№ 2035
гр. Пловдив, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В.Г., САК, против
Разпореждане, обективирано в Заповед № 5350 от 27.07.2022 г., постановено
по ч. гр. д. № 10860 / 22 г по описа на ПРС , в обжалваната му частта, в
която се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнението по чл.
410 от ГПК против М. Н. Н., ЕГН: ********** за присъждане на сумата
288.47 лв за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 31.12.2019. за мобилен номер +359*********, от които 98.64 лв.
,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 189.83 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dual Black, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 31.12.2019 г.
В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, преграждащо по-
нататъшното развитие на производството в тази част, като се иска в
обжалваната му част, като се уважи претенцията на Йетелл.
Изразява се несъгласие с мотивите на заповедния съд относно неустоечната
клауза като такава с неравноправен характер по чл.143, т.5 ЗЗ, както и с
1
извода на съда, че търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от
цената под формата на неустойка за мобилно устройство цели последващо
увеличаване на цената, която е изрично уговорена от страните при сключване
на договора, което съдът е намерил за противно на добрите нрави и излизащо
извън обезщетителната функция на неустойката, като се заобикаля закона. В
тази насока се излага доводът, че неустойката представлява стойността не на
всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а
стойността само на три месечни такси, поради което това не води до
неравностойност на насрещните задължения по договора по съображения,
извлечени от двустранния характер на договора, при който възникват и за
двете страни права и задължения. По отношение на неустойката за мобилно
устройство се изтъква обстоятелството, че били закупени апарати на цена,
по-ниска от пазарната на разсрочено плащане, с оглед задължението на
потребителя да запази облигацията за 2 години, а неустойката не
представлява нито получената лизингова цена, нито предоставената отстъпка.
Операторът е ангажирал договорен абонамент за срок от 24 месеца, като е
загубил възможността да го предостави на друг клиент, предоставил е
процесното мобилно устройство на абоната с отстъпка в общ размер от
291,74 лв, не е получил изпълнение по договора за мобилни услуги, нито по
договора за лизинг, както и промоционалната цена на устройството, която е
следвало да заплати.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275
ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от 26.07.2022 г.
на ПРС от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 1071,72 лева, включващ вземания
по два посочени договора за мобилни №№+359********* и +359********* и
два договора за лизинг от 31.12.2019г. и 07.05.2019г. По тези договори се
претендира сумата 277,99 лв, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 505,26 лв-
незаплатени лизингови вноски, както и 288,47 лв – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент.
2
Искането по заявлението на кредитора е уважено по отношение на
претендираните суми – 277,99 лв, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 505,26 лв -
незаплатени лизингови вноски.
Предмет на спора пред въззивния съд е посочената в общ размер сума 288,47
лв за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, която
в обстоятелствената част в т.12 от заявлението е посочено както следва: за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
31.12.2019. за мобилен номер +359*********, от които 98.64 лв.
,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 189.83 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dual Black, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 31.12.2019 г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по
отношение на претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите от заявителя, тъй като приел, че е налице обоснована вероятност
това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП. Приел е, че неустойката
всъщност е равна на цената на самата услуга (дори да не надвишава
трикратния размер), като по този начин позволява на доставчика да получи
пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения: Длъжникът в заповедното
производство е има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка
на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за
съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно
наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
3
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът
задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при
наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по
дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен
точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в
общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган,
залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе
норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи примерно
изброяване на видове неравноправни 3 клаузи в потребителското право,
доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на
потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно
финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение. С оглед
данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за
неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите, претендирана в общ размер от 288,47 лв., съдът намира,
независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на три
месеца, че начина, по който се формира, остава неясен за потребителя. В
процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен
абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които
потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но неясно
остава как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума
представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната част
на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата
4
ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Поради
това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и
неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от
посочените компоненти, съгласно разписаното в договора. Горното прави
невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане
на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка,
поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована
вероятност клаузата за определяне на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги да е
неравноправна е правилен. На следващо място и настоящият състав намира,
че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави.В случая по
отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото
от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените
мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги.И след като при действащ договор заплащането на
месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението
му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при
прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на
оператора.Безспорно при преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и
обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см.
са задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без
значение по отношение на претенцията за неустойка са действително
претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните
при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.
И клаузата за обезщетение за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dual Black, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 31.12.2019 г.
по съществото си са с характер на неустоечни. Явяват се нищожни поради
противоречие с добрите нрави, тъй като са извън обичайната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от
ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Нарушението на
принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда
5
от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на
лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, което да се съизмерява с
действителната цена на устройството – предоставено е само неговото
ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на
ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т.
о.).По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор.В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран
на база „стандартна“ цена на устройството, а не договорената такава, което
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от
неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по
конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на
задължения по друго облигационно правоотношение /в случая договора за
мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията
по конкретния договор за лизинг.
По така изложените съображения обжалваното разпореждане в обжалваната
му част следва да се потвърди. При неоснователност на частната жалба
законосъобразен се явява и акта на заповедния съд в частта на разноските, в
която е отхвърлено искането за присъждането им в пълнопретендирания им
размер.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед № 5350 от
27.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 10860 / 22 г по описа на ПРС , в
обжалваната му частта, в която се отхвърля заявление за издаване на заповед
за изпълнението по чл. 410 от ГПК против М. Н. Н., ЕГН: ********** за
присъждане на сумата 288.47 лв за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 31.12.2019. за мобилен номер +359*********, от
които 98.64 лв. ,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и 189.83 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване
6
устройство SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dual Black, c отстъпка от
стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение
от дата 31.12.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7