Р Е Ш Е Н И Е
№ 254 01.07.2019г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 9 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. Княз Борис Първи 5, със съдебен адрес:***, адвокат М.К. срещу Г.О.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат П. Иванова В.-Пунчева.
Видно от изложеното в исковата молба и допълнителната такава, между ищеца от една страна и ответника и други собственици на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 57491.503.94 по КК и КР на гр. Поморие, с площ от 490 кв. м., с административен адрес: гр. Поморие, ул. Крайбрежна 15, от друга страна е бил сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна сграда. Ищецът твърди, че съгласно постигнатото съглашение е изработил в срок идейния инвестиционен проект на предвидената за строеж сграда, сключени са предварителни договори за присъединяване на сградата към „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и „Водоснабдяване и ***, получено е одобрение от Община Поморие на идейния инвестиционен проект и е издадено строително разрешение за строеж на сградата. Всички тези действия ищецът е съгласувал и извършвал с изричното съгласие на ответника и другите съсобственици в имота, в който ще се строи. Твърди се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от предварителния договор, ищецът е уведомил съконтрахентите си, че е изготвен и одобрен технически проект, като последните е трябвало в 30-дневен срок от уведомлението да сключат окончателен договор, като учредят на ищеца правото на строеж, така както е уговорено. Твърди се, че ответникът отказва да подпише окончателен договор, с което е причинил вреди на ищеца, като по делото се претендират следните обезщетения:
1. Сумата от 25 800 лева-направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект, дължима на основание чл. 21, ал. 1, б. „а“ от сключения между страните предварителен договор, ведно със законната лихва от 19.11.2018г. до окончателното и заплащане;
2. Сумата от 11 087,21 лева-платена неустойка от страна на ищеца на трето лице заради невъзможността за построяване на сградата и прехвърляне на собствеността на конкретни имоти по сключен с това трето лице договор, ведно със законната лихва от 19.11.2018г. до окончателното и заплащане.
Ищецът претендира уважаване на предявените искове и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба и допълнителен такъв, в които не отрича за сключения между страните договор, но счита че не
следва да заплаща неустойка и вреди на ищеца, тъй като няма вина за
възникналите на ищеца вреди. Ответникът счита, че до сключване на окончателен
договор не се стигнало, тъй като са се наложили промени по договора, с които не
е бил съгласен. И по-конкретно се твърди, че по силата на сключения между
страните договор, прехвърлителите на имота е следвало да получат конкретни
обекти от построената сграда без да доплащат каквито и да е било суми. В
последствие обаче от тях е поискано плащане на конкретна квадратура от
получения обект, с което ответникът не е бил съгласен. Ответникът твърди, че е
изправна страна по договора, поради което ищецът не е разполагал с възможност
за неговото прекратяване, като е разполагал и с възможност да поиска сключване
на окончателен договор по съдебен ред. Предвид на липсата на вина за
несключване на окончателния договор, ответникът счита, че не следва да носи
вина за претърпените от ищеца вреди- обезщетение от 25 800 лева- за
направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект. Ответникът счита също така, че клаузата от
договора, въз основа на която ищецът претендира сумата 25 800
лева-направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект предвижда кумулиране на наличието на основание за
неустойка за забава. Относно претенцията за заплащане
на сумата от 11 087,21 лева-платена неустойка от страна на ищеца на трето
лице заради невъзможността за построяване на сградата и прехвърляне на
собствеността на конкретни имоти по сключен с това трето лице договор се
оспорва изобщо да е сключван такъв договор. Твърди се, че такъв е съставен
единствено заради съдебното производство. В случай че се приеме, че такъв
договор е бил сключен, се твърди, че няма причинно-следствена връзка между
настъпилите за ищеца вреди заради този договор с поведението на ответника във
връзка с процесния договор. Навеждат се твърдения за нищожност на процесния
договор поради противоречие със закона, добрите нрави и поради липса на
предмет. С оглед на което се иска
отхвърляне на предявените претенции и присъждане на направените в хода на
делото разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените претенции са с правно
основание чл. 82 от Закона за задълженията и договорите, а именно претендират
се настъпили вреди за ищеца от договорно виновно неизпълнение на задължението
на ответника по валидно сключен между тях договор.
Видно от
изложеното от страните и от представените писмени доказателства съдът приема за
неспорни следните факти: че между между ищеца от една
страна и ответника и други собственици на ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 57491.503.94 по КК и КР на гр. Поморие, с площ от 490 кв. м., с
административен адрес: гр. Поморие, ул. Крайбрежна 15, от друга страна е бил
сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение
за проектиране и строителство на жилищна сграда. По
силата на така сключения договор, ищцовото дружество поема задължението да
проектира и построи със свои сили средства имоти за уредилите му съобразно
собствеността си право на строеж в посочения недвижим имот. Този договор е
сключен на 08.04.2015г. след нотариална заверка на подписите на всички страни
по делото. Не е спорно също така, че неразделна част от договора е и
подписаното приложение към чл. 5, ал. 2 от договора, подписано на същата дата
на подписване на договора, с което е определено колко процента от цялата
разгърна площ от жилищната сграда ще получи всеки от учредителите, сред които е
и ответника. Съгласно цитираното приложение, ответникът ще получи 5,5 % от
цялата разгърната застроена площ на жилищната сграда, включително с общите
части към нея, който размер ще се обособи в два самостоятелни обекта-офис на
партерния етаж и студио на третия етаж. Не е спорно също така, че по идеен и
технически проект се е стигнало до увеличаване на квадратурата на конкретните
имоти, които ответникът и другите учредители
е следвало да получат, като за това увеличение, е следвало да има
плащане на парични суми, въпреки клаузата в предварителен договор, че
учредителите на правото на строеж няма да заплащат парични суми за получените
от тях имоти. Не е спорно по делото, че през август 2015г. е подписан идеен инвестиционен проект между
проектанта архитект Димитрова и инвеститорите, сред които е и ответника /лист
54-62 от образуваното първоначално дело пред БОС/. Не е спорно, че през декември
2015г. е изготвен и разписан от инвеститорите, проектанта и всички технически
лица технически инвестиционен проект /лист 63-88 от образуваното първоначално
пред БОС дело/, внесен е в Община Поморие за одобрение и на 10.02.2016г. е
издадено строителна разрешение за изграждане на проекта. Не е спорно също така,
че до сключване на окончателен договор не се стигнало, като ищецът е прекратил
сключения предварителен договор.
Спорно по делото
е, в неизпълнение ли е бил ответникът относно задълженията си по сключения
между него и ищеца предварителен договор и ако е да, настъпили ли са от това
преки и непосредствени вреди за ищеца и какви са те по вид и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, всяка от
страните по договора трябва да изпълни задължението си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна
да изпълнява и тя своите задължения по същия на начин. А разпоредбата на чл.
20а от същия закона, предвижда, че договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили. С оглед на цитираните разпоредби и сключения между страните по
делото предварителен договор за учредяване на право на
строеж срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна сграда и събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за доказано по делото, че ответникът К. виновно не е
изпълнил задължението си по процесния предварителен договор, а именно
задължението си да сключен окончателен такъв в предвидените за това срокове.
