Присъда по дело №310/2023 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 16/19.04.2023 г. по н.о.х.д. № 310 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.

На 21.03.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
479/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция против Д. Х. К. от гр.
Добрич, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б” от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Д. Х. К., на
28.01.2019 г. в гр. Добрич, при условията на опасен рецидив, от жилище,
находящо се на ул. „***“ № *** отнел чужди движими вещи – дамска чанта
на стойност 28 лв., дамско портмоне на стойност 12 лв., мобилен телефонен
апарат марка „***“, модел „***“ на стойност 80 лв., ведно с протектор на
стойност 10 лв. и СИМ-карта на стойност 7 лв., и пари – сумата от 200 лв.,
всичко на обща стойност 337 (триста тридесет и седем) лева, от владението на
П. П. С. от град Добрич, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
За разпоредителното заседание, пострадалото от деянието, предмет на
обвинителния акт лице – П. П. С., не е намерена на посочения от нея адрес за
призоваване в страната.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалата; Налице са основания за разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при
закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за
вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална
принуда по отношение на подсъдимия Д. Х. К.; Съдът е приел и приложил
към материалите по делото справка за съдимост на подсъдимия и не се налага
събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК,
съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
1

чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК. Съдът, като намери, че са налице условията за това
и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира на
подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от
три години, което след приложението на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3
до размер от две години. Пледира се за възлагане в тежест на подсъдимия на
сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия по пренията изразява съгласие със
становището на представителя на държавното обвинение по отношение на
доказуемостта и вината на подсъдимия, като моли съдът да постанови
присъда с предложеното от прокурора наказание.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият К.
заявява, че се придържа към казаното от прокурора и защитника му.
На дадената му последна дума подсъдимият К. заявява: „Признавам се
за виновен. Съгласен съм“ (цитат).
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Свидетелят Г.С.Г. и П. П. С. живеели в общ дом в град Добрич, с
административен адрес: ул. „***“ № *** като съжителствали над десет години
на семейни начала. През по-голямата част от годината обаче П. П. С.
пребивавала в Република Германия. През месец септември 2018 г. тя се
завърнала в страната, като до средата на месец февруари 2019 г. пребивавала
на горепосочения адрес заедно с Г.С.Г.. Вечерта на 28.01.2019г. двамата си
легнали да спят, като оставили входната врата на дома си затворена, но
незаключена. Около полунощ подсъдимият Д. Х. К. преминавал покрай
жилището на Г.С.Г. и П. П. С.. Възползвайки се от това, че входната врата на
същото била оставена незаключена, той проникнал вътре в жилището и взел
от там мобилен телефонен апарат марка „***“, модел „***“, ведно с кожен
протектор и СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор“, дамска чанта
(черна на цвят), ведно с намиращите с в нея два броя дебитни банкови карти,
лична карта и дамско портмоне, съдържащо сумата от 200.00 (двеста) лева.
2

След това напуснал жилището заедно с вещите. Всички изброени вещи били
собственост на П. П. С.. Впоследствие обвиняемият продал отнетия мобилен
телефонен апарат марка „***“, модел „***“ на свидетеля С.М.Т., а той от своя
страна го предоставил за ползване на дъщеря си Д.С.М., която след известно
време го изхвърлила, тъй като се повредил.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на
разследването съдебно-стокова експертиза е видно, че стойността на
мобилния телефон „***“, модел „***“ е 80 лв., на кожения протектор - 10 лв.,
на дамската чанта - 28 лв., на дамското портмоне - 12 лв., на СИМ- картата-7
лв., като общата стойност на отнетите вещи, ведно с паричната сума в размер
на 200 лв., възлиза на 337 (триста тридесет и седем) лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за разпит
на свидетеля Г.С.Г. от 01.08.2019 г.; Протокол за разпит на свидетеля С.М.Т.
от 08.01.2020 г.; Справка от БТК ЕАД от 16.09.2019 г.; Справка от А1
България ЕАД от 16.09.2019 г.; Справка от Теленор България ЕАД от
18.09.2019 г.; Справка от Теленор България ЕАД от 27.12.2019 г.; Справка от
А1 България ЕАД от 30.12.2019 г.; Справка от БТК ЕАД от 13.12.2019 г.;
Протокол за разпит на обвиняемия Д. Х. К. от 02.03.2023 г.; Справка за
съдимост на Д. Х. К. от 14.02.2023 г.; Характеристични данни за лицето Д. Х.
К. от 06.01.2023г.; Характеристична справка за Д. Х. К. от 11.01.2023 г. от
Затвора гр. Белене; Съдебно-стокова експертиза от 10.02.2023 г.; Справка за
съдимост на Д. Х. К. от 22.03.2023 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Д. Х. К. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б” от НК, тъй като на 28.01.2019 г. в гр. Добрич,
при условията на опасен рецидив, от жилище, находящо се на ул. „***“ № ***
отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 28 лв., дамско
портмоне на стойност 12 лв., мобилен телефонен апарат марка „***“, модел
„***“ на стойност 80 лв., ведно с протектор на стойност 10 лв. и СИМ-карта
на стойност 7 лв., и пари – сумата от 200 лв., всичко на обща стойност 337
(триста тридесет и седем) лева, от владението на П. П. С. от град Добрич, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият Д. Х. К. е автор на изпълнителното деяние-отнемането,
изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на
техния владелец и създаване на нова трайна фактическа власт над тях.
3

Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещите са били отнети от владението на П.
П. С., след като подсъдимият е проникнал в жилището й през незаключена
врата, което определя квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК.
От приетата по делото съдебно-стокова експертиза се установява, че
общата стойност на отнетите от подсъдимия К. вещи е 337 (триста тридесет и
седем) лева, която стойност, съдът намира за безспорно установена.
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
следните съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано
в чл. 93, т. 9 от НК. От приетата по делото съдебно-стокова експертиза се
установява, че общата стойност на предмета на престъплението е в размер на
337 (триста тридесет и седем) лева, която стойност съдът приема за безспорно
установена. Съдът намира, че процесното деяние, въпреки ниската стойност
на предмета на престъплението (под установената в страната минимална
работна заплата), не представлява маловажен случай, тъй като при
обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните
последици, т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на
деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.
Съдът намира, че подсъдимият К. е деец с висока степен на обществена
опасност, като в същото време е осъществено деяние с висока степен на
обществена опасност, придобило напоследък широко разпространение в
обществото ни.
От друга страна, престъплението не представлява маловажен случай,
тъй като маловажните случаи на кражба са изброени в Закона – чл. 194, ал. 3
от НК и чл. 195, ал. 4 от НК. Когато кражбата осъществява признаците и на
друг/и квалифициран/и състав/и, не може да става и дума за маловажен
случай, както е и по конкретното дело.
Подсъдимият Д. Х. К. е осъждан многократно, като в настоящия случай
с оглед квалифициращия признак „опасен рецидив” от правно значение са
следните осъждания:
1. С определение № 2 от 06.01.2020 г. по н.о.х.д. № 1608/2019 г. по
описа на Районен съд Добрич, за извършено на 06.07.2019 г. в гр. Добрич,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
строг режим.
Определението влязло в сила на 06.01.2020 г.
Изтърпял наказанието на 23.04.2020 г.
С определение № 70 от 21.02.2020 г. по н.о.х.д. № 205/2020 г. по описа
на Районен съд Добрич, за извършено на 10.12.2019 г. в гр. Добрич,
4

престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, предл. 1 от НК, съдът приспаднал времето,
през което обвиняемият е бил задържан, считано от датата на фактическото
задържане - 18.12.2019 г. до 09.01.2020 г.
Определението влязло в сила на 21.02.2020 г.
С влязло в сила на 09.10.2020 г. определение от 27.07.2020 г. по ч.н.д. №
259/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, съдът групирал наказанията на
подсъдимия Д. Х. К., наложени по н.о.х.д. № 1608/2019 г. по описа на Районен
съд Добрич и н.о.х.д. № 205/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, като
наложил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.
24 от НК съдът увеличил общото наказание с два месеца, което да се изтърпи
при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият
е бил задържан по н.о.х.д. № 205/2020 г. по описа на Районен съд Добрич,
считано от 18.12.2019 г. до 09.01.2020 г., като на основание чл. 25, ал. 2 от НК
приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д.
№ 1608/2019 г. по описа на Районен съд Добрич, считано от 09.01.2020 г.
С решение № 301 от 09.10.2020 г., Окръжен съд Добрич потвърдил
определението от 27.07.2020 г. по н.ч.д. № 259/2020 г. по описа на Районен
съд Добрич.
Определението влязло в сила на 09.10.2020 г.
Изтърпял наказанието на 04.12.2020 г.
2. С определение № 144 от 22.05.2020 г. по н.о.х.д. № 516/2020 г. по
описа на Районен съд Добрич, за извършено на 14.05.2020 г. в гр. Добрич,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 22.05.2020 г.
3. С определение № 260005 от 12.01.2021 г. по н.о.х.д. № 36/2021 г. по
описа на Районен съд Добрич, за извършено на 11.12.2020 г. в гр. Добрич,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспаднал при изпълнение на
наказанието времето, през което обвиняемият е бил задържан, считано от
датата на фактическото задържане - 13.12.2020 г.
5

Определението влязло в сила на 12.01.2021 г.
Изтърпял наказанието на 10.06.2021 г.
С присъда № 160019 от 27.04.2021 г. по н.о.х.д. № 36/2021 г. по описа
на Районен съд Добрич, за извършено на 30.09.2020 г. в гр. Добрич,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал.
1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.
Присъдата влязла в сила на 13.10.2021 г.
С влязло в сила на 20.01.2022 г. определение № 390 от 20.12.2021 г. по
ч.н.д. № 1192/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, съдът групирал
наказанията на подсъдимия Д. Х. К., наложени по н.о.х.д. № 36/2021 г. по
описа на Районен съд Добрич и н.о.х.д. № 244/2021 г. по описа на Районен
съд Добрич, като наложил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален
строг режим. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил общото наказание с
четири месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал при изпълнение на
наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан по в.н.о.х.д. №
216/2021 г. по описа на Окръжен съд Добрич, считано от 02.09.2021 г. до
22.10.2021 г., като на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал изтърпяното
изцяло наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено по
н.о.х.д. № 36/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
4. С определение № 230 от 07.09.2022 г. по н.о.х.д. № 724/2022 г. по
описа на Районен съд Добрич, за извършено на 01.08.2021 г. в гр. Добрич,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 07.09.2022 г.
5. С присъда № 5 от 27.04.2022 г. по н.о.х.д. № 59/2022 г. по описа на
Окръжен съд Добрич, за извършени на 08.08.2021 г. две престъпления: по чл.
196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК и по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за които с
приложението на чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при
първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 5000 (пет
хиляди) лева.
Присъдата влязла в сила на 14.10.2022 г.
6. С определение № 290 от 01.11.2022 г. по н.о.х.д. № 814/2022 г. по
описа на Районен съд Добрич, за извършено на 02.08.2021 г. в гр. Добрич,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл.
6

29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 01.11.2022 г.
Деянието на подсъдимия Д. Х. К. представлява опасен рецидив,
съгласно чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. То е извършено, след като
подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, както и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за никое от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както и преди
изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждали е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия Д. Х. К., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
Д. Х. К. е роден ****, ЕГН **********
Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: липсата на образувани други наказателни
производства срещу подсъдимия, сравнително ниската стойност на предмета
на престъплението – 337 (триста тридесет и седем) лева, който размер е под
установената към инкриминирания период за страната минимална работна
заплата, проявеното критично отношение към извършеното, както и тежкото
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият К. съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва
да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието
на други осъждания, изключая осъжданията, определящи квалифициращия
признак „опасен рецидив”, както и недобрите характеристични данни на
7

подсъдимия.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Д. Х. К.
престъпление е лишаване от свобода от две до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.).
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от три години, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия К., за които са му
налагани наказания лишаване от свобода, съдът намира, че институтът на
условното осъждане е неприложим. Видно от приложената по делото справка
за съдимост, К. е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от седем
месеца, наложено по н.о.х.д. № 36/2021 г. по описа на Районен съд Добрич на
10.06.2021 г., поради което съдът с присъдата, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б” от НК от ЗИНЗС определи, наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от две години да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така определеното наказание съответства на тежестта
на самото престъпно деяние. Съдът намира, че наказание лишаване от
свобода в размер по-висок от определения от съда, съобразно чл. 58а, ал. 1 от
НК, би било несъразмерно тежко, отчитайки и сравнително ниската стойност
на предмета на престъплението. При тези данни съдът намира, че
определеното наказание в размер на две години лишаване от свобода ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
8

налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от
съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и
на другата държавна цел, преследвана от Закона – да се отнеме възможността
на лицето да върши престъпления.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия Д. Х. К. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 140,40 лева (сто и четиридесет лева и
четиридесет стотинки) по сметка на ОД на МВР-Добрич.
С присъдата съдът постанови приложените по делото веществени
доказателства – 1 бр. оптичен носител CD-R „****“ 700МВ/80 min и 1 бр.
оптичен носител ***** min, произведен за Office 1 International, да останат по
делото в срока на съхранение на същото, след което да се унищожат.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
9

Номер на акта:	16
Дата:	19 април 2023 г. (в сила от 5 май 2023 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20233230200310
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 март 2023 г.

Присъда по дело №310/2023 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите