Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1022
гр. Перник, 18.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8640
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П.И.Г. *** с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ухапване
от безстопанствено куче, настъпило на 10.10.2017г. в близост до „Тото“ пункт,
находящ се в гр. Перник, на 20 – 25 метра от бл. 15 на ул. „Софийско шосе“,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от момента на увреждането до
окончателно изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Община Перник чрез
процесуалния си представител поддържа, че с Договор № 152/30.09.2017г. е
възложила на „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД дейности по „овладяване на популацията на
безстопанствени кучета и цялостна организация на Общинския приют за
безстопанствени кучета в кв.“****“, гр. Перник. Предвид наведените твърдения е
направено и искане за конституиране на соченото дружество като трето лице
помагач на страната на ответника, срещу което дружество е предявен и обратен
иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК за сумата предмет на главния иск – ако и за
колкото Община Перник като първоначален ответник бъде осъдена да заплати на
ищеца.
С определение от 28.03.2018г. съдът е конституирал
„АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника Община
Перник и е приел за съвместно разглеждане предявеният обратен иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по
предявения обратен иск „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД е подал писмен отговор, с който
предявеният иск е оспорен по основание и размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по главния иск следното:
Основателността на
предявения от П.И.Г. *** осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: причинени в правната сфера на ищеца вреди,
причинна връзка между вредите и противоправно, виновно поведение на лице, на
което от процесуално легитимирания ответник е възложена работа, което именно
лице – изпълнител на възложената работа е осъществило по отношение на ищеца
граждански деликт. Отговорността на възложилият работата е обективна, с
гаранционно – обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя
не е елемент от фактическия й състав. Субективният елемент от състава на
деликта – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето –
изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В доказателствена
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване за оборване на твърденията
на ищеца за наличие на елементите от правопораждащия отговорността по чл. 49 ЗЗД фактически състав.
Представената от ищеца медицинска
документация е взета предвид при изготвяне на заключението по приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза, съответно съдът, като неразполагащ със
специални знания в областта, не я обсъжда.
От приетата по делото
съдебно – медицинска експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че на 10.10.2017г. ищецът е
приет в медицинско заведение с разкъсно – контузна рана в областта на лява
гривнена става с кървене и неравни ръбове. Експертът разяснява, че при
получаване на увреждането пострадалия е изпитал силни болки и страдания. Вещото
лице сочи, че състоянието на раната е налагало да бъде почистена с антисептичи
разтвори и зашита незабавно след приемането на лицето. От приетото заключение
се установява, че вследствие на усложнение, изразяващо се в повишаване на
локалната температура, зачервяване, гноевиден секрет и силни болки на
12.10.2017г. ищецът постъпил в хирургично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ –
гр. Перник за стационарно лечение. Вещото лице сочи, че П.И.Г. е постъпил в
лечебното заведение с диагноза „рана от ухапване на лява ръка, некроза на
кожата и започващ флегмон на гръбната страна на лявата ръка“, която е довела до
силни пулсиращи болки. От приетото
заключение се установява, че на 13.10.2017г. е проведено оперативно лечение,
изразяващо се в изрязване и отстраняване на некротични меки тъкани, обилна
промивка с антисептични разтвори, поставяне на дренаж и стерилна превръзка. По
време на стационарното лечение, продължило до 20.10.2017г., ежедневно раната е
промивана, подменени са превръзката и дренажа, като ищецът е изпитвал болки и
страдания. От приетото заключение се установява, че състоянието на П.И.Г.
налагало провеждане на антибиотично и противогъбично лечение. Експертът
разяснява, че на ищеца са поставени няколко противобясни ваксини, последната от
която на 09.11.2017г. Вещото лице сочи, че обичайният период за зарастване на раната
получена от П.И.Г. е 40 – 50 дни, тъй като увреждането е в областта на китката,
където има непрекъснато движение на тъканите, през който период пострадалият е
търпял болки и страдания, които са отшумели значително за период около два
месеца след увреждането. От приетото заключение се установява, че към момента
на освидетелстване раната е зараснала напълно, като вследствие на увреждането
върху крайника на ищеца има белезникав белег с неправилна форма с дължина от
три сантиметра. Вещото лице разяснява, че към момента на прегледа на пострадалия
движенията и функционалността на ръката са напълно възстановени, като е
възможно лицето са усеща болка в мястото на увреждане при физическо
натоварване.
От събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Юри Евстатиев Гьорев
се установява, че през есента на 2017г. в светлата част на денонощието в гр.
Перник, ул. „Софийско шосе“ срещу „Тото“ пункт ищецът получил нараняване на
ръката. Свидетелят сочи, че не видял как П.И.Г. е пострадал, но ищецът му
споделил, че бил ухапан от безстопанствено куче. Свидетелят разкрива, че около
мястото на инцидента винаги има група безстопанствени кучета, които имат
поставени ушни марки. Юри Евстатиев Гьорев е категоричен, че животните не са
домашни и живеят в района на автогарата на града. Свидетелят сочи, че ищецът
бил в шок, държал се за главата, а раната на ръката му започнала да кърви,
поради което Юри Евстатиев Гьорев се обадил на Бърза помощ.
От събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Евелина Бориславова
Стойнева се установява, че в периода между 10 и 12 октомври 2017г. в светлата
част на денонощието в гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ срещу „Тото“ пункт ищецът
бил ухапан от куче в областта на лявата ръка. Свидетелката сочи, че не е
очевидец на инцидента, тъй като в момента на увреждането била в близкия
хранителен магазин. Евелина Бориславова Стойнева разкрива, че в района на
разигралата се случка има много безстопанствени кучета, които имат ушни марки,
като част от животните са агресивни. Свидетелката сочи, че когато излязла от
магазина видяла, че от ръката на ищеца тече кръв, като П.И.Г. й споделил, че е
ухапан от бездомно куче. Евелина Бориславова Стойнева разкрива, че придружила
ищеца до болницата в града, където раната била промита, след което двамата си
тръгнали. Свидетелката сочи, че вечерта в деня на увреждането ръката на
пострадалия се подула, а на другата сутрин ищецът не можел да движи пръстите
си. От показанията се установява, че П.И.Г. отново посетил лечебно заведение,
където било констатирано, че получената рана е инфектирана и се налага да
постъпи на стационарно лечение, което продължило около една седмица. Свидетелката
сочи, че в периода непосредствено след инцидента и по време на болничното
лечение ищецът изпитвал изключително силни болки и страдания. От показанията на
Евелина Бориславова Стойнева се установява, че след изписване от лечебното
заведение ищецът продължил да посещава доктор за смяна на превръзката на
раната, както и за поставяне на противобясни ваксини ( общо шест на брой).
Съдът цени показанията
на свидетелите Юри Евстатиев Гьорев и Евелина Бориславова Стойнева като
логични, последователни и подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства и в частност приетата съдебно – медицинска експертиза. Макар
свидетелите да не са очевидци на процесния инцидент са имали възможност непосредствено
да възприемат състоянието на П.И.Г. минути, след като ищецът е пострадал. Следва
да бъде отбелязано, че Юри Евстатиев Гьорев е съсед на ищеца и има преки
впечатления от наличието на групи безстопанствени кучета, живеещи в района.
Свидетелката Евелина Бориславова Стойнева в резултат на приятелските отношения
с П.И.Г. също е имала възможност да добие преки впечатления както относно
наличието на бездомни животни, живеещи в района и тяхното агресивно поведение,
така и физическото и емоционално състояние на ищеца след инцидента, и продължителността
на възстановителния процес..
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от
правопораждащия правото на вземане за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди фактически състав по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че
с исковата молба се претендира отговорност
на ответника по чл. 49 ЗЗД с
оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на
противоправното бездействие на ответната страна чрез свои служители или други
натоварени с тези дейности лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал.3 и чл.50 от Закона за
защита на животните (ЗЗЖ)
да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Не се твърди описаните в исковата молба вреди да са
причинени от обективни свойства на движимата вещ (куче), които да са без връзка
с виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по
тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл. 49 и 50 ЗЗД,
дадени с т.2 на ППВС № 17/1963г.
и т.3 на ППВС № 4/1975г. Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно
деяние /действие или бездействие/, с което виновно е причинил на ищеца
неимуществена вреда в претендирания размер за претърпени болки и страдания
вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено
куче, изразена в претърпени болки
и страдания, преживяна уплаха, остра стресова реакция и неприятни изживявания. В
случая не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието
(така т. 7 ППВС № 7/1959г.
на ВС), а единствено
качеството им на изпълнители на възложена работа.
Когато се твърди, че вредите са
причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на
претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Община
Перник, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват
дейност по превенция за изолиране на безстопанствени кучета. Следва да се
посочи, че ответникът не оспорва обстоятелството, че е носител на правното
задължение да полага грижи и ограничава популацията на безстопанствените кучета,
изпълнението на което е възложил на трето лице помагач на ответната страна „
АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД.
Съдът намира, че на ответника е възложено от закона (чл. 50, т.2 ЗЗЖ)
вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването на
агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета.
Следователно причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание
за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им,
доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети
мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или
за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение
представените от ответника доказателства за дейностите на Община Перник в изпълнение на задълженията й по ЗЗЖ.
Основание за отговорността на ответника е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че Община Перник може да е предприела различни мерки и
действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат
причинната връзка по настъпване на вредите. Ответникът отговаря не за самото наличие
на безстопанствени кучета на територията на Община Перник, а за причинените от тях конкретни вреди
на ищцата.
Съдът намира за неоснователно наведеното от
ответника възражение, че не носи отговорност за причинените на ищцата вреди,
тъй като със сключване на договора за възлагане на дейности по ограничаване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на община и организацията
на общинския приют е предприел необходимите мерки в изпълнение на вменените от
закона задължения. Така
предприетите мерки обаче не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. Неизпълнението на задължението
от общинските съвети и от кметовете за настаняване на безстопанствените животни
в приюти по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ вр.
§ 5 ПЗР към ЗЗЖ е
основание за ангажиране на административната отговорност на кметовете съгласно
разпоредбата на чл. 69 ЗЗЖ,
но не изключва гражданската отговорност на ответника при причинени вреди.
Неоснователни са доводите на
ответника, че ищецът е ухапан от домашно куче появило се от намиращите се в
близост до мястото на инцидента къщи. Свидетелите Г, и С. са категорични, че
около блока, в който живее ищеца, където се е разиграла процесната случка има
множество бездомни кучета, част от които имат агресивно поведение. Независимо
от обстоятелството, че свидетелите не са очевидци на вредоносното събитие, те
са видели ищеца непосредствено след инцидента, като в близост до П.И.Г. не е
имало човек, който да демонстрира качеството си на стопанин на куче, нито
животно носещо каишка, намордник или друг отличаващ домашните от
безстопанствените кучета знак.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател.
В резултат на ухапването от
безстопанствено куче ищецът е търпял болки и страдания, които са били с по –
голям интензитет непосредствено след инцидента и са отшумели в рамките на два
месеца след датата на увреждане. Вследствие на увреждането ищецът бил една
седмица на стационарно лечение, като след изписването П.И.Г. продължил да
посещава лечебно заведение за смяна на превръзката на раната и за поставяне на
противобясни ваксини. Свидетелката Стойнева разкрива, че непосредствено след
инцидента и по време на болничното лечение ищецът изпитвал изключително силни
болки и страдания. Необходимо е да бъде отбелязано, че макар към момента на
освидетелстване на пострадалото лице движенията и функцията на лявата ръка на
ищеца да са възстановени е възможно П.И.Г. да усеща болезненост в мястото на
увреждането при физическо натоварване. От събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Стойнева се установява, че
вследствие на инцидента ищецът се притеснява от кучета, като в случай, че види
животно на улицата преминава на отсрещния тротоар. Горното разгледано в
контекста на ангажираните по делото доказателства, че в района, в който живее
ищеца има множество безстопанствени животни, неминуемо води до силни негативни
изживявания на пострадалото лице и възстановяване на спомена от инцидента.
Предвид изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпени от ищеца неимуществени вреди възлиза на 3000 лева, като за разликата
до пълния заявен размер от 5000 лева исковата претенция се явява неоснователна.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от
негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от
момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/.
От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато
главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД
до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 10.10.2017г. до
окончателно изплащане на вземането.
Предвид основателността на претенцията
за заплащате на обезщетение за претърпени от П.И.Г. неимуществени вреди
вследствие на осъществен фактически състав на непозволено увреждане по чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е налице процесуалното условие
за разглеждане на предявения в условията на евентуалност обратен иск, предявен
от ответника по главния иск Община Перник против „АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД.
Предявеният от Община
Перник против „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД обратен иск намира своето основание в
разпоредбата на чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД, като в доказателствена тежест на ищеца е
да установи ангажирана отговорност на Община Перник за вреди от непозволено
увреждане, причинени на трето лице – ищец по главния иск, вследствие на
извършване на определена работа от работници или служители на дружеството
ответник по обратния иск в изпълнение на договор, с който ищецът по обрания иск
е възложил изпълнението на свои задължения, а именно: овладяване на популацията
на безстопанствени кучета и цялостна организация на Общинския приют за
безстопанствени кучета в кв. „Кристал“, гр. Перник.
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор № 117/25.08.2017г. се установява, че Община Перник е възложила
на „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД дейности по „овладяване на популацията на безстопанствени
кучета и цялостна организация на Общинския приют за безстопанствени кучета в
кв.“К.“, гр.Перник, които съгласно чл. 1.2. от съглашението включват кастрация,
обезпаразитяване, ваксинация, поставяне на микрочип, видима ушна марка,
евтаназия на болни и агресивни кучета, реваксинация на вече обработени животни
и временно настаняване на безстопанствени кучета в общинския приют по реда и начина
предвиден в ЗЗЖ. От изложеното следва, че на изпълнителя е възложено да следи
за наличието на агресивни безстопанствени кучета на територията на Община
Перник. Предвид обстоятелството, че по делото безспорно се установява, че
именно безстопанствено куче е проявило без външна причина агресия срещу П.И.Г.
следва, че „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД не е изпълнило вмененото му договорно задължение
да ограничи популацията на агресивни безстопанствени кучета, като по този начин
предотврати увреждане на здравето на хора или домашни животни. Следва да бъде
отбелязано, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че в района, в който живее ищецът има множество безстопанствени кучета, част от
които са с агресивно поведение, от което следва че „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД не е
предприело мерки за ограничаване на възможността други лица да бъдат увредени
от агресивни животни.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът
по предявения обратен иск отговаря по отношение на
Община Перник за сумата, за която последният е осъден да заплати на П.И.Г.
като обезщетение за причинените му неимуществени
вреди.
Отговорността по ответника по предявения
обратен иск произтича от неизпълнение на договорно задължение, поради което и
на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД законна лихва за забава се дължи от момента на
поканата, т.е. предявяване на обратния иск на 21.02.2018г.
Обратният иск е винаги
евентуален, тъй като се разглежда по същество единствено ако бъде постановено
неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна. Изложеното разбиране
следва изрично от естеството на претенцията, без да необходимо подпомаганата
страна изрично да посочи, че предявява иска си при условията на евентуалност. Уважаването
на главния иск е предпоставка за разглеждане на евентуалния такъв, като при
негова основателност се създава условно изпълнително основание – правото на
изпълнение по тази претенция се поражда единствено при изпълнение на главното
задължение. В подкрепа на изложеното е и Решение № 49/27.04.2010г. по т.д. № 814/2009г.
по описа на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в
редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.
86/27.10.2017г./. Посоченият съдебен акт изразява трайното схващане както в правната
доктрина, така и в съдебната практика, че евентуалният иск се уважава под
условие, че подпомаганата страна изпълни главното задължение.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2
ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения Община Перник следва да заплати на адвокат И.Я.
сумата в размер на 440 лева,
представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на
ищеца безплатна правна помощ и съдействие.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция. Видно от представения ведно с
подадените от Община Перник отговор на искова молба и обратен иск Договор за
правна помощ и съдействие уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника адвокат М. възлиза на 580 лева, като доколкото не е посочено каква
част от хонорара е за процесуално представителство по първоначалния иск и каква
по обратния иск същото следва да бъде разделено на равни части. От изложеното
следва, че П.И.Г. следа да заплати на ответника по съразмерност сумата в размер
на 116 лева.
С оглед изхода на спора по предявения
обратен иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на „АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД следва
да бъдат възложени направените от Община Перник съдебни разноски съразмерно на
уважения размер от претенцията общо в размер на 294 лева, от която сумата в
размер на 120 лева, представляваща внесена държавна такса за разглеждане на
спора и сумата в размер на 174 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на страната.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца по обратния иск следва да
бъдат възложени направените от „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД съдебни разноски съразмерно на
исковата претенция, която не е разгледана предвид несбъдването на процесуалното
условие за разглеждане на обратния иск, т.е. за разликата между уважената част
и сумата в размер на 5000 лева. „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД участва в производството в двояко качество –
като трето лице помагач на ответника по първоначалния иск и като ответник по
предявения срещу него от подпомаганата страна обратен иск. По двете процесуални
качества, в които участва, лицето има различни права и задължения, като
дружеството е направило разноски както по обратния иск предявен от Община Перник,
така и срещу главния такъв, предявен от П.И.Г.. Доколкото в представения по
делото Договор за правна помощ и съдействие, служещ като разписка за получената
сума от 580 лева, не са указани отделни суми за защита по всеки от двата иска, адвокатското
възнаграждение следва да бъде разделено на половина, като частта отнасяща се за
защита по предявения първоначален иск на основание чл. 78, ал. 10 ГПК остава за
сметка на дружеството, а от останалата част по съразмерност Община Перник
следва да заплати на „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД 116 лева.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК вр. чл. 83, ал. 2 ГПК Община Перник следва да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Перник сумата в размер на 120 лева, представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 60 лева,
представляваща депозит по изслушаната съдебно – медицинска експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A
да заплати на П.И.Г., ЕГН **********,*** на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от П.И.Г.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ухапване
от безстопанствено куче, настъпило на 10.10.2017г. в близост до „Тото“ пункт,
находящ се в гр. Перник, на 20 – 25 метра от бл. 15 на ул. „Софийско шосе“,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от момента на увреждането
10.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО отхвърля предявеният
иск за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА “АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. М****, обл. П***, ул. „С***” № 34, представлявано от управителя си М.Д. да заплати на Община
Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A
на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от П.И.Г., ЕГН **********,*** неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ухапване от безстопанствено
куче, настъпило на 10.10.2017г. в близост до „Тото“ пункт, находящ се в гр.
Перник, на 20 – 25 метра от бл. 15 на ул. „Софийско шосе“, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от предявяване на обратния иск на 21.02.2018г.
до изплащане на вземането, ПРИ УСЛОВИЕ,
че Община Перник заплати посоченото обезщетение на П.И.Г., ЕГН **********,***,
пл. „Св. И. Рилски“ № 1A да заплати на
адвокат И.Б.Я. от Адвокатска колегия – гр. Перник, с адрес на кантората в гр.
Перник, ул. „Търговска“ № 42 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА сумата в размер на 440 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА “АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. Мокрище, обл. Пазарджик, ул. „Седма” № 34, представлявано от управителя си
М. Д. да заплати на Община Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 294
лева, представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА
Община
Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A
да заплати на “АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. Мокрище, обл. Пазарджик, ул. „Седма” № 34 сумата в размер на 116 лева,
представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА Община Перник,
с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A
да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник на основание чл. 78, ал. 6 вр.
чл. 83, ал. 2 ГПК сумата в размер на 120 лева, представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на спора и сумата в размер на 60 лева, представляваща депозит по
изслушаната съдебно – медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО по иска с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при участието на “АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. Мокрище, обл. Пазарджик, ул. „Седма” № 34, представлявано от управителя си
Марика Джавкарова – трето лице помагач на страната на ответника по главния иск
Община Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението:18.10.2018г.
Съдебен
деловодител: