РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Бургас, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000092 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „В.“ № 26а, със съдебен
адрес гр. Бургас, Южна промишлена зона, ул. „Ген. В. В.” № 3, ет. 3, офис ляв
- адв. А. Т. против Решение № 90 от 02.04.2024 г. по търговско дело №
20232100900088/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца СД „Р.“ ОХГ (R. OHG), регистрирано в
търговския регистър на Федерална Република Германия под номер HRA****,
със седалище и адрес на управление ФРГ, гр. Ф. 01705, ул. „Д.“ № 172, Хаус
В, със съдебен адрес гр. София, бул. „Н. Й. В.“ № 55, офис парк „Е.“, сграда
„ф. 4“, ет.1 – адв. Т. Т. сумата от 98329,35 лева, представляваща
равностойността на 50275 евро, получени по развален договор за
международна продажба на стоки - дървен материал съгл. потвърждение на
поръчка № ОЗ/RW/ от 04.08.2022г. ведно с мораторна лихва в размер на
3342,43 лева, дължима за периода от 15.11.2022г. до 07.03.2023г., както и
законната лихва върху главницата считано от завеждането на делото на
08.03.2023г. до окончателно изплащане.
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, които се
свеждат до следното:
Неправилно били отхвърлени възраженията жалбоподателя -
ответник по иска за прихващане със суми, дължими за други доставки на
дървесина.
Направена била погрешна преценка на събрания доказателствен
материал и в частност на заключението по изслушаната
съдебноикономическа експертиза (СИЕ). Не били взети предвид и
обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание.
Експертизата се позовавала на проверка в счетоводството на
ответника, според която от всички задължения на ищеца, възлизащи общо на
96185 евро, били осчетоводени като платени 91075 евро. Конкретни плащания
обаче не били изследвани. Нямало и събрани доказателства в тази насока.
Всъщност ответникът отразил счетоводно като погасени паричните
задължения на ищеца по другите доставки чрез извънсъдебно прихващане със
задълженията си за връщане на авансите по процесната доставка. В този
смисъл били и допълнителното заключение по СИЕ, както и дадените от
вещото лице пояснения при разпита му пред съда. Обстоятелството, че
изявлението за извънсъдебно прихващане не било достигнало до адресата си,
не представлявало пречка за уважаване на съдебното възражение за
прихващане. При погасяване чрез плащане, а не чрез прихващане, не би
останала дължимата към ответника сума от 5110 евро, коментирана от
експертизата.
Ето защо жалбоподателят настоява за отмяна на решението и за
отхвърляне на осъдителния иск след уважаване на възражението му за
съдебно прихващане.
Жалбата е оспорена от другата страна с нарочен писмен отговор,
който са развити подробни съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд.
Нямало събрани доказателства, че процесната доставка на дървесина
е била изпълнена. Затова договорът за продажба между страните бил развален
и заплатеният от ищеца аванс подлежал на връщане ведно с присъдените
лихви за забава. Ищецът платил всички други надлежно получени доставки. В
тази връзка били представените писмени доказателства и изслушаните
експертизи. Ето защо нямало основание за уважаване на възражението за
прихващане. Коментираният от вещото лице по СИЕ остатък от 5110 евро бил
2
изначално недължим.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 03.07.2024 г.
По същество:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при
изяснена фактическа обстановка.
Ищецът СД „Р.“ ОХГ, регистриран в Германия, е предявил против
ответника – жалбоподател „Б.“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД за
заплащане на сумата от 98329,35 лева, представляваща равностойността на
50275 евро, получени по развален договор за международна продажба на
стоки - дървен материал съгл. потвърждение на поръчка № ОЗ/RW/ от
04.08.2022г. ведно с мораторна лихва в размер на 3342,43 лева, дължима за
периода от 15.11.2022г. до 07.03.2023г., както и законната лихва върху
главницата считано от завеждането на делото на 08.03.2023г. до окончателно
изплащане.
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищецът СД „Р.“
надлежно е развалил договора за продажба поради неизпълнение от страна на
ответника „Б.“ ЕООД, поради което за последния е възникнало задължение по
чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД да върне авансово получената цена на стойност
98329,35 лева. Ответникът поддържа единствено възражението си за съдебно
прихващане с насрещни вземания за цената по други доставки на дървесина,
както следва: (1) 20400 евро по проформа фактура № 270000000001 от
20.04.2022г. и фактура № 270000000002 от 11.07.2022г.; (2) 22582,50 евро по
проформа фактура № 270000000003 от 01.08.2022г.; (3) 17692,50 евро по
проформа фактура № 270000000004 от 01.08.2022г.; (4) 5110 евро по фактура
№ 270000000005 от 10.02.2023г.; (5) 2220 евро по фактура № 748 от
08.07.2022г.
Всички доставки, на който се позовава ответникът, са обсъдени
подробно в мотивите на обжалваното решение, към които настоящата
инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК. Необходимо е да се
отбележи следното:
Проформа фактура № 270000000001 от 20.04.2022г. (л. 143 от делото
на ОС) е на стойност 20400 евро. Въз основа на нея е издадена фактура №
270000000002 от 11.07.2022г. на стойност 40800 евро (л. 146) с отразено
плащане от 20400 евро и остатък 20400 евро. Две погасителни плащания по
20400 евро са били извършени на 22.04.2022г. и 12.07.2022г., видно от
3
приложеното банково извлечение (л. 186). Няма непогасен остатък.
Проформа фактури № 270000000003 и № 270000000004 от
01.08.2022г. (л. 149 и 152) са за авансовите плащания по процесния развален
договор за продажба. Следователно те не касаят насрещни вземания на
ответника.
Фактура № 270000000005 от 10.02.2023г. (л. 155) е на стойност 55385
евро с отразени плащания в общ размер от 50275 евро и остатък от 5110 евро.
Видно от допълнителното заключение по изслушаната пред първата
инстанция счетоводна експертиза, тази фактура не е осчетоводена при ищеца.
Освен това тя се отнася за доставка на стоките, за които е била издадена и
процесната проформа фактура № 270000000004 от 01.08.2022г. И в този
случай ответникът няма самостоятелно насрещно вземане.
Фактура № 748 от 08.07.2022г. на стойност 4046 евро (л. 161) не е
издадена от ответника. Въпреки това по нея има постъпило пълно
погасително плащане, видно от банковото извлечение на л. 195 от делото на
ОС.
Изложеното налага извод за неоснователност на възражението за
прихващане. Следователно правилно е била уважена претенцията чл. 55, ал. 1,
предл. ІІІ от ЗЗД, предявена от въззиваемия ищец СД „Р.“ ОХГ против
въззивника - ответник „Б.“ ЕООД, за връщане на авансово получената цена по
разваления договор за международна продажба на стоки в размер на 98329,35
лева ведно с дирените лихви за забава. Ето защо обжалваното решение следва
да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът присъжда в полза на
въззиваемия – ищец разноски през настоящата инстанция в размер на 10262,24
лева съгласно неоспорения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90 от 02.04.2024 г. по търговско дело
№ 20232100900088/2023 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „В.“ № 26а, със съдебен адрес гр. Бургас, Южна
промишлена зона, ул. „Ген. В. В.” № 3, ет. 3, офис ляв - адв. А. Т. да заплати на
СД „Р.“ ОХГ (R. OHG), регистрирано в търговския регистър на Федерална
4
Република Германия под номер HRA1******, със седалище и адрес на
управление ФРГ, гр. Ф. 01705, ул. „Д.“ № 172, Хаус В, със съдебен адрес гр.
София, бул. „Н. Й. В.“ № 55, офис парк „Е.“, сграда „ф. 4“, ет.1 – адв. Т. Т.
разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 10262,24 лева
(десет хиляди двеста шестдесет и два лева и двадесет и четири стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5