Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 27.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на трети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 308 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №17 – 0906 - 001763 от 09.01.2018 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 952/20.07.2017 г., са наложени на Д.Д.Г., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100,00 лева и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.6 от ЗДвП - глоба в размер на 150,00 лева, за това, че на 30.12.2017 г., около 16.25 часа в Община Ловеч на път ПЪРВИ КЛАС №4 – км 25 - ти посока гр. София, като водач на л.а. – Пежо 306 с рег. ВТ **** КМ, държава България, при обстоятелства: управлява л.а. – Пежо 306 с рег. ВТ **** КМ – личен, като извършва маневра изпреварване, създавайки реална предпоставка за ПТП, навлизайки в лентата за насрещно движение, създава опасност за движещите се там. Водача е временно лишен от право да управлява МПС, СУМПС е отнето на 31.08.2017 г., с което е извършил:
1. Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
2. Създава опасност при изпреварване, за насрещно ППС, при навлизане в пътна лента предназначена за движението им, с което виновно е нарушил чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.Г., който го обжалва в срок, чрез адв. Г., и излага, че обжалваното НП подлежи на отмяна, тъй като не са налице изискванията за форма, и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като НП е постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че не са налице никакви фактически и правни основания за издаване на НП. Излага, че по отношение на твърденията за неправилно изпреварване – липсва фактическо описание, като АНО е цитирал съдържанието на правната норма, без да сочи никакви обстоятелства, при които е било извършено твърдяното нарушение. Излага, че по отношение липсата на правоспособност, било вярно обстоятелството, че на 29.08.2017 г. на жалб. Г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1275-001091/29.08.2017 г., издадена от Л. В. М.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР В. Търново, но че с налагането на ЗПАМ не му е отнета правоспособността, и че същата е със срок до заплащане на наложената глоба. Излага, че издаването на ЗППАМ не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство - чл. 2, ал.1 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, и има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория, като излага, че в този смисъл се позовава допълнително и на съдебната практика на Върховен административен съд, сред която е и Решение № 8326/19.06.2014 г. на Върховния административен съд на Република България - Седмо отделение по адм. д. № 2404/2014 г. Излага, че изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите по чл. 149 от ЗДвП, са регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, като в текста на чл. 2, ал.3 от същата наредба е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от ЗДвП, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Излага, че в този смисъл евентуалната липса на свидетелство след издаването му не лишава водача от правоспособност, а само от възможност да го удостовери. Излага, че жалб. Г. е придобил правоспособност и му е издадено свидетелство за управление по реда на чл. 159 от ЗДвП, и че, в който е посочено, че е извършил нарушение, той е имал издадено свидетелство и това е можело лесно да бъде установено в системата. Сочи, че според чл. 171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, и че с ПАМ не се отнема правоспособност, а е само удостоверителен документ. Излага, че допълнителен аргумент в полза на това, че първоначалното придобиване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория е придобитата от водача правоспособност се извежда и от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като цитира чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД, съгласно който свидетелството за управление на МПС е български личен документ, а съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ. Излага, че отделно от това, ЗППАМ е наложена със срок до заплащане на глобата, което било сторено, и че следователно срокът на мярката е отдавна изтекъл. Излага, че било факт, че глобата е платена много преди 30.12.2017 г., а именно на 04.09.2017 г. чрез системата Ерау с код **********, за което била издадена фактура със същия номер, в доказателство на който факт жалбоподателят е представил препис от електронната 0211 система за плащане - приложение към възраженията, поради което принудителната административна мярка се явявала изтекла на 04.09.2017 г. Излага, че в деня на връчване на атакуваното наказателно постановление им било станало известно, че на жалбоподателя е наложена Заповед за принудителна административна мярка № 17-09-06-000565/ 30.12.2017 г., издадена от Началник сектор ПП при ОДМВР – Ловеч, но че не са се запознати със съдържанието на сочения административен акт, тъй като същият не е връчен, и че за да бъде постановен той, авторът му се е запознал с преписката по случая от същия ден, което сочело наличието на предубеденост, поради което са били налице основания за отвод по настоящата процедура. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП, заедно със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Г..
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.К.П. и П.А.К., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
30.12.2017 година бил съставен АУАН с бл. №054549 за установяване на
административно нарушение от св. Й.К.П. в присъствието на св. П.А.К., срещу Д.Д.Г.,
ЕГН ********** ***, за това, че на 30.12.2017 г., около 16.25 часа на ПП – І-
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. П. за когото не се спори, че е служител в сектор ПП при ОД на МВР. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ 8121з - 952/20.07.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила, в частта за описаното в пункт 2 от същото нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
От показанията на св. П. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че не е свидетел очевидец на описаната в акта като извършена от жалбоподателят маневра изпреварване, и създадената реална предпоставка за ПТП, и че спрял водача за проверка, на друг участък от пътя след получен сигнал от негов колега, имената на когото не били вписани в акта, тъй като в случая основното нарушение било това, че жалбоподателят управлява МПС след като временно е бил лишен от СУМПС, което нарушение същия констатирал при извършената от него на водача проверка. Видно от показанията на последния „…Аз съм свидетел очевидец за посоченото нарушение, че водачът е неправоспособен, на изпреварването не съм очевидец. Автомобила който е бил принуден да спре, за да предотврати ПТП е служебен автомобил на РУ гр. Угърчин. По техен сигнал спрях въпросния неправоспособен водач, колегата в същност ми разказа за създалата се ситуация и съставих акта…. Мястото където е извършено нарушението изпреварване, не съм описал в акта. Посоченото място в акта е мястото на спирането и констатиране на неправоспособността. Доколкото си спомням мястото на изпреварването е около 28 км…”. В тази връзка са и показанията на вписания като свидетел по акта - К..
При така дадените от свидетелите по делото показания , съдът намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка в частта относно описаното нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в частта, в която е описано нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. От свидетелските показания на актосъставителят П. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец на това нарушение, както и че вписания като свидетел по акта св. К., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. На следващо място, и в АУАН, и в НП, видно от показанията на двамата разпитани по делото свидетели, двете описани в акта нарушения са извършени на различни места, като в АУАН, респект. в НП е посочено мястото на което е било констатирано нарушението по чл.150 от ЗДвП. Посочването на мястото на извършване на нарушението е съществено обстоятелство пряко свързано с определяне на местната подсъдност /чл.36 от НПК/. Нещо повече, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че същите не са свидетели очевидци на извършването на това нарушение и не могат да посочат как и къде точно е извършено то. Това допълнително допринася за невъзможността да бъдат установени безспорно и категорично мястото на извършване и обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение от страна на жалбоподателят, като по този начин се накърнява правото му на защита. Посочването на точното място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са едни от задължителните реквизити на АУАН и НП и е недопустимо същите да се предполагат, евентуално да се извлича по тълкувателен път, както и да се установяват едва в хода на въззивното производство. В случая се касае за липса на описани съществени реквизити по смисъла на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до извода за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на акта и наказателното постановление, довело до възпрепятстване на правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна е основание за отмяна на наказателното постановление, в частта касаеща нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП за което е наложено наказание на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.6 от ЗДвП.
По отношение на описаното в акта и НП нарушение по чл.150 от ЗДвП, съдът намира за установено следното:
В АУАН и НП е
отразено, че водача е временно лишен от право да управлява МПС, СУМПС е отнето
на 31.08.2017 г., с което е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Текстът на
чл.150 от ЗДвП въвежда изискване „Всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т.
Според представената справка за нарушител/водач, жалбоподателят притежава СУМПС №*********, което е валидно до 21.05.2024 г. Последният път, когато СУМПС е било отнето е със ЗПАМ №17-**********/29.08.2017 г. по чл.171, т.1, б.д от ЗДвП, на Сектор ПП Велико Търново, връчена на жалбоподателят Д.Г. на 29.08.2017 г. От мотивите на приетата и вложена като доказателство по делото цитирана по – горе Заповед се установява, че на жалбоподателят е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.д от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба /фиш серия М №510567/25.07.2017 г./, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В тази връзка по делото е прието и вложено писмо с рег. №127500-10784/15.06.2018 г. на ОД на МВР Велико Търново, ведно с разпечатка от АИС – КИС на МВР от което се установява, че фиш серия М, бл. №50567/25.07.2017 г. е бил платен на 05.09.2017 г. Предвид изрично посоченото в цитираната по – горе ЗППАМ, че същата се налага до заплащане на посочената в нея глоба, което видно от събраните по делото доказателства е станало на 05.09.2017 г., съдът намира за основателно направеното с жалбата възражение, че срокът на мярката е бил изтекъл много преди 30.12.2017 г. на която дата се твърди, че е извършено описаното в акта нарушение по чл.150 от ЗДвП. Следователно към датата на извършване на описаното в акта нарушение по чл.150 от ЗДвП глобата по цитирания в заповедта фиш е била платена, което е довело до отпадане на основанието за нейното налагане. Заплащането на глобата определя само крайния момент на действие на приложената ПАМ по чл.172 т.1 б.“д“ от ЗДвП предвид временният й характер и както е видно от данните по делото, след заплащането на глобата, на 05.09.2017 г. СУМПС е следвало да бъде върнато на жалбоподателя. И тъй като административно наказателното производство е образувано за това, че жалбоподателят е управлявал МПС без да е правоспособен водач, след като спрямо него е приложена ПАМ "изземване на СУМПС", атакуваното НП се явява издадено при отпаднало правно основание и като такова е незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №17 – 0906 - 001763 от 09.01.2018 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 952/20.07.2017 г., с което са наложени на Д.Д.Г., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100,00 лева и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.6 от ЗДвП - глоба в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: