Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 19.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 16547/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците М.Д.Д., М.Д.Т., лично и в качеството си на
наследници по закон на починалата в хода на процеса С.Е.Д. твърдят, че при
пътно транспортно произшествие, настъпило на 24.11.2015 г. на път ІІ-57, км.
13+900 в общ. Раднево е причинена смъртта на Д.М.Д., баща на първите двама ищци
и съпруг на третия. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на Ж.Т.В., като водач на автобус „Сетра“, с ДК № ******, чиято деликтна
отговорност към момента на настъпване на произшествието била застрахована при
ответника ЗД „Е.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитват
постоянна мъка от загубата на своя близък родственик и негативни последици в
психологичен план. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза в размер на 130
000,00 лева /уточнение на исковата молба в о.с.з., проведено на 16.02.2021 г./,
като при отчитане приноса на Д. в настъпване на противоправния резултат
претендират застрахователно обезщетение в размер на по 80 000,00лева, от които
ответникът им признал извънсъдебно претенцията за по 1000,00 лева, поради което
претендират в настоящия процес сумата от по 79 000,00 лева застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие до окончателното плащане. Претендират и разноски.
Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва исковете. Прави
възражение за съпричиняване от страна на починалия, който се е движел неадекватно
на пътното платно и значително е допринесъл за настъпване на противоправния
резултат. Оспорва между ищците и починалия да е имало голяма близост. Прави
възражение за погасяване по давност на иска за лихва за забава. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване на
критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на починалия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният
резултат.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 502/2017
г. по описа на Окръжен съд гр. Стара
Загора подсъдимият Ж.Т.В. е признат за виновен за
това, че на 24.11.2015 г., около 6,32 ч. по главен път ІІ-57, км. 13+900 по
посока от гр. Стара Загора към гр. Раднево при управление на автобус „Сетра“, с
рег. № ******, нарушил
правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП като
не е предприел своевременно спиране, при възникнала опасност за движението и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.М.Д. – 79 г.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът
намира за установено по делото обстоятелството, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило процесното ПТП по вина на Ж.Т.В.,
като водач на автобус „Сетра“, с рег. № ******, нарушил правилото
на чл. 20, ал.2 ЗДвП и в следствие на
това по непредпазливост е причинил смъртта на Д.М.Д..
Във връзка с механизма на настъпване на
произшествието с оглед възражението за съпричиняване са
събрани гласни доказателства и автотехническа
експертиза.
Според показанията на свидетеля Ж.В. той
е водач на автобус, в който карал работници. Свидетелят сочи, че непосредствено
след разминаване с две коли пострадалият излязъл пред автобуса за части от
секундата. Пострадалият стоял по средата на неговата лента за движение, гледал
към него и размахвал тояга. Свидетелят сочи, че веднага натиснал спирачки, но
това не било достатъчно и настъпил удар. Свидетелят сочи, че произшествието
станало на прав пътен участък, преди с. Сърнево, било леко мъгливо и ръмяло,
като пътното платно било леко влажно, карал на къси светлини, а в момента, в който
той видял пострадалия той бил на разстояние от около 2-3 от автобуса, като
ударът настъпил в предна лява част на автобуса, тъй като при спиране водачът
леко отбил в дясно.
Според показанията на свидетелката Н. Й.
тя била пътник в автобуса, на седалката зад шофьора. Свидетелката сочи, че
видяла човек, който седял на пътното платно точно срещу автобуса и в момента, в
който го видяла очаквала да се случи най-лошото, тъй като той бил толкова
близо, че само затворила очи и очаквала удар. Човекът бил леко разкрачен, стоял
на едно място и гледал към тях.
Според заключението на автотехническата експертиза пострадалият Д. Д. е имал
възможност да види фаровете на автобуса от разстояние не по-малко от 150 м.,
което е достатъчно, за да напусне платното за движение и да застане на пътния
банкет. Вещото лице сочи, че безопасната скорост на движение на автобус „Сетра“ при конкретната пътна обстановка и движение на къси
светлини е била 50-52 км. при разрешена скорост за пътния участък от 80 км.,
около която се е движел автобусът, поради което причина за настъпване на
произшествието е, че водачът не е карал с безопасната скорост за съответния
пътен участък, поради което произшествието е станало за него непредотвратимо.
Според заключението на приетата комплексна
психиатрична и неврологична експертиза пострадалият е имал основно заболяване
Паркинсонова болест, което представлява хронично дегенеративно състояние с
прогресиращ ход и завършващо с инвалидизация, като
заболяването се изявява с повишаване на мускулния тонус, забавяне на движенията
и скованост, което затруднява значително походката, тремор на ръцете,
нарушаване на равновесието, като в късния етап от заболяването се наблюдават дементни прояви, снижение на интелектуалните възможности,
нарушение на паметта, вниманието и концентрацията. Вещите лица сочат, че през
2014 г. при ищеца е имало данни за деменция, насочен е към психиатър, но няма
данни за проведен психиатричен преглед. Конкретно при пострадалия в следствие
Паркинсоновата болест се е наблюдавало повишен мускулен тонус, скованост на
долните крайници, походка със ситни крачки, забавеност на движенията, нарушение
на равновесието, като се е придвижвал с помощно средство. Вещите лица сочат, че
пострадалият е извършвал лечение на това заболяване под наблюдение на лекуващия
лекар, като с времето препаратът Леводопа е изчерпал
своя ефект и са започнали все повече периоди свързани с т.н. замръзване и
невъзможност за самообслужване и придвижване, като при преглед през 2015 г. от
лекуващия невролог е констатирано влошаване на състоянието на ищеца –
замайване, безсъние, трудно самообслужване, дементен
синдром, предложен е за ТЕЛК със социален асистент. Вещите лица сочат, че при
деменцията се наблюдава нарушена възможност за правилна оценка на случващото се
от околната действителност, невъзможност за критично отношение към собственото
поведение, затруднение на социалните контакти до пълна невъзможност за нормален
контакт. Налице е спад на паметовите възможности и
снижение на интелекта. При напредващ процес се наблюдава пълен спад на личностовите характеристики и невъзможност за функциониране
в социума, като лицето не може да се грижи за себе си и се нуждае от чужда
помощ и контрол над неговото поведение . Вещите лица сочат, че при прегледа от
невролог на пострадалия през 2015 г. е констатиран именно такъв социален спад,
поради което е насочен към психиатър и ТЕЛК да бъде определено лице, което да
се грижи за него. Според заключението, при деменция освен интелектуално паметов спад се наблюдават и психотични симптоми, състояния
на обърканост, делириозни състояния, които
допълнително затрудняват социалното функциониране на лицето, като вещите лица
сочат, че от описанието на поведението на Д. в показанията на свидетелите на
ПТП може да се направи извод, че най-вероятно към този момент Д. се е намирал в
такова състояние на обърканост и вероятно е имал делириозно
състояние. Вещите лица сочат, че в следствие неврологичното му състояние и
възникналия дементен процес Д. е бил с отпаднала
годност за правилна преценка на събитията от реалността, не е могъл да
контролира поведението си и да прецени създадената ситуация като застрашаваща
живота и здравето му, като доказателство за това е цялостното му поведение
около ПТП – вървял е бос, в ранните часове на деня, на пътното платно,
размахвал е неадекватно за ситуацията тояжка и не е предприел мерки да се
предпази от евентуален удар на идващите коли.
Според показанията на свидетеля Н.Т.
той е бил съсед на Д. Д. и съпругата му С.Д. от 35 г. в с. Сърнево. Свидетелят
сочи, че децата им М. и М. идвали при родителите си по празниците, задно с
внуците, като към 2015 г. М. ***, а М. в Чехия. Свидетелят сочи, че в деня
преди инцидента с Д. работили до обяд, като правели метална врата, тъй като Д.
бил заварчик. За следващия ден се разбрали като свидетелят се върне в селото да
отидат до съседно село Д. да вземе дължими му вещи. Свидетелят сочи, че
съпругата на Д. С. преди смъртта му се била физически и психически здрава, като
след смъртта на Д. имала проблеми със сърцето и пиела лекарства. Сочи, че след
смъртта на Д. около седмица-две била неадекватна, след което се подобрила и
след малко повече от година след инцидента дъщеря й я настанила в старчески
дом. Свидетелят сочи, че Д. и С. се разбирали, разпределяли си задачите, не
знае да са имали сериозни конфликти.
Според показанията на свидетеля Д.Б.тя
е сестра на ищеца С.Д.. Свидетелката сочи, че семейството на Д. и С. било добро
и двамата много се разбирали и имали дългогодишен брак, като свидетелката
веднъж месечно ги посещавала до смъртта на Д.. Сочи, че последния път когато се
видели, разговаряли, хранели се и Д. се ориентирал добре и разбирал какво се
случва около него. Свидетелката сочи, че сестра й не могла да понесе смъртта на
съпруга си и към момента на депозиране на показанията й е в болница, тъй като
няма памет и не разпознава никого, освен нея. Свидетелката сочи, че смъртта на
баща им се отразила негативно и на децата М. и М., като и двамата много се
притеснили.
Според показанията на свидетеля Д.той
е племенник на Д. Д. и първи братовчед на ищците М. и М.. Свидетелят сочи, че
живее в гр. Нова Загора и в месеца поне 2 пъти виждал вуйчо си. Според
показанията на Д.вуйчо му страдал от Паркинсонова болест, която лекувал,
консултирал се по повод на заболяването си, като свидетелят сочи, че не
забелязал последици в мисловната дейност на Д., като действията му винаги се
били целенасочени, като свидетелят не е забелязал дефицити в съзнанието му,
нито агресия или обратно – вялост. Според Д.вуйчо му и вуйна му били задружни,
имали зеленчукова, плодова градини, отглеждали до скоро крави и кокошки. След
смъртта на Д. С. изпаднала в дълбока тъга, в депресивно състояние, при което
нищо не й се правело, била тъжна и не
можела да се справя с ежедневните задачи, които със съпруга си правели заедно и
след консултация с психиатър две седмици след произшествието я настанили в дом,
където за нея да се полагат необходимите грижи. Свидетелят сочи, че след
смъртта на Д. често имал контакт с дъщеря му М., която била много загрижена и
за майка си и когато се чуели започвала да плаче.
Не е спорно между страните, че към
момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е
застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че
справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца С.Е.Д. неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й Д.М.Д. е сумата от 90 000,00 лв. За да определи
размера, съдът отчита възрастта и здравословното състояние на пострадалия,
както и възрастта на ищеца. И двамата са били в напреднала възраст, пенсионери,
били са своя взаимна подкрепа в старините и са имали щастлив дългогодишен брак.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че ПТП се е отразило
изключително зле на Д., тя е изпаднала в дълбока тъга, като липсата на другаря
в живота й е станало причина тя да бъде настанена в старчески дом и да напусне
дома, в който е прекарала семейния си живот. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната, както и лимитите на
застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на трети лица.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца М.Д.Д.
неимуществени вреди от смъртта на баща му Д.М.Д. е сумата от 70 000,00 лв. За
да определи размера, съдът отчита възрастта и здравословното състояние на пострадалия,
както и възрастта на ищеца. Съдът взема предвид, че ищецът е изградил свое
семейство в гр. София, че е имал близост и уважение към баща си и че загубата
на баща му е внезапна и причинила тревога и тъга. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура
в страната, както и лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца М.Д.Т. неимуществени вреди от смъртта на баща
й Д.М.Д. е сумата от 70 000,00 лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта
и здравословното състояние на пострадалия, както и възрастта на ищеца. Съдът
взема предвид, че ищецът е изградил свое семейство в Чехия, че е имал близост и
уважение към баща си и че загубата на баща му е внезапна и причинила тревога и
тъга. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната, както и лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на трети лица.
По възражението за съпричиняване.
По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - т. 7 от
ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/15.04.2009 г. по т.
д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по
т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г.
по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по
т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по
т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по
т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по
т.д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. В Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не
е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е
достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие
и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по
т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т.
д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
От събраните по делото гласни
доказателства и автотехническа експертиза се установява, че непосредствено
преди произшествието ищецът е бил на пътното платно, в средата на лентата за
движение на автобуса, извън населено място, в ранната част на деня, като не е
предприел действия по предотвратяването му.
При така установените факти, съдът
приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. В случая, пострадалият не е спазил задълженията, установени в
разпоредбите на чл. 113, ал. 2 ЗДвП,
предвиждащи, че извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по, ал. 1, т. 1, 2 и 4, изискващи от пешеходците
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение, и да не
преминават през ограждения от парапети или вериги. Положението и поведението на
пешеходеца на пътното платно е в причинна връзка с настъпване на процесното
ПТП, тъй като се е явило неочаквано, трудно предвидимо препятствие на пътя,
поради което възражението за съпричиняване се явява основателно.
При съпоставка приноса на двамата
участници и тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат съдът взема
предвид, че водачът на автобуса е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
тъй като не е съобразил скоростта си с видимостта на късите светлини на
превозното средства, която е значително под разрешената за съответния пътен
участък максимална скорост, като същевременно той не е могъл да очаква, че по
средата на платното за движение ще има пешеходец, предвид обстоятелството, че
се касае за път извън населено място и ранен час на деня. Водачът е предприел
своевременно аварийно спиране, което е било невъзможно да бъде ефективно при
скоростта му на движение много близка до максималната. От друга страна,
пострадалият пешеходец е стоял срещу движещия се автобус, с лице към него, като
обективно е имал възможност да го възприеме и да предприеме действия по
напускане на пътното платно преди настъпване на удара. Предвид изложеното съдът
намира, че приносът на пострадалия в настъпване на противоправния резултат е по-голям
от този на водача на моторното превозно средство и следва да бъде определен на
3/5.
Искът на ищеца С.Е.Д. с оглед приетия принос в настъпване
на противоправния резултат следва да бъде уважен за сумата от 35 000,00 лева /дължимото
обезщетение е 36 000 лева, но 1000 лева от него, с оглед изрично посоченото в
исковата молба не е предмет на иска/ и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 79 000,00 лева. На
16.02.2021 г. ищцата С.Е.Д. е починала и е оставила
за свои наследници по закон децата си, другите двама ищци, поради което искът
следва да бъде уважен за сумата от 17 500,00 дължими на ищеца М.Д.Д., като наследник на своята майка С.Е.Д. и за сумата от 17
500,00 лева – дължими на ищеца М.Д.Т., като наследник на своята майка.
Исковете на ищците М.Д.Д. и С.Е.Д. следва да бъдат уважени с оглед приноса на
пострадалия за сумата от по 27 000,00 лева /дължимото обезщетение е по 28000
лева, но сумата от 1000,00 лева, призната от ответника не е предмет на исковата
молба, с оглед изрично посоченото в нея/.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че ищците
са предявили застрахователната си претенция пред ответника на 09.05.2019 г., от която дата следва да бъде
присъдена законна лихва. Искът за лихва за забава следва да бъде отхвърлен за
периода 24.11.2015 г. до 08.05.2019 г. Предвид
датата, от която съдът приема за дължима лихвата за забава, възражението за
погасителна давност на ответника се явява неоснователно, тъй като предявяването
на иска спира давността, а той е предявен на 18.12.2019 г.
По
разноските:
Ищците не са
сторили разноски по делото, поради което такива не им се присъждат.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника по ½ част от сторените от него разноски по списък, като за юрисконсултско възнаграждение се изходи от размер 450,00
лева, т.е. всеки от ищците следва да плати на ответника разноски в размер на по
299,48 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 3560,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Е.И.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на М.Д.Д., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 27
000,00 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от
ищеца от смъртта на баща му Д.М.Д., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие на 24.11.2015 г., на главен път ІІ-57, км. 13+900, общ. Раднево, в
резултат на противоправното поведение на Ж.Т.В., като
водач на автобус „Сетра“, с рег. № ******, ведно със
законната лихва от 08.05.2019 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 79 000,00 лева, както и иска за лихва за забава за периода
24.11.2015 г. до 08.05.2019 г.
ОСЪЖДА З.
„Е.И.“ АД, ЕИК:
*******, да заплати на М.Д.Д., ЕГН: **********,
като наследник на починалия в хода на процеса ищец С.Е.Д., на основание чл.
432, ал.1 КЗ сумата от 17 500,00 лева, представляваща
½ част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Д. от
смъртта на съпруга й Д.М.Д., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие на 24.11.2015 г., на главен път ІІ-57, км. 13+900, общ. Раднево, в
резултат на противоправното поведение на Ж.Т.В., като
водач на автобус „Сетра“, с рег. № ******, ведно със
законната лихва от 08.05.2019 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 39 500,00 лева, както и иска за лихва за забава за
периода 24.11.2015 г. до 08.05.2019 г.
ОСЪЖДА
З. „Е.И.“ АД, ЕИК:
*******, да заплати на М.Д.Т., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 27
000,00 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от
ищеца от смъртта на баща й Д.М.Д., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие на 24.11.2015 г., на главен път ІІ-57, км. 13+900, общ. Раднево, в
резултат на противоправното поведение на Ж.Т.В., като
водач на автобус „Сетра“, с рег. № ******, ведно със
законната лихва от 08.05.2019 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 79 000,00 лева, както и иска за лихва за забава за
периода 24.11.2015 г. до 08.05.2019 г.
ОСЪЖДА
З. „Е.И.“ АД, ЕИК:
*******, да заплати на М.Д.Т., ЕГН: **********, като наследник на
починалия в хода на процеса ищец С.Е.Д., на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата
от 17 500,00 лева, представляваща ½
част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Д. от смъртта
на съпруга й Д.М.Д., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на
24.11.2015 г., на главен път ІІ-57, км. 13+900, общ. Раднево, в резултат на противоправното поведение на Ж.Т.В., като водач на автобус
„Сетра“, с рег. № ******, ведно със законната лихва
от 08.05.2019 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 39
500,00 лева, както и иска за лихва за забава за периода 24.11.2015 г. до 08.05.2019
г.
ОСЪЖДА З. „Е.И.“ АД, ЕИК:
*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 3560,00 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА
М.Д.Т., ЕГН:
********** и М.Д.Д.,
ЕГН: **********ЗД
да заплатят на „Е.И.“
АД, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на по 199,66 лева, всеки един от тях - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: