О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-260284
01.09.2020
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 1916 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т.Н.К., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Георги Стоянов,
против Разпореждане № 9517 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 2843/2020 г. на Районен
съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против И.Н.К., ЕГН **********, за сумата от
5 000 лева, дължима по запис на заповед от 25.01.2018 г., както и за
направените по делото разноски.
В частната жалба са изложени оплаквания против извода на
съда, че в представения по делото запис на заповед има посочени два падежа, в
резултат на което менителничният ефект е нищожен. Позовава се на Решение №
246 от 15.01.2015г. по гр. д. №
2879/2013г. на ВКС, I т. о. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и
вместо него да постанови да са издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по заявление вх. № 20812/10.06.2020 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от Т.Н.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Стоянов, против длъжника И.Н. К. (съобразно направеното пред настоящата инстанция
уточнение от заявителя), с ЕГН **********, ***, за
сумата от 5 000 лева, дължима по запис на заповед от 25.01.2018 г., както и за
направените по делото разноски.
Към
заявлението е приложен запис на заповед от 25.01.2018 г., в текстовата част на
който е посочен падеж – 30.08.2018 г. Същевременно в горния десен ъгъл на
записа на заповед е отбелязано „платим на предявяване без протест и разноски“ с
препращане към бележка под линия, съдържаща позоваване на чл. 536, ал. 2 от
Търговския закон, ведно с текста на разпоредбата: „Запис на заповед, в който не
е посочен падежът, се смята платим на предявяване“.
Съгласно
чл. 418, ал. 2 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Заповедният съд, сезиран със заявление за издаване на
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК и
изпълнителен лист, следва да провери: налице ли са изискуемите се от закона
реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен; дали е
настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като
поемател или от последния джиратар.
Сред
задължителните реквизити на записа на заповед като ценна книга е посочването на
падеж – чл. 535, т. 3 ТЗ. На основание чл. 537 ТЗ за записа на заповед се
прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за
менителницата. Съгласно разпоредбата на чл. 486 ТЗ падежът на менителницата
може да бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на
определен срок след издаването; 4. на определен ден, а менителница, издадена с
падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
С оглед
съдържанието на процесния запис на заповед съдът намира, че същият е нищожен на
основание чл. 486, ал. 2 ТЗ, тъй като няма валидно определен падеж. Строго
формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително
за определяне на падежа съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и
по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване (Определение
№ 749 от 23.12.2009 г. по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о.
на ВКС). В процесния случай издателят е поел задължение с неясно определен
падеж, тъй като се е задължил да плати на определена дата – 30.08.2018 г., и едновременно
с това в записа на заповед е посочил, че същият е „платим на предявяване без
протест и разноски“ с препращане към разпоредбата на чл. 536, ал. 2 ТЗ, която
урежда т. нар. презумиран реквизит при липсата на посочен падеж, а именно на
предявяване като падеж по смисъла на чл. 486, т. 1 ТЗ, а не предявяване по
смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. №
1/2004 г., ОСТК на ВКС и Решение № 246 от 15.01.2015г. по гр. д. №
2879/2013г. на ВКС, I т. о., на което се позовава жалбоподателят.
Позоваването
на мотивите на Решение № 246 от 15.01.2015г. по гр. д. № 2879/2013г. на ВКС, I т. о. от
страна на жалбоподателя е неотносимо, тъй като същото е постановено по
отношение на конкретен запис на заповед, чийто падеж е посочен по специфичен
езиков начин (конкретна дата на падеж и фразата „без задължение последният да
не бъде представен за плащане“), който няма нищо общо с настоящия случай.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че записът на заповед няма валидно определен
падеж съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, поради което е нищожен на основание чл. 486,
ал. 2 ТЗ. Следователно е налице основание за отхвърляне на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т.Н.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Георги Стоянов, против Разпореждане №
9517 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 2843/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което
е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист против И.Н. К., ЕГН **********,
за сумата от 5 000 лева, дължима по запис на заповед от 25.01.2018 г.,
както и за направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.