Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Габрово, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 114 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от подсъдимия И.К.Д. *** и по жалба от адв. И.Д. ***, в
качеството на договорен защитник на подсъдимия И.К.Д., срещу присъда № 438 от 18.09.2019
г. по НОХД № 357/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда състав на
Районен съд – Габрово е признал подсъдимия И.К.Д. *** за виновен в това, че около
17:30 ч. на 20.12.2018 г., на път ІІІ-4403 в местността „Колева ливада” в гр.
Габрово, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ***, без съответно свидетелство за правоуправление на
МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова
деяние с Наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, в законна сила от 10.07.2018
г. - престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 54,
ал. 1 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и глоба от 1 100 лв. в полза на държавата.
По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
се е произнесъл по разноските, като е осъдил подсъдимия И.К.Д. да заплати на
държавата по сметка на РС - Габрово направените по делото на съдебната му фаза
разноски в размер на 298.80 лв., както и сумата от 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Въззивните жалби на подсъдимия Д.
и на договорния му защитник адв. Д. са подадени в срок, поради което са
процесуално допустими.
В жалбата на подсъдимия Д. и в
жалбата на адв. Д. се развиват подробни оплаквания в няколко насоки. Първо,
излагат се аргументи, че делото е разгледано и решено от незаконен състав, като
били налице достатъчно доказателства, че съдията-докладчик бил предубеден по
отношение на подсъдимия, и неоснователно, с бланкетни и типови аргументи, не уважил
двете искания за отвод. В подкрепа на това оплакване се изтъкват следните
съображения: 1. Твърди се, че в проведеното на 10.06.2019 г. съдебно заседание
съдията използвал конкретно посочени изрази и внушения, чрез които изначално
изразил своето презрително, назидателно, предубедено, повърхностно и явно
необективно отношение към подсъдимия; 2. Посочва се, че в съдебно заседание на
19.06.2019 г. съдията-докладчик дал ход на делото, въпреки няколкократните
заявления на подсъдимия, че е не е получил в срок препис от обвинителния акт;
3. Съдията упорито не допускал и видимо отбягвал направените искания за
събиране и проверка на оправдаващи доказателства; 4. Съдията накърнил правото
на защита на подсъдимия, като няколкократно наложил необоснована забрана на адв.
Д. да извършва справки в законите чрез техническо средство – мобилен телефон,
независимо че редът в залата не бил нарушен по никакъв начин, и в противовес на
това, в съдебно заседание на 18.09.2019 г. допуснал и изслушал свидетеля П.Г.П.,
който носел огнестрелно оръжие в залата; 5. Воденето на процеса, документирано
в протоколите от съдебните заседания, било формално. 6. По недопустим начин
било отхвърлено направено в срок искане от защитата за поправка и допълване на
протокола от съдебното заседание от 19.06.2019 г. и липсвало произнасяне по
искане за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание от 18.09.2019
г. Второ, излагат се твърдения за неправилно приложение на закона, тъй като в
противовес с нормата на чл. 303 от НПК подсъдимият бил признат за виновен.
Съдът не кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С.С.
и П.Б.. Трето, навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 10 от НПК и чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС; неосигуряване
на състезателност в нарушение на чл. 12 от НПК; не вземане на мерки за
разкриване на обективната истина според новелата на чл. 13 от НПК; липса на
обективност, всестранност и пълнота на изследване на обстоятелството по делото
в съответствие с чл. 14 от НПК; неподлагане на внимателна проверка на
доказателствата, които оправдават подсъдимия, което е довело до постановяване
на осъдителна присъда на база на предположения в нарушение на чл. 303 от НПК. В
жалбите се излагат твърдения за недоказаност на обективната и на субективната
страна на обвинението -. не били събрани категорични доказателства за връчване
на наказателното постановление; съдът не съобразил изразената предубеденост на
вещото лице – графолог и кредитирал доказателствен материал, който не е
приложен в хода на съдебното следствие съобразно разпоредбите на процесуалния
закон. Четвърто, неясна оставала наказателната воля на първоинстанционния съд,
тъй като на две места в текста на присъдата наложеното наказание било посочено
като: „Две година и осем месеца лишаване от свобода“. Пето, развива се
оплакване на явна несправедливост на наложените наказания.
Искането и в двете жалби е, както
следва: 1. На основание чл. 334, т. 1 от НПК въззивният съд да отмени присъдата
и да върне делото за ново разглеждане от друг, законен състав на
първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание; 2. Алтернативно, на
основание чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният съд да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по
повдигнатото обвинение; 3. На основание чл. 334, т. 3 от НПК въззивният съд да
измени присъдата, като намали размерите на наказанията лишаване от свобода и
глоба.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав жалбите, по изложените в тях съображения, се
поддържат от подсъдимия И.Д. и договорните му защитници адв. И.Д. и адв. М.В..
Ангажира се допълнителен довод за допуснато съществено процесуално нарушение, а
именно непроизнасянето на първоинстанционния съд в разпоредителното заседание
по исканията на подсъдимия и защитника му за провеждане на съкратено съдебно
следствие или за постигане на споразумение за решаване на делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбите. По съществото на делото обосновава
искане първоинстанционният съдебен акт да се потвърди, като правилен и
законосъобразен.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият Д. изразява очакване да бъде оправдан.
Въззивният
съд, след като разгледа жалбите на подсъдимия и неговия защитник, обсъди становищата
на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 от НПК, приема следното:
Основно оплакване,
развито и в двете жалби, се свежда до твърдението, че делото е разгледано и
решено от незаконен състав. Доколкото произнасянето по така наведените
съображения е предопределящо за съдбата на присъдата, въззивният съд извежда
виждането си по тях преди да пристъпи към изложение на фактическите и правните
си изводи по съществото на спора.
В съдебната
практика и в теорията се приема, че съдебният състав е незаконен, когато са
изпълнени някои от следните хипотези: в него участват ненадлежно назначени
съдии и съдебни заседатели; съдебният състав не е сформиран съгласно изискванията
на чл.
28, ал. 1-4
от НПК; делото се разглежда в нарушение на родовата подсъдност; налице е
основание за отвод по чл.
29, ал. 1 от НПК; делото не разгледано от независим и безпристрастен съд,
поради наличие на основания за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК; при нарушаване на
принципа за неизменност на съдебния състав; при нарушаване на принципа за случайно
разпределение на делата, въведен с чл. 9 от ЗСВ. В случая, така изложените в жалбите твърдения за незаконен състав са
обосновани само с виждането за наличието на основания за отвод на докладчика по
делото, поради негова заинтересованост и предубеденост, разгледани на
плоскостта на чл. 29, ал. 2 от НПК.
Въззивният съд
намира, че не са налице основания, за да се приеме, че първоинстанционният съд
е бил предубеден и пристрастен при разглеждането и решаването на делото.
Поначало субективната безпристрастност на съдиите, включително в контекста на
чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, се презумира. В случая тази презумпция не е опровергана.
Напълно
неоснователно е възражението, че в проведеното на 10.06.2019 г. съдебно
заседание, чрез вписване в съдебния протокол под диктовката на председателя на
състава „…все пак за гарантиране на правото на защита съдът следва да даде
финална възможност … на подсъдимия да ангажира свой защитник“, съдията изразил
своето презрително, назидателно, предубедено, повърхностно и явно необективно
отношение към подсъдимия. Въззивният съд ще си позволи да посочи, че ползваните
в жалбите крайни квалификация, описващи дейността на съда, са недопустими, още
повече, че същите не кореспондират на обективността. От материалите по делото е
видно, че съдебното производство е образувано на 03.04.2019 г. На същата дата докладчикът
е изготвил разпореждане, в което подробно е разяснил на страните, включително
на подсъдимия, процесуалните им права, и е насрочил разпоредителното заседание
за 20.05.2019 г. В проведеното разпоредително заседание подсъдимият е участвал
с договорен защитник – адвокат Л.Ц. от АК – Габрово. Съдебното заседание е
насрочено за 10.06.2019 г. При провеждането на това съдебно заседание ход на
делото не е даден, поради изявлението на подсъдимото лице, че повече няма да се
ползва от правната помощ на адв. Ц. и желае да си ангажира друг адвокат. При
това положение и като се има предвид, че подсъдимият Д. е имал повече от два
месеца, за да организира защитата си в съдебната фаза на процеса по желания от
него начин и не е сторил това, напълно резонно съдът го е предупредил, че
неявяването без защитник в следващото съдебно заседание няма да стане причина
за ново отлагане на делото и разглеждането му ще започне, още повече че професионалната
защитата не е задължителна. В действията на първия съд настоящият състав не
съзира проява на каквото и да е негативно субективно отношение към подсъдимия,
а подход, изцяло насочен към установяване на процесуална дисциплина, целяща
приключването и решаването на делото в разумен срок, още повече, че не са били
налице основания да се счита, че същото е със завишена фактическа и правна
сложност.
Следващото
оплакване от тази група се изразява в твърдението, че в съдебно заседание на
19.06.2019 г. съдията-докладчик дал ход на делото, въпреки няколкократните
заявления на подсъдимия, че е не е получил в срок препис от обвинителния акт.
Въззивният съд констатира, че откриването на обсъжданото съдебно заседание е
станало след изявления на прокурора и адв. Д., в качеството му на договорен
защитник на подсъдимия, да се даде ход на делото. Спазването на срока за
получаване на препис от обвинителния акт е въпрос, който е повдигнат от
подсъдимия, след откриване на съдебното
следствие и след като преди това не са уважени исканията му за отвод на
председателя на съдебния състав и на прокурора. В тази цялата последователност
от действия настоящият съд не намира прояви на безпристрастност и предубеденост
от съдията, които да са основание за отвод по начина, поставен в жалбите против
присъдата. Повдигнатият въпрос за спазване на срока по чл. 247б от НПК по-скоро
има отношение към твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения,
които съдът ще обсъди нататък в мотивите си.
Въззивният съд не
намира основание, за да се приеме наличие на незаконен състав, поради това, че първият
съд не е уважил всички искания за събиране и проверка на оправдаващи
доказателства. Преди всичко следва да се посочи, че твърдението от жалбите, че
съдията упорито не допускал и видимо отбягвал исканията на защитата, не
отговаря на действителността. Видно е, че първоинстанционният съд е приобщил
към доказателствената съвкупност и след това е подложил на анализ и ангажирани
от защитата доказателства. Разпоредбите на чл.
107, ал. 2 и ал.
3 от НПК задължават съда да събира доказателства по искане на страните и по
свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина, да
събира и проверява доказателства в подкрепа както на обвинителната теза, така и
на защитната теза на подсъдимия. Отказът за събиране на определени
доказателства, поискани от защитата, не е основание за отвод на съдебния
състав. Следва да се посочи и, че според константната съдебна практика това не
представлява процесуално нарушение по събиране на доказателствата, тъй като
право на решаващия съд е да прецени относимостта на дадено доказателство към
предмета на доказване.
Настоящият състав
приема, че не се обуславя наличие на предубеденост и заинтересованост в състава
на първия съд и поради това, че не е позволено на адв. Д. да ползва за справки
мобилния си телефон по време на провеждане на съдебното заседание. Право на
председателя на състава е да определя и поддържа реда в съдебната зала. Що се
отнася до допускането в съдебна зала на свидетел, носещ огнестрелно оръжие,
несъмнено това съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 265, т. 2 от НПК.
Въззивният съд обаче намира, че би било проява на прекален формализъм, за да се
приеме, че това нарушение на съда съставлява обективирана проява на формирано
негативно отношение спрямо подсъдимия.
Напълно
неоснователни са и останалите съображения от жалбите за незаконен състав. Не е
напълно ясна корелацията, която се прави между оплакването за незаконен състав
и твърденията за начина на водене на процеса от докладчика и произнасянето на
съда по исканията за поправка на съдебни протоколи. Що се отнася до исканията
за поправки на съдебни протоколи, то по тях съдът се е произнесъл в съответствие
с нормата на чл. 312, ал. 2 от НПК.
В заключение по
тази група оплаквания, въззивният съд намира, че не са налице основания, за да
се приеме, че съдебното производство, приключило с постановяване на обжалваната
присъда, се е развило пред съдебен състав, спрямо който са били налице
основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК.
Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи, като е обсъдил обясненията на подсъдимия И.К.Д. и ги е
съпоставил с останалите доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите
В.Б.С., Р.Г.Ц. и Т.Л.К.
(включително показанията им от досъдебната фаза на процеса, които са приобщени
по съответния процесуален ред чрез прочитането им); писмените доказателства –
заверен препис от наказателно постановление № 18-0892-000224/16.05.2018 г. на
началник сектор към ОДМВР – Габрово; справка за нарушител/водач на името на И.К.Д.,
издадена от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Габрово; справка за съдимост на И.Д.,
протокол за доброволно предаване от 20.12.2018 г., декларацията
за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; заключението
на съдебно-почерковата експертиза. Първият съд е анализирал показанията и на свидетелите
С.Х.С. и П.К.Б., като не ги е кредитирал с доверието си. Пред въззивния съд, по
искане на защитата, са разпитани свидетелите М.А.А., Е.Ц.Ч. и Д.М.Д., проведен е
повторен разпит на свидетеля С.С., както и са приети писмени доказателства –
заверен препис от трудов договор от 14.01.2019 г., сключен между подсъдимия Д. ***,
заверен препис от удостоверение за раждане а детето С.И.Д., заверен препис от
свидетелство за регистрация на МПС (част I) на лек автомобил „Фолксваген
Бора“ с рег. № ***; преписи от присъда № 687/09.12.2015 г. по НОХД № 454/2015
г. по описа на Районен съд – Габрово и решение № 11/18.02.2016 г. по ВНОХД №
5/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. При
анализа на доказателствата, събрани и проверени от районния съд, настоящият
състав счита, че фактическите изводи на първата инстанция относно деятелността
на подсъдимия И.К.Д. във връзка с обвинението за престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК са правилно и обосновано изведени от доказателствената съвкупност.
Анализирайки и допълнителните доказателства, събрани в хода на въззивното
съдебно следствие, настоящият съд не намира основание за корекция на
фактическата обстановка, която се установява, както следва:
Подсъдимият И.К.Д. е роден на ***
***. Завършил е основно образование. Пред въззивният съд се представя заверен
препис от трудов договор от 14.01.2019 г., сключен между подсъдимия Д. *** за
изпълнение на длъжността „Пакетировач“. Трудовият договор е със срок на
изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Не са налице данни за
актуалната трудова ангажираност на подсъдимия.
И.Д. е с обременено съдебно
минало. Видно от справката за съдимост същият е осъждан многократно за
престъпления от общ характер, включително за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимият И.Д. не притежава
свидетелство за управление на МПС, което се установява от справка за
нарушител/водач, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово. Независимо
от това, Д. многократно е бил наказван по административен ред с наказателни
постановления за нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С наказателно постановление № 18-0892-000224
от 16.05.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Габрово,
на Д. за пореден път било наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 150 от ЗДвП – деяние,
изразяващо се в управление на МПС без съответно свидетелство. Със същото
наказателно постановление подсъдимият е наказан с глоба от 2000 лв., на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това, че е отказал проверка по съответния
ред за употреба на алкохол. Препис от наказателното постановление е връчен на Д.
на 02.07.2018 г., същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 10.07.2018
г.
На 20.12.2018 г., след обяд, в МВР – Габрово се получил
сигнал, че на територията на гр. Габрово се движи автомобил, управляван от
неправоспособен водач. В изпълнение на даденото им разпореждане, екип на „ООР“
при РУ на МВР – Габрово, в състава на който били свидетелите Р.Ц. и Т.К., както
и колегата им Д.Х., разположили патрулния си автомобил на осветено уширение,
намиращо се на път III-4403 в района на
местността „Колева ливада“ на територията на гр. Габрово, в участъка в близост
до фирма „Габинвест“. На полицейския екип била подадена предварително информация,
че автомобилът е марка „Фолксваген“, червен на цвят, управлява се от подсъдимия
И.Д., както и че се очаква същият да навлезе в града от околовръстния път по
посока към центъра. Около 17:30 ч. полицейските служители възприели движещ се срещу тях лек
автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ***. Преминавайки покрай тях видели, че
същият се управлява от И.Д., както и че в превозното средство няма други
пътници. Полицаите незабавно направили обратен завой с патрулния автомобил и
последвали управлявания от подсъдимия автомобил, като същевременно му подали
светлинен и звуков сигнал. Д. не се подчинил на сигнала за спиране, като
изгасил светлините на автомобила си и продължил движението. Без да губят
визуален контакт полицаите го преследвали в продължение на неколкостотин метра.
Междувременно подсъдимият изпреварил друг, движещ се в същата посока автомобил,
след което преминал през пътно съоръжение – канавка, разположена в дясно, и спрял.
Непосредствено след това спрял и полицейският автомобил,
от който първоначално излязъл свидетелят Р.Ц. и разпоредил на И.Д. да остане на
място. Кратно време след това на мястото пристигнал екип на сектор „Пътна
полиция“, в състава на който бил свидетелят В.С. – мл. автоконтрольор. Въз
основа на извършена справка в полицейските масиви и данните, добити от колегите
му от сектор „ООР“, свидетелят С. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 921557/20.12.2018 г., в който вписал констатацията,
че на посочената дата, в 17:30 часа, на път III-4403, до фирма
„Проект строй – Петър Петров“, в посока ул. „Свищовска“, И.К.Д. управлява л.а.
„Фолксваген Бора“ с рег. № ***, собственост на Д.М.С., като не притежава СУМПС
– деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Актът е връчен на
нарушителя Д., като същият не направил възражения по него както при връчването,
така и в срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. Проверен бил и процесният автомобил, като
със съответен протокол подсъдимият предал на служителите от сектор „Криминална
полиция” – Габрово намерени в него вещи.
В депозираните на съдебното следствие пред
първоинстанционният съд обяснения подсъдимият И.Д. категорично отрича
авторството на деянието. Неговите твърдения, залегнали в основа на защитната му
позиция, която е подробно развита и във въззивните жалби и последователно
поддържана пред настоящата инстанция, са в две насоки: 1.) отрича да му е било
връчено и изобщо да знае за съществуването на наказателно постановление № 18-0892-000224 от 16.05.2018
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Габрово и 2.) отрича да е управлявал процесния автомобил.
Възизвият съд намира, че от доказателствата по делото по
несъмнен начин се установява, че наказателно постановление № 18-0892-000224 от 16.05.2018
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Габрово е
редовно връчено на подсъдимия Д. на 02.07.2018 г. Във връзка с твърденията на
подсъдимия в обратна насока, първият съд е изложил подробни, последователни и
аналитични мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав. По делото е
изслушано заключението на съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписът
в графа „Подпис“ в обсъжданото наказателно постановление е положен от
подсъдимия Д., както и че от него е изписан ръкописният текст „И.Д.“. По
убедителен начин заключението е защитено от експерта в съдебно заседание.
Въззивният съд не намира основания, за да не кредитира с доверието си резултатът
от ползвания способ за събиране на относими към предмета на делото
доказателства. Неоснователно е твърдението на защитата, че вещото лице работил
само с фотокопия, с подръчни средства, без предварително изземване на сравнителен
материал. Много точно на стр. 2 и 3 от експертизата са посочени оригиналните документи,
ползвани за сравнителен материал. Последователно са описани извършените
действия по сравнително изследване с оригинала на обсъжданото наказателно
постановление, за да се мотивира крайното заключение. Не е допуснато нарушение,
като не е изискан и взет сравнителен материал от подсъдимия преди самото
експертно изследване. Това не е било необходимо при наличието на достатъчно на
брой документи в материалите по делото, съставени от подсъдимия Д.. Неприемливо
е виждането на защитата, че вещото лице е изследвал „гърба на някакъв лист“.
Видно от копието на наказателното постановление (л. 16 от ДП), документът се
състои от две страници, всяка едно от които е автоматично номерирана,
включително чрез изписване на номера на документа, по начин, изключващ
възможността за манипулации. На следващо място, връчването на наказателното
постановление на подсъдимия Д. се доказва и от показанията на свидетеля П.П.,
който лично му го е връчил, като е изписал датата на връчване – 02.07.2018 г.
Неприемливо е твърдението на защитата, че Д. не видял какво е подписал. От една
страна това не подлежи на доказване, от друга – удостоверено е чрез подписа на
подсъдимото лице, че препис от постановлението му е връчен, което означава, че същият
е имал пълната възможност да се запознае с него, съответно ако прецени да
предизвика съдебен контрол чрез обжалване на същото. Съдът следва да добави и,
че наказателното постановление е предшествано от съставяне на АУАН, препис от
който също е бил връчен на подсъдимия, съответно същият е знаел за какво деяние
спрямо него започва административно-наказателно производство. При тази солидна
доказателствена основа въззивният съд приема за несъмнено, че подсъдимият Д. е
получил препис от наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г. на
началник сектор „ПП“ – Габрово на датата, вписана в документа, съответно –
същият е имал знанието, че е наказан по административен ред за управление на МПС,
без съответно свидетелство. Показанията на свидетеля М.А., депозирани на
въззивното съдебно следствие, се явяват изолирани и противоречащи на обсъдените
доказателства, поради което не се кредитират от настоящия състав. Наред с това,
показанията на този свидетел са неубедителни; от тях не е възможно да се
разбере дали същият говори за процесното наказателно постановление или за друг
документ, свързан с отношенията на подсъдимия с тогавашната му съжителка или
съпруга; самият свидетел заявява, че не разбрал и от Д. за какво е документа,
защото „не сме говорили много, мисля че тогава оса го ужили по устните и не сме
приказвали много“; свидетелят заявява, че подсъдимият положил само подписа си в
документа и не е писал нищо друго, което противоречи на установеното по делото,
според което Д. е изписал личното и фамилното си име.
Прецизно първоинстанционният съд
е обсъдил показанията на очерталите се две групи свидетели във връзка с личността
на водача, управлявал процесния автомобил на 20.12.2018 г., като същите са
съпоставени и с останалите доказателства. Направените изводи въззивната
инстанция споделя напълно, като не са налице основания за тяхното коригиране на
база събраните при провеждане на въззивното съдебно следствие доказателства. Обосновано
първият съд е приел, че не е налице основание да не се дава вяра на показанията
на свидетелите Ц., К. и С., от които по несъмнен
начин се установява авторството на подсъдимия Д. в осъществяване на деянието.
Свидетелите Ц. и К. са очевидци. Техните показания са напълно последователни и
непротиворечиви по всички основни моменти от предмета на доказване. От тях
става ясно, че свидетелите не са губили визуален контакт към управлявания от
подсъдимия автомобил „Фолксваген Бора“ от момента на възприемането му до
преустановяване на движението му. Установява се, че подсъдимият изгасил
светлините на автомобила си и и предприел изпреварване на друго превозно
средство, което в тази динамична обстановка е възможно да е довело до кратковременна
загуба на пряка видимост за полицаите, но това моментно състояние е преодоляно,
след като и полицейският автомобил извършил изпреварване на същото превозно
средство и малко след това спрял непосредствено до преследваното превозно
средство. В тази насока се явява неоснователно възражението на защитата, че в
динамиката на случващото се полицейските служители не са имали възможност през
цялото време да наблюдават последвания автомобил. Обстоятелството, че не друго
лице, в частност свидетелят С.С., а подсъдимият Д. е управлявал автомобила,
следва и от друга съществена част от показанията на свидетелите Ц. и К.. В
проведеното на 19.06.2019 г. съдебно заседание пред районния съд, на съответен
въпрос на адв. Д., свидетелят Ц. категорично е заявил: „Господинът се намираше
на шофьорското място, когато спряхме до него и го визуализирахме. После той
излезе от шофьорската страна и аз също излязох и започнахме процеса по
извършване на проверката.“. Тези показания напълно кореспондират на съобщеното
от свидетеля К. при разпита му в съдебно заседание от 28.06.2019 г. на първата
инстанция: „Ние спряхме патрулния автомобил в непосредствена близост до
преследвания автомобил. Ние спряхме точно успоредно до него“, след което слязъл
свидетелят Ц., тъй като бил до шофьора на другия автомобил, който бил
подсъдимият. Както правилно е посочил районния съд, в показанията на
свидетелите Ц. и К. не се проявява каквото и да е съмнение относно изначално възприетото от тях за личността на
водача на процесния автомобил. Свидетелят С., който е пристигнал на мястото на
извършване на проверката няколко минути след преустановяване движението на
автомобилите, също не проявява колебание относно личността на водача. Вярно е,
че този свидетел не е бил в екипа, който е предприел преследването и спирането,
но от друга страна става ясно, че С. е бил част от координираната дейност на
няколко полицейски екипа и е възприел чрез ефира информацията за личността на
водача на процесния автомобил, чул е чрез радиостанцията подадения звуков
сигнал и е разбрал, че не друг, а точно подсъдимият не се е подчинил на
разпореждането за спиране. Напълно неприемливи са съжденията на защитата, че
показанията на свидетелите, които са полицейски служители, са
целенасочени и предубедени. Факт е, че някои от тези полицаи и преди това са
имали контакти по служба с подсъдимото лице. Това обаче по никакъв начин не
презумира тяхна заинтересованост и то в краен вариант, чрез манипулиране на
доказателства и лъжесвидетелстване. От изисканите и приложени по делото
заверени преписи от присъда по НОХД № 454/2015 г. по описа на Районен съд –
Габрово и решение по ВНОХД № 5/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово не се
установява някой от свидетелите Ц., К. и С. да е бил пострадал или да е
участвал в друго процесуално качество по това предходно, водено срещу
подсъдимия Д. наказателно производство.
Обосновано съдът не е дал вяра на
показанията на втората група свидетели – С.С. и П.Б., които са разпитани във
връзка със защитната теза на подсъдимия, че не той е управлявал лекия
автомобил, като е направил подробен анализ на същите. На свидетеля С. е
проведен повторен разпит пред въззивният съд, показанията от който по същество
не се различават от тези, дадени пред първата инстанция. Настоящият състав се
солидаризира с извода на районния съд, че показанията на свидетелите С. и Б.,
обслужвайки защитната теза, влизат в неопределима колизия с показанията на
свидетелите Ц. и К., поради което не следва да се кредитират с доверие. Показанията
на С. и Б. са и неиздържани, доколкото
от тях не е възможно да се извлече нормална житейска логика за съобщаваната от
тях причина да избягат след спирането на автомобила. Както районния, така и
окръжния съд намира за обективно неосъществима развиваната от свидетеля С.
версия, според която съумял да се отдалечи дотолкова от преследващия го
полицейски автомобил, за да успее да спре, да изгаси двигателя, да вземе със
себе си контактния ключ и да избяга в близката гора – и всичко това преди
идването на полицаите. На следващо място, въззивният съд не намира основание да
възприеме по-различна от изложената фактическа обстановка, предвид
обстоятелството къде се е намирал контактния ключ на превозното средство.
Според показанията на свидетелите С. и Е.Ч., както и показанията на
съжителстващата с подсъдимия свидетелка Д.Д., на следващия деянието ден
контактният ключ бил у свидетеля С.. От това се извежда съждение в подкрепа на
версията, че именно свидетелят С. е управлявал автомобила и ключът е останал в
него, след като избягал от мястото. Настоящият съд, както и
първоинстанционният, намира че в конкретния случай и при така събраните и кредитирани
доказателства, ирелевантен се явява въпросът за местонахождението на контактния
ключ. Обстоятелството, че в неопределен момент след деянието ключът се е
намирал в свидетеля С., в никакъв случай не е от естество да опровергае показанията
на свидетелите Ц., К. и С., според които подсъдимият И.Д., а не друго лице, е
управлявал процесния автомобил.
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд - Габрово е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият И.Д. е осъществил с
действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл. 343а, ал. 2 от НК, след като около 17:30 ч. на 20.12.2018 г., на път ІІІ-4403,
в местността „Колева ливада” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек автомобил
„Фолксваген Бора” с рег. № ***, без съответно
свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за друго такова деяние с наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018
г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, в законна
сила от 10.07.2018 г. От субективна страна престъплението е извършено при пряк
умисъл на вината, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им. И.Д. е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС от никоя
категория, знаел е, че за пореден път с влязло в сила наказателно постановление
е наказан по административен ред за деяние по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
въпреки това, в едногодишен срок от административното наказване, на 20.12.2018
г. отново управлява МПС без съответно свидетелство за правоуправление.
Във въззивните жалби,
алтернативно, се прави искане за намаляване на размерите на наказанията. Съдът
намира искането за неоснователно, по следните съображения: За престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК законодателят е предвидил кумулативното налагане на
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 12000 лв.
С атакуваната присъда съставът на районния съд е наложил на подсъдимия Д.
наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода и наказание глоба в
размер на 1100 лв.
При изписването на размера на
наказанието лишаване от свобода в диспозитива на присъдата е записано „Две
година …“. Допусната е техническа грешка, която обаче е от такова естество, че
по никакъв начин не препятства възможността на подсъдимия да разбере вида и
размера на наказанието, още по-малко навежда на порок във волята на съда, както
се твърди в жалбите, още повече, че подобна грешка не е допусната в мотивите.
При определяне на наказанията
първоинстанционния съд е отчел сериозния превес на две
отегчаващи отговорността на И.Д. обстоятелства – изключително обремененото му съдебно
минало, включващо и предишни три осъждания за деяния по чл. 343в, ал.2 от НК,
както и опитът за осуетяване на процесната проверка; взел е под внимание
обстоятелството, че подсъдимият е изтърпял последното си наказание „лишаване от
свобода” на 08.03.2018 г. и е осъществил престъплението, предмет на настоящото
дело, само девет месеца по-късно, което сочи на липса на настъпила каквато и да
е лична превенция, както и че по-нататъшното му превъзпитание явно може да се
постигне единствено чрез налагане на предвидените наказания към техните
законови максимуми. Съдът е намерил едно смекчаващо обстоятелство, а именно
затрудненото материално положение.
Въззивният съд напълно споделя
изводите за определяне на наказанията на подсъдимия И.Д. при отчитане на
значителен превес на отегчаващите обстоятелства. Несъмнено подсъдимият е лице
със завишена обществена опасност. Същият е осъждан многократно за различни
престъпления от общ характер, като изтърпяваните от него наказание очевидно не
са довели до постигане на целите по чл. 36 от НК. Същият многократно е бил
наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, свързани с неспазване на
правилата за движение по пътищата. Както правилно е отбелязал районният съд, Д.
общо три пъти е осъждан за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, считано от
2014 г. С присъдата по НОХД № 454/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК му е наложено наказание от две години
лишаване от свобода и за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК му е наложено
наказание от две години лишаване от свобода; определено е общо наказание по
реда на чл. 23, ал. 1 от НК от две години лишаване от свобода, което същият
изтърпял при първоначален строг режим. От тази присъда, препис от която е
приложен по делото, се установява, че деянията са извършени при деятелност на Д.
сходна с тази по настоящото дело – управление на МПС от неправоспособен водач,
неизпълнение на полицейско разпореждане за спиране за проверка, въпреки подаден
светлинен и звуков сигнал, преследване от полицейски патрул и допускане на ПТП.
Анализът на изложеното сочи на престъпна упоритост и на трайно неуважение към
установените правила на поведение и защитавани от закона обществени отношение.
Настоящият състав не намира смекчаващи обстоятелства, различни от посоченото от
районния съд. Представеният от подсъдимия препис от трудов договор установява
негова временна заетост със срок на изпитване, договорен в полза на
работодателя, който е изтекъл. Не се установи настояща негова трудова заетост,
която да сочи на ангажираност за нормално вграждане в социума, респективно да
го характеризира в положителна светлина, мотивираща смекчаване на
отговорността. Представеното удостоверение за раждане на детето С.И.Д. сочи
единствено, че подсъдимият Д. е родител, но не обективира поети от него
отговорности във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, като не се и
установи същото да живее при него. В заключение, въззивният съд не намери
основания за намаляване на размерите на наказанията, като счита, че в
конкретния случай това би се оказало проява на неоправдан либерализъм.
Правилно и обосновано съдът е
приел, че по отношение на подсъдимия Д. не са налице предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК като е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален „строг” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
Неоснователно е твърдението от жалбите, според което препис от
обвинителния акт не бил връчен на подсъдимия Д. в срока по чл. 247б от НПК, при
което незаконосъобразно е даден ход на делото в съдебно заседание на 19.06.2019
г., когато е открито и съдебното следствие. В тази връзка настоящият съд взе
предвид следното: И.Д. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от
28.12.2018 г., което му е предявено на същата дата. Със същото постановление му
е взета мярка за неотклонение „подписка“. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.
1 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма
да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Местоживеенето
на подсъдимия Д. *** – този адрес е посочен в протокола за разпит от ДП (л.
11), както и в издадените от самия обвиняем документи (пълномощно и договор за
правна защита и съдействие (л. 9 от ДП) и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (л. 29 от ДП). Подсъдимият е редовно призован за
разпоредителното заседание, след като на 18.04.2019 г. на посочения от него
адрес по местоживеене, на лицето М.Д. – негова съпруга, са връчени съобщението
по чл. 247б от НПК, ведно с разпореждането на съдията-докладчик и препис от
обвинителния акт. Подсъдимият Д. е организирал защитата си, като на 30.04.2019
г. е упълномощил адв. Л.Ц.да го представлява по делото; явил се е в проведеното
на 20.05.2019 г. съдебно разпоредително заседание, в което е взел отношение по
всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК. При това положение твърдението, че
обвинителният акт не бил връчен в срок на подсъдимия и същият не бил запознат с
него към 19.06.2019 г. (датата на провеждане на съдебното заседание, в което
разглеждането на делото е започнало по същество) е в пълно противоречие с
обективността. Подсъдимият не само е бил запознат с обвинителния акт, но и
видно от депозирана молба (л. 30-31 от материалите по първоинстанционното
производство) на 14.06.2019 г. лично е получил преписи от всички материали по
делото.
Напълно неоснователно е развитото оплакване, че районният съд не се е
произнесъл по искане на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно
следствие, както и апелът към въззивната инстанция да запълни този пропуск,
чрез прилагане на правилата по гл. 27 от НПК при определяне на размера на
наказанието лишаване от свобода. В проведеното разпоредително заседание адв. Ц.,
като защитник на подсъдимия, е изразил позицията, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на глава 27 и глава 29 от НПК, като е уточнил, че
на този етап само отправя предложение до прокурора за изготвяне на проект на
споразумение за решаване на делото. В протокола от това заседание е вписано
изявлението на подсъдимото лице: „И аз искам делото да се разгледа по реда на
глава 29 от НПК – сключване на споразумение“. Нито една от тези две страни в
процеса не е изразила изрично желание за провеждане на съкратено съдебно
следствие и не е уточнила хипотезите по чл. 371 от НПК. На практика не е имало
искане за провеждане на тази диференцирана процедура, по което съдът да е
дължал произнасяне. На следващо място, искане за провеждане на съкратено съдебно
следствие може да се прави до откриване на съдебното следствие. В случая то е
открито с протоколно определение от 19.06.2019 г., като преди това нито
подсъдимият, нито договорният му защитник адв. Д. са поискали провеждане на
процедура по глава 27 от НПК. Следва да се посочи и, че в заседанието,
проведено на 10.06.2019 г. подсъдимият Д. е обективирал позицията си, чрез
изявлението, че не е съгласен делото да приключи със споразумение и иска същото
да се гледа по общия ред, за да докаже невинността си. В заключение, съдът
следва да посочи, че липсва база за разсъждения за незаконосъобразно
неуважаване от първия съд на искане за провеждане на съкратено съдебно
следствие, съответно за корекция на присъдата, чрез приложение на правилата по
чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а от НК по отношение на размера на
наказанието лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за
разноските, които е възложил на подсъдимото лице.
По изложените съображения въззивният
съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и
законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 438 от 18.09.2019 г. по
НОХД № 357/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.