратисния период кредитополучателят се задължава да плаща част от
месечната лихва по нов погасителен план, в размер на 430,81лв. – т.5.1 и т.
5.2. Уговорено е капитализиране на непогасената част от начислената лихва на
кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния
период – т. 5.3.
Съгласно т.5.5,
в случай на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основанията в ОУ
към допълнителното споразумение, капитализацията по т.5,3 отпада, считано от
датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за
дължима лихва.
Към
споразумението са представена версия на Общи условия за предоставяне на
ипотечни кредити от 10,11,2009год. /л.159/, сходни по съдържание с версията на
ОУ към договора за кредит.
Представено е
Допълнително споразумение от 02,07,2013год.
/л.169/ към договора за кредит, сключено между банката, кредитополучателя и Д.Т.Г., по
силата на което последната е встъпила в задълженията на ответника Г., произтичащи от договора за
ипотечен кредит от 27,11,2006год., а кредиторът е дал съгласието си за
встъпване в дълг.
Посочено е, че
към датата на сключването му – 02,07,2013год. остатъкът от дълга е в размер на
107 914,54лв., от които 92 788,33лв. – главница, 9299,72лв. – редовна
лихва, 5490,98лв. – санкционираща лихва, и 335,51лв. – заемни такси. В б. „Г” и
б. „Д” е обективиран частичен отказ на кредитора от част от дължимите суми,
както следва: лихви за забава в размер на 1960,49лв., начислени в периода
15,02,2013год. – 02,07,2013год. назакателни лихви, годишна такса за управление
в размер на 95лв. и такса за изискуемост – 60лв.
В б.“Е“ е
предвидено капитализиране на непогасената към датата на подписване на
споразумението част от начислените редовни лихви към остатъка на главницата по
договора.
Уговорен е нов шестмесечен
гратисен период за издължаване на главницата, с промяна на крайния срок за
издължаване на кредита – 360 месеца от подписване на споразумението – т.1.
По време на гратисния
период е предвидено кредитополучателят да плаща част от месечната лихва предоставен
от кредитора погасителен план, в размер на 314,84лв. Уговорено е капитализиране
на непогасената част от начислената лихва към остатъка от главницата по кредита
по реда на т. 1.2.
Редовните лихви,
начислени за периода от 15,03,2013год. до датата на споразумението се считат
дължими със срок за издължаване 12 месеца, считано от същата. Уговорено е
отпадане с обратна сила на капитализацията на лихви в случай на настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период – т.1.4.
Лихвеният
процент е изменен от 10,29% на 7,50% -т.3, и е уговорено обезпечение за
преструктурирания кредит – договорна ипотека върху имот, индивидуализиран в т.
4 от споразумението.
Съгласно т.13,
неразделна част от споразумението са ОУ, които ответниците са получили и
приемат с подписване на споразумението.
Към
споразумението са представени подписани от страните ОУ от месец юни, 2013год. Съгласно
т.9.1. и т.9.2., кредитът се олихвява с фиксиран или променлив лихвен процент,
като последният е зависим от БЛП, определян по одобрена от кредитора
Методология- оповестена в офиси на Банката и на интернет страницата й, и се
променя при промяна на БЛП по решение на кредитора.
В т.20.1. е посочено, че при допусната забава в
плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целия остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, са посочени в чл. 21.1.
Във връзка с начина на определяне и изчисляване на базовия
лихвен процент по кредита са представени Методология на „Б.Д.” ЕАД /л.377/ за
определяне на БЛП, използван за определяне на лихвения процент по кредити на
физически лица, и извлечения от протоколи от заседания на Комитета за
управление на активите и пасивите на Банката от 2007год. и 2008год. /л.379 и
сл./.
Представено е уведомление до С.Г. с рег. №
01-20-04-209/30,07,2014год. /л.229/, с което поради допусната забава в
плащанията Банката е обявила за предсрочно изискуеми задълженията на ответника
по процесния договор за кредит от 27,11,2006год. и допълнителните споразумения
към него, като е предоставен 7-дневен срок за доброволно погасяване на
дължимите суми.
От приложена обратка разписка с № 1523537 /л.235/ се
установява, че уведомлението е върнато като неполучено на 05,08,2014год.
С уведомления с рег. № 01-20-04207/30,07,2014год. /л.
227/ и рег. № 01-20-04208/30,07,2014год. /л. 228/, идентично по съдържание с
уведомлението до ответника Г., предсрочната изискуемост е обявена и по
отношение на Д.Т.. Същото е получено от Д.Т. на 14,08,2014год.
