Решение по дело №334/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 115
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20233630200334
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Шумен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200334 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000148 от 28.03.2022г. на Началник
на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр. Варна, с което на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.К.А., с ЕГН
********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като в
жалбата излага конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание, нередовно призован –
не е намерен представител на седалище и адрес на управление, не се явява представляващ
и не изпраща процесуален представител.
Административно наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните
правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„К.Б. 13” ООД, с ЕИК ********* притежава Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз № 12707 от 21.07.2007г. През месец януари 2022г. била
1
извършена комплексна проверка на дейността на търговеца по спазване на изискванията на
нормативните актове. Свидетелят С. Х. С. – участник в проверката констатирал, че в
Списъка на превозните средства към Удостоверението за регистрация за извършване на
таксиметров превоз са вписани множество автомобили – триста и няколко, а превозвача
представил само 22 пътни книжки. Свидетелят С. установил, че превозвачът не е съхранил
и не е представил по време на извършване на проверката пътните книжки на няколко
автомобила, между които и пътната книжка № 04441/02.02.2021г. за лек таксиметров
автомобил марка „Дачия Лоджи“ с рег.№ Н80 84ВХ.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена
комплексна проверка от 20.01.2022г. За констатираното нарушение на дружеството-
жалбоподател свид. С. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение №
319743 от 20.01.2022г., в който посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството и подписан от него, като е
изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0000148 от 28.03.2022г.
на Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна, с което на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.К.А.,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание
чрез разпита на актосъставителя С. Х. С., както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК, писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля, доколкото
същият е участвал лично в извършената проверка и непосредствено е възприел фактите и
обстоятелствата, за които свидетелства. В същото време показанията му кореспондират
напълно с останалия събран по делото доказателствен материал и установената от съда
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното
постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се установяват нарушения и на
2
правилата за връчване на АУАН и НП.
В разпоредбата на чл.34, т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на МТ е вменено задължение на регистрираният търговец да осъществява контрол
върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за
срок пет години;
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството на
"Превозвач" по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвтП, а и „регистриран търговец“ по смисъла
на чл.3, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, доколкото
извършва таксиметров превоз на пътници в качеството си на търговец, притежаващ
удостоверение за регистрация и разрешение за таксиметров превоз на пътници, издадени от
кмета на община Шумен или от оправомощени от него длъжностно лице.
Търговецът притежава Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз № 12707/21.07.2017г., към списъка на което са вписани множество автомобили, чрез
които се осъществява таксиметров превоз на пътници. Следователно за дружеството-
жалбоподател в качеството му на регистриран търговец е съществувало задължение да
осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътните книжки на
автомобилите, както и тяхното съхранение за срок от пет години. От материалите по делото
и по – конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. С. се установява, че
по време на извършената проверка, а и по-късно жалбоподателят не е представил пътна
книжка № 04441/02.02.2021г. за лек таксиметров автомобил марка „Дачия Лоджи“ с рег.№
Н80 84ВХ, който е бил вписан в списъка към удостоверението под № 256.
Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбоподателят, в качеството си
на регистриран търговец не е осъществил контрол върху съхранението на пътните книжки за
срок от пет години, с което е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл.34, т.2, предл. второ от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на МТ.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение обща санкционна разпоредба, а именно чл.105, ал.1, от ЗАвП, доколкото
за конкретното нарушение не е предвидена изрична такава. Съгласно посочената правна
норма за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание, се налага „глоба” или „имуществена санкция” в размер 200 лева.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в
нейния абсолютен размер.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата,
че неизпълнението на задължението се дължи на форсмажорно обстоятелство, а именно
наводнение вследствие на проливен дъжд в офиса на дружеството, в резултат на което е
била унищожена част от архивната документация. Подобни твърдения не са били направени
3
от страна на жалбоподателя или представляваното от него дружество по време на
извършване на проверката, като не са били представени и доказателства в тази насока. Тези
доводи са наведени за първи път едва със жалбата срещу наказателното постановление, като
доказателства в тази насока не са представени и в хода на съдебното производство. В
същото време е налице разминаване в твърденията на представляващия дружеството-
жалбоподател, който в хода на административно-наказателното производство в представена
от него писмена декларация от 11.01.2022г. е посочил, че не съхраняват посочените пътни
книжки, описани в регистъра на пътните книжки на фирмата, тъй като съпругата на
пълномощника на 12.10.2021г. по време на ремонт на първия етаж на жилищната сграда,
където се намира офиса на фирмата, погрешка е унищожила документацията на фирмата,
включваща и посочените пътни книжки. По делото липсват каквито и да е доказателства, от
които да може да се направи извод, че твърдяното от жалбоподателя обстоятелство
действително е настъпило и, че в резултат на същото пътните книжки са били унищожени. В
тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че нормативната уредба не съдържа
процедура за възстановяване на унищожени пътни книжки, които са били вече приключили
и предадени за съхранение, като задължение на регистрирания търговец, респективно
превозвач е при настъпило подобно обстоятелство своевременно да бъде уведомен ОО
„АА“, гр.Шумен, доколкото същото създава пречка за тяхното съхранение в
законоустановените срокове, което не е било сторено. С оглед на изложеното съдът намира,
че твърденията на пълномощника на дружеството-жалбоподател в тази насока са негова
защитна версия и имат за цел единствено избягване на административно-наказателна
отговорност за посоченото по-горе деяние.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗАвт.П
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение не е инцидентна проява в дейността
на търговеца, доколкото видно от материлатие по делото същият е бил наказан и за други
идентични нарушения. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като
малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
С оглед на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
4
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай с оглед депозирано по делото становище, обективирано в
придружителното писмо/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000148 от 28.03.2022г. на
Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр. Варна, с което на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.К.А.,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „К.Б. 13” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от А.К.А., с ЕГН ********** да заплати на Началник на
отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5