Русенска окръжна прокуратура е обвинила подс. М.Е.Д. в това, че :
На 25.02.2011г. на четвъртоклА. път №
54012 - с. Кривина - с.Беляново, обл. Русе умишлено умъртвил И.Г.Д., ЕГН **********,
като убийството е извършено предумишлено и с користна цел- престъпление по чл.
116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл. 115 от НК.
На 25.02.2011г. на четвъртоклА. път № 54012 - с. Кривина
- с.Беляново, обл. Русе, повредил противозаконно
чужда движима вещ- лек автомобил марка "Ситроен", модел
"Ксара", с рег № Р **** РК на стойност 5007,30 лева, собственост на Г.И. ***, като повредата се
изразява в следното: деформации на предна броня – счупване на основата за
закрепване на предния регистрационен номер, пукнатини по бронята под него,
пукнатини в левия и десния край на бронята; повредена предна лява джанта; огъване навътре на ляв праг, огъване навътре на задна лява врата; огъване
дъговидно навътре на предната долна половина на заден ляв калник; огъване
навътре в областта на задна дясна врата на десния праг; повреди по долната част
на купето; сработила предна дясна въздушна възглавница; огъване назад и наляво
на облегалката на предна лява седалка; счупено стъкло на задна лява врата;
откъснат заден мост; деформация на задна броня, изразяваща се в счупване по
средата и в десния край; огъната навътре рамка за стъкло на задна лява врата;
огъване навътре на рамка за стъкло на задна дясна врата; счупено стъкло на блок
светлини – задни ляв и десен; откъснат ауспух заден – всичко на обща стойност 2
141,70 лева, престъпление по чл. 216, ал. 1 пр. 2
от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията, които счита за доказани.
Иска от съда да признае подс.Д. за
виновен по повдигнатите му обвинения и му наложи наказания, както следва :
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР – за престъплението по чл. 116 от НК, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – за престъплението по
чл. 216 от НК, като на основание чл. 23 от НК определи едно общо наказание, най
– тежкото от тях, както и да уважи предявените
гр.искове по справедливост.
Подс.Д. признава, че е извършител на убийството на И.Д.,
но твърди, че то не е предумишлено и с користна цел, а в състояние на
физиологичен афект или при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Защитникът,
без да развива конкретни съображения, твърди, че правната квалификация на Д.ието
по едното обвинение не е престъпление по чл. 116 от НК, а по чл. 118 от НК, или
по чл. 119 от НК, или по чл.115 от НК. Не се оспорва правната квалификация на
обвинението за престъпление по чл. 216 от НК. Не се оспорва основателността на
предявените три граждански иска, а само доказаността по отношение на
претендираните размери на обезщетенията за неимуществени вреди.
Частните обвинители и граждански ищци – лично и чрез
повереника си, поддържат обвиненията и искат от съда да наложи на подсъдимия
наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ПРАВО НА
ЗАМЯНА. Искат да бъдат уважени в пълен
размер предявените от тях граждански искове / от Г.Д. – за имуществените
преди от повредения му л.а – за сумата от 2 141,70 лева, от Й.Д. и от Г. Д.
– лично и със съгласието на майка си, за неимуществени вреди, вследствие
убийството на И.Д. в размер на по 100 000 лева – за всяка от тях, ведно
със законната лихва от датата на деликта, до окончателното изплащане, и
разноските по делото.
Въз основа на събраните и проверени доказателства по
делото съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подс. М.Д. е роден на ***г***, има завършено средно
образование. Женен, с едно малолетно
дете. Осъждан- с последна присъда по НОХД №26/2001г. по описа на РС- гр.Бяла,
за две престъпления по чл.198 ал.1 и чл.216 ал.1 от НК му е наложено общо
наказание в размер на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Присъдата влязла в сила на 06.12.2001г. Наказанието е изтърпяно на 28.02.2003г.
в Затвора- гр.Ловеч. С Определение №11/28.02.2003г. на ОС- Враца е постановено условно
предсрочно освобождаване с остатък от 8 месеца и 26 дни.
Подс. М.Д. издържал себе си и семейството си, като
работел в строителството, основно в чужбина - Гърция, Франция. Към началото на 2011г.
бил в България и не работел. Поради това изпитвал финансови затруднения.
Пострадалият И.Д. се занимавал с покупко-продажба на
автомобили, имал заведение за бързи закуски. Често давал пари в заем на
различни хора, които имали нужда от такива, със задължение да бъдат върнати с
лихва.
Подс. Д. и И.Д. *** и се познавали. От началото на м. януари
до средата на м.февруари 2011г. Д. взел от И.Д. пари на заем, като се задължил
към него по 4 бр. Записи на заповед :
- Запис на заповед за сумата от 1 700 лева, издадена
на 06.01.2011г. с падеж на задължението- 06.03.2011г.- л.68, том V
- Запис на заповед за сумата от 950 лева, издадена на
13.01.2011г. с падеж на задължението- 11.02.2011г.- л.71, том V
- Запис на заповед за сумата от 2 300 лева, издадена на
11.02.2011г. с падеж на задължението- 02.03.2011г.- л.70, том V
- Запис на заповед за сумата от 5 000 лева, издадена на
14.02.2011г. с падеж на задължението- 20.03.2011г.- л.69, том V /.
Записите на заповед били попълнени и подписани лично от
подсъдимия.
За дадените на подс.Д. пари назаем И.Д. споделил със св.Н.И.,
с когото били близки приятели. Скоро след подписването на Записите на
заповед Д. започнал да иска от длъжника
си да му върне парите, което станало повод за множество срещи и разговори
помежду им.
Подс. Д. започнал да обмисля начини да се снабди с пари,
за да погаси задължението по Записите на заповед. В средата на м.февруари
2011г. споделил със св.А.И., негов съсед, че спешно му трябват 1500 - 2000
лева, като обмисля да продаде автомобила
си „БМВ” с ДК№ Р 75-99 РН. Вместо това,
подсъдимият дал на св. С.Т. въпросния лек автомобил, за обезпечаване на дадените му от последния пари
на заем, и затова го упълномощил да го управлява - с нотариално заверено
пълномощно от 07.02.2011г., заверено в кантората на нотариус Д. Джонов,
регистриран под № 232 на Нотариалната камара .
Д. продължил да настоява
подсъдимият да му върне парите възможно най - скоро, и затова го търсел по
телефона и се срещал често с него. Подс. Д. се чувствал притиснат, още повече,
че Д. му отправял заплахи – както лично към него, така и към семейството му – ........
и малолетното му дете.
Така подс. Д. започнал да обмисля план за убийството на Д.,
за осъществяването на който първоначално предприел набавяне на оръжия.
Подс. М.Д. решил да се снабди с газов пистолет и на 21.02.2011г.
споделил това със св.А.И., негов съсед, живущ в същия жилищен блок в гр.Бяла / ........ /, като му обяснил, че газовият пистолет му е необходим, за да убива с
него бездомните кучета около блока, от които ........ му много се страхува. Св.И.
знаел, че св.Р.С. / Райко / притежава два газови пистолета и иска да ги продаде,
и затова му се обадил по телефона и го свързал с подс. Д.. Съгласно уговорката
им, на следващия ден около обяд последният отишъл в дома на св.С. ***,
придружаван от св. И.. Св.С. показал на
подсъдимия двата притежавани от него пистолета, и двата 9 - милиметрови, като обяснил, че пистолетът
„Зораки”, без муфа, може да произвежда изстрели със стоп - патрони / със сачма/,
а другият - „ Екол 29 ”,
с муфа, може да произвежда изстрели само с халосни и газови патрони. Подс.Д.
решил да купи пистолета „ Зораки „. На
въпроса на св.С. защо не си купи газово оръжие от магазин, подсъдимият отговорил, че не желае името му да фигурира
никъде. Съгласно уговорката им, същата вечер подс. Д. дал на св. С. притежавана
от него въздушна пушка, с доплащане от 40 лева, и взел газовия пистолет
„Зораки”. Св.С. предложил да му даде и кутийката на пистолета, ведно с
документа му за собственост - удостоверение за закупуването му на
името на Г. Г. и упътване, но подсъдимият отказал / впоследствие св.С. предал
по делото с протокол за доброволно предаване от 28.02.2011г. черната
пластмасова кутия за пистолет „Зораки”, ведно с удостоверение за закупуването
му на името на Г. Г.ов, упътване за закупуването му, метална муфа и четка за
почистване- л.68, том II /. Подсъдимият
показал пистолета на св.А.И., като му казал, че го е заменил за въздушната си пушка.
На 23.02.2011г., сряда, около 08.00 часа подс.Д. и св.А.И. отишли с влак до гр.Полски Тръмбеш,
тъй като в града имало пазарен ден. Съгласно намерението на подсъдимия, посетили
пазара, където от сергия с продавач М. Б. той си купил автоматичен нож, целият
/ с дръжката / с дължина 20 см,
с острието 8 см
и ширина 1 см
/ впоследствие М.Б. предал доброволно за нуждите на делото идентичен нож, обект
на експертиза /.
Сутринта на 24.02.2011г., четвъртък, подс.Д. отново
отишъл в дома на св.А.И. и го попитал дали ще ходи на пазара в гр.Бяла, тъй
като е пазарен ден, за да му купи патрони за пистолета. Св.И. му отказал и Д. отишъл
при друг съсед - св.Д., който се съгласил да му купи 4 патрона за газов
пистолет, 9 мм,
за 6 лева. Св.Д. *** и от тараба, стопанисвана от св.П.П., закупил 4 броя халосни
патрони, 9 мм,
с метална гилза, отпред леко смачкани, които същия ден предал на подс.Д..