Както вече беше
споменато по-горе между страните не се е сключил окончателен договор, като от
представените на лист лист 33-38 от първоначално образуваното пред БОС дело
констативен протокол на нотариус Петков от 01.06.2016г., нотариална покана от
04.08. 2016г. и констативен протокол от 19.08. 2016г. е видно, че именно
ответникът е този от договарящите по предварителния договор, който на два пъти
не се е явил на уговорената пред нотаруса среща със страните по предварителния
договор за сключване на окончателен такъв. Неоснователни и недоказани са
доводите на ответната страна, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, които предвиждат намаляване и отпадане на отговорността за
обезщетение при неизпълнение на длъжника, ако и кредиторът е допринесъл за тези
обстоятелства или ако вредите биха били избегнати, ако кредиторът беше положил
грижи на добър стопанин. За да стъпи на тези разпоредби, ответникът е завил, че
не е бил съгласен с идейния и технически проект, тъй като се е предвидило
парично заплащане, както и че не е имал достатъчно време да види проектите и да
има забележки по същите и изобщо не е запознат с техническия проект. Съдът
намира, че тези твърдения не намират опора в събрания доказателствен материал. Видно
от разпита на свидетеля Янчо Славов, който е конструктор-строителен инженер и
се занимава с инвестиционно проектиране и консултиране и който свидетелства, че
е консултирал ответника и другите учредители на правото на строеж за намирането
на подходящ на инвеститор за изграждане на сграда с индивидуални имоти, такъв е
намерен в лицето на ищцовото дружество, разговорите за построяването на
сградата за започнали от през 2014г. и са приключили през м. август 2015г. С
оглед на сключения между страните през м. април 2015г. предварителен договор и
подписани през м. август идеен проект и през м. декември 2015г. технически
проект, т. е. налични писмени съглашения съдът ще ползва показанията на този
свидетел за обстоятелства, извън писмените съглашения между страните. В тази
връзка съдът кредитира изцяло показанията му в посока на това, че той като
извършващ консултирането по намиране на инвеститор и следящ извършването на
това инвестиране, няма впечетления ответникът да е имал каквито и да било
забележи по проекта, с изключения на едно негово изискване да получи стая от
20-30 кв. м. в дъното на парцела, за
което му е обяснено, че е невъзможно да бъде изградено. Следва да бъде казано,
че по делото няма нито едно писмено доказателства, изхождащо от ответника до
ищеца, в който по време на проектирането на сградата, ответникът да е изразил
несъгласие с това, което е следвало да бъде построено. Напротив видно от наличните
по делото идеен и технически проект ведно с всички скици към тях, към датата на
подписването им-съответно 13.08.2015г. и декември 2018г., ответникът е изразил
съгласието си с пълната документация. От изслушването на ответника по реда на
чл. 176, ал. 1 от ГПК, същият дава обяснения, че е бил съгласен с проекта в
цялост, но е имал забележки конкретно за своя имот и по-конкретно не е бил
съгласен с начина на проектиране на една от стените, но е подписал
документацията. Съответно ответникът не оспорва, че на 13.08.2015г. се подписал
като съгласен с идейния проект и скиците на лист 58 и 61 от първоначално
образуваното пред БОС дело, които касаят имотите, които той ще получи. Става
ясно, че върху своя екземпляр от скиците, е написал, че не е съгласен, което е
видно от представените на лист 50 и лист 51 скици. При така установените факти
съдът намира, че обстоятелството, че ответникът не е бил съгласен с начина на
проектиране на една от стените е следвало да бъде сведено до знанието на
ищцовото дружество, с оглед обсъждане на този проблем и евентуалното му
разрешаване, ако това е било пречката за сключване на окончателния договор.
Няма данни обаче, това да е сторено от ответника. Фактът, че същият на своето
копие от документацията е нанесъл, че има някакви забележки е правно
ирелевантно, след като това не е стигнало до знанието на договарящата страна.
Нещо повече, след като е налице подписване на идейния проект и скиците към него
без каквито и да е било забележки, то ответникът се е съгласил с изготвените
проекти. Освен това, дори и ответникът да е пропуснал да съобщи своите
забележки към проекта към момента на подписването на идейния проект-м. август
2015г., същият е разполагал с възможност да го направи във всеки един момент
след това, а както вече беше споменато, по делото липсват твърдения и
доказателства, ответникът да е уведомил ищеца за претенциите си относно проектираната
стена. Нещо повече през декември 2015г. ответникът е подписал със съгласие и
изготвения технически проект, в резултата на което и проекта е внесен за
одобрение от Община Поморие. Трябва да се отбележи също така, че самият
ответник в съдебно заседание заяви, че проблемната стена е било
обстоятелството, заради което не е бил съгласен с проекта. Т. е. самият той не
твърди, че към момента на подписването не е бил съгласен с предвиденото
заплащане на парична сума за получените в повече квадратни метри от сградата по
проект. Но дори и да е било налице несъгласие с това парично обезщетение, това
би било от значение, ако ответникът беше заявил претенции към ищеца в тази
насока. Напротив видно от подписания идеен проект, скици към него и технически
проект, ответникът се е разписал освен в табличната част на скиците и под
текста, предвиждащ това плащане на парична сума, като съгласен. В нито един
момент след това, няма данни ответникът да е заявил нещо друго и това да е
стигнало до знанието на ищеца. Дори на насрочените срещи пред нотариус, с цел
сключване на окончателен договор, ответникът не се явявал и не заявил тези свои
претенции. Съдът приема и за неоснователно твърдението на ответника, че не е
сключил окончателен договор, защото не се запознал с техническия проект. Както
вече беше споменато, същият е подписан от него без забележки. Като добавка за
това, че ответникът е имал неправомерно поведение по отношение на изпълнение на
договорното си задължение за сключване на окончателния договор е и представения
на лист 19-26 от делото отговор на ответника, депозиран по друго дело. Съдът
намира, че в същият ответникът признава неизгодни за себе си факти, касаещи
процесния договор, а именно, че е поставил изисквания и претенции към ищеца,
нямащи нищо общо с договорните им отношения, които са различни от изтъкнатите
по настоящото дело обстоятелства, че не е съгласен със заплащането на парични
суми и с проектирането на една от стените на полагащия му се имот, т. е. може
да се направи извод, че не са били те причина за несключване на окончателния
договор.
С оглед
изложеното до тук съдът приема, за доказано по делото, че ответникът виновно не
е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор и следва да понесе отговорност
за вредите на ищеца, настъпили в резултата на това договорно неизпълнение. В
тази връзка съдът намира за несъстоятелна тезата на ответника, че ищецът сам се
е поставил в положение да претърпи вреди, като не е завел иск по чл. 19, ал. 3
от Закона за задълженията и договорите, а именно иск да бъде обявен за
окончателен сключения между страните предварителен договор. Не съществува
законово изискване или някаква правна обусловеност, кредиторът по предварителен
договор, преди да търси обезщетение за неизпълнение, да се ползва от
възможността за сключване на окончателен договор чрез завеждане на съдебен иск.
Касае се до предвидена правна възможност, като кредиторът е този, който решава
по кой път да реализира правата си на кредитор. Неоснователни и недоказани са
направените от ответника възражения за нищожност на сключения предварителен
договор. Не е налице твърдяното нарушение на добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, неопределеност на насрещните престации и
дългия срок на договора. Ответникът не доказва липсата на еквивалентност на
престациите по процесния договор. Няма събрани доказателства, каква е
стойността на преотстъпеното право на строеж, каква е стойността на имотите,
които ще получат прехвърлителите и приобретателя, какви са разходите, които ще
направи приобретателя с оглед реализиране на правото на строеж, за да може да
се разсъждава изобщо по темата за липса на еквивалентност на престациите,
водеща до накърняване на добрите нрави. Обстоятелството,
че страните са постигнали съглашение с идейния проект да увеличат квадратурата
на учредителите на правото на строеж срещу парично обезщетение няма отношение
към твърдяната нееквивалентност на престациите. А изискването за осигуряване на
квартира на ответника, което е споменато в писмените бележки като мотив за
твърдяната нищожност на договора изобщо не е навеждано като обстоятелство в
спора между страните и не следва да бъде обсъждано. Невярно е твърдението за
неопределеност на престациите. Налице са предварителен договор, приложение към
него, подписан идеен и технически проект, които установяват конкретните права и
задължения на всички страните. Ответникът не е изложил фактически твърдения и
съответно не доказва твърдението си за нищожност на сделката поради невъзможен
предмет. Споменава се, че това се дължи на факта на неучастие на всички
съсобственици на поземления имот в предварителния договор, но поради липса на
каквато и да е било конкретика, съдът не може да коментира изобщо дали е налице
хипотезата на невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение първо
от ЗЗД. Липсва обосновка и до какъв порок на договора би довело твърдението за
твърде дълъг срок на договора, ако изобщо беше доказан такъв по делото.
Предвид
формираното от съда становище за валидно
сключен между страните договор и наличието на договорно неизпълнение от страна
на ответника, следва да бъде разгледано на следващо място, налице ли са
твърдяните от ищеца по вид и размер вреди от това договорно неизпълнение и
налице ли е причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди.
Ищецът
претендира заплащане от ответника на сумата от
25 800 лева-направени от него разходи за изготвяне на идеен и технически проект, дължима на
основание чл. 21, ал. 1, б. „а“ от сключения между страните предварителен
договор, ведно със законната лихва от 19.11.2018г. до окончателното и заплащане. Това искане е основателно на посоченото
основание, но до размера от 14 600 лева, за който разход от страна на
ищеца са представени доказателства. Видно от цитираната разпоредба на процесния
предварителен договор, при забава на учредителите за сключване на окончателен
договор повече от три месеца и прекратяване на договора, се възстановяват на
ищеца направените от него разходи при и по повод изпълнението на договора. На
лист 43-46 от първоначално образуваното пред БОС дело, са представени договор
за проектиране, приложение номер 1 към него и фактура и платежно нареждане, от
които става ясно, че след приемане на идейния проект от страна на учредителите
на правото на строеж, с оглед изготвянето на техническия проект, ищецът е
сключил с ЕТ“ Зефир-Янчо Славов договор за изготвянето на такъв проект.
Договорът е сключен на 21.08.2015г., очевидно е и изпълнен, защото пред
декември 2015г. е наличен технически проект за изграждане на сградата по
предварителния договор. Видно от фактурата и платежно нареждане, за изготвянето
на този технически проект, ищецът е заплатил 14 600 лева. На лист 7 от
образуваното пред БРС дело е представен анекс към договора за проектиране, с
който е увеличена цената за на проектиране на сградата на общо 25 800 лева.
По делото обаче липсват доказателства да е извършено уговореното доплащане в
размер на 11 200 лева. С оглед констатираното по делото, че ответникът е
бил в забава повече от три месеца за изпълнение на задължението си да сключи
окончателен договор, с оглед становището на съда, че се касае за виновно
неизпълнение на това задължение и предвид на факта, че договорът е прекратен,
ищецът основателно претендира разхода, който е направил в пряка връзка с
договорните отношение-а именно разход за изготвяне на технически проект и има
право да му бъде възстановен размера на същия до наличните доказателства за
платена сума в размер на 14 600 лева, до който размер е основателна
претенцията му, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на иска в съда-19.11.2018г. до окончателното и изплашане.
Освен посочената
вече вреда, ищецът претендира и друга такава, представляваща имуществена вреда
в резултат на заплатена от него договорна неустойка на трето лице, по различен
договор от процесния. Този договор е сключен между ищеца и трето лице в
очакване на изграждане и придобиване на собствеността по отношение на обектите
по процесния предварителен договор. Действително по делото на лист 47-53 от
първоначално образуваното пред БОС дело са налични доказателства, че на
15.05.2016г. ищецът е сключил с Алан Цховребов предварителен договор, по силата
на който се е задължил да изгради и прехвърли правото на собственост по
отношение на имоти, които би придобил при сключване на окончателния процесен
предварителен договор. Видно от представените писмени доказателства и с оглед
на факта, че не се стигнало до сключване на окончателен договор по процесния
предварителен, ищецът е прекратил предварителния договор с Алан Цховребов и е
изплатил неустойка по същия в размер на 11 087,21 лева, която се
претендира като вреда от ответника, направени във връзка с несключения между
тях окончателен договор. Съдът намира, че тази предявена претенция е
неоснователна поради липсата на пряка и непосредствена връзка между виновното
договорно неизпълнение на ответника и настъпилата за ищеца вреда. Съгласно
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, обезщетението за неизпълнение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Доколкото на собствен риск, ищецът е решил още преди
да е сключил окончателен договор с ответника и не е придобил собственост върху правото
на строеж, да сключи друго съглашение с трето лице за това право на строеж, то
липсва пряка и непосредствена връзка между неизпълнението от страна на
ответника и настъпилата за ищеца загуба, изразяваща се в заплащане на договорна
неустойка поради неизпълнение. Липсва изискуемата по закон непосредственост,
защото загубата е и в резултата на поведението на ищеца, а не само поведението
на ответника. Липсва и възможността за придвидимост на тази загуба към момента
на сключване на процесното съглашение между страните по него, тъй като няма как
длъжникът да е предполагал, че още преди финализиране на отношенията му с
кредитора, последният ще сключи ново съглашение, като длъжникът ще е виновен за
кредиторовото неизпълнение по последното. С оглед на което и съдът намира, че
не може да се вмени във вина на ответника, загубата на ищеца за заплатена
неустойка по друг договор и претенцията за заплащане на същата от ответника е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, всяка една от страните
има право на направените от нея разноски, за което са представени списък на
разноските и доказателства за тяхната направа. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен хонорар за
адвоката на ищцовата страна. Това възражение е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, с оглед материалния интерес на
предявените искове, е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
цитираната наредба, съгласно която минималния размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1 636,61 лева. Видно е, че платеното на адв. К.
възнаграждение е в тези рамки и не се явява прекомерно.
Ищецът с оглед уважената част на една от
предявените претенции има право на разноски в размер на 1 106,46 лева.
Ответникът с оглед отхвърлената част на исковете има право на разноски в размер
на 362,51 лева. След извършване на компенсация на дължимите между страните
разноски е видно, че ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 743,95 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.О.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат П.
Иванова В.-Пунчева да заплати на „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие,
ул. Княз Борис Първи 5, със съдебен адрес:***, адвокат М.К., сумата от
14 600 /четиринадесет хиляди и шестстотин/ лева, представляваща
направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически
проект, дължима на основание чл. 21, ал. 1, б. „а“ от сключения между страните
предварителен договор с нотариална
заверка на подписа с рег. номер 767/02.04.2015г. и рег. номер 841/08.04.2015г.,
извършена от нотариус Красимир Петков, регистриран под номер 556 в Нотариалната
камара и приложение към чл. 5, ал. 2 от този договор с нотариална заверка на
подписа на страните с рег. номер 768/02.04.2015г. и рег. номер
842/08.04.2015г., извършена от нотариус Красимир Петков, регистриран под номер
556 в Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.11.2018г. до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 14 600 лева до
претендирания от 25 800 лева.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. Княз Борис Първи 5, със
съдебен адрес:***, адвокат М.К. срещу
Г.О.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, адвокат П. Иванова В.-Пунчева за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 087,21 лева-платена неустойка от страна на ищеца на Алан Цховребов по сключен и прекратен
предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна
сграда от 15.05.2016г. заради невъзможността за
построяване на сградата и прехвърляне на собствеността на конкретни имоти по
сключен с това трето лице договор по
вина на ответника, ведно със законната лихва от
19.11.2018г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА Г.О.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат П.
Иванова В.-Пунчева да заплати на „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. Княз Борис
Първи 5, със съдебен адрес:***, адвокат М.К., сумата от 743,95 /седемстотин четиридесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направените по делото
съдебно-деловодни разноски след извършена компенсация на разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: