МОТИВИ
към ПРИСЪДА № ….../25.01.2011 г.,
постановена
по НОХД № 4877/2010 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт
на прокурор при БРП, с който против подсъдимите П.И.П. с ЕГН ********** и И.Т.К.
с ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за това, че на 22.10.2010 г., в град Бургас, в
съучастие помежду си като съизвършители, след предварителен сговор в
немаловажен случай, и чрез използване на технически средства - 2 бр. метални
шперца - фабрично произведени, американско производство; секретен метален ключ
с изпилен нарез и ляв канал на стеблото с надпис “Errebi” и секретен метален ключ с изпилен нарез и десен канал на стеблото с
надпис “KL”, отнели чужди движими вещи -
преносим компютър “Хюлет Пакард Компак” (“HP Compaq”), модел “6730s Т3400 15.4”, ведно с чанта и адаптер за него, на обща
стойност 440 лева, от владението на П.Х.Т. с ЕГН **********, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвоят, като П.И.П. е извършил кражбата при
условията на опасен рецидив, а И.Т.К. е извършил кражбата при условията на
повторност и в немаловажен случай – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29,
ал. 1, б. “а” и б. “б” НК - за П.И.П. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК - за И.Т.К..
В хода на съдебното
производство представителят на БРП поддържа обвинението против подсъдимите П. и
К., считайки същото за безспорно доказано, ангажира допълнителни доказателства
и пледира за налагане на подсъдимите на наказания при условията на чл. 54 НК и
при превес на отегчаващи отговорността им обстоятелства, а именно – на подс.
Планиницов наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 години при определен
първоначален “строг” режим, и на подс. К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от 6 години при определен първоначален “строг” режим.
Защитниците на подсъдимите
П. и К. не ангажират доказателства и молят за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подс. Планицов, поради недоказаност на обвинението против
последния по безспорен и категоричен начин, както и молят за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подс. К., но по по-леката правна
квалификация – тази по основния състав на чл. 194, ал. 1 НК или при условията
на евентуалност - за признаване на подс. К. за виновен по повдигнатото му
обвинение за квалифицирана кражба, но за определяне на наказание на последния
по това обвинение при условията чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 4 месеца при определен първоначален “строг” режим.
Подс. П. се
присъединява изцяло към изложеното от защитниците му, моли за оправдателна
присъда и не ангажира доказателства.
Подс. К. също се
присъединява изцяло към изложеното от защитниците му, моли за осъдителна
присъда, но по по-леката правна квалификация или евентуално – за осъдителна
присъда по правната квалификация по обвинителния акт, но за определяне на
наказание по тази квалификация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като
също не ангажира доказателства.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. П.И.П. е роден на *** ***, живущ *** и е българин, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен.
Подс. И.Т.К. е роден на *** ***, живущ *** и е българин, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен.
Подсъдимите П. и К. се познавали добре от много години – както от квартала,
в който и двамата живеели, така и от интензивната задружна престъпна дейност
помежду им – през 2001 г. и през 2006 г. двамата в съучастие помежду си и/или с
трети лица извършили множество взломни кражби, за което били осъдени по
ДЧНД № 295/2001 г. на РС – Русе, ДЧНД № 328/2001 г. на РС – Русе, ДЧНД №
333/2001 г. на РС – Русе, ДНЧД № 335/2001 г. на РС – Русе, ДНЧД № 343/2001 г.
на РС – Русе, ДНЧД № 344/2001 г. на РС – Русе и НОХД № 223/2006 г. на РС –
Кърджали, като им били наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Впоследствие – с
определение по НЧД № 3595/2005 г. на РС – Русе, в сила от 06.12.2005 г. подс. К.
бил реабилитиран по част от посочените по-горе негови осъждания – тези на РС –
Русе. По осъждането им по НОХД № 223/2006 г. на РС – Кърджали, в сила от
13.04.2006 г., на подс. Планицов било наложено ефективно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от една година, което е било изтърпяно от последния в периода
17.03.2006 г. – 21.02.2007 г., а на подс. К. – наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66,
ал. 1 НК е било отложено за срок от четири години.
Освен така посочените по-горе осъждания, подс. П.
