СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в
публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
12090 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 134137 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 548/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, срещу Д.К.Н. ЕГН **********,
искове, с правно основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 476,08 лв. - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. -
30.04.2014 г. и за отоплителен сезон от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за
топлоснабден имот в гр. София, общ. ********бл. ********, отразена във фактура
с № **********/31.07.2014 г. и фактура №**********/31.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в размер на 851,95 лв. за периода от
15.09.2014 г. - 25.08.2017 г.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач
„Т.с.“ ЕООД на страната на ищеца.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, чрез
редовно упълномощен процесуален представител - юрк. Р.С., е депозирана въззивна
жалба, в която се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е
бил клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. В тази
връзка се излагат съображения, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установяват съществуването на договорно правоотношение между
страните в настоящото производство, количеството реално доставена в
топлоснабдения имот през процесния период топлинна енергия, както и че
стойността на последната съответства на претендираната от ищцовото дружество
сума. Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване
в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е подаден отговор на
въззивната жалба от Д.К.Н..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице - помагач „Т.С.“
ЕООД не е взело становище по изложеното във въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 29 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители
за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
В разглеждания случай ищецът основава
претенциите си към ответника на твърдението, че е наследник на К.Н.Х.- собственик
на процесния имот.
По делото е представено удостоверение за
наследници на К.Н.Х., от което е видно, че последният е починал на 01.09.1993
г., като е оставил за свои законни наследници Ц.Б.Х.- съпруга (починала
на 15.04.1999 г.) и Д.К.Н. - син.
Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по
делото не е установено ответникът Д.К.Н. да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ.
Не е установено ответникът да е собственик на процесния имот или носител на вещно право на ползване върху него, нито е установено да е сключил договор с ищеца за
доставка на топлинна енергия в имота за процесния период, поради което и съдът
приема, че ответникът няма качество на потребител на топлинна енергия в него и
отговорността му за заплащане на стойността на потребената такава, съответно за
възнаграждение за дяловото й разпределение не може да се ангажира от ищеца.
Качеството си на потребител ответникът е оспорил с отговора на исковата молба и
в тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно доказване да установи
същото по делото. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че ответникът е наследник на починалия К.Н.Х., за който обаче няма
данни да е бил собственик на процесния апартамент. Приетият по делото протокол от 13.06.2002 г. на общото събрание на етажната собственост, в която се намира имотът, ведно със списък на абонати, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата, не установява обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна
енергия. Този списък не е за собственици на имоти в
сградата, а е за живущи в сградата. Още повече, че в конкретния случай в списъка на живущите в
жилищната сграда, находяща се на ул********, е посочено, че процесният
апартамент е ведомствен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на
главния иск на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която обаче
не претендира такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 134137 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 548/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.