Р Е Ш Е Н И Е
№………./18.10.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1305 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
М.С.Г., ЕГН ********** и С.С.Л., ЕГН ********** и
двете с адрес ***, иск
с правно основание чл.227 ал.1
б.“в“ от ЗЗД да бъде отменен
договор за ДАРЕНИЕ на недвижим имот от 06.09.1977г.,
обективиран в Нотариален акт НА No39,
том
VII, дело No2347/ 06.09.1977г.
на варненския нотариус, по силата на който ищцата дарила на ответниците /нейни сестри/ на всяка
от тях по 1/3 ид.ч.
от жилищна сграда в гр.Варна, ул.“*****“ NO*, състояща се от две стаи, салон, антре,
две изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6 ид.части от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 632кв.м., съставляващо /съгл. описанието в
НА/ бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445,1 подрайон на гр.Варна, поради отказ
на ответниците да дадат на ищцата издръжка, от която тя се нуждае.
В исковата молба
ищцата твърди, че с
Нотариален акт No 39, том VII,
дело No 2347/06.09.1077г.
на варненския нотариус дарила на всяка
от ответниците – нейни сестри по 1/3 ид.ч. от жилищна сграда в гр.Варна, ул.“*****“
NO*, състояща се от
две стаи, салон, антре, две изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6
ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от
632кв.м., съставляващо /съгл. описанието в НА/ бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в
кв. 445,1 подрайон на гр.Варна. Твърди , че няколко години била принудена да се
грижи за своя леля и живяла в дома й в жк.******, бл.*, в гр.Варна, но след смъртта й през
пролетта на 2015г., следвало да напусне дома й и да се завърне при сестрите си
на ул.“*****“ NO*.Поради влошаване
на отношенията с тях била принудена да напусне имота, който съвместно
обитават и да живее при близки и
познати.Твърди, че през 2006г.
продала ид.ч. от процесния имот на трето
лице, но ответниците, като съсобственици не дали съгласието си за строителство
и такова не било реализирано. След тази сделка,останала без имот, без покрив и
дом, без собственост, и като пенсионерка не е в състояние да
заплаща ежемесечно наем. Твърди, че е вдовица, няма имущество или доходи, от които да се издържа, с влошено
здравословно състояние е - захарен диабет, сърдечна недостатъчност, остър
цистит, за лечението, на които няма
средства и възможност да закупува лекарствата,
необходими за лечението й. Твърди ,че от есента на 2015г. била приютена
/временно за зимния сезон/ да живее в дома на нейна близка Иванка Петрова, също
вдовица, в жилището на сина й в гр.Варна, ул.Пирин 10. За предоставеното и
временно ползване не заплаща наем, но заплаща всички останали разходи за
електричество и вода, като през пролетта,
следва да напусне дома й и да наема жилище, за което ще заплаща
ежемесечно наем. Твърди, че пенсията и е недостатъчна да покрива дори
най-елементарните и разходи за храна, ел.енергия, вода и лекарства и е
абсолютно недостатъчна за поемане разход и за месечен наем.
С
нотариална покана No 66, т.1, per.No727/09.02.2016r. връчена на
ответниците 10.02.2016г., чрез Нотариус Илияна Маджунова, per.No 195, с район на действие ВРС поканила
ответниците да и заплащат месечна издръжка, от която действително се нуждае
предвид липсата на дом и средства за живот. С отговор на поканата връчен и чрез
Нотариус Илияна Маджунова per.No
195-BPC, регистриран
под номер No 107, том I, per.No 954/ 2016г. те изразили
"съжаление", но по никакъв начин не се отзовали на поканата, не и
предложили нито дом, нито издръжка или друга помощ, което е израз на
непризнателност спрямо нея като дарител, която непризнателност законът
санкционира с отмяна на дарението. В съдебно заседание поддържа исковата
молба, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски, дължими за адвокатско възнаграждение.
В срок по чл.131 от ГПК,
по
делото от ответниците е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразяват становище, с което
твърдят, че исковете са недопустими, а в случай, че не са
оспорват
изцяло исковете и молят да бъдат
отхвърлени, ведно с
присъждане на съдебни разноски.
