Решение по дело №10327/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 16

 

Гр.Велико Търново 19.02.2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев

                                                                                                                  Ивелина Янева

 

при секретаря М. Н.и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10327 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 533 / 11.11.2020г., постановено по АНД № 1108 по описа на ВТРС за 2020г., тринадесети състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1275-000912 / 12.06.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на М.Р.П. са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон и глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от М.Р.П., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – от патрул на пътна полиция е наблюдавано движението на лек автомобил с рег. № ***като при извършване на маневри / завой/ демонстративно се занася превозното средство и продължава да се управлява рисково чрез подаване на газ. На ул.“Христо Ботев“ в нарушение на маркировка тип „М 1“ изпреварва движещ се лек автомобил.

Административно наказващият орган приема, че с деянията са извършени нарушения на чл.104б, т.2 и чл.6, ал.1 от ЗДвП и на водача са наложени съответните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство и правилно са определени вида и размера на наказанията, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответни на доказателствата по делото и материалния закон.

ВТРС формира изводите си, след обсъждане на значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като са налице мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. Доколкото АУАН се ползва с материална доказателствена сила, изцяло в тежест на касатора е било да обори фактите, установени в него чрез пълно доказване. Такова не е направено пред въззивната инстанция. В тежест на касатора е било да докаже, че се касае за обективни пречки, които са наложили форсиране на двигателя и поднасяне на автомобила.

Неоснователни и недоказани са възраженията на касатора, за недоказаност на деянието. В конкретния казус обаче правилно въззивната инстанция приема за установено административното нарушение  въз основа на показанията на разпитаните свидетели – служители при ОД на МВР – В. Търново. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично потвърждават начина му на шофиране. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че става въпрос за случайно деяние или за небрежно такова, които са ненаказуеми съгласно ЗАНН. Правилен е изводът, че става въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки. Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

Водим от горното, съдът намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 / 11.11.2020г., постановено по АНД № 1108 по описа на ВТРС за 2020г.,

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.