Р
Е Ш Е Н И Е
№454
17.12.2019 год. гр.
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на пети
декември две
хиляди и деветнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова
в присъствието
на прокурор Константин Тачев
като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №448 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, представлявана от
упълномощения главен юрисконсулт А.Т., против Решение №46/11.09.2019г., постановено по АНД №189/2019 год. по описа на
Районен съд Чирпан, с което е отменено наказателно постановление №6033/19.03.2019
год., издадено от Началник отдел «Контрол по РПМ4, Дирекция «Анализ на риска и
оперативен контрол» в Агенция «Пътна инфраструктура», с наложена на И.А.А.
глоба в размер на 1000лв. на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата за
това, че на 25.02.2019г., в 13.00часа, на АМ Тракия км.190+600 посока Стара
Загора – Пловдив, управлява и осъществява движение на ППС с пет оси – МПС с две
оси «Скания» модел «Р124 ЛА 4х2 НА 420» с рег. ххххххххи полуремарке с три оси
с рег. ххххххххс измерена дължина на ППС 17.50мм при максимално допустима
дължина 16.50м, съгласно чл.5 ал.1 т.3, буква «в» от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е нарушил чл.26
ал.2 т.1 буква «А» от Закона за пътищата /.
За да отмени
Наказателното постановление, РС Чирпан след установяване на фактите, повдигнати
като адимнистративно наказателно обвинение е приел, че деянието е квалифицирано
неправилно като нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква «А» от Закона за пътищата,
осъществяващо административно наказателния състав на чл. 53 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата. По фактите е прието следното: Управлявания от санкционираното лице
съчленено ППС с пет оси има посочената дължина от 17.50м, поради което следва
да бъде квалифицирано като извънгабаритно ППС по смисъла на определението по
чл.2 вр. с чл.5 ал.1 т.3 буква «д» от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно изключението по чл.8 ал.5 вр. с
чл.14 ал.3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежки ППС, на които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, за тези които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не прившава с повече от
30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с
габаритни размери: широчина – до 3.30м, височина до 4.30м и дължина – до 22м. В случая дължината е факта, който определя ППС като
извънгабаритно и същата е 17.50м. т.е. в рамките на 22м, при които не се
изисква разрешение за движение, а само изпълнение на задължението за заплащане
на такса на собственика на пътя по аргумент от изключението на чл.8 ал.5 вр. с
чл.14 ал.3 от Наредбата. Следователно движението му не може да бъде
квалифицирано като нарушениен на чл. 26 ал.2 т.1 буква «а» от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е
допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни размери, без
издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното ППС
е отговаряло на условията на чл.14 ал.3 от Наредбата, административно
наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от
контролните органи съставомерни факти е тази на чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер от 500лв. до
3 000лв- за управление на ППС, което има размери, маса или натоварване на
ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса,
размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане
на такса, са определени Наредба
№11/03.07.2001г. , издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се
извършва без необходимото разрешение по чл.8 ал.2 от Наредбата се нарушава с
чл.26 ал.3 от ЗП, с което се осъществява състава на чл. 53 ал.1 от същия закон.
Когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14 ал.3 от
Наредбата се осъществява състава на чл. 177 ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53
ал.1 от ЗП, като в този смисъл е посочено и решение на АС Стара Загора по КАНД
№4/18г. по описа на съда.
Съгласно чл.
189 ал.1 вр. с чл.167 ал.3 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия
да контролират габаритните размери на ППС, съответно да съставят актове за
нарушения по този закон. Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на
чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, според която във
вътрешността на страната съответните сулжби за контрол при МВР и Агенция «Пътна
инфраструктура» спират и съставят акт на водача на извънгабаритното ППС, на
съпровождащото го лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението на извънгабаритното и/или тежко ППС се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаиет на чл.14 ал.3 от
Наредбата. Нормата на чл.189 ал.12 от ЗДвП предвижда наказателните
постановление да се издават от министъра на вътрешните работи, на министъра на отбраната, министъра
на траспорта и информационните технологии, към когото е създадена Агенция
«Пътна инфраструктура» и кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната
компетентност. Следователно няма
нормативна пречка по съставените от служители на АПИ
актове да се издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, като в
този смисъл е и Решение на АС Стара Загора по к.а.н.д.№411/18г. по описа на
съда. Въз основа на тези правни съображения РС Чирпан е отменил наказателното
постановление.
С касационната
жалба се твърди, че въззивното съдебно решение е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, защото: нарушението не се състои в
неизпълнение на задължението за снабдяване с разрешително по реда на раздел ІV
от Наредбата, чийто субект е собственика на ППС или лицата, осъществяващи
превоза, а съставомерното поведение е движение на извънгабаритното ППС, което
фактически се осъщестявва само и единствено от водача. Съгласно чл.15 ал.3 от
Наредбата собствениците или лицата, извършващи превоза са длъжни да подадат в АПИ
или в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото разрешение по
образец, като същото следва да съпътства ППС т.е. изисква се предварителна
осведоменост на собственика или на лицето, осъществяващо превоза за наличие на
обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение, в противен
случай всеки нарушител би черпил права от неправомерното си поведение. Шофьорът
е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на
извънгабаритно такова и в случай, че е така да не допуска движението му в обхвата на пътя. В настоящия случай ответника по касация е
бил дължен и е могъл да знае посочените обстоятелства и да се въздържа от управление в обхвата на пътя, но вместо това същият е
действал при условията на непредпазлива вина, в хипотезата на небрежност.
Изводът на съда, че деянието се квалифицира по чл. 177 ал.3 от ЗДвП не отговаря
на законовите разпоредби, защото тази разпоредба и задължението по чл.26 ал.2
от ЗП не регурилат едни и същи обществени отношения. Разпоредбата на чл.177
ал.3 от ЗДвП свързана с целта на закона по чмл.1 ал.2
от същия е да се опазват животът и здръвето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физически лица, както и околната среда от замърсяване от
моторните превозни средства. Докато текстът на чл.56 ал.1 т.2 от ЗП защитава
обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя
да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или
тежко ППС по конкретен път с оглед неговата товароносимост и евентуалните
неблагоприятни последици за поддръжката му. При движението на такъв автомобил
по пътищата от РПМ се засташват дургите участници в движението и се уврежда
пътната настилка. Именно за да се намалят рисковете, свързани с това е въведен
и разрешителния режим, контрол по изпълнението на който упражняват органите на
Агенция «Пътна инфраструктура». Разпоредбата на чл. 37 ал.3 от Наредбата не
установява разлика между получаване на разрешение и заплащане на такси само по квитанция т.е. и при двете хипотези е необходимо
разрешително, издадено по реда на Раздел ІV от същата наредба без разлика в
режима. Налице са две различни административни нарушения, определени в чл.177
ал.3 от ЗДвП и чл. 53 ал.1 от ЗП, които се установяват от различни органи и при
различни условия. Едновременно с това и Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ не
указва реда за издаване на НП и органите, на които това е вменено в
компетентност. Съглано чл.27 ал.1 от ЗАП Агенция «Пътна инфраструктура» проучва
интензивността на движението и контролира теглото, основното натоварване и
габаритните размери на ППС, чрез разполагане на определени места на устройства
за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата
и предпазването им от разрушаване, като събира такси при превишаване на
допустимите стойности, за което задължение за съдействие са определетие от
министъра на вътрешните работи служби за контрол по спазване на правилата за
движение по пътищата. Водачът на извънгабаритното ППС може да бъде субект на
отговорност както по чл.53 ал.1 от ЗП, така и по чл.177 ал.3 от ЗДвП.
От съда се
иска да бъде отменено въззивно съдебно решение №46/17.09.2019г., постановено по
АНД №189/19г. по описа на РС Чирпан и да се постанови друго за потвърждаване на
НП №6033/19.03.2019г. издадено от Началник отдел «Контрол по РПМ», Дирекция
«Анализ на риска и оперативен контрол» в Агенция
«Пътна инфраструктура».
Ответника по касация : И.А.А. не представя писмен отговор против
касационната жалба в законоустановения 14-дневен срок от нейното връчване. В
открито съдебно заседание се представлява от редовно упълномощен адвокат Х.,
който твърди, че Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ е издадена на основание ЗДвП,
поради което чл.177 ал.3 от същия закон намира приложение към установените
факти. Тази наредба позволява движението на ППС с дължина до 22м при заплащане
само на такса, без да се изисква издаване на
разрешително. Освен това, контролът се осъществява от Агенция «Пътна
инфраструктура» със съдействието на органите на МВР, съгласно чл.37 от Наредбата.
Счита решението за постановено при правилно приложение на материалния закон и
иска от съда да бъде оставено в сила.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Настоящия състав на АС Стара Загора
споделя изцяло правните изводи на РС Чирпан по отношение правната квалификация
на установените по делото факти, а именно в хипотезата на чл.14 ал.3 от
Наредбата се осъществява нарушение на чл.177 ал.3 от ЗДвП, а не на чл. 53 ал.1
от ЗП, защото разпоредбата на чл.26 ал.2
ал.1 т.1 буква „а“ от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и
извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на пътищата
по §1 т.8 от ДР на ЗП в отклонение от общата забрана по чл.139 от Закона за
движение по пътищата. От този разрешителен режим по силата на чл.8 ал.5 са
изключени превозните средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в
чл.14 ал.3 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ. На визираните в чл.14 ал.3 от
Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата,
отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт
по чл.26 ал.2 т.1 буква“а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса.
Изпълнението на това условие изключва отговорността по чл.177 ал.3 от ЗДвП, а
притежаването на разрешение по смисъла на чл.26 от ЗП изключва отговорността по
чл.53 ал.1 от ЗП. Няма знак за равенство между разрешението за специалното
ползване на пътя и документа за платената такса по чл.8 ал.7 от Наредбата. В
чл.35 ал.1 от Наредбата също се говори за разрешително или документ за платена
такса, а от своя страна чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП визира само разрешението
за специалното ползване на пътищата, което не се издава за посочените в чл.14
ал.3 от Наредбата ППС. Най-важния правен аргумент в случая се извлича от административно
наказателния състав на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, който въвежда
като съставомерни елементи движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя; Само и единствено без разрешение, и след като няма знак за
равенство между разрешението и документа за платена такса, то се налага извода,
че в случаите на движение без документ за такса не може да бъде налагана
санкция на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Отправеното фактическо и правно
обвинение също не съответства на основанието за ангажиране административната
отговорност на ответника по касация, тъй като алтернативно е посочено, че
движението се осъществява без разрешение / разрешително или документ за платена
пътна такса/. АНО не е съобразил, че установената дължина на ППС сочи на
изключението по чл.8 ал.5 вр. с чл.14 ал.3 от Наредбата и не е отправил
съответно на фактите словно фактическо и правно обвинение за движение на ППС
без документ за платена такса и това е самостоятелно основание за
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като е нарушено правото на защита.
Наказаното лице няма яснота кой от двата документа следва да представи, за да
опровергае повдигнатото му алтернативно обвинение за движение без разрешително
или документ за платена такса. Съдържанието на чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП вр. с
чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП вр. с чл. 8 ал.5 вр. с чл.14 ал.3 от
Наредбата опровергава тезата на
касатора, че разрешението се съдържа и в документа за платена такса за
движение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/17.09.2019г.,
постановено по АНД №189/2019 год.
по описа на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.