Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №8153/2018год. и за да
се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Ищецът "К."ЕООД излага в исковата молба, че закупил на публична
продан по изп.дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б. следния недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ, заемащо целия партерен етаж от къща, находяща се в гр.София, СО-район
"Триадица" на ул."********, със застроена площ от 137, 10кв.м., заедно с 1/3 ид.част от
общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място , върху което е
построена, съставляващо УПИ XV-12 в кв.329 по плана на
гр.София, м."ГГЦ-6- I част", целият с площ от 312кв.м. по скица, а по нот.акт от 308 кв.м., при
граници описани в исковата молба, представяващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.1 по
кад.карта и кад.регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на ИД
на АГКК.
Описаният недвижим имот бил собственост на "Б.С."ЕООД и е закупен
на 20.02.2009г. След придобиването му същият е ипотекиран в полза на "Р.Б."ЕАД
за обезпечаване на кредит, като са наложени две договорни ипотеки от 2009г.
в полза на "Р.Б." ЕАД, вписана
е възбрана в имотен регистър с вх.рег.№128/12.11.2009г. дв.вх.
рег.№49692/12.11.2009г., акт№ 56, том 12, книга възбрани по партидата на "Б.С."
ЕООД, вписана е възбрана в имотен регистър
с вх.рег.№ 40941/23.08.2013г., дв.вх.рег.№40593/23.08.2013г., акт№147,
том 19, книга възбрани по партидата на "Б.С."ЕООД. На 20.03.2014г.
"Б.С."ЕООД прехвърлил описания недвижим имот на "Г.С." ЕООД
с нот. Акт № 98, том II, рег.№4937, дело 262 от
2004г. На 16.04.2014г. "Г.С."ЕООД
прехвърлило цялото си търговски дружество на "Т.с."ЕООД, което е
вписано в търговския и имотния регистър. Вписана е възбрана на 16.04.2014г. в имотен
регистър с вх.№ 63000/04.12.2014г. , дв.вх.рег.№ 62452/04.12.2014г., акт том
22, №204 от 2014 по партидата на "Т.с." ЕООД.
Публичната продан, на която ищецът закупил имота, е проведена в периода от
28.10.2015г. до 28.01.2016г. по
изпълнително дело, образувано от взискателя "Р.Б.Б."ЕАД и след надлежно проведена процедура по чл.492, ал.3 от ГПК е издадено
постановление за възлагане на 04.02.2016г.
Същото е обжалвано от "Т.с."ЕООД-собственик на продадения
имот. По жалбата е образувано ч.гр.д.№ 6617/2016г. на Софийски градски съд, по
което е постановено решение за отхвърлянето й, което в влязло в сила. Междувременно дружеството "Т.с."
ЕООД сменило многократно адреса си,
което затруднило комуникацията с него.
След последната промяна на адрес на дружеството в гр. Плевен, по молба
на С.П.е образувано производство по несъстоятелност по т. д. № 105/2016г. на ОС-Плевен, като с
определение №634/05.08.2016г. по същото дело ОС-Плевен се е произнесъл за
продължаване на всички изп. дела, включително и това, по което е проведена
публичната продан.
Излага твърдения, че постановлението за възлагане е влязло в сила на
27.07.2017г. и е вписано в имотния регистър Служба по вписванията с акт №118,
том CXXXVII, вх.рег.№ 61107, им. парт.
5834, 5835 от 19.09.2017г. На
17.08.2017г. ищецът е въведен във владение на имота. С определение №395/12.04.2018г.