е осъждан за
извършени от него взломни кражби и по НОХД № 22/1990 г. на РС - Бургас, НОХД №
290/1990 г. на РС - Бургас, НОХД № 136/1993 г. на РС - Бургас, НОХД № 298/1999
г. на РС - Бургас, НОХД № 100/2000 г. на РС - Бургас, ДЧНД № 294/2001 г. на РС
– Русе, НОХД № 1096/2007 г. на РС – Казанлък и НОХД № 2175/2008 г. на РС –
Ямбол, като по последното от посочените осъждания му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от една година, което е било изтърпяно от Планицов в периода
30.12.2008 г. – 24.08.2009 г.
През м. 10/2010 г. подсъдимите П. ***, като отново решили да извършат
заедно взломна кражба. Като обект на бъдещата кражба, подсъдимите набелязали
адвокатската кантора на свид. П.Х. ***, стая № 6. За целта двамата подсъдими се
снабдили с два чифта петопръстни ръкавици “Kapriol” - гумирани в областта на дланите и пръстите, с два метални шперца - фабрично произведени, американско
производство, със секретен метален ключ с изпилени нарез и ляв канал на
стеблото - с надпис “ERREBI”, и със секретен метален ключ с изпилени нарез и
десен канал на стеблото - с надпис “KL”.
В изпълнение на предварително взетото от тях решение да извършат кражба, на
22.10.2010 г. преди обяд подсъдимите П. и К. се придвижили от к-с “Лазур” до
центъра на града с автомобил марка “Фиат Типо” с рег. № А 5165 АТ, който бил собственост
на съпругата на подс. П. и бил управляван от последния, и го паркирали на ул. “Цариградска”.
След това двамата подсъдими напуснали автомобила и се отправили към ул. “Иван
Шишман”, като подс. К. носел в себе си посочените по-горе два метални шперца,
чифт от посочените по-горе гумирани ръкавици и найлонова торба с надпис “Lakeland”, която бил взел от автомобила,
управляван от подс. П., а подс. П. носел в себе си посочените по-горе два
секретни ключа, чифт от посочените по-горе гумирани ръкавици и отверка с черна
ръкохватка, която била поставена в чорапа на десния му крак.
Междувременно – на 22.10.2010 г., около 12.00 часа, пострадалата свид. Т.
напуснала кантората си и отишла да обядва като преди това заключила вратата към
терасата й и секретната брава на външната й врата. В кантората свид. Т. оставила
– върху фотьойла - собствения си преносим компютър марка “Хюлет Пакард Компак”,
модел “6730s Т3400 15.4”,
който заедно с адаптера към него се намирал в специално предназначена за това
чанта.
Около 13.00 часа подсъдимите П. и К. - оглеждайки се за лица, които
евентуално биха могли да им попречат да извършат планираната кражба и/или да
станат свидетели на същата, се придвижили до входа на сградата на ул. “Иван
Шишман” № 20, в която се помещавала кантората на свид. Т. и влезли в сградата. След
това двамата се качили до първия етаж на сградата, отишли до кантората на свид.
Т. и използвайки носените от тях и описани по-горе ръкавици, фабрично
произведените метални шперцове и секретните ключове с изпилени нарези на каналите,
отключили секретната брава на външната входна врата на кантората и проникнали
вътре. След като влезли в кантората, подсъдимите взели чантата с находящите се
в нея и описани по-горе преносим компютър и адаптер за него, поставили всички
отнети вещи в носената от подс. К. найлонова торба с надпис “Lakeland” с цел прикриването им и напуснали кантората, като при
напускането им – заключили секретната брава на външната врата. След това
двамата подсъдими бързо напуснали и самата сграда и се отправили от ул. “Иван
Шишман” по ул. “Жени Патева”, като найлоновата торба с отнетите от тях вещи
била носена от подс. К.. Отдалечавайки се от местопрестъплението, подсъдимите отново
се оглеждали - за лица, които евентуално биха могли да им попречат да напуснат
района на извършването на кражбата.
Вървейки по ул. “Жени Патева”, подсъдимите П. и К. били спряни за проверка
от свидетелите Н.С.С. и Ч.А.А. – служители на ОД на МВР – Бургас, които били
забелязали и били проследили двамата подсъдими още при придвижването на
последните към сградата на ул. “Иван Шишман” № 20, тъй като ги познавали като
извършители на съвместни взломни кражби и тъй като поведението на самите
подсъдими непосредствено преди влизането им в сградата се било сторило
подозрително на дамата полицейски служители. Ето защо, след като видели двамата
подсъдими да влизат в сградата без ръчен багаж, свидетелите С. и А. ги изчакали
незабелязани и на разстояние, и след като малко по-късно видели двамата подсъдими
да напускат сградата и подс. К. да носи найлонова торба, полицейските служители ги спрели за проверка
и незабавно повикали за съдействие свои колеги от 01 РУП на МВР - Бургас.
Пристигналите на място полицейски служители на Първо РУП – Бургас задържали
подсъдимите по реда на ЗМВР, като непосредствено преди задържането му подс. К. успял
да изхвърлина земята намиращите се в него и описани по-горе два метални шперца
- същите били намерени под тялото на подс. К. при извършения от полицаите непосредствено
след задържането на подсъдимите оглед на мястото на задържането. При извършените
от полицейските служители отново непосредствено след задържането на подсъдимите
обиск и изземване, наред с останалите, носени от всеки от двамата подсъдими
вещи, у подс. К. бил открит и единият от описаните по-горе чифт ръкавици “Kapriol”, а у
подс. П. – открит другият чифт такива ръкавици, както и открити описаните по-горе
два секретни метални
ключа с изпилени нарези и канали на стъблата и отверката с гумирана дръжка. При извършенете
малко по-късно същия ден претърсване на описания по-горе лек автомобил, ползван от подс. П., била открита
в багажника и иззета найлонова торба с надпис “Lakeland” - идентична с тази, ползвана от
подсъдимите при отнемането на вещите на свид. Т..
При извършения също малко по-късно през деня оглед на кантората на
пострадалата свид. Т. бил иззет секретният патрон на външната входна врата на
кантората ведно с оригиналния ключ към него.
Вещите - предмет на извършената от подсъдимите кражба, впоследствие били
върнати на собственика им - свид. Т., като към датата на извършване на кражбата
– 22.10.2010 г., общата стойност на тези вещи възлизала на сумата от 440 лв.
В хода на образуваното досъдебно производство и след задържането им по ЗМВР
на 22.10.2010 г., по отношение на подсъдимите П. и К. била взета МНО “Задържане
под стража”.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, обективирани в
гласните – безпротиворечивите и последователни относно горните обстоятелства,
както сами по себе си, така и едни спрямо други, показания на свидетелите П. Т.,
Хр. К., Н. С. и Ч. А., дадени в хода на съдебното производство /на л. 54 и 55 по
описа на материалите по НОХД № 4877/2010 г. на БРС/ и в част от писмените /на
л. 12, 13, 15, 16, 21-29, 31-33, 35-37, 39-42, 48, 49, 55-60, 65, 69-108,
114-119, 123, 124, 127, 128, 134, 145, 156-172, 175 и 180 по описа на материалите
по ДП № 1898/2010 г. на 01 РУП на МВР – Бургас и на л. 29-32 и 48 по описа на
материалите по НОХД № 4877/2010 г. на БРС/ доказателствени средства; от част от
веществените доказателства – 2 бр. найлонови торби с надпис “Lakeland”, сини на цвят с жълти дръжки; 2 бр. метални пластини (шперца)
– жълта и синя на цвят; секретен ключ с надпис “ERREBI” с ляв
канал на стеблото; секретен ключ с надпис на главата “KL” с
десен канал на стеблото, секретен патрон с оригинален ключ за него; 2 чифта петпръстови
ръкавици, гумирани в областта на дланите и пръстите отдолу, жълто-бежови, с
надпис “Kapriol” и отверка с дължина около 23
см. с черна ръкохватка; както и се установява от неоспорените от страните и
приети от съда заключение на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза /на л. 44-46 по описа на материалите по ДП №
1898/2010 г. на 01 РУП на МВР – Бургас/, заключение на вещото лице по изготвената
в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза /на л. 133 по описа
на материалите по ДП № 1898/2010 г. на
01 РУП на МВР – Бургас/ и заключенията на вещото лице по изготвената в хода на
досъдебното производство трасологическа и допълнителна трасологическа
експертизи /на л. 138 и 140-142 по описа на материалите по ДП № 1898/2010 г. на
01 РУП на МВР – Бургас/ ведно с уточненията към последните две експертизи,
направени от вещото лице в съдебно заседание /на л. 56 по описа на материалите
по НОХД № 4877/2010 г. на БРС/.
Във връзка с анализа на гласния доказателствен материал следва да се
отбележи, че съдът не кредитира обясненията на подсъдимите П. и К., дадени в
хода на съдебното производство /на л. 57 и 58 по описа на материалите по НОХД №
4877/2010 г. на БРС/, тъй като намира същите за недостоверни – като абсолютно противоречащи
на останалия събран по делото и цитиран по-горе доказателствен материал. Макар
тези обяснения формално да кореспондират помежду си относно съдържащите се в
тях факти и обстоятелства, то сами по себе си същите са изключително
противоречиви и съдържат множество алогизми относно действията и поведението на
подсъдимите преди и по време на кражбата. Относно твърдяното от подсъдимите
“предназначение” и “използване” на намерените в тях при обиска им гумирани
ръкавици – ако тези ръкавици действително бяха използвани при твърдяната от
подсъдимите “смяна” на гумата на автомобила, то по тях от една страна биха
останали следи от мръсотията на сменената гума (подобни следи по ръкавиците
няма – видно от фотоалбумите към изготвените протоколи за обиск на подсъдимите /на
л. 161 и 165 по описа на материалите по ДП № 1898/2010 г. на 01 РУП на МВР –
Бургас/), а от друга страна – абсолютно алогично и житейски неоправдано е след
като вече са били “използвани” при смяна на гума на автомобил, непосредствено
след това тези ръкавици да бъдат сложени от подсъдимите в джобовете на дрехите
им (където впоследствие са били намерени при обиска на всеки от подсъдимите), а
не - оставени в автомобила, както и е нелогично тези ръкавици да бъдат носени
от тях в дрехите им при отиването им на твърдяната “среща” с “познатата” на
подс. К. адвокат. Ето защо съдът счита, че намерените в подсъдимите ръкавици са
били носени и използвани от тях само и единствено с цел извършване на
процесната кражба – доказателство за последното е и установената по делото
липса на дактилоскопни следи по използваните за извършването на кражбата
технически средства. Относно намерените от полицейските служители под тялото на
подс. К. и в джоба на панталона на подс. Планицов, след задържането на двамата,
технически средства за отключване на секретни ключалки – в хода на съдебното
следствие подс. К. не можа да обясни наличието на такива средства под тялото му,
а подс. П. обясни наличието на намерените в джоба му такива средства с
“поставянето” им там от самите полицаи при задържането му, което твърдение в
случая от една страна страна звучи крайно неправдоподбно, а от друга страна –
не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за
недостоверно и твърдението на подс. П., обективирано в обясненията му, дадени в
хода на съдебното следствие, че след влизането им във входа на сградата на ул.
“Иван Шишман” № 20, същият е останал вътре в сградата – на самия партерен етаж,
да изчака подс. К. и е “изпушил една цигара” докато последният в това време се
е бил качил на първия етаж да “търси” кантората на адвоката – от една страна
при извършения на подс. П. обиск непосредствено след задържането му, у същия не
са намерени нито цигари, нито средство за запалване на цигари (запалка или
кибрит), а от друга страна – житейски нелогично е човек, чакайки друг човек, да
реши да изпуши цигара вътре в самата сграда, вместо навън, пред входа на
сградата. Недостоверни и вътрешно противоречиви са обясненията на подс. К. в
частта им, в която се твърди, че двамата с подс. П. *** с намерение да “търсят”
кантората на познатата на подс. К. адвокат на име “Стела”, т.е. – да “разберат”
дали тази кантора се намира в сградата. В същите тези обяснения обаче, малко
преди това, самият К. казва, че на “въпросната сграда” е имало “табели за
адвокатски кантори” - ако последното твърдение на подс. К. се приеме за
достоверно, то би следвало на тези табели да са посочени и имената на самите
адвокати, работещи в канторите (каквато е обичайната практика и какъвто е
житейския смисъл на подобни табели въобще), а при това положение подсъдимите
биха видели и разбрали още преди влизането им в сградата дали кантората на
“познатата” на подс. К. адвокат на име “Стела” се намира именно в тази сграда
или не, без да е необходимо да влизат вътре в самата сграда, за да “търсят”
тази кантора. Ако се възприеме логиката на подсъдимите и в частност – тази на
подс. К., то би следвало вървейки по ул. “Иван Шишман”, подсъдимите – въпреки
поставените табели - да влизат във всяка сграда, в която се помещават
адвокатски кантори, за да открият конкретно “търсената” от тях кантора, а
подобно поведение от страна на подсъдимите не се установи по делото както от
показанията на свидетелите С. и А., така и от обясненията на самите подсъдими. Казано
по друг начин – абсурдно се явява твърдението на подсъдимите, че в случая са
влезли в конкретната сграда на ул. “Иван Шишман” № 20, за да търсят конкретна
адвокатска кантора (на адвокат на име “Стела”) при условие, че – отново по
техните твърдения - не са знаели в коя точно от множеството сгради с адвокатски
кантори, находящи се на посочената улица, се намира “търсената” от тях кантора.
Ето защо съдът счита, че обясненията на подсъдимите Планицов и К. следва да
бъдат разглеждани само и единствено като защитна теза на всеки от подсъдимите,
но не и като достоверен доказателствен източник и в този смисъл – тези
обяснения не следва да бъдат кредитирани.
Във връзка с анализа на писмения доказателствен материал, събран по делото,
съдът счита, че част от този материал /на л. 33-40, 43-47 и 49-52 по описа на
материалите по НОХД № 4877/2010 г. на БРС/, находяща се извън описаните по-горе
като кредитирани от съда поради допустимостта и относимостта им писмени
доказателствени средства – не следва въобще да бъде обсъждана по същество,
поради неотносимостта й към предмета на делото. Този доказателствен материал отчасти
касае трудовия статус на подсъдимите и имущественото състояние на подс. К. и
отчасти касае местопровеждането (като район на мобилна клетка), адресатите
(като телефонни абонати) и броя на проведените от всеки от подсъдимите в
периода 19.10.2010 – 20.10.2010 г. телефонни разговори – обстоятелства, които
са все неостносими към повдигнатите против подсъдимите обвинения. Във връзка с
последните обстоятелства, съдът намира за неотносими и изводите на вещото лице
по изготвената в хода на досъдебното производство техническа експертиза /на л.
147-154 по описа на материалите по ДП № 1898/2010 г. на 01 РУП на МВР – Бургас/,
тъй като тези изводи също касаят единствено и само адресатите (като телефонни
абонати) и броя на проведените от всеки от подсъдимите телефонни разговори –
обстоятелства, които както вече бе посочено са неостносими към повдигнатите
против подсъдимите обвинения.
Във връзка с анализа на веществения доказателствен материал, събран по
делото, съдът счита, че част от този материал, находяща се извън описаните
по-горе като кредитирани от съда поради допустимостта и относимостта им
веществени доказателства, също се явява неотносима към предмета на делото.
Във връзка с направените по-горе обсъждане и анализ на събраните по делото доказателствени материали и за пълнота на
изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че въпреки, че
доказателствата, обективирани в тези материали, по естеството си се явяват
преимуществено косвени такива, то посочените по-горе - като кредитирани от съда
– доказателства изцяло кореспондират помежду си и са абсолютно безпротиворечиви
относно обективираните в тях обстоятелства, поради което и са абсолютно
достатъчни да изградят по безспорен и несъмнен начин възприетата от съда по
делото фактическа обстановка.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
С оглед на така
приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че:
С деянието си подс.
П. действително е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а” и б. „б” НК, а с деянието си подс. К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.
195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
28, ал. 1 НК, тъй като на 22.10.2010 г., в град Бургас, в съучастие помежду
си като съизвършители, след предварителен сговор в немаловажен случай, и чрез
използване на технически средства - 2 бр. метални шперца - фабрично
произведени, американско производство; секретен метален ключ с изпилен нарез и
ляв канал на стеблото с надпис “Errebi” и секретен метален ключ с
изпилен нарез и десен канал на стеблото с надпис “KL”, отнели чужди движими вещи - преносим компютър “Хюлет Пакард Компак” (“HP Compaq”), модел “6730s Т3400 15.4”, ведно с чанта и адаптер за него, на обща
стойност 440 лева, от владението на П.Х.Т. с ЕГН **********, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. П. е извършил кражбата
при условията на опасен рецидив, а подс. К. е извършил кражбата при условията
на повторност и в немаловажен случай.
По отношение
квалификацията на деянието на подсъдимите П. и К. съдът счита, че както от
обективна, така и от субективна страна двамата подсъдими са осъществили
посочената квалифицирана кражба по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл.
20, ал. 2 НК, предвид установените по делото наличие на предварителен сговор
между подсъдимите и предвид използването от подсъдимите на посочените по-горе
специални технически средства – видно от цитираните заключения на вещото лице
по изготвение в хода на досъдебното производство трасологическа и допълнителна
трасологическа експертизи ведно с уточненията към тях, направени от вещото лице
в съдебно заседание, секретният заключващ механизъм на бравата на входната
врата на кантората на пострадалата свид. Т. безспорно е бил отключен с
техническо средство, различно от оригиналния ключ на самата брава, като това
средство би могло да е всяко едно от намерените в подсъдимите при задържането
им технически средства – 2 бр. метални шперца и 2 бр. секретни метални ключа с
изпилени нарези. Изводът
за наличието на предварителен сговор между подсъдимите за извършването на
процесната кражба се налага от извършената от самите подсъдими предварителна
подготовка (набавянето на описаните по-горе технически средства, гумени
ръкавици и найлонова торба), както и се налага от безспорно установените по
делото обстоятелства по отдавнашното познанство между самите подсъдими и по
многобройната и интензивна задружна престъпна дейност на двамата подсъдими
помежду им. Същевременно деянието на подсъдимите П. и К. не следва да бъде квалифицирано
като “маловажен случай” по см. на чл. 93, т. 7 НК, тъй като с оглед стойността
на отнетата вещ, механизма на извършването на деянието и обремененото съдебно
минало на двамата подсъдими, това деяние не се явява с по-ниска степен на
обществена опасност, сравнено с обикновените случаи на престъпления от този вид,
а точно обратното – явява се такова с по-висока степен на обществена опасност. Ето
защо в случая е налице съставомерност на деянието на подсъдимите Планицов и К. и
по квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Квалификациите на
деянието на подс. П. по чл. 196, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и на
деянието на подс. К. по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК в случая са
обусловени от наличието на цитираните по горе предходни (към момента на
извършване на деянието по настоящото обвинение) осъждания на всеки от
подсъдимите – осъжданията на подс. Планицов по НОХД № 223/2006 г. на РС -
Кърджали и по НОХД № 2175/2008 г. на РС – Ямбол и осъждането на подс. К. по
НОХД № 223/2006 г. на РС – Кърджали. Към момента на извършване на настоящото
престъпление, по отношение на тези осъждания на подсъдимите не е изтекъл срокът
по чл. 30 НК. Същевременно – по посочените по-горе относно квалификацията на
деянието на подсъдимите по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК –
деянието на подс. К. не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по
см. На чл. 93, т. 7 НК.
На последно място и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
деянието на подсъдимите Планицов и К. не може да бъде квалифицирано по чл. 18,
ал. 1 НК, тъй като към момента на спирането им и задържането им от полицейските
служители, двамата подсъдими вече са били успели да установят трайна фактическа
власт върху отнетите вещи, прибирайки ги в носената от тях найлонова торба и
напускайки с тях сградата.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите Планицов и К. при
форма на вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като всеки от тях
е съзнавал както собственото си, така и на другия подсъдим, участие в
извършването на изпълнителното деяние и всеки от тях – с оглед естеството на
кражбата (такава по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК) е действал
с умисъл за кражбата - съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЯТА:
1.
За престъплението на подс. П. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4
и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.
„б” НК, законът предвижда наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 3 до 15 години и евентуално
– КОНФИСКАЦИЯ до ½ от имуществото на виновния.
При
определяне на наказанието на подс. Планицов по вид и размер, съдът съобрази от
една страна високата степен на обществена опасност на дееца – предвид наличието
на други (извън осъжданията му, обуславящи квалификацията по чл. 196, вр. чл.
29, ал. 1 НК) предходни осъждания на подсъдимия към датата на процесното
деяние, обуславящи едно трайно престъпно поведение на подсъдимия въпреки
многократно осъществяваната държавна репресия по отношение на него, а от друга
страна - съобрази и относително високата степен на обществена опасност на
самото деяние, предвид засегнатите с последното обществени отношения и
независимо от възстановяването на отнетите вещи. Очевидно многократно осъществяваната
в миналото по отношение на подс. П. наказателна репресия - за извършени от него
кражби - не е успяла да поправи и да превъзпита същия и да промени в
благоприятен аспект формираното у подсъдимия трайно поведение на незачитане на
нормите от НК, охраняващи собствеността на гражданите. Горните констатации на
съда относно степента на обществена опасност на дееца и деянието, изключват
приложението на института на чл. 55 НК при определяне на наказанието на подс. П.
за извършеното от него престъпление и обуславят налагането при условията на чл.
54 НК на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Посочените констатации на съда относно
степента на обществена опасност на дееца и деянието също така изключват и
определянето на така наложеното по вид наказание в минималния, предвиден в
закона размер. Ето защо справедливо с оглед целите на чл. 36 НК наказание по
вид и размер, наложено на подс. П., се явява наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС следва
да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим, като на осн.
чл. 59, ал. 1 НК при изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде
приспаднато времето, през което подс. П. е бил задължан по ЗМВР и по НПК по
настоящото наказателно производство – считано от 22.10.2010 г. до влизане на
присъдата в сила.
Отново
с оглед целите на чл. 36, ал. 1 НК и предвид липсата на установено по делото
лично имущество на подс. П., съдът счита, че в случая на този подсъдим не
следва да се налага наказанието по чл. 196, ал. 2 НК.
2. За престъплението на подс. К. по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА от 1 до 10 години.
При
определяне на наказанието на подс. К. по вид и размер, съдът отново съобрази от
една страна високата степен на обществена опасност на дееца – предвид наличието
на други (извън осъждането му, обуславящо квалификацията по чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. чл. 28, ал. 1 НК) предходни осъждания на подсъдимия към датата на
процесното деяние, обуславящи и относно този подсъдим едно трайно негово
престъпно поведение - въпреки многократно осъществяваната държавна репресия по
отношение на него, а от друга страна - съобрази и относително високата степен
на обществена опасност на самото деяние, предвид засегнатите с последното
обществени отношения и независимо от възстановяването на отнетите вещи. Във
връзка с част от горните констатации на съда относто степента на обществена
опасност на дееца, следва да се отбележи, че настъпилата последващата съдебна
реабилитация на подс. К. по посочените по-горе шест негови предходни осъждания
(тези на РС – Русе) заличава само и единствено последиците от тези осъждания, но не заличава факта на
извършване от К. на деянията по тези осъждания и обстоятелството, че подсъдимия
е търпял наказания ЛШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по тези осъждания. Очевидно така осъществяваната
многократно в миналото по отношение на подс. К. наказателна репресия - за
извършени от него кражби - не е успяла да поправи и да превъзпита същия и да
промени в благоприятен аспект формираното у подсъдимия трайно поведение на
незачитане на нормите от НК, охраняващи собствеността на гражданите. Горните
констатации на съда относно степента на обществена опасност на дееца и
деянието, отново изключват приложението на института на чл. 55 НК при
определяне на наказанието на подс. К. за извършеното от него престъпление и
също обуславят налагането при условията на чл. 54 НК на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Посочените констатации на съда относно степента на обществена опасност
на дееца и деянието също така изключват и определянето на така наложеното по
вид наказание в минималния, предвиден в закона размер. Ето защо справедливо с
оглед целите на чл. 36 НК наказание по вид и размер, наложено на подс. К., се
явява наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на осн. чл.
61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор при
определен първоначален СТРОГ режим, като на осн. чл. 59, ал. 1 НК при
изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде приспаднато времето,
през което подс. К. е бил задължан по ЗМВР и по НПК по настоящото наказателно
производство – считано от 22.10.2010 г. до влизане на присъдата в сила.
.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Веществените доказателства по делото, които са били предназначени и са послужили
за извършване на престъпленията - предмет на обвинението против подсъдимите, а
именно - 2 бр.
метални шперца, фабрично произведени, американско производство; секретен
метален ключ с изпилен нарез и ляв канал на стеблото с надпис “Errebi” и секретен метален ключ с изпилен нарез и десен канал
на стеблото с надпис “KL”, следва на осн. чл. 53,
ал. 1, б. “а” НК да бъдат отнети в полза на държавата.
Останалите веществени доказателства по делото – тъй като не попадат в
приложното поле на чл. 53 НК - следва след влизане на настоящата присъда в сила
да бъдат върнати на собствениците им, както следва:
На подс. П.П. следва да бъдат
върнати следните вещи: 2 бp. найлонови торби с надпис "Lakeland", сини на цвят с жълти дръжки; плетена шапка, сива
на цвят; плетена шапка, черна на цвят; мобилен телефонен апарат "Нокия
1650" с ИМЕЙ 351968033659593, ведно с батерия и СИМ карта с №
89359051100211342050; черен на цвят визитник съдържащ лична карта на П.П.;
свидетелство за управление на МПС на П.П.; карта на “Алианц банк” № 4249820000763940
на П.П.; контролен талон № 0350269 на П.П.; картонена карта с надпис
"Алианц банк България" с титуляр П.П.; договор за издаване и
използване на електронен платежен инструмент на П.П.; визитна карта с титуляр
Мирослав Николов Маринов; фиш за глоба с № А 0824225; метален кръст с размер 1,5 см х 3 см.; карта с
надпис "EVN" в горния ъгъл с № 2603709;
чифт петпръстови ръкавици, гумирани в областта на дланите и пръстите отдолу,
жълто-бежови с надпис "Kapriol"; ключ за кола с надпис
'"JМА" с дистанционно за
автомобилна аларма; ключ за автомобил с надпис "Фиат" заедно с
шестограм с черна на цвят дръжка; отвертка с дължина около 23 см с черна ръкохватка;
парична сума в размер общо 114,40 лева, съответно в банкноти и монети: 5 х 20
лв. в купюри с номера АХ9403924, АТ8337303, БН8069468, БГ5392398 и БЕ0006652; 2
х 5 лв. в купюри с номера ББ9093497 и АЦ4443812; 2 лв. в купюра с номер
БУ6866811; монета с номинал 1 лв.; две монети с номинал 50 ст.; монета с
номинал 20 ст. и две монети с номинал 10 ст.; банкнота с номинал 1 щатски
долар.
На подс. И.К. следва да бъдат
върнати следните вещи: чифт петпръстови ръкавици, гумирани в областта на
дланите и пръстите отдолу, жълто-бежови с надпис "Kapriol"; черно на цвят калъфче съдържащо свидетелство за
управление на МПС на И.К.; свидетелство за регистрация на МПС - л.а. "Форд
Мондео" с рег. № А 1728 КВ, полица за “ГО” за л.а. с peг. № А 1728 КВ, лична карта на И. Келин, дебитна карта на
И.К. с № 4249820000390207, контролен талон към знак за технически преглед №
*********, пластмасова карта “Лукойл” с № **********, фиш за глоба № 0911619,
бележка на “БОРИКА” за банкова карта, банкнота с номинал 1 щатски долар;
мобилен телефонен апарат "Нокия 2610" с ИМЕЙ 358967015797689 ведно с
батерия и СИМ карта на “М-Тел” № 087045826845; мобилен телефонен апарат
"Нокия 1110i" с ИМЕЙ 354575018884984
заедно с батерия и СИМ карта № 89359051100412664831; контактен запалителен ключ
за л.а с надпис “МРТ 1340” ведно с дистанционно за него; контролен талон №
35651209 на И.К.;; парична сума в
размер на общо 80 лева, съответно в банкноти: 2 x 20 лв. в купюри с номера БИ4991202 и АФ8207513; 3 х 10 лв. в купюри с
номера АЮ1566771, АЧ1734942 и ЮА5335311; 2 х 5 лв. в купюри с номера АП9078578
и БВ7326750.
На
свид. П.Т. следва да бъдат върнати следните вещи: секретен патрон и оригинален
ключ за него.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски общо в размер на 105 лв. (за
възнаграждения на вещите лица по изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи), които разноски - предвид признаването на подсъдимите П. и К. за
виновни по повдигнатото на всеки от тях обвинение, на осн. чл. 189, ал.3 НПК, съдът
възложи в тежест на двамата подсъдими по равно, като осъди всеки от тях да
заплати в полза на държавата сумата от по 52,50 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Верно с оригинала! П.М.