Оспорват изложените в исковата молба факти и твърдения. Правят
възражение, че дарението е възнаградително. Оспорват, че ищцата има нужда от
издръжка , поради притежавани от нея имоти, с които тя се разпоредила , вкл. и
придобити такива по наследство, както и, че същата получава рента и др. доходи,
от които може да се издържа. Оспорват , че има нужда от средства за лечението
си , доколкото същите не са конкретизирани, както и ,че заплаща наем. Твърдят,
че иска е предявен единствено поради влошаване на отношенията им.Твърдят , че
те не разполагат с доходи, които да им позволят да дават издръжка на ищцата ,
без самите те да изпаднат в нужда. В
съдебно заседание поддържат отговора на исковата молба, молят за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и
от нотариален акт за дарение на недвижим имот No 39, том
VII, дело No 2347/06.09.1077г. на варненския нотариус, се установява, че ищцата Д.С.Д. / към момента на дарението
06.09.1977г. – с фамилно име Кръстева/ дарила
на всяка от ответниците – нейни сестри по 1/3 ид.ч. от собствената си жилищна
сграда в гр.Варна, ул“*****“ NO*, състояща се от две стаи, салон, антре, две
изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6 ид.части от дворното място, в
което е построена сградата, цялото с площ от 632кв.м., съставляващо /съгл.
описанието в НА/ бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445, на I-ви подрайон
на гр.Варна. Като съобразно приетите
по делото два броя скица индентификаторът на
процесната сграда
е 10135.1505.193.1 и е изградена в УПИ с идентификатор 10135.1505.193. Данъчната оценка на цялата сграда и на целия
поземлен имот, в който е построена тя е в размер на 145 732,70 лв.
Установява се от
приложените на л. 42 до л.46 от делото два нотариални акта, че на 23.01.2004г. Д.С.Д.
се е разпоредила /вкл.с вече дарените ид.части на нейните сестри/, като е
продала цялата процесна жилищна сграда, заедно с ½ ид.части от
процесното УПИ, в което е построена, на трето лице М. Х. М., а в последствие М.
М. и Т. М.подписват нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, като
ипотекарни гаранти, с който последните двама учредяват договорна ипотека върху
процесната жилищна сграда и земя.
От приетото
удостоверение с изх. No 3040-03-289 / 08.03.2016 г., издадено от ТП на НОИ – Варна се установява, че Д.С.Д. получава пенсия
в размер на 275,40 лв. месечно.
От приетото на л. 33 от
делото удостоверение с изх. No 3040-03-981 / 04.08.2016
г., издадено от ТП на НОИ – Варна се установява, че М.С.Г.
получава пенсия в размер на 180,88 лв. месечно.
От приетото на л. 38 от
делото удостоверение с изх. No 3040-03-993 / 08.08.2016
г., издадено от ТП на НОИ – Варна се установява, че С.С.Л.
получава пенсия в размер на 277,90 лв. месечно.
От приетите по делото
удостоверение за наличностите по банкови сметки на Д.С.Г. не се установяват
такива към датата на издаване на удостоверенията,.
От приложените
многобройни медицински документи за всяка една от ищцата и двете ответници,
както и от изготвеното заключение на вещото лице Б. Панайотова – Стефанова / л.
478- л. 514/ по СМЕ се установява, че в
медицинските документи към делото са предоставени данни за заболявания и
лечение на ищцата Д. и за медицински манипулации и извършени изследвания за
периода 2008 г до 2017 г., като от тези заболявания съобразно медицинските
данни, към времето на извършване на експертизата, Д.С.Д. се нуждае от
поддържаща терапия на основните заболявания, от които страда: 1/Хипертонична
болест с усложнения - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност
и нестабилна стенокардия, за които приема ежемесечно лекарства, които частично
се поемат от НЗОК; 2/Неинсулинозависим захарен диабет, за който в
медицинските документи не са посочени лекарствени препарати, приемани от
ищцата. Останалите заболявания, регистрирани в медицинската й документация
изискват лечение в периодите на обостряне, които не могат да се предвидят по
време и продължителност. Наличието на Старческа нуклеарна катаракта /т.н.
"перде"/, която обуславя необратимо намаляване на зрението на едното
или на двете очи, подлежи на оперативно лечение. Медицинските манипулации,
извършвани по направление от личен лекар за здравно осигурени лица, каквито са
всички възрастни хора в пенсионна възраст, се осигуряват от Здравна каса.
Изключение правят различни видове импланти, протези и др.., за каквито няма
данни в приложената медицинска документация.
По отношение на
първата от ответниците М.С.Г., са предоставени
данни за заболявания , лечение и извършени изследвания за периода 2002 г до
2017 г., като от тези заболявания съобразно медицинските данни, към времето на
извършване на експертизата, М.С.Г. се нуждае от поддържаща терапия на основните
заболявания, от които страда: 1/Заболяването от
повишено кръвно налягане - Хипертонична болест и 2. Наличието на
Високодиференциран плоскоклетъчен карцином /рак/ тип
кератоакантом на лицето TlNoMoGl; Стадий 1; след приложеното оперативно
лечение, през първите пет години от установяването, се нуждае от периодично
проследяване и наблюдение от специалист-онколог. След изтичане
на този период /в случая 2017 г./, при липса на рецидиви, се снема от отчет.
Не са представени показания за метастазиране на заболяването. Останалите
заболявания, от които страна ответницата М.Г.
са с хронично протичане и се нуждаят от лечение в периодите на обостряне
на съответното заболяване. Заболяванията, засягащи зрението и слуха, които са
прогресиращи с напредването на възрастта, изискват: 1/
Нуклеарната катаракта /"перде"/на двете очи - оперативно лечение; 2/
Двустранна невросензорна загуба на слуха - слухопротезиране. Нуждаещите се
пациенти се насочват към комисия за установяване на необходимостта от слухов
апарат /един или два бр./, които могат да се закупят от пациентите, или да се
заплатят от социални служби.
По отношение на
втората от ответниците С.С.Л., са
предоставени данни за заболявания, лечение и извършени манипулации изследвания
за периода 2002 г до 2017 г., като от тези заболявания съобразно медицинските
данни, към времето на извършване на експертизата, С.С.Л. се нуждае от
поддържаща терапия на основните заболявания, от които страда: Хипертоничната
болест с вкл. усложнения -сърдечна форма - хипертонично сърце и мозъчна форма -
проявена със симптоми, определени като "Мозъчен инфаркт" налагат ежедневна поддържаща терапия за
понижаване на кръвното налягане. Други заболявания, регистрирани в медицинската
документация за Л., имат продължително хронично протичане и пациентката се
нуждае от лечение за този вид заболявания, само при обостряне на съответно
заболяване, което не може да се предвиди във времето. През 2013г. е
диагностицирана с начална старческа катаракта /т.н. "перде"/, като
при необходимост подлежи на оперативно лечение.
В производството е
допуснато изготвяне и на заключение по съдебно –счетоводна експертиза / л.
526-л. 534/, с което вещото лице Д.К.П. представя два периода на"
обявените средно статистически минимални разходи на национален статистически
институт необходими за издръжката средно на едно лице": първи вариант -към четвърто тримесечие на 2016 и втори
вариант -към първо тримесечие на 2017 г.. От заключението е видно, че размерът на средно-месечната сума за издръжка
на ищцата и двете ответници,съобразно данните на Националния статистически
институт и коригирани с извършения анализ за здравословното им състояние,
съобразно приетата СМЕ, са както следва:
За Д.С.Д. - при първи
вариант - 387.21 лв и при втори
вариант - 367.83 лв.
За М.С.Г. - при първи
вариант - 372.54 лв и при втори
вариант - 353.16 лв,
За С.С.Л. -
при първи вариант - 394.19 лв. и при
втори вариант - 374.81 лв.
От приобщените на л. 57
до л.146, л. 203 до л. 245 от делото нотариални актове и справки от служба по
вписванията е видно, че през периода от 1999г. – до 2014г. ищцата Д.С.Д. е
извършила редица разпоредителни сделки, включително безвъзмездни такива, със
своите собствени недвижими имоти. От изготвеното заключение на вещото лице М.Д.А.
по допуснатата СТЕ / л. 562 – л.577/ се установяват пазарните стойности на
недвижимите имоти, с които се е разпореждала Д. през годините. Последната
сделка, за която са представени доказателства е извършена на 11.12.2014г./л.
242 – 243/ от делото, като сумата, за която е извършена сделката е общо
5 940 лв. или 1 980 лв. е делът на ищцата.
От представените на л.
236- 238 от делото удостоверения за наследници се установява, че ищцата е
наследник на С. Д.Г. и Д. Г. С., за които на л.227, 228-230 и л.240 от делото са представени
доказателства, че разполагат с недвижими имоти – ниви.
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, а и от представените доказателства се
установява, че съпругът на ищцата Д. Г. Д.е починал през 2015г., като видно от
приложената на л. 80-83 от делото справка от службата по вписвания – луковит,
същият притежава недвижим имот с. Б., общ. Л., област Л..
В рамките на производството са
ангажирани гласни доказателства от страна на ищцата посредством разпита на
двама свидетели - П. В. Л. и
Ю. Г. П.. Разпитаните двама свидетели сочат, че за да се
даде по-голяма възможност за обезщетение, предвид предприета
процедура по отчуждаване на част от имота, ищцата е дарила
на сестрите си процесните идеални части. И двамата свидетели твърдят, че това
била според тях основната причина за направеното дарение. И двамата свидетели
също така сочат, че Д. е обитавала процесната къща до преди две години - посещавала
я, но е живеела при леля
си. Сочат, че Д. към настоящия момент живее при
нейна приятелка на ул. Пирин.
Ангажирани са
гласни доказателства от страна на
ответниците, посредством разпита на свидетелите И. Д. К. и М. С. К.. Свидетелят
К. е бивш съпруг на ответницата М.Г., а свидетелката К.а е нейна внучка.
Показанията на двамата свидетели сочат, че на тях им е известно, че през
1974г., когато Д. е закупила процесния имот с парични средства са помогнали
семействата на двете й сестри, като в последствие дарението е направено от Д. през
1979г. с
благодарствени подбуди и с цел
да се построи жилищна сграда с апартаменти в нея за всяка от сестрите.
На л. 300 до л. 312 са
приобщени доказателства за извършена отчуждителна процедура по отношение на
процесния имот, като в преписката, обаче, липсват доказателства за изплатено
обезщетение.
Видно от договор за наем
от 01.03.2017г., находящ се на л. 340 от делото, сключен между Й. П. К., като
наемодател и Д.С.Д., като наемател, на последната е предоставен за временно
ползване следния недвижим имот: апартамент – стая, обща кухня, тоалет – баня,
находящ се на адрес: гр. Варна, ул. **** No *, вх. Б, ап.5 за срок от една година срещу уговорена наемна цена в размер на
100 лв. месечно.
Видно от приетия на л.
55 и л. 56 от делото е, че ищцата е сключила договор за наем на земеделски земи
на 17.09.2014г. за срок от една година и клауза за автоматично подновяване на
същия, като предмет на договора е нива с площ 6,959 дка в землището на с.
Константиново, представляваща имот No 054013, a уговорената наемна цена е в размер на 30 лева на дка за една стопанска
година или общо за сумата от 208,77 лв. за стопанска година.
Установява се от
приетата по делото нотариална покана No 66, том I, рег. No
727 /09.02.2016г.на нотариус Илияна Маджунова, рег. No 195 на НК и с район на действие РС – Варна, че ищцата е поканила двете
ответници да й заплащат издръжка от по 300 лв. месечно за всяка една от тях.
Поканата е надлежно получена на 16.02.2016г.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищцата субективно кумулативно съединени искове намират
своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 227 ал.1 б.“в“ ЗЗД, съгласно
която дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае.
В този смисъл и за да се яви основателна претенцията на ищцата същата
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните кумулативни предпоставки: трайната нужда от
издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на
последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. С оглед на предприетата от всяка една от ответниците
защита в тяхна тежест е да установят, че дарението е имало възнаградителен
характер, както и че всяка една от ответниците се намира в невъзможност да
предостави претендираната издръжка без да се постави в по-лошо положение от това
на ищцата. Предприето е и изрично оспорване, че ищцата сама се е поставила в
положение, в което да има нужда от издръжка, разпореждайки се в годините с
имотите си, включително безвъзмездно.
На първо място съдът намира за необходимо да се произнесе по възражението
за недопустимост на исковете. Твърди се от ответниците, че ищцата няма правен
интерес от водене на иска, тъй като се била разпоредила със сделка, вписана в
СВ – Варна с вх. рег. No 895 от 23.01.2004г., акт No 95, том III, дело No 597 от 2004г., не само със своите идеални части от
процесните имоти, но и с вече дарените на ответниците такива. Правният интерес
на ищцата е обусловен от твърденията на ищцата, че същата е извършила дарение,
както и че е изпаднала в трайна нужда от издръжка, за която е отправила покани
към ответниците да заплащат. Обстоятелството, че се е разпоредила повторно с
имота са ирелевантни за извода за наличие на правен интерес, като остават извън
рамките на така очертания спор, подлежащ на разглеждане в настоящото
производство. Правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква,
когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което
съставлява непризнателност - в различни форми и с различен интензитет. Поради това и самата
отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на
дарения за признателност към дарителя, което обуславя и правния интерес на последния от водене на исковете. Дали разпоредителната сделка, извършена през
2004г. е породила своето действие настоящият състав няма как да изследва –
извън предмета на делото е. Видно от представените и приети доказателства, като
собственици на процесните идеални части се легитимират ответниците по делото,
които не оспорват този факт и се позоват на собственическите си права на база
извършеното дарение. Обстоятелството за повторното разпореждане с процесните
идеални части, евентуално съдът би могъл да вземе предвид при преценка на основателността
на претенцията за отмяна на дарението с оглед на добросъвестното упражняване на
правата от страна на дарителя, но това обстоятелство не засяга правния интерес
от водене на исковете за отмяна на дарението по начин, по който да води до
недопустимост на производството. Освен това
следва да се отбележи и че когато след дарението на идеална част от имота ,
собственикът се е разпоредил с възмездна сделка в полза на други лица като е
прехвърлил повече от притежаваните права, договорът ще породи вещнотранслативен
ефект само за притежаваната част дори и при последваща отмяна на дарението по
общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Правните последици на договора настъпват към момента на сключването му – чл.24
ал.1 ЗЗД, освен ако за пораждане действието на договора е необходимо да настъпи
и друг юридически факт или при висяща недействителност , при която е необходимо
волеизявление на лица, извън страните по договора.
Безспорно в производството, а и от
представените доказателства се потвърждава
факта, че ищцата Д.С.Д. е дарила на всяка от ответниците – нейни сестри по 1/3
ид.ч. от собствената си жилищна
сграда в гр.Варна, ул“*****“ NO*, както и по 1/6 ид.части от дворното място, в
което е построена сградата.
Съдът намира, че преди да се изследва наличието на предпоставките за отмяна
на дарението, то следва да се произнесе и по възражението на ответника с правно
основание чл. 227 ал.2 от ЗЗД, а именно да обсъди дали дарението има
възнаградителен характер. В случай, че дарението се установи, че има
възнаградителен характер, то и ищцата не
би могла да иска отмяна на дарението, което обезсмисля съдът да се произнася по
въпроса за наличието на предпоставките за отмяна на дарението в хипотезата на
недаване на издръжка. В случай, че се установи възнаградителния характер
недаването на издръжка губи своето морално укоримо значение. За установяване на
характера на дарението от страните са ангажирани гласни доказателства. Първите
двама свидетели, разпитани по искане на ищцата сочат като основни подбуди за
направеното дарение предприетата отчуждителна процедура за процесния имот, за
която се представят надлежни доказателства. Втората група свидетели, разпитани
по почин на ответниците са бивш съпруг и внучка на една от ответниците и сочат
като основни подбуди благодарствени и възнаградителни такива, заради
финансовата помощ, която сестрите са оказали на ищцата при закупуване на имота.
