№ 5365
гр. Варна, 04.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100502292 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. В. Н., ЕГН **********, срещу
Решение №3019/08.08.2024г. по гр. дело №16143/2023г. на ВРС, 34-ти състав,
с което е прието за установено в между страните, че отв. Н. В. Н., ЕГН
**********, дължи на С. И. С., ЕГН **********, сумата от 13 500.00лв.
(тринадесет хиляди и петстотин лева), представляваща незаплатена
главницата по паричен заем, предоставен чрез банков превод на 18.03.2019г.,
сумата от 501.30лв. (пет хиляди и един лева и тридесет стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху заемната сума за периода от
07.06.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
19.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед №6193/13.10.2023г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№11962/2023г. на ВРС, 25-ти състав, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при противоречие с трайната
съдебна практика. Първоинстанционният съд не е анализирал задълбочено и в
съвкупност събраните доказателства по делото, поради което е достигнал и до
погрешни правни изводи. Сключването на договор за заем между страните по
делото не е доказано при липсата на двустранно подписан писмен документ, а
гласните доказателства за същото са недопустими на осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК
предвид цената от 13 500лв., в която връзка въззивницата цитира практика на
ВКС на РБ. В представеното платежно от 18.03.2019г. е посочено основанието
1
„погасяване на кредит“, а не „заем“, за да доказва то заемно правоотношение.
И действително сумата е послужила за предсрочно погасяване на задължения
на Н. Н. към банка, но Н. не се е договаряла или съгласявала да връща на С.
С.о сумата, тъй като самият кредит е послужил за ремонт и обзавеждане на
общо обитаваното от страните през 2016г. жилище. С оглед на това се моли за
отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове в
цялост, с присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС
за доказаност на всички предпоставки на исковете. Поддържа правилността и
законосъобразността на обжалваното решение, за което излага съображения. В
основата на заемното правоотношение е предаването на сумата, което изцяло е
доказано по делото, а че то е било с цел заем, а не ремонт на жилище, било
изяснено от свидетелските показания. Позоваването на съдебна практика от
въззивницата не е коректно. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за
съдебни разноски за пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.02.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
2
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3