РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. ХАСКОВО, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500510 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.
258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНА *** е останал
недоволен от Решение № 317 от 25.05.2023 год., постановено по гр.д. № 3155
/ 2022 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което са уважени
предявените против него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ, поради което го обжалва с молба решението да бъде отменено и вместо
него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете. При
условията на евентуалност прави искане за отмяна на обжалваното решение в
частта, с която е уважен иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
вр. чл.225, ал.1 от КТ, до размера на заявеното с отговора на исковата молба,
възражение за прихващане.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Ф. Ф. К. – оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с три
иска, предявени от Ф. Ф. К. против Община ***, в обективно – кумулативно
1
съединение с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ - за отмяна на
уволнение, наложено със Заповед № 17 от 18.10.2022 год., издадена на
основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ; за възстановяване на ищеца на предишната
работа като *** и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в
размер на 3 840.06 лева, за оставането му без работа поради уволнението за
срок от шест месеца, определено като разлика между пълния размер на
обезщетението от 5 759.64 лева, определено на база брутно трудово
възнаграждение в размер на 959.94 лева за срок от шест месеца и изплатените
му от ответника при прекратяване на трудовия договор две обезщетения в
размер по на 959.94 лева.
Доводите за незаконосъобразност на
уволнението, изложени в исковата молба са обосновани с твърдения за
фиктивност на съкращението в щата, на недобросъвестно упражняване на
права от страна на работодателя и на липса на съгласие от Дирекция
„Инспекция по труда“ за прекратяване на трудовото правоотношение,
предвид заболяванията, от които страда – исхемична болест на сърцето –
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; увреждане на
междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
редикулопатия и захарна болест – неинсулинозависим захарен диабет.
За да уважи предявените искове,
първоинстанционния съд се е позовал на нормата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ,
приемайки, че от страна на работодателя не е било изпълнено задължението
преди уволнението да събере информация за това дали ищецът страда от
болестите по Наредба № 5/1987 год., като изиска от работника да представи
медицинска документация, и поради невзето мнение от ТЕЛК, съгласно
изискването, предвидено в ал.2 от цитирания по-горе законов текст.
Безспорно по делото е установено, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността ***, съгласно трудов договор № *** от
03.10.2006 год., прекратен със Заповед № 17 от 18.10.2022 год., издадена на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ – поради съкращаване на щата,
връчена на ищеца на 20.10.2022 год. – при условията на отказ.
От страна на работодателя е отправено искане с
изх.№ С – 2979 / 04.10.2022 год. до директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.***, за издаване на разрешение за уволнение на работник,
ползващ специална закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, обосновано с твърдения
за това, че заеманата от ищеца длъжност е съкратена, няма друга длъжност
със сходни дейности, не е необходимо извършването на подбор и от
23.05.2022 год. ищецът е в непрекъснат отпуск поради временна
неработоспособност.
В отговор на искането, цитирано по-горе,
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.*** е дала предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, обективирано в писмо
изх.№ 22084816 от 11.10.2022 год.
Като писмено доказателство е приета
2
представена от ищеца в първото съдебно заседание при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд, епикриза от Кардиологично отделение,
от съдържанието на която се установява, че за периода от 30.09.2022 год. до
04.10.2022 год., ищецът е бил хоспитализиран в отделението, с окончателна
диагноза: ИБС. НАП. Триклонова коронарна болест, с придружаващо
заболяване: Захарен диабет ИНЗТ, както и това, че на 03.10.2022 год. му е
била извършена операция – инсерция на коронарен артериален стент.
С експертно решение от 27.03.2023 год. на
ТЕЛК – ***, на ищеца е определена 60 % трайно намалена работоспособност
за следните заболявания – Други видове стенокардия, хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет, с
неврологични усложнения. Наред с цитираното решение на ТЕЛК, като
писмени доказателства при разглеждане на делото пред първоинстанционня
съд са приети и представените от ищеца, 2 бр. амбулаторни листа от
28.04.2023 год. и от 07.06.2022 год., в които е отразено, че ищецът е диабетик
от 2011 год., съответно от 2014 год. Посочените три документа, представени
от ищеца и приети като писмени доказателства в съдебно заседание,
проведено на 11.05.2023 год., са оспорени от страна на ответника,
пълномощникът на който се е позовал на преклузия и неотносимостта им към
спора, доколкото удостоверяват наличие на заболяване, установено след
момента на връчване на уволнителната заповед. Във връзка с изложените във
въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, обосновани с
твърдения за това, че не е открито производство по оспорване на посочените
три документа, въпреки заявеното в тази насока искане и не е разпределена
доказателствената тежест между страните, на основание чл.266, ал.3 от ГПК,
при разглеждане на делото се събраха допълнителни писмени доказателства –
амбулаторни листове, резултати от изследвания и епикризи, находящи се в
досието на ищеца, съхранявано при личния му лекар, от които се установява,
че поставената на ищеца диагноза „неинсулинов захарен диабет“ датира от
2014 год. При разглеждане на делото пред въззивния съд по искане на
въззивника във връзка с откритото производство по оспорване на посочените
по-горе три документа, е назначена съдебно – медицинска експертиза, по
която не е изготвено и представено заключение, поради заявено от страна на
пълномощника на въззивника, с процесуалното качество на ответник по иска
при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, оттегляне на това
доказателствено искане, с оглед приетото като писмено доказателство
пациентското досие на въззваемия, изпратено от Районна
здравноосигурителна каса – гр.***, от което се установява, че заболяването на
ищеца „неинсулинозависим захарен диабет“, е регистрирано през 2014 год.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира за основателен предявения на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че към
момента на връчване на уволнителната заповед – 20.10.2022 год., ищецът е
страдал от ***. В тази насока съдът цени приетата като писмено
3
доказателство при разглеждане на делото пред първонистанционния съд
епикриза, установяваща хоспитализиране на ищеца в Кардиологично
отделение на „МБАЛ – ***“ АД, за периода от 30.09.2022 год. до 04.10.2022
год., предшестващ прекратяването на трудовото правоотношение, от
съдържанието на която се установява, че ищецът страда от ***. Посоченият
документ, приет като писмено доказателство не е оспорен от страна на
ответника по надлежния за това ред. Като недоказано съдът намира заявеното
от страна на ответника оспорване на експертно решение от 27.03.2023 год. на
ТЕЛК – *** и 2 бр. амбулаторни листа от 28.04.2023 год. и от 07.06.2022 год.,
последният от който предхожда уволнението, установяващи заболяване на
ищеца ***, ценейки събраните при разглеждане на делото пред въззивния съд
в производство по чл.193 от ГПК, писмени доказателства - амбулаторни
листове, резултати от изследвания и епикризи, находящи се в досието на
ищеца, съхранявано при личния му лекар, както и пациентското досие на
въззваемия, изпратено от Районна здравноосигурителна каса – гр.***, от
които се установява, че заболяването на ищеца *** е регистрирано преди
уволнението и датира от 2014 год.
Като неоснователни съдът намира заявените от
въззивника доводи за това, че по отношение на посочените доказателства е
настъпила преклузия, поради непредставянето им в срок, по следните
съображения: С исковата молба ищецът се е позовал на закрилата по чл.333,
ал.1, т.3 от КТ, излагайки твърдения за това, че страда от ***, но в доклада на
съда, обективиран в определение № 311 от 23.02.2023 год., не му е било
възложено в доказателствена тежест представянето на доказателства в тази
насока. Независимо от това, в първото съдебно заседание, проведено на
20.03.2023 год. от страна на пълномощника на ищеца е представена и приета
като писмено доказателство цитираната по-горе епикриза от Кардиологично
отделение на „МБАЛ ***“ АД, неоспорена от ответника, установяваща
наличие на посоченото по-горе заболяване, установено преди прекратяване на
трудовото правоотношение. Представянето на експертно решение на ТЕЛК –
*** от 27.03.2023 год. и 2 бр. амбулаторни листа от 28.04.2023 год. и от
07.06.2022 год., е във връзка с дадените от съда указания за посочване на
доказателства с цел установяване на твърденията му, че страда от *** –
обстоятелства, обуславящи извода за неоснователност на твърдението на
ответника, че възможността за представяне на оспорените три документа е
преклудирана.
С оглед на изложените по-горе доводи, съдът
приема за безспорно установено, че към момента на издаване на
уволнителната заповед, ищецът е страдал от заболяване ***, установено през
2014 год., ценейки събраните по делото писмени доказателства, цитирани по-
горе, заявеното по отношение на които оспорване от страна на ответника,
съдът намира за неоснователно.
Безспорно е и това, че преди уволнението,
ответникът не е поискал разрешение от Инспекцията по труда за
прекратяване на трудовия договор с ищеца. Неизпълнението на това
задължение от страна на работодателя, визирано в разпоредбата на чл.333,
4
ал.1, т.3 от КТ само по себе си обуславя незаконност на уволнението и
основателност на иска за неговата отмяна, с оглед нормата на чл.344, ал.3 от
КТ, според която в случаите на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда работник
или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987
год. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила, съгласно чл.333, ал.1 от КТ /Наредбата/. Безспорно е, че
заболяването на ищеца *** попада в чл.1, ал.1, т.6 от цитираната Наредба.
Съгласно нормата на чл.344, ал.3 от КТ в случаите, когато за извършване на
уволнението се изисква предварително съгласие на инспекцията по труда и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението,
съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание,
без да разглежда трудовия спор по същество. Приетото като писмено
доказателство писмо с изх.№ 22084816 от 11.10.2022 год., обективиращо
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, дадено от
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.***, не обосновава извод в противна
насока, доколкото същото е поискано от работодателя на основание чл.333,
ал.1, т.4 от КТ, приложима в хипотеза, в която работник или служител е
започнал ползването на разрешения му отпуск. От страна на работодателя е
допуснато нарушение и на нормата на чл.333, ал.2 от КТ, обуславящо
незаконността на извършеното уволнение, предвид това, че към момента на
връчване на уволнителната заповед, не е било дадено и мнение от трудово -
експертната лекарска комисия.
В подкрепа на изложените по-горе доводи е и
константната съдебна практика, приемаща, че в чл.1, ал.1, т.6 от Наредбата,
издадена на основание чл.333, ал.1 от КТ, не се прави разграничение и
изключване на разновидности и форми на диагнозата „Захарна болест“.
Въпросът за разновидностите на „захарната болест“, както и на останалите
пет вида заболявания, е медицински, както и въпросът дали проявената
конкретна разновидност на предвиденото по вид заболяване обуславя
закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, както е медицински въпрос дали
боледуващ работник има нужда от закрила. За разрешаването са необходими
специални знания. Затова законодателят е предвидил в чл.333, ал.2 от КТ, че
за изясняването на последния въпрос е необходимо преди да бъзе извършено
уволнението, като предпоставка за неговата законност, трябва да се вземе
мнението и на трудово – експертната лекарска комисия, вместо да се задоволи
да задължи работодателя да преценява наличието на болестта въз основа на
медицински документи.
От страна на работодателя не е изпълнено
задължението да изиска от ищеца да представи медицински документи,
вменено му с нормата на чл.2 от Наредбата, съгласно която „Работниците ...са
длъжни при поискване да представят в предприятието медицински
документи..“. В случая по делото не се съдържат данни за това, работникът
умишлено да е въвел работодателя в заблуждение за заболяването си – било
чрез съзнателно укриване на заболяването, попадащо в приложното поле на
Наредбата, било чрез бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на
5
информация. По делото не са събрани доказателства работодателят да е
отправял искане до работника за предоставяне на информация за
здравословното му състояние, да му е разяснено значението на исканата
информация и да му е даден подходящ срок за събиране и представяне на
документи. При първоначалното назначаване на ищеца – през 2006 год.,
същият не е страдал от захарен диабет. Това заболяване е диагностицирано
през 2014 год., видно от обсъжданите по-горе писмени доказателства. По
делото липсват данни ищецът да е уведомил работодателя, но не е бил длъжен
да го прави, доколкото закрилата на чл.333 от КТ има обективен характер и
цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по
социални и хуманни критерии.
Допуснатите от работодателя нарушения на
процедурата, предшествала уволнението – не поискани разрешение от
Инспекцията по труда и на мнение от ТЕЛК, обуславят извода за
основателност на иска за отмяна на уволнителната заповед. Незаконността на
уволнението обуславя основателност и на исковете за възстановяване на
предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
предвид подчинения им характер на главния иск – за отмяна на уволнение,
поради което следва да бъдат уважени, като ищецът бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност *** и ответникът – осъден да му
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. При определяне размера на
обезщетението, съдът цени приетия като писмено доказателство фиш за
заплата за месец април 2022 год., предшестващ уволнението, видно от който
е, че полученото от ищеца трудово възнаграждение е в размер на 908.80 лева.
В тази насока е и заключението, представено по допуснатата при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза, от
което се установява, че последният, пълен отработен месец на ищеца преди
ползване на отпуски по болест и преди уволнението е месец април,
полученото за който месец БТВ е в размер на 908.80 лева. Независимо от
изложените по-горе доводи, съдът счита, че като база за определяне на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се приеме БТВ в размер на
959.94 лева, ценейки в тази насока приетия като писмено доказателство фиш
за заплата от месец октомври 2022 год., в който размерът на обезщетението по
чл.222 от КТ е в размер на 959.94 лева, доколкото размерът и на двете
обезщетения – по чл.225, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ се определя на
база БТВ. В подкрепа на това обстоятелство е и липсата на оспорване размера
на иска по чл.225, ал.1 от КТ, определен на база БТВ от 959.94 лева. Предвид
изложеното, съдът счита, че искът по чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен
за сума в размер на 5 759.64 лева /959.94 х 6/.
С оглед основателност на иска по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, следва да бъде разгледано заявеното от
ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане със
сумата от 4 187.71 лева, формирана като сбор от изплатените на ищеца
обезщетения по чл.222 от КТ – в размер на 959.94 лева, по чл.220 от КТ – за
неспазен срок на предизвестие – в размер на 914.48 лева и по чл.224 от КТ –
обезщетение за неползван платен годишен отпуск – в размер на 2 313.29 лева,
6
в подкрепа на което са и приетите като писмени доказателства по делото
фишове за заплати за месец октомври и месец ноември 2022 год. Доколкото
отмяната на уволнението води до отпадане на основанието за заплащане на
обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222 от КТ, защото дължимостта
им е обвързана от законността на уволнението, същите подлежат на връщане.
Ето защо от общо дължимия размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ –
5 759.64 лева следва да се приспадне сборът от двете обезщетения – по
чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ, възлизащ на 1 874.42 лева, при
което искът се явява основателен за разликата от 3 885.22 лева, но следва да
бъде уважен в предявения размер от 3 840.06 лева, доколкото не е поискано
изменение на иска чрез увеличение на първоначално предявения размер.
Като неоснователно съдът намира
възражението за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 313.29 лева, тъй като
основанието за изплащането му не предпоставя връщането му при отмяна на
незаконното уволнение и възстановяване на трудовото правоотношение
между страните. Двете обезщетения – предмет на прихващането не
възмездяват едни и същи вреди, отмяната на уволнението не се отразява на
платеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск. При евентуално
връщане на работа, работникът не може да претендира реалното ползване на
отпуска, за който е платено това обезщетение. По естеството си
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е сурогат на неползвания от уволненото
лице платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането
му не е обусловено от неговата правомерност. С решението по
конститутивните искове по чл.344 от КТ, трудовото правоотношение се
възстановява във вида, в който е съществувало преди уволнението, но само в
бъдеще, каквото е действието на конститутивните съдебни решения. При
успешно провеждане на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ възстановяването на
трудовоправната връзка е обусловено от явяване на уволнения служител в
срока по чл.345, ал.1 от КТ да заеме длъжността, на която е възстановен, и
ако той не стори това, трудовото правоотношение се прекратява на основание
чл.325, ал.1, т.2 от КТ. Със заплащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ,
правото на работника или служителя реално да ползва отпуска, за който му е
изплатено обезщетението, се погасява, поради което и при евентуалното му
завръщане на работа той не може да го ползва. Затова с отмяна на
уволнението като незаконно, изплатената на това основание сума не подлежи
на връщане, а от там липсва активно по компенсация вземане на
работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника по чл.225 от КТ.
Наред с изложеното по-горе следва да се посочи и това, че допустимостта на
компенсацията между двете обезщетения – по чл.225, ал.1 от КТ и по чл.224,
ал.1 от КТ се обуславя и от изрично заявен от уволнения и впоследствие
възстановен на работа работник или служител да избере дали да върне
изплатеното му обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – в който случай ще има
право да ползва отпуск за периода от преди уволнението, или да не го върне –
в който случай правото на платен годишен отпуск за периода преди
уволнението се погасява и същият ще има право да ползва платен годишен
7
отпуск само за времето след уволнението.
С оглед на изложеното, съдът намира за
неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за
извършване на компенсация между обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ с
това по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, но доколкото същите не са
рефлектирали върху крайния извод на съда за дължимост на претендираното
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 840.06 лева, до който искът е
уважен, определен от ищеца след направено от него прихващане между
посочените по-горе вземания, което изключва възможността за повторното
им прихващане, в каквато насока е заявеното от ответника възражение,
същото като неоснователно следва да се остави без уважение, а обжалваното
решение, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 317 от
25.05.2023 год., постановено по гр.д. № 3155 / 2022 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, ЕИК *********, с
адрес на управление - с.***, Хасковска област, с адрес за призоваване –
гр.Хасково, бул.“България“ № 150, ет.5, офис 501 – адвокат З. З. да заплати на
Ф. Ф. К., ЕГН ********** от с.***, Община ***, Хасковска област, сумата в
размер на 1 000 /хиляда/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, считано от обявяването му – 11.10.2023
год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8