№ 9550
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110120898 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Й. П. срещу „Ф“ ЕООД, с която са
предявени иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция
№3710515 от 13.12.2019г. въз основа на съдържащи се в договора
противоречащи на закона, на добрите нрави или заобикалящи закона
неправноправни клаузи, както и поради липса на основание, и частичен
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платена по нищожен договор за предоставяне на поръчителство №3710515 от
13.12.2019г. сума в размер на 10 лева – частична претенция от общо 200 лева,
платени по договора за предоставяне на поръчителство. В исковата молба се
твърди, че на 13.12.2019г. ищецът сключил с трето з а спора лице - „И“ АД,
договор за предоставяне на паричен заем №3710515 в размер на 1000 лева. В
чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът
да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят
на посочени в договора условия или банкова гаранция (в размер от сумата по
процесния договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и
не се предоставял избор за потребителя дали да предостави обезпечение и
какво да бъде това обезпечение, като посочените условия били
неосъществими за ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът
не можел да изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма
на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя „И“ АД дружество,
което било свързано и с допълнителни разходи по договора за кредит.
1
Твърди, че на датата на сключване на договора за кредит, сключил с
ответника договор за предоставяне на гаранция №3710515, по силата на който
„Ф“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред „И“ АД изпълнението на
задълженията на ищеца по договора за заем, като обезпечението се
изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество
възнаграждение, разсрочено за плащане заедно с месечната вноска по
договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът
следвало да предоставя дължимите парични суми на „И“ АД, което пък от
своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Ф“ ЕООД да събира
в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от
договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на
поръчителя, като „И“ АД единствено било овластено да приеме плащането –
фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след
това да предаде на поръчителя. Предвид това, именно ответникът бил
материално легитимиран да отговоря по процесната претенция. Твърди, че
задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство
било изцяло погасено. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със
сключването му се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по
договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в
договора следвало да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на сумата
по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е
недействителен като сключен без основание, тъй като в полза на потребителя
не се предоставяла услуга, а единствено било уговорено, че задължението му
от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като навежда доводи,
че двете дружества са свързани. Релевира и довод, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване задълженията по договора за
заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя, вземането по който е обезпечен о с процесния
договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което последният бил
нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между
2
тях договор за предоставяне на поръчителство №3710515 е нищожен, както и
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 10 лева – частична
претенция от общо 200 лева, представляваща платени суми по нищожен
договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023г. до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът „Ф“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт М К, е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, като навежда доводи за
недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожността на договора
и моли производството по същия да бъде прекратено. Счита предявените
искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. С подадения
писмен отговор ответникът не оспорва, че между страните е сключен
процесният договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, както и, че
по този договор ищецът е платил възнаграждение в общ размер на 215,59
лева.
С протоколно определение от 24.01.2024г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, е
допуснато увеличение в размера на предявения осъдителен иск, като същия
следва да се счита за предявен за сумата от 215,59 лв.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че по сключен договор за
потребителски кредит от 13.12.2019г., с „И“ АД, с посоченото в исковата
молба съдържание, потребителят се задължавал да предостави обезпечение,
като ищецът сключил с ответното дружество - договор за предоставяне на
гаранция №3710515 от 13.12.2019г. поради което двата договора следва да
бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение, както и за нищожност на сключения въз основа
на нея между страните по настоящото дело договор за предоставяне на
поръчителство №3710515 от 13.12.2019г. Съдът намира, че уговореното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява
разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по
договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход
по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Видно от представения по делото договор за паричен заем №3710515 от
13.12.2019г., чл.4, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от
3
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговарящи на
посочените в договора условия, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая договорът за кредит и
договорът за поръчителство са сключени едновременно и двете дружества
„И“ АД и „Ф“ ЕООД са били представлявани от едно и също лице при
сключването им, като съгласно договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждението по този договор е в размер на 463,19 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35,63 лева, на „И“ АД, което
е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за
заплащане на възнаграждението по този договор. Следователно
възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключения
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко
свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи –
нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното
възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно договорът за предоставяне на поръчителство между „Ф“ ЕООД
и К. Й. П., който е сключен на основание клауза от договор за потребителски
кредит, която противоречи на императивна законова норма, се явява нищожен
на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, поради което платеното по този
договор възнаграждение подлежи на връщане като платено при начална липса
на основание.
Между страните не се спори, че ищецът е платил на ответника
възнаграждение по договора в размер на 215,59 лева, поради което
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер,
съгласно увеличението на иска, допуснато с определение от 24.01.2024г.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
4
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ЗАдв., в общ размер на 960 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между К. Й. П. с ЕГН
********** и „Ф“ ЕООД с ЕИК ххх, договор за предоставяне на гаранция
№3710515 от 13.12.2019г., на основание чл. 26, ал.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, вр.
чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК,
„Ф“ ЕООД с ЕИК ххх, да заплати на К. Й. П. с ЕГН **********, сумата от
215,59 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по
договор за предоставяне на гаранция №3710515 от 13.12.2019г.,, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „Ф“ ЕООД
с ЕИК ххх, да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с
БУЛСТАТ: ххх, сумата от 960 лв., адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца, чрез процесуалния му представител, на основание чл.101
ГПК, че в едноседмичен срок от уведомяването си, следва да представи номер
на актуална банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5