№ 10618
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110127061 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т срещу ОГН. ИЛК. ИЛ. с
ЕГН**********, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 2027,91 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. - м.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, общ. Оборище, ул.
„Буная“№18-221 вх. А, ап.12, аб. №29994 ; 385,42 лв., представляваща обезщетение за забава
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.04.2021
г.; 34,04 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.03.2018 г. –
м.04.2019 г., както и сумата от 08,35 лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
21.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата
молба- 17.05.2021г. до окончателно изплащане на вземанията.
По делото е постъпила молба с вх. № 59433/25.03.2022 г., подадена от ответника ОГН.
ИЛК. ИЛ. , в която заявява, че е заплатил дължимите суми в полза на „Т, ведно с фискален
бон от 18.03.2022г. за сума в общ размер на 2591,83 лв. В молбата е направено и изрично
искане за прекратяване на делото поради липса на правен интерес от продължаване на
производството за ищеца.
С молба с вх. № 78585/19.04.2022 г. ищецът е заявил, че след завеждане на исковата
молба ответникът е заплатил претендираните суми, като претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично изявление на
ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените
от него искови претенции са удовлетворени изцяло, то за „Т не съществува правен интерес
от водене на настоящото съдебно производство. В подкрепа на този извод е и изявлението
на ответника в горепосочената молба от 25.03.2022 г., с която е направено изрично искане за
десезиране на съда по настоящото дело. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно
1
процесуално допустимо съдебно производство, поради което в случай че констатира липсата
на някоя от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване
на правото на иск - правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да
счете, че предявените искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото
в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от ответника в
хода на процеса, за „Т е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което
образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва
да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба , с
извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото срещу него,
поради което безспорно следва да понесе сторените по същото разноски. С молбата от
19.04.2022 г. ищецът е претендирал единствено присъждането на такива за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, които съдът намира, че следва да му бъдат
присъдени в минимален размер от 100лева. Съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната,
като съобразява вида и обема на извършената дейност от пълномощника на ищеца и липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустима исковата
молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство по гр. дело №
27061/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, следва да се прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3751/17.05.2021 г. по описа на СРС, подадена от „Т,
ЕИК 111 срещу ОГН. ИЛК. ИЛ. , ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 27061/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА ОГН. ИЛК. ИЛ. с ЕГН ********** да заплати на „Т, ЕИК 111, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 111 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от
100 лв., представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2