Р Е
Ш Е Н
И Е № 70
гр.
Пловдив, 03.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 134/2019
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.С.
против решение № 1/ 02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 509/2018 г. по описа
на П. окръжен съд, в частта, в която предявеният от него иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лв.
до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли
съда да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2016
г. до окончателното й изплащане. Оспорва жалбата на П.Р.Б.. Претендира
направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от П.Р.Б.
против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2016 г. до окончателното й
изплащане, и 1,66 лв. разноски. В жалбата се твърди, че решението в тази част е
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като присъденото обезщетение
е в твърде завишен размер и не отговаря на претърпените вреди, съдебната
практика в подобни случаи, на икономическия стандарт в страната през последните
години и принципите на чл. 52 от ЗЗД, а съдът не е обсъдил правилно събраните
по делото доказателства, поради което моли съда да го отмени в тази част и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата молба или да намали присъденото
обезщетение. Не е взел становище по жалбата на Г.С..
П.Р.Б. в качеството си на страна
по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на
ответника е частично основателна, тъй като определеното обезщетение за
неимуществени вреди е в завишен размер и следва да бъде намален поне наполовина.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбите са
подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях
и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Г.Н.С. против П.Р.Б. обективно кумулативно съединени
искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 26.08.2010
г. представител на „Д.“ АД – П. подал жалба против него, в
която се сочело, че той е присвоил стока - цигари и пари от фирмата, по този
повод била извършена проверка и на 25.10.2010 г. било образувано ДП № 1371/2010
г. по описа на РУП – П., на 14.02.2011 г. му била изпратена призовка като
обвиняем, без да му е повдигнато обвинение, а на 31.10.2011 г. С. бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК за присвояване на цигари и пари на обща стойност 7 874,77 лв. от „Д.“
АД - П. и „Т.Т.П.“ ООД, като му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
Впоследствие бил внесен обвинителен акт в съда за това, че в периода 30.09.2008
г. –30.07.2010 г. в гр. П. при условия на продължавано престъпление и в
качеството си на длъжностно лице ищецът е присвоил пари и вещи на
горепосочената обща стойност, било образувано н.о.х.д. № 2114/2011 г. по описа на П. районен съд и с
присъда № 350/ 26.11.2012 г. той бил признат за виновен по повдигнатите му
обвинения и осъден на лишаване от свобода за срок от една година с приложение на
чл. 66 от НК за срок от три години, а
мярката за неотклонение „Подписка“ била отменена. С решение от 20.02.2013 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 2/ 2013 г. по описа на П. окръжен съд, присъдата
била потвърдена, но с решение № 493/18.11.2013 г. по к.н.о.х.д. № 1808/2013 г.
по описа на В.К.С. - ІІ н.о. молбата на С. за възобновяване на делото била
уважена и то било върнато в П. окръжен съд, където било образувано като
в.н.о.х.д. № 557/2013 г., завършило с решение № 9/24.01.2014 г., с което била
отменена присъдата на районния съд и делото било върнато на Р.П. - П. за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на подсъдимия. На 17.02.2014 г. ищецът отново бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК за същата сума и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“,
отново бил внесен обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д. № 350/2014
г. по описа на П. районен съд, като с присъда № 15/28.01.2015 г. С. отново бил
признат за виновен и му било наложено същото наказание, но с присъда № 50/ 05.11.2015
г. по в.н.о.х.д. № 135/2015 г. по описа на П. окръжен съд присъдата на районния
съд била отменена и той бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, а с решение № 28/ 03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016 г. по описа на В.К.С.
– I н.о. тя била потвърдена.
Ищецът твърди, че в
периода 31.10.2011 г. - 03.08.2016 г., в който той бил обвинен в извършване на
тежко умишлено престъпление, за което впоследствие бил оправдан, е претърпял
неимуществени вреди, причинени му от действията на П.Р.Б., изразяващи се в
накърняване на личното му име, чест, достойнство и авторитет в обществото,
изпитано неудобство предвид обществената си известност и тази на роднините си в
малък град като П., загуба на работата си вследствие на повдигнатото обвинение
и компрометиране на професионализма му, причинени вътрешен, психологически и
здравословен срив, изпитвано непрекъснато чувство на неудобство пред близки, съседи
и приятели, терзания от сринатия авторитет на уважавана личност, налагало се да
приема препарати на билкова основа със седативно действие, които му помагали да
преодолее стреса, било образувано изпълнително производство след влизане в сила
на осъдителната присъда и въз основа на изпълнителния лист, с който „Д.“ АД се
снабдило, по което били извършени изпълнителни действия, довели до допълнителни
стресови състояния, страх, унижение и несигурност, до невъзможност да упражнява
правото си на труд и да се грижи за семейството си, а негативните последици все
още не са напълно отшумели.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди П.Р.Б. да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по горепосоченото досъдебно производство, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда /03.08.2016 г./ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
П.н.Р.Б. оспорва
исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли, тъй като вредите не
са доказани, а претендираното обезщетение е изключително завишено по размер и
несъответстващо на действително претърпените от ищеца вреди и страдания от
неимуществен характер, както и с икономическия стандарт на живот в страната.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – П. счита,
че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е недоказан и
следва да бъде отхвърлен, алтернативно претендираният размер на обезщетението да
бъде определен в по-нисък размер.
С обжалваното решение П.Р.Б. е осъдена да заплати
на Г.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. в
резултат на незаконно обвинение
за извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер по чл. 201 от НК, за които той е
бил признат за невиновен и оправдан с присъда на П. окръжен съд по в.н.о.х.д. №
135/2015 г., потвърдена с решение от 03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016 г. на В.К.С.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и 1,66 лв. разноски, като
искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 100 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди.
Решението
е обжалвано от двете
страни и в своята цялост е предмет на въззивното производство.
От приетите по делото писмени доказателства и приложените ДП
№ 1371/2010 г. на РУП – П. и наказателни дела се установява твърдяната от ищеца
фактическа обстановка, а именно:
Горепосоченото досъдебно
производство е било образувано въз основа на подадената жалба от М.
Б. М. като управител на „Д. П.“ АД - П., подадена на 26.08.2010 г., като в нея
се твърдяло, че С. е присвоил стока - цигари и пари от фирмата, като към
жалбата било приложено и признание на С. от 30.07.2010 г. за това, че е
откраднал от работодателя си цигари на стойност 6 300 лв.
На
14.02.2011 г. на ищеца била изпратена призовка като обвиняем, без да му е
повдигнато обвинение.
С
постановление от 31.10.2011 г. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за присвояване на цигари
и пари на обща стойност 7 874,77 лв. от „Д.“ АД - П. и „Т.Т.П.“ ООД и му
била наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
След
приключване на досъдебното производство бил внесен обвинителен акт в съда за
това, че в периода 30.09.2008 г. – 30.07.2010 г. в гр. П. при условия на продължавано
престъпление и в качеството си на длъжностно лице ищецът е присвоил пари и вещи
на горепосочената обща стойност, като по него било образувано н.о.х.д. №
2114/2011 г. по описа на П. районен съд, били проведени няколко съдебни
заседания и с присъда № 350/26.11.2012 г. ищецът бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и бил осъден на лишаване от свобода за срок от една
година с отлагане на наказанието по реда на чл. 66 от НК за срок от три години,
а мярката за неотклонение „Подписка“ била отменена.
Тази
присъда била обжалвана от подсъдимия, но с решение от 20.02.2013 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 2/2013 г. по описа на П.я окръжен съд, тя била
потвърдена.
С
решение № 493/18.11.2013 г., постановено по к.н.о.х.д. № 1808/ 2013 г. по описа
на В.К.С. - ІІ н.о., било възобновено в.н.о.х.д. № 2/2013 г. по описа на П.я
окръжен съд и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
С
решение № 9/24.01.2014 г., постановено по като в.н.о.х.д. № 557/ 2013 г. по
описа на П.я окръжен съд, била отменена присъдата на П.я районен съд и делото
било върнато на Р.П. - П. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения
на процесуалните правила на досъдебната фаза, посочени в решението, ограничили
правото на защита на подсъдимия.
На
17.02.2014 г. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1
от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за същата сума и му била наложена мярка за
неотклонение „Подписка“.
По
внесения от прокуратурата обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 350/2014
г. по описа на П. районен съд, като с присъда № 15/28.01.2015 г. С. бил признат
за виновен в извършване на престъплението, за което бил обвинен, било му наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което
било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Тази
присъда била обжалвана от подсъдимия и с присъда № 50/ 05.11.2015 г., постановено
по в.н.о.х.д. № 135/2015 г. по описа на П. окръжен съд, тя била отменена и С.
бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а с решение №
28/ 03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016 г. по описа на В.К.С. – I н.о. присъдата на
окръжния съд била потвърдена.
Тоест общата продължителност на наказателното
производство срещу Г.С. е 4 години, 9 месеца и 4 дни, като е започнало на 31.10.2011 г., когато за първи път му е
повдигнато обвинението, и е приключило на 03.08.2016 г., когато е влязла в сила
оправдателната присъда.
За да бъде
търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на
деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални
хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разгледващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно
установено, че на Г.С. е било повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК, доколкото за него е
предвидено наказание лишаване от свобода до 8 години и възможност за
конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия и лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за което той е бил оправдан с влязла в сила
присъда.
От
обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и извършените
процесуално-следствени действия са били причинени вреди на обвиняемия, впоследствие
подсъдим, действията в досъдебното производство са били предприети от разследващ
полицай в РУП - П., който неколкократно е привличал ищеца като обвиняем, след
събиране на всички доказателства досъдебното производство е приключило с мнение за предаване обвиняемия на съд, съдебното
производство е преминало през няколко инстанции, първоначалната осъдителна
присъда е била отменена поради извършени съществени процесуални нарушения в
досъдебното производство и необходимостта от тяхното отстраняване, за което
делото е върнато на Р.П. - П., като от друга страна прокурорите при тази прокуратура
са образували досъдебното производство и не са осъществили първоначален и
последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране и
преценка на доказателствата във връзка с твърдяното престъпление, по изготвяне
на законосъобразен обвинителен акт и извършване на необходимите
процесуално-следствени действия, като при адекватни такива досъдебното
производство поради недоказаност на обвинението е можело да бъде прекратено и
да не се стига до съдебно производство, поради което съдът намира, че
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него искове.
По отношение на вида и размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите Г.
П., Н. П. и Й. П., като отчита факта на близките родствени връзки на втората и
третата от тях с ищеца /негова б. и съответно негова м./, но и това, че
показанията на всички свидетели са конкретни, ясни и непротиворечиви, както и че
са базирани на преките им впечатления от състоянието на ищеца в този период,
като няма данни те да са необективни, хиперболизирани или едностранчиви.
От показанията на свидетеля П. се
установява, че от 2008 г. ищецът започнал работа във фирма за дистрибуция на
цигари и тютюневи изделия, бил много доволен от заплащането и условията там, а
през 2010 г. споделил, че е уволнен и под натиск на работодателя си написал
разписка, с която признава извършено престъпление, като през 2011 г. било
образувано наказателно дело против него, С. бил видимо разстроен и притеснен,
делото се проточило, много от приятелите му разбрали за делото и се отдръпнали
от ищеца, той също се отдръпнал от всички, отказвал да излиза, нямал социални
контакти, бил потиснат, споделил, че е преминал кратко лечение за сърцето в П.,
взимал лекарства за успокоение, търсил си работа, но не можел да си намери, още
повече че в свидетелството му за съдимост пишело, че е осъден, близките му
помагали, а след като бил оправдан през 2016 г., ищецът заминал за чужбина.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от свидетелката Н. П., която към
август 2010 г. разбрала, че с Г. се случва нещо, той бил много отчаян, унил,
като болен, чувствал тежест в гърдите и болки, купили хомеопатични лекарства за
успокоение и го завели на почивка в Л., ищецът казвал, че нищо нередно не е
извършил и се притеснявал, че обвинеинето ще навреди на семейството му, на д.
му и б. му, които били известни в П., а впоследствие свидетелката научила, че
той се е лекувал в частна болница в П..
В същата насока са и показанията на свидетелката Й. П., според която драмата
започнала, когато С. бил задържан от работодателя си в складовата база, където
работил, до късно през нощта, а след това били образувани делата и той коренно
се променил, преди това бил общителен и весел, но се затворил в себе си,
оттеглял се в стаята си, не искал да коментира нещата, които се случват, казвал
на майка си да не се притеснява, но приятелите му започнали да се отдръпват от
него, той не можел да спи, страдал от почти постоянно силно главоболие, спял на
музика и на запалена лампа, изпитвал страх, бившият му работодател постоянно го
заплашвал, много се срамувал от случилото се, особено заради дядо си, който бил
адвокат и известен в града и който лично се заел със защитата му, но не доживял
оправдателната присъда, ищецът се опитал да си намери работа, но градът бил
малък и се разчуло, че има проблеми, като никъде не го взели, получавал стягане
в сърдечната област и впоследствие се разбрало, че има сериозен проблем със
сърцето, за който престоял няколко дни в болница в П., като след оправдателната
присъда той също не можал да си намери работа, не искал да стои повече в Б. и
заминал за чужбина.
По делото
няма данни ищецът да е осъждан или в процесния период да са водени други
наказателни производства против него.
На база на всички събрани по
делото доказателства съдът приема за установено, че С. е претърпял
неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по
повдигнатото му обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК, изразяващи
се в психически и емоционален стрес, от позитивен, весел и общителен човек той
се е превърнал в затворен, унил и объркан, не искал да общува със семейството и
близките си, не поддържал социални контакти, не желаел да излиза и да обсъжда
случващото се, част от приятелите му се отдръпнали от него, бил разстроен и се притеснявал
за бъдещето си, имал проблеми със съня, изпитвал страх и срам, защото това щяло
да се отрази на цялото му семейство, особено на дядо му, който бил известен
адвокат в града.
Описаното състояние на ищеца е
нормална реакция, съответстващата на ситуацията от образуване на наказателното
производство, продължило сравнително дълъг период от време, извършваните
процесуално-следствени действия и постановяваните присъди и решения, като
всички те са свързани с негативните преживявания от повдигнатото обвинение,
отразили се неблагоприятно върху емоционалното и психическото състояние на
ищеца, а всички описани последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото
незаконно обвинение за посоченото престъпление и воденото против С. наказателно
производство.
Предвид
липсата на каквито и да било медицински документи относно твърдените от
свидетелите проблеми с продължително силно главоболие и със сърцето, последните
наложили лечението на С. в болница в П., както и липсата на данни за точната
диагноза, връзката между заболяването и воденото наказателно производство,
както и предприетото лечение, ако такова е било предписано, съдът приема тези
обстоятелства за недоказани.
Съдът приема за недоказан и
фактът, че ищецът не е могъл да си намери работа поради това, че против него
било водено наказателно производство. По делото има събрани гласни
доказателства, от които се установява единствено, че С. е искал да работи, но
не е намерил подходяща работа, но не и причините за това, като от показанията
на майка му – св. Й. П. е видно, че той не е започнал да работи и след
приключване на наказателното производство, което означава, че то не е било
основната причина за липсата на работа. Тук следва да се добави, че не са
събрани никакви доказателства и относно това какви образование, квалификация и
трудови умения притежава С., респ. каква професия би могъл да упражнява, както
и за конкретни работодатели или места, на които той е търсил работа по време на
наказателното производство, но не е бил назначен именно заради него.
Следва да се отбележи също, че
началната липса на работа, т.е. уволнението на ищеца, е станало преди завеждане
на наказателното производство и без пряка връзка с него, по инициатива на
работадателя му „Д. П.“ АД вследствие на констатирани нарушения на трудовата
дисциплина, като С. е можел да обжалва в съда заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение, ако е считал, че тя е незаконосъобразна, като
данни в тази насока по делото липсват.
Недоказани са и твърденията на
ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в допълнителни стресови състояния, страх,
унижение и несигурност вследствие на издадения против него в
полза на бившия му работодател изпълнителен лист след влизане в сила на
първоначалната осъдителна присъда и извършените принудителни изпълнителни действия.
По делото е представен
изпълнителен лист от 04.04.2013 г. по н.о.х.д. № 2114/2011 г. на Районен съд – П.,
с който Г.С. е осъден да заплати на „Д.“ АД – П. общо 7 874,77 лв.,
представляващи обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2010 г. до окончателното й
изплащане, както и 500 лв. разноски.
Няма събрани обаче никакви
доказателства, че в образуваното въз основа на него изп.д. № ************** на
ДСИ при Районен съд – П. са осъществени действия по принудително изпълнение
спрямо С. за периода след 13.08.2013 г. /когато на длъжника е била изпратена
покана за доброволно изпълнение, при липса на данни за датата на връчването й/
до 18.11.2013 г. /когато е постановено решението за възобновяване на
наказателното производство/, които да са се отразили негативно на правната
сфера на С..
Въз основа на реално претърпените
неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки, съседи и познати, както и в
обичайния му начин на живот, накърнения му авторитет и добро име в обществото, изживените негативни емоции и
създадената несигурност в бъдещето поради възможното му осъждане, която заплаха е била реална с оглед двете постановени осъдителни присъди, макар
и при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, при съобразяване с характера на повдигнатото обвинение за
горепосоченото престъпление, в
т.ч. предвижданото за
него наказание, взетата мярка за неотклонение,
която е най-леката „Подписка“, продължителността
на периода, през който спрямо С. са извършвани действия
и са постановявани актове, отразяващи се на правната му сфера, както и при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/ 23.12.1968
г., и наложилото се в
обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 8 000 лв., а над него до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на
обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищеца неимуществени
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на
живот /в тази връзка вж. Р. № 5/13.03.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предвид направените от въззивния
съд правни изводи обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено в
частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер от 8 000 лв., и в частта, в която искът е отхвърлен за разликата
над посочената сума до 100 000 лв.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. от 03.08.2016 г. до окончателното заплащане на
сумата, в която част решението като законосъобразно също следва да бъде
потвърдено.
С оглед частичното уважаване на
иска и при приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗОДОВ
заплатената от ищеца държавна такса, ведно с банкова комисионна, в общ размер
на 11,08 лв. се дължи в пълен размер, поради което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в
допълнителен размер от 9,42 лв., а решението в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 1,66 лв., следва
да бъде потвърдено.
Поради отхвърляне на двете жалби
не се дължат разноски на страните за въззивното производство.
Предвид
гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1/02.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 509/ 2018 г. по описа на П. окръжен съд, в частта, в
която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г.Н.С. обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за извършено тежко
умишлено престъпление от общ характер по чл. 201 от НК, за което е бил признат
за невиновен и оправдан с присъда № 50/05.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 135/2015
г. на П. окръжен съд, потвърдена с решение № 28/03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016
г. на В.К.С. – І н.о., за разликата над 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/ до
15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Н.С. ***, ЕГН **********,***, **** /чрез адвокат Р.П./ против П.Р.Б.,
**** иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ
характер по чл. 201 от НК, за което е бил признат за невиновен и оправдан с
присъда № 50/ 05.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 135/2015 г. на П. окръжен съд,
потвърдена с решение № 28/03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016 г. на В.К.С. – І
н.о., за разликата над 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/ до 15 000,00
лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/02.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 509/2018 г. по
описа на П. окръжен съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА
П.Р.Б., ****да заплати на Г.Н.С.
***, ЕГН **********,***, **** /чрез адвокат Р.П./ допълнително сумата 9,42 лв.
/девет лева и четиридесет и две стотинки/ разноски за първоинстанционното
производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред В.К.С. в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.