Същата вечер И.Д. за пореден път потърсил подсъдимия, срещнали
се и разговаряли, като Д. отново настоявал
Д. да погаси възможно най - бързо паричното си задължение.
Тъй като бил притиснат от И.Д., който настоявал
да получи парите си и го заплашвал, подсъдимият взел решение да го убие на
следващия ден. Вече се бил снабдил с оръжие – газовия пистолет „ Зораки”, и с нож. Бил си набавил за пистолета и патрони, които междувременно преправил,
като снарядил допълнително с барут и в предната им част поставил метална сачма/
проектил /.
На 25.02.2011г. /
петък / след обяд подс.Д. бил на гости на св.А.И., където се черпили с алкохол.
Вечерта се обадил по телефона на И.Д., с когото нямали предварителна уговорка
за това, и се разбрали последният да отиде с лекия си автомобил на спирката на
Гара Бяла / ...... /, и там да се срещнат. Когато около 19.00 часа подсъдимият
тръгнал да се прибира в дома си, казал на св. И., че ще излиза късно вечерта,
тъй като има среща.
Подс.Д. решил да накара И.Д. да отидат с автомобила му до
с.Беляново, по пътя за което да извърши убийството, след което да инсценира настъпването
на пътно - транспортно произшествие, като бутне автомобила в някоя от
намиращите се по поречието на р.Янтра, в близост до селото, пропасти, и по този
начин да прикрие извършеното. Мястото избрал, тъй като .... му Е.Е., и чичо му-
св.И.Е., притежавали наследствен имот в с.Беляново, който той като дете често
посещавал и познавал добре района. Единият маршрут от гр.Бяла до селото бил през
с.Ценово, с.Новград, покрай разклона за с.Кривина и оттам пътят водел в
с.Беляново. Този път минавал покрай р.Янтра и около него имало много дълбоки
пропасти към реката, където подс.Д. решил да извърши убийството, отчитайки и че
лесно ще заличи следите си, ако блъсне автомобила на Д. в пропастта и така
инсценира катастрофа.
До 20.54 часа на 25.02.2011г. И.Д. и ........ му- св.Й.Д.,
били в спортен клуб „ Херкулес ” в гр.Бяла, където тренирали с фитнес .......
св.Г.Г.. Тримата си тръгнали с автомобила на Д. - л.а.”Ситроен Ксара” с ДК № Р ****
РК, собственост на б.... на И.Д. - св.Г.Д., и откарали св.Г. до дома му. След това И.Д. и св.Д. се
прибрали вкъщи. След като Д. се изкъпал и преоблякъл, обяснил на ........ си,
че отива на среща с подс.М.Д., с когото се уговорили по-рано. Предложил й след
приключване на срещата му да посетят заведението „ Старата къща ” в гр.Бяла,
където работи техният ...... - св.В.К., и тя се съгласила. Около 21.30 часа И.Д.
напуснал дома си, непосредствено след което - в 21.33 часа, от телефона си със
СИМ карта № 0878 888 855, се обадил на телефона на подсъдимия, със СИМ
карта № 0876 847 006, и двамата разговаряли.
След този разговор, в 21.38 часа И.Д. се обадил по
телефона на св.В.К. / ползващ телефон със СИМ карта № 0886 143 240 /, за
да разбере дали има свободни места в заведението „Старата къща ”. В 21.40 часа
се обадил на св.Д. / на телефон със СИМ карта № 0878 481 040 / и й казал,
че след срещата си с подс. Д. ще й позвъни отново, за да отидат в заведението /
това е последният регистриран разговор на И.Д. /.
Около 21.40 часа подс. Д. излязъл от дома си, като казал
на ........ си, че отива да купи цигари. Бил облечен с черно връхно яке с
качулка, с бели кантове и марка „ Пума”, тъмносиньо горнище на анцуг с качулка, долнище на анцуг с бели странична кантове и
марка „ Найк”, пуловер с дълги ръкави на райета в
черно, сиво и бяло, бяла тениска с къси ръкави, мъжки боксери- в тъмносиньо с
бели райета, мъжки черни чорапи, обут с черни маратонки „ Адидас”. И.Д. го чакал на спирката на Гара
Бяла в управлявания от него л.а. „Ситроен Ксара” с ДК № Р **** РК. Д. седнал на задната дясна седалка. Двамата с Д.
започнали да обсъждат паричните му задължения. Д. го заплашил с носените от
него оръжия – газов пистолет „
Зораки „ и нож, и така го принудил да потегли с автомобила, да излезе извън
гр.Бяла и се отправи в посока с. Беляново по пътя, минаващ през с.Ценово,
с.Новград, покрай разклона за с.Кривина. През цялото време двамата се карали по
повод парите, които Д. настоявал подсъдимият да му върне.
Автомобилът се
движел по четвъртоклА. път № 54012, преминал разклона за с.Кривина, моста след
него и продължил към с.Беляново, като при това достигнал района с пропастите
край р. Янтра.
Заради караниците и изострянето на конфликта, в тази част
на пътя управляваният от Д. автомобил на няколко пъти се движел на зиг- заг,
като навлизал в банкета край пътя и оставил следи по прясно навалялия сняг.
Така автомобилът достигнал местността Големия завой, където спрял движението си,
насочен с предната си част към пропастта и в близост до ръба й.
От мястото си на задната седалка подс.Д. прострелял с пистолета
„Зораки”, зареден с преправения от него самоделен патрон – 9 мм, с метална гилза и сачма,
И.Д. в областта на главата. При това проектилът преминал през дясната
слепоочнотилна част на главата и проникнал в черепната кухина. Огнестрелното
нараняване зашеметило И.Д. и предизвикало
силни конвулсии на тялото му, довели до счупване на облегалката на предната
лява седалка и падането й назад, като главата му застанала в средната част на
задната седалка. С носения нож подс.Д. нанесъл 6 прободно - порезни наранявания
в лявата част на шията на Д.. Последвала остра кръвозагуба, от която цялата
задна седалка на автомобила се напоила с кръв, а дрехите на подсъдимия се
изцапали целите с кръв. Последният преровил джобовете на якето на Д. и извадил
оттам коженото му портмоне, надявайки се да открие вътре Записите на заповед.
Взел и мобилния телефон на Д., тъй като знаел, че в него той си води записки за
паричните задължения на различни лица към него. Впоследствие изхвърлил телефона.
В изпълнение на предварително намисленото подс. Д. решил
да бутне автомобила в намиращата се там
пропаст над р. Янтра Автомобилът бил на контакт, с включени светлини и не бил с
включена предавка и той успял да го избута в пропастта. При
падането на лекия автомобил и от инерцията тялото на Д. се придвижило напред,
като преместило лоста на скоростите в положение трета предавка / намираща се
право напред срещу неутралното положение на лоста /. Автомобилът достигнал
дъното на склона и останал там с включени светлини, като предната му част
сочела към дъното на пропастта.
След като се убедил, че лекият автомобил паднал в
пропастта, подс. Д. насочил усИ.та си към прикрИ.е на извършеното. Тръгнал пеш
в обратна посока - към с.Кривина, като на около 100 метра видял ръб на
отвесни скали с височина около 30- 40 метра, в долната част на който бил десният
бряг на р. Янтра. Преценил, че мястото е удобно и изхвърлил в реката ножа и
пистолета „ Зораки ”.
След това продължил по пътя, като на около 500 метра от пропастта, в
която бутнал автомобила, видял водоскок, преминаващ перпендикулярно под пътното
платно, горната част на който била на нивото на асфалта. Подсъдимият пъхнал в
отвора на водоскока портфейла на И.Д. с част от документите в него, след като
установил, че вътре не са подписаните от него 4 бр. Записи на заповед.
Бягайки, преминал
през железния мост на река Янтра, до който бил разклонът за с.Кривина и който
водел към с.Новград, като в този момент бил настигнат от лек автомобил, движещ
се в посока с.Новград. Поради това скочил в дясната страна на пътя и се скрил
там. Междувременно започнал да звъни на ........ си, за да му осигури превоз.
В това време, около 22.30 часа, св.П.М., който живеел в
с.Беляново, потеглил оттам с автомобила си „Опел Астра” с ДК № Р *** АМ към
с.Новград, откъдето да вземе св.И. П., за да отидат заедно на дискотека в
гр.Свищов. Снеговалежът вече бил спрял, като по пътя до местността Големия
завой нямало следи от движение. В близост до Големия завой обаче св.М. видял на
пътното платно оставени в снега следи от лек автомобил, които идвали от посока с.Кривина
и водели право в пропастта. Продължил пътя си към с.Кривина, и видял на пътното
платно, че следите отново водят вляво от посоката му на движение, т.е. отново
към р. Янтра, като се движели на зиг - заг. Малко по- напред встрани от пътя си
забелязал и следи от човешки стъпки, от един човек, в посока с. Кривина. Като
пристигнал при св.П. споделил с него за видяното и двамата решили да проверят
какво е станало. С автомобила потеглили обратно към с.Беляново. След разклона
за с.Кривина забелязали в дясно от посоката им на движение следите от човешки
стъпки на един човек, които св.М. вече бил видял. Следите по пътя били от един лек
автомобил, движещ се в посока с.Беляново, и от друг автомобил - този на св.М.,
движещ се в обратна посока / при отИ.ето му в с.Новград /. Като стигнали до
местността Големия завой, св.М. спрял автомобила и го насочил към пропастта, за
да я освети. Той и св.П. видели, че следите от гумите на автомобила стигат до
ръба на пропастта и се губят в нея. Като надникнали, видели, че на дъното й има
лек автомобил с включени светлини. В десния край на пропастта и близо до самия
път имало следи от човешки стъпки на един човек, които водели в посока към
с.Кривина. В 23.10 часа св.И. П. се обадил от телефона си с № ****** на телефон
№ 112 и съобщил за настъпило ПТП.
Междувременно, в
22.29 часа подс. Д. се намирал до моста на разклона за с.Кривина и с.Беляново и
оттам изпратил от телефон с № ********** празно съобщение / СМС / на телефон с № ******, ползван от ........
му, св.Д.Д. . Тя му се обадила, при което той я помолил да се свърже с .... си -
св.А.К., живущ ***, и да го помоли да отиде да го прибере от с.Новград, без да й
обяснил какво става. Двамата имали уговорка за този начин на свързване, тъй
като св.Д. разговаряла безплатно със съпруга си, а той не. Свидетелката се
свързала с майка си - св.А.К. / на телефон с № **********/ и я помолила да каже
на .... й, че трябва да отиде да прибере с автомобила си подс.Д. от с.Новград.
След това св.Д. се обадила на подсъдимия и му предала, че .... й ще отиде да го
вземе. Последвали уточняващи разговори между св.Д., подс.Д., св.К. и св.К..
Около 23.00 часа св. К. пристигнал на разклона за
с.Новград с автомобила си „ Сузуки Балено ” с ДК № Р **** РМ и взел оттам подсъдимия,
който съблякъл якето си и седнал на предната дясна седалка. Около 23.30 часа
пристигнали пред дома на подс. Д. в гр.Бяла, където той слязъл пред жилищния блок,
а св.К. се отправил към дома си в с.Ценово.
Подс.Д. се прибрал в жилището си, изкъпал се, преоблякъл се
и поискал от ........ си да му даде сак. Съблечените изцапани с кръв дрехи - долнище
на тъмносин анцуг „ Найк ”, тъмносиньо
горнище с качулка, пуловер с дълги ръкави на райета с черен, сив и бял цвят,
тениска, черно връхно яке / тип грейка / с качулка, мъжки боксер с тъмносин
цвят на тънки бели райета, чифт черни чорапи, както и черни маратонки „
Адидас”, поставил в червен сак с бели ивици в единия край и с него излязъл от
жилището, като обмислял място, където да ги укрие.
Веднага след това - в 23.47 часа, подсъдимият посетил
намиращия се в непосредствена близост до дома му магазин „ Далия”, откъдето си
купил кутия цигари и бутилка „ Дерби кола ”. Докато пазарувал, оставил сака на
пода в магазина, което било заснето от видеокамера в магазина.
След като напуснал магазина, подсъдимият вече бил взел
решение да укрие сака в мазата на входа, в който живее .... му, а именно вх.2 в
бл.”Латекс - 3”
/ явяващ се съседен на входа на неговото жилище /. Свързал се с .... си- св.Е. и
той му дал ключовете за избеното помещение. Подсъдимият влязъл във входа,
слязъл по стълбите, водещи до избените помещения, и в шахта на пода, на дъното
на десния коридор, в десния му край, покрита с ламарина, пуснал сака с дрехите
и обувките си.
Прибрал се в дома
си и предложил на ........ си да изпушат по една цигара. Поискал й да му даде мобилен
телефон, като обяснил, че неговият се е повредил. Не й казал нищо за случилото
се, но я помолил в случай, че някой я попита къде е бил вечерта, да излъже, че
си е бил вкъщи през цялата вечер.
Междувременно, след съобщаването за инцидента от страна
на св.П., на място пристигнали екипи на Полицията, на Спешна помощ, както и
разследващ полицай. Бил извършен оглед на местопроизшествие /л.13, т.II /, като първоначалната версия била за
настъпило пътно - транспортно произшествие. В спасителната акция се включил и
екип на Гражданска защита.
Св.Д. Д.- младши автоконтрольор в РУП- Бяла, пръв се
отзовал на сигнала и отишъл на място. Още по пътя след разклона за с.Кривина
забелязал върху снега следи от лек автомобил, които на няколко места водели
вдясно към пропастта. В района на местността Големия завой св.Д. забелязал, че следите свършват в
пропастта. На място имало и водещи в посока с.Кривина следи от човешки стъпки
на един човек, които наподобявали форма на бъбрек, а в средната им част имало
по-малък елипсовиден отпечатък.
С помощта на кран автомобилът бил изваден от пропастта.
По лекия автомобил били констатирани множество увреждания и повреди, изразяващи
се в деформации на предна броня – счупване
на основата за закрепване на предния регистрационен номер, пукнатини по бронята
под него, пукнатини в левия и десния край на бронята; повредена предна лява
джанта;
огъване навътре на ляв праг, огъване
навътре на задна лява врата; огъване дъговидно навътре на предната долна
половина на заден ляв калник; огъване навътре в областта на задна дясна врата
на десния праг; повреди по долната част на купето; сработила предна дясна
въздушна възглавница; огъване назад и наляво на облегалката на предна лява
седалка; счупено стъкло на задна лява врата; откъснат заден мост; деформация на
задна броня, изразяваща се в счупване по средата и в десния край; огъната
навътре рамка за стъкло на задна лява врата; огъване навътре на рамка за стъкло
на задна дясна врата; счупено стъкло на блок светлини – задни ляв и десен;
откъснат ауспух заден – всички повреди на обща стойност 2 141,70 лв.
В автомобила бил установен трупът на И. Д., като едва
тогава били констатирани раните в областта на врата му.
При извършения оглед на автомобила „Ситроен Ксара” с ДК №
Р **** РК / л.28, т.II / били
иззети множество натривки от тъмнокафява материя- обекти №1- №9, влакна- обекти
№10- №12, дактилоскопни следи, 2бр. ръчни часовници, одорологични следи,
контактен ключ за л.а. и ключодържател с 3бр. секретни ключове.
Трупът на Д. бил откаран в ОСМ при МБАЛ-Русе, където на
същия бил извършен оглед, при който в десния вътрешен джоб на якето била
намерена една банкнота с номинал 50 евро, а в десния заден джоб на дънките 35
банкноти с номинал 20 лева, захванати с червен ластик.
Впоследствие бил извършен оглед / л.36, т.II /, при
който в района на местопроизшествието по пътя с.Кривина- с.Беляново, бил
установен водоскокът с укритите в него вещи. На земята, отдолу, било намерено 1
бр. черно кожено портмоне със снимки, свидетелство за управление на МПС на
името на И. Г. Д. и визитки. До портмонето били намерени 10 бр. визитни
картички, календарче и удостоверение на психическа годност.
При извършения обход на място, непосредствено до разклона
с.Новград- гр.Свищов- с.Кривина била намерена следа от дясна обувка, като на
същата се направила гипсова отливка / протокол за оглед на местопроизшествие /
л.42, т.II /.
В хода на разследването били извършени
оперативно-издирвателни мероприятия, при които се установило, че най-вероятният
извършител на престъплението е подс. М. Д., за когото постъпила информация, че
е видян за последно с жертвата. В снетите му първоначални обяснения Д. заявил,
че вечерта на 25.02.2011г. се срещнал с И. Д. в автомобила му на спирката на Гара
Бяла, но след това се разделили и той се прибрал в дома си. Впоследствие, в
хода на досъдебното производство, дал обяснения, в които посочил, че инкриминираната
вечер бил с И. Д. в района на местопроизшествието, но с тях било още едно
непознато лице, което е физическият убиец на Д..
На 27.02.2011г., след като пред полицейски служители подс.Д.
посочил къде е скрил сака с дрехите си и маратонките, бил извършен оглед на
местопроизшествие в избените помещения на ....... / протокол - л.53, т.II /. При
същия в дъното на коридора, водещ вдясно от стълбището, била намерена шахтата,
в която Д. укрил червения сак с дрехите
и маратонки „ Адидас”
/ приложени като веществени
доказателства по делото /.
Впоследствие бил извършен оглед на веществени
доказателства / протокол - л.57, т.II /, при който в сака били намерени дрехите и
маратонките, с които бил облечен и обут подс.Д. в нощта на убийството.
На същата дата св.
А. К. предал с протокол за доброволно предаване л.а.”Сузуки Балено” с ДК
№ Р **** РМ /л.66, т.II/, при
огледа на който на предната дясна седалка били установени петна с неправилна
форма / протокол - л.67, т.II / и седалката била иззета, с цел извършване
на експертиза.
На 16.03.2011г. св. И.н И., живущ *** отишъл на риболов на
река Янтра, в землището на с.Беляново, местността Големия завой. Там, на около 40 – 50 см от границата на водата
и брега забелязал да стърчи от калта черен на цвят предмет, от пластмаса и метал.
Огледал го и видял, че е пистолет, забит
с дулото в калта, и веднага сигнализирал органите на полицията. На място бил
извършен оглед на местопроизшествие, при който било удостоверено мястото, на
което бил намерен и иззет пистолет с
черна пластмасова дръжка и бял метал в горната част - на десния бряг, по посока
на течението на р. Янтра.
В хода на разследването, при извършен допълнителен оглед
на л.а.”Ситроен Ксара” с ДК № Р **** РК на
пода под предната дясна седалка била намерена бяла на цвят гилза с ударено дъно
и недълбоки деформации.
Видно от заключението на назначената СМЕ на труп се
установява: сляпо огнестрелно нараняване в дясната слепоочнотилна част на
главата с раневи канал до вътрешния край на лявата пирамида, където е намерен
проектил- сачма. Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни
обвивки в областта на малкия мозък и ствола. Шест порезно-прободни рани вляво
на шията с ход отпред назад и леко отгоре надолу. При тези данни причината за
настъпването на смъртта следва да се отдаде на остра кръвозагуба от
нараняванията в областта на шията и огнестрелното нараняване.
По делото е изготвена и биологична експертиза на
веществени доказателства, от заключението на която се установява, че М. Д. е с кръвногрупова принадлежност „ А/ бета
/ ”, а тази на И. Д. - „0/алфа/бета/ ”. Кръвта по дрехите на подсъдимия от сака
е с кръвногрупова принадлежност „0/алфа/бета/” и е сходна с кръвта на И. Д..
При изследване на натривките, иззети от л.а. „Ситроен Ксара”, се доказва, че
същите са засъхнала кръв с кръвногрупова принадлежност „0/алфа/бета/” и са
сходни с кръвта на И. Д..
От заключенията на балистичните експертизи се установява,
че представеният за изследване пистолет „Zoraki – MOD 914” кал.9 мм Р.А.К. с фабричен № 078142 със
стеснение на цевта е газ - сигнално оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Същият е
технически изправен и е годен да произвежда изстрели. Не се наблюдават следи от
промени по него или съставните му части. Металната сачма, извадена при
аутопсията от черепната кутия на И. Д., е възможно да бъде изстреляна с този
пистолет. Възможно е гилзата, намерена при допълнителния оглед на л.а. „Ситроен
Ксара”, и сачмата да са представлявали едно цяло. Гилзата е калибър 9 мм. Поради корозията,
обхванала върха на жилото на пистолета, експертът не може да се произнесе дали
гилзата е изстреляна с пистолета. За патронът, чиито проектил е намерен в
черепната кутия на И. Д., се установява, че е самоделно преправен, като е
снаряден допълнително с барут и в предната му част е поставена метална сачма /
проектил /.
От изготвената криминалистична експертиза се установява,
че отпечатъкът от дясна обувка, иззет при огледа на местопроизшествие, не е
оставен от представената за изследване обувка – черна дясна маратонка, марка „
Календжи „ на подс.М. Д.. При допълнителния разпит на експерта от съда се
установи, че той е изследвал именно черна дясна маратонка, марка „ Календжи „ /
иззета от дома на подсъдимия /, вместо черна дясна маратонка, марка „ Adidas„ / „ Адидас”
/, намерена и иззета от червения спортен сак с дрехите и маратонките на
подсъдимия. Последното наложило съдът да възложи допълнителна задача на вещото
лице - да установи дали гипсовата отливка на отпечатъка на дясна обувка,
изготвен при оглед на местопроизшествието, съвпада с този от черна дясна
маратонка, марка „ Адидас”, собственост на подсъдимия, укрита
от него в спортния сак. Видно от отговора, налице е сходство, но поради липса
на частни признаци, оставени в следата върху снега, експертът не може да
установи дали следата върху снега е оставена точно от същата обувка. Във връзка
с това в хода на съдебното дирене е проведен следствен експеримент, при който
се установи, че подс.Д. свободно обува на десния си крак дясната черна маратонка
„ Адидас” и свободно, сам, я събува.
Видно от приложената по делото справка, л.а. „ Ситроен
Ксара ” с ДК № Р **** РК е собственост на Г. И. Д.. Съгласно приетото от съда
заключение по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебна
ценова автотехническа експертиза, стойността
на настъпилите щети по автомобила възлиза на 2141,70 лева.
По делото са назначени физико - химична и морфологични
експертизи, изготвени от експерти в НИКК- МВР, от заключението на които се
установява, че в пробите от обтривките на ръцете на подс.Д. не са регистрирани
капсулни микроследи от изстрел. Иззетите нишковидни обекти от нараняване на
пръст на ръката на подсъдимия нямат сходство с материята на дрехите, с които
бил облечен И. Д..
Видно от заключението на почерковата експертиза,
ръкописният текст и подписите в четирите броя Запис на заповед / приложени по
делото / е изпълнен от М. Е. Д..
По делото е изготвена психологична експертиза, от
заключението на която се установяват личностови характеристики и психологичен
профил на подс.Д.. Същата сочи, и в разпита си пред съда експертът го
потвърждава, че подсъдимият се характеризира като подозрителен, недоверчив, емоционално
хладен, самоизолиращ се, без самочувствие, раздразнителен към хората, които не
одобряват плановете му и не се съобразяват с желанията му. У Д., според
експерта, се наблюдава липса на механизми за справяне с тези емоции, което води
до наличието на неразрешени проблеми и кумулирането на вътрешно напрежение и
стрес, а в по-динамични ситуации- до кулминиране в крайно импулсивни и дори
неадекватни реакции. Липсата на самочувствие и невъзможността за справяне с
конфликтите препятстват възможността за редуциране и туширане на агресивните
импулси и водят до тяхното задържане, като в определени моменти това би могло
да доведе до ескалация на вътрешното напрежение и да премине в патологична,
неадекватна проява на агресия.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена комплексна
съдебна психиатрична и психологична експертиза / л. 483 - 494, том 2 от НОХД
68/2012г. на РОС /, която дава заключение, прието от съда, че подс.М. Д. не
страда от психично заболяване, вменяем е
– както към датата на инкриминираните Д.ия, така и към периода на разглеждане
на съдебното производство по делото. Във връзка с дадените от подсъдимия
обяснения пред съда изрично на вещите лица е бил поставен въпросът дали подсъдимият
е извършил Д.ието на 25.02.2011г. в състояние на силно раздразнение / физиологичен
афект, на което е даден отрицателен отговор, като подробно е посочено защо
експертите считат така : към момента на инцидента е имало провокация от реално
негативно преживяване на Д., както и е била налице предходна негативна нагласа на
Д. към И. Д.. В същото време подсъдимият
е останал в контекста на ситуацията / връзката с реалността е запазена / и в
спомена му е съхранена последователността на събитията. Липсват вегетативната
фаза, фазата на изчерпване и същинската фаза на физиологичния афект, а е налице
само фазата на провокация.
От заключението на назначената и изготвена ДНК - експертиза,
приета от съда, се установява, че по всички дрехи на подс.Д., намерени в червения
спортен сак, е установена кръв, която съвпада с ДНК - профила на И. Д.. По
седалката на л.а.” Сузуки Балено ” е установено петно, реагиращо на кръв, като
е налице съвпадение с ДНК - профила на И. Д..
Механизмът на получаване на уврежданията на И. Д. е виден
от заключението на назначената комплексна съдебномедицинска, балистична и
автотехническа експертиза, при която е установено следното:
- Установената
кръв и съсиреци върху задната седалка на л.а. ” Ситроен Ксара” могат да бъдат
получени от прободно- порезни наранявания в лявата част на шията на Д. при
налично кървене от раните,
- При получаване на нараняванията на шията Д. е бил на
предната лява седалка, като шията и главата по време на кървенето са били в
средната част на задната седалка,
- Възможното място
на извършителя, от което могат да бъдат нанесени всички наранявания на Д., съобразно
зацапванията на дрехите от сака и зацапванията в купето на автомобила, е
задната дясна седалка на автомобила,
- Смъртта е настъпила в резултат на установеното
огнестрелно нараняване и порезно-прободните наранявания, довели до нарушаване
целостта на венозни съдове и остра кръвозагуба, като двете причини са
конкурентни в генезата на смъртта,
- От вида на
нараняванията, разположението им и кръвта по задната седалка следва да се
приеме, че огнестрелното нараняване е получено преди порезно-прободните,
- Установените
шест порезно-прободни наранявания могат да бъдат получени от режеща част на
нож, идентичен с представения по делото нож, предаден доброволно от М. Б.. Същите
са с ход отгоре надолу и отпред назад, като ъгълът между ножа и шията е от
почти прав до около 30 градуса,
- От раневия канал на огнестрелното нараняване следва да
се приеме, че посоката на изстрела е била отзад напред, отдясно наляво и с
много малък ъгъл отдолу нагоре спрямо нормалното анатомично положение на
главата.
- Наличието на проектила в кухината на черепа и видът на
раневия канал установяват, че патронът, с който е произведен изстрелът, е
притежавал необходимата кинетична енергия куршумът да проникне в черепната кухина
през костта. Намереният в черепната кухина на Д. проектил е част от самоделен
боеприпас / ръчно снаряден /. Боеприпасите тип „Оса” могат да се използват за
пистолета „Зораки”, както и да се използват без да му причинят повреда.
Изстрелът е произведен от близко разстояние.
Посочен е и възможният
механизмът на придвижване на лекия автомобил.
В допълнителния им разпит от съда, вещите лица, изготвили
в хода на досъдебното производство комплексната съдебна медицинска, балистична
и автотехническа експертиза, са отговорили
на поставените им въпроси, съобразявайки дадените пред съда обяснения от
подсъдимия и сочения от него начин на извършване на убийството и на придвижване
на лекия автомобил до пропастта. Съдът, съобразявайки обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите М., П., Д., отговорите на вещите лица по
комплексната експертиза, приема за установено, че подсъдимият е изтикал л.а. „ Ситроен Ксара”, спрян в
близост до ръба на пропастта, вътре в нея, като това е било възможно, тъй като
мястото е имало наклон към пропастта и при избутването му не е бил включен на
предавка. Относно установените в снега само едни отпечатъци от човешки стъпки,
които тръгват близо до ръба на пропастта в посока към намиращата се на няколкостотин
метра Акациева горичка, съдът намира, че действително е имало следи само от
един човек и това са следите, оставени от подс. Д., при отдалечаването му от
ръба на пропастта.
Приетата за установена по - горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните и проверени по делото доказателствени материали, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност : свидетелските показания на А. К., А. И., А. К.а,
А. Ж., В. М., В. К., Г. Д., Г. Г., Д. Д., И. Е.,
И. П., И.н И., Й. Д., Л. Д., Н. К., Н. И., П. М., П. П., Р. С., както и на допуснатите и разпитани от
съда свидетели В. М., В. Н., М. Н., М. М.ев, С. Т., Н. А., Д. М., А. А., както и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за
претърсване и изземване, свидетелство за съдимост, декларация, биографична
справка, разписки, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на
веществени доказателства, справки от мобилни оператори, пътна скица, 4 бр. записи на заповед, акт за смърт и удостоверение за наследници,
както и от заключенията на назначените и изготвени по делото експертизи: СМЕ, химична експертиза, биологични експертизи, балистични експертизи, трасологична
експертиза, автотехническа експертиза, морфологични експертизи, техническа
експертиза, почеркова експертиза, психологична експертиза, ДНК експертиза,
дактилоскопна експертиза, и комплексна съдебна медицинска балистична и автотехническа експертиза, психиатрична,
комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза, както и от обясненията на подсъдимия, и от приложените по
делото веществени доказателства.
При направата на фактическите си изводи
съдът намира за достоверни и кредитира показанията на свидетелите / освен частично
на изрично посочените по – долу /, като
намира, че същите са незаинтересовани от изхода на делото, нямат мотив да не
казват истината и достоверността на показанията на всеки от тях не се
опровергава от други доказателствени материали по делото.
По отношение показанията на ........ и ....та
на И. Д. в частта им, че последният не се занимавал с лихварство, съдът не ги
кредитира, тъй като категорично се опровергават от други писмени и гласни
доказателства по делото – както от приложените преписки, образувани по жалби
срещу И. Д., така и от показанията на св. А. А. / л. 560 – 561, т.2 от НОХД
68/2012г. на РОС /, а също и от обясненията на подсъдимия, които в тази им част
съдът цени като правдиви и им дава вяра. Досежно останалите обстоятелства, за
които свидетелстват, съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Д.а като
достоверни и обективни.
При направата на фактическите си изводи
съдът кредитира изцяло и всички горепосочени писмени доказателства, тъй като
липсват основания за съмнения относно достоверността на същите.
При направата на фактическите си изводи
съдът съобрази и горепосочените веществени доказателства по делото, които са
иззети и приложени по надлежния ред, предвиден в НПК.
При направата на фактическите си изводи съдът
съобрази и горепосочените заключения на вещите лица по назначените и извършени
в хода на досъдебното и на съдебното производство експертизи. Всички приети по
делото експертни заключения съдът намира за обосновани и правилни, тъй като са
добре аргументирани, обосновани и липсва причина да се поставя под съмнение
професионалната компетентност и обективността на вещите лица, като съдът счита,
че на поставените им въпроси вещите лица са отговорили конкретно и ясно и не
възникват съмнения относно обосноваността на експертните заключения.
Досежно възраженията
на защитата, касаещи изготвената по делото одорологична експертиза, съдът ги
намира за основателни по същество, тъй като мирисовите следи, макар и да имат
веществен характер, не подлежат на експертно изследване и проверка, защото понастоящем
не е установен научен способ за тяхното индивидуализиране, а сензорите на
кучето, определящи индивидуалната принадлежност на тези следи, на този етап от
развитието на науката, са непроверими от нея за тяхната достоверност. Ето защо,
както се приема в трайната съдебна практика, към настоящия момент тяхното
значение е само в сферата на криминалистиката, но не и в наказателното
производство като доказателствено средство. Затова и съдът не обсъжда
заключението на одорологичната експертиза като част от доказателствения
материал по делото.
По отношение на
противоречията между обясненията на подсъдимия, дадени на съдебното следствие и
тези в хода на досъдебното производство
/ приобщени по реда на чл. 279 от НПК/, съдът намира, че следва да се
кредитират първите, което от една страна се поддържа от подсъдимия, а от друга,
твърдените в тях факти в голямата си част се подкрепят от останалите събрани и
проверени по делото доказателства, които съдът цени.
За съда част от обясненията на подсъдимия в съдебната фаза, отнасящи
се до определени факти, които го уличават в предумисъл и необяснима агресия, целят
оневиняване на подсъдимия, или поне омаловажаване на стореното от него и дори оправдаването
му. В по-голямата си част обаче обясненията
на подсъдимия са логични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
останалите доказателствени материали по делото. Конкретно : Съдът намира за
достоверни обясненията на подсъдимия относно отношенията му с И. Д., свързани с
парично задължаване по 4 бр. Записи на заповед, макар да счита, че не се
доказва, че той се е задължил от името на трето лице. Доколкото са налице
посочените Записи на заповед, приобщени като доказателство по делото,
установява се от заключението на почерковата експертиза, че те саморъчно са попълнени
и подписани от подсъдимия, и са налице показания – на ....та на И. Д. и на св. Н.
И.ов – че действително И. Д. дал пари на заем на подсъдимия, за съда е
безспорно установено, че подс. Д. се е задължил с посочените четири документа
към убития. В случая, с оглед предмета на делото, е без значение дали
основанието е негово лично задължение или такова на друго лице. Очевидно
двамата са имали неуредени финансови отношения, във връзка с които са контактували
често. Последното се твърди от подсъдимия, не се отрича и от близките на И. Д.
– ........ и .... му. Спорен е характерът на тези отношения. Последните двама
отричат И. Д. да се е занимавал с лихварство – да е давал пари на заем срещу лихва,
последвано от заплашване и принуждаване на длъжниците да върнат по - големи от
уговорените суми, в каквато насока са обясненията на подсъдимия.
За съда обаче този вид дейност на И. Д.
се доказва по несъмнен начин от изисканите и приложени по делото / НОХД
68/2012г. на РОС, том 2 /, както и представените от прокуратурата в хода на
съдебното производство множество преписки, образувани по жалби от различни физически
лица от гр.Бяла, гр.Две могили, гр.Русе, с.Ценово, с твърдения за отправяни
заплахи, закани, физически и психически тормоз, всичките във връзка с неуредени
финансови отношения с И. Д.. Видно от посочените писмени доказателства, в
продължение на години последният се е занимавал с лихварска дейност, като
събирал дължимото му с принуда. Затова и за съда е необяснимо изявлението на
началника на РУП – Бяла св. Ж., че не знаел за такива прояви на Д.. Ето защо
съдът кредитира обясненията на подсъдимия и в тази им част – че И. Д. го
заплашвал, заканвал се на него и семейството му, инициирал ежедневни срещи и
разговори и по този начин упражнявал по отношение на него психически тормоз.
Съдът счита за опровергани от
доказателствата по делото обясненията на подс.Д., че И. Д. го напръскал със
спрей и насила го вкарал в автомобила
си, на пода до задната седалка, като съобразява,че те се оборват както от заключението
на съдебния лекар – по комплексната съдебна медицинска, балистична и автотехническа
експертиза, че няма констатирани следи от увреждания по подсъдимия, така и на
обстоятелството, че при огледа в купето на автомобила и около него не е намерен флакон от спрей. Тези обяснения съдът приема
за защитна теза, целяща да оправдае поведението на подс.Д. с предходно агресивно
поведение на И. Д., непосредствено преди убийството му, както и да обоснове твърдяното
състояние на физиологичен афект.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимия в частта им, че след като прострелял И. Д., не помнел да му е
нанасял удари с нож, но въпреки това не отрича да го е сторил. Досежно тези конкретни
обяснения на изрично поставена задача вещите лица по комплексната съдебна
психиатрична и психологическа експертиза са посочили, че са възможни две
ситуации : според първата – в случай, че подс.Д. е изпитал силна заплаха за
живота си, той да има частична загуба на спомена за случилото се, втората - възможна
е частичната загуба на спомена за случилото се да е резултат на защитно
поведение на Д. / предвид експертната ситуация и воденото срещу него
наказателно производство /. Съобразявайки останалите доказателства по делото,
съдът счита, че е налице именно втората хипотеза и в тази им част обясненията
на подсъдимия целят да докажат, че произвеждането на изстрела е предизвикало
такава психологическа реакция, че дори не помни част от случилото се, откъдето
да се направи и извод, че нанесените шест прободно-порезни наранявания с нож,
израз на ненужна и необяснима агресия, всъщност са били нанесени от него без да
го осъзнава.
Досежно
твърденията на подс.Д., че по време на извършване на Д.ието е бил обут с маратонки „ Календжи”, а не с маратонки
„ Адидас”, съдът не ги кредитира, тъй като те не съответстват на останалите
ценени от съда доказателства. На първо място, маратонките „ Адидас „ са били
намерени в спорния сак, ведно с дрехите, по които се установява, че има следи
от кръв, съвпадащи с кръвногруповата принадлежност на И. Д., а самото място,
където е укрил сака, подсъдимият сам е посочил на полицейските служители именно защото е бил с тези дрехи и обувки по
време на извършване на убийството и ги е скрил непосредствено след Д.ието. На
следващо място, тези твърдения се опровергават от извършения в хода на
съдебното дирене следствен експеримент, при който подс.Д. сам, без чужда помощ,
свободно обу и събу на десния си крак дясната маратонка „ Адидас „ . Затова
съдът счита, че и в тази им част обясненията на подсъдимия не следва да бъдат
ценени като достоверни, а ги възприема като част от защитната му теза, изразена
в обясненията му в хода на досъдебното дирене / приобщени по делото / - че
трето лице е убило И. Д. и намерената следа от обувка, на която е направена
гипсова отливка, принадлежи на това лице. Още повече, че в хода на съдебното
производство в дадените обяснения подс.Д. направи признания, съгласно които на
местопрестъплението не е имало други лица освен него и И. Д..
Като
част от защитната теза, поддържана в хода на досъдебното производство, съдът
отчита и твърденията на подсъдимия, че не е купувал нож от пазара в гр.Полски
Тръмбеш. Последното се опровергава категорично от показанията на св. А. И. /
който присъствал на закупуването на ножа от подсъдимия /, от М. Б., и от
предадения от него за нуждите на производството нож, за който той сочи, че
продава такъв модел ножове. Ножът е бил обект на експертно изследване, което е
заключило, че той е идентичен с този, с който са нанесени нараняванията по
шията на И. Д.. Очевидно подс.Д., поддържайки обясненията си на досъдебното
производство в тази им част / и че притежавал нож, който носел винаги у себе си
/ се стреми да се оневини по отношение на обвинението, че е налице предумисъл,
изразяващ се и в набавянето на нож, Още повече, че по същество той не отрича да
е нанесъл на И. Д. прободно-прорезните наранявания, а липсва както негово
обяснение какво е направил с ножа, с който реално ги е нанесъл, така и такъв
нож не е намерен на или в близост до местопрестъплението, за да може да се
изследва и се установи идентичност.
Съдът
не цени като достоверни обясненията на подс.Д. и в частта, че не е преправил
патрона, с който е бил произведен изстрелът с газовия пистолет, като намира, че
те се оборват категорично от показанията на св. Д. / закупил патроните по
поръка на подсъдимия и то такива, каквито му бил обяснил той / и св. П. – продал патроните и даващ точно и конкретно
описания на вида, калибъра и други характеристики на продаваните от него
патрони, съответстващи на заключенията по балистичните експертизи, изследвали намерения проектил и гилза. Съдът счита, че
няма основания да се съмнява в истинността на тези свидетелски показания, и
затова приема, че патронът, с който подс.Д. е произвел изстрел в главата на И. Д., е снаряден допълнително с барут именно от подсъдимия, който е поставил метална сачма /
проектил/ в предната част, както сочи експертът при допълнителният му разпит по комплексната съдебна
медицинска, балистична и автотехническа експретиза.
След анализа на събраните и проверени
гласни и писмени доказателства и експертни заключения, както и веществените
доказателства по делото, съдът прави следните фактически и правни изводи :
По несъмнен начин е
установен фактът на смъртта на И. Д., като видно от заключението на СМЕ на труп
№ 24/2011г., установените травматични увреждания по трупа на И. Д. / подробно описани
по – горе /, причинени от прострелването в главата и от нанесените 6 порезно - прободни
рани вляво на шията, са довели до остра кръвозагуба и увреждания на централната
нервна система, които са причинили смъртта на Д.. Според заключението на
съдебния лекар смъртта може да бъде
причинена от огнестрелно оръжие, предмет с остър връх и режещ ръб, и от твърди
тъпи предмети.
Времето, мястото и обстоятелствата, при
които е бил намерен трупът на И. Д. се установяват от показанията на
свидетелите И.П., Д.М., полицейския служител св.Д., от отразеното в протокола
за оглед на местопроизшествие от 26.02.2011г., както и частично от обясненията
на подсъдимия. Късно вечерта на 25.02.2011г.
първите двама свидетели са установили, че в пропастта при местността
Големия завой, до с. Беляново, има паднал лек автомобил и сигнализирали на
телефон 112. Дошлите на място полицейски служители констатирали, че в купето на
намиращия се на дъното на пропастта
автомобил „ Ситроен Ксара „ с ДК № Р
18-71 РК , е трупът на И. Д. ***.
Времето на извършване на убийството на И.
Д. се доказва от справките за проведени от И. Д. и подсъдимия разговори от
мобилни телефони, от които се установява, че двамата са разговаряли за последен
път вечерта на 25.02.2011г., в 21,38 часа, непосредствено преди уговорената им
среща. За последната сочи св.Д.а, която узнала от съпруга си, че
инкриминираната вечер ще се среща с М. Д., но срещата им ще е кратка, тъй като
възнамерява семейно да посетят заведение в гр.Бяла. За уговорката му с Д. сочи
и подс.Д. в обясненията си пред съда, като установява и че двамата действително
са се срещнали, той влязъл в л.а. „ Ситроен Ксара „, управляван от Д., в задната
част на купето. Така относно времето на извършване на убийството съдът приема
за установено от фактическа страна, че то е извършено в интервала от 21.40 часа
– когато бил проведен последният разговор на Д. със св. Д.а, до 22.29 часа,
когато подсъдимият от разклона за с.Кривина и с. Беляново изпратил съобщение до ........ си.
Механизмът на извършване на убийството е
бил предмет на изследване на назначената и изготвена комплексна съдебна
медицинска, балистична и автотехническа експертиза / приложено на л.32 - 36,
т.4 от ДП /, която установява, че при
получаване на прободно -порезните нараняваня в шията Д. е бил на
предната лява седалка на автомобила, а по време на кървенето шията и главата му
са били в средната част на задната седалка. Първоначално е бил произведен
изстрел с газовия пистолет отзад –напред, от дясно наляво и с много малък ъгъл
отдолу нагоре спрямо нормалното анатомично положение на главата, последван от
настъпване на конвулсии на тялото, довели до счупване облегалката на седалката
и падането й назад, с глава на тялото в средата на задната седалка. Последвали
шест порезно-прободни рани вляво на
шията на Д., причинени с остър режещ крин на нож, идентичен с представения по
делото и обект на изследване. Това заключение на експертите, основаващо се на всички
събрани по делото доказателства / снимков материал, ДНК – изследвания,
разположение на съсиреците и кръвта по седалките на л.а., и дрехите от сака –
съгласно протоколи за оглед /, както и съобразено с вида на уврежданията по
трупа на Д., съответства на обясненията на подсъдимия за положението в
автомобила на тялото на И. Д. и за произведения от него изстрел. Обясненията му
пред съда частично се опровергават от заключението на комплексната експертиза и
от отговорите на вещите лица по допълнителните въпроси, възникнали след
даването на обясненията в съдебното заседание и наложили допълнителен разпит на
експертите. Конкретно – относно положението на тялото на подсъдимия в
автомобила и начина на произвеждане на изстрела те сочат, че обективните находки
опровергават твърдението му, че е стоял на колене на пода пред задната седалка
в лекия автомобил.
За твърдения от подсъдимия начин на
произвеждане на изстрела – както е на колене на пода пред задната седалка, т.е. отзад и отдолу спрямо тялото на седящия на
предната лява седалка И. Д., вещите лица сочат, че при липсата на обективни
критерии, основаващи се и на обективни находки, и поради обема на движение на
горния крайник не могат да отговарят конкретно дали е възможно или не. При липсата пък на обяснения от страна на
подсъдимия относно начина на нанасяне на нараняванията с нож / тъй като твърди,
че не помни и има „ бяло петно „ /, вещите лица не могат да отговорят дали е възможно по сочения от
него механизъм и положение на възпроизвеждане на изстрел да се нанесат съответно и ударите с нож.
Вещите лица са обсъдили и обясненията на
подсъдимия / л.558 - 559 от НОХД 68/2012г. на РОС /, че напуснал купето на
процесния лек автомобил, без да го избутва в пропастта, а отдалечавайки се от
него, е чул двигателят да се форсира два пъти. Съгласно експертите, вследствие
на прострелването и намушкванията с нож, е възможно тялото на И. Д. да е имало
единични гърчове, конвулсии, но те в никакъв случай не могат да са
координирани, още повече пък в степен, че да извършат цялата система от координирани движения, необходими,
за да се приведе двигателят в движение и да се придвижи лекият автомобил до
пропастта.
Досежно обясненията на подс.Д., че е бил
принуден от И. Д. да влезе в автомобила му, като го напръскал в лицето със
спрей и го накарал да стои на колене на пода пред задната седалка, като от
време на време му нанасял удари по главата, тип „ парен чук”, вещите лица по комплексната
експертиза сочат, че при медицинското освидетелстване на подсъдимия не са
установени зачервявания, възпалявания на лигавицата на очите, кръвоизливи,
оттоци на клепачите, характерни като реакция при напръскване със спрей в очите.
Не са установени и травматични увреждания, които да сочат за удари по главата,
тип „ парен чук”, още повече, че ако те са с нисък интензитет, няма да има и
следи, поради което и вещите лица не могат да посочат дали действително са
нанасяне твърдените от подсъдимия удари по главата. Във връзка с последното
съдебният лекар е представил пред съда и е приет като доказателство диск със
снимков материал от извършеното на 27.02.2011г. медицинско освидетелстване на М. Е.
Д. / приложен по делото – л.546, том 2 от НОХД 68/2012г. на РОС /.
Съдът намира за установено, че
подсъдимият е имал мотив да извърши убийството на И. Д.. Безспорно се
установява, че за период от около месец и половина подсъдимият се задължил към
него с 4 на брой Записи на заповед, за различни суми. Именно тези парични
отношения са били поводът за множеството срещи и телефонни разговори помежду
им, за които свидетелстват както роднините на И. Д., така и св. А. И., сочат се
и от подсъдимия, установяват се и от справките за телефонни разговори на
двамата. Доказва се от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, че И. Д. събирал парите си от длъжниците си чрез натиск и заплахи,
както се твърди и в обясненията на подсъдимия.
Последният, съгласно заключението на назначената от съда съдебна
психиатрична и психологическа експертиза, имал негативна нагласа към И. Д.,
провокирана именно от тези им отношения. Вследствие на тях и на невъзможността
си да разреши възникналия проблем, кумулирайки вътрешно напрежение и стрес, при
тази по – динамична ситуация поведението на подс. Д. ескалирало и така се
стигнало до патологична, неадекватна проява на агресия / както се сочи в
приетото от съда заключение на съдебната психологическа експертиза на
подсъдимия / - вземането на решение за убийството на И. Д. и последвалата
подготовка за реализиране на същото.
Съдът намира за
установено по несъмнен начин от събраните
и проверени доказателства по делото, че подс.М. Е. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.7 и
т.9 вр. с чл.115 от НК, тъй като на 25.02.2011г.
на четвъртоклА. път с.Кривина -
с.Беляново, обл.Русе умишлено умъртвил И. Г. Д., като Д.ието е
сторено предумишлено и с користна цел.
Налице са квалифициращите признаци по т.7 и т.9 на чл.116
от НК, тъй като убийството е извършено предумишлено и с користна цел.
При осъществяване на убийството подс. Д. е действал
предумишлено, тъй като същият го е извършил след предварително решение, взето
при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите
за и против. Той изработил план за извършването му, който включвал набавянето
на оръжията - нож и пистолет, набавяне на боеприпаси за пистолета и
преправянето им, предварителен избор на мястото - пътя с.Кривина- с.Беляново,
който му бил много добре познат, обмислил и как да прикрие убийството и своите следи, като
инсцинира настъпило пътно - транспортно произшествие.
Затова и съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в
частта им, че той се снабдил с газов пистолет, за да се защитава, а нож
притежавал отдавна, нито пък сочения от него начин на качване в автомобила на Д.
– по принуда. Последното категорично се опровергава от една страна от факта, че
той е отишъл на среща с Д. доброволно, носейки нож и зареден със самоделно
преправен боеприпас газов пистолет, а от друга страна – от липсата на обективни
находки, които да потвърдят, че е бил обгазен, насила хвърлен на пода пред
задната седалка на автомобила и бит по главата, както сочат вещите лица по
комплексната експертиза.
Неслучаен е фактът, че процесният лек автомобил е намерен
в пропастта на местността Големия завой. Това е място, много добре познато на
подсъдимия, за което му било известно, че има дълбока пропаст, в която може да
бутне автомобила и по този начин да създаде впечатление за настъпил пътен
инцидент. Няма никакви доказателства по делото И. Д. да е познавал района, или
пък да е имал намерен точно инкриминираната вечер да го посети. Последното се
потвърждава от показанията на св. Д.а, че съпругът й я уведомил, че ще се
срещне набързо с подсъдимия и после заедно с нея ще отидат в заведение в
гр.Бяла. За тези му намерения бил известен и св. К.. При така установената
липса на намерение на Д. да посети местопроизшествието на инкриминираната
вечер, съответно и липса на мотив да стори това, за съда е логично именно
подсъдимият да го е накарал, принудил да отиде на това място. В този смисъл
съдът не споделя и твърдяното в обвинителния акт като причина за посещение на
местността Големия завой, че Д. и подс.Д. отивали да огледат наследствена къща
на последния в с.Беляново. При наличието на зимно време, в тъмната част на
денонощието и валящ сняг последното звучи и житейски нелогично. Относно избора
на място, на което да извърши убийството, съдът споделя съображенията на
прокурора, че е внимателно и неслучайно подбрано, тъй като, ако не е завалял
сняг непосредствено преди убийството, съответно процесният автомобил не е
оставил следи по пътя, същият не би бил открит в продължение на дълго време, през
което следите от убийството биха били заличени.
В подкрепа на извода, че е налице предумишлено убийство
сочи и сравнително дългият период от възникване на намерението за извършването
му до неговото реализиране – период от няколко дни, през който подс.Д. е могъл
да се откаже от осъществяването му, което не сторил, а напротив – извършил е
множество действия по планиране и набавяне на средства за осъществяване на намисленото.
От доказателствата по делото съдът намира за безспорно
установено, че подс.Д. е очаквал настъпването на материална облага след
извършването на убийството. В конкретния случай тази облага се изразява в
отпадането на необходимостта за плащане на паричните задължения към И. Д., възникнали
по силата на подписаните от него четири броя Записи на заповед. Безспорно,
неплащането на парично задължение е един
от начините за настъпване на материална изгода за дееца, тъй като реално с
отпадането му се обогатява неговият патримониум, в какъвто смисъл е съдебната
практика / ТП №7/ 1987г. на Пленума на ВС/.
Мотивът за извършването на убийството е наличието на
парични задължения от страна на подс.Д. към И. Д., за което свидетелстват
приложените четири броя Записа на заповед. Безспорно за това допълнително е
допринесло и активното поведение на И. Д., насочено към принуждаване на подсъдимия
за плащане на задълженията, което допълнително е мотивирало подсъдимия да вземе
решение да го убие.
Подс. М. Д. извършил убийството при пряк умисъл. С
нанасянето на огнестрелно нараняване в дясната слепоочнотилна част на главата и
шест порезно- прободни удари в областта на шията, от близко разстояние, с голям
интензитет, в жизненоважни области на тялото- шия и глава, чрез използването на
пистолет и остър предмет- нож, Д. много добре съзнавал, че по начина, по
който действа, не може да се ограничи само до нанасянето на
телесни повреди и субективното му отношение включвало представата, че смъртта
ще настъпи неизбежно. В тази насока е и последващото му поведение, насочено към
прикрИ.е на извършеното, при което той избутал в пропастта автомобила с трупа на Д..
Тези действия нееднозначно сочат, че подс.Д. много
добре е съзнавал характера на извършеното и е искал настъпването на смъртта на И.
Д..
С действията си подс.М. Д.
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК, тъй като на 25.02.2011 г. на четвъртоклА. път № 54012 -
с. Кривина - с. Беляново, обл. Русе,
повредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил " Ситроен Ксара", с ДК № Р **** РК, собственост на Г. И. ***, като му причинил следните повреди : деформации
на предна броня – счупване на основата за закрепване на предния регистрационен
номер, пукнатини по бронята под него, пукнатини в левия и десния край на
бронята; повредена предна лява джанта; огъване навътре на ляв праг, огъване навътре на задна лява
врата; огъване дъговидно навътре на предната долна половина на заден ляв
калник; огъване навътре в областта на задна дясна врата на десния праг; повреди
по долната част на купето; сработила предна дясна въздушна възглавница; огъване
назад и наляво на облегалката на предна лява седалка; счупено стъкло на задна
лява врата; откъснат заден мост; деформация на задна броня, изразяваща се в
счупване по средата и в десния край; огъната навътре рамка за стъкло на задна
лява врата; огъване навътре на рамка за стъкло на задна дясна врата; счупено стъкло
на блок светлини – задни ляв и десен; откъснат ауспух заден.
Описаните повреди съгласно заключението на оценъчната
експертиза възлизат на стойност 2 141,70 лева. Противозаконното повреждане на процесния автомобил било сторено от подсъдимия
с пряк умисъл - Д. много добре съзнавал, че при падането на автомобила в пропастта ще му бъдат причинени повреди, като
искал и се съгласил с настъпването им, тъй като това щяло да
способства както за прикрИ.е на
извършеното от него убийство, така и за заличаване на оставените от него
при осъществяване на престъплението следи. Самите повреди обективно са настъпили вследствие избутването на автомобила
от подсъдимия в пропастта - при падането и удара му в дъното на пропастта.
В пледоарията си защитникът на подс.Д. изразява несъгласие с правната квалификация
на стореното от подзащитния му Д. като престъпление по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл. 115 от НК. Без да посочва каквито и да
било аргументи в подкрепа на тезата си, и без да конкретизира, същият твърди, че в случая се касае или за престъпление
по чл. 115 от НК, или за престъпление по чл. 118 от НК, или за
престъпление по чл.119 от НК. Досежно тези възражения съдът намира следното :
Стореното от подс.Д. не може да се
квалифицира по чл. 115 от НК, тъй като след анализ на доказателствата по делото съдът е извел
извод, че безспорно са налице както квалифициращият признак „ убийството да е извършено предумишлено„,
така и „ извършено с користна цел „. Подробни съображения за това са изложени
по- горе.
Стореното от подс.Д. не може да се
квалифицира и като престъпление по чл. 118 от НК – като извършено в състояние
на силно раздразнение, тъй като от заключението на назначената от съда,
изготвена, неоспорена от страните и приета комплексна съдебна психиатрична и
психологическа експертиза / подробно обсъдена по – горе / се установява, че
убийството не е сторено от подсъдимия в състояние на физиологичен афект.
Стореното от подс.Д. не може да се
квалифицира и като престъпление по чл. 119 от НК - като извършено при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, тъй като в тази насока са налице само обяснения на
подсъдимия. Именно за да се провери истинността на твърдяното от последния,
съдът е провел допълнителен разпит на вещите лица по комплексната съдебна
медицинска, балистична и автотехническа експертиза, от който се установява, че
няма обективни данни – нито в купето на автомобила, нито по дрехите, тялото и
главата на подсъдимия, които да сочат, че той насила е бил вкаран в процесния
автомобил, след като бил напръскан със спрей
от И. Д., след което и по време
на движението на автомобила последният му нанасял множество удари по главата.
Твърдяното от Д., че по отношение на него Д. е употребил насилие и принуда,
наложили му да се защити и така да превиши пределите на неизбежната отбрана, се
опровергава и от безспорно установения факт, че след като той си уговорил по телефона среща с И. Д., доброволно
отишъл на нея, и то въоръжен с газовия
пистолет, зареден с преправен боеприпас, и с нож. За съда по делото липсват
доказателства, които да сочат, че действията на подс.Д. – прострелването на Д.
и нанасянето на наранявания с нож, са предшествани от каквито и да било
конкретни действия на И. Д. непосредствено преди стореното от подсъдимия, още
повече да се приеме, че това са действия, които пряко са застрашили живота на
подс.Д. и именно те са го провокирали да извърши убийството, превишавайки
пределите на неизбежната отбрана.
При индивидуализацията на наказанията на
подс.Д. съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство направените признания,
които съдът счита, че допринасят за установяване на фактическата обстановка и
доказаността по несъмнен начин на извършеното престъпление и дееца. Именно поради това, макар да целят оневиняването му, те следва да
се отчетат като смекчаващи вината. Като такова съдът намира и изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното. Като смекчаващо вината на Д. съдът намира и обстоятелството,
че при вземането на решението да извърши убийството на
И. Д. подс.Д. е бил допълнително мотивиран и от продължителни предходни негативни прояви на Д. спрямо него
и семейството му.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита предходните осъждания на подс.Д. и по – високата му
степен на обществена опасност като деец / следваща както от факта на предходните
му 3 осъждания, сочещ на затвърдени престъпни навици, така и от събраните по
делото доказателства за личността му /. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита и високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 116 от НК, не само с оглед настъпИ. престъпен резултат, а и съобразно
високата степен на организираност на подс.Д., както и начина
на осъществяване на престъплението / прострелване в главата,
след което - нанасянето на множество силни удари в жизненоважни части /, които също отежняват вината му, тъй
като обстоятелството, че е
извършил престъплението с ненужна жестокост обективно
не се отчита в правната квалификация на Д.ието.
При така отчетените определящи вината
обстоятелства и при наличието на три възможни алтернативни наказания за
престъплението по чл. 116 от НК : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 15 до 20 години, ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР И ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ПРАВО
НА ЗАМЯНА, съобразявайки и всички обстоятелства по чл. 54 от НК, съдът намира
досежно наказанието на подс.Д., че то по вид следва да е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
чиито срок при така констатирания превес на отегчаващите обстоятелства следва
да е максималният, предвиден в закона - 20 години.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че за
да бъде адекватно на тежестта на извършеното
престъпление, наказанието следва да е именно в определения размер.
Предвид
размера на наказанието и предходните осъждания на подсъдимия безспорно не са налице материално - правните предпоставки за приложение на чл.
66 от НК, и наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА следва да се изтърпи ефективно, съобразно правилата на ЗИНЗС – при
първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
При наличието на изброените по – горе определящи вината
обстоятелство съдът налага на подс. Д. за стореното от него престъпление по чл.
216 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ТРИ години.
На основание чл. 23 от НК се налага едно общо измежду така определените
наказания, най-тежкото от тях - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което подс. Д. следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип.
Съдът намира, че с така
определените наказания ще бъде
постигната както генералната превенция – да се
въздейства възпиращо и превъзпитателно на останалите членове на обществото,
така и личната превенция –да се даде възможност на осъдения,
докато изтърпява наказанието си, да преосмисли поведението си и да го мотивира занапред да води социалноориентиран и законосъобразен
начин на живот.
Съдът приспада, на основание чл. 59 от НК
периодът, през който подс.Д. е бил задържан по делото, считано от 27.02.2011г.
Непозволеното увреждане се основава на нарушението на
правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер, на обезщетение
подлежат всички вреди - имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
последните се определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД /.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД, е сложен
юридически факт, елементите на който са : Д.ие, вреда, противоправност на Д.ието,
причинна връзка и вина. Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда – причиняването на смъртта
на един човек, се установи от събраните в наказателното
производство доказателства. Доказано е и че
извършеното Д.ие е противоправно,
както и причинната връзка между тях.
Съдът намира, че следва да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност на подсъдимия за
неимуществени вреди, тъй като се установи наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Подсъдимят виновно и
противоправно е причинил смъртта на И. Г. Д.. Гр.ищец Г. И.а Д.а, предявила гр.иск лично и със съгласието на своята майка и законен представител Й. Д.а, е
законен наследник – ..... на починалия на 25.02.2011г. И. Г. Д. и в това си качество е от кръга лица, имащи
право на обезщетение за неимуществените вреди от противоправното и виновно Д.ие
на подсъдимия М. Д.. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че гр. ищец и
неговият .... са живеели в общо домакинство. Поради ..... на Г. Д.а / към смъртта на И. Д. / ежедневната издръжка на на гр.ищец се е осигурявала от починалия. Г. Д.а и .... й са имали силна емоционална връзка, общували са, прекарвали много време заедно. След загубата на .... си тя станала емоционално нестабилна, липсвали й .... закрила и опора. Последното безспорно
се установява както от показанията на ... на детето – св.Й. Д.а, от тези на ....
– св.Г.Д., от показанията на свидетелите Н. И.ов, В.К..
При тези данни съдът приема, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдимия на гр.
ищец Г. Д.а са били причинени вреди от неимуществен
характер, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Последната е свързана с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на
размера. Съдът, като съобразява начина на извършване на увреждането, възрастта
на починалия, че е .... непълнолетно понастоящем
дете, и факта, че същият е осигурявал средствата за издръжка, като отчита
интензитета на преживените от гр. ищец
болки и страдание от загубата на своя ...., приема, че справедливият размер на обезщетението е 80 000 лева и предявеният в този размер иск като
основателен следва да бъде уважен. Над този размер, по горните съображения, съдът намира иска за неоснователен
и недоказан.
Установи се, от приложеното по делото удостоверение за
наследници, че гр. ищец Й. Д.а е законен наследник
–....., на починаля на 25.02.2011г. И. Д. и в това си качество е от кръга лица, имащи право на
обезщетение за неимуществените вреди от противоправното и виновно Д.ие на
подсъдимия Д..
От доказателствата по делото се установява, че гр. ищец и нейният ... имат дете / понастоящем непълнолетно /, живели са в общо
домакинство, издръжката за което изцяло падала върху починалия. Към момента на
убийството на И. Д. двамата съпрузи са поддържали добри отношения. Безспорно от писмените доказателства по делото се установява, че в
предходен период отношенията им се били влошили дотолкова, че се наложило
извършване на проверка от полицейски служители, с оглед данни за домашно
насилие от срана на И. Д. спрямо ........ му. Впоследствие обаче отношенията им
се подобрили и двамата останали да живеят заедно, до смъртта на И. Д..
От свидетелските показания по делото се
доказа, че гр.ищец Д.а трудно понесла
неочакваната загуба на съпруга си, довела до емоционалната й нестабилност.
Още повече, че приживе той единствен набавял средства за издръжката на гр.ищец
и детето им и в този аспект загубата му създала и сериозни неудобства от финансов характер, тъй
като Д.а страда от заболяване/ ревматоиден артрит /, сериозно затрудняващо я да
упражнява труд.
При тези
данни съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
подсъдимия на гр. ищец Й. Д.а са били
причинени вреди от неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Съдът, като съобразява възрастта на починалия, че същият нямал сериозни здравословни проблеми, издържал семейството си, и като отчита интензитета на преживяните от
гр. ищец Й. Д.а болки и страдание от загубата на съпруга й, приема, че справедливият размер на обезщетението е 60 000 лева и предявеният в този размер иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен. По изложените съображения в размера над този предявеният от Й. Д.а гр.иск
като неоснователен и недоказан не следва да се уважава.
От приложеното по делото писмени
доказателства се установява, че гр. ищец Г. Д. е собственик на
ла. „ Ситроен Ксара „ с ДК № Р ****РК. Видно от заключението на
СЦИЕ, след избутването от подсъдимия и
падането на автомобила в пропастта по него настъпили множество повреди, подробно
описани от вещото лице и оценени на обща стойност 2 141,70 лева. С
посочените действия подс.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 216 ал.1
пр.2 от НК - налице е причинна връзка между Д.ието му и щетите по чуждата
движима вещ – лек автомобил. Затова подсъдимият, предвид причинените в резултат на виновното му и противоправно
поведение вреди, дължи на гр. ищец Г. Д. обезщетяване
на причинените имуществени вреди в размер на 2 141,70 лева.
Подсъдимият следва да заплати на всеки
от гражданските ищци и законната лихва върху присъдения размер на гр.иск от
датата на деликта, до окончателното изплащане на съответната сума, както и
направените по делото от всеки от гр. ищци разноски / за адвокатско
възнаграждение за повереника им в производството
/. Подс. Д. следва да заплати в полза на РОС държавната такса върху размера на уважената
част от предявените граждански искове.
Вещите, послужили за
извършване на престъпление, веществените
доказателства по делото: пистолет Zoraki – MOD 914 без пълнител, метална муфа; метална четка за почистване на
пистолет, съдът отнема в
полза на държавата, на основание чл. 53 от НК.
С останалите вещи, веществени доказателства по делото, съдът се е
разпоредил, като ги е върнал на собствениците им и на наследниците на И. Д., а
вещите без стойност е постановил да се
унищожат, след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН – СЪДИЯ :