№ / .12.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 2215
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна чрез процесуалния му представител ст.ю.к.
Т.А., против Решение №915/05.07.2022г. по АНД №1723/2022г. по описа на Районен
съд – Варна, 15-ти състав, с което е отменено издаденото от касатора НП № 627597-F635354/11.03.2022г.
и наложената на Б.Д.В., ЕГН **********,***, глоба в размер на 1 000лв. на
осн.чл.183 ал.1 от ЗДДС. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН –
неправилно
приложение на материалния закон при
постановяване на обжалваното решение, като се оспорват всички изводи на ВРС за
отмяна на НП. С твърдение, че нарушението е безспорно доказано и не е оспорено
от наказаното лице, а НП е законосъобразно от процесуална и от материалноправна
гледна точка, се претендира отмяна на решението и потвърждаване на
постановлението; оспорва се и присъждането на адвокатско възнаграждение без
представени доказателства за реално направени такива. В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява; с писмени бележки
ю.к.А. поддържа изцяло жалбата и настоява за уважаването й, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С отговора си по жалбата и в открито съдебно заседание
чрез пълномощника си адв.М.Ц. *** касационният ответник Б.В. оспорва жалбата
като неоснователна, считайки за обосновани и правилни изводите на въззивния съд
за пропуснат срок по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП, и настоява за потвърждаването
му, като претендира и сторените в настоящото производство разноски на осн.чл.38
от Закона за адвокатурата и представения договор за осъществяване на безплатна
правна помощ.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната инстанция счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие
пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
ВРС приел за установено от фактическа страна, че с РИП от 08.06.2921г, изменено
с две последващи такива от 08.09.2021г и от 07.10.2021г била възложена проверка
за дейността на нотариус Б.В.. Основание за същата били наличните данни, че
след дерегистрацията си е издавал фактури с начислено ДДС, на получателите по
които било отказвано право на данъчен кредит от приходната администрация. В
проверяващия екип участвала и св.М.В. – гл.инспектор по приходите. След преглед
на представените с приемо-предавателен протокол от 06.07.2021г документи по
ИПДПС, връчено лично на проверяваното лице на 17.06.2021г, и след извършена
проверка в информационните масиви на НАП било установено, че в качеството си на
служебно дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 24.01.2017г, Б.В. е издал
фактура №34433/11.05.2020г с получател А.Б.Д., с която начислил ДДС. Фактурата
съдържала реквизитите по чл.114 от ЗДДС – посочени били данъчната основа на
доставката – 795.20лв, ставката – 20%, и размера на данъка – 159.04лв. За
установеното нарушение, квалифицирано по чл.113 ал.9 вр.чл.183 ал.1 от ЗДДС,
свид.В. съставила против ответника АУАН от 03.12.2021г, в присъствието на
същия, който при личното предявяване на акта заявил писмено, че ще представи
възражения. Такива действително постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но
били преценени от АНО като неоснователни. Въз основа на констатациите в акта
било издадено и НП от 11.03.2022г, с което АНО възприел изцяло както
фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на
нарушението, за което на осн.чл.183 ал.1 от ЗДДС наложил на Б.В. глоба в размер
на 1000лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, но в производството по издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения. Първото от тях е съставянето на
АУАН извън срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, според който не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя (когато той е известен), или ако са
изтекли две години от извършване на нарушението (когато нарушителят е
неизвестен) – за данъчни нарушения като настоящото. Въззивният съд е приел въз
основа на събраните по делото доказателства, че още преди започването на
проверката против него през м.юни 2021г органите по приходите са знаели, че
като дерегистрирано по ЗДДС лице В. издава фактури с начислен данък, понеже са
отказвали данъчен кредит на получателите по тези фактури. По-нататък съдът е
приел, че нарушителят е станал известен на администрацията на 06.07.2021г,
когато е предал фактурата на проверяващите в хода на възложената проверка, след
което според свид.В. е извършена проверка в информационния масив на НАП за
установяване датата на дерегистрацията му, и тези констатации са отразени в
съставения от проверяващите протокол. Така съдът приел, че при наличните данни
за извършени нарушения от Б.В., станали повод за назначаване на проверката
спрямо него, и с оглед представените в хода й документи на 06.07.2021г, тримесечният
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 06.10.2021г, а АУАН е съставен на
03.12.2021г, т.е. след изтичане на преклузивния срок, поради което АНО е
следвало да прекрати образуваното АНП с резолюция, а не да издава НП. Второто
възприето от ВРС съществено процесуално нарушение е липсата на пълно, точно и
ясно описание на нарушението в НП предвид липсата там и в АУАН на посочени дата
и място на нарушението, като изложил съображения защо счита, че съдържащата се
информация в тази насока не е достатъчна, за да удовлетвори изискването на
чл.57 ал.1 от ЗАНН, и защо счита, че тези липси имат стойност на съществено
нарушение на правото на защита на наказаното лице, същевременно лишавайки съда
от възможност за преценка за законосъобразност на наложеното наказание. С тези
съображения съдът отменил изцяло НП, като присъдил на адв.М.Ц. възнаграждение в
минимума от 300лв. по чл.18 ал.4 Наредба №1/09.07.2004г. по представения пред
него договор за правна помощ с посочено възнаграждение на осн.чл.38 ал.1 т.3 от
ЗА.
Настоящият касационен съдебен състав преценява така
достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани,
обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на
осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Всички възражения в касационната жалба намират своя
отговор в мотивите на проверяваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил
по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото релевантни доказателства,
посочил е кои от тях кредитира, и е изложил подробно мотивирани аргументи в
подкрепа на всеки възприет от него правен извод. Поради това касационният съд
преценява всяко от тези възражения за неоснователни.
Така предходният съдебен състав изрично е приел, че
датата на дерегистрацията по ЗДДС на Б.В. е точно 24.01.2017г, както се
поддържа и с касационната жалба, и този факт е признат от самия него, поради
което е безспорен между страните. От съдържанието на приемо-предавателния
протокол от 06.07.2021г се установява верността и на твърдението, че в периода
24.01.2017г – 31.12.2020г В. многократно е извършвал идентични нарушения по
чл.183 ал.1 от ЗДДС, начислявайки данък във фактурите, издадени в периода след
дерегистрацията му. Действително В. не отрича, т.е. признава извършеното
нарушение. Никой от тези факти обаче не могат да преодолеят наличието на
изключващо отговорността му обстоятелство в случая – изтеклата преследвателска
давност по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Според цитирания текст административнонаказателно
производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на
административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981г. по тълкувателно
дело № 48/1981г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд
този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по
закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от
три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и
е пречка за съставяне на акта.
Начало на тримесечния срок по чл.34 ал.1 изр.2 пр.1 от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано в
специалния Закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат,
че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на
които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл.34 ал.1
изр.2 пр.1 от ЗАНН започва да тече от момента, в който съществуват условия за
такава преценка от АНО, на база получени достатъчно данни за нарушението и
авторството му.
Както правилно е посочил и ВРС, в конкретния случай на
компетентните органи на приходната администрация е било известно още през или
дори преди м.юни 2021г, че след дерегистрацията си по ЗДДС Б.В. продължава да
начислява данъка в издаваните от него фактури. Този факт, както и точната дата
на дерегистрацията му са им станали известни по повод отказите за признаване
правото на данъчен кредит на получателите по същите тези фактури. Това са
единствените два релевантни факта за обективната съставомерност на нарушението
по чл.183 ал.1 от ЗДДС, и те са били известни на компетентните органи още преди
началото на възложената през м.юни 2021г проверка на В., въз основа на
оригиналните фактури, предоставени им от получателите по тях, и справката в
информационния масив на НАП, като именно тяхното знание е станало причина за
възлагането й. Независимо от горното, и понеже процесната фактура е представена
от издателя й на проверяващите с протокола от 06.07.2021г, въззивният съд
правилно е приел, че това е началната дата на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. От
този момент за компетентните лица е било обективно възможно да установят както
нарушението, така и нарушителя, които при това вече са им били известни. В
случая начисляването на данъка се установява с простия преглед на фактурата, а
фактът и датата на дерегистрацията по ЗДДС на издателя й се установяват с
моментна справка в информационния масив на НАП. Не е необходимо и не са били
извършвани допълнителни проверки, не е изисквана информация от други държавни
органи и частни лица, не са извършвани експертизи и не са събирани
доказателства, които да обосноват пропускането на по-краткия от сроковете по
чл.34 ал.1 от ЗАНН. Те са предвидени в алтернативност, така че изтичането на
който и да е от тях препятства образуването и провеждането на производство по
ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Само за пълнота на изложението – касационият съд не
споделя становището на въззивния за липса на посочена в АУАН и в НП дата на
извършване на нарушението. В случая се касае за такова на просто извършване –
обективният му състав е осъществен и то е довършено с издаването на фактурата с
начислен ДДС след дерегистрацията на издателя й. Това несъмнено е станало на
11.05.2020г, когато Б.В. е издал фактура №34433, попадаща в данъчен период
01.05.2020г – 31.05.2020г.
Това различие не променя крайния правен извод за
законосъобразност, обоснованост и правилност на проверявания съдебен акт. Проверяваното въззивно съдебно решение не е
обременено с релевираното касационно основание, а други такива, налагащи
неговата ревизия или отмяна, не бяха констатирани в хода на служебно дължимата
проверка по чл.218 ал.2 от НП. С тези аргументи решението на ВРС следва да бъде
оставено в сила.
Жалбата е неоснователна в частта й за присъдените в
полза на адв.М.Ц. адвокатско възнаграждение от 300лв. на осн.чл.38 ал.1 т.3 от
ЗА. Въззивният съд е изложил мотивирани съображения и за това си произнасяне, а
възражението за липса на представени доказателства за предварително платен
такъв е ирелевантно с оглед конкретното правно основание за присъждането на
хонорара.
При този изход на делото претенцията на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. По съображения,
идентични с изложените от районния съд, предвид своевременно направеното искане
от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
и като съобрази, че с пълномощно от 05.10.2022г е договорена безплатна защита
на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, следва на адв.Ц. да се
присъди възнаграждение в размер на 300лв. на осн.чл.18 ал.4 от Наредба №
1/09.07.2004г.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №915/05.07.2022г. по АНД №1723/2022г. по описа на Районен
съд – Варна, 15-ти състав, с което е отменено издаденото от директора на директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна НП № 627597-F635354/11.03.2022г. и наложената на Б.Д.В., ЕГН **********,***,
глоба в размер на 1 000лв. на осн.чл.183 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да
заплати на адвокат М.Д.Ц. *** адвоката: **********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Съборни" 17, ет.1, ап.2 адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.