№ 1219
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103126 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. К. срещу „Кредит тайм“
ЕООД. Ищецът твърди, че на 18.03.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит
92733/18.03.2022 г. (Договора) с ответника в размер на 600,00 лева. Твърди, че
кредитът следва да бъде възстановен за срок от 4 месеца като месечния лихвен процент
не бил посочен. Твърди се още, че във връзка с Договора били начислени
допълнителни такси – 181,72 лева за експресно разглеждане и 181,72 лева за
индивидуално кредитно предложение. Твърди се, че на кредитът бил предсрочно
погасен на 05.04.2022 г. като е заплатена сума в размер на 653,00 лева.
Ищецът намира Договора за нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК ,
с твърдението, че същият не е написан по ясен и разбираем начин и с еднакъв по
форма размер шрифт, не по – малък от 12, в екземпляри за всяка страна. Като друго
основание за недействителност на Договора сочи липсата на посочен ГПР, тъй като е
посочена величина, без да е ясно какви компоненти включва тя, приемайки, че
допълнителните такси (общо 363,44 лева) и неустойки също следва да бъдат взети
предвид при определяне на ГПР.
Намира за нищожна клаузата определяща неустойка в размер на 50,00 лева при
предсрочно погасяване на кредита, като противоречаща на чл. 34, ал. 4 ЗПК, който
предвижда, че когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една
година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на
предсрочно погасения кредит.
Клаузите за начислените по договора такси намира за нищожни, като
противоречащи на чл. 10а ЗПК. Ищецът цитира съдебна практика във връзка с
изложената правна теза.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 50,00 лева - даденото без основание (от общо заплатена сума в размер на
653,00 лева), платена по неустоечната клауза, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба.
1
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените искове.
Намира исковата молба за нередовна, тъй като липсвало твърдение за размера на
платеното и не са приложени доказателства за това.
Прави отвод за местна подсъдност на основание чл. 108 и чл. 113 ГПК.
Твърди, че условията по Договора са индивидуално уговорени, че ищецът е
получил цялата необходима преддоговорна информация, както и че е получил
разяснения. Счита, че има право да начислява такси по Договора, тъй като това са
опции, посочени от ищеца и те не се включват в ГПР.
Признава, че на 05.04.2022 г. ищецът е заплатил сума в размер на 653,00 лева,
които са отнесени за погасяване на главницата – 600,00 лева, 3,00 лева лихви и 50,00
лева такса за удостоверение за приключен кредит. Пояснява, че в платената сума не са
включени такси и неустойки.
Оспорва ищецът да е материално затруднен с оглед декларирания му трудов
доход, поради което намира, че не са налице предпоставките по чл. 38 ЗА.
Прави предложение за сключване на споразумение.
Счита че не следва да се допуска ССЕ.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Моли съдът да постанови неприсъствено решение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявения
иск.
Ответникът не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването
му и конкретните му разпоредби) се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Размерът на кредита е 600,00 лева, срок 4 месеца, ГЛП 10,00%,
ГПР 12,30%. Задължението следва да бъде погасено на 4 месечни вноски като същото е
в общ размер на 976,00 лева, в която сума се включва главница, възнаградителна лихва,
такса за експресно разглеждане, такса за индивидуално предложение и други, които
поради неотносимостта им към спора съдът не обсъжда в детайли.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, и доколкото договора е
сключен от разстояние, то той, както и прилежащите към него не носят подписа на
никоя от страните.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че ищецът е
заплатил на 05.04.2022 г. сума в размер на 653,00 лева. За установяване на това
обстоятелство е представен приходен касов ордер в заверено копие и оригинал,
съгласно който ищецът е заплатил тук посочената сума с посочено основание „ПП“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, получени без
основание.
2
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да
установи основанието да задържи търсената като платена сума.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, които е
валидно сключени е породил присъщите си правни последици. Това е така, защото
съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на
подпис на страните по него. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски
кредит от разстояние – по правилата на ЗПФУР - арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК.
Освен това от приетите по делото писмени доказателства се установи, че процесната
сума е преведена и усвоена от ответника, същият не е възразил срещу получаването ѝ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за
ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на
Договора, включително и за заплащане на възнаградителна лихва. Тъй като договорът
за кредит е сключен под формата на електронен документ, същият, ведно с
допълнителните споразумения и Общите условия към него, са представени по делото
на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният
договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и
не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че
„принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ищеца – три имена, ЕГН и др. От съвкупната преценка на
доказателствата съдът приема, че ищецът е преминал през формата за кандидатстване и
сам е попълнил своите данни с цел да получи кредит.
Ищецът е изложил множество възражения, оспорвайки валидността на договора,
които съдът намира за неоснователни. Установи се, че ищецът е получил съответната
преддоговорна информация, вкл. правото си да се откаже от Договора, което се
съдържа в множество клаузи на представените по делото документи. Съдът приема, че
този ищец е бил наясно с цялата му необходима информация, доколкото е сключил
множество договори за кредит, които са предмет на съдебни производства пред този
съд. Хипотезите, застъпени в практиката на СЕС, на която ищецът се позовава,
необходимостта съдът да третира „потребителя“ като по – слаба страна в конкретния
случай следва да се считат за опровергани.
Относно неспазване правилото всички документи да са на шрифт поне 12, съдът
приема, че доколкото този договор е сключен от разстояние, посредством платформа
достъпна на компютър, то всеки потребител свободно може да регулира големината на
3
шрифта.
Налице са и други „дежурни“ възражения, които съдът обаче не обсъжда
поради тяхната неотносимост.
Спорът е правен относно основанието, което ответникът се опитва да установи
за задържане на сумата в размер на 50,00 лева (признал е че с общо платеното е
отнесено за погасяване на главница – 600,00 лева, възнаградителна лихва – 3,00 лева,
(за което страните не спорят) и такса за издаване на удостоверение – 50,00 лева).
Ищецът е твърдял, че тази сума е отнесена от ответника като неустойка за
предсрочно погасяване на вземането.
Независимо от изложените твърдения и застъпени тези, съдът приема, че сумата
в размер на 50,00 лева е заплатена от ищеца без основание, поради което предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Това е така защото в раздел
„Предсрочно погасяване“ от Договора е предвидено, че такса за експресно разглеждане
и такса за индивидуално предложение (в общ размер на 363,44 лева) може да бъде
намалена от ответникът, но не – по малко от 50,00 лева. Съдът приема, че тези такси са
начислени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита (така Решение № 345/9.01.2019 г. по т. дело № 1768/2018 г. на ВКС, поради
което са недействителни и същите не се дължат. Същата се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на закона. Обсъжданите такси не са
икономически обосновани.
Съдът приема, че сумата от 50,00 лева е недължима и на соченото от ответника
основание – „такса за удостоверение за приключен кредит“. Първо по делото липсват
доказателства представената от ответника „Тарифа относно таксите за услугите
предоставени от Кредит тайм ООД“ да е съобщена на ищеца, приложима в
отношенията между страните и същият да се е съгласил с разпоредбите . На следващо
място описаните в т. 1 от нея удостоверения, издаването на които вменява задължение
за заплащане на суми, не попадат в хипотезата чл. 10а, ал. 1 ЗПК тъй като не са
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и е в пряко
противоречие с чл. 77 ЗЗД, който задължава кредитора да даде разписка на длъжника
за полученото изпълнение в случай, че такава бъде поискана.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски за ДТ , възнаграждение за процесуално представителство, поради
което в полза на страната следва да бъде присъдена сума в размер на 410,00 лева.
Заявени са и разноски в размер на 30,00 лева – пътни, но същите не следва да се
присъждат първо защото не са представени доказателства за тях. В постановеното от
ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение № 189/ 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г.,
IV г. о. се приема, че отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е деликтна, но тя е
уредена като ограничена обективна отговорност за вредите като включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един
адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други
разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за
явяването на страните пред съда).
Ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Кредит тайм“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Р. Д. К. , ЕГН ********** сума в размер на 50,00 лева –
дадено без основание – над дължимото по договор за потребителски кредит
92733/18.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит тайм“ ЕООД да заплати на
Р. Д. К. сума в размер на 410,00 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5