№ 49
гр. Свиленград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200520 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 893 от 27.12.2020
година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на Х. Ф. М. с ЕГН
********** от град Харманли, ул.„Тракия” № 7, вход „Б”, етаж 3, ап.№ 18,
област Хасково, със съдебен адрес: град София, бул.„Тодор Александров” №
137, етаж 6, чрез адвокат Л.П., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300
лв.
Жалбоподателят Х. Ф. М. чрез процесуалния си представител, моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен –
описаната в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
в НП фактическа обстановка била различна и тъй като не бил извършил
общественоопасно деяние поради малозначителността му. Претендират се
1
разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Х. Ф. М., не се
явява. С писмена Молба процесуалният му представител – адвокат Л.П. моли
за отмяна на обжалвания акт. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 23.12.2020 година свидетелите Искр. Н. Ив. и Ант. В. Вл. (служители
на РУ - Свиленград) при изпълнение на служебните си задължения във връзка
със специализирана полицейска операция извършват обход на търговската
мрежа град Свиленград, област Хасково и извършват контрол по спазване на
въведените в страната противоепидемични мерки, като около 14.00 часа в
град Свиленград, област Хасково, на улица „Хризантема” до магазин „Шанс”
виждат жалбоподателя, който няколко пъти влиза и излиза в/от магазина и
няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устатата. Констатацията
относно липсата на маска, поставена на определените на това места от страна
на жалбоподателя когато е вътре в обекта установяват, тъй като имат
видимост към вътрешността на магазина. Проверката е извършена по време на
извънредната епидемична обстановка - Решение № 855 на Министерския
2
съвет от 25.11.2020 година за удължаване срока на обявената с Решение №
325 на Министерския съвет от 14.05.2020 година извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12.06.2020
година, Решение № 418 на Министерския съвет от 25.06.2020 година,
Решение № 482 на Министерския съвет от 15.07.2020 година, Решение № 525
на Министерския съвет от 30.07.2020 година, Решение № 609 на
Министерския съвет от 28.08.2020 година и Решение № 673 на Министерския
съвет от 25.09.2020 година.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Искр. Н. Ив. – Младши полицейски инспектор в
Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково
съставя против жалбоподателя М. и в негово присъствие АУАН серия АА с
бланков № 814128 и с входящ № 893. Това процесуално действие извършва и
с участието на свидетеля Ант. В. Вл.. В изготвения АУАН актосъставителят
излага описание на констатираното нарушение по следния начин: до
хранителен магазин „Шанс” няма поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устатата. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на
Министъра на здравеопазването (, приложена в кориците на делото), която
вписва за нарушена (така е в АУАН, надлежно заверен и приложен към
Жалбата и в оригинала на АУАН, представен в последствие и връчен на
жалбоподателя (индигираното копие)). АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушителя Х.М., който не сочи възражения против
констатациите в Акта.
По делото е приложен оригинал на АУАН (първият екземпляр), в който
като нарушена освен разпоредбата на т. 7 от Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването е посочена и
разпоредбата на чл. 209а от ЗЗ.
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля И., в която сочи, че
лицето е установено в търговския обект.
Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 7-дневен срок.
3
Образувана е преписка с вх.№ ТОС-1701/2020 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, за
престъпление по чл. 355 от НК. С Постановление от 18.01.2021 година,
Стефка Стоянова - Прокурор в Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград, отказва да образува Досъдебно производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В
Постановлението е посочено, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна. Постановлението от дата 18.01.2021 година, ведно с
преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград на ОДМВР - Хасково по компетентност за вземане на
отношение относно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Х.М..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за
отказ да се образува наказателно производство и след получаване на
преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 893
на 27.12.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО описва нарушението
по следния начин: в хранителен магазин „Шанс” няма поставена защитна
маска, като сочи следната правната квалификация на нарушението - чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ, вр. Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването и налага на жалбоподателя М. административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 15.05.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ
и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Искр. Н. Ив.
заема длъжността Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково и служебно известното
обстоятелство, че лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково”,
т.е. последният е явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
4
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО (първият работен ден след изтичане
на почивния и празничен неработни дни), от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
1. Въз основа на извършената служебна проверка, Съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и
ограничило правото на защита на наказаното лице. Касае се за наличие
на противоречие между АУАН и НП по отношение на фактическата
обстановка, т.е. наведеното в Жалбата възражение от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е основателно. Визирани са две коренно
различни фактически обстановки. В АУАН е посочено, че жалбоподателят се
е намирал до търговския обект, а в процесното НП е посочено, че
жалбоподателят се е намирал вътре в търговския обект.
Посочването на фактическата обстановка, при която
е извършено нарушението е задължителен реквизит както за АУАН, така и за
издаденото въз основа на него НП съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От обжалваното НП не става ясно защо АНО
приема фактическа обстановка, различна от посочената в АУАН. Двата акта
5
са част от едно общо административнонаказателно производство, което
приключва с издаване на НП, поради което констатираното противоречие
между двата акта относно фактическата обстановка представлява съществено
процесуално нарушение на разпоредбите на ЗАНН и порочност на
постановеното НП.
Наличието на противоречие при фактическата обстановка не може да се
санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат
изрично определени реквизити.
Констатираното нарушение представлява формална предпоставка за
отмяна на процесното НП, тъй като опорочава изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на Х.М..
При тези съображения обжалваното НП, следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
2. На следващо място Съдът констатира, че съдържанието на АУАН,
приложен към преписката в оригинал (първият екземпляр) и надлежно
завереното копие, приложено към Жалбата и оригиналът на АУАН, връчен на
жалбоподателя (индигираното копие), по отношение на нарушената правна
норма се различават – в АУАН, приложен към преписката е посочено – чл.
209а от ЗЗ, вр.т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на
Министъра на здравеопазването, а в АУАН, връчен на жалбоподателя - т. 7 от
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването. Посоченото последващо дописване на АУАН, приложен
към АНП, извършено след връчване на екземпляр от акта на жалбоподателя,
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е недопустимо
след връчване на екземпляра на нарушителя да се дописва в съдържанието на
документа, тъй като по своето естество АУАН представлява официален
документ. Изложеното налага извода, че са нарушени правата на
санкционираното лице, тъй като той не е наясно относно правната
квалификация на деянието, в което е обвинен и то още при връчването на
АУАН.
Добавката в АУАН, приложен към АНП, по отношение на правната
квалификация не е отбелязано от кого и кога е извършена. При това
6
положение заради неотбелязването на автора на добавката, а и факта, че в
екземпляра, връчен на нарушителя добавка няма, следва да се приеме, че тази
добавка е извършена след като този екземпляр на АУАН е бил връчен на
нарушителя.
Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е
това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за
да могат да породят правните си последици. НП са актове на правораздаване
и следователно имат статута на Присъда по НПК, докато с АУАН на
конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно
нарушение и същите имат характера на Постановление за привличане на
обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани,
допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице
или Съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност нарушената правна норма. В този смисъл, докато в
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) (чл. 62, ал. 2) е предвидена
възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН
е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство,
такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е
предвидена.
Изложеното налага отмяна на обжалвания санкционен акт на
самостоятелно основание извън посоченото по-горе разминаване във
фактическата обстановка.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел,
7
че е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдът би прие, че правилно е посочена нарушена законова
разпоредба, като пълно и точно е описана нарушената противоепидемична
мярка и с кой подзаконов нормативен акт (Заповед) на Министъра на
здравеопазването е въведена. Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетеля В., но този реквизит би следвало да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му би било
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не би бил наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. Фактът, че при посочване в НП на
оправомощаващата го разпоредбата, наказващият орган не я е изписал
правилно, не би довел до различни правни изводи, тъй като този подход не би
засегнал правото на защита на наказания, защото Съдът би приел, че в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Фактът, че в НП е посочен входящия номер
на АУАН, но не и бланковия такъв, не би променил изводите на Съда предвид
изложеното в предходното изречение. Съдът не би приел за допуснато
съществено процесуално нарушение обстоятелството, че НП е издадено
преди изтичане на 3-дневния срок за възражение, който в настоящия случай
срокът изтича в неработен ден и следва да се вземе предвид първия работен
ден, тъй като въпреки това жалбоподателят се е възползвал от правото си да
обжалва издаденото НП. Съдът не би приел за съществено процесуално
нарушение и факта, че в АУАН е посочено, че жалбоподателят живее в град
Харманли, в ж.к.„Тракия” вместо на улица „Тракия”, тъй като всяко
физическо лице се индивидуализира с ЕГН, което в настоящия случай е
посочено точно и коректно. Съдът би приел, че Актът и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3
от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ и че деянието е
извършено в зоната на отговорност на ОДМВР - Хасково. При издаването на
Акта и НП биха били спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове. Фактът, че в НП от дата 27.12.2020 година е
цитирано Постановлението на Прокурора за отказ да се образува наказателно
производство от дата 18.01.2021 година, не би променил изводите на Съда за
липса на допуснати процесуални нарушения, тъй като действително в
8
санкционния акт се цитира документ с дата, следваща датата на издаването
му, но в случая това нарушение не би било съществено, тъй като би било
важно, че считано от датата на издаване на НП до датата на връчването му не
е изтекъл 6-месечния срок за издаването му, т.е. не би бил наличен проблем
във връзка с разпоредбата на ал. 3 на чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай
Съдът би приел, че не е нарушено правилото „nе bis in idem”. Действително
видно от събраните по делото доказателства, АНП по описа на ОДМВР -
Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 893, е била изпратена на
Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение – Свиленград), тъй като АНО е преценил, че се
съдържат данни за извършено престъпление по чл. 355 от НК, като в тази
връзка е била образувана прокурорска преписка с № ТОС-1701/2020 година,
като с Постановление от 18.01.2021 година е отказано да се образува
наказателно производство. След като е налице отказ да се образува
наказателно производство, в случая не би било налице едновременно
ангажиране на наказателната и административнонаказателната отговорност
на лицето, за едно и също деяние. Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във
формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията
на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът би намерил, че жалбоподателят е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна, състава на административното нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което правилно би била ангажирана и
административнонаказателна му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези
на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а
разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за
9
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1. По делото е безспорно установено, че с
Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет в Република
България е била обявена извънредна епидемична обстановка. Същата е била
неколкократно удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно
решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година, извънредната
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID - 19 е била налице и към
23.12.2020 година. Съдът би приел, че се установява, че на посочените време
и обществено място – град Свиленград, област Хасково, в магазин „Шанс”,
жалбоподателят не е изпълнил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, въведена с т. 7 на Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година, която Заповед съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била
публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването
като общ административен акт. Следователно относимата към казуса Заповед
е била надлежно оповестена по предвидения от закона начин, т.е. Съдът би
приел, че посочената Заповед е породила правно действие и съответно
въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите,
които са всички граждани, когато се намират в закрити обществени места,
каквото несъмнено би било хранителен магазин съгласно т. 10 от цитираната
Заповед. Съдът би приел, че деянието не съставлява престъпление (в този
смисъл е Постановлението на Прокурор Стефка Стоянова).
Налице биха били данни и за виновно поведение от страна на
нарушителя. Т.е. налице би бил и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството
на въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед № РД-01-675
от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв. Съдът
би приел, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
съответства на установеното нарушение. В конкретния случай АНО е
10
наложил Глоба в минималния размер. Съдът би счел, че при определяне на
наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма. Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Съобразно изложените до тук правни съображения, не биха
били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл
Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на
закона. В този ред на мисли би било неоснователно наведеното в тази насока
възражение в Жалбата от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 13.07.2021
година свидетели – Искр. Н. Ив. и Ант. В. Вл.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги
кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни биха се възприели и свидетелските показания на Искр. Н. Ив. и Ант. В.
Вл.. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение
11
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели
не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество –
служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не
би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която сума, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена
ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя М. с оглед изхода на делото.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП разноски не биха се дължали на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
12
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 893 от 27.12.2020 година на Директора на ОДМВР -
Хасково, с което на Х. Ф. М. с ЕГН ********** от град Харманли, ул.
„Тракия” № 7, вход „Б”, етаж 3, ап.№ 18, област Хасково, за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Ф. М. с ЕГН
********** от град Харманли, ул.„Тракия” № 7, вход „Б”, етаж 3, ап.№ 18,
област Хасково, сумата от 300 лв., представляваща извършените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 520/2021
година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13