РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200348 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0334-000040 от
30.07.2024 год. на Началника на РУ Р., упълномощен да издава Наказателни
постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи, с което на нарушителят В. К. К. от гр. В., е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/
ЛЕВА за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на
основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
В. К. К. от гр. В., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 24-
0334-000040 от 30.07.2024 год. на Началника на РУ Р.
Жалбоподателят се явява в първото по делото съдебно заседание като
изцяло поддържа депозираната по делото жалба. С последната се иска отмяна
на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Акцентува се, че от
посоченото в наказателното постановление не става ясно какво точно
нарушение е допуснато. Визира се, че жалбоподателят няма никаква вина
относно обстоятелствата, че в неговия автомобил отляво странично се е
блъснало куче.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. В тази насока следва да се отбележи, че
атакуваното наказателно постановление е получено лично от жалбоподателя
на 06.08.2024 год., като същият е упражнил правото си на жалба и такава е
депозирана пред ответника с вх.№ 967000-11186/08.08.2024 год. Безспорно
срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителят е спазен.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдебния състав констатира, че на практика по делото липсва годен
АУАН, с който както на съда така и на жалбоподателя да стане ясно за какво
му е съставен процесния АУАН.По делото има приложени 2 бр. АУАН в
оригинал, като единият е предоставен от жалбоподателя, а другият е изпратен
от административнонаказващия орган. И двата акта са в изключително
нечетливо състояние, а акта на жалбоподателя е напълно без отразено
съдържание с положени единствено подписи. В тази насока съдия-докладчика
по делото, бе задължил ответника по делото да представи четлив АУАН, но
такъв не бе предоставен. Беше предоставено ксерокопие с още по-голямо
влошено състояние, което не позволява на съдебния състав да разбере какво
е вписаното съдържание в акта издаден на жалбоподателя. По настоящето
2
дело единствено може да бъде отразено какво е съдържанието на атакуваното
НП, а именно: че на 30.06.2024г. около 19:40 часа в гр. Р. на бул. „Х. Б.“ срещу
частен дом ... с посока на движение - изхода за гр. М. жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Сеат Леон СТ“ с рег. №... собственост на „О. И. „
ЕАД гр. В., като при ясно време и при суха асфалтова пътна настилка не
избира скоростта си на движение и не се съобразява с конкретните пътни
условия в следствие, на което не успява да спре пред видимо препятствие и с
предната си лява част на автомобила блъска куче пресичащо платното за
движение от ляво на дясно, вследствие, на което реализира ПТП с материални
щети. С това наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
По делото е приложена цялата административнонаказателна преписка,
ведно с НП №24-0334- 000040/30.07.2024г., АУАН №329904/30.06.2024г.,
АУАН №329905/30.06.2024г., Протокол за ПТП №1801510/30.06.2024г.,
сведение от Р. Б. Р. от 30.06.2024г., Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач, заверени
копия от актове под №1329904 и №1329905 и двата от 30.06.2024г. във
възможно най-четливият им вариант, Протокол за ПТП №1801510/30.06.2024г.
и АУАН в изключително нечетливо състояние от 30.06.2024г., които са били
връчени на жалбоподателя. и Справка от Началника на РУ Р. под вх.
№4324/27.09.2024г., ведно с 4 бр. снимков материал изготвен от Протокол за
ПТП №1801510/30.06.2024г.Съответно са разпитани свидетелите Д. К., П. П. и
Р. Р..Първите двама от тях са служители в РУ Р. и са съответно актосъставител
и свидетел при съставяне на акта, а свидетелят Р. Р. е собственик на
процесното куче, което се е блъснало в лекият автомобил управляван от
жалбоподателя. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че както свидетелят К., който е актосъставител така и свидетелят
П. не са очевидци на реализираното ПТП, а са го посетили в 19:30 часа, като
установили на посоченото в НП място жалбоподателя, собственика на кучето
и самото куче. Свидетелят П. и К. пресъздават дадени им сведения от
участниците в реализираното ПТП, а именно движейки се по бул. „Х. Б.“
срещу дом .. с посока изхода на гр. М. управлявайки лек автомобил „Сеат
Леон СТ“ с рег. № ..., внезапно е излязло на пътното платно куче, вълкодав
собственост на свидетелят Р. Р., което се е ударило в колата на жалбоподателя.
3
Вследствие на удара кучето не е имало никакви травми, а по процесното МПС
е имало материални щети описани подробно в Протокол за ПТП
№1801510/30.06.2024г.В процесния Протокол е отразено, че по лекият
автомобил отляво от жалбоподателя има видими щети какъвто е преден ляв
калник.Към Протокола за ПТП са приложени и 4 бр. снимков материал, от
които е видно, че има побитости по преден ляв калник. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че са били съставени 2 бр.
актове на жалбоподателя и на свидетелят Р. Р., като последният уточнява, че
неговото куче при отваряне на дворна врата е избягало, подгонило е друго
куче, след което е било ударено от колата на жалбоподателя. Свидетелят Р.
уточнява, че кучето тежи над 70 кг. и не е имало никакви здравословни
проблеми и увреждания. Посочената констатация на свидетелят Р. намира
опора и в отразеното от самия жалбоподател, че внезапно от страничен
тротоар е видял, че тича куче, същият е намалил, то е преминало пред колата,
след което е усетил удар от ляво и е констатирал, че друго куче се е ударило в
автомобила му. Както бе отразено и в по-горните абзаци, второто по ред куче
е именно, това което е собственост на свидетелят Р. От показанията на
разпитаните свидетели П. и К. се установява, че акта е бил съставен в
присъствието на жалбоподателя ,като същият го е подписал и му е бил връчен
препис от него, който е приложен по делото. По делото бе приложен по почин
на жалбоподателя и препис от Протокола за ПТП, като и от двата писмени
документи се установява, че е невъзможно да се види какво е тяхното
съдържание. На практика жалбоподателят е разбрал за това какво му се
вменява като нарушение, едва с връченото му наказателно постановление.
Същият е бил лишен от възможността да реализира правата си визирани в
разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
На първо място следва да се отбележи, че атакуваното НП е издадено от
компетентен орган, като в тази насока е приложената по делото Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и НП следва да
съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната
законосъобразност, като същите следва да са посочени по начин, небудещ
4
съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната
или правна логика, тъй като това би имало за последица неопределеност на
регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В
конкретния случай липсва годен акт, както и НП съдържащо предвидените
реквизити.
На следващо място следва да се отбележи, че при съставяне на акта не са
разпитани свидетели – очевидци, каквото е изискването на чл.40 ал.1 ЗАНН,
не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, акта е съставен
от неочевидец и свидетел по акта, също е неочевидец. При съставяне на акта
са взети предвид единствено данни и то едностранчиво посочени от самия
участник в ПТП и само въз основа на такива данни и то избирателно
анализирани е недопустимо ангажирането на административната отговорност
на жалбоподателя. Не може актосъставителят да съставя акт, базирайки се
единствено на дадено обяснение от страна нарушителя без сам да събере
доказателства относно действителната обстановка при извършеното ПТП.
По този начин не е изяснена фактическата обстановка на извършеното
ПТП. При тази неустановеност въобще на извършване на административно
нарушение виновно от жалбоподателя, наложеното наказание се явява
неоснователно и трябва да бъде отменено. Изложената неяснота на факти и
приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и
обосноваване и съществено накърнява правото на защита на дееца, който не
знае срещу какво да се защитава. Относно приложението на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за
несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил
констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на
процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена
скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни
изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на
наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на
практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна
на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му
нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не
са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че
жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с
5
релефа на пътя, състоянието му и действително не са описани конкретните
обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е
нарушаване на чл.42 т.4 от ЗАНН и съответно чл.57 т.5 от ЗАНН, като в тази
насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било
извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно
поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може
да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в
посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко
тя е съобразена с пътнотранспортните особености, а именно с
метеорологичното състояние на времето, със състоянието на пътното платно.
Безспорно от гласните доказателства по делото се установява, че в този
участък от пътя няма каквито и да е указателни табели, които да указват на
водачите за възможната поява на домашни животни или диви такива.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е изпълнил вменените му
задължения по ЗДвП и смисъла им в разпоредбата на чл.123 като участник в
ПТП да сигнализира своевременно органите на КАТ и да окаже съдействие на
същите за разкриване на картината на настъпилите събития.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за
невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да
бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му.
Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е
издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено
административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В
процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства,
установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от
страна на жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.53 ал.2 от
ЗАНН, според която Наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението,
актосъставителя е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Той е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се
твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото
6
съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в
атакуваното Наказателно постановление, в което отново не е отразено в
пълнота фактическата обстановка по нарушението. Това Наказателно
постановление е издадено и при непълнота на доказателствата. Преди да
издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да
направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението и да
събере доказателства, относно обстоятелствата, дали е налице несъобразена
скорост от водача, дали настъпилото произшествие е в причинна връзка със
скоростта, или пък следствието се дължи на неправомерното поведение на
пътя от страна на жалбоподателя или на друго лице, каква е причината за
станалото ПТП, бил ли е ударът предотвратим за жалбоподателя, какви са
били пътните и климатичните условия по време на произшествието, имало ли
е други участници в пътната обстановка, как и по какъв начин са разположени
на пътното платно. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за
административно нарушение, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл.52
ал.4 от ЗАНН.
На практика настоящият съдебен състав е лишен от възможността да
провери законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с
оглед обстоятелствата, при които то е било извършено, а от там и да прецени
виновно извършено ли е деяние по смисъла на чл.6 от ЗАНН, както и кой
следва да понесе административнонаказателната отговорност. От така
събраните по делото доказателства по никакъв начин, нито несъмнен, нито
безспорен, се установи виновността на жалбоподателя. За да се ангажира
неговата отговорност и да бъде привлечен да отговаря за определено деяние, е
необходимо да се установи по един безспорен и категоричен начин, както
неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице такова.
Не на последно място настоящия съдебен състав намира за
целесъобразно да посочи, че съгласно чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
7
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната
обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че
да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие,
стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато
движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транспортно произшествие.
В АУАН и в обжалваното НП актосъставителя, респективно
административнонаказващия орган са приели и описали като нарушение това,
че с действията си жалбоподателят е нарушил посоченото по-горе
задължение, като при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с
конкретните пътни условия, каквито не са посочени и в резултат от това е
възникнало описаното по-горе ПТП с материални щети.
Съдът намира, че така възникналото ПТП не е в причинна връзка със
скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя. Съдът
не споделя убеждението на актосъставителя и административнонаказващия
орган, според което жалбоподателят е бил длъжен при избиране скоростта си
на движение да се съобрази с внезапно излязлото и пресичащо пътното платно
животно. Само по себе си това животно действително е препятствие на
пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна
обаче, закона е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава
скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно
излизането на животни на платното, тяхната скорост и посока на движение са
непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от
водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би
възникнало за водача, ако опасността от животни е била сигнализирана с
предупредителен пътен знак.По делото не са ангажирани доказателства за
наличието на такъв пътен знак.
В тази ситуация за жалбоподателя са липсвали обективни предпоставки,
които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното
платно ще излезе куче и ще пресече пътното платно, т.е. като участник в
8
движението, жалбоподателя не е бил длъжен да очаква появата на животното,
за да възникне за него задължение да се съобрази с такова препятствие.
От изложеното става ясно, че жалбоподателя не само не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, но и не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди общественоопасните му последици, т.е. не е налице
виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му
форми – умисъл или непредпазливост, което определя нарушението като
несъставомерно поради липса на субективна страна.
Поради това съдът счита, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, предвид което
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Отново за правна прецизност следва да се акцентува, че както по-горе
се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което ограничава правото на защита и поставя в
обективна невъзможност привлеченият към административна отговорност
субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се защити. Този извод
произтича от обстоятелството, че с АУАН жалбоподателят е бил привлечен да
отговаря за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
без да е конкретизирано точно кое от изброените в нормата предложения като
хипотези, с виновното си поведение деецът е нарушил, и в този смисъл е
трайната съдебна практика по този вид дела.Съгласно цитираната
разпоредбата от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.Очевидно е, че се касае за примерно изброяване на факторите на
пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. В АУАН, който на практика липсва обаче, не са описани
обстоятелствата, при които е осъществено нарушението - посочено е
движение с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, но какви са те
актосъставителя не е посочил. В същото време не може да се установи дали
действително скоростта е била несъобразена, тъй като предизвиканото ПТП
само по себе си не може да доведе до формиране на извод за наличие на вина в
9
поведението на лицето, което е управлявало МПС, а следва да се посочи дали
избраната скорост била достатъчна да се спре при проявление на предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението- сиреч последните не са
посочени.Съобразно и това съдът приема, че е налице липса на пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и затова
формира еднозначен извод- АУАН е съставен в нарушение на императива на
разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, доколкото липсва посочен от
законодателя задължителен реквизит. Коментираното нарушение е особено
съществено и поставя в невъзможност привлеченият към отговорност субект
да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря и как да се брани,
респективно да изгради защитната си теза.Съдът намира за необходимо да
посочи още, че върху актосъставителя лежи отговорността и тежестта на
докаже твърденията на фактическите обстоятелства, съдържащи се в
съставения от него акт. Съгласно т. 7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в
акта констатации на административното нарушение не се считат за
установени до доказване на противното и затова административно
наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
средства. Едва когато се установи, че нарушителят е извършил
административното нарушение виновно, наказващият орган издава
наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968 г. и ППВС № 10/28.09.1973
година/.
Съдът приема, че атакуваното Наказателно постановление е издадено
в нарушение и на материалния закон, при условие, че същото се основава на
незаконосъобразен административен акт, с който е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите
бе установено, че на посочените в постановлението дата, време и място,
жалбоподателят е управлявал посоченият автомобил на посочената дата,
място и част, като е реализирал ПТП с пресичащо пътното платно животно
куче. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като
фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е допуснал ПТП
при управление на лекия автомобил със скорост, която не е избрал съобразно
конкретните пътни условия, а именно ясно време и суха асфалтова пътна
настилка, вследствие на което е блъснал пресичащо пътното платно животно.
Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 20, ал. 2 от
10
ЗДвП.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни
доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието
жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с релефа
на местността, като легалният прочит на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на
императива задължение, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други
думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че
да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига
то да е предвидимо, т. е. при такива пътни условия и ситуации, когато
движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от настъпване
на пътно-транспортно произшествие.Съдът не споделя и отхвърля изцяло като
несъстоятелен правният извод на наказващия орган, че така възникналото
ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на движение на
управляваният от жалбоподателя автомобил.Само по себе си всяко животно
действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява
опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в
задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на животни
/диви или домашни/ на платното, тяхната скорост и посока на движение се
явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално
от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би
възникнало за всеки водач, ако опасността от диви животни е била
сигнализирана с предупредителен пътен знак А21 /"Възможна е поява н а
домашни животни"/. По делото не са ангажирани доказателства за наличието
на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието. В
разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали
обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне
предположение, че на пътното платно ще излезе домашно животно и ще
11
пресече внезапно пътното платно. Тоест, като участник в движението,
жалбоподателя не е бил длъжен и не е могъл да очаква появата на животното,
за да възникне за заложеното в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение,
да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. Или в
конкретният случай се изисква освен твърдението за несъобразена скорост,
административнонаказващият орган да е направил и посочил констатации за
всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното
МПС, именно с оглед доказване на неговото твърдение. Следва да се посочи,
че това е твърдение, а не е факт, от който се правят съответни изводи, и
съответно е предмет на изясняване и доказване, като АНО не е направил
необходимото, за да съберат доказателства, с цел доказване на повдигнатото
обвинение. Съдът намира, че това е нарушение на процесуалните правила в
ЗАНН, тъй като на практика това е довело до невъзможност за нарушителя да
разбере точно какво нарушение му е вменено, което от своя страна нарушава
правото на защита на санкционираното лице. Той е в пълното си право да знае
в какво точно е обвинен.
Освен изложеното следва да се посочи, че жалбоподателят не само, че
не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните му последици. Тоест,
не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от
двете му форми – "умисъл" или "непредпазливост", което определя
нарушението като несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от
състава. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно
от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в
разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за тъй нареченото "случайно
деяние". Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е
именно такъв и попада в хипотезата на посочената норма на чл. 15 от НК,
изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази
насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение №
234/07.07.2015 г. по н. д. № 665/15 г. на ІІ-ро н. о.; Решение № 388/08.02.2016 г.
12
на ВКС ІІІ-то н. о. и др. /.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 24-0334-000040 от
30.07.2024 год. на Началника на РУ Р.
От страните не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
13