Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                               №.......

                        

                                            гр.ЛОВЕЧ, 24.10.2019 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:    

                                                

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 481 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от .

 

С Решение № 121 от 6.03.2019 година, постановено по гр.дело № 793 по описа за 2018 година, Троянският районен съд е признал за установено по отношение на И.Н.Й. ***, ЕГН **********, съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 416/2018 година на Троянския районен съд за сумата 400 лева, представляваща главница за неизпълнено задължение за потребителски кредит № ********** от 29.07.2017 г., ведно със законната лихва ,считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до 776.79 лева, като неоснователен.

Присъдил е на страните разноските по делото.

Против решението е подадена въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с която е обжалвано в отхвърлителната му част.

Въззивникът счита за неправилни, като противоречащи на материалния закон, изводите на съда, касаещи нищожността на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги.

Позовавайки се на дефиницията, съдържаща се в т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поддържа, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги е в смисъл предоставяне на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице -кредитополучателя. Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно счита за допустимо уговарянето на такива.

Обяснява,че възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги се начислява еднократно към датата на сключване на процесния договор и споразумението, но страните се договарят да се изплаща разсрочено, като част от всяка погасителна вноска по договора  за периода на действие на договора.

Посочва, че видно от условията на договора и ОУ, които са неразделна част от него, сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита, а е възможност, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля.  Поради това не може да става дума за неравноправна клауза. Сочи, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение- на клиента е предоставена възможност през целия живот на договора той да влияе върху неговите характеристики и най-важни компоненти. Кредиторът от своя страна за целия живот на кредита, следва да гарантира на ответника, че ще може да се възползва от всички услуги, в това число да поддържа администрация, която своевременно да обработва исканията на ответника и да подготвя нов погасителен план, след всяка заявена промяна.

Излага,че процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, кредитополучателят се е съгласил с всички условия, подписвайки съответните документи. Приема, че е налице съгласие по отношение на размера на главницата и лихвите и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им.

Акцентира и че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. На длъжника е дадена възможност, по силата на чл. 7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже от него, без да дължи неустойка, което той не е направил.

По отношение на възнаградителната лихва по Договор за потребителски кредит № ********** счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил частта от исковата претенция, в която се включва договорното възнаграждение по ДПК ********** в размер на 56.75 лв., което И.Н.Й. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и без да обсъди тази претенцията и без да изложи своите мотиви във връзка с нея, я отхвърля като неоснователна.

Излага,че с оглед принципа  на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.90 % и от приложените по делото документи се установява,че годишният процент на разходите (ГПР) отговаря изцяло на законовите изисквания, като се позовава на чл. 19, ал. 4 ЗПК, Постановление № 100/29.05.2012 г. и Постановление № 426/18.12.2014г. на Министерски съвет.

Моли да се отмени като неправилно Решение №121/08.04.2019 г. по гр. д.№793/2018 г. на РС-Троян, като вместо него - постанови друго решение, с което се уважат изцяло предявените претенции. Претендира и за разноските по делото, включително и за настоящата инстанция - за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В срока по чл.263 от не е постъпил отговор от особения представител на възиваемия-адв.В.-ЛАК.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява- в писмена молба поддържа жалбата си, а въззиваемият се представлява от особен представител- адвокат Х.В., който изразява становище за законосъобразност на постановения съдебен акт.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от за обжалване на решението е спазен.

Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предявил срещу И.Н.Й. иск за установяване на вземане в размер на сумата 776.79 лева главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Поискал е присъждане на разноските по делото.

Назначеният по реда на чл.47, ал.6 особен представител на ответника- адвокат Х.В. оспорва задължението, като сочи, че  не е ясно колко вноски са погасени и колко са останали, както и че клаузите в договора, касаещи допълнителните услуги имат неравноправен характер, като се позовава на чл.143,т.5 ЗЗП и чл.21, ал.1 ЗПК.

От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 29.05.2017 година И.Н.Й. е подал до ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД Искане за отпускане на потребителски кредит и получил Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартния европейски формуляр.

На същата дата страните са подписали Договор за потребителски кредит № ********** , по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 400.00 лева със срок от 7 месеца, размер на вноската 65.25 лева, ГПР: 49.90%, годишен лихвен процент 41.17% , лихвен процент на ден: 0.11.Общият размер на задължението по кредита е 456.75 лева. Наред с този договор, е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които длъжникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 320.04 лева, платимо на вноски от по 45.72 лева. По този начин общото задължение възлязло на 776.79 лева, а размерът на месечните вноски – 110.97 лева, дължими на 25 ден от месеца.

От приложеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се установява че тези услуги се предоставят по искане на заемателя и се изразяват в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора. Ответникът до настоящия момент не е заплатил нито една от погасителните вноски, поради което ищецът претендира, че има непогасено вземане в размер на 776.79 лева, а договорът е изтекъл.

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е депозирало заявление пред Троянския районен съд по реда на чл. 410 от , който в производството по образуваното ч. гр. дело № 416/2018 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение за: 776.79 лева главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018 г. и до окончателното изплащане на задължението; сумата 30.00 лв.такси , сумата 8.55 лв. законова лихва за забава за периода от 26.07.2017 г. до 26.09.2017 г., сумата 25.00 лева разноски по делото и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 Поради това, че длъжникът не е намерен на посочения адрес и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 , районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 , във вр. с чл.9 и сл. ЗПК, чл.79, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 416/2018 година на Троянския районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от .

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело № 416/2018 година на Троянския районен съд, от които е видно, че връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е извършено при условията на чл.47, ал.5 , заявителят е спазил едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим.

Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на договор за потребителски кредит и спрямо него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.            Изложените по-горе факти във връзка със сключването и прекратяването на договора се потвърждават от доказателствата по делото. Спорен е въпросът относно наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, които, според процесуалния представител на ответника, противоречат на чл. 143 т. 5 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК и за които съдът е задължен да се произнесе служебно.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК регламентира изискванията за форма на договора за потребителски кредит (ДПК), а в чл.11, ал.1 се определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит. Неспазването на тези изисквания има за последица нищожност на договора, съгласно чл.22, ал.1 ЗПК.В чл.11, ал.2 е регламентирано, че Общите условия са неразделна част от ДПК и всяка страница се подписва от страните по договора.

Съпоставяйки клаузите на приложения по делото договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** с посочените изисквания на ЗПК, настоящият въззивен състав приема, че договорът отговаря на изискванията за действителност. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 за форма.Посочен е общият размер на кредита, съгласно чл.11, ал.1,т.7 ЗПК, лихвеният процент на кредита - чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, определен на годишна основа, съгласно §1,т.4 ДР на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит- чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и останалите изискуеми от разпоредбата на чл.11,т.20 условия.

В конкретния случай договорът е изтекъл и тъй като ответникът не е доказал, че е платил, съдът приема ,че дължи предоставената парична сума- главница и договорна лихва за целия срок на договора, лихви за забава. Върху главницата дължи и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението и до окончателното и изплащане. В заявлението по чл.410 и в исковата молба ищецът не е предявил претенция за заплащане на възнаградителна лихва, поради което съдът не може да присъди нещо, което е свръхпетитум, в каквато насока има оплакване във въззивната жалба. Следва да се има предвид, че в исковата молба заявителят се е отказал да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 8.55 лева.

Съдът намира, обаче, че споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги и посоченото в него възнаграждение противоречи на закона. Във въззивната жалба кредиторът твърди, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредита да бъде разгледано в най-кратни срокове, и дали желае да има възможност да отлага плащането на вноски, да променя датата на падежа, да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.Това възнаграждение е неразделна част от договора и плащането на вноските по това споразумение е включено в общия размер на вноската по кредита.

Дори и да се възприеме тезата на въззивника, че предоставените допълнителни услуги и уговореното възнаграждение е дължимо с оглед предоставената на длъжника възможност да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент, то за да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. Няма доказателства по делото длъжникът да се е възползвал от някоя от посочените услуги, включително и приоритетно разглеждане на неговото искане за отпускане на кредит. Затова не се дължи заплащане на услуга, която не е предоставена. Освен това, в случай, че се касае за предоставяне на допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителските кредити, а в случая това не е сторено и по този начин – заобикаляйки закона се достига до годишен процент на разходите по-голям от трикратния размер на законната лихва, което прави клаузата за уговарянето на тези възнаграждения за нищожна.

Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне и на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му надхвърля 80% от размера на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на  ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.

Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

По тези съображения, съдът приема, че ищецът е доказал съществуване на вземане, предмет на издадената по ч.гр.дело № 416/2018 година на Троянския районен съд заповед за изпълнение по чл.410 от за сумата 400.00 лева, дължима по Договор за потребителски кредит № ********** и законна лихва върху главницата, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 пред РС-Троян- 15.08.2018 година и до окончателното изплащане.За разликата над 400.00 лева до пълния претендиран размер на сумата 776.79 лева главница лева- неплатено задължение по договора, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Троянския районен съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 препраща и към мотивите на РС.

При този изход  на процеса разноски на въззивника не следва да се присъждат.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от , Ловешкият окръжен съд                                

                                      Р   Е   Ш   И :

           

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 121 от 08.04.2019 година, постановено по гр.дело № 793 по описа за 2018 година по описа на  Троянския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл.422 от , за съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника И.Н.Й. ***, ЕГН ********** за разликата над сумата 400.00 лева и до размера 776.79 лева, представляваща главница от задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 29.05.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

                                                         

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: