Мотиви към присъда по НОХД № 90/2018 г. по описа на Русенски районен
съд, Х н.с.
Русенска районна
прокуратура е обвинила Н.Г. *** в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК, за това, че на 27.07.2017 г., в гр.Русе, причинил на Н.Х.И. с ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст вдясно, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето за повече от тридесет дни.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият дава
обяснения по делото, като признава извършването на деянието и изразява
съжаление за стореното.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подс.Н.Г.И. е
български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, като последно с определение № 215/06.04.2016 г., в сила от
същата дата, постановено по НОХД № 311/2016 г. по описа на Районен съд- Габрово,
за деяние по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК, му е наложено наказание пробация при
следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от две години и шест месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за три
последователни години.
Подсъдимият Н.И.
често употребявал алкохол, при което поведението му ставало агресивно.Към 2017
г. И. и св.Н.И.- негова леля, живеели в
кв.”Средна кула” в гр.Русе по ул.”Агликина поляна”, в съседство.Отношенията
между двамата били изострени поради често възникващи конфликти от различно битово естество. Така, на 27.07.2017 г., около
17.00- 17.30 часа, едно от децата на подс.И. и внука на св.И. се скарали и
сбили, докато играели около дома си.Дъщерята на св.И. забелязала това и се
скарала на сина на подсъдимия, като и го
ударила няколко пъти с пластмасова пръчка.Детето се прибрало и се оплакало на
баща си.Подс.И. се намирал в почти постоянен конфликт със св.И..В този ден
същият бил употребил и значително количество алкохол, който факт допринесъл да
вземе решение да се разправи с леля си и дъщеря й намерил повод в детските
оплаквания.В изпълнение на своите намерения, И. се насочил към дома на св.И.
и започнал да блъска по входната врата.В
това време в къщата се намирала Н.И., с която подсъдимият влязъл първоначално в
словесни пререкания, след като му отворила.Той й заявил, че търси дъщеря й, но
тъй като И. я защитила, както и под въздействието на трайно формираното
негативно отношение към леля си, подсъдимият замахнал с лявата си ръка, свита в
юмрук и нанесъл силен удар в лицето й, в областта на долната челюст вдясно.Св.И.
паднала на земята, а племенникът й се прибрал
в къщата си.Възникналият спор бил възприет отчасти от св.Н.А.- съседка,
която след напускането на двора на И. от подсъдимия отишла при нея, помогнала й
да стане и тъй като пострадалата се оплаквала от болки, бил извикан екип на
спешна помощ.Във връзка с инцидента бил подаден сигнал и до ОДМВР Русе, като на
място пристигнал полицейски патрул. След настаняването на св.И. в болнично
заведение, било установено, че същата е
получила счупване на долната челюст вдясно.Съгласно приетото и неоспорено
заключение на назначената съдебно- медицинска експертиза, в резултат на
нанесения от подсъдимия удар, св.Н.И. получила счупване на дясна челюст вдясно,
което довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говореното за срок повече от тридесет дни.Според критериите на
закона /НК/ е налице средна телесна повреда.
Изложеното се
установява от обясненията на подс.И., показанията на св.И. /включително-
приобщените/, показанията на св.А. /включително и приобщената част от същите,
дадени в хода на разследването/, приобщените показания на св.Н.Г..При анализа
на гласните доказателства, съдът намира, че досежно главните факти, подлежащи
на установяване, показанията са непротиворечиви и последователни.Както
подсъдимият, така и пострадалата признават за възникналия конфликт, като И. заявява, че ударил леля си под въздействие
на употребеното количество алкохол.Наличието на несъществени противоречия, вкл.
и в показанията на св.А., следва да се отдадат на близките родствени и съседски
отношения на всички лица /подсъдим, пострадала, свидетели/, както и
характерните особености в бита на етноса, към който принадлежат.Очевидно е, че
упоменатите лица възприемат честите конфликти от всякакво естество като
нормална функция на начина на живот, който водят.Приетите за установени факти се
потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства- справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, заключение по СМЕ съдебномедицинско
удостоверение, медицинска документация от извършени изследвания.
Правни изводи:
С действията си
подсъдимият Н.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по
чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като на 27.07.2017 г., в гр.Русе, причинил на Н.Х.И.
***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст вдясно, което
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от 30
дни.От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с действие.С
нанасянето на юмручен удар подс.И. счупил челюстта на пострадалата, т.е. налице
е пряка причинно- следствена връзка между действията му и настъпилия вредоносен
резултат.Полученото увреждане съобразно правните критерии представлява средна
телесна повреда.От субективна страна деянието е извършено умишлено.Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на действията си и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици.И. е имал продължили дълго във
времето конфликти с леля си и това го мотивирало към конкретните действия
спрямо нея.
При установените
факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което
следва да се изтърпи за извършеното деяние, съдът съобрази следното:
Според правната
си квалификация престъплението, извършено от подс.И. е наказуемо с наказание
лишаване от свобода за срок до 6 години.По отношение на подсъдимия се констатира наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най- лекото, предвидено в закона наказание, би било несъразмерно
тежко.Видно от доказателствата по делото, подсъдимият полага общественополезен
труд, като според обясненията му работи по трудово правоотношение.Това се
доказва и от писмените доказателства, приложени по делото, като от последните
се установява, че И. е и баща на 5 деца.От друга страна, пострадалата е негова
леля, а понастоящем демонстрира спрямо него добро отношение.Подс.И. дава
подробни обяснения, като прави пълни самопризнания на стореното.Тези негови
обяснения съществено допринасят за
установяване на обективната истина по делото, като допълват и поясняват малкия
по обем доказателствен материал.В същото време подсъдимият изразява и негативно
отношение към стореното, което не е формално, доколкото сам в обясненията си
прави критичен анализ на постъпката си. При тези обстоятелства съдът намира, че
налагането на наказание от вид лишаване от свобода би било неоправдано тежка
мярка на изолиране на лицето от семейството му, която би се явила в
противоречие с целите и критериите на закона.Следва да се посочи, че липсват и
актуални данни за наличие на други противообществени прояви на лицето,
включително висящи наказателни производства, които да предпоставят изолирането
му от обществото. Посоченото мотивира съда да индивидуализира наказанието при
условията на чл.55 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК замени
наказанието лишаване от свобода без предвиден минимален размер с наказание пробация при следните пробационни
мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест
месеца с периодичност три пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години
и шест месеца, както и включване в курсове за професионална
квалификация, програми за обществено въздействие за срок от две години и шест
месеца.При конкретната индивидуализация на вида и срока на пробационните мерки,
които следва да обхваща наказанието, съдът съобразява необходимостта за по-
продължителен период от време да се
въздейства възпитателно по най- адекватен за личността на подсъдимия начин от пробационните служители с цел
постигане на траен резултат в превъзпитанието към спазване на закона.От друга
страна чрез мярката по чл.42 а т.4 от НК следва да се даде и реална възможност
на лицето да повиши квалификацията си, като така обезпечи и демонстрираното към
момента желание да полага труд и издържа децата си.Същата мярка принципно има особено интензивно влияние
върху ефективното осъществяване на частната превенция, поради което се явява
особено необходима за прилагане към личността на подсъдимия.
С оглед изхода
от делото, на подс.Н.И. са възложени разноските в производството.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: