Решение по дело №5658/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2232
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20221110205658
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2232
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на управителя на „Газ Лоджистик” ЕАД, ЕИК
****** против Наказателно постановление № 22-2200019/06.04.2022 г.,
издадено от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Инспекция по
труда”– София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.
415, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се релевират доводи, че нарушението за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството работодател не
било извършено. В тази връзка се сочи, че на контролните органи били
представени доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения на
посочените лица за м.октомври 2021 г., но същите не били обсъдени от
административно-наказващия орган.
По изложените съображения се оправя искане към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание проведено по делото дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не изпраща представител.
1
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Петров в дадения ход по същество на делото
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като процесното предписание
не било обжалвано в срок, влязло е в сила и е подлежало на изпълнение. До
приключване на проверката не били представени доказателства,
удостоверяващи изпълнението му. Ето защо, отправя молба към съда да се
произнесе с решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подадени сигнали от граждани за неизплащане на трудово
възнаграждение била извършена последваща проверка на „Газ Лоджистик”
ЕАД, ЕИК ********* по спазване на трудовото законодателство.
В хода на проверката било констатирано, че не е изпълнено даденото на
основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, с протокол за извършена проверка от
19.11.2021 г. до 14.12.2021 г. предписание под № 2, а именно: „Работодателят
да изплати на Данчо Цанев Генчев, Снежана Денчева Куртева, Андон
Атанасов Стаменов, Марио Иванов Коцалов, Йордан Георгиев Гоцев, Ивайло
Василев Кацарски и Андон Николаев Тилев, с посочени ЕГН, от
представената платежна ведомост и фишове за заплати за месец октомври
2021 г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за
м.октомври 2021 г., съгласно чл.128, т.2 от КТ“. Срокът на предписанието е
изтекъл на 22.12.2021 г.
До приключване на проверката не били представени доказателства и
платежни документи, удостоверяващи изплащане на уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за м.октомври 2021 г. на
горецитираните лица.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол
№ПР2141135/17.01.2022 г.
На база на така направените констатации срещу „Газ Лоджистик” ЕАД
бил съставен АУАН № 22-2200019/17.01.2022 г. за извършено на 23.12.2021 г.
2
в гр. София нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
АУАН бил предявен на същата дата на пълномощник на дружеството,
който след като се запозвал със съдържанието му, го подписал без
възражения. Писмени възражения срещу акта не са били депозирани и в
законоустановения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на дружеството-жалбоподател
било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно
постановление, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 КТ за нарушение на
чл. 415, ал.1 от КТ. Същото било връчено срещу подпис на представител на
дружеството на 08.04.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН № 22-2200019/17.01.2022 г., Протокол за
извършена проверка №ПР2141135/17.01.2022 г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София, разчетно –платежни ведомости на „Газ Лоджистик“ ЕАД за
м.октомври 2021 г., фишове за заплати за м.октомври 2021 г., Протокол за
извършена проверка №ПР2138297/14.12.2021 г., призовка на основание чл.45,
ал.1 от АПК, писмени обяснения от Иван Велинов Динов –представляващ
„Газ Лоджистик” ЕАД, Вътрешни правила за работна заплата в „Газ
Лоджистик” ЕАД, Заповед № 100/11.06.2021 г., Заповед № 248/30.09.2021 г.
и Заповед № 259/15.10.2021 г. на управителя на „Газ Лоджистик” ЕАД,
сигнали за нарушение на трудовото законодателство с вх.№
21098273/16.11.2021 г., вх.№ 21101264/01.12.2021 г., вх. №
21101257/01.12.2021 г.; жалба до Инспекция по труда –Благоевград с вх.№
21099855/24.11.2021 г., жалба до Инспекция по труда –Велико Търново с вх.
№ 21100343/26.11.2021 г., Допълнителни споразумения № 3/07.01.2021 г. и №
4/01.10.2021 г., Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителен директор
ИА”Главна инспекция по труда”, Заповед № ЧР-40/24.01.2022 г. и Заповед №
ЧР-497/02.03.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностна
характеристика на длъжността „директор“ на Д“ИТ“ – София, длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в Д“ИТ“ - София, известие
за доставяне на пощенска пратка; както и от гласните доказателствени
средства.
3
В основа на фактическите си изводи съдът постави показания на св.
Русинка Аспарухова - Генчева–актосъставител и лично присъствал при
извършване на процесната проверка. Показанията на този свидетел се
отличават с последователност и логичност, което мотивира настоящия
съдебен състав да им се довери изцяло. Твърденията на св.Генчева относно
направените констатации по време на проверката намират потвърждение в
съставения протокол за извършена проверка № ПР2141135/17.01.2022 г.
Фактът на наличието на предходна проверка на дружеството
работодател и даването на задължителни предписания от Дирекция
„Инспекция по труда” – София, както и съдържанието на тези предписания и
срокът им на изпълнение безспорно се установяват от приложеното към
материалите на делото писмено доказателство - протокол за извършена
проверка от Д”ИТ”- София №ПР2138297/14.12.2021 г.
От представените от „Газ Лоджистик” ЕАД писмени доказателства
(фишове за заплати) и приобщени към материалите на делото не се
установява твърдяното в жалбата, че даденото предписание е било изпълнено,
като на посочените в същото лица е било изплатено трудовото
възнаграждение за м.октомври 2021 г.
От приложените писмени обяснения от Иван Велинов Динов –
представляващ „Газ Лоджистик” ЕАД от 11.01.2022 г. се установява, че
работодателят е начислил, но не е изплатил трудовите възнаграждения за
месеците септември, октомври и ноември 2021 г. на поименно посочените в
обяснението работници, поради запорирани сметки на дружеството.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е насочена срещу административно –наказателен акт, който подлежи
на въззивно съдебно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
4
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на административно-наказаното лице. В
атакуваното НП ясно, точно и пълно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е налице нарушение
на процесуалните правила при издаване на НП, нито е нарушено правото на
лицето да узнае за какво точно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид разпоредбата на
чл.416, ал.1 КТ. Съгласно последната - нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. Именно такъв орган е актосъставителят Русинка Генчева на
длъжност главен инспектор при Д”ИТ” – София. Посочената правна норма
пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което същият не се
нуждае от допълнително оправомощаване. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган – директор на Дирекция „Инспекция по труда”, чиято
материална компетентност се установява от т.4 от приложената Заповед № З -
0058/11.02.2014 г. и Заповед № ЧР-40/24.01.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА”Главна инспекция по труда” .
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя
срокове по чл.34 ЗАНН. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 17.01.2022 г., а обжалваното НП е издадено на
06.04.2022 г., т.е спазен е шестмесечният срок за издаване на НП от
съставянето на акта. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и
НП на представител на дружеството –жалбоподател.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
по чл.415, ал.1 КТ, предвиждащ „който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.».
В конкретния случай безспорно е установено по делото, че на
дружеството жалбоподател е била извършена първоначална проверка на
място, констатациите от която са били обективирани в протокол за извършена
проверка. Безспорно е също така, че на основание чл.404, ал.1, т.12 КТ на
работодателя с цитирания по –горе протокол за извършена проверка
5
№ПР2138297/14.12.2021 г. е било дадено задължително предписание да
изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за
м.октомври 2021 г. на посочените в същото лица, съгласно чл.128, т.2 от КТ,
като срокът за изпълнение е бил до 22.12.2021 г. Това предписание не е било
обжалвано от дружеството работодател и е влязло в сила.
При последваща проверка на работодателя, извършена за времето от
19.11.2021 г. до 14.12.2021 г., както и до приключване на извършване на
проверката-17.01.2022г. не са били представени документи, удостоверяващи
изпълнение на даденото задължително за изпълнение предписание под № 2 с
протокол от 14.12.2021 г., връчен на пълномощник на дружеството-
жалбоподател на същата дата.
От материалноправна гледна точка административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415,
ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните
предписания на контролните органи за спазване на трудовото
законодателство.
По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 2000
лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е
относително определена в границата от 1 500 до 10 000 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция
над предвидения от закона минимален размер. Съдебният състав обаче счита,
че така индивидуализирана по размер санкцията се явява прекомерна и
несправедлива, доколкото няма изложени достатъчно убедителни аргументи
за причините, наложили определяне на санкция над минималната. В тази
насока е налице нарушение на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, които
императивно повеляват наказващият орган да обсъди посочените в тях
обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено
наказание. Ето защо, съдът намира, че санкцията за извършеното нарушение
следва да бъде определена в минималния предвиден от закона размер, а
именно в размер на 1 500 лева.
На следващо място, въпреки, че не са наведени такива доводи от страна
на жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема, че в случая е
неприложима и нормата на чл.415 в, ал.1 КТ. В посочената разпоредба са
6
поставени две условия, за да може нарушение на трудовото законодателство
да бъде прието за маловажно такова – да е отстранено веднага след
установяването му по надлежния ред и от нарушението да не са произтекли
вредни последици за работници или служители. В случая нарушението не е
остранено веднага след констатирането му, същото е формално, поради което
и наличието или липсата на вредни последици не следва да бъде обсъждано
при преценка приложението на чл.415 в КТ. Именно, поради формалния
характер на нарушението, съдът намира, че конкретният случай не се
отличава с по –ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения от този вид. С оглед на това, със самото осъществяване на
нарушението, обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на
чл.415, ал.1 КТ са застрашени. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че при неизпълнение на даденото задължително
предписание, посочените работници са били лишени от дължимото им
трудово възнаграждение, респективно от средства за препитание и издръжка.
Всички тези съображения мотивират съда да приеме, че в случая е
неприложима разпоредбата визираща маловажен случай на административно
нарушение по КТ.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложената
имуществена санкция бъде намален до законоустановения минимум от 1500
лева.
При този изход на спора, основателно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл.64д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от
80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 вр.ал.7, т.4 и чл.63д, ал.4
от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2200019/06.04.2022 г.,
издадено от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Инспекция по
труда”– София, с което на „Газ Лоджистик” ЕАД, ЕИК ***** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ,
като НАМАЛЯВА размерът на наложената имуществена санкция на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Газ Лоджистик” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” – София разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8