От
изслушаното по делото заключение на Съдебно-счетоводна експертиза /л.330/,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че на 28.11.2006 г. от „Б.Д.“ ЕАД е
преведена по разплащателна сметка на С.Т.Г.
– кредитополучател по процесния договор за кредит, сума в размер на 100
000.00лв.
Движението на средства по кредита за периода
28.11.2006 год. – 15.01.2016год. е систематизирано в Приложение № 1 към
заключението, от което е видно, че за релевирания период са погасени суми в общ
размер, както следва: 11150,82лв. – главница, 66238,93лв. – възнаградителна
лихва, 4,92лв.- санкционираща лихва върху главницата, 630лв. –такса управление,
118,29лв.- такса застраховка.
Последното плащане за главница е
извършено на 25,10,2012год. След това има минимални плащания на главницата по
кредита, които са както следва: на
24,09,2013год. - 0.48лв. и на 15,10,2013год. - 0.16 лв. Посочените
вноски са символични и не могат да се посочат като редовно погасяване.
От Приложение № 3 - Санкционираща лихва,
колона „Брой дни“ е видно, че към тази дата има начислена санкционираща лихва
за забава 213 дни в размер на 5 489.99лв.
Последното плащане за възнаградителна
лихва от страна на кредитополучателя е на 07,01,2014год., на която дата е
платена лихва в размер на 315лв. След това плащанията са преустановени. На
28,04,2014 г. има закъснение на дължимите плащания с повече от 90 дни.
Към 16,01,2015год.-
датата на получаване на препис от исковата молба от ответниците, непогасената главница е в размер на 100750лв.
Непогасените на падеж вноски са в размер на 1025,61лв. Предсрочно изискуемата
главница е в размер на 99724,39лв.
Размерът на неплатената редовна
(възнаградителна) лихва за периода от 28,11,2006год.-датата на усвояване на
кредита, до 16,01,2015год. – датата на уведомяване на ответниците, е в размер
на 11242,37лв., като последното плащане на възнаградителна лихва от страна на
кредитополучателя е извършено на 07,01,2014год.
Последното плащане на санкционираща
лихва е извършено на 25,10,2012год.
С подписване на допълнителното споразумението от 02,07,20113год. „БДСК“ ЕАД се
е отказала от санкционираща лихва в размер на 5490,98лв. Общият размер на
начислената санкционираща лихва съгласно т. 20.1 от Общите условия за периода
от 27,01,2014год. до 16,01,2015год. - датата на получаване на исковата молба, е
в размер на 15.23лв.
Посочено е, че размерът на начислените
от „Б.Д.“ ЕАД такси за периода 28,11,2006год. – 16,10,2014год. е 1682,53лв., от
които 928,80лв.- платени, и 598,73- неплатени.
По делото е изслушано заключение на
извършена допълнителна съдебно- счетоводна експертиза /л. 404/, от което се
установява, че към 16,10,2014год. по погасителен план е трябвало да се издължат
по кредита следните суми: 20350,09-главница, 64163,43лв. – лихва, като
действително платени са 11150,82лв. – главница, и 66238,93лв. – лихва. От
извършеното сравнение на задължението по погасителен план с действително
изплатеното се вижда, че към 16,10,2014год. дължимата главница е в размер на 9
199 27лв. и е надвнесена възнаградителна лихва в размер на 2075,50лв.
В
Приложение №2 - Възнаградителна лихва, е проследено движението на начислената и
платена възнаградителна лихва за периода от датата на усвояването на кредита
-28.11.2006 г., до 16.10.2014 г. Начислената с лихвен % 8.99, отразени
допълнителни споразумения и капитализации е в размер на 68436,93лв.
Размерът
на дълга към 16,10,2014год. - датата на исковата молба, изчислен без промяна на
лихвения процент, а именно главница с отразени допълнителни споразумения,
капитализации и извършено олихвяване с лихвен % 8.99 за целия период е:
100750лв. – главница, 2198лв. – възнаградителна лихва, 8,56лв.- санкционираща
лихва, 598,73лв.- заемни такси, или общо 103555,29лв.