Съдът преценява показанията на втората група свидетели при условията на чл. 172
от ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид тяхната
възможна заинтересованост. В процесния случай, показанията на двете групи
свидетели се разминават по отношение на известните им на тях причини за
извършеното дарение. Съдът намира, че предвид родствената и друга връзка на св.
К.а, св. К. и ответницата Г. /съотв. внучка и баба, бивши съпрузи/, не могат да
бъдат кредитирани показанията на втората група свидетели, които се опровергават
и противоречат на показанията на първата група свидетели и на събраните писмени
доказателства за предприетата отчуждителна процедура. В този смисъл и съдът намира,
че ответниците не успяха да установят при условията на пълно и главно доказване
възражението си, че дарението има възнаградителен характер, поради което и
приложима в случая се явява разпоредбата на чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
Спорен момент се явява
още първата предпоставка, възложена в доказателствена тежест на ищцата, а
именно: трайната й нужда от издръжка. Нуждата от
издръжка по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се преценява с оглед
фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай. Съдът взема предвид
личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди,
индивидуалните му потребности, социалната среда. Нуждата
от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят
разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се
установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за
процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е
формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя. Сумата,
съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се
формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми,
реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално
е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. В исковата молба конкретно се твърди, че трайната нужда от издръжка е
възникнала в началото на 2016г., когато и ищцата изпраща покана до сестрите си да
й я заплащат. За установяване на обстоятелствата по делото, че ищцата не
разполага с достатъчно средства е изготвена съдебно-икономическа експертиза,
след като бе изслушано и прието заключението по съдебно-медицинска експертиза,
с която да се установи какво е здравословното състояние и какви конкретни медикаменти приема ищцата с
оглед специфичните й здравословни нужди и тяхното остойностяване в пари. Вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза дава заключение за размера
на средно-месечната сума за издръжка на ищцата, както
следва: - при първи вариант - 387.21
лв и при втори вариант - 367.83 лв. или съдът може да приеме средно сумата от 380 лв. месечно като необходима
за издръжката на лицето. В сумата вещото лице не е включило наем, който заплаща
ищцата, считано от 01.03.2017г. или допълнителни 100 лв., което прави общият
размер на средствата, необходими за издръжката на ищцата, съобразени с нейните
конкретни нужди, да възлизат общо приблизително в размер на 480 лв. месечно
след 01.03.2017г.
От друга страна, доходите
на ищцата от пенсия са 275,40 лв. месечно. Установи се по делото, че ищцата е сключила
договор за наем на земеделски земи на 17.09.2014г. за срок от една година и
съдържащ клауза за автоматично подновяване на същия, като предмет на договора е
нива с площ 6,959 дка в землището на с. Константиново, представляваща имот No 054013,
a уговорената наемна цена е в размер на 30 лева на дка за
една стопанска година или общо за сумата от 208,77 лв. за стопанска година,
като липсват данни за прекратяване на този договор. От представените доказателства се установява,
че през периода от 1999г. – до 2014г. ищцата Д.С.Д. е извършила редица
разпоредителни сделки, включително безвъзмездни такива, със своите собствени
недвижими имоти. Разпоредила се е дори повторно с процесните идеални части в
полза на трети лица. Последната сделка, за която са представени доказателства е
извършена на 11.12.2014г., като сумата, която ищцата е получила е в размер на
1 980 лв. Представени са доказателства, че ищцата е наследница на С. Д.Г.
и Д. Г. С., за които има данни, че разполагат с недвижими имоти – ниви. Също
така Д.Д. е наследила и съпруга си Дяко Георгиев Дяков, починал през 2015г., за
когото отново са налице данни, че притежава поне един недвижим имот с. *****,
общ. *****, област *****. Действително страните не ангажираха доказателства дали
от тези имоти ищцата получава доходи и какви са те. Всички изложени обстоятелства обаче сочат, че са налице данни за
имущество, от което ищцата може да се издържа. Същата получава и доходи от
наемно правоотношение за земеделска земя – факт, който тя не е оборила. Предвид
и горното за съда е достатъчно да приеме, че ищцата не е доказала
трайната си нужда от издръжка- обстоятелство, за което същата носи
доказателствена тежест /в този смисъл и Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на ВКС, IV г.о/.
Дори, обаче, да се приеме, че е установена
трайната нужда от издръжка на ищцата, то макар и да е налице втората
кумулативна предпоставка за отмяна на дарението, т.е. ищцата да е поканила
надлежно ответниците, за което са представени надлежни доказателства –
нотариална покана, то не е установена третата предпоставка или морално укорим
отказ да се дава издръжката. В тази връзка е направено възражение от
ответниците, че се намират в невъзможност да предоставят
претендираната издръжка без да се поставят в по-лошо положение от това на ищцата.
За установяване на тези обстоятелства са събрани множество писмени
доказателства, като са изготвени и СМЕ и СИЕ. От заключението по СМЕ се
установява влошеното здравословно състояние и на двете ответници, като след
съобразяване с необходимостта от поддържаща терапия, СИЕ заключава за размер на
средно-месечната сума за издръжка на ответниците, както
следва: за М.С.Г.: приблизително - 360 лв., а за С.С.Л. - 384лв. След съотнасяне
на тези суми към размера на пенсиите, като единствени доходи, които получават
двете ответници, се установява, че ответниците не разполагат с достатъчно средства
за собствената си издръжка, което сочи на извод, че дарените сами трудно
покриват своите собствени нужди.
В разглеждания
случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно
неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност
за предоставянето й. Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено
укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени
като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на
дарението. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в
случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до
нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на
които той дължи издръжка по закон. Това е така, тъй като самото
дарение се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи
имуществото му. В този смисъл и право на отмяна на дарението следва да се
признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от
него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална
възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при
даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. / мотиви към
Тълкувателно решение No 1/ 2013г., ОСГК, ВКС/. Съдът приема, че
възражението на ответниците, че самите те не разполагат с достатъчно средства
за собствената си издръжка се явява основателно и като такова следва да бъде
уважено, а на ищцата да се отрече правото да иска отмяната на дарението на
посоченото основание.
С оглед на всичко
гореизложено и исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По претенцията за
разноски:
По делото е
направено искане от страните
за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да
понесе сторените от ответниците разноски
в настоящото производство съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК / стр. 547 от делото/. Ищцата е направила
възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
от всяка от ответниците, което се явява неоснователно. Претендираното
адвокатско възнаграждение е 1 800 лв. с включен ДДС, а минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от
9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 762,59
лв. без вкл. ДДС. В този смисъл и ищцата следва да заплати: - на ответницата М.С.Г. сумата от общо 2 251,23
лв., от които 451,23 лв. – депозити за вещи лица и такси за издаване на съдебни
удостоверения и 1 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; - на
ответницата С.С.Л. сумата от общо 2 231,43 лв., от които 431,43 лв. – депозити
за вещи лица и 1 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените субективно съединени искове от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.С.Г., ЕГН ********** и С.С.Л., ЕГН ********** и двете с адрес ***, с правно основание чл.227
ал.1 б.“в“ от ЗЗД да бъде
отменен договор за дарение на недвижим имот от 06.09.1977г.,
обективиран в Нотариален акт НА No39,
том
VII, дело No2347/ 06.09.1977г.
на варненския нотариус, по силата на който ищцата дарила на ответниците /нейни сестри/ на всяка
от тях по 1/3 ид.ч.
от жилищна сграда в гр.Варна, ул.“*****“ NO*, състояща се от две стаи, салон, антре,
две изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6 ид.части от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 632кв.м., съставляващо /съгл. описанието в
НА/ бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445,1 подрайон на гр.Варна, поради
отказ на ответниците да дадат на ищцата издръжка, от която тя се нуждае, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от общо 2 251,23 лв. /две хиляди
двеста петдесет и един лева и двадесет и три стотинки/, от които 451,23 лв.
/четиристотин петдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ – депозити за
вещи лица и такси за издаване на съдебни удостоверения и 1800 лв. /хиляда и
осемстотин лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 2 231,43 лв. /две хиляди
двеста тридесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, от които 431,43 лв.
– депозити за вещи лица и 1800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.3
от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: