Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260024
гр. Димитровград, 17.09.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Димитровградският районен съд, в
публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Гергана Стоянова
при секретаря Дарина
Петрова и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа докладваното от
съдията Стоянова гр.дело № 1412/2019г.
по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД .
В исковата молба ищецът твърди, че между „МОТОБУЛ” ЕАД и търговско
дружество „КАМПИНО 2000” ЕООД, ЕИК *********, има сключен Договор за
предоставяне на клиентски карти/чипове от 18.03.2019 г. (по-долу само
„Договора”). По силата на посочения Договор ,-МОТОБУЛ” ЕАД. в качеството на
Доставчик, е предоставило на ..КАМПИНО 2000” ЕООД, в качеството на
Картодържател/Клиент, клиентски карти и чипове, даващи право на последното
дружество да ползва определени отстъпки от цените на течни горива, предоставяни
от определени вериги бензиностанции, както и отложено плащане на стойността на
закупените горива, при представяне на клиентските карти в съответния търговски
обект. Съгласно чл. 3.1.2 от Договора, „КАМПИНО 2000“ ЕООД заплаща стойността
на потребените горива и услуги, с включената съгласно Договора отстъпка,
директно към „МОТОБУЛ” ЕАД в срок от 15-то (петнадесето) число на календарния
месец, следващ месеца в който е направено съответното потребление.Едноличният
собственик и управител на „КАМПИНО 2000” ЕООД - Д. Н.Х., ЕГН ********** - е
поръчител по Договора за всички задължения, възникнали въз основа на
Договора.Към 12.07.2019 г., главният длъжник ,.КАМПИНО 2000” ЕООД е имал
изискуеми и незаплатени в срок задължения към „МОТОБУЛ” ЕАД по Договора в
размер на 118 907,37 лв. по главници по осем на брой фактури, върху които към
онзи момент са се били натрупали и неустойки за забава по Договора на обща
стойност от 1675,01 лв.На 12.07.2019 г. между „МОТОБУЛ” ЕАД, „КАМПИНО 2000”
ЕООД, Д. Н.Х. и ответника Н.Х. е сключено Споразумение за разсрочване и
погасяване на горепосочените дължими суми (наричано по-долу и само
„Споразумението”), с нотариално удостоверяване на подписите на страните. По
силата на чл.9 от посоченото Споразумение Д. Н.Х. и ответника Н.Х., който е
баща на Д. Н.Х., са се задължили солидарно с „КАМПИНО 2000” ЕООД за всички
задължения на последното дружество към „МОТОБУЛ” ЕАД.На 18.07.2019 г.
ответникът Н.Х. продава на ответника Р.Л.Н. собствения си недвижим имот, както
следва:
Самостоятелен обект в сграда - Търговски
обект с кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32 по кадастрална карта на
Димитровград, обл, Хасково, одобрена със Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на
Изпълнителен директор на АК гр. София, на адрес: Димитровград, бул. „Георги
Сава Раковски” № 16, вх. А-Б, етаж -1, който обект се намира в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.303, с предназначение на
самостоятелния обект - Обект със специално предназначение, ведно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Прехвърлянето на
собствеността върху имота било формализирано в Нотариален акт № 95, том 2, per. № 2533, нот. дело № 278/2019 г. на Нотариус Румяна
Велева с per.
№ 398 на Нотариална камара, който акт вписан в Служба по вписванията - гр. Димитровград с вх.
per.
№ 2107 от 18.07.2019 г., акт № 15, том 8, с номер на описна книга 1057
от 18.07.2019г. На 26.07.2019 г. изтекъл срокът на първото предвидено в
Споразумението плащане, като в посочения срок длъжниците не са заплатили
уговорената сума. в резултат на което цялата дължима по Споразумението сума е
станала предсрочно изискуема. На 29.07.2019 г. „МОТОБУЛ” ЕАД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и на 31.07.2019
г. е депозирало молба пред ЧСИ Николета Кавакова
с рег.№ 929 на КЧСИ, въз основа на която е образувано изпълнително дело №
1387/2019 г. срещу солидарните длъжници „КАМПИНО 2000” ЕООД, Д. Н.Х. и
ответника по настоящия иск - Н.Х..
Счита, че са налице всички основания за обявяване на гореописаната
покупко-продажба за относително недействителна по отношение на „МОТОБУЛ” ЕАД.
Въпросната сделка била направена с цел това недвижимо имущество да излезе от
патримониума на длъжника Н.Х. и по този начин да бъде ощетен кредитора
..МОТОБУЛ” ЕАД, който да не може да насочи принудително изпълнение върху
въпросния самостоятелен обект.В настоящия случай били налице и двете
хипотези.От една страна, очевидно било знанието на длъжника-продавач Н.Х., че с
посочената сделка уврежда „МОТОБУЛ” ЕАД, предвид на това, че само няколко дни
по-рано, а именно на 12.07.2019 г. посоченото лице е подписало нотариално
заверено споразумение, по силата на което е встъпило като солидарен длъжник за
сума в размер на 120 582,38 лв. към „МОТОБУЛ” ЕАД.От друга страна, наличието на
недобросъвестност от страна на купувача Р.Н. се обуславяло от няколко
обстоятелства, а именно: Купувачът, продавачът и Д. Н.Х. били в близки
отношения, поради което при сключване на сделката Р.Н. ясно е съзнавал, че
уврежда кредитора „МОТОБУЛ” ЕАД. Също така, между посочените три физически лица
и представляваните, притежаваните и свързаните с тях юридически лица
съществуват трайни търговски взаимоотношения и други правни и фактически
връзки, които водят до категоричното заключение, че купувачът е
недобросъвестен.Съществували убедителни доказателства за това, че сделката за
покупко-продажба била симулативна поради следните обстоятелства:индиция за това
било, че договорената цена на продадения имот е в размер на 14600
(четиринадесет хиляди и шестстотин лева) лв. при данъчна оценка на продадения
имот в размер на 14 574,70 (четиринадесет хиляди петстотин седемдесет и четири
лева и 70 ст.) лв.Втора индиция за това, че сделката за покупко-продажбата на
имота е симулативна, е начина на плащане на договорената цена. В Нотариалния акт
страните посочили, че цената е платена предварително по банков път, но такава
цена изобщо не е плащана, а и при изповядване на сделката те не са представили
платежно нареждане, от което да е видно, че действително тази цена е
платена.Трета индиция е начина на ползване на продадения имот след датата на
неговото прехвърляне. За ищеца възникнал правния интерес да поиска обявяването
на относителната недействителност на сделката, по силата на която купувачът Р.Н.
е придобил право на собственост върху процесния имот.
Моли
съда да постанови Решение, с което да обяви покупко - продажбата на самостоятелен обект в сграда -
Търговски обект с кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32
по кадастрална карта на Димитровград, обл. Хасково, одобрена със
Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, на
адрес: Димитровград, бул. ,.Георги Сава Раковски’“ № 16, вх. А-Б, етаж -1,
който обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1015.303, с предназначение на самостоятелния обект -
Обект със специално предназначение, ведно с прилежащите идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за относително
недействителна по отношение на „МОТОБУЛ” ЕАД, ЕИК *********. Претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът
Х., чрез упълномощен процесуален прудставител оспорва така предявената
искова претенция на ищцовата страна, като неоснователна
и недопустима. Неверни били
твърденията на ищцовата страна изложени в ИМ. Двамата ответници били в
преговори за закупуването на процесния имот още от началото на 2017 г. На
18.07.2019 г. е продал на втория ответник собственият си недвижим имот,
подробно описан в Нотариален акт № за което действие има издаден Нотариален акт
за продажба на недвижим имот №95, том 2, рег.№2533, нот. дело №278 от 2019 г.
по описа на Нотариус Румяна Велева с per. № 398 с район на действие PC - Димитровград .
За тази продажба ответникът получил продажната цена на имота така
както е в нотариалния акт . Във връзка с тази сделка при съставянето на
нотариалния акт продавача - Н.Х. е представил и предоставил всички необходими
документи за прехвърлянето на процесния имот. Нотариуса е извършил проверка на
всички необходими документи за прехвърлянето на имота и сделката е била
изповядана. И при тези обстоятелства той най-добросъвестно продал този имот на Р.. Отделно от това към
датата на продажбата на имота вземането на кредитора не било ликвидно и
изискуемо .От ИМ с вх. номер № 8892 от 06.08.2019 г. било видно, че същата е
депозирана пред PC -
Димитровград на 06.08.2019 г., т.е. ответникът е
извършил продажбата възмездно на този имот преди да бъде вписана исковата молба
по реда на чл.135 от ЗЗД и поради това счита, че недействителността не би могла
да засегне правата, придобити от тази възмездна сделка. В настоящия случай Н.Х.
е осъществил възмездна сделка с трето лице, а именно - с вторият ответник - Р.Н..Презумпцията
за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Вторият ответник или купувача
на процесния имот не попадал в кръга на тези
лица. За всички останали лица, т. е. какъвто е вторият ответник ако те
добросъвестно са придобили възмездно преди вписването на исковата молба по реда
на чл. 135 от ЗЗД, недействителността не засягала
правата, придобити от тази възмездна сделка. В настоящия случай, първият
ответник е осъществил възмездна сделка с трето лице с Р.Н., по отношение на
които не действа установената в закона презумпция за знание. По категоричен
начин счита, че не е налице субективният елемент по
отношение на атакуваната сделка за вторият ответник.Претендира разноски.
Вторият
ответник Н., чрез депозиран отговор в срок твърди, че разбрал за съществуващи
взаимоотношения между ищеца и Н.Х. едва след получаване/връчване на Съобщение
от 27.09.2019 г. по гр.д. № 1412/2019 г. на PC - Димитровград, ведно с
приложените към него преписи и за образуваното гражданско дело с правно
основание, чл.135 от ЗЗД по описа на PC - Димитровград. Единственото вярно
твърдение било, че на 18.07.2019 г. закупил от Н.Х.
недвижим имот, за което действие има издаден Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 95, том 2, рег.№2533, нот. дело №278 от 2019 г. по описа на
Нотариус Румяна Велева с per. №
398 с район на действие PC –
Димитровград и във връзка с тази сделка при съставянето
на нотариалния акт продавача - Н.Х. представил всички
необходими документи и нотариусът намерил, че те са достатъчни и сделката била
изповядана. Поради това най-добросъвестно закупил имота и платил продажната му
цена по банков път, за което бил съставен и
надлежен банков документ - Платежно нареждане от 17.07.2019
година.Като
купувач на имота преговорите му с Н.Х. датирали още от 2017г. От исковата молба
с вх. номер № 8892 било видно, че същата е депозирана пред PC - Димитровград
на 06.08.2019
г..
Следователно той придобил имота преди да бъде вписана тази искова молба по реда
на чл.135 от
ЗЗД и поради това счита, че недействителността не би могла да засегне правата,
придобити от тази възмездна сделка. В настоящия случай Н.Х. осъществил
възмездна сделка с трето лице, по отношение на което не действала презумпцията
за знание.По категоричен начин счита, че не е на- лице субективният елемент по
отношение на атакуваната сделка за него като купувач и втори ответни по делото.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Съдът счита, че предявен е иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Основателността на предявения иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД предполага наличието на всички елементи от
фактическия му състав: на първо място е необходимо да се установи, че ищецът
има вземане по отношение на един от ответниците, че е негов кредитор, тъй като
лице, което няма качеството на кредитор, не е активно материално легитимирано
да предяви такъв иск.Вземането следва да бъде действително, без да е необходимо
то да е ликвидно и изискуемо.Вторият елемент от фактическия състав е
извършването на действие, което уврежда кредитора, а увреждането е обективен
факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката
на кредитора.Третата предпоставка за възникване на правото по чл.135 от ЗЗД има
субективен характер, тъй като законът изисква, както длъжникът да е знаел за
увреждането, така и лицето, с което е договарял, да знае за това увреждане.
При така очертаната от правна страна
проблематика и обстоятелствата, които следва да бъдат установени от страна на
ищеца, следва да се изследва какво се доказа по делото.
Досежно първия елемент от фактическия състав, а именно качеството на ищеца
на кредитор се установи следното: към момента на сключване на сделката 18.07.2019
година, ищецът е бил легитимиран като кредитор по отношение на първия ответник Н.Х..не
се спори по делото, че на 12.07.2019 г. между „МОТОБУЛ” ЕАД, „КАМПИНО
2000” ЕООД, Д. Н.Х. и ответника Н.Х. е сключено Споразумение за разсрочване и
погасяване на дължими суми, с нотариално удостоверяване на подписите на
страните. По силата на чл.9 от посоченото Споразумение Д. Н.Х. и ответника Н.Х.,
са се задължили солидарно с „КАМПИНО 2000” ЕООД за всички задължения на
последното дружество към „МОТОБУЛ” ЕАД.Видно от т.3 от това споразумение е, че
страните са се споразумели общото задължение да се изплати от длъжника на две
части, като половината в срок до десет работни дни от датата на подписване на
споразумението, а втората половина в срок до 40 дни от датата на подписването
му. На 30.07.2019 г. Районен съд Димитровград е издал в полза на настоящия ищец
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, вследствие на неизпълнение на предоговореното
задължение по това споразумение.
Не се оспорва от
страните по делото , а това се установи и от приетите като доказателства по
делото писмени документи, че на 18.07.2019 г. ответникът Н.Х. продава на
ответника Р.Л.Н. собствения си недвижим имот, както следва: Самостоятелен
обект в сграда - Търговски обект с
кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32 по кадастрална карта на
Димитровград, обл, Хасково, одобрена със Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на
Изпълнителен директор на АК гр. София, на адрес: Димитровград, бул. „Георги
Сава Раковски” № 16, вх. А-Б, етаж -1, който обект се намира в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.303, с предназначение на
самостоятелния обект - Обект със специално предназначение, ведно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото.Прехвърлянето на собствеността върху имота е било формализирано в
Нотариален акт № 95, том 2, per. № 2533, нот. дело № 278/2019 г. на Нотариус Румяна
Велева с per.
№ 398 на Нотариална камара, който акт вписан в Служба по вписванията - гр. Димитровград с вх.
per.
№ 2107 от 18.07.2019 г., акт № 15, том 8, с номер на описна книга 1057
от 18.07.2019г.
Съгласно чл.135
от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжника го уврежда, ако последният при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е било възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Следователно
предпоставките за уважаване на иск с правно основание по чл.135, ал.1 от ЗЗД са
(1) ищецът да притежава качеството кредитор, (2) да е налице увреждащо
кредитора действие от страна на длъжника и (3) последният да е знаел за
увреждането към момента на извършването му. Понеже действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
С решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
754/2009 г., IV г.о., е дадено задължително тълкуване на понятието „кредитор”
по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти
определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от
длъжника и от третото лице.
Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по
смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане
по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Независимо от горното, съдът не може да проверява съществува ли вземането,
което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с
влязло в сила решение. В настоящия случай, вземането не е отречено по посочения
ред.
Предвид горните изводи на съда, следва да се приеме,
че първата предпоставка е изпълнена – наличие на вземане на ищеца спрямо първия
ответник в качеството му на солидарен длъжник по цитираното и обсъдено
Споразумение, което в настоящото производство е достатъчно да се приеме, че е
налице действително вземане на ищеца в качеството на кредитор по отношение на първия
ответник Н.Х.. Дали вземането е било изискуемо или не, в каквато връзка са
направените възражения от ответната страна, е неотносимо по делото, доколкото
не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо или ликвидно, за да се
ползва от защитата по чл.135 от ЗЗД.
Увреждащото кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Длъжникът знае за увреждането,
когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане - Решение
№93/28.07.2017 г. по дело №638/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. Това
затруднение е безспорно налично в случая, превид че стойността на имота според
заключението на вещото лице възлиза на 28400 лева, изслушано при разглеждане на
делото, а същият е продаден за 14600 лева. Следователно ответникът Х. е
отчуждил един актив, който при средна пазарна оценка струва 28400 лева, за
сумата от 14600 лева, като го е прехвърлил на трето лице. Прехвърлителната
сделка на длъжниците, извършена след сключеното допълнителното споразумение към
договора за предоставяне на клиентски карти/чипове от 18.3.19г., с което на
практика се удължава договорения по първоначалния договор за заем срок за
изплащане на заема и задължаването на длъжника по това споразумение, в
качеството му на солидарен длъжник с цел обезпечаване на това вземане, е
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество,
служещо за общо обезпечение на кредитора, а това безспорно длъжника е знаел.Солидарното
поемане на задължението от ответника Н.Х., за да се обезпечи изплащането на дължимата
сума, обосновава извод за знание, че изплащането на дължимото парично вземане е
затруднено, но въпреки това длъжникът е пристъпил към сключване на отчуждителна
сделка с продажна цена на имота по-ниска от средната му пазарна стойност.
Увреждането, съответно знанието на длъжника за него, както се посочи и по-горе,
е налице, тъй като длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил го е и по
този начин затруднява удовлетворението на кредитора, като изводите на съда се
потвърждават от данните за последвалото развитие на отношенията между кредитор
и длъжник по повод вземането, а именно издаване на изпълнителен лист и
образуване на изпълнително производство спрямо него. Не се установява длъжникът
да разполага с друго имущество, което да е достатъчно, за да може да се
удовлетвори кредитора. Ето защо съдът приема, че и тази предпоставка за
уважаване на исковата претенция е изпълнена.
По отношение на определен кръг лица законодателят е
въвел в ал.2 на чл.135 ЗЗД оборимата
презумция за знание, че сделката уврежда интересите на кредитора на длъжника.
По силата на тази презумпция, знанието на определен кръг лица, които са в
близки отношения с длъжника, се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите,
възходящите, братята и сестрата на длъжника. Ако те твърдят, че не са знаели за
увреждането, трябва да докажат твърдението си, като оборването е в тежест на
ответниците. Презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД не е приложима към
процесната сделка, предвид липсата на родство между длъжника Н.Х. и приобретателя втория ответник Р.Н., което не се оспорва от
страните по делото.
От показанията на св.Л.Х. се установи, че той е
управител на търговско дружество, което е наемател на процесния недвижим имот,
като го ползва за офис на фирмата от преди около четири години, като е нямало
сключен писмен договор за наем между него, като управител на ТД и наемодателя
ответника Н.Х., а впоследствие ответника Р.Н..Плащал наем месечно в размер на
200 лева, които фирмата не осчетоводявала като разход, сумата заплащал лично на
Н. „на ръка“.Преди сделката между двамата ответници твърди, че не познавал Р.Н.,
като за продажбата бил известен от стария собственик Х..
В хипотезата на чл. 135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, когато
сделката е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и
третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело
фактите и обстоятелствата, които пораждат вземането.
Според ищеца, знание за увреждащия характер на
сделката от страна на приобретателя се
установявало от следното: купувачът, продавачът и Д. Н.Х. били в близки
отношения, поради което при сключване на сделката Р.Н. ясно съзнавал, че
уврежда кредитора „МОТОБУЛ” ЕАД. Между посочените три физически лица и
представляваните, притежаваните и свързаните с тях юридически лица съществували
трайни търговски взаимоотношения и други правни и фактически връзки, които водели
до категоричното заключение, че купувачът бил недобросъвестен.Нито едно от тези
твърдения на ищеца в исковата молба не се доказа в хода на производството.
Ищецът
твърди, че съществували убедителни доказателства за това, че сделката за
покупко-продажба била симулативна поради следните обстоятелства:индиция за това
било, че договорената цена на продадения имот е в размер на 14600
(четиринадесет хиляди и шестстотин лева) лв. при данъчна оценка на продадения
имот в размер на 14 574,70 (четиринадесет хиляди петстотин седемдесет и четири
лева и 70 ст.) лв.Втора индиция за това, че сделката за покупко-продажбата на
имота е симулативна, бил начина на плащане на договорената цена. В Нотариалния
акт страните посочили, че цената е платена предварително по банков път, но
такава цена изобщо не била плащана, а и при изповядване на сделката те не
представили платежно нареждане, от което да е видно, че действително тази цена
е платена.Трета индиция бил начина на ползване на продадения имот след датата
на неговото прехвърляне. За последните твърдения на ищеца в исковата молба,
съдът коментира по-горе относно продажната цена на сделката, а що касае
ползването на имота, свидетелските показания в тази част бяха категорични и
убедителни, че наемните взаимоотношения между новия собственик и наемателя се
запазили и след прехвърляне на собствеността.Относно плащането на цената по
сделката ответникът Р.Н. представи платежно нареждане, прието като
доказателство по делото и неоспорено от страните по делото, видно от което е, че
на 17.7.2019г. наредителят/втория ответник/ е осъществил кредитен превод в
размер на 15000 лева по банкова сметка *** Х., с основание за превода “покупка
на недвижим имот“.
Недоказано според настоящия съдебен
състав остана знанието за увреждане у приобретателя по последната сделка респ.
за знание за увреждането у лицата осъществяваши неговото органно
представителство.Такова би било налице тогава когато приобретателят е знаел, че
прехвърлителя има дългове и целта на извършеното разпореждане е да увреди
кредиторите си.Достатъчно е знание за обстоятелствата пораждащи задълженията. В
този смисъл е и практиката - решение по
гр. д. 4606/2014 г. по описа на ВКС, IV
ГО, с което е прието, че за да е налице знание за
увреждането не е необходимо третото лице, приобретател по сделката, да познава кредитора и длъжника, както и по делото да са доказани обстоятелствата кога и
как е узнал за техните отношения, а е
достатъчно да са му известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Аналогична е практиката по
решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. №
3094/2016 г., ГК, ІV Г. О. на ВКС, с което е прието, че за да се приеме, че приобретателят по
сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове
и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на
кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни
личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.Тъй като посочената
материално правна предпоставка има субективен характер, поради което
възможността за установяването й с преки доказателства е ограничена, в
практиката е наложено разбирането, че доказване за наличието й може да бъде
осъществено чрез верига от косвени доказателства, които в своята взаимна връзка
да създадат сигурно убеждение за наличието й.Именно поради спецификата си на
косвени доказателства /дават указания за
основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено
свързани с основния факт/ отделното косвено доказателство
не е от естество само да установи основния факт пряко за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо
преди всичко наличието на достатъчно косвени доказателства.
В случая факта на който ищецът
основава знание за увреждането е разликата между цената на която е продаден
имота и пазарната му стойност. По
въпроса доказателство ли е занижената продажна цена на имота за знание за
увреждане у приобретателя съдът намира, че следва да се даде отрицателен
отговор.Постигнатото съгласие за цената на
имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне - чл. 9 ЗЗД,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността
от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.Такова становище,
което настоящия състав споделя, е
изразено в решение на ВКС по гр.д.№3094/2016г., ІV
г.о, като след преценка, че при продажна цена по -ниска от средните
пазарни цени за подобни имоти, както и за придобиване на още един имот от
длъжника на занижена цена, не може да се наложи извод, за знание за увреждане,
като е отречено значението на такова и на продължаващо от продавача ползване на
имота, е бил отхвърлен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД основан на посочените
обстоятелства.За да отрече значението на факта на продажба на имот на занижена
цена, като доказателство за знание за увреждане у приобретателя съдът изхожда
от факта и, че при търговци продажба на вещ на занижена цена може да е налице и
при изпадане в липса на парични средства без да е задължително това да е
свързано с налични дългове респ. свръхзадлъжнялост.Знанието за увреждане следва
да бъде установено по безспорен начин а не да се предполага.
В обобщение съдът приема, че
не е доказано знание у приобретателя по процесната сделка за увреждане на
кредитора, респ. предявения иск за прогласяване недействителност на тази сделка
по отношение на ищеца се явява неоснователен. Тъй
като не са
налице всички елементи от фактическия състав на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД исковата претенция е неоснователна
и следва да се отхвърли.
При този изход от спора, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на
двамата ответници.
Първият ответник Н.Х. е подал
отговор на исковата молба и е претендирал разноски в размер на 2000 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.Вторият ответник Р.Н. е претедирал
за разноски за адв. възнаграждение. Всеки
един от ответниците се представлява по делото от един процесуален представител,
по делото съществуват данни за уговорения и платен адв. хонорар в размер на по 2000
лева, представен е и списък с разноски. По отношение и на
двамата ответници и възнаграждението заплатено от тях на процесуалните им
представители, в договора за правна защита и съдействие е описано, че
сумата е заплатена в брой, като в тази част договорът има характера на разписка,
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и
представлява доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения
и на двамата ответници.Същото е неоснователно. Правната и
фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти
и изложените въз основа на тях правни твърдения /виж определение № 670/19.10.2015 г. по гр. д. № 3982/2015 година, IV г. о.
на ВКС/. В случая въведените в спора факти, както и
подлежащите на разрешаване правни въпроси разкриват правна и фактическа
сложност на производството. Производството не е
приключило в едно съдебно заседание, налице са
фактически и правни усложнения, които предполагат по-висок размер на дължимото
адвокатско възнаграждение от минималния такъв. Минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение в случая съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е – 968 лв. Следователно възражението е неоснователно.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният
от „Мотобул“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Хр.Колумб“№43, представлявано от Прокуриста Д.а В.Н.против Н.Х., гражданин
на Гърция, роден на ***г., с ЛНЧ **********,***-Ж-11 и Р.Л.Н., ЕГН ********** ***,
ИСК по чл.135 ал.1 ЗЗД, за ОБЯВЯВАНЕ на НЕДЕЙСТВИТЕЛEН по отношение на „Мотобул“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, бул.“Хр.Колумб“№43, представлявано от
Прокуриста Д.а В.Н., на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2019г , обективиран в нотариален акт № 95,
том 2, рег.№ 2533, дело № 278/19г. на Нотариус Румяна Велева, с рег. № 398 и
район на действие РС-Димитровград, вписан в СВп с вх.рег № 2101/18.07.2019г,
акт № 15, т.8, дело № 1057/2019г, с който против Н.Х.,
гражданин на Гърция, роден на ***г., с ЛНЧ **********,***-Ж-11 е продал на Р.Л.Н., ЕГН **********
***, следния недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда -
Търговски обект с кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32
по кадастрална карта на Димитровград, обл. Хасково, одобрена със
Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, на
адрес: Димитровград, бул. ,.Георги Сава Раковски’“ № 16, вх. А-Б, етаж -1,
който обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1015.303, с предназначение на самостоятелния обект -
Обект със специално предназначение, ведно с прилежащите идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА „Мотобул“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Хр.Колумб“№43, представлявано от Прокуриста Д.а В.Н., да заплати на Н.Х.,
гражданин на Гърция, роден на ***г., с ЛНЧ **********,***-Ж-11, сумата в размер
на 2000/две хиляди / лева-разноски по делото.
ОСЪЖДА „Мотобул“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Хр.Колумб“№43, представлявано от Прокуриста Д.а Великова Николова, да
заплати на Р.Л.Н., ЕГН ********** *** размер на 2000/две хиляди / лева-разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 17.09.2020 г.
Вярно с оригинила!
Секретар: Д.Петрова