Посочено
е, че с подписаните допълнителни споразумения е извършено предоговаряне и
преструктуриране на кредита, като капитализирана е лихва в общ размер на 14 404,10 лв. Установено е, че
задължението за главница и възнаградителна лихва по договора за кредит без
установено капитализиране е, както следва:
-начислена
възнаградителна лихва върху главницата без капитализация и лихвен % 8,99 през
целия период – 66121,98лв.;
-начислена
възнаградителна лихва върху главницата без капитализация и променен лихвен % - 71028,38лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и
чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е, че между „Б.Д.“ ЕАД и С.Т.Г. на 27,11,2006год. е
възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е
изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез
превод по банкова сметка, ***.
Установи се обстоятелство, че с допълнително
споразумение към договора за ипотечен кредит от 02,03,2017год. /л.169/, на осн.
чл. 101 ЗЗД, Д.Г. е встъпила в задължението на кредитополучателя, в качеството
на солидарен длъжник в констатираните към момента на сключване на договора
размери. Според чл.101 от ЗЗД, трето лице
може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора
или с длъжника. В резултат на встъпването кредиторът придобива право да търси
дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице, които отговарят
солидарно
съгласно чл.121-127 от ЗЗД. За действителността на
встъпването в дълг законът предпоставя наличие на
валидно съществуващо облигационно отношение, в изпълнение на задълженията по
което се прави встъпването при безспорно установен размер на дълга, какъвто е
настящия случай.
С оглед Решение № 23/07,07,2016год. постановено по
реда на чл.290 от ГПК, по т.д. №3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно
следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. Възражение в този смисъл е
релевирано и от ответниците досежно следните разпоредби от договора за кредит и
ПУ към него:
- чл.7, чл. 8.1. от ОУ, 20,1 от ОУ, 21,3 от ОУ, 9,1 от ОУ, 24,3,1 от
ОУ и чл.25 от ОУ на осн. чл. 146, ал. 1 вр. чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП;
С оглед естеството на спора съдът следва да разгледа възраженията
за нищожност, след което да се произнесе по дължимостта на суми по договора за
кредит.
Съгласно чл.8.1. от ОУ към договора за кредит, кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора. Кредиторът има
право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите
по подходящ начин.
Съгласно чл. 20.1 от ОУ при забава в плащането на месечната
вноска за главница и/или лихва от седмия ден след падежната дата, определена в договора,
остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка в размер на 10 пункта.
Съгласно чл. 21.3. от ОУ към
допълнителното споразумение от 03,02,2010год. /л.161/, в случай че
кредитополучателят ползва повече от един кредит, отпуснати от кредитора,
последният има право при предсрочна изискуемост на един кредит поради сериозно
влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя да превърне в
предсрочно изискуеми и другите кредити, ползвани от него, независимо от тяхната
редовност.
Съгласно чл. 9.1. от ОУ за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити кредитът се олихвява с фиксиран или променлив лихвен процент.
Променливият лихвен процент е зависим от базов
лихвен процент, определян по одобрена от Кредитора методология и се променя при
промянана БЛП по решение на кредитора.
Съгласно чл. 23.3.1. от ОУ кредиторът има право едностранно да изменя таксите и
комисионните, свързани с договора за кредит, при промяна на изброени в
разпоредбата обективни критерии:
-
съществено изменение на средната РЗ
на страната, обявена от НСИ;
-
съществено изменение на годишната инфлация (по
динамика на месечна база въз основа на същия месец на предходната година),
измерена въз основа на индекса за потребителските цени за България;
-
въвеждане на регулаторни рестрикции
върху банковата сиситема и/или Банка ДСК;
-
промени в нормативните актове,
засягащи дейността на банките.
Съобразявайки съдържанието
на цитираните текстове се обосновава извод за твърдение на неравноправни
клаузи касаещи възможността на кредитора да променя едностранно определения
лихвен процент на банката, който се прилага по сключени дговори за кредит.
По възражението за недействителност по чл.143 от ЗЗП,
вр.чл.146 ЗЗП.
На първо място настоящия състав намира, че процесния
договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1
ЗЗП. Съгласно сочения текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора
за финансиране и задоволяване на нуждата
от потребителски блага, поради което освен приложимите правила на чл. 58
от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички
договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях, нормите
относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за
добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени
някои неравноправни клаузи. Същите
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на
тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната
хипотеза спорните клаузи от договора, съдът намира да не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2
от ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на
банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Налице са предварително изготвени условия, които са одобрени от страна на
търговеца. От страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал.
4 от ЗЗП досежно доказателствената тежест не е проведено
доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално
договаряне с потребителя.
Предвид
горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи не са
индивидуално уговорени, то следва да извърши преценка дали същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146,
ал.1.
Договора за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква
„б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно
който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на
лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от
банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.7 от договора за определяне
периодично на БЛП следва да се тълкува във връзка с 8,1 и 9,1 от
първоначално приложените ОУ /от 03,05,2006год./При първоначалната редакция на
общите условия въобще липват условия и
предпостваки при които кредиторът да може да измени договорения лихвен процент,
поради което безспорно е налице недействителност на клаузите в частта,
предвидждаща възможност за изменение. С ОУ от 10,11,2009год., които
кредитополучателят е приел с пидписването на доп.споразумение от 03,02,2010год.
са предвидени в т.25,3 от ОУ условията
за едностранна промяна на БЛП от кредитора.
Преценката на спорните клаузи би
могла да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза,
когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В
процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена
в чл.7 от договора, вр.чл.25,3 от
ОУ към договора
сочи изрично условията, при които
кредитора може да изменя лихвения процент. Въпреки
това липсват данни как „промяната на условията по т.25,3 от ОУ би повлияла на
лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически способ за
формиране на едностранно променената
лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на
чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата в
посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно
разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Клаузата на т.20,2 от ОУ съдът намира да не е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП, с оглед въведеното възражение на длъжника, тъй
като в случая не е нарушен баланса в отношенията по договора за кредит. От една
страна с оглед горните мотиви се установи да е налице предвидено условие за
възможната промяна на БЛП от кредитора, а от друга страна се касае до реакция
на кредитора да получи предоставената на
кредитополучателя сума при договорно неизпълнение на последния, във връзка с
което последния губи предимството на срока при погасяване на задължението.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които
макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените
в ОУ основания за изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност. За да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
следва предварително да е получил
информация как търговецът/Банката/ може
едностранно да промени цената, за да може да реагира по-най уместния
начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира
да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото
съобразявайки задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост
на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
Недействителните клаузи са нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо извршеното
изменение на лихвения процент от страна на банката едностранно не е обвързващо
за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми са платени
без основание.
По изискуемостта:
Спорно между страните
е обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договора
за банков кредит, във връзка с което е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В този смисъл
Решение № 161от 08.02.2016год.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК по
т. д. № 1153/2014год. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Реш. №129/09,11,2015год. т. д.
№ 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО, Реш.№123/09,11,2015год., по т.дело № 2561/2014
год. ВКС, ТК, ІІ ТО;
В процесната
хипотеза се установява, че уведомяване от страна на кредитора отправено до
длъжника е извършено с връчване на препис от исковата молба на 16,01,2015год. В исковата молба се сочи
на предсрочна изискуемост на основание условията по договор за ипотечен кредит
съгласно чл.20,2 от ОУ.С оглед установените неравноправни клаузи, настоящия
състав намира, че определянето на задълженията на кредитополучателя,
респективно забава в плащанията следва да се извърши съобразно първоначалния
погасителен план, предвид последващото изменение на лихвата основано на нищожна
клауза, при съобразяване на договореното разсрочване на задължението съгласно
допълнителни споразумения от 03,02,2010год. и 02,07,2013год., без да бъде
съобразено капитализиране на лихвата към
главницата.
Договорените клаузи в допълнително
споразумение от 03,02,2010год. и 02,07,2013год., с които се постига съглашение
за капитализиране на лихвата, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Договора за ипотечен кредит е сключен на 27,11,2006год., към който момент
е била действаща Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка /обн. с ДВ, бр.2/07,01,2003год./, в която в
чл.16, ал.1 изрично е посочено, че
банките не могат да начисляват лихви върху лихви , освен когато с първоначалния
договор е предвидена възможност за това. В процесния договор не съществува
договорка в подобен смисъл. Към датата на сключване на допълнително
споразумение от 03,02,2010год. и 02,07,2013год. действаща е била Наредба
№9/03,04,2008год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии
за кредитен риск-/ДВ, бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба
за отменяне на Наредба № 9 от 2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на Българска народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от
13.05.2014г./, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна Б.горната Наредба №9/2008год. е отменена. Т.е. и към настоящия момент липсва нормативна възможност за извършване на
соченото капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав приема, че към момента на
сключване на допълнителните споразумения към договора за кредит не е
съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент.
Налице е действаща материално правна
норма, която следва да бъде съобразена. Неоснователни са доводите за
допустимост на подобна уговорка съобразно чл.9 от ЗЗД. За разлика от
търговското право и нормата на чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци лихва се дължи, освен ако е
уговорено друго и възможността предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ
е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при
кредотополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско
правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между
двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателя С.Г. и солидарния длъжник Д.Г. безспорно имат качеството
потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение
следва да се регулира от по-благоприятната гражданско правна норма на чл.10,
ал.3 ЗЗД.
С оглед установеното
в заключението на ССчЕ, че последно плащане по главница е извършено на
25,10,2012год., а на възнаградителна лихва на 07,01,2014год., то към датата на връчване на препис от исковата
молба на 16,01,2015год. е налице забава повече
от 90дни. Т.е. към датата на уведомлението до длъжника е налице обективното
условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл.20,2 от ОУ
–забава в плащането на главница и/или
лихва над 90 дни. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се
счита обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба или в
конкретния случай на 16,01,2015год.
Размерът на предсрочно изискуемата
главница към 16,01,2015год. е 89280,41лева определен от съда по чл.162 ГПК при
първоначален лихвен процент, съобразявайки извършените плащания до тази дата и
без извършване на капитализиране на лихвите/доп.заключение на ССчЕ/.
В процесния
казус, релевирания от ищеца период на договорната лихва е 18,12,2013год. до 15,10,2014год.,
за който дължимата договорна лихва следва да бъде определена според
първоначално договорения погасителен план между страните и при договорен лихвен
процент в размер на 8,99%. Т.е. за
периода от 18,12,2013год. до 15,10,2014год., договорната лихва определена по
реда на чл.162 от ГПК е в размер на 6219,92лева. след приспадане на извършено
плащане. Съобразно изложеното в посочения размер исковата претенция е
основателна и за разликата до 9353,31лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По претенцията за неустойка:
Исковата
претенция за начисляване на неустойка за забава съгласно чл.20,1 от ОУ, съдът
намира за неоснователна. От ищеца, чиято е доказателствената тежест не се
установи дължимостта на същата с оглед измеменията в общите условия от
10,11,2009год., в които е предвидено, че
в случай ,че кредитополучателя погаси
месечната вноска до 7 ден след падежната дата наказтелната надбавка не
са прилага. С оглед споразумение о 02,07,2013год. за разсрочване на
задължението, не се установи сбъдването
на посоченото по-горе условие, поради което претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По претенцията
за сума в размер на 598,73лв.-заемни такси.
Видно от
заключението на ССчЕ сумата е формирана от 402,99лв.-такса за управление,
начислена на 24,11,2009год. и 195,74лв.-застрахователна
премия начислена на 16,05,2014год. Застрахователната премия е дължима съгласно
т.27 от ОУ и е за сметка на кредитополучателя. Таксата управление в размер
на 402,99лв. е начислена и дължима на
осн.т.11 от допълнително споразумение от 02,07,2013год. към датата на Им, поради
което предвид настъпилата изискумост на
задължението исковата претенция е основателна.
Съобразно горните мотиви съдът
постанови решението си.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 4324,44лв. от общо 5028,42лв., от които 4428,42лв.-д.т., 500,00лв.-в.л., 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Д. Г. се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 585,00лв. от общо 4500,00лв.,
-адв.хонорар.
Ответникът
С.Г. не претендира разноски.
Съдът
констатира, че на осн.чл.77 от ГПК ищецът е останал задължен за сума в размер
на 75,71лв.-д.т., тъй като са внесени 4428,42лв. от общо дължимата в размер на
4504,13лв.
Мотивиран
от изложеното Софийски граД.и съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и С.Т.
Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес ***, на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ сума в размер на 89280,41лева - главница по договор за
кредит от 27,11,2006год., 6219,92лева -възнаградителна лихва, за
периода от 18,12,2013год. до 15,10,2014год., заемни такси в размер на 598,73лв., ведно със законната лихва върху главницата от 16,01,2015год.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 89280,41лева до предявения размер от 100750лева–главница,
за сумата над 6219,92лв. до 9353,31лв.- възнаградителна лихва, както и за сумата
от 8,56лв.- санкционна лихва, за периода
от 04,02,2014год. до 15,10,2014год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и С.Т.
Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
4324,44лв.- разноски.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати на Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 585,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от ГПК сума в размер на 75,71лв.-държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: