Решение по дело №148/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 192
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20217240700148
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                          

 

                       20.05.2021 година   град Стара Загора

 

                   

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                  

                                                 Председател:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Зорница Делчева        

и с участието на прокурор Нейка Тенева    

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 148 по описа  за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

             Образувано е по касационна жалба, подадена от Х.С.Ч. ***, срещу Решение № 260001/ 10.01.2021г.,  постановено по АНД № 3004/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-003025 от 12.12.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на Х.Ч. административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна, чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, вкл. обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Поддържа че неправилно съдът е приел, че е установено и доказано по безспорен начин извършването на вмененото му административно нарушение. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства. Направено е искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-003025 от 12.12.2019г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора в частта за наложеното му административно наказание по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.С.Ч. ***, против Наказателно постановление № 19-1228-003025 от 12.12.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA126853 от 01.11.2019г., на Х.Ч. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200лв., на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.11.2019г. около 11.35ч. в община Стара Загора по ПП I-5 км. 225 в посока юг, Х.Ч. управлява собствения си лек автомобил с рег. № *******, като водачът не съобразява скоростта си с релефа на пътя /десен завой/ и състоянието му /мокра и хлъзгава пътна настилка/, при което губи контрол над автомобила, отклонява се вляво по посоката си на движение и се блъска в метална еластична предпазна ограда – мантинела, като реализира ПТП с материални щети по МПС и мантинелата.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление в обжалваната му част /за наложеното на Хр. Ч. наказание на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП/, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административно наказателното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на Х.Ч. е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. 

 

             Решението на Старозагорския районен съд е постановен в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

           Обоснован е извода на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Следва да се отбележи, че обжалваното съдебно решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 340/ 11.11.2020г. по КАНД 288/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено Решение № 338/ 10.07.2020г. по АНД № 492/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на Старозагорския административен съд подробно е разгледано, обсъдено и преценено спазването на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, поради което повторно изложените от касатора възражения в този смисъл не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. Доколкото от една страна не са релевирани каквито и да е било нови доводи за твърдяното като неизпълнено изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а от друга страна и в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него НП, са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вкл. е конкретизирано с кои точно условия не е съобразил водачът скоростта на движение (с релефа на пътя /десен завой/ и състоянието му - мокра и хлъзгава пътна настилка), следва извода, че са изпълнени императивните законови изисквания за съдържанието на АУАН и на НП.

 

              Изцяло се споделя и извода на Старозагорския районен съд,  че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от Х.Ч. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.179, ал.2, предл. първо във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Действително с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административно наказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Но в случая съдът е основал правния си извод за извършено от Х.Ч. административно нарушение не само на база констатациите в съставения АУАН № GA126853 от 01.11.2019г., като при съвкупната преценка на доказателствата съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, и срещу който съставен АУАН санкционираното лице не е направило възражения. Следва да се отбележи, че причините и условията за настъпването на ПТП, са удостоверени и в съставения и подписан Протокол за ПТП от 01.11.2019г., който потвърждава възприетото от наказващия орган настъпване на ПТП в резултат на несъобразяване от водача на МПС на скоростта на движение с релефа и състоянието на пътя и атмосферните условия. Следователно от една страна всички релевантни за съставомерността на деянията факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от друга жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.   Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона Старозагорският районен съд е приел, че Х.Ч. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП.

    

         Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. При формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. 

 

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

      Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Х.С.Ч. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Претенцията на  ответника за възлагане в тежест на жалбоподателя заплащането на юрисконсултско възнаграждение и за производството пред РС – Стара Загора не е била своевременно заявена, поради което и правото по чл.63, ал.5 от ЗАНН за тази съдебна инстанция, се явява преклудирано, а и във въззивното съдебно производство правна защита и процесуално представителство от юрисконсулт не са били осъществени.  

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260001/ 10.01.2021г.,  постановено по АНД № 3004/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1228-003025 от 12.12.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в обжалваната му част за наложеното на Х.Ч. административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Х.С.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.   

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.