О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99
гр. П., 12.02.2020 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 753/19 г. по описа на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от П.Х.С. ***, със съдебен адрес: адв. Т. Д. от АК – ****, против ЕТ „**********“,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от Р. Г. Ц., за
присъждане на сумата 3156.76 лв.,
представляваща дължимо и неплатено наемно плащане за стопанската
2017/2018 г. по Договор за наем на недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите, рег. № 1996/29.05.2015 г. на нотариус Е. Д., рег. № 495 на
Нотариалната камара, вписан, дв. вх. рег. № 2469/2470 от 29.05.2015 г. на
Служба по вписванията – гр. П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и за
присъждане на сумата 289.37 лв. – лихва за забава за периода от 01.10.2018 г.
до предявяване на иска. Претендират се и разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН писмен отговор от
ответната страна (редовно уведомена за постъпилата искова молба на основание
чл. 50, ал. 2 от ГПК), не е изразено становище по предявения иск. Не са оспорени
представените с исковата молба документи. Не са направени доказателствени
искания.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно
подсъден на Районен съд – П..
Съдът
прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими,
допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати.
Следва
да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и да бъде съобщен проектът
за доклад по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 06.03.2020 г. – 9.40
ч., за
която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата
молба, подробно описани в нея писмени доказателства, както
следва: копие на договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на
подписите, рег. № 1996/29.05.2015 г. на нотариус Е. Д., рег. № 495 на
Нотариалната камара, вписан, дв. вх. рег. № 2469/2470 от 29.05.2015 г. на
Служба по вписванията – гр. П.; заверено копие на РКО от 30.04.2019 г. за
сумата 100.00 лв. – аванс за 2018 г.;копие на нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ № 53, т. ІІ, д. 362/1998 г.
на ПпРС.
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцата твърди
в исковата си молба, че с ответника е имала сключен договор за наем, вписан в
СВп – гр. П., за собствените й зем. земи
с обща площ 50.104 дка, със срок от 01.10.2015 г. до 30.09.2018 г., с уговорено
наемно плащане – в размер на по 65.00 лв.
Твърди, че до
стопанската 2016/2017 г. ответникът й заплащал редовно наема, но за стопанската
2017/2018 г. не й било изплатено дължащото й се наемно плащане в размер 3156.76
лв. За посочената стопанска година й била изплатена само сумата 100.00 лв. с
РКО от 30.04.2019 г.
Върху
неизплатената сума й се дължала и лихва за забава за периода от 01.10.2018 г.
до предявяване на иска.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 3156.76 лв. – главница, представляваща дължимо и неплатено
наемно плащане за стопанската 2017/2018 г., както и сумата 289.37 лв.– лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на
задължението. Претендира и разноски
В
едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, считащ се за редовно
уведомен за постъпилата искова молба на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е подал писмен отговор, не е изразил
становище по предявения иск, не е оспорил истинността на представени с исковата
молба документи.
2. Правната квалификация на предявените искове е
по чл. 79 и сл. от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които да се
признават: няма
такива.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Ищецът в иска по чл. 79 ЗЗД носи тежестта
да докаже, че за претендирания период от време е налице валидно обвързващ
страните договор за наем на земеделска земя, че ищецът е изправен кредитор по
този договор, следва да докаже уговорения между страните размер на наемното
плащане, както и че падежът на задължението за заплащане на уговорената наемна
цена е настъпил.
Ответникът, в
случай, че твърди това, носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си
за заплащане на уговореното наемно плащане по договора за стопанската 2017/2018
г.
Ищецът в иска по чл. 86 от ЗЗД носи тежестта да
докаже,
че главното задължение е ликвидно и изискуемо, както и да докаже периода на
забавата.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: