Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.В., ………………………… .2015г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАДЕСЕТ
И ЧЕТВЪРТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДАРИНА МАРКОВА
ПРИ СЕКРЕТАРЯ К.М. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА
ТЪРГ.ДЕЛО № 2282 ПО ОПИСА НА 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и
евентуално съединени искове от „Хаос Инвест” ЕАД със
седалище гр.С. срещу „Енерго-Про Мрежи” АД със седалище гр.В. както следва:
- иск за реално изпълнение на
задължение на „Енерго-Про Мрежи” АД по договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия №
ДУА-173/11.02.2008г.-3011ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009г. от 08.04.2009г.,
изменен с анекс от 14.12.2009г. да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа пълната инсталирана мощност до 16 МВт на вятърна електрическа централа,
изградена в поземлени имоти с кадастрални номера №№ 013157 в землището на с.М.
и №№ 024024, 0240025, 013043, 013048, 013051, 024027, 024031 в землището на с.В.,
собственост на „Хаос Инвест” ЕАД. Искът е с правно
основание чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД.
- иск за сумата 2 373 076лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на преференциалната
цена, определена от ДКЕВР за 12 451 210 кВтчаса
електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е могла
да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от 10.06.2010г., когато
задължението за присъединяване е станало изискуемо, до 11.10.2010г., когато ВяЕЦ М. – Запад е присъединена за 8 МВт,
претърпени в резултат на забавата на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ М. – Запад с инсталирана мощност от 16 МВТ в
сроковете, предвидени в договора за присъединяване. Искът е с правно основание
чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД.
- иск за сумата 2 191 144лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер
на преференциалната цена, определена от ДКЕВР за 11 594 860 кВтчаса активна електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е могла да отдаде в
електроразпределителната мрежа при производствена мощност от 8 МВт в допълнение към присъединената мощност 8 МВТ за
периода от 27.10.2010г., когато ВяЕЦ М. – Запад
започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г., претърпени в резултат на
неизпълнение за задължението на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ М. – Запад към електроразпределителната мрежа с
договорената инсталирана мощност от 16 МВт. Искът е с
правно основание чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД.
- претендира се на основание чл.86 от ЗЗД законна лихва върху двете суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението.
При условията на евентуалност с
предявените искове:
- иск за сумата 2 333 648.63
евро, предявен като частичен от целия в размер на 9 988 195.50 евро,
претендирана като обезщетение за вреди, претърпени в резултат на
недобросъвестно водене на преговори от страна на „Е.ОН България Мрежи” АД при
сключване на договор за присъединяване, и представляваща цената на 4 ветрогенератора модел VESTAS V90 с мощност от 2 МВт
всеки, и възнаграждението за продължаване на гаранционния срок за тези ветрогенератори, платена от „Хаос Инвест”
ЕАД по силата на рамков договор от 29.05.2007г. за доставка, монтаж, пускане в
експлоатация и предварителни изпитвания на съоръжения за вятърна
електроцентрала. Искът е с правно основание чл.12 предл.2
от ЗЗД.
- иск за сумата 341 352 евро,
предявен като частичен от целия в размер на 2 954 092.21 евро,
претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на обезщетението в
размер на 9 988 195.50 евро за периода от 14.12.2009г. до 08.08.2012г. Искът е правно основание чл.86 от ЗЗД.
- претендира се законна лихва върху
сумата 2 333 648.63 евро от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
При условията на кумулативно съединяване
с всеки от един от евентуално съединените искове:
- иск за сумата 1 136 834лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи в резултат
на противоправно ограничаване под 8 МВт на подаваната от ВяЕЦ М. –
Запад към електроразпределителната мрежа електрическа енергия или пълното изключване на генераторите на ВяЕЦ М. – Запад от разпределителната мрежа от страна на
оперативния персонал на специализираните диспечерски звена на „Енерго-Про
Мрежи” АД в периода от 27.1.2010г. до 31.07.2012г., която сума съставлява
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за 6 001 392 кВтчаса активна електрическа енергия в допълнение към
реално произведената електрическа енергия, ако мощността на централата не беше
допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно
изключвана за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. Искът е за вреди от
непозволено увреждане в резултат на противоправно
поведение на служители на специализираното диспечерско звено на ответника и е с
правно основание чл.49 от ЗЗД
- иск за сумата 133 787лв.,
претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на сумата
1 136 834лв. за периода от началото на месеца, следващ съответния
месечен период, за който се отнасят вредите до 08.08.2012г.
Искът е с правно основание чл.86 от ЗЗД.
- претендира се законна лихва, считано
от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че между страните на 08.04.2009г. е сключен договор № ДУА-173 от 11.02.2008-3011-ВГ-21-92.2008-4007-ВГ-07.04.2009 за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, по силата на който ответното дружество е поело задължение да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическа централа, собственост на производителя – ищцовото дружество, а производителят се задължава да заплати цена за присъединяването. Твърди се че договорът е сключен след изпълнение от негова страна на всички предвидени в Наредба № 6 от 09.06.2004г. процедури, след издаване на становище от страна на ответното дружество и сключване на предварителен договор. Твърди, че предмет на договора е присъединяването към електразпределителната мрежа на ВяЕЦ с обща мощност от 16 МВт. Сочи, че считано от 27.10.2010г. ВяЕЦ е поставена под напрежение с възможност за отдаване на генерираната мощност до 8 МВт. Твърди че е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор. Твърди че е налице неизпълнение на задълженията на ответното дружество да присъедини собствения на ищцовото дружество ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа до пълната инсталирана мощност от 16 МВт както и забава в изпълнение на задължението за присъединяване за периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. Претендира обезщетение за вреди от забава в изпълнение на задължението за присъединяване за периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. и обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение да присъедини ВяЕЦ за пълната инсталирана мощност – за разликата от 8 МВт за периода от 27.10.2012г. Претендиранато обезщетение е пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР за количествата електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е могла да произведе и да отдаде в електроразпределителната мрежа при производствена мощност съответно от 16 МВт за периода на забавата и от 8 МВт в допълнение към присъединената мощност 8 МВт за периода от 27.10.2012г.
По предявения в отношение на евентуалност иск за обезщетение за вреди в резултат на недобросъвестно водене на преговорите при сключване на договора твърди, че от началото на процедурата по сключване на договора неговото инвеститорско намерение е било за присъединяване на генератори с обща инсталира мощност от 16 МВт. Тази мощност е била предмет на обсъждане между страните и тя е посочена в становището за присъединяване от 11.02.2008г., издадено от ответното дружество. Твърди че в закупил 8 ветрогенератора с мощност от 2 МВт всеки и изградил ВяЕЦ М. – Запад с инсталирана мощност от 16 МВт. Твърди, че в въведеното от ответната страна ограничение на мощността до 8 МВт е направено на етап, в който не може да се съобрази при реализация на инвестиционните му намерения. Претендира обезщетение за вреди в размер на половината от цената, която е заплатил за закупуването на 8 ветрогенератора, които разходи не би направил ако ответното дружество е действало добросъвестно при преговорите за сключване на договора за присъединяване.
Твърди в исковата молба, че ответникът „Енерго Про Мрежи” АД за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. чрез оперативния си персонал на специализираните диспечерски служби неправомерно в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ е ограничавал под 8 МВт подаваната от ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа електрическа енергия или изцяло е изключвал генераторите от електроразпределителната мрежа. Претендира обезщетение за причинените му вреди представляващо пропуснати ползи – в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР за количествата електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е могла да произведе и да отдаде в електроразпределителната мрежа в допълнение към реално произведената електрическа енергия, ако мощността на централата не беше допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно изключвана.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, ищецът
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Енерго – Про Мрежи“ АД със седалище гр.В., в депозиран в срока по чл.367 ал.1 от ГПК писмен отговор, оспорва предявените срещу него искове и прави възражения както следва:
- по иска за реално изпълнение твърди, че с поставянето под напрежение на централата е изпълнил задължението си за присъединяване, както и че промяната в максимално допустимата мощност не зависи от негови действия;
по иска за обезщетение за вреди по чл.79 от ЗЗД:
- възражение за забава и неточно изпълнение на задължения на ищеца по договора за присъединяване – забава в изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху присъединителните съоръжения и плащане цената за присъединяване, неизпълнение на задължение за въвеждане в експлоатация на килия 14 в подстанция КаВ.,
- възражение, че между страните е било налично съгласие относно ограничението на максимално допустимата мощност на централата в зависимост от възможностите на преносната мрежа и до реконструкцията и от страна на НЕК; оспорва че е налице увеличаване на капацитета на преносната мрежа със 100 МВт
- възражение, че ищецът не би могъл да претърпи претендираните вреди, тъй като не е имал право да произвежда електрическа енергия за периода до 20.12.2010г., когато е издадено решението на ДКЕВР за разрешаване започване на лицензионната дейност
- възражение, че ищецът не притежава сертификат за произход
- оспорва размера на претендираните вреди – доколкото се претендира цялото възможно производство, без да се съобразят разходите; оспорва твърдението че производството не генерира разходи; твърди че следва да бъдат заплащани дължими цени за достъп до електроразпределителната мрежа, и задължение за заплащане на надбавки за реактивна енергия;
- твърди, че той изправна страна по договора като е съгласувал присъединяването с НЕК още в момента на подаване на искане за проучване и едновременно с издаване на становищата за присъединяване
По иска за преддоговорна отговорност оспорва твърденията за недобросъвестност при водене на преговорите, като твърди, че е положил пълната грижа на добър търговец, не е укрил никаква информация, съгласувал е с ищеца всяка от стъпките по присъединяването. Твърди, че още при издаване на становището и при подписване на предварителния договор ищецът е знаел, че НЕК може да постави определени условия по присъединяването, като ищецът е действал на свой риск.
По иска за вреди от действия на оперативния персонал на на специализираното диспечерско звено:
- твърди че никога не е отдавал диспечерски разпореждания на централата на „Хаос Инвест” ЕАД, твърди че системата за дистанционно управление на ветрогенератори Скада е недостъпна за диспечерите на ответника и те не могат да я ползват за ограничаване на мощността или за спиране на генераторите.
- твърди, че диспечерите на „Енерго Про Мрежи” АД са изпълнявали разпореждания на ЕСО без да издават свои собствени; както и че разпорежданията на ЕСО за задължителни за изпълнение.
- твърди, че е препредавал диспечерските разпореждания на ЕСО на дружество – оператор, имащо договор с ищеца, което управлява посредством собствената си преценка няколко парка на различни производители
- оспорва размера на претенцията
- възразява, че ищецът е бил неизправна страна на задълженията си на производител, а именно че не е изготвил и предоставил почасови графици за производства на ежедневна база
В условия на евентуалност прави възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу ищеца за сумата 446 379.33лв. с ДДС, представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.01.2011г. до 30.06.2012г.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители,
ответникът оспорва предявените срещу него искове и моли съда да ги отхвърли,
като претендира направените по делото разноски. Позовава се на повишаване на
максимално допустимата мощност от 8 Мега Вата до инсталираната мощност от 16
Мега Вата, извършено в хода на производството.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От „Хаос Инвест“
АД на основание чл.50 и чл.51 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи /отменена, но действала към процесния период/ на 28.01.2008г. са подадени до „Е.ОН
България“ АД искания за проучване за присъединяване на производител на
електрическа енергия към електроразпределителната мрежа вх.№№ 45647, 45648,
45649, 45650, 45651. /Искане № 45649 не е представено по делото, но не е спорно
подаването му, с оглед издаденото и въз основа на него становище, представено
по делото/.
Във връзка с постъпилите искания от
„Е.ОН България“ АД са издадени пет броя становища изх.№№ ДУА-172, 173, 174,175
и 176 от 11.02.2008г. Становищата касаят малки ветрови
електроцентрали, находящи се в землищата на селата М.
и В., със заявени мощности съответно по 4 и по 2 Мега Вата, общо 16 Мега Вата.
Становищата са издадени от електроразпределителното предприятие /ЕРП/ на
основание чл.55 от НПППЕЕПРЕМ /отм./
На 27.02.2008г. между страните по
делото е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № ДУА-173 от 11.02.2008 -
3011-ВГ-21.02.2008г. Съгласно условията на този договор
електроразпределителното предприятие /ЕРП/ е поело задължението да присъедини
към собствената си електроразпределителна мрежа /ЕРМ/ електрическата централа,
собственост на производителя. Между страните е уговорена общата мощност на
вятърната електрическа централа – 16 000
Кило Вата, както и имотите, в които ще бъде изградена. В договора са
разписани начина на присъединяване и техническите условия при които ще се
извърши присъединяването. Предварителният договор е сключен на основание чл.56
от НПППЕЕПРЕМ /отм./
На 15.07.2008г. от ищеца на основание
чл.57 от НПППЕЕПРЕМ /отм./ е подадено писмено искане за сключване на договор за
присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа,
като към него в приложенията са посочени изискуемите, съобразно наредбата
приложения. Задължението на ЕРП да съгласува представените части от работните
проекти, да подготви договора и да изпрати писмена покана до възложителя за
сключването му на основание чл.57 ал.3 от НППЕЕПРЕМ /отм./ е 60 дена от
подаване на искането за сключване на договор за присъединяване.
На 08.04.2009г. е сключен договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-173
от 11.02.2008 - 3011-ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009. Съобразно постигнатото
съгласие между страните ВяЕЦ, собственост на
производителя, която следва да
бъде присъединена към ЕРМ, собственост на ответното дружество, е с обща мощност
5 000 Кило Вата. На 14.12.2009г. е сключен анекс към окончателния договор,
в който е променена мощността на ВяЕЦ, която ще бъде
изградена и присъединена към ЕРМ, а именно – 16 000 Кило Вата. Уговорени
са допълнително задължения на производителя да изгради присъединителни
съоръжения за присъединяване на обект – главна разпределителна уредба,
разпределителна уредба в бетонов корпус, кабелни електропроводи и оборудване на
килия № 14 със съоръжения.
Представени са доказателства – искане
от 15.02.2010г. за провеждане на комплексни изпитвания и 72 – часова проба в
експлоатационни условия, заповед № 632 от 19.03.2010г., заявка за
присъединяване за 72-часова проба, протокол за проведена 72 часова проба в
експлоатационни условия за периода от 6 до 14 април 2010г. Издадено е разрешение
за ползване № ДК-07-06 от 31.05.2010г. на Началника на РДНСК – Североизточен
район.
Със заповед на представител на ЕРП за
поставяне под напрежение № 2240 от 04.10.2010г. е разпоредено
поставянето на ВяЕЦ под напрежение, считано от
07.10.2010г. без да бъде генерирана електрическа енергия към ЕРМ. Със заповед №
2435 от 26.10.2010г. е разпоредено централата да бъде
поставена под напрежение, считано от 27.10.2010г. с възможност за отдаване на
генерирана мощност до 8 000 кило Вата.
От приетата по делото комплексна
съдебна експертиза, обективно и компетентно дадена, и кредитира от съда изцяло
съдът приема за установено следното:
На 11.10.2010г. ВяЕЦ
М. – Запад, включително всички осем генератора на централата и
присъединителните съоръжения, предвидени в чл.2 ал.1 от договора за
присъединяване, изменен с анекс от 14.12.2010г., е включена в паралел с ЕРМ на
ответното дружество. Електрическата енергия, която е отдавана от централата към
ЕРМ е с постоянно ограничение от 8 000 Кило Вата. Посочено е от експертите,
че технически ограничението се изпълнява чрез настройки на комутационно-защитната
апаратура. ВяЕЦ започва да произвежда и да отдава
електрическа енергия от 27.10.2010г.
Като доказателство по делото са
представени заявка от 02.02.2015г. за промяна в режим
на работа, ведно с данни за диспечерски заявки и писмо, установяващи че от 02.02.2015г. по договора за присъединяване е повишена
максимално допустимата мощност от 8 Мега Вата до инсталираната мощност от 16
Мега Вата.
По иска за реално изпълнение:
На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. С оглед констатираното повишаване на максимално
допустимата мощност на ВяЕЦ, собственост на ищеца на
16 Мега Вата на 02.02.2015г., съдът намира, че в хода
на производството е налице изпълнение на задължението на „Енерго-Про Мрежи” АД
по договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № ДУА-173/11.02.2008г.-3011ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009г. от
08.04.2009г., изменен с анекс от 14.12.2009г. да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа пълната инсталирана мощност до 16 МВт на вятърна електрическа централа, изградена в поземлени
имоти с кадастрални номера №№ 013157 в землището на с.М. и №№ 024024, 0240025,
013043, 013048, 013051, 024027, 024031 в землището на с.В., собственост на
„Хаос Инвест” ЕАД. Поради което и предявеният иск с
правно основание чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД за
реално изпълнение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете за сумата
2 373 076лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди
- пропуснати ползи в размер на
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е могла да отдаде в ЕРМ за периода от
10.06.2010г., когато задължението за присъединяване е станало изискуемо, до
11.10.2010г., когато ВяЕЦ М. – Запад е присъединена
за 8 МВт, претърпени в резултат на забавата на
ответното дружество да присъедини ВяЕЦ М. – Запад с
инсталирана мощност от 16 МВТ в сроковете, предвидени в договора за
присъединяване и за сумата 2 191 144лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е могла да отдаде в ЕРМ при производствена
мощност от 8 МВт в допълнение към присъединената
мощност 8 МВТ за периода от 27.10.2010г., когато ВяЕЦ
М. – Запад започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г., претърпени в
резултат на неизпълнение за задължението на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ М. – Запад към ЕРМ с договорената инсталирана мощност
от 16 МВт, с правно основание чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД, съдът намира следното:
Етапите на присъединяването на новоизграждана електрическа централа към електрическата
мрежа са регламентирани в чл.63 ал.1 от НПППЕЕПРЕМ /отм./ Крайният етап на
присъединяването е включването на електрическия генератор в паралел към
електрическата мрежа. Това по отношение на процесния ВяЕЦ е налице към 27.10.2010г.
По отношение на началният момент в
който ЕРП е било длъжно да предприеме техническите действия по включването на
електрическия генератор в паралел към електрическата мрежа:
Срокът и условията, които следва да са
налице за присъединяване на обекта и за да се породи задължението на ЕРП да
постави под напрежение електрическите съоръжения, собственост на производителя
са уговорени в чл.6, чл.9 ал.3 и чл.14 от договора, както и са регламентирани в
чл.64 и чл.65 от НПППЕЕПРЕМ /отм./
Не е спорно че искането на производителя за
включване на ВяЕЦ М. Запад в паралел към
електрическата мрежа е подадено на 02.06.2010г. Установено е издаването на
разрешение за ползване от 31.05.2010г., както и успешното провеждане на
72-часовата проба в експлоатационни условия, регламентирана в чл.65 ал.1 от
НПППЕЕПРЕМ /отм./, приключила на 14.04.2010г.
За да прецени кои от възраженията на ответното дружество за забава и неточно изпълнение на задължения на ищеца по договора за присъединяване са основателни, съдът на първо място изхожда от обстоятелството, дали твърдяното в отговора на исковата молба неизпълнение е било налице и към 26.10.2010г., когато е издадена Заповед № 2435 за поставяне на централата под напрежение с генериране на енергия от 27.10.2010г.
Разрешение от ДКЕВР за започване на лицензионната дейност е дадено с решение № Р-128 от 20.12.2010г. Поради което и съдът намира, че при наличието на издадена лицензия на ищцовото дружество № Л-303-01 от 20.07.2009г. от ДКЕВР при условията на чл.39 ал.3 от ЗЕ и по реда на глава ІІІ, раздел ІІ от НЛРД, а именно преди изграждане на енергийния обект издаването на разрешение за започване на лицензионната дейност не е необходимо условие за поставяне на ВяЕЦ под напрежение.
Идентично е и възражението за липса на сертификат за произход за електрическа енергия, произведена от ВЕИ. По делото е представен такъв сертификат № Е-ЗСП-360-1 от 07.03.2011г.
Собствеността върху изградената от ищеца сграда за енергопроизводство, представляваща разпределителна уредба в бетонов корпус, ведно с два броя кабелни линии средно напрежение, изградени от ищеца по силата на поето задължение в договора за присъединяване е прехвърлена на ответното дружество на 19.04.2011г., с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 174/2011г. Заплащането и издаването на фактурите за цена за присъединяване са от 26.04.2011г. и 29.04.2011г.
Разрешение за ползване на оборудването на килия № 14 в подстанция „КаВ.“, изискуемо с оглед даденото от съдебно-техническата експертиза заключение че преоборудването на килия № 14 представлява реконструкция на строеж, няма издадено както към 02.06.2010г., така и към 26.10.2010г., така и към настоящия момент.
Предвид действията на ответната страна в изпълнение на своите договорни и законови задължения по включване на собствените на ищеца генератори в паралел с електроенергийната система, извършено на 27.10.2010г. съдът приема, че липсата на всички посочени по-горе предпоставки, въведени от ответника като защитни възражения по предявения срещу него иск, не представляват пречка за поставяне на генераторите под напрежение, тъй като и при тяхното отсъствие на 26.10.2010г. е издадена заповед за поставяне на централата под напрежение. Още повече, че в самата издадена заповед № 2435 от 26.10.2010г. е признато представянето на изискуемите документи, необходими за започване на процедурата по присъединяване на обекта и поставянето му под напрежение. Тези две заповеди от 04.10.2010г. и от 26.10.2010г., издадени от ответното дружество, съдът цени като извънсъдебно признание за наличието на всички изискуеми условия за поставяне на новоизградената и въведена в експлоатация ВяЕЦ М. Запад под напрежение и включването на електрическия генератор в паралел към електрическата мрежа.
Договорът за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник № 151 е сключен на 10.09.2010г. Видно от молба от 04.06.2010г. ищецът като производител на електрическа енергия от възобновяем източник е подал молба за сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. На основание чл.14 т.1 от сключения между страните договор за присъединяване достатъчно условие за поставянето под напрежение на електрическите съоръжения е производителят да подаде заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, каквото към 04.06.2010г. е налице.
С писмо изх.№ 2390-27 от 04.06.2010г. ответното дружество е уведомило ищеца за причината поради която не може да продължи процедурата по присъединяване на изградените и въведена в експлоатация с разрешение за ползване ВяЕЦ, собственост на ищцовото дружество. Посочено е в писмото че абсолютна предпоставка за реализиране на процедурата по присъединяване е положително становище от преносното предприятие – НЕК. Позовава се на писмо изх.№ 26-198-98 от 21.05.2010г. от НЕК за преустановяване на присъединяването на производители на електрическа енергия в подстанции, сред които и подстанция „КаВ.“, поради претовареност на преносната способност на мрежа 110 Кило Волта до реализиране на инвестиционната програма на НЕК. Предвид изложеното в писмото, изходящо от дружеството ответник до ищеца от 04.06.2010г., съдът намира, че единствена причина за неспазване на договорения 7 дневен срок за поставяне на централата под напрежение е претовареност на преносната способност на мрежа 110 Кило Волта в района пръстена В. – КаВ. – Шабла – Добрич.
Съдът намира, че тази причина, не освобождава ЕРП от отговорност за пълно и в срок изпълнение на задълженията, поети към ищцовото дружество по договор по договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-173/11.02.2008г.-3011ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009г. от 08.04.2009г., изменен с анекс от 14.12.2009г. по следните съображения:
След включването на електрическия генератор в паралел към електрическата мрежа, той става част от електроенергийната система, която функционира в общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. Поради което и редът за присъединяване на електрически централи на производители е подробно разписан в Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, отменен от 03.05.2011г. със Закона за енергията от възобновяеми източници, от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа обн.ДВ бр.74 от 24.08.2004г., сега отм. Нормативните актове разпределят задълженията на всеки от участниците в този процес, както и времето, когато следва да бъдат изпълнени. Началото се поставя на основание чл.49 от НПППЕЕПРЕМ /отм./ с писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа от лице, което желае да изгради нова електрическа централа. Именно това първоначално заявено намерение от страна на производителя, придружено от изискуеми съобразно НПППЕЕПРЕМ /отм./ документи, поражда и първото задължение на ЕРП да извърши проучване за съществуването на условия за присъединяване на нова електрическа централа към неговата ЕРМ, съответно на условията за и способността на електропреносната мрежа /ЕПМ/ да поеме допълнително присъединените към ЕРМ нови мощности. В 30 дневния срок след извършване на проучване ЕРП следва да издаде становище за условията за присъединяване или мотивирано да откаже да присъедини при техническа невъзможност за присъединяване на централата при заявения срок за въвеждането и в експлоатация. На основание чл.52 ал.2 от НПППЕЕПРЕМ /отм./ задължение на ЕРП е в срока на проучването да съгласува с преносното предприятие условията за присъединяване на електрическата централа към разпределителната мрежа средно напрежение.
Страните в производството, независимо от спецификата на обществените отношения по повод производство, доставка и продажба на електрическа енергия, в които те участват, са търговци, поради което и за тях важи нормата на чл.302 от ТЗ. Чл.302 от ТЗ поставя изискването търговецът при участието си в търговския оборот да действа и да полага грижата на добър търговец. Сравнено с дължимата грижа по ЗЗД изискуемата от търговеца грижа е квалифицирана. От субекта на гражданското право чл.63 ал.2 от ЗЗД изисква грижата на добър стопанин - нормалната, обичайната грижа като мяра на дължимо поведение. Търговецът обаче, по дефиниция е професионалист, защото извършва търговска дейност по занятие. Затова изискванията към него са по-високи. Това са изисквания към лице, което професионално сключва и изпълнява търговски сделки. То е носител на специални знания в съответната търговска област, което повишава изискванията към него. Търговецът притежава професионални познания и ги прилага както при възникване на облигационните правоотношения така и при изпълнение на породените от тях конкретни задължения.
Ответното дружество притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия за Североизточна България. В изпълнение на задължението си за проучване на условията за присъединяване по исканията на ищеца от 28.01.2008г. той е отправил искане до НЕК изх.№ 47-ДУА-235 от 11.02.2008г., представено от ответника като доказателство по делото. 11.02.2008г., е датата на която ответното дружество е издало становищата за условията на присъединяване. Предхождащ искане до НЕК няма представен по делото. Знанието от страна на ответното дружество за липса на разполагаеми свободни килии в РУ 20 Кило Волта на подстанция „КаВ.“ е установено по делото още към 05.12.2007г., преди подаване на исканията от производител, видно от писмо изх.№ 2600-2323 от НЕК ЕАД, в което се сочи че възможностите на подстанцията са изчерпани, както и че е в ход обсъждане на обема на реконструкция и разширения на подстанцията през септември – октомври 2008г. Сключване на договор за присъединяване на съоръжения между НЕК и ЕРП не е поставен като условие както в дадените становище така и в сключения предварителен договор, в който в чл.11 ал.1 т.1 е посочено задължение да съгласува с НЕК ЕАД условията за присъединяване, ако това се налага.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че ответното дружество – ЕРП не е положило грижата на добър търговец, изискуема на основание чл.302 от ТЗ, при извършване на проучване на условия за присъединяване по искане на производител от 28.01.2008г., при издаване на становища за присъединява на потребител от 11.02.2008г., както и при сключването на предварителен договор за присъединяване от 27.02.2008г. Предварителният договор за присъединяване № ЕП-238 от 07.12.2009г. между НЕК ЕАД и ответното дружество е сключен след договора за присъединяване и преди подписване на анекса към него от 11.12.2009г., с който е уговорена присъединяване на централата с пълната и мощност. Задължението на ЕРП да съгласува с НЕК условията на присъединяване на ВяЕЦ, собственост на ищеца, е следвало да бъде извършено още в периода на извършване на проучването по искането, за да може да резервира съгласуваната мощност в мястото на присъединяване. При преценката при какви условия да допусне присъединяването, съответно дали да откаже присъединяването, ЕРП преценява техническите възможности на електрическата мрежа да поеме новата мощност. В рамките на тази преценка ЕРП съгласува с НЕК присъединяването на новия обект, доколкото НЕК е титуляр на лицензия за пренос и единствено НЕК разполага с информацията, компетентността и правомощията да преценява капацитета на преносната мрежа. Доколкото електроенергийната система е единно цяло, присъединяването на производствена мощност към електроразпределителната мрежа не е изолирано, и е и присъединяване на този обект към електропреносната мрежа. Затова е немислимо съгласуване на присъединяване към електроразределителната мрежа на нова производствена мощност, без то да бъде съгласувано с преносното предприятие. Доколкото присъединяването се извършва към електроразределителната мрежа, единствено ЕРП е длъжно да извърши действия по съгласуване с електропреносното предприятие за да осигури техническата възможност на електрическата мрежа /ЕРМ и ЕПМ/ да поеме новата мощност.
С оглед на така изложеното, съдът намира че най-късно с подписването с анекса на договора за присъединяване на 11.12.2009г. за пълната мощност на ВяЕЦ М., ответникът е следвало да е изпълнил задължението си да резервира мощност от 16 Мега Вата, които да бъдат предоставени на ищеца при поставянето на централата му под напрежение в сроковете, посочени в договора. Предвид на така изложеното, съдът намира че изложените в писмо от 04.06.2010г. причини сочещи на невъзможност за финализиране на присъединяването поради претовареност на ЕПМ както и издадената поради същата причина заповед от 26.10.2010г. за поставяне на централата под напрежение до 8 Мега Вата, е по причина, за която ЕРП отговоря, поради което и исковете за обезщетение за вреди от забава и от непълно изпълнение са основателни и следва да бъдат уважени. Знанието от страна на ищцовото дружество за наличието на проблеми във връзка с присъединяването към ЕПМ съдът намира за неотносимо към отговорността на ЕРП при наличието на сключен между страните писмен договор за присъединяване на договорена мощност 16 Мега Вата, при спазена процедура, регламентирана в НПППЕЕПРЕМ /отм./.
По размера на претенциите:
По изложените по-горе съображения съдът приема че е налице неизпълнение на задължение на ЕРП да присъедини централата за пълната мощност в уговорения срок – 10.06.2010г., поради което и за периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. ищецът е пропуснал ползи, представляващи преференциалната цена, която би получил от продажба на произведената през същия период електроенергия при договорена мощност от 16 мега Вата. За периода от 11.10.2010г. до 31.07.2012г. са налице пропуснатите ползи, резултат от разликата между стойността на произведената енергия от присъединените 8 Мега вата и пълната договорена мощност от 16 мега вата.
За периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. при постоянно ограничение в максимално допустимата обща мощност от 8 Мега Вата количеството реално произведена електрическа енергия от ВяЕЦ М. Запад е в общ размер на 52 917 732 киловатчаса. От тях в ЕРМ за същия период са отдадени 51 966 000 киловат часа при среден процент на загубите при преноса от 2.02 %. Съдът кредитира заключението на комплексната съдебна експертиза, която съдът кредитира изцяло. Съобразно данните в таблица 2 от експертизата произведената и отдадените в ЕРМ електроенергия за този период е продадена и доставена на „Енерго Про Продажби“ на цена в общ размер на 11 761 898.84лв. с ДДС, които са платени от „Енерго Про Продажби“.
За определяне на количеството електроенергия, която ВяЕЦ М. Запад би произвела и продала на „Енерго Про Продажби“ АД по делото е приета съдебно-метеорологична експертиза, която като обективно и компетентно дадена, съдът кредитира изцяло. Въз основа на предоставени данни от трето неучастващо в производството лице „ВГ-2“ ЕООД и на данни от системата Вестас Скада на ВяЕЦ М. Запад експертът определя коефициенти на корелация между скоростта на вятъра при ветрогенераторите на третото лице и генераторите от вятърен парк М. Запад за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. При данни за скоростта на вятъра от третото лице за периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. и използвайки определените коефициенти на корелация експертът е определил в достатъчно добра степен на сигурност /определена в експертизата като „в първо приближение достатъчно добър резултат“/ скоростта на вятъра в района на вятърен парк М. Запад за същия период.
Въз основа на данните за скоростта на вятъра, определени в съдебно-метеорологичната експертиза, комплексната експертиза е определила теоретично възможното количество произведена електроенергия за периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. при производствена мощност от 16 Мега вата – 5 523 324 киловатчаса и съобразно преференциалната цена, определена от ДКЕВР към този момент, стойността на продадената електроенергия, която би получило дружеството за това количество електроенергия е в размер на сумата 1 237 711.43лв. с ДДС. До този размер претенцията на ищеца е доказан и искът следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 2 373 076лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно данните на вятъра, генерирани от сървъра на ВяЕЦ М. Запад за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. възможното производство на електроенергия над ограничението от 8 Мега вата е в размер на 11 711 981 киловатчаса, намалено със средния процент на загубите, възможното количество електроенергия, което да бъде отдадено в ЕРМ е в размер на 11 475 399 киловат часа. Сумата, която би била получена като стойност на възможно отдадената електроенергия над ограничението от 8 Мега вата за същия период съобразно определените от ДКЕВР преференциални цени е в размер на сумата 2 602 282.80лв. с ДДС. Поради което и предявеният иск за обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи поради неизпълнение на задължение на ЕРП да постави под напрежение в договорения максимален размер от 16 Мега вата, за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. е доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
С оглед уважаване на главните искове за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор за присъединяване съдът не разглеждане предявените в отношение на евентуалност искове за обезщетение за преддоговорна отговорност.
По исковете за сумата
1 136 834лв., претендирана като обезщетение за претърпени вреди –
пропуснати ползи в резултат на противоправно
ограничаване под 8 МВт на подаваната от ВяЕЦ М. – Запад към електроразпределителната мрежа
електрическа енергия или пълното
изключване на генераторите на ВяЕЦ М. – Запад от
разпределителната мрежа от страна на оперативния персонал на специализираните
диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД в периода от 27.1.2010г. до
31.07.2012г., която сума съставлява преференциалната цена, определена от ДКЕВР за
електрическа енергия в допълнение към реално произведената електрическа
енергия, ако мощността на централата не беше допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно изключвана за периода от 27.10.2010г. до
31.07.2012г., съдът намира следното:
Не е оспорено изрично от ответника фактическото ограничаване на
производството на електрическа енергия от ВяЕЦ на
ищеца под 8 Мега Вата за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. при диспечирането на централата.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира, се установява, че в периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г.
оперативният персонал на специализирано диспечерско звено на ЕРП, което
осъществява оперативното управление на ЕРМ в района на КаВ.
е подавало диспечерски нареждания за ограничаване под 8 Мета Вата на подаваната
от ВяЕЦ М. Запад електрическа енергия към ЕРМ.
Нарежданията са подавани до диспечерите на „О енд М Симонсфелд“
като обща мощност за диспечираните от тях ветрови паркове, а те разпределят ограниченията на
мощностите между отделните ВяЕЦ. Източниците за данни
за датата, точната продължителност на ограничаването и мощността, на която
работи ВяЕЦ М. Запад през периода на съответното
ограничение са три: данните, генерирани от сървъра на Вестас
Скада, в който се описва и причината за съответното
ограничение; данните от оперативните дневници на ответното дружество, в което
ръчно се описват подадените указания и предприети действия по ограничаване на
производството и бланките на зададените ограничения от ТДУ Изток на ЕСО.
Посочено е от експертите, че констатирани несъответствия в датата и
времетраенето на спирането, в тези три източника са в допустими граници пред
вид съществуващия субективен фактор и необходимото време за отдаване, приемане
и отбелязване на разпорежданията и съответните действия. Като причина за
спирането в системата „Скада” е посочено „ограничение на мощността в Мвт по искане на диспечер на Е.ОН”. В съответните записи на
„Е.ОН България Мрежи” АД като причина за спирането е посочено „ограничение на
мощността в Мвт по искане на диспечер ТДУ”.
Посочено е от вещите лица, че не са налице самостоятелни оперативни
разпореждания на дежурния персонал на ответника за ограничаване на
производството на конкретната ВяЕЦ. Нарежданията са
дадени от диспечера на „Е.ОН България Мрежи” към диспечерите на ветрогенераторния парк, част от който е процесната
ВяЕЦ по мобилната мрежа. Начина на получаване на
нарежданията е установен и от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите Огнян Д. У., началник на отдел „Управление на
Мрежата – В.“, който отговаря за оперативното управление на ЕРМ и К.М.Г. –
технически мениджър на „О енд М Симонсфелд“, преки и
непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и
кредитирани от съда. И двамата свидетели се занимават пряко с даване на
разпорежданията за ограничение – служителят на „Енерго
Про“, а вторият свидетел е диспечерът фактически
спирал производството на електроенергия от ветрогенераторите.
Свидетелят У. сочи, че техните разпореждания за ограничения са след получено
разпореждане от ТДУ Изток на ЕСО като разпореждането се дава за общо ограничаване
на мощност и никога до ограничаване на конкретен производител. Изборът за това
кой производител конкретно да бъде ограничен е на диспечерите на вятърния парк.
След включването на електрическия
генератор в паралел към електрическата мрежа, той става част от
електроенергийната система, която функционира в общ режим на работа и с
непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия. Осигуряването на сигурно, безопасно и
ефективно функциониране на електроенергийната система, както и на общия баланс
между производството и потреблението на електрическата енергия се осъществява
от електроенергийния системен оператор. Разпорежданията на оператора на
електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му от ЗЕ
задължения са задължителни за операторите на разпределителната мрежа и за
производителите на електрическа енергия и за потребителите на електрическа
енергия, присъединени към преносната мрежа на основание чл.109 от ЗЕ. Поради
което и с оглед установеното от съдебно-техническата експертиза и гласните
доказателства, съдът намира, че ограниченията на мощността, разпоредени
от диспечерите на ответното дружество са в изпълнение на нареждания, дадени от
енергийния системен оператор, поради което са задължителни за страните по
делото на основание чл.109 от ЗЕ, като част от електроенергийната система. И
именно поради стройната субординационна управленска система на
електроенергийната система и това, че служителите на електроразпределителното
дружество са изпълнявали нареждания на ЕСО, които са задължителни, не може да
бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за разпоредено
от негова страна ограничение в мощността, на произвежданата от ветрогенераторния парк електроенергия.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че иск за сумата 1 136 834лв., претендирана като обезщетение
за претърпени вреди – пропуснати ползи в резултат на противоправно
ограничаване под 8 МВт на подаваната от ВяЕЦ М. – Запад към електроразпределителната мрежа електрическа
енергия или пълното изключване на
генераторите на ВяЕЦ М. – Запад от разпределителната
мрежа от страна на оперативния персонал на специализираните диспечерски звена
на „Енерго-Про Мрежи” АД в периода от 27.1.2010г. до 31.07.2012г. е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. С оглед неговата неоснователност и акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за вреди от забава в плащането следва да
бъде отхвърлен и искът за лихви по чл.86 от ЗЗД.
По възражението за прихващане с цени за
достъп:
Съдът намира, че по делото остава
недоказано твърдението за съществуване на насрещно вземане на ответното
дружество, представляващо цена на достъп.
Не е спорно между страните, че за процесния
период между тях няма писмен договор за уреждане на взаимоотношенията във
връзка с предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа,
собственост на енергийното предприятие, вследствие на проведена законосъобразно
процедура по присъединяване на обект на производителя – ищец към електроразпределителната
мрежа, собственост на ответното дружество.
Нормата на чл.84 ал.2 от ЗЕ, задължаваща производителите на
електрическа енергия да сключват договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа или оператора на
електроразпределителната мрежа, в които да уреждат правата и задълженията на
страните във връзка с диспечирането, предоставянето
на студен резерв и допълните услуги е в сила от 17.07.2012г., а процесния период, за който се претендира цена за достъп на
производител е от 01.01.2011г. до 30.06.2012г. Писменият
договор за достъп е регламентиран и в Правилата за търговия с електрическа
енергия /и в двете редакции действала към процесния
период и към настоящия момент/.
Този договор се сключва между разпределителното предприятие от една страна
и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа от друга.
Елемент на този договор е цената за достъп. Тази цена, като насрещна престация за предоставяне на услугата достъп до мрежа има
икономическа основа в разходите, които електроразпределителното дружество прави
за ползване на мрежата от участниците на пазара на енергия, вследствие на
присъединяването им към електроразпределителната мрежа. ДКЕВР в рамките на
предоставените и от ЗЕ правомощия утвърждава размера на тази цена. Цената е регулирана
по смисъла на ЗЕ, като се утвърждава от регулаторния орган и е дължима от
производителите, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие
съгласно чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
С оглед правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВ с решение №
Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп
до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат
заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С
различни съдебни решения състави на ВАС са отменили решение Ц-33 от
14.09.2012г. в обжалваните части, сред които и тази, определяща временни цени
за достъп до електроразпределителната мрежа за производители от възобновяеми източници.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че за периода от 01.01.2011г. до 30.06.2012г. ищецът като производител на
електрическа енергия не дължи цена за достъп, поради което и възражението за
прихващане е неоснователно. Съдът не кредитира извършените изчисления от комлексната съдебна експертиза по задачи 30 и 31 доколкото
цената е изчислявана по цени, приложими за потребители на електрическа енергия,
а не за производители.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
направеното искане в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, а именно сумата
210 607.69лв., представляваща държавна такса, възнаграждение за вещи лица
и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
направеното искане в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, а именно сумата 64 707.21лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Хаос Инвест“ ЕАД със седалище гр.С., ЕИК ********* срещу „Енерго Про
Мрежи” АД със седалище гр.В., ЕИК ********* за реално изпълнение на задължение на „Енерго-Про Мрежи” АД
по договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № ДУА-173/11.02.2008г.-3011ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009г. от
08.04.2009г., изменен с анекс от 14.12.2009г. да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа пълната инсталирана мощност до 16 МВт на вятърна електрическа централа,
изградена в поземлени имоти с кадастрални номера №№ 013157 в землището на с.М.
и №№ 024024, 0240025, 013043, 013048, 013051, 024027, 024031 в землището на с.В.,
собственост на „Хаос Инвест” ЕАД.
ОСЪЖДА „Енерго
– Про Мрежи“ АД със седалище гр.В., адрес на
управление гр.В., бул.“***, ЕИК *********, да заплати на „Хаос Инвест“ ЕАД със седалище гр.С., ЕИК *********, сумите както
следва:
сумата 1 237 711лв. /един
милион двеста тридесет и седем хиляди седемстотин и единадесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на преференциалната
цена, определена от ДКЕВР за
електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е
могла да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от 10.06.2010г.,
когато задължението за присъединяване е станало изискуемо, до 11.10.2010г.,
когато ВяЕЦ М. – Запад е присъединена за 8 МВт, претърпени в резултат на забавата на ответното
дружество да присъедини ВяЕЦ М. – Запад с инсталирана
мощност от 16 МВТ в сроковете, предвидени в договора за присъединяване;
сумата 2 191 144лв. /два
милиона сто деветдесет и една хиляди сто четиридесет и четири лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за електрическа енергия, която ВяЕЦ М. – Запад е могла да отдаде в
електроразпределителната мрежа при производствена мощност от 8 МВт в допълнение към присъединената мощност 8 МВТ за
периода от 27.10.2010г., когато ВяЕЦ М. – Запад
започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г., претърпени в резултат на
неизпълнение за задължението на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ М. – Запад към електроразпределителната мрежа с
договорената инсталирана мощност от 16 МВт.
ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.09.2012г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 210 607.69лв.
/двеста и десет хиляди шестстотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Хаос Инвест“ ЕАД със седалище гр.С., ЕИК ********* срещу „Енерго Про
Мрежи” АД със седалище гр.В., ЕИК *********
за сумите както следва:
за сумата 1 136 834лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи в резултат
на противоправно ограничаване под 8 МВт на подаваната от ВяЕЦ М. –
Запад към електроразпределителната мрежа електрическа енергия или пълното изключване на генераторите на ВяЕЦ М. – Запад от разпределителната мрежа от страна на
оперативния персонал на специализираните диспечерски звена на „Енерго-Про
Мрежи” АД в периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г., която сума представлява
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за електрическа енергия в допълнение
към реално произведената електрическа енергия, ако мощността на централата не
беше допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно
изключвана за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. ;
и за сумата 133 787лв.,
претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на сумата
1 136 834лв. за периода от началото на месеца, следващ съответния
месечен период, за който се отнасят вредите до 08.08.2012г.;
ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Хаос Инвест“
ЕАД със седалище гр.С., адрес на управление гр.С., бул.***, ЕИК *********, да
заплати на „Енерго Про Мрежи” АД със седалище гр.В., ЕИК *********, сумата 64 707.21лв. /шестдесет и
четири хиляди седемстотин и седем лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: