Решение по гр. дело №1028/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2025 г.
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20191870101028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

200

гр. С., 25.11.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.Р.С., трети  състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи фесептември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  СИМЕОН СТОЙЧЕВ

                       

при участието на секретаря Екатерина Бандрова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1028 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е във втора фаза по извършване на делбата. С влязло в сила съдебно решение № 115/14.06.2021г. на С.Р.С.по гр.д. № 1028/2019г. е допусната съдебна делба между И.С.Т., с ЕГН: **********, Т.С.Т., с ЕГН: ********** и Б.С.Т., с ЕГН: ********** по отношение на следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ /ТРЕТИ ЕТАЖ/ с идентификатор 65231.909.82.1.3 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две, точка, едно, точка, три/, находящо се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № , целият етаж трети в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.909.82  /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две /, с площ от 102 /сто и два/ кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: 65231.909.82.1.2, над обекта: няма, ведно с 1/3 ид.ч. от избените помещения на сградата и съответните идеални части на сградата и дворното място, както и на построения в същия поземлен имот МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 20 /двадесет/ кв.м., а по скица – 29 /двадесет и девет/ кв.м., с идентификатор 65231.909.82.2 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две, точка, две/, при квоти: 1/3 ид.ч за И.С.Т., с ЕГН: **********, 1/3 ид.ч. за  Т.С.Т., с ЕГН: ********** и 1/3 ид.ч. за Б.С.Т., с ЕГН: **********. С Решение № 181/20.05.2022г. на С.О.С.по Въззивно гражданско дело № 20221800500117 по описа за 2022г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 115/14.06.2021г. на С.Р.С.по гр.д. № 1028/2019г., както следва: „в диспозитива на решението след текста за съответните идеални части от сградата се добавя текстът „и от 2/3 идеални части от дворното място с идентификатор 65231.909.82”.

Допусната е и съдебна делба между И.С.Т., с ЕГН: **********, Т.С.Т., с ЕГН: ********** и Б.С.Т., с ЕГН: ********** по отношение на ДВОРНО МЯСТО от 600 /шестстотин/ кв.м., находящо се в селоБ.,С.област, община С., местност „Радивец”, планоснимачен номер  4 /четири/ от квартал 54 /петдесет и четири/, образуващо парцел  III /трети/, при съседи: от север – път, от изток – Е.В., от юг – слог, и от запад – парцел II /втори/, при квоти: при квоти: 1/3 ид.ч за И.С.Т., с ЕГН: **********, 1/3 ид.ч. за  Т.С.Т., с ЕГН: ********** и 1/3 ид.ч. за Б.С.Т., с ЕГН: **********.

Съдът е приел за разглеждане още молба с искане за сметки по чл. 346 от ГПК от И.С.Т., с ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител, адвокат В.С.П. от САК, с която се иска Б.С.Т., с ЕГН: **********, да заплати на И.С.Т., с ЕГН: ********** сумата от 10426,59 лв. на основание чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС, представляваща обезщетение за периода 13.11.2020г. до 30.09.2022г. за еднолично ползване на имоти, находящи се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № , представляващи трети жилищен етаж, заедно с мазе , таван, гараж и дворно място, ведно със законна лихва в размер на 1045,28 лева за периода 13.11.2020г. до 05.10.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди Б.С.Т., с ЕГН: ********** на месечно обезщетение в размер на 453,33 лева за еднолично ползване на имоти, находящи се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № , представляващи трети жилищен етаж, заедно с мазе , таван, гараж и дворно място до датата на влизане в сила на решението за извършване на делбата във втора фаза. Представена е Нотариална покана рег. № 6915, том 2, № 103/13.11.2020г. на М.Х., нотариус в район РС-С., вписана под № 439 от НК, адресирана от И.С.Т., с ЕГН: ********** до Б.С.Т., с ЕГН: **********, връчена,  на 13.11.2020г. за заплащане на обезщетение за ползването на имота. Приложени са разпечатки от онлайн калкулатор за изчисление на законна лихва.

Съдът е приел за разглеждане още молба с искане за сметки по чл. 346 от ГПК от Б.С.Т., с ЕГН: ********** чрез адвокат М.Х., с което е направено искане срещу И.С.Т., с ЕГН: **********, за сумата от 4400 лева, ведно със законната лихва от поискването, 11.10.2022г., до окончателното плащане, която сума представлява 1/3 идеална част от увеличението на дела му в резултат на извършени от Б.С.Т. подобрения в имота, находящ се в гр. С., ул. „В.Л.” № . По молбата е постъпил отговор от И.С.Т., с ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител, адвокат В.С.П. от САК, с която молбата се оспорва. Посочва се, че съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС във връзка с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД подобренията следва да се извършват със съгласието на всички съсобственици.

По делото за изслушани съдебно-технически експертизи. Съгласно съдебно-техническа експертиза от инж. К.С.М. от 22.11.2022г., имотите, предмет на допуснатата делба, са неподеляеми. Установява, че среднопретеглената стойност на имота, находящ се в гр. С., ул. „В.Л.” № , е 102300 /сто и две хиляди и триста/ лева. Установява, че стойността на дворно място от 600 кв.м., находящо се в селоБ.,С.област, община С., местност „Радивец”, планоснимачен номер  4 от квартал 54, образуващо парцел III, е 18800 /осемнадесет хиляди и осемстотин/ лева. Остойностява подобренията, описани в молбата на Б.С.Т., с ЕГН: ********** по чл. 346 от ГПК на 14862 лева. Остойностява месечен приход от имота, находящ се в гр. С., ул. „В.Л.” № , е 529 лева към 01.12.2022г. Ищецът И.С.Т., с ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител, адвокат В.С.П., оспорва заключението. Ответниците искат заключението да бъде прието. Съдът е допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза по искане на ищеца с формулирани в съдебното заседание въпроси.

Съгласно допълнителна съдебно-техническа експертиза от инж. К.С.М. от 08.02.2023г. вещото лице установява, че реалната стойност на закупените за ремонта строителни материали, към 2020г. е 10535 лева. Установява, че подобренията, които се явяват необходими за опазването на имота, сана стойност 7515 лева. Приложени са разпечатки от сайта www.imot.bg. Ищецът И.С.Т., с ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител, адвокат В.С.П., оспорва заключението. Ответниците искат заключението да бъде прието. Съдът е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза със задачите, поставени на допълнителната съдебно-техническа експертиза, като вещото лице да извърши оглед на място в присъствието на страните.

Съгласно повторна съдебно-техническа експертиза от инж. З.П.П. от 13.09.2023г. реалната стойност към 2020г. на закупените материали за ремонта на процесния етаж в гр. С., ул. „В.Л.” №  е 3002,58 лв., а на СМР – 6488,89 лв. Необходимите подобрения в имота, допринесли за завишаването на стойността му, са оценени на 5587,63 лв. Експертизата не е оспорена от страните.

Ответникът В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, конституиран като ответник с Определение на съда от 23.10.2020г. в качеството му на съсобственик на дворното място, находящо се в гр. С., ул. „В.Л.” № , дава обяснения, в които посочва, че процесният трети етаж в гр. С., ул. „В.Л.” № , се обитава от ответницата Б.Т.. Посочва, че на процесния имот е правен само частичен ремонт, външна изолация (не от всички страни) и подмяна на дограма (само на една стая). Вероятно с аправени и вътрешни подобрения. Твърди, че имотът се владее от ответницата Б.Т. и дъщеря й.

Свидетелят Т. Т., съпруга на ищеца, посочва, че процесният трети етаж се обитава от ответницата Б.Т. и дъщеря й. Ограничила е достъпа до имота и го е ползвала само тя.

Свидетелят А.Ю.П.дава показания, че е участвал в извършването на ремонтни дейности в процесния етаж три на ул. „В.Л.” №  – по изолация, ВиК, ел. система, плочки, дограма и пр. Твърди, че имотът не се заключвал. Ремонтът е осъществяван в период от 3 години, считано от 2019г. Посочва методите за извършване на ремонтните дейности и дава описание на имота.

Представени са Удостоверение изх. № 476/08.03.2023г. от община С., от което е видно, че постоянният адрес на ответницата Б.С.Т., с ЕГН: **********,***, считано от 18.11.2020г., и Удостоверение изх. № 477/08.03.2023г. от община С., от което е видно, че настоящият адрес на ответницата Б.С.Т., с ЕГН: **********,***, считано от 09.01.2018г. (т.е. в процесния имот).

               С.Р.С., като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

               Допуснати до делба са два недвижими имота, единият от които представляващ апартамент в гр. С., а другият е поземлен имот в селоБ.,С.област, община С., местност „Радивец”. 

               Критериите за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици; дали неподеляемият имот е жилище, и др.

               В случая, видно от изготвената и неоспорена в тази си част техническа експертиза, двата имота са неподеляеми. Апартаментът в гр. С. не може да се раздели на три отделни жилища, каквито са квотите на съделителите. Дори и без да се вземат предвид квотите на съделителите, имотът отново е неподеляем и на две части, тъй като неудобствата при разделянето му биха били значителни. Ето защо цялото жилище е счетено от вещото лице за неподеляемо. Неподеляем е и имотът в селоБ., тъй като от него не могат да се образуват два или три парцела, отговарящи на изискванията на закона.

               Съделителите И.С.Т. и Б.С.Т. са направили искания по реда на чл. 349, ал.2 ГПК да им бъде възложен имота в гр. С., ул. „В.Л.” № . Съдът констатира, че и двете искания са направени след първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Освен това всеки от съделителите разполага с друго жилище, а и никой не е направил предложение за цена. Посоченото на основание чл. 349, ал. 4 от ГПК прави  исканията неоснователни.

             По отношение имота - дворно място от 600 кв.м., находящо се в селоБ.,С.област, община С., местност „Радивец”, планоснимачен номер  4 от квартал 54, образуващо парцел III – не е направено искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК от нито един от съделителите.

               С оглед на това и на основание чл. 348 от ГПК, доколкото нито един от имотите не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, то съдът следва да постанови имотите да бъдат изнесени на публична продан.

               По претенцията по сметки:

               Относно искането на за сметки по чл. 346 от ГПК от И.С.Т., с ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител, адвокат В.С.П. от САК, с която се иска Б.С.Т., с ЕГН: **********, да заплати на И.С.Т., с ЕГН: ********** сумата от 10426,59 лв. на основание чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС, представляваща обезщетение за периода 13.11.2020г. до 30.09.2022г. за еднолично ползване на имоти, находящи се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № , представляващи трети жилищен етаж, заедно с мазе, таван, гараж и дворно място, ведно със законна лихва в размер на 1045,28 лева за периода 13.11.2020г. до 05.10.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съдът счита, че искането е частично основателно. Въпросът относно владението на имота еднолично от ответницата Б.С.Т. беше оспорен от последната. По делото се събраха достатъчно доказателства, които да докажат по безспорен начин, че тя е осъществявала владение върху имота – обясненията на ответника В.С.Б. и свидетеля Т. Т., удостоверението за настоящ адрес на Б.С.Т., собствените й твърдения за извършени подобрения. От показанията на свидетеля А.Ю.П.също не може да се счита за категорично установено, че други лица, различни от Б.С.Т., са осъществявали владение върху имота в процесния период. Нотариалната покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС е връчена на ответницата на 13.11.2020г. от М.Х., , която дата съвпада с началото на претенцията на ищеца за обезщетение. С оглед на това на ищеца И.С.Т. следва да бъде присъден 1/3 от установената средна наемна цена за  имота за периода 13.11.2020г. до 05.10.2022г (22 месеца и 23 дни) от 5,56 лв./кв.м. (съгласно заключението по т. 3 от повторната експертиза) за площ на жилището от 102 кв.м., или общо 4303,81 лв. Претенцията за законна лихва за периода 13.11.2020г. до 05.10.2022г. следва да бъде съответно редуцирана до 431,46 лв.

Искът за присъждане на  обезщетение на И.С.Т., с ЕГН: **********, срещу Б.С.Т., с ЕГН: ********** не следва да бъде уважен, тъй като по делото не е доказано кой владее имота след 05.10.2022г. За да се приеме, че е налице пропусната полза, е необходимо да съществува сигурност за увеличаване на имуществото – така в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тази сигурност не може да се предполага, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването ѝ. При исковете за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увредените лица следва да установят всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона. Такова доказване на бъдещи вреди няма как да бъде успешно осъществено по простата причина, че, от една страна, те все още не са настъпили, а от друга – тяхното настъпване е несигурно, респ. размерът им е неопределяем. Вредите са обективна категория и поради тази причина за уважаването на всеки един иск за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване.

Относно искането на за сметки по чл. 346 от ГПК от Б.С.Т., с ЕГН: ********** чрез адвокат М.Х., с което е направено искане срещу И.С.Т., с ЕГН: **********, за сумата от 4400 лева, ведно със законната лихва от поискването, 11.10.2022г., до окончателното плащане, която сума представлява 1/3 идеална част от увеличението на дела му в резултат на извършени от Б.С.Т. подобрения в имота, находящ се в гр. С., ул. „В.Л.” № , по делото се събраха достатъчно доказателства, че Б.С.Т. наистина е направила подобрения на жилището. Съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване. Т.е. подобренията, извършени без съгласието на останалите съсобственици, и дори въпреки противопоставянето им следва да се заплатят на извършилия ги съсобственик до размера. С оглед на правилото на чл. 59 от ЗЗД, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, то в случая останалите съсобственици следва да заплатят на Б.С.Т. частта от подобренията, с която се е увеличила стойността на имота. Изслушаната повторна съдебно-техническа експертиза е дала заключение, неоспорено от страните, че необходимите подобрения в имота, извършени от ответницата Б.С.Т. , допринесли за завишаването на стойността му, са оценени на 5587,63 лв. С оглед на това ищецът И.С.Т. следва да бъде осъден да заплати на Б.С.Т. съответната му 1/3 част от сумата, или 1862,54 лева.

               По разноските:

               Според чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78.

               На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите дължи държавна такса по сметка на С.Р.С.съобразно неговата част в съсобствеността. Страните ще бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела им, определена съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, а именно 121100 лв., или 1614,67 лв. за всеки - ищеца И.С.Т. и ответниците Т.С.Т. и Б.С.Т..

               Разноските за експертиза са понесени от съделителя И.С. Т. – общо 735 лв. и Б.С. Т.а – 235 лв. Общият размер от 970 лв. следва да бъде понесен от тримата съделители по равно, т.е. по 323,33 лв. Следователно ответницата Б.С.Т. следва да доплати на ищеца И.С.Т. 88,33 лв., а ответницата Т.С.Т. следва да доплати на ищеца И.С.Т. 323,33 лв.

         По исковете по чл. 346 от ГПК: Ищецът И.С. Т. прави искане за 1200 лв. адвокатски хонорар по иска си срещу Б.С. Т.а, а Б.С. Т.а прави искане за 1000 лв. адвокатски хонорар срещу И.С. Т..  С оглед уважената част от хонорара И.Т. има право на разноски в размер на 495,33 лв, а с оглед отхвърлената дължи такива в размер на 587,23 лв. С оглед уважената част от иска си Б.Т. съобразно уважената част от иска има право на 423,30 лв разноски, а съобразно отхвърлената дължи 692,03 лв. След извършване на компенсация на вземнията ответницата Б.С.Т. дължи на И.С.Т. разноски в размер на 176,83 лв.

Ответникът В.С.Б. няма право на разноски, нито следва да бъде осъждан да понесе такива, доколкото няма дял в допуснатите до съдебна делба имоти.

Воден от гореизложеното Районен съд – С.

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: ЖИЛИЩЕ /ТРЕТИ ЕТАЖ/ с идентификатор 65231.909.82.1.3 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две, точка, едно, точка, три/, находящо се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № , целият етаж трети в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.909.82  /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две/, с площ от 102 /сто и два/ кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: 65231.909.82.1.2, над обекта: няма, ведно с 1/3 ид.ч. от избените помещения на сградата и съответните идеални части на сградата и от 2/3 идеални части от дворното място с идентификатор 65231.909.82 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две/, както и на построения в същия поземлен имот МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 20 /двадесет/ кв.м., а по скица – 29 /двадесет и девет/ кв.м., с идентификатор 65231.909.82.2 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две, точка, две/.

Справедливата пазарна стойност на имота съгласно приета СТЕ е 102300 /сто и две хиляди и триста/ лева.

Действително получената при проданта на имота цена следва да се разпредели между съделителите, както следва:

-         1/3 ид. ч. за И.С.Т., с ЕГН: **********;

-         1/3 ид. ч. за Т.С.Т., с ЕГН: **********, и

-         1/3 ид. ч. за Б.С.Т., с ЕГН: **********.

 ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителите И.С.Т., с ЕГН: ********** и Б.С.Т., с ЕГН: ********** за недвижим имот: ЖИЛИЩЕ /ТРЕТИ ЕТАЖ/ с идентификатор 65231.909.82.1.3 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две, точка, едно, точка, три/, находящо се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № 3, целият етаж трети в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.909.82  /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две/, с площ от 102 /сто и два/ кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: 65231.909.82.1.2, над обекта: няма, ведно с 1/3 ид.ч. от избените помещения на сградата и съответните идеални части на сградата и от 2/3 идеални части от дворното място с идентификатор 65231.909.82 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две/, както и на построения в същия поземлен имот МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 20 /двадесет/ кв.м., а по скица – 29 /двадесет и девет/ кв.м., с идентификатор 65231.909.82.2 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и девет, точка, осемдесет и две, точка, две/.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 600 /шестстотин/ кв.м., находящо се в селоБ.,С.област, община С., местност „Радивец”, планоснимачен номер  4 /четири/ от квартал 54 /петдесет и четири/, образуващо парцел  III /трети/, при съседи: от север – път, от изток – Е.В., от юг – слог, и от запад – парцел II /втори/.

Справедливата пазарна стойност на имота съгласно приета СТЕ е 18800 /осемнадесет хиляди и осемстотин/ лева.

Действително получената при проданта на имота цена следва да се разпредели между съделителите, както следва:

-         1/3 ид. ч. за И.С.Т., с ЕГН: **********;

-         1/3 ид. ч. за Т.С.Т., с ЕГН: **********, и

-         1/3 ид. ч. за Б.С.Т., с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА на основание  чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС Б.С.Т., с ЕГН: **********, да заплати на И.С.Т., с ЕГН: ********** сумата от 4303,81 лв., представляваща обезщетение за периода 13.11.2020г. до 30.09.2022г. за еднолично ползване на имоти, находящи се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № , представляващи трети жилищен етаж, заедно с мазе, таван, гараж и дворно място, ведно със законна лихва в размер на 431,46 лв. за периода 13.11.2020г. до 05.10.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за главница над от 4303,81 лв., до предявения размер от 10426,59 лв. както и иска за лихва над 431,46 лв. до предявения размер от 1045,28 лева, като неоснователни.

ОТХВРЪЛЯ иска  на И.С.Т., с ЕГН: **********, срещу Б.С.Т., с ЕГН: ********** за заплащане месечно обезщетение в размер на 453,33 лева за еднолично ползване на имоти, находящи се в гр. С., община С., ул. „В.Л.” № , представляващи трети жилищен етаж, заедно с мазе , таван, гараж и дворно място до датата на влизане в сила на решението за извършване на делбата във втора фаза.

ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕГН: ********** на основание чл. 346 от ГПК да заплати на Б.С.Т., с ЕГН: ********** сумата от 1862,54 лева, представляваща 1/3 идеална част от увеличението на дела му в резултат на извършени от Б.С.Т. подобрения в имота, находящ се в гр. С., ул. „В.Л.” №  и отхвърля иска за разликата над 1862,54 лева до предявения размер от 4400 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – С. 1614,67 лв. /хиляда шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки/.

ОСЪЖДА Т.С.Т., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – С. 1614,67 лв. /хиляда шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки/.

ОСЪЖДА Б.С.Т., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – С. 1614,67 лв. /хиляда шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки/.

ОСЪЖДА Б.С.Т., с ЕГН: ********** да заплати на И.С.Т., с ЕГН: ********** разноски по исковете по чл. 346 от ГПК в размер на 176,83 лв. /сто седемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ и разноски за изслушаните съдебно-технически експертизи в размер на 88,33 лв. /осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА Т.С.Т., с ЕГН: ********** да заплати на И.С.Т., с ЕГН: ********** разноски за изслушаните съдебно-технически експертизи в размер на 323,33 лв. /триста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С.в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия: