Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217 20.06.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка
П.ва
и с участието на прокурор Константин Тачев , като
разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 47 по описа за
2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „АРАЗ
ИМПОРТ 2012“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр. Стара Загора подадена от
управителя Н.Т. против Ревизионен акт (РА) № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018г, издаден от Г. И. Н., на
длъжност Началник сектор, орган възложил ревизията и Д. С. С., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №741/21.12.2018г на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с който въз основа на отказано право на приспадане на
данъчен кредит по фактура №********** от 05.08.2016г, издадена от „СОЛО 11“ЕООД
и направени корекции, са установени задължения
в размер на 82148.91лв (от които главница - 68000лв - ДДС и лихви в размер на 14148.91лв към
03.10.2018г).
В жалбата са изложени съображения за
издаването на РА при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Оспорва се извода за нереална доставка по фактура
№********** от 05.08.2016г, издадена от „СОЛО 11“ЕООД, съответно за
неправомерно начислен данъка по нея. Твърди реално физическо съществуване и притежание на
стоките от доставчика „СОЛО 11“ЕООД, придобити от последното по силата на
договор между него „ПЕТРОЛ СЕВЕР“ ЕООД от 07.07.2016г и приемо-предавателен
протокол от 29.07.2016г, съответно и че е действително осъществено
придобиването им от страна на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ЕООД въз основа на спорната доставка.
Счита, че притежаването на стоката от доставчика не се опровергава от липсата
на доказателства за счетоводното й заприхождаване, съответно отписване от предходния
доставчик/. Спорната доставка касае употребявано оборудване съгласно опис и
договор, получено от дружеството-жалбоподател на 03. и 04 май 2016г от Петролна
база гр.Бургас, на същите дати бипо превозено до склад на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ в
гр.Стара Загора. Органите по приходите
установили факта на транспортиране на стоките, позовава се в тази насока
на документи, удостоверяващи дейностите по натоварване, транспортиране и
разтоварване на стоката.
Транспортирането на стоките на посочените дати през м.май 2016г не е
довело до придобиване към този момент на собствеността върху стоката от страна на
„АРАЗ ИМПОРТ 2012“ЕООД, последното било само държател в периода от
транспортирането /03.05.2016-04.05.2016г/ до прехвърляне правото на собственост
върху оборудването на 05.08.2016г с осъществяване на доставката по спорната
фактура, издадена от „СОЛО 11“ЕООД. С това сочи възникнало данъчно събитие,
съответно и изпълнение на чл.86 ал.1 т.1 от ЗДДС, вр.с чл.25 ал.6 от ЗДДС. Твърди
че е безспорно намерението на страните по сделката да прехвърлят собствеността
върху движимите вещи, че е доказано предаването на стоките /въпросното
оборудване/, редовното им счетоводно отразяване при „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ЕООД,
извършеното плащане/по банков път/ и използването им за последващи облагаеми
доставки /които факти счита, че изпълняват предпоставките, предвидени за
възникване правото на данъчен кредит/. Позовава се позовава и на Решение от
21.06.2012г на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Отрича въпросната
доставката да е привидна. „ПЕТРОЛ СЕВЕР“ ЕООД сочи, че му е продало през м.май
2016г други съоръжения и оборудване, която доставка не е оспорена. Счита
неотносими доводите за неустановен произхода на стоките и неоткриване на „СОЛО
11“ЕООД на адреса му за кореспонденция.
Отделно са изложени доводи за вътрешно противоречие в РА, доколкото
обективирал от една страна констатации за привидност и знание у получателя,
което счита че сочи на елемент от хипотезата на чл.177 от ЗДДС (т.е.наличие на
знание или задължение за знание когато липсата на доставка произтича от
собствените действия на получателя и същият е невъзможно да не знае, че
доставката е недействителна); от друга
страна -констатации за липса на реална доставка, поради отсъствие на
доказателства за наличие на стоките в патримониума на „СОЛО 11“ ЕООД,
т.е.абсолютна симулация –в хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС. Тази разпоредба
посочва, че визира случаи, когато не са налице условията за упражняване на
право на данъчен кредит, изчерпателно изброени в чл.71 от ЗДДС, сред които
изтъква че не е условието за реално осъществяване на доставката. Изтъква, че
подлежат на доказване, а не са твърденията на РО, че е привидна по см.на чл.17 ал.1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ сделката между „СОЛО 11“ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ
2012“ЕООД поради липса реална воля за нейното сключване и нищожна на основание
чл.26 ал.1 с.з.- в хипотеза на заобикаляне на закона и чл.26 ал.2- в хипотеза
на липса на съгласие. На извода за привидност на сделката счита че противоречат
констатациите, че стоките са получен от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ и се намират в
негова складова база. По тези
съображения се иска отмяна на РА № Р-16002418001747-092-001 от 03.10.2018г, потвърден с Решение №741/21.12.2018г на Директор на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото
разноски в размер на 4250 лв, съгласно представен списък /л.321/.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото – юр.Б. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че РА
е издаден при правилно установени факти и обстоятелства, съответни на които и
на закона са изводите, вкл. че след като процесното оборудване е транспортирано
в Стара Загора през м.май 2016г, няма как то да е притежавано от прекия
доставчик „Соло 11“ЕООД на основание сключен през м.юли същата година договор
между него и „Петрол север“ ЕООД, съответно и да го е продал през м.август
същата година. Претендира присъждане в полза на Дирекция „ОДОП“-Пловдив на
юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредба №1 /2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура Стара Загора, чрез
участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че жалбата е
основателна, съответно - обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен и се
следва отмяната му. Аргументира, че от доказателствата по делото се установява
безспорно, че оборудването, предмет на спорната доставка е доставено,
нарушенията при изготвяне на документацията не опровергават този факт,
съответно и наличието в полза на оспорващото дружество на право на приспадане
на данъка по доставката.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418001747-020-001 от 23.03.2018г., издадена
от Г. И. Н. на длъжност Началник сектор в отдел ревизии при ТД на НАП –
Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на
ревизия на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 09.05.2016 до 28.02.2018г (л.41). Ревизията е възложена на екип от
ревизори в състав: Д. С. С. – главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията), Д. Т. К. – инспектор по приходите и Н. М. Н. – старши инспектор по
приходите. Определен е срок на ревизията 3 месеца, считано от датата на
връчване на тази заповед. Последната е връчена на дружеството електронно на
26.03.2018г./удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“ л.40/, като преди изтичане на тримесечния срок срокът на ревизията е удължен до 24.08.2018г
със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418001747-020-002 от 26.06.2018г,
издадена и подписана от Г. И. Н., с посочена длъжност /л.38/. Посочените заповеди са издадени в електронен вид и подписани с
квалифициран електронен подпис на посочения в тях издател, не се спори за
валидността на подписа към датата на полагането му /в тази насока е представен CD-R /л.10/.
В хода на ревизията на
ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-16002418001747-040-001/02.04.2018 г.-л.244, в отговор на което са представени
счетоводни първични и вторични счетоводни документи, договори и справки по
придружителни писма /приложение №1 към РД л.155-л.243/, извършени са насрещни
проверки на „Петрол север“ ЕООД, „Соло 11“ ЕООД и „Зара Енерджи“ЕООД,
предприети са действия по събиране на доказателства, приобщена е информация за
„Соло 11“ЕООД и писмени обяснения на „БТ“ООД при извършване на ревизия,
възложена със ЗВР Р-16002418001008-020-001/27.02.2018г.
На
07.09.2018г въз основа на извършената ревизия на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД“ ЕООД
гр.Стара Загора и на основание чл.117 от ДОПК,
от определения със ЗВР ревизиращ екип Д. С. С. – главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията), Д. Т. К. – инспектор по приходите и Н. М.
Н. – старши инспектор по приходите е
съставен Ревизионен доклад № Р-16002418001747-092-001/07.09.2018г /л.24-32/. С
този РД предлага установяване на задължения за ДДС и прилежащи лихви в общ
размер 81657.76 лв. Установените задължения са
на основание непризнаване право на данъчен кредит на дружеството, упражнено по
фактура № ********** / 05.08.2018г, издадена от „СОЛО 11“ЕООД, с ЕИК ********* с данъчна основа 340000.00лв,
ДДС 68000.00лв, на основание чл.70 ал.5,
във вр.с чл.6, чл.25 ал.2 и ал.7, чл.68 ал.1 и 2, чл.69 ал.1 т.1 и чл.86 от ЗДДС.
Ревизиращия екип приема,
че не е реална обективираната във фактурата доставка с предмет употребявано оборудване съгласно договор,
тъй като не е прехвърлено от „СОЛО 11“ЕООД
правото на собственост върху него в полза на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ЕООД,
съответно и че е без основание начисляването на данъка във фактура № **********
/ 05.08.2018г, издадена от „СОЛО 11“ЕООД, в хипотеза на чл.70 ал.5 от ЗДДС
–неправомерно начисляване на данък. Приема, че не е доказано „СОЛО 11“ЕООД да е
придобило това оборудване по силата на и в изпълнение на договор от
07.07.2016г, сключен между него и
„Петрол север“ ЕООД и приемо-предавателен протокол от 29.07.2016г. между
същите, в противоречие с които документи изтъква се е факта, че на предходна
дата /03.05-04.05.2016г/ то е било във владение на „АРАЗ Импорт"
ЕООД.
В РД са изложени
констатации, че „Соло 11“ЕООД не е
придобило собствеността върху оборудването въз основа на представения Договор
от 07.07.2016 г, сключен между „ПЕТРОЛ – СЕВЕР" ЕООД /възложител/ и „СОЛО
11" ЕООД /изпълнител/ и приемо-предавателен протокол от 29.07.2016г.
Посочен е
предмета на този договор - Изпълнителят се задължава да извърши събиране и
извозване на бракувани движими вещи, описани в приложение към настоящия
Договор, представляващи негодни / технически неизправни части от Машини,
съоръжения и оборудване, находящо се в изброени петролни бази, вкл. Петролна
база Бургас, собственост на „ПЕТРОЛ — СЕВЕР" ЕООД, като натовари и
транспортира същите извън границите на недвижимите имоти, в които са
разположени петролните бази, собственост на „ПЕТРОЛ - СЕВЕР" ЕООД. Наред с
това изпълнителят следва да извърши почистване на замърсените канализационни
системи, шахти и други терени в изброените петролни бази, вкл. Петролна база
Бургас от отпадъчни материали, както и да натовари и транспортира същите извън
границите на недвижимите имоти, в които са разположени петролните бази,
собственост на „ПЕТРОЛ - СЕВЕР" ЕООД. Съгласно чл.2 от договора, страните
се съгласяват, че като възнаграждение за изпълнената работа, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ще
получи в собственост от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, бракуваните движими вещи, описани в
приложение към настоящия Договор, които е събрал и транспортирал извън
границите на Недвижимите имоти, в които са разположени петролните бази,
собственост на „ПЕТРОЛ - СЕВЕР" ЕООД, за което ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ дава изричното
си съгласие. Правото на собственост върху бракуваните движими вещи преминава
върху ИЗПЪЛНИТЕЛЯ на датата, на която между страните бъде подписан приемно -
предавателен протокол за приемане на работата от ВЪЛОЖИТЕЛЯ. С подписването на
приемо-предавателния протокол се счита, че е извършено и фактическо предаване
на бракуваните движими вещи от ВЪЛОЖИТЕЛЯ на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ. В протокола страните посочват бракуваните
движими вещи, които са събрани и транспортирани, обстоятелството, че работата е
извършена съгласно договора без възражения от страна на ВЪЛОЖИТЕЛЯ, както и
факта на предаването. Съгласно, чл.11 от
Договора, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ няма право да сключва договори за извършване на
дейностите, предмет на Договора с подизпълнители. Констатира се, че „към Договорът е
представен Приемно-предавателен протокол от 29.07.2016 г., съставен между
представляващите дружествата, за приемане на работите по договора и предаване
на движими вещи, които са посочени като предмет
на доставка по издадената фактура от „Соло 11" ЕООД към „АРАЗ Импорт
2012" ЕООД“. Тези доказателства се
сочат недостатъчни за установяване
произхода на стоките, съответно и реалността на доставката по фактурата
издадена от „ СОЛО 11" ЕООД към „АРАЗ Импорт 2012" ЕООД с №
10000000003/05.08.2016 г., тъй като:
-не били представени счетоводни документи,
съставени във връзка с изпълнение по договора от 07.07.2016г между „Петрол
север“ ЕООД и „Соло 11“ЕООД, нито
документи, отразяващи разплащания по дружествата;
-в
счетоводството на „Соло 11" ЕООД, освен осчетоводяване на плащанията от
„Араз Импорт 2012" ЕООД, липсвала одитна следа за придобиване на стоките;
-„Соло 11" ЕООД не е разполагало нито с кадрова, нито с материално –
техническа обезпеченост за извършване на дейността посочена в Договор от
07.07.2016 г. със „Петрол Север" ЕООД, а същевременно според договора
нямало право да ползва подизпълнители при изпълнението му.
-През 2016г не били издавани фактури между „Соло 11“ЕООД и „Петрол Север“
ЕООД за насрещните престации, каквито
предполага изпълнението на договор за
бартер по арг.от чл.130 от ЗДДС, какъвто се визира, че е сключения между тези
две дружества Договор от 07.07.2016г.
-СОЛО 11“ЕООД не декларирало
дейност, не е подало и ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2016 г. и не
публикувало отчети и декларации в ТР.
-„СОЛО 11" ЕООД не е внесло
дължими данък по СД по ЗДДС за периода на издаване на фактурата към „Араз
Импорт 2012" ЕООД,
-„СОЛО 11" ЕООД имало публични
задължения в особено големи размери.
На база изследване на представените от „АРАЗ ИМПОРТ 2012 " ЕООД
счетоводни документи и събраните при насрещни проверки се сочи установено, че
това дружество е имало пряк контакт със собственика на закупеното съоръжение
и оборудване – „ПЕТРОЛ СЕВЕР" ЕООД
/ бизнес контакти към м.май 2016г, въз основа на които първото дружество е
получател на доставка с предмет идентични стоки - Съоръжения и оборудване, от
„Петрол Север" ЕООД по Фактура 10000000003/03.05.2018 г. с ДО 30000,00 лв.
и ДДС 6000.00лв/. „АРАЗ ИМПОРТ
2012" ЕООД е било ангажирано с демонтажа, натоварването и транспортирането
на стоките посочени като предмет на доставка по фактурата издадена от „СОЛО
11" ЕООД, командировало е за своя сметка лица, служители на „ЗАРА ГАЗ
" ЕООД и „ ЗАРА-Е " ЕООД през м.май 2016г до Петролна база Бургас. На
03 и 04.05.2016 г оборудването е било транспортирано на 03 и 04.05.2016 от
складова база в индустриалния квартал на гр. Бургас /Петролна база Индустриална
№1 Бургас/ по нареждане и за сметка на „АРАЗ ИМПОРТ 2012" ЕООД, до гр.
Стара Загора, кв. Индустриален, ул. Индустриална № 1 / адрес за кореспонденция
и адрес по чл.8 от ДОПК на крайния клиент на по-голямата част от оборудването -
„Зара Е" ООД/, т.е. към тези дати
то е било във владение на „АРАЗ Импорт" ЕООД, което било в
противоречие със сключения Договор от 07.07.2016 г., и Приемно – предавателен
протокол към него от 29.07.2018 г. между
„Петрол север“ ЕООД и „СОЛО 11“ЕООД /стр.10 от РД/.
Сочи се обследване на стоковия поток по извършеното префактуриране:
собственик на съоръженията и оборудването е „Петрол Север " ЕООД.
Последващ получател е „СОЛО 11" ЕООД, който го продава на „АРАЗ Импорт
2012" ЕООД. От своя страна „ АРАЗ Импорт 2012" ЕООД, го продава в
непроменен вид на „ЗАРА Енерджи" ЕООД с ЕИК по Булстат *********, последното
дружество го разделя, като го продава на „ЗАРА-Е" ООД с ЕИК ********* по
ф-ра № **********/08.08.2016г. и „БТ" ООД с ЕИК ********* по ф-ра №
**********/ 08.08.2016 г. От справка в
ИМ на НАП и в ТР, било установено, че „АРАЗ Импорт 2012" ЕООД, „ ЗАРА
Енерджи" ЕООД, „ ЗАРА-Е " ООД и „ БТ " ООД са или пряко свързани
лица по смисъла на пар. 1, т.3 , б." а „ ДОПК, т. е. представляващите
дружествата и/или собствениците на капитала, са такива като физически
лица.
Прието е, че не се установили доказателства за реално получена облагаема
доставка на стока от посочения като доставчик „СОЛО 11" ЕООД на „АРАЗ
Импорт 2012" ЕООД, а твърди се наличие на формално създадени документи.
„АРАЗ Импорт 2012"ЕООД, е имало пряк контакт със „Петрол север" ЕООД
- собственик на движимите вещи, за които е посочено че са закупени от „СОЛО 11"
ЕООД, за дейностите по демонтаж и
транспортирането на оборудването, дружеството е използвало нает от него
персонал, изплащал е командировъчни и е наемало транспортни фирми. Част от
наетия персонал е в трудови правоотношения с единия от крайния клиент "
ЗАРА – Е" ЕООД. Стоките били придобити още през периода 05.2016 г. и са се
намирали на разположение при „ЗАРА- Е" ЕООД. Свързаността между дружествата участвали в
стопанските операции и общата счетоводна отчетност, предполагала наличие на
възможност за документално оформяне на продажбите до достигане на крайнините
контрагенти – „ЗАРА – Е"ООД и „БТ" ЕООД. „СОЛО 11" ЕООД не може
да е доставчик по ф-рата издадена към" АРАЗ Импорт 2012" и
предвид датата на придобиване на стоките, предмет на доставка по фактурата.
Поради това, че не се доказва, че доставчик на изследваната фактура
10000000003/05.08.2016 г. е „СОЛО 11" ЕООД сочи се липса на доставка на
стоки към „ АРАЗ Импорт 2012" ЕООД по смисъла на чл.6 от ЗДДС, прието е
данъкът, отразен във фактурата, начислен без основание и представлява
изпълнение на фактически състав на нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС.
Обосновава се и, че „АРАЗ ИМПОРТ
2012" ЕООД, не би могло да бъде получател по доставка от „СОЛО 11"
ЕООД. Същото присъства само формално по веригата за доставка на стоките и
генерира само фактури без реално стоково съдържание. За да се постигне отклонение от данъчно
облагане и да се прекъсне пряката връзка на „АРАЗ ИМПОРТ-2012 ЕООД с
извършените покупки на стоки от реалния доставчик, същите се прикриват чрез
намесването на едно трето лице – „СОЛО 11" ЕООД, което реално нито е
преговаряло, нито е плащало, нито е имало намерение да придобива стоките, а
единствено е дало съгласието си да
фигурира, като че все едно то самото сключва сделка с другия контрагент, когато
всъщност сделката е сключена между икономически заинтересованите страни по
сделката. Такава сделка, по своя характер се явява привидна по смисъла на чл.
17 ал. 1 от ЗЗД, като, предвид липсата на реална воля за нейното сключване от
една страна, а от друга – целеното заобикаляне на данъчния закон, същата е
нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД – в хипотезата заобикаляне на закона и
чл. 26 ал. 2 от ЗЗД – в хипотезата липса на съгласие /стр.11-12 от РД, л.29 по
делото/.
С РД № Р-16002418001747-092-001/07.09.2018г,
въз основа на отказаното право на данъчен кредит, упражнено по посочената
фактура за данъчен период м.08/2016г, се предлага корекция в размер на 68000.00
лв за м.08/2016г, начислени са лихви, съответно и се предлага установяване спрямо ревизираното
дружество на задължения за ДДС в общ размер 81657.76лв главница и лихви към 07.09.2018г /л.31/.
РД е връчен на 10.09.2018г – л.61. На 25.09.2018г срещу констатациите в РД
е подадено възражение вх.№70-00-10838/25.09.2018г –л.57/.
С РА № Р-16002418001747-092-001 от 03.10.2018г /л.11 и сл./, издаден от Г. И.
Н., на длъжност Началник сектор, орган възложил ревизията и Д. С. С., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,въз основа на
ревизията, приключила с Ревизионен доклад №
Р-16002418001747-092-001/07.09.2018г и въз основа на констатациите в него са
установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 82148.91лв (от които главница - 68000лв - ДДС за
данъчен период 01.12.2017-31.12.2017г и лихви в размер на 14148.91лв към
03.10.2018г). Възприети са фактическите и правни констатации на ревизиращия
екип, изложени в РД, заключаващи, че за задълженото лице не възниква право на приспадане на данъчен кредит на
основание чл.68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по издадената фактура
от „СОЛО 11“ЕООД. От това, че не се
установява безспорно реалното физическо съществуване и притежаване на стоките,
които се твърди, че са доставени от „СОЛО 11" ЕООД, както и от това, че са
налице пряко свързани лица по смисъла на пар. 1, т.3 , б."а„ от ДОПК, т.
е. представляващите дружествата и/или собствениците на капитала, са такива като
физически лица при всички участници в потока от последователни покупки и
последващи продажби на процесните стоки, е направен извод за наличието на
знание у получателя по доставката -
„АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, който се поставя в положението на недобросъвестно
данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка
имаща за цел реализиране на данъчно предимство чрез намаляване резултатът за
внасяне за съответния период. Фактурата е използвана от ревизираното лице за
неправомерно ползване на данъчен кредит. РА е издаден като електронен документ
и подписан на 03.10.2018г с електронни подписи на лицата Г. И. Н., на длъжност
Началник сектор, орган възложил ревизията и Д. С. С., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията.
РА е връчен на 03.10.2018г и в срока
по чл.152 от ДОПК е обжалван пред Директора на Д“ОДОП“ – Пловдив с жалба вх.№
70-00-11849/17.10.2018г на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД гр.Стара Загора /л.50-л.55/.
с Решение №741/21.12.2018г, на основание чл.155
ал.2 от ДОПК, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив е потвърдил РА № Р-16002418001747-092-001 от 03.10.2018г, с който не е признат данъчен
кредит в размер на 68 000лв, ведно с прилежащи лихви в размер на
14148.91лв, като законосъобразен /л.18-23/. Възприети са изцяло направените от
органите по приходите изводи, както и е обосновано, че ревизираното лице е пряк
участник в съставянето на тези документи /визира се издадената фактура,
доставката по която е приета, че не е реално осъществена/, което не може да не
е запознато с факта, че същите не документират реална доставка. Решението е
връчено на 27.12.2018г /л.48/.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства
във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР
на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете,
генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и
представените и събрани по искане на оспорващото дружество доказателства.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена, изпълнена и приета Съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е
представено на л.291 и сл. Според заключението, стоките са предоставени на
„Араз Импорт 2012“ЕОД след предварително проведени преговори по техническото
състояние на оборудването и неговата цена. Същите са доставени в гр.Стара
Загора, в склад в кв. Индуастриален, ул.“Индустриална“ №1. Заведени били по
дебита на сметка 301 „Стоки на път“ и по
кредита на сметка 40101 – Доставчици в
лева по партидата на „Соло 11“ ЕООД. Стоките били заведени по опис, който бил
неразделна част от Договор за покупко-продажба сключен между „Араз импорт 2012“
ЕООД и „Соло 11“ЕООД. След доставка материалите били заведени по сметка 304
„Стоки“, със съответна стойност на придобиване. За начисления ДДС по фактура №
**********/05.08.2016г били взети сч.операция Дебит с/на 45301 начислен ДДС за
покупките и Кредите с/на 40101 –Доставчици в лева.
Демонтажа и превоза на
оборудването било извършено от работници
и специалисти от други фирми, с които „Араз Импорт 2012“ ЕООД имало
договореност. Сочи за последното, че за целта било извършено: Заповед №1/28.04.2016г за командироване на 13
лица за извършване демонтаж и преместване на технологично оборудване от
Петролна база в гр.Бургас до гр.Стара Загора. Командированите лица са служители
на други дружества, на които Араз е възложило транспорта и които били
командировани по компетентност като инженери, механици, монтьори и превозвачи.
/л.294/. Служителите били командировани със съгласието на преките им
работодатели или са собственици на посочените дружества. С тяхно съгласие всяко
от лицата сочи командировано с индивидуална заповед за командировка. Лицата
били запознати със заповедта, инструктирани за безопасна работа от отговорник
БЗР Г. Г., служител на „Зара газ“ ООД. Сочи издадени разходни ордери за
изплащане на суми по командировъчни заповеди на лицата, сочи издадена фактура
от „Синхро“ ООД на „Зара газ“ ООД за хотелска услуга и платежно нареждане по
нея. Сумата по хотелското настаняване е префактурарана от Зара газ на Араз
импорт 2012 и по-късно платена. Командированите
лица са пътували със служебни автомобили, собственост на дружествата, наети от
Араз импорт 2012 за извършване на транспортни услуги, за което били издавани
фактури, пътни листи и товарителници от Димарат, Марио комерс и Зара-Е ООД.
Всички извъшени и заплатени разходи като командировъчни разходи, такива за
нощувки, транспортни са включени в стойността на придобиване на стоките.
Разходите по доставката са осчетоводени по сметка 301 Стоки на път, партида
Доставка на оборудване, по която са осчетоводени и стоките при придобиването
им. Впоследствие, след разпределяне разходите по придобиване стоките са
заприходени по сметка 304 токи, в съответни инвентарни номера на стоките, със
съответна стойност на придобиване, включваща и разходите по придобиването им.
Извършена сочи кореспондиращи счетоводни записвания по конкретно посочени
сметки.
Стоките се сочат доставени
до административен офис и склад на „Зара
Енерджи“ ЕООД в гр.Стара Загора, кв. „Индустриален“ ул. „Индустриална“ №1.
Извършените счетоводни записвания в Араз Импорт 2012 ЕООД отговарят на
изискванията на ЗЧ и използваните НСС. Фактура№********** от 05.08.2016г, била включена в Дневника за покупки и Справка
декларация по ЗДДС за м.август 2016г, декларацията е подадена в срок.
В отговор на въпрос №7 се
сочи, че след извършен преглед и установяване комплектността и изправността на
процесното оборудване, то е продадено на „Зара Енерджи“ ЕООД с фактура №
**********/08.08.2016г, придружена от опис и протокол за предадено имущество.
Взети са счетоводни операции – дебит с/ка 41601 Вземания свързани лица и по
кредита на с/ки 701 приходи от продажба на стоки и с/ка 45302 Начислен ДДС за
продажбите. От своя страна Зара Енерджи ЕООД продава полученото оборудване на
„Зара-Е“ЕООД с фактура №**********/08.08.2016г и на „БТ“ООД с фактура
№*********/08.08.2016г, които доставки намерили отражение в счетоводството на
фирмата /л.297/.
На 22.04.2019г вещите лица
извършили оглед на и складова база в гр.Стара Загора, кв. „Индустриален“ ул.
„Индустриална“ №1, където е било извършено складиране на част от него след
транспортирането му от складова база на „Петрол север“ ЕООД Бургас В закрита и
открита част на базата се извършват дейности по търговия с нефтопродукти и съпътстващи
стоки, транспортни услуги и доставка на нефтопродукти и ремонтни дейности по
технологично и транспортно оборудване и съоръжения. Площта на тази складова
база се сочи недостатъчна да побере цялото оборудване, което включва сложни
електронни и механични измервателни системи, описани в цялост на стр.194 по
делото. В посочения склад се сочи, че била доставена и разтоварена
малогабаритната съставна част от оборудването, а останалата високогабаритна
част била доставена и разтоварена на складова площадка зад газстанция „Зара“ на
територията на бивш АТЗ Стара Загора. През месеците 05 и 06/2016г на складова
база на ул.“Индустриална“ 01 бил направен подробен оглед на доставеното
оборудване, свързване на отделните елементи от измервателни системи и
ел.захранването им с цел да се установи комплектност и изправност. След това
започнало преместване на частите от измервателните системи от базата на
ул.“Индустриална“ №1 и зад газстанция „Зара“ в района на бившия АТЗ, до
складова база на ул.“Индустриална“ №61, където същите са сглобени, тествани ,
преминали функционални и метрологични проверки и пуснати в експлоатация. Вещите лица сочат, че на 19.04.2019г
извършили оглед на място в складова база на ул.“Индустриална“ №61, гр.Стара
Загора, в която понастоящем се намира голяма част от процесното оборудване.
Сочат системите за измерване, както и че, са сертифицирани по приложимите
Директиви на ЕС. Всички измервателни системи от процесното оборудване през
м.юли 2016г са преминали задължителна метрологична проверка по Закона за
измерванията и Наредбата за метрологичен контрол, извършена от специалист от
сектор „Мерки и измервателни уреди“ Стара Загора към БИМ.
Заключението на вещите
лица по изпълнената ССчЕ, като неоспорено от страните, компетентно и
добросъвестно изготвено съдът кредитира с доверие.
За изясняване на
обстоятелствата по спора, по делото е допуснато събиране на гласни
доказателства чрез разпит като свидетели на лицата Ж.С.Т., М.М.И., С.Г.С..
Свидетелят Ж.С.Т., работи
като управител и собственик на „ЗАРА Е“ООД, занимаваща се с търговия на
петролни продукти, която е правила транспорт и в момента използва голяма част
от оборудването. Твърди, че през 2016г пролетта имал отношения, създадени с
колеги, които предлагали оборудване за данъчни складове и измерване на петролни
продукти. Тъй като управляваната от него компания имала нужда от подобно
оборудване бил създал отношения с колеги, които предлагали такова оборудване,
вече монтирано, но употребявано. Имал преговорни отношения с Н.Р. от „Петрол
север“ в т.м. със С.С. от София, по късно разбрал, че лицето е свързано със
„Соло“. При закупуване на употребявано оборудване твърди, че човек не може да
си избере продавача, тъй като той е формулиран с по-предни, а той самия
трябвало да хареса оборудването и неговото състояние и цената, а не субекта,
който го продава. През м.04.2016г твърди, че му било предложено от колеги С.С.
да закупи употребявано оборудване, което се намира в Бургас. За тази цел
свидетеля твърди, че имал възможност да изпрати специалисти за проверка на
състоянието на оборудването. В края на м.април изпратил лицето М.И., който в
края на м.04.2016г, заедно със С.С. като лице посредник в търговските им
взаимоотношения, сочи, че посетили склада в Бургас. В същия ден М.И. му
докладвал в Стара Загора какво е видял в Бургас – състоянието и наличното
оборудване. Оказало се, че в Бургас имало редица съоръжения и оборудване, което
можело да бъде използвано за нуждите на Петролна база –Стара Загора, но поради
липса на гориво в базата в Бургас, която се почиствала и изпразвала, както и
поради липса на електрозахранване, И. не можел да гарантира състоянието на електрониката.
Затова М.И. твърди се ангажирал при възможност за допълнителен оглед и
физически изпитания да даде заключение дали оборудването е годно. Ставало
въпрос за оборудване по измервания, защита по взривоопасност и електромагнитна
индукция и други стандарти. Към този момент нямал идея за фирмата продавач,
оглеждал оборудването, което се продава. Преди да пристъпи към търговски
преговори по цената и плащане на оборудването заявил, че без възможност за
тестове и проверка на оборудването същото не може да бъде оценено. Нямало как
да се закупи оборудване, което не отговаря на съответните стандарти. Било
договорено между свидетеля и колегите, които предлагали оборудването – със С.
се срещнал няколко пъти в София и Стара Загора. Разбрали се в началото на м.май
той да организира възможност за демонтиране на оборудването от Петролна база
–Бургас без да се заплащат предварително суми. Оборудването щяло да им бъде
предоставено за няколко седмици под условие, че ще бъде тествано и проверено за
съответствие, но демонтажа и всички мероприятия в Бургас трябвало да са
извършени от и под контрола на специалисти, оторизирани лица, които да
гарантират безопасно демонтиране, второ да запазят оборудването във вида, в
който е там, за да не се нанесат щети, и че в тези няколко седмици оборудването
щяло да бъде под контрол на свидетеля. Оборудването твърди, че дошло в Стара
Загора. Всички разходи, които следвало да се направят по демонтажа и
транспортирането били за негова сметка, организацията била за негова сметка, а е
слад като го тества и провери, да оставало да определят цената, съответно или
да върне оборудването обратно. Със С. водили конкретно преговорите, имало и
други лица. В началото на м.май свидетелят твърди, че изпратил в Бургас М.И.,
заедно с още 10-ина лица, в т.ч.монтьори, механизи, ел.техници, шофьори, в
т.ч.транспортни средства, кранове и кранове на място от Бургас, които в рамките
на няколко дни извършили демонтиране на оборудването и то било транспортирано в
Стара Загора. Пристигнало в насипно състояние и през следващите седмици /м.юни
– м.юли/ М.И. лично и с помощта на няколко механици и техници (служители на
свидетеля) почистил, озвучил, т.е.подал ток и измерил параметрите на
електрониката, съответно физически извършил проточване на гориво през тези
уредби и физическо проточване на гориво през разходомерите, така защото да бъде
проверена метрологичната характеристика (точността на уреда). В края на цялото
мероприятие по тестване и проверка били извикани органите на ДАМТН /БИМ/, като
пред държавен метролог да бъдат представени измервателните уреди и същият да
постави знаци за държавна проверка, което доказвало правото този уред за
измерване да бъде използван по Закона за измерванията. Твърди, че преди края на
юли те /ние/ били проверили за себе си годността и присъщността на тези
измервателни уреди и когато ги представили пред ДАМТН имало протоколи,
съответно след като тествали и проверили оборудването пристъпили към
финализиране на сделката. Спорът бил в цената, т.к.в тези 60-80 дни свидетеля
твърди, че се задължавал да приеме оборудването в този вид, в който констатирал
неговото състояние. Твърди, че действал в качеството си на пълномощник на „Араз
Импорт“. Твърди, че в началото на м.март , когато търсел да купи оборудване /като
управител на „Зара Е“/ му била предложена сделка от Петрол север при 100 %
авансово плащане и 100% неяснота в състоянието на оборудването, поради което
той отказал. След което други лица му предложили да не се плаща оборудването на
100% предварително, но със забележка, за да не стават конфликти, да не било
видно, че купувачът е Зара Стара Загора. Това наложило свидетелят да ползва
фирмата Араз, която била на майката на свидетеля. Свидетелят твърди, че
използвал тази фирма, за да не злепоставя колегите си, че е дал възможност за
нещо, което отказал да купи, съответно на него му било отказано да му бъде
продадено и да плати сметката. На 2-3-4 август свидетелят твърди, че след
постигане разбирателство за цената /340 хил лв/, което представлявало около 1/3
от цената на оборудване ново, му била издадена /на него като пълномощник на
фирмата на майка му Араз/ фактура за сумата 340хил без ДДС, съответно той
заплатил сумата на Соло. Произхода на паричните средства в Араз сочи от
купувачите на това оборудване Зара Е и БТ в случая, за което имало и
приемо-предавателни протоколи и пр. за всичко след датата, на която Араз става
собственик -05.08.2016г. Не проверил състоянието на Соло, извън това, че е
регистрирано в ТР и по ЗДДС, тъй като не си изибрал продавача, а оборудването и
цената. Твърди, че след заплащане на сумата при получаване на оригиналните
документи по сделката между „Араз..“ и „Соло..“ за него сделката приключила. По
необходимост и приложимост оборудването било разкомплектовано, доокомплектовано
и монтирано по първоначалната идея – за нов склад за горива. Свидетелят твърди,
че използва оборудването и в момента и то е налично.
Свидетеля М.М.И., твърди,
че познава Ж.Т.. След закупуване на петролна база Стара Загора предстояло закупуване
на оборудване за окомплектоването й за пускането й в експлоатация, каквото
оборудване от Бургас било предложено на Ж. в кр.на м.април 2016г. Свидетелят
бил помолен и отишъл в края на м.април 2016г, заедно с представители на
Араз, за да прецени кое от оборудването
ще им е необходимо за окомплектоване на базата в Стара Загора. Описал
оборудването, преценено като необходимо за Зара, с уточнение, че неговото
качество следва да бъде тествано. След това започнали разговори финансови, в
които той не участвал. Петролната база на Петрол била затворена от 2014г,
пломбирана от Агенция Митници, поради което нямало възможност за пробване на
място. Тестването се осигурило в Стара Загора, в присъствие на метролог,
свидетелят бил технически ръководител, който ръководил демонтажната група и под
негов контрол се осъществило демонтирането в Бургас. Петрол имало ангажимент да
се свърже с Митница Бургас, за да се осигури влизане в базата, тъй като била
пломбирана базата, за да не работят горивата, като оборудването не било. Хората
от Петрол осигурили разпломбиране на тяхната база и свидетелят твърди, че в началото
на м.май взели оборудването от Бургас. Всичко било натоварено на тирове и
закарано в Стара Загора – една част на новата база на Петрол, друга част в
старата част на АТЗ-то, съответно започнала окомплектовката на измервателните
системи, обвързването им със съответните токове и проверка на уредите, за да се
види функционалността. Свидетелят посочва, че това отнело приблизително 2-3
месеца, считано от началото на май /приблизително/. Описва системите. Твърди,
че тествали м.май, юни и юли. В края на м.юли направили метрологична проверка ,
в присъствието на метролог на БИМ, за което съставили протокол. Имали издаден
протокол от метролога, плюс метрологически лепенки и стикери за годност на
системите, като за едната система за улавяне на бензинови пари тестването им
отнело повече време. Дава сведения колко вероятно струва закупеното оборудване
като ново и данни за системата. Относно системата за улавяне и втечняване на
бензинови пари твърди, че била поръчана 2012г, а 2014 била пусната в
експлоатация, била работила много малко време, защото затворили Петрол север в
края на 2014г, Системата като нова струвала от порядъка на 420 хил.евро.
Другите системи били от 2002г, две от тях били монтирани за експлоатация 2014г,
а останалите от 2002г. Обобщава, че с
изключение на една измервателна система, която се оказала дефектна, всичко
друго се ползва и е в експлоатация.
Уточнява че било необходимо (за извозването) два дни, използвали 3-4
тира, които направили по два или три курса. Всичко било преместено на две места
в Стара Загора. Демонтажа и транспорта били извършени в присъствие на Петрол,
Зара и Араз.
Свидетелят С.Г.С. твърди,
че той е посредника между купувача и продавача, познава хората, които предлагат
и които купуват, действа като комисионер. Твърди, че познава управителя на
Соло, както и фирма Петрол, от която е взето оборудването. Фирма Соло имала
договорка с Петрол за разчистване на някакво оборудване, по – голяма част от
което бракувано. Когато свидетелят твърди се свързал с Ж.Т. да му отправи
оферта за това оборудване, едно от основните му желания било да отидат хора
професионалисти. Двете страни били удовлетворени, първо Соло нямало да похарчи
за това 1 ст, което щяло да се направи, а същевременно да изкара пари. В
началото на м.април свидетелят твърди направил оферта на него (вероятно
свидетеля визира Ж.Т.). За този на когото направил оферта, твърди, че преди
това същият имал оферта от Петрол север, като предложената от свидетеля била
по-добра оферта от тази на Петрол. Условието било да има възможността да пробва
уредите, тъй като говорели за уреди, не за скрап. Соло нямало вариант и се
съгласил. Това било дупка в документите как той ги взема. Всъщност това било
гратисния период дали ще ги вземе или няма да ги вземе. Ако не му вършат
работа, той ще ги върне на Соло, а ако му вършат работа ще ги плати. Твърди, че
Соло печели, защото когато са демонтирани, той не е похарчил и 1ст. По този
начин става според свидетеля разлика кога е взета и кога е заплатена стоката,
свидетеля твърди, че вижда, че това е проблема. Соло имало предварителен
договор, който нямал нищо общо с този, който „имате“ като официален. Соло
можело да фактурира едва след като вземе официалния договор с Петрол север за
разчистването на базата. Имало много действия много преди това – първо База
Каспичан, по – скоро е била за скрап най-общо казано. Не може да каже за
другите неща, но за базата в Бургас той бил човекът, който свързал Фирма Соло с
Ж.. Едно от забавянията във времето между вземането и плащането била разликата
от предлаганите пари и исканите пари. Това било чисто търговско. Разбрал, че
„Петрол север“ имал купувач и е трябвало да разчисти терена. Предоставя
оборудването срещу разчистване на терена. Другият момент е тъй като Ж.Т. имал
предварително оферта, свидетелят твърди имал лични взаимоотношения с Петрол и
на тази база лично помолил Ж.Т. да не участва или по скоро купувача да не е
фирма Зара. Това било едно от условията, които свидетелят му поставил. Искал
страна по сделката да не е фирма Зара, а да е някаква друга фирма, за да няма
конфликт на интереси. На уточняващ въпрос от адв.Н. уточнява, че „Соло“ имало
договор да почисти терена. При офертата, отправена от свидетеля към Ж. било Ж.
взема оборудването и той разчиства. Реално „Соло“ не е разчистило, а Ж.Т.
разчистил. Соло нямало действия във връзка с разчистването. Свидетелят твърди,
че три дни бил там и „Соло“ не е разчиствало, един камък не е вдигнало, хората
на Ж.Т. изчистили цялото пространство там, тъй като там има места, кдето има
ток, специфични неща, никой не смеел да се наеме. Негово условие било че искат
да пробват. Твърди, че Соло имало договорка, все едно двама приятели.
Договорките между тях кога ще настъпят те си го знаят, само те. Те са в
търговски взаимоотношения и Соло разчиства базата на Петрол. Тя била поредната
трета база разчистена от тях. По принцип договорът е сключен в устен вид, а оформен писмено през м.юли
като част от нещата имало един документи, който се чакали – за бракуването на X-Y-Z и понеже се изчаквало примерно тез са вещите лица и т.н., които да
преценяват и се изчаквало, знаело се че са бракувани, но нямало как да ги
вземат предварително. Имали си търговски взаимоотношения. Имало
приемо-предавателни протоколи между Соло и Петрол – север. С Ж. свидетелят
твърди че имал предварително търговски отношения, не с фирмата му, бил
посредник и получил възнаграждение. Не е подписвал никакви документи, от Араз
импорт твърди, че не е вземал никакви пари.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения №
Р-16002418001747-091-001 от
03.10.2018г, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на
РА № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018г., потвърден с Решение
№741/21.12.2018г на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в
законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна:
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно Заповед №РД-09-1/ 03.01.2017г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112
ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на
ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са
определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр.
Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора,
Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.35/. В случая издателят на заповедта
за възлагане на ревизия – Г. И. Н., на
длъжност Началник сектор в отдел ревизии при ТД на НАП – Пловдив, с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2
от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР №
Р-16002418001747-020-001 от 23.03.2018г., наред с това и заповедта за
изменението й № Р-16002418001747-020-002 от 26.06.2018г, са издадени от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря
на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на лицето.
Възложената за извършване ревизия на
„АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР №
Р-16002418001747-020-001 от 23.03.2018г органи по приходите - Д. С. С. – главен
инспектор по приходите (ръководител на ревизията), Д. Т. К. – инспектор по
приходите и Н. М. Н. – старши инспектор по приходите. Същите, с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16002418001747-092-001/07.09.2018г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от
ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия -
чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният РА е издаден от Г. И. Н., Началник сектор в отдел ревизии при ТД на НАП –
Пловдив, като орган, възложил ревизията на дружеството, и от Д. С.
С. главен инспектор по приходите,
определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Посочените
по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповедта за изменението й, съставения
въз основа на ревизията Ревизионен доклад и РА № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018г., са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани
с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по
делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014, квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи
се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР,
РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съотв.
не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният РА № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018г е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото
съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 07.09.2018г, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Относно съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018г са установени задължения на „АРАЗ ИМПОРТ
2012“ ЕООД за данък върху добавената стойност, произтичащи от отказано право на
данъчен кредит в общ размер 68 000.00лв, упражнено от дружеството по фактура № ********** / 05.08.2018г, издадена му от „СОЛО
11“ЕООД с Данъчна основа 340000.00лв, ДДС 68000.00лв, с предмет употребявано
оборудване съгласно договор. От правна страна отказът е на основание чл.70
ал.5, във вр.с чл.6, чл.25 ал.2 и ал.7, чл.68 ал.1 и 2, чл.69 ал.1 т.1 и чл.86
от ЗДДС по съображения за липса на
доставка по см.на чл.6 от ЗДДС, съответно липса на данъчно събитие по смисъла
на чл.25 ал.2 и ал.7 от ЗДДС.
Съгласно чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка. Определение за
доставка на стока се съдържа чл.6 ал.1 от ЗДДС /Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката/. Съгласно чл. 12, ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Според чл.69 ал.1 т.1 Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Нормите на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1
т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от с.з., предпоставките, при
наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху
добавената стойност транспонират разпоредбата на чл.168 б.“а“ от Директива
2006/112/ЕС, според която Доколкото стоките и
услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице,
същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне
следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да
плати: а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде
извършена от друго данъчнозадължено лице.
От цитираните разпоредби следва, че наличието на
действително осъществена доставка, вкл. доставка
с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е предпоставка за
възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено,
за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане
данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално
осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване
на правото на данъчен кредит по чл. 68 ал.1 т.1,
вр.с чл. 69 ал.1 т.1, вр.с чл.6 ал.1 от ЗДДС, (така и по чл.168
б.“а“ от Директива 2006/112/ЕС), съответно последното не възниква по доставка,
която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от
практиката на СЕС /Съда на Европейския съюз/. В т.31 и т.32 от Решение от
06.12.2012г на СЕС по дело
С-285/11 ("Боник"ЕООД) е прието, че за да се признае правото на
приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване,
установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки
/услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки. Според т. 37 от
решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12
"Евита-К"): лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това.
Спорният между страните въпрос в случая се концентрира по
отношение наличието на осъществена от доставчика „СОЛО 11“ЕООД доставка, предмет на
посочената фактура. Тезата на приходната администрация е че този доставчик не е
бил придобил собствеността върху оборудването, посочено като предмет на
доставката, съответно не е могъл да я прехвърли
на „Араз импорт 2012“ЕООД. От друга страна, жалбоподателят твърди, че
стоката (оборудването) е било транспортирано по негово възлагане и за негова
сметка през м.май 2016г., съответно от тогава и до 05.08.2016г, имал качество
на държател, а е придобил собствеността върху това оборудване на 05.08.2016г чрез
закупуването му от „Соло 11“ЕООД на
основание договор с последното и приемо-предавателен протокол. Поддържа и доводи, че реалността на доставката
се потвърждава от последващата реализация на стоката и наличността й при
крайните по веригата получатели на съответни части от оборудването. Позовава се
на липса на твърдения за обективни факти, от които да се заключи знание по
см.на чл.177 от ЗДДС.
По така формирания
спор съдът приема, че предмет на изследване е дали спорната сделка за покупко-продажба между
„Соло 11“ЕООД и „Араз импорт 2012г“ЕООД е реална. Ако сделката не е реално осъществена
данъкът би бил начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал.5 ЗДДС, тъй като изобщо липсва доставка по която да се начисли данък. Съответно
при доказване на тази хипотеза следва да се откаже данъчен кредит на получателя
по доставката, тъй като не са налице условията по чл. 68, ал.1,
т.1 ЗДДС и невнесеният данък се явява начислен без основание. Не се
твърдят обстоятелства, относими към фактическия състав на чл.177 от ЗДДС.
В случая писмените доказателства: договор за
покупко-продажба от 05.08.2016г, сключен между „Соло 11“ЕООД като
продавач и „Араз импорт 2012“ЕООД като купувач /л.254/, съответно и фактура 10000000003/05.08.2016 г., издадена от „Соло 11“ЕООД и опис /л.178/
сочат на постигнато съгласие на страните за сключване на договор за покупко-продажба
на оборудването (употребявано оборудване по опис). Договорът от
05.08.2016г е подписан от П. В., управител на „Соло 11“ЕООД и Н.Т., управител
на „Араз импорт 2012“ЕООД. Страните са конкретизирали че предмет на
покупко-продажба е употребявано оборудване и машини за измерване на петролни
продукти съгласно опис-приложение към договора и са посочили неговата цена. В
„Опис на активи, неразделна част от Фактура № **********/05.08.2016г“, подписан
от П.Я.В. за „Соло 11“ЕООД, за предал, и Ж.Т. от името на „Араз импорт
2012“ЕООД за приел /л.179/ се съдържа посочване на оборудването, вкл.елементите
и системите от които се състои по 94 позиции.
Системите, съответно елементите на оборудването са означени с
наименование, функция и номер, или означение на марка, модел. Елементи към една
система са посочени и като принадлежност към система със конкретен номер. Така описано оборудването, предмет на
договора между страните е и
идентифицируемо. Съдът приема, че постигането на съгласие за сключване договора
за покупко-продажба между „Соло 11“ЕООД и „Араз импорт 2012“ЕООД се установява
от документите по делото, като се потвърждава и от гласните доказателства. От
свидетелските показания на св.Т. и св.С. се установи, че между управителите на
двете дружества са водени -съответно между П.В., като управител на „Соло
11“ЕООД и Ж.Т., като пълномощник на управителя на „Араз импорт 2012“ЕООД, осъществени с посредничеството на св.Св.С.. Данни,
че преговори са били водени именно между визираните две дружества се
потвърждава и от писмено обяснение от „БТ“ООД, л.70. Преговорите започнали в
м.април 2016 и били финализирани със
закупуване на оборудването през м.август 2016г по данни от показанията на св.Т..
Не се доказва “Араз импорт 2012“ЕООД да е водило преговори за закупуване на това
именно оборудване с „Петрол север“ЕООД, /сделката между „Петрол север“ЕООД и
„Араз импорт 2012“ ЕООД от м.май 2016г е с предмет друго оборудване/. Свидетелите Т. и И.
сочат че имало необходимост от предварително тестване на оборудването като
условие за преценка дали да бъде закупено, съответно изпълнение на тази
необходимост или това условие било обещано от „Соло 11“ЕООД, което изпълнявало
услуги по разчистване в полза на „Петрол север“ ЕООД и което „Петрол север“
ЕООД потвърждава.
Оборудването
още през м.май 2016г, т.е. преди датата на фактурата /05.08.2016г , е било
доставено и налично в склад на „Араз
импорт 2012“ЕООД. Фактите на демонтиране
на оборудването и натоварването му от база в Бургас където то се намирало на
03.05.16г-04.05.2016г, съответно транспортиране
на тези две дати до две складови бази в гр.Стара Загора се доказва от съвкупна
преценка на събраните доказателства, които в тази насока са безпротиворечиви /
обяснения на ревизираното лице, дадени в отговор на искане
изх.№П-16002418061008-040-001 / 04.04.2018г _л.72 по делото, т.4 стоките са
доставени и транспортирани през м.май 2016г.от дружества, наети от „Араз импорт
2012“ЕООД, обяснение от „Соло 11“ЕООД чрез управителя Славчев, в смисъл, че
машините са транспортирани за сметка на „Араз импорт 2012“, л.152, обяснение от „БТ“ООД, , л.70, ССчЕ л.293-294,
свидетелските показания на св.Т. и И., товарителници, пътни листи и др/. Според показанията на св.И., демонтажа и
транспорта се извършили за два дни в присъствието на представител на Петрол, на
Зара и на Араз. /л.267/. Същият свидетел твърди, че дружеството Петрол
/визира вероятно „Петрол север“ЕООД имало ангажимент да се свърже с Митница
Бургас, за да се осигури влизането в базата, тъй като били пломбиране входове и
изходи от митница Бургас, за да може да работят горивата. Хората от Петрол
осигурили разпломбиране на тяхната база и
те /„ние“/ имали картбланш в началото на м.май да вземат оборудването от
Бургас. За два дни всичко било
натоварено на тирове и закарано в Стара Загора, били използвани 3-4 тира,
направили по два-три курса, като всичко било преместено на две места в Стара
Загора. В ССчЕ се сочи издадена за целта
Заповед №1/28.04.2016г на „Араз импорт 2012“ЕООД за командироване 13 лица за
извършване на демонтаж и преместване на технологично оборудване от Петролна
база в гр.Бургас до гр.Стара Загора, поименно командированите лица, съставените
във връзка с разходите счетоводни документи и взети счетоводни операции/.
Издадени са на оспорващото дружество фактури за хотелски и транспортни услуги,
пътни листи са приети като доказателства на л.201 и сл.по делото. Представени
са товарителници от дати 03.05.2016-04.05.2016г, удостоверяващи транспортиране
на оборудване, цистерни, материали от Бургас до гр.Стара Загора /л.207, л.208,
л.211/. Оборудването е било доставено
на посочените дати в складова база на ул.“Индустриална“ 1, гр.Стара Загора и на площадка зад газстанция „Зара“ в района
на бившия АТЗ през м.май 2016г /св.М.И., ССчЕ л.304/. През месеците 05 и
06/2016г на складовата база на ул.“Индустриална“№ 1 е бил направен подробен
оглед на доставеното оборудване, свързване на отделните елементи от
измервателните системи и ел.захранването им с цел да се установи комплектност и
изправността им, а след това е започнало преместването му до складова база на
ул.“Индустриална„ №61. Сочи се от вещите лица, че всички измервателни системи
от процесното оборудване през м.юли 2016г са преминали задължителна
метрологична проверка /л.298/.Датите и
механизма на транспортиране на оборудването,
така както са описани не са спорни, не е спорно и това, че демонтираното, натоварено и транспортирано
през м.май 2016г оборудване от Петролна база – Бургас до складови бази в
гр.Стара Загора е идентично с описаното
като предмет на приемо-предаване в описа към фактура 10000000003/05.08.2016г.
Съдът приема, че в случая е доказано както сключването, така и изпълнението на сделката между „Араз импорт 2012“ЕООД и „Соло 11“ЕООД с предмет доставка на употребявано оборудване, обективирана в спорната фактура.
За преценката дали е осъществена доставката, обективирана в спорната фактура, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически състав - прехвърлянето на правото на собственост между страните, съответно прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по см.на чл. 14, § 1 Директива 2006/112. Договора за продажба е - двустранен; възмезден; комутативен; консенсуален, по принцип неформален.
Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл. 183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл. 187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.
Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи определени по своя род, каквато обаче процесната не е. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.
В обобщение, за да се направи ясен
извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката,
съответно извършването на услугата, и заплащане на възнаграждението.
В случая оборудването, предмет на договора е определено по съгласие на
страните на 05.08.2016г. с подписване на договора, фактурата и описа към
фактурата от управителите на двете дружества. Оборудването, посочено като
предмет на покупко-продажба е достатъчно ясно и конкретно описано. За същото
оборудване органите по приходите установяват, че е било предмет на натоварване,
транспортиране с оглед получаването му от ревизираното дружество през м.май
2016г и че е било и предмет на последващи доставки/фактура
№**********/08.08.2016г, издадена от „Араз импорт 2012“ЕООД с получател „Зара
Енерджи“ЕООД /л.174-185/, ССчЕ л.296. Това оборудване именно е и установено на място на 19.04.2019г, от вещите
лица, изпълнили ССчЕ, л.298, наличността му се признава от органите по
приходите. Следователно с посочените
договор за покупко-продажба от 05.08.2016г, фактура 10000000003/05.08.2016г и опис
към нея от същата дата стоката
/оборудването/ е определена по съгласие на страните,
с което е постигната необходимата за настъпване на прехвърлителното
действие на договора подробна
индивидуализация и конкретизация
на стоката - употребяваното оборудване, като съвкупност от системи и елементи,
предмет на покупко-продажба между страните по доставката, обективирана във
фактура №**********/05.08.2016г.
„Араз импорт 2012“ЕООД е получило правата на
разпореждане върху стоката (оборудването) по силата на договора от 05.08.2016г,
сключен между „Соло 11“ЕООД като продавач и „Араз импорт 2012“ЕООД като
купувач, когато е постигнато съгласие между страните относно сделката, предмета
й и цената и когато тази доставка се
установи, че е изпълнена. Този извод не се опровергава от данните, че
оборудването е било още преди датата на
доставката във фактическа власт на
дружеството-получател. Съгласно постоянната практика на Съда понятието
„доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост в
предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по
прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да
се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. решения Евита-К, C-78/12,
EU:C:2013:486, т. 33, Определение на СЕС
от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14, Коела – Н, т.38). Неотносим за възникване в
полза на „Араз импорт 2012“ЕООД на права на разпореждане с въпросното
оборудване е въпросът дали на „Соло 11“ЕООД оборудването е било надлежно предадено,
в каквато насока се отрича това дружество да е могло да се разпорежда с нея на
основание договор от 07.07.2016г и приемо-предавателен протокол от 29.07.2016г,
подписани между „Петрол север“ ЕООД и „Соло 11“ЕООД. Прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ
като собственик по смисъла на чл.14 пар.1 от Директива 2006/112 не изисква
лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически
да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него / в този
смисъл Определение
на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14, Коела – Н, т.38 /.
Стойността на доставката
по спорната фактура е заплатена от „Араз импорт 2012“ЕООД по
банков път /стр-8 от РД, извлечение от сметка на „Соло 11“ЕООД, л.154/.
Следователно е платена договорената между страните цена, насрещна престация за
собствеността върху оборудването. Доставчика е представил счетоводни справки,
отразяващи разплащанията между двете дружества и данни за осчетоводяване по
с-ка 411 и с-ка 503 /л.152-153/. След доставката материалите, предмет на
доставката били заведени от дружеството
получател по сметка 304 „Стоки“, със съответна стойност на придобиване. За
начисления ДДС по фактура № **********/05.08.2016г били взети сч.операция Дебит
с/ка 45301 „начислен ДДС за покупките“ и Кредит с/ка 40101 –„Доставчици в лева“ /ССчЕ л.297/.
От
изложеното следва, че е изпълнен фактическия състав на чл.6 ал.1 от ЗДДС
/съответно и на член
14, параграф 1 от Директива 2006/112/ - реално
е осъществена доставката, обективирана във фактура №10000000003/05.08.2016 г., издадена от „Соло 11“ЕООД в полза на „Араз импорт 2012“ЕООД - покупко-продажба
на употребявано оборудване по опис към същата фактура. Оборудването,
предмет на спорната фактура, е предмет на последваща облагаема доставка от
„Араз импорт 2012“ЕООД към "Зара Енерджи" ЕООД с ЕИК *********
/Фактура **********/08.08.2016 г, съгласно констатации в РД стр.4/. Доколкото се установява осъществена
доставката, то е възникнало данъчно
събитие за нея, основание за издаването на спорната фактура от „Соло 11“ЕООД и
начисляването на данъка.
Твърдението,
че сделката между „Соло 11“ЕООД и „Араз импорт 2012“ от 05.08.2016г е сключена не с реалния доставчик, по
съображения, че последният не е доказал материална и кадрова обезпеченост за
изпълнение на сделката, по която той сочи, че придобил, не му е издадена
фактура от предходния доставчик /по договор за бартер/, както и че неговата сделка е привидна,
(изявлението, че то реално нито е преговаряло, нито е плащало, нито е имало
намерение да придобива стоките) не са основание да се откаже право на приспадане на
данъка по пряката доставка в обсъжданата хипотеза – чл.70 ал.5, вр.с чл.68 ал.1
т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, вр.с чл.6 ал.1 от ЗДДС. Прехвърлянето на правата
върху стоката от „Соло 11“ЕООД в полза на „Араз импорт 2012“ЕООД не може да се
изключи само поради това, че по бартерната сделка, посочена като основание за
придобиване стоките от „Соло 11“ЕООД не са били издадени първични счетоводни
документи (договора от
07.07.2016г, сключен между него и „Петрол север“ЕООД /л.113 и сл/ и Приемо
предавателен протокол от 29.07.2016г-л.118).
Не следва от данъчно-задълженото лице във връзка с упражнено от него
право на приспадане на данък да се
изисква да доказва, че доставчика му е
имал ресурса да изпълни престацията, предвидена като насрещна такава за
прехвърляне в негова собственост на стоката. Според съдебната практика, вкл.на
СЕС, че данъчнозадълженото лице не може да бъде държано отговорно за действия
на преките си доставчици и въз основа на тях не може да бъде ограничавано
правото му на приспадане на ДК (данъчен кредит); съответно и че данъчната
администрация не може да изисква от данъчното задължено лице, което иска да
упражни право на приспадане на ДДС да провери дали издателят на фактурата за
стоките и услугите, във връзка с които упражнява това право, има качество на
данъчното задължено лице, разполагал ли е със стоките, предмет на доставката,
бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за
деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по
веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със
съответни документи в това отношение / в тази насока е практиката на Съда на
Европейския съюз - СЕС решения по дело С-324/11, съединени дела С-80/11 и
С-142/11; дело С-277/14, дело С-18/13, дело С-285/11 и др/.
Ревизиращите
органи не твърдят наличие на измама, нито сочат обективни данни, от които да се
установи, че данъчнозадълженото лице е знаело, или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото на данъчен кредит е част от данъчна измама
/Решение от 13.02.2014г на СЕС по дело С-18/13 („Макс Пен“ЕООД)/. Според това
решение, Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност,
начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била
доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са
разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната
услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че
някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица,
стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат
за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от
органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане,
е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да
провери. В случая изявление за
знание в посочения смисъл не се твърди за „Араз импорт 2012“ЕООД, не се
установява, че то е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част тази измама. Знанието следва да се докаже по безспорен и
несъмнен начин и по отношение на него, следва да се имат предвид общите
постановки, посочени в хипотезата на чл. 177, ал.
2 ЗДДС.
Предмет на формирания спор в случая е единствено дали е била прехвърлена на 05.08.2016г. собствеността върху стоката по доставката във фактура №**********/05.08.2016г, издадена от „Соло 11“ЕООД, съответно правомерно ли е начислен данъка в издадената за тази доставка фактура /чл.70 ал.5 от ЗДДС/. Извода на органите по приходите, е че сделката от 05.08.2016г между „Соло 11“ЕООД и „Араз импорт 2012“ не е реална, тъй като не „Соло 11“ЕООД е реалния собственик. Не се твърди конкретно друго дружество, което да е собственик на оборудването, нито знание от „Араз импорт 2012“ЕООД на това обстоятелство, или знаене за нередности, допуснати във връзка с предходни доставки с този предмет. От свидетелските показания по делото / св.Т. и св.С. се установява, че съгласието между „Араз импорт 2012“ЕООД и „Соло 11“ЕООД относно сключването на договора е постигнато с посредничество на лицето С., който разпитан по делото потвърди воденето на преговори и постигнатото съгласие между двете дружества. В писмено обяснение от „БТ“ООД също се сочи, че преговори за закупуване на оборудването са водени между тези дружества.
По изложените по-горе съображения и с оглед събраните по
делото доказателства съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, вр.с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1, вр.с чл.6 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, жалбата е
основателна, Ревизионен акт (РА) № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018г, потвърден с
Решение №741/21.12.2018г на Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, с
който РА въз основа на отказано право на приспадане на данъчен кредит по
фактура №********** от 05.08.2016г, издадена от „СОЛО 11“ЕООД и направени
корекции, са установени спрямо жалбоподателя задължения за данък върху
добавената стойност /ДДС/ с прилежащи
лихви, е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон и
следва да бъде отменен.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „АРАЗ
ИМПОРТ 2012“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Н.Т. против Ревизионен акт (РА) №
Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018г,
издаден от Г. И. Н., на длъжност Началник сектор, орган възложил ревизията и Д.
С. С., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №741/21.12.2018г на
Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, с който
спрямо дружеството са установени задължения в размер на 82148.91лв (от
които главница - 68000лв - ДДС и лихви в размер на 14148.91лв към 03.10.2018г), като незаконосъобразен.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: