№ 18983
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110157149 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищеца А. С. П., заместен в
производството от своя наследник по закон С. А. П., против ответниците И. К. С., В. И. Д.,
П. К. С., К. И. Д. /заместен след смъртта си в хода на производството от своите наследници
по закон – Ж. И. Д., К. Д. и П. К. Д./, и В. Д. П. /заместен, след смъртта си в хода на
производството от своите наследници по закон – И. В. П., Д. В. Д., А. В. Д. и И. С. Д./, иск с
правно основание чл.34 от ЗС вр. чл.69 от ЗН, с искане да бъде допусната делба между
страните на следния съсобствен между тях недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град София, ул. "***", старо име "***" в
жилищен блок№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ от 53,46кв.м. с прилежащо избено помещение с полезна
площ 5,36кв.м. с 8,645% ид. ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж
върху терена при граници за жилището: на изток зелена площ, на запад-ап.№ ***, на север-
апартамент № ***, на юг-улица, отгоре-покрив, отдолу- апартамент на семейство Д., и при
граници за избеното помещение: на изток стълбище, на запад-коридор, на север-избено
помещение на сем. С., на юг-коридор, съгл. Н.А.№ ***, издаден от нотариус Е. И.а с р-н на
действие РС-София, а съгласно кадастрална схема №***/11.04.13г. е със следното описание-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед ***/02.11.11г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота:
гр. София, общ. ***, област София, кв. "***", ул. "***"№ ***, бл.№ ***, ет. ***, ап. ***,
находящ се в сграда№ 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение:
жилище, апартамент на едно ниво с площ по документ 53,46 кв.м. при съседни
самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж ***.1.11; ***.1.9 под обекта-***.1.6; над
обекта- няма, прилежащи части: избено помещение 5,36 кв.м. и 8,645 % ид.ч. от сградата,
съгласно схемата, при квоти от 5/6 ид. части за ищеца А. П. /след смъртта му С. П./, и 1/6
ид. част общо за ответниците или по 1/30 ид.ч. за всеки от първоначалните петима
1
ответника: В. И. Д. - 1/30 ид.ч.; за К. И. Д. - 1/30ид.ч.; за П. К. С. – 1/30 ид.ч.; за И. К. С. -
1/30 ид.ч. и за В. Д. П. – 1/30 ид.ч.
В исковата молба ищецът А. П. твърди, че на 19.01.2011г. е починал П. Д. П., съпруг на
леля му В. Б. П.. Сочи, че по време на брака си, леля му В. и съпруга й П., на 15.07.1991г.,
са придобили в режим на СИО описания по-горе недвижим имот, чиято делба се
иска.Твърди също, че тъй като двамата нямали деца от брака си, към наследяване били
призовани освен преживялата съпруга – В. П., още братята, сестрите, и техните низходящи,
на починалия П. П., а именно: низходящите наследници на брат му И. Д. П. – В. И. Д. и К.
И. Д.; низходящите на сестра му Т. Д. Н. - П. К. С. и И. К. С., както и брат му В. Д. П..
С исковата молба ищецът поддържа, че през същата 2011 година, на 23.11.2011 г., леля
му В. го дарила със собствените си 5/6 идеални части от горепосочения недвижим имот.
Ищецът твърди, че са водени разговори с ответниците, но до момента не са постигнали
съгласие за доброволно, извънсъдебно прекратяване на съсобствеността върху недвижимия
имот, поради което за него е налице правен интерес от търсената съдебна делба.
По делото е постъпил отговор от ответника В. Д. П. в срока по чл. 131 от ГПК,
поддържан от наследниците му, конституирани в производството след неговата смърт, с
който по същество се оспорва предявения иск за делба, в частта относно квотите на
съделителите. Твърди, че между В. Б. П. и П. Д. П. не е имало сключен законен граждански
брак, поради което и В. П. не е била собственик на 5/6 ид. ч. от процесния имот, с колкото се
е разпоредила в полза на ищеца по делото, посредством извършеното в негова полза,
дарение. Оспорва дарението, обективирано в представения към исковата молба нотариален
акт, с доводи, че същото не е прехвърлило права в посочения в исковата молба, обем от 5/6
ид.ч., в полза на ищеца П..
В депозирания по делото писмен отговор от ответника И. К. С. последният оспорва
посочените от ищеца квоти в съсобствеността с идентични като ответника В. П. възражения,
а именно, че между неговия праводател П. П. и наследодателката на ищеца - В. П., е нямало
сключен законен граждански брак, поради което и придобития от тях недвижим имот през
1991 г., е бил в обикновена съсобственост, при равни дялове от по ½ ид.ч. за всеки от
купувачите.
Ответниците К. И. Д. и П. К. С., в указания срок не подават отговор на исковата молба
и не вземат становище по иска. Конституираните в хода на настоящото производство, на
мястото на починалия К. Д., негови наследници – Ж. Д., К. Д. и П. Д., чрез пълномощника
си адв. П., призовани редовно за участие в открито съдебно заседание, в хода по същество не
изразяват становище по допускане на делбата.
Ответникът В. И. Д., чрез назначения му по реда на чл. 48, ал.2, ГПК особен
представител - адв. Г. С., в депозиран по делото отговор изразява становище, че между
страните следва да се допусне делбата на процесния имот, но при квоти по закон и при
съблюдаване режим на разделност между П. П. и В. П., съобразно доказателствата по
делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетия по делото като доказателство Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 15.07.1991 г. /приложен на л.3 от ГД № 21918/2013 г. по
описа на СРС/ П. Д. П. и В. Б. П. са закупили процесния АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се
в жилищна сграда – блок ***, вход ***, ет. *** построен върху държавна земя и състоящ се
от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със ЗП от 53,46 кв.м. и прилежащото му
избено помещение с полезна площ от 5,36 кв.м. и 8,645 % идеални части от общите части на
сградата и също толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавната земя, върху която е
построена сградата.
2
През 2011 г., на 19.01. починал П. Д. П., като за негови наследници по закон, видно от
удостоверение за наследници /на л.6/ били посочени В. Б. П., като преживяла съпруга, В. Д.
П. – брат, и низходящите на починалия брат И. Д. П. - В. И. Д. и К. И. Д., както и
низходящите на починалата му сестра Т. Д. Н. – П. К. С. и И. К. С..
На 23.11.2011 г., В. П., дарила на своя племенник А. С. П. /първоначалния ищец в
производството/ 5/6 ид.ч. от процесния апартамент № ***, съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № ***/23.11.2011 г. /приложен на
л.4 от делото/.
Във връзка с правилно определяне квотите на съделителите и заявените от ответниците
възражения, по делото е прието като доказателство свидетелство за венчание *** от
19.05.1946 г., издадено от *** /приложено на л.128 от делото/, съгласно което П. П. и В. Б.
В., са бил венчани от свещеник К.П., в *** в гр. ***. В представеното свидетелство, не се
съдържат данни за извършен преди това граждански брак между лицата. По делото не са
събрани други доказателства, установяващи сключване на граждански брак между П. П. и В.
Б. П.. По делото не са събрани доказателства и откога и по какъв ред, В. В. /имена при
венчавката през 1946 г./ е започнала да се именува с фамилно име „П.“.
По делото е прието Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено от
Столична община, район „***“ /на л.129/ съгласно което П. Д. П. към датата на смъртта си е
бил женен за В. Б. П., посочена като негова съпруга. Няма данни, въз основа на вписванията
от кои Регистри за населението, е било издадено посоченото удостоверение.
Същевременно, от приложеното към ОИМ на В. П., писмо от Община *** /прието на
л.45 от делото/ се установява, че в Регистрите за гражданските бракове, водени от Община
***, няма данни за сключен такъв през 1946 г. между лицата П. Д. П. и В. Б. В..
В хода на производството, на мястото на починалия ответник В. Д. П. е бил
конституиран пред СГС, неговия внук И. С. Д., по право на заместване на починалия преди
наследодателя негов пряк наследник С. В. Д.. Видно от приетото пред СГС съдебно
удостоверение от Районен съд – *** /на л.67/И. С. Д. се е отказал от наследството на своя
баща С. В. Д., който отказ е бил вписан в Особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН, водена от
РС-***. Този отказ, съгласно дадените указания от въззивния съд в решение №
263532/31.05.2021 г., по в.гр.д. № 5376/2019 г. по описа на СГС, следва да се съобрази от
СРС, при постановяване на решението по допускане на делбата, в хода на настоящото
производство.
Други относими към релевантните в тази фаза на производството въпроси относно
между кои лица, при какви квоти и за кои имоти е налице съсобственост, която подлежи на
прекратяване, по делото не са събрани.
При тази установеност от фактическа страна, съдът достигна до следите правни
изводи:
Основния спорен между страните въпрос по делото касае квотите на съделителите,
като същия е повдигнат от ответниците в производството, с възражението, че между техния
наследодател П. П. и наследодателката на ищеца В. П., не е имало сключен граждански
брак, въпреки че към 1946 г. е била в сила вече Наредбата-закон за гражданския брак / Обн.,
ДВ, бр. 108 от 12.05.1945 г., в сила от 28.05.1945 г., попр., бр. 111 от 16.05.1945 г., отм., бр. 182 от 9.08.1949 г., в сила от
10.09.1949 г./ въздигаща единствено граждански брак във валиден източник на правата и
задълженията, които законите свързват с брака, включително законовият режим на общност
по отношение на имуществените отношения, в какъвто се твърди от ищеца да е придобит
процесния недвижим имот при закупуването му през 1991 г.
В производството не се събраха доказателства, които да сочат, че между съпрузите П.
3
П. и В. П. действително е имало сключен освен църковен брак и граждански такъв. Няма
спор, че от 28.05.1945 г., т.е. преди датата на църковния брак, сключен между П. П. и В. В., в
България е налице нормативна уредба, съгласно която /виж чл.1 от Наредба-закон за
гражданския брак/ „само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този
закон, поражда правата и задълженията, които законите свързват с брака“.
Съгласно чл.15 от Наредбата-закон за гражданския брак „при съставянето на акта за
женитба жената заявява, ще запази ли и след брака своето име, ще носи ли името на
мъжа си, или пък ще прибавя последното към своето име“. Въпреки, че както бе посочено
по-горе по делото са налице множество документи, приети като доказателства, че до
смъртта си В. Б. В. /по рождение/ се е именувала с фамилното име „П.“ на мъжа си, което е
индиция, че евентуално е имало сключен и граждански брак помежду им, освен църковния,
в производството не се събраха преки доказателства за сключен такъв граждански брак
между П. П. и В. П..
Съдът намира, че единствено актът за сключен граждански брак, съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му, като официален свидетелстващ документ, се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него обстоятелства по см. на
чл. 179, ал. 1 ГПК.
Представените по делото удостоверение за наследници и удостоверение за родствени
връзки, с посочване в тях като наследник на П. П. на лицето В. Б., в качеството й на
„преживяла съпруга“ не водят до извод, че същите са се намирали в законен брак към датата
на придобИ.е на имота, оттам - че същият е придобит в режим на СИО.
С оглед анализираните по-горе и събрани в производството писмени доказателства,
съдът счита, че ищецът, чиято бе доказателствената тежест за това, с оглед изложените в
исковата му молба твърдения и заявените от ответниците възражения, не представи Акт за
женитба между П. П. /наследодател на ответниците/ и В. Б. /наследодател на ищеца/.
Представеното по делото доказателство - свидетелство за венчание за сключен през 1946 г.
църковен брак между двамата, няма последиците на граждански брак и не създава режим на
СИО към 1991 г., когато е придобит процесния апартамент от П. и В.. Към тази дата е
действал вече СК от 1985 г., предвиждащ, че вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити, т.е. т.нар. СИО /чл.19 от СК/.
Липсата на акт, удостоверяващ брака между наследодателите на страните, обаче води
до извода, че не е налице режим на СИО при придобИ.е на процесния имот, защото липсва
брачна връзка между П. П. и В. П., която да е удостоверена с надлежен акт, а оттам и че
квотите на страните в съсобствеността са различни. Законът изрично е предвидил конкретни
документи, които се съставят при сключване на брак, за да е той действителен, както и за
доказване на съществуването му, като такива по делото не бяха представени.
В практиката си ВКС застъпва тезата, че когато наличието на брак на наследодателя
или между двама наследодатели, наред с други юридически факти (например
прехвърлителна сделка от преживелия, както е в случая по настоящото дело) води до по-
голям дял в съсобствеността или до друго по-благоприятно положение на някой от
наследниците, в сравнение с останалите такива, в тези случаи при спор за съществуването на
съответното вещно, облигационно, наследствено или друго имуществено субективно
гражданско право или за неговия обем, респ. за правопораждащите го факти, един от които е
брак на наследодателя или между двама наследодатели, е допустимо този спор да бъде
решен в рамките на исково производство, каквото се явява и настоящото делбено такова. В
него сключването и съществуването на брака следва да се доказва на общо основание,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилата за
4
допустимите в конкретния случай доказателствени средства, като това важи и в случаите,
когато съставеният акт за граждански брак или акт за женитба е бил изгубен или унищожен,
като ако това е станало не по вина на страната, която се домогва да докаже сключването на
брака, то съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК в този случаи биха били допустими и свидетелски
показания – така напр. Решение № 460 от 15.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 912/2011 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев.
Такова доказване в настоящото производство не бе проведено от страна на ищеца,
поради което съдът приема, че между П. Д. П. и В. Б. В. /П./ не е имало сключен валиден
граждански брак към 1991 г., когато са придобили възмездно, чрез договор за покупко-
продажба по НДИ, процесния апартамент № ***, от което следва, че същите са придобили
собствеността върху имота като обикновена съсобственост, при равни права, от по ½ ид.ч.
Липсата на сключен граждански брак между двамата води до извод, че същите не се
наследяват един друг след смъртта си, тъй като нямат качеството на законни съпрузи.
Включването на В. П. като наследник в удостоверението за наследници на П. П., не създава
право на наследяване, респ. качество на наследник на П.. Следователно, при открИ.е на
наследството на П. П., неговата ½ ид.ч. от процесния апартамент следва да се наследи
единствено от неговите наследници по закон, които при липса на деца и преживели съпруг и
родители, се явяват неговите братя и сестри, и техните низходящи.
С оглед изложеното съдът приема, че към датата на придобИ.е на апартамента -
15.07.1991година, В. Б. и П. Д. са придобили по ½ ид.ч. от същия.
В този случай, В. П., като притежаваща само ½ ид.ч. от имота по силата на сключената
придобивна сделка през 1991 г. съответно не е могла да прехвърли на ищеца 5/6 ид.ч. от
имота /каквито се установява по делото, че не е притежавала/, а единствено е могла да му
дари собствената си ½ ид.ч. от същия. ВКС е последователен в практиката си, че дарението
на чужда вещ, аналогично на продажбата на чужда вещ, не е нищожен договор, но подобна
сделка няма прехвърлителен ефект в полза на преобретателя, доколкото никой не може да
прехвърли права, които не притежава. В случая, В. П., не е прехвърлила на ищеца А. П. 5/6
ид.ч. от процесния апартамент, тъй като същата е притежавала към датата на дарението,
само ½ ид.ч. от имота.
При това положение ищецът по делото се легитимира посредством представения
договор за дарение, като собственик само на ½ ид.ч. по отношение на делбения имот,
колкото се установи да е притежавала неговата праводателка В. Б., към датата на
имущественото разпореждане.
Останалата 1/2 ид.ч. е наследена от ответниците по делото, като наследници на П. П. и
следва да се разпредели между тях по колена, а именно при квоти от:
1/6 ид.ч. за В. Д. П. /брат/ - заместен в производството от своите наследници по закон –
И. В. П., Д. В. Д., А. В. Д. и И. С. Д., които наследяват по 1/24 ид.ч. всеки. Отказът от
наследството на С. В. Д., заявен от сина му И. С. Д., в случая не се отразява върху квотите
на съделителите, по арг. на противното основание, от разп. на чл.57 от ЗН, съгласно която
наследникът може да приеме наследството на общия наследодател /в случая на дядото на И.
С. Д. – В. Д. П., починал на 17.12.2017 г./ въпреки, че се е отказал от наследството на прекия
си наследодател /баща му С. В. Д., открито по-рано, на 16.09.2011 г./.
1/6 ид.ч. за наследниците на починалия брат на П. П. - И. Д. П., или по 1/12 ид.ч. за В.
И. Д. и К. И. Д. /също заместен в производството от неговите наследници по закон – Ж. И.
Д., К. Д. и П. К. Д., като всеки от тях получава по 1/36 ид.ч./ и
1/6 ид.ч. за наследниците на починалата сестра на П. П. - Т. Д. Н. – П. К. С. и И. К. С.,
като всеки от тях наследява по 1/12 ид.ч. от имота.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
5
делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради
което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствения
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град София, ул.
"***", старо име "***" в жилищен блок№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 53,46кв.м. с прилежащо
избено помещение с полезна площ 5,36кв.м. с 8,645% ид. ч. от общите части на сградата и
толкова от правото на строеж върху терена, подробно описан в исковата молба и по-горе в
настоящото решение, се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като
делбата следва да се допусне между страните по делото, които се явяват съсобственици на
процесния недвижим имот, при установените по-горе квоти по закон.
С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл. 34 ал.1 от ЗС,
във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между А. С. П., ЕГН ********** от ***, заместен в производството от
наследника си по закон С. А. П., с ЕГН **********, И. К. С., ЕГН ********** от гр. ***,
***; В. И. Д., ЕГН ********** от ***; П. К. С., с ЕГН ********** от ***; К. И. Д., ЕГН
********** от ***, заместен в производството от своите наследници по закон Ж.а И. Д., с
ЕГН **********, П. К. Д., с ЕГН ********** и К. Д., родена на *** г., В. Д. П., с ЕГН
********** от ***№ ***, заместен в производството от наследниците му по закон И. В. П., с
ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ***; Д. В. Д., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в
***; А. В. Д., с ЕГН ********** с адрес в *** и И. С. Д., с ЕГН ********** с адрес за
призоваване в ***, на следния съсобствен между тях недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ ***, находящ се в град София, ул. "***"*** старо име "***" в жилищен блок***, вх. ***,
ет. ***, ап. ***, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ
от 53,46кв.м. с прилежащо избено помещение с полезна площ5,36кв.м. с 8,645% ид. ч. от
общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху терена при граници за
жилището: на изток зелена площ, на запад-ап.№ ***, на север-апартамент № ***, на юг-
улица, отгоре-покрив, отдолу- апартамент на семейство Д., и при граници за избеното
помещение: на изток стълбище, на запад-коридор, на север-избено помещение на сем.
Стоянови, на юг-коридор, съгл. НА№***, издаден от нот. Е. И.а с р-н на действие РС-София,
а съгласно кадастрална схема №***/11.04.13г., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед ***/02.11.11г. на изп. директор на АГКК , с адрес на имота: гр. София, общ. ***,
област София, кв. "***", ул. "***"*** бл.***, ет. ***, ап. ***, находящ се в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент на едно
ниво с площ по документ 53,46кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж-***.1.11; ***.1.9 под обекта-***.1.6; над обекта-:няма, прилежащи части: избено
помещение 5,36кв.м. и 8,645% ид.ч. от сградата , съгласно схемата, при квоти от:
36/72 ид.ч. за ищеца С. А. П., с ЕГН **********, заместил в производството
наследодателя си А. С. П., ЕГН *********, починал на 10.11.2020 г.
3/72 ид.ч. за И. В. П., с ЕГН **********, заместила в производството наследодателя
си В. Д. П., починал на 17.12.2017 г.
3/72 ид.ч. за Д. В. Д., с ЕГН **********, заместил в производството наследодателя си
В. Д. П., починал на 17.12.2017 г.
3/72 ид.ч. за А. В. Д., с ЕГН ********** заместил в производството наследодателя си
В. Д. П., починал на 17.12.2017 г.;
3/72 ид.ч. за И. С. Д., с ЕГН ********** заместил в производството наследодателя си
6
В. Д. П., починал на 17.12.2017 г.
6/72 ид.ч. за П. К. С., с ЕГН **********
6/72 ид.ч. за И. К. С., с ЕГН **********
6/72 ид.ч. за В. И. Д., сЕГН **********
2/72 ид.ч. за Ж.а И. Д., с ЕГН **********
2/72 ид.ч. за П. К. Д., с ЕГН **********
2/72 ид.ч. за К. Д., родена на *** г.,
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщаването му на страните, чрез връчване на препис
от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7