съдът по несъстоятелността дал разрешение на синдика на "Т.с."ЕООД да
продава имота, собственост на ищеца, който с молба от 08.05.2018г. поискал
отмяна на даденото разрешение, която е оставена без уважение. Излага, че този
имот не е част от масата на несъстоятелността на "Т.с."ЕООД, тъй като
възбраните в полза на "Р.Б." са вписани в периода 2009-2013г.- преди придобиване на
имота от "Т.с."ЕООД и преди образуване на производството по
несъстоятелност, поради което не е негова
собственост с оглед чл.452, ал.2 и чл.453, ал.1 от ГПК. Твърди, че
индивидуалното принудително изпълнение е законосъобразно проведено и на взискателя не могат да се
противопоставят вещни права върху имота, вписани след възбраната, като
последващите разпоредителни сделки от
длъжника са относително недействителни
спрямо кредитора. Твърди, че съобразно чл.496, ал.2, изр.второ от ГПК правата
на купувачите по влезлите в сила постановления за възлагане са противопоставими
на кредиторите на несъстоятелността на "Т.с." ЕООД, тъй като правата
на взискателя "Р.Б."ЕАД са противопоставими на кредиторите на
несъстоятелността на "Т.с."ЕООД. Счита, че с относителната недействителност на
извършените от "Б.С." ЕООД разпоредителни сделки след вписани
възбрани, имуществото не е част от масата на насъстоятелността на "Т.с."ЕООД
по отношение на взискателя и не спира предприетото предварително изпълнение
относно възбранените имоти, по аргумент от чл.638, ал.1 от ТЗ, тъй като изп. производство
не е насочено към имущество, част от масата на несъстоятелността на "Т.с."ЕООД.
На 07.06.2018г. синдикът на "Т.с."ЕООД в несъстоятелност обявил
продажба на търг чрез явно наддаване на собствения им недвижим имот, описан в
исковата молба. С обезпечителна заповед
ОС-Плевен разпоредил подмяна на
заключващите се механизми -смяна на ключалката и запечатване на имота,
собственост на ищеца. Същият бил отдаден под наем на трето лице "К.И.С."ООД с договор за наем, с нотариална заверка
на подписите, като на 11.06.2018г.
управителят на дружеството наемател констатирал, че вратите на имота са запечатани и не може да
осъществява правата си на наемател. На
12.06.2018г. е депозирано възражение по
изп. дело №823/2018г. на ЧСИ М.. Твърди, че в запечатания имот има имущество на
наемателя, но ищецът не може да му осигури достъп до него. С определение
№629/07.06.2018г. по т.д.№105/2016г. на ОС-Плевен е дадено разрешение на
синдика на "Т.с." ЕООД да продава, чрез пряко договаряне имота,
собственост на ищеца.
Предвид изложеното предявява иск за установяване по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на ЖИЛИЩЕ, заемащо целия
партерен етаж от къща , находяща се в гр.София, СО-район "Триадица"
на ул."******, със застроена площ
от 137, 10кв.м., заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3
идеална част от дворното място , върху което е построена, съставляващо УПИ XV-12 в кв.329 по плана на гр.София, м."ГГЦ-6- I част", целият с площ от 312кв.м. по скица, а по нот.акт от 308
кв.м, при граници описани в исковата молба, представяващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор
68134.1001.441.1.1 по кад.карта и кад.регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.
на ИД на АГКК, както и да бъде осъден да предаде владението върху него.
Ответникът "С.А."ЕООД в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска, тъй като ищецът не е собственик на процесния имот.
Твърди, че постановлението за възлагане от 04.02.2016г. е влязло в сила на
29.01.2020г. или една година след формиране придобивния му титул за
собственост. Счита, че съгласно чл. 496, ал.2 от ГПК възлагателното
постановление не е породило вещно транслативен ефект в полза на ищеца, тъй като към датата на влизането
му в сила "Т.с."ЕООД не е било собственик на процесния имот.
Оспорва постановлението за възлагане да е влязло в сила на 27.07.2017г.,
тъй като противоречи на представеното от ищеца решение от 29.01.2020г. по гр. дело№ 2957/2019г. на СГС, пострановено
по жалба на «И.» ЕООД срещу постановлението
и е постановен окончателен съдебен акт, който е противопоставим на ищеца. Следователно
постановлението е преждевременно вписано в имотния регистър поради невярното
удостоверяване на ЧСИ Б., че е влязло в сила. Излага, че към датата на влизане
в сила на решението процесният имот не е бил в патримониума на ипотекарния
длъжник «Т.С.»ЕООД /н/, тъй като е продаден от синдика на дружеството на
13.11.2018г. по реда на чл.718 от ТЗ, а
съгласно чл.496, ал.2 от ГПК правата, които трети лица са придобили върху
имота, не могат са бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат
да се противопоставят на взискателя.
Излага твърдения, че вписаните от взискателя "Р.Б." ЕАД
индивидуални възбрани са погасени на
основание чл.638, ал.4 от ГПК и чл.717н, ал.3 от ТЗ. Излага, че "Б.С."
ЕООД, праводател на "Т.с." ЕООД, е в производство по
несъстоятелност от 08.01.2016г., като
вземанията на «Р.Б. ЕАД по изп. дело№ 20148380410887 на ЧСИ Б. са приети от
синдика и съда по несъстоятелността.
На следващо място «Т.с. ЕООД е в производство по несъстоятелност от
27.07.2016г. , поради това по отношение
на посочените юридически лица
образуваните от «Р.Б. ЕАД изп. дела са прекратени на основание чл.638,
ал.4 от ТЗ и наложените по тези дела възбрани са погасени по право, като
последица от прекратяването на изп. дела. Твърди, че от датата на приемане на
вземанията в производството по несъстоятелност на «Б.С.» ЕООД -07.04.2016г. на индивидуалния
взискател «Р.Б. ЕАД, съгласно чл.717н,
ал.3 от ТЗ ипотекарният кредитор може да се удовлетвори от имуществото на
реалния поръчител «Т.с. ЕООД единствено по посочения в тази норма специален
ред, а именно в производството по несъстоятелност на същото. Излага доводи, че
след приемане на обезпечените вземания в производството по несъстоятелност на «Б.С.» и при открито производство по несъстоятелност
спрямо реалния поръчител «Т.С.»ЕООД, ипотекарният кредитор «Р.Б.Б.»ЕАД не може
да има статут на индивидуален взискател с права по ГПК, тъй като е налице
специален ред за удовлетворение по чл.717н, ал.3 от ТЗ. Твърди, че индивидуалният взискател «Р.Б.Б.»
ЕАД се е удовлетворил като ипотекарен кредитор за вземането си в производството
по несъстоятелност на «Т.С.» на
основание чл.717н , ал.3 от ТЗ, тъй като по партидата на дружеството са обявени
влезли в сила сметки за разпределение, в резултат на изпълнението на които«Р.Б.Б.»
ЕАД е получила пълно удовлетворение от стойността на процесния имот през 2019г.
-преди влизане в сила на постановлението за възлагане.
На 29.11.2018г., две седмици след
нот. акт по чл.718 от ТЗ, с който ответното дружесвто закупило процесния имот,
в ТТРЮЛНЦ е обявена сметка за разпределение по чл.18н от ТЗ, чрез която в полза
на ипотекарния кредитор «Р.Б.Б.»ЕАД е разпределена стойността на иптекираните в
негова полза имоти. Посочената сметка е одобрена от съда по несъстоятелността с
определение №1198/28.12.2018г. по т.д.№105 /2016г. на ОС-Плевен, което е влязло
в сила. Влязлата в сила сметка за разпределение по чл. 717н от ТЗ относно
процесния имот е изпълнена от синдика на «Т.с. ЕООД през лятото на 2019г. и
преди влизане в сила на постановлението за възлагане. Излага, че признаването на право на
собственост на ищеца, въз основа на постановлението за възлагане, дава основание
за повторно удовлетворяване на ипотекарния кредитор «Р.Б.»ЕАД от стойността на
един и същи имот. Счита, че ищецът не може да се ползва от защитата на чл.496,
ал.2 от ГПК защото правата върху процесния имот, придобити от ответника на
1.11.2018г., са противопоставими на взискателя «Р.Б.Б.»ЕАД и на ищеца.
Третото лице помагач на страната на ищеца ЧСИ М.И.Б. поддържа иска и го
счита за основателен.
Третото лице помагач на страната на ответника "Р.Б."ЕООД не изразява
становище по иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
кумулативното наличие на следните предпоставки, които да бъдат установени от
доказателствата по делото, а именно: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от
ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно
основание.
Представено е постановление за възлагане от
04.02.2016г., издадено по изп. дело№ 20148380410887 на ЧСИ Б., с което на основание чл.496 от ГПК описаният в
исковата молба недвижим имот, собственост на "Т.с."ЕООД, е възложен
на ищеца. Върху постановлението се съдържа отбелязване, че е влязло в сила на
27.07.2017г. и за вписването му в книгите за вписване от 19.09.2017г.
Ответникът оспорва постановлението да е влязло в сила
на посочената в него дата, поради което в тази част е открита процедура по
чл.193 от ГПК по отношение верността на това удостоверяване. Съдът приема, че
направеното оспорване е основателно, тъй като по делото е представено решение
№775/29.01.2020г. на Софийски градски съд по гр. дело№ 2957/2019г., влязло в
сила на 29.01.2020г., с което е оставена без уважение жалбата на длъжника
"И."ЕООД срещу постановление за възлагане от 04.02.2016г. на ЧСИ Б.
по изп.дело 20148380410887, с което на "К."ЕООД е възложен имот,
представляващ жилище, заемащо целия партерен етаж на къща, находяща се в
гр.София, ул."********.
Следователно постановлението за възлагане, с което
ищецът установява своята активна материално-правна легитимация, не е влязло в
сила на посочената в него дата- 27.07.2017г.,
към датата на вписването му в имотния регистър-19.09.2017г. и към датата
на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство-19.06.2018г.
Не е спорно между страните и след справка в
търговския регистър по ЕИК на длъжника се установява, че е открито производство
по несъстоятелност с Решение, № 93 от 27.07.2016г. по т. дело № 105/2016,
Окръжен съд - Плевен с начална дата на неплатежоспособността/
свръхзадължеността 31.12.2014 г., което
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от датата на вписване в търговския
регистър.
За решаване на разглеждания спор следва да се
вземе предвид относимата съдебна практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение
№ 55 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2020 г., II г. о., ГК, постановено по идентичен спор. В същото са изложени мотиви, които се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, в следния смисъл:
«Нормата на чл. 638 ТЗ урежда
развитието на индивидуално принудително изпълнение, в хода на което по
отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност –
индивидуалното принудително изпълнение по отношение на имущество включено в
масата на несъстоятелността се спира, а ако вземането на взискателя бъде прието
/включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ/
- индивидуалното принудително изпълнение се прекратява. Нормата на чл. 646, ал.
1, т. 3 ТЗ обявява за нищожни спрямо кредиторите на
несъстоятелността сделките на
разпореждане с право или вещ от масата на несъстоятелността, направени след
датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не по установения в производството ред, като
нищожността се установява по исков ред.
Публичната продан на недвижим имот е
уредено в процесуалния закон /ГПК/ производство за
принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично вземане
на взискателя, респ. и на присъединените кредитори. Вещно-прехвърлителният
ефект съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението
за възлагане. Фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен
изпълнителен способ, обаче приключва с изготвяне на постановлението за
възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума
– чл. 496, ал. 1 ГПК. Това е релевантният момент, спрямо който следва да
се прецени приложението на нормите на чл. 638 ТЗ.
Ако към този момент спрямо длъжникът не е обявена несъстоятелност, то с влизане
в сила на постановлението за възлагане ще настъпи вещно-прехвърлителният ефект
на реализираното в индивидуалното принудително изпълнение принудително
прехвърляне на собствеността. Индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи
на спиране, респ. прекратяване съгласно чл. 638 ТЗ само
ако към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е приключил
фактическия състав на публичната продан, т. е. не е издадено постановлението за
възлагане. Публичната продан ще се счита неприключила и ако при обжалване на
издаденото постановление за възлагане, действията на съдебния изпълнител бъдат
отменени. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на
постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по
несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В
тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл. 638 ТЗ,
тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този
изпълнителен способ вече е приключило. Изложеното следва от особеностите на
индивидуалното принудително изпълнение. Както е разяснено в мотивите, от които
е изходено при постановяване на Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 2, изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко
изпълнителни способа и по същество всеки такъв способ съставлява самостоятелен
изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила,
така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. Приложението на
нормите на чл. 638 и чл. 646, ал.
1, т. 3 ТЗ се преценява спрямо това дали са приключили
изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ.
Спрямо длъжника-в несъстоятелност и
кредиторите на несъстоятелността е противопоставим настъпилия
вещно-прехвърлителният ефект с влизане в сила на постановлението за възлагане,
издадено преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като
изпълнителния способ в индивидуалното принудително изпълнение, е приключил
преди обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вписването на обща възбрана
върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне
правата, произтичащи от публична продан, приключила като изпълнителен способ в
индивидуалното принудително изпълнение, към момента на обявяване на
несъстоятелността.
По изложените съображения на
поставения въпрос следва да се отговори, че постановление за възлагане на
недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на
несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е
противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на
несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в
индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в
сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ,
като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по
публичната продан цена."
Вземайки предвид разясненията по
прилагане на закона, направени в посоченото решение, съобразно установените по
делото факти, следва да се направи извод, че към 27.07.2016 г., когато е обявена неплатежоспособността
на "Т.с." ЕООД, считано от 31.12.2014 г. и е открито е производството
по несъстоятелност, фактическият състав на публичната продан на процесния имот
по изпълнително дело № № 20148380410887 на ЧСИ Б. вече е бил приключил с издаване
на постановление за възлагане от 04.02.2016г. в полза на ищеца. Спрямо този
изпълнителен способ не могат да настъпят последиците по чл. 638 ТЗ,
тъй като липсват дължими от съдебния изпълнител действия по реализирането му.
Обжалването на постановлението за възлагане отлага само настъпването на
вещно-прехвърлителния му ефект /доколкото жалбата е неоснователна/, но
производството по чл. 435 ГПК не
е част от съответния изпълнителен способ /публична продан на недвижим имот за
удовлетворяване на парично вземане на взискателя/, действията, по който се
атакуват. Затова в масата на несъстоятелността на "Т.с." ЕООД е
включено не правото на собственост на процесния имот, а сумата, заплатена от ищеца
при осъществената публична продан. С влизане в сила на постановлението за
възлагане на 29.01.2020г. е настъпил и вещно-прехвърлителния ефект на приключилата
преди обявяване на несъстоятелността на "Т.С." ЕООД публична продан.
При извода за момента, към който се
преценява дали публичната продан е приключила, с оглед приложението на чл. 638 ТЗ,
неотносими към изхода на спора са доводите на страните относно действието на
вписаните от взискателя в индивидуалното принудително изпълнение "Р.Б.Б."
ЕАД възбрани върху имота и действието на общата възбрана върху имуществото на
обявения в несъстоятелност длъжник, която по отношение на недвижимите имоти
следва да бъде вписана в нотариалните регистри съгласно чл. 715, ал.
2 ТЗ.
Предвид изложеното постановлението за възлагане
легитимира ищеца като собственик на процесния недвижим имот, тъй като придобитите от трети лица права върху имота не могат да му бъдат
противопоставени.
Установява
се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том VIII, рег.№ 15728, дело№ 1396/2018г. от
13.11.2018г. на основание чл.718 от ТЗ и в съответствие с определение
№629/07.06.2018г. по т.д.№105/2016г. на ОС Плевен, решение на събрание на
кредиторите на „Т.с.“ ЕООД /в несъстоятелност/ от 24.04.2017г. , предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.06.2018г. и влязла в сила
на 20.09.2018г. сметка за разпределение
по чл.717 д, ал.2 от ТЗ , "Т.с." ЕООД продава на "С.А."ЕООД недвижими
имоти от масата на несъстоятелността на "Т.с."ЕООД/н/ , като в т.1 е
описан процесния недвижим имот.
Както
е посочено по-горе, този нотариален акт не може да се противопостави на ищеца,
тъй като постановлението за възлагане на недвижим имот в
изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на
несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е
противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на
несъстоятелността, както е посочено в горецитираната съдебна практика.
С протокол за предаване
на владението на недвижим имот -въвод във владение на основание чл.498, ал.2 от ГПК на 17.08.2017г. ищецът е въведен във владение на недвижимия
имот.
По делото е представено
изп. дело № 20187860400823 на ЧСИ М., образувано по молба на синдика на "Т.С."
ЕООД /н/, за изпълнение на обезпечителна заповед от 07.06.2018г. по т.д.№105/2016г., с което е
постановено запечатване на основание чл.650, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.651 от ТЗ
на описаните в него недвижими имоти, между които е процесния. С протокол
от 07.06.2018г. е удостоверено
извършване на действия по подмяна на заключващите механизми чрез смяна на
ключалката и запечатване на помещенията, след което ключовете са предадени на
синдика на "Т.С."ЕООД/н/.
С нотариален акт за
покупко-продажба
на недвижим имот № 128, том VIII,
рег.№ 15728, дело№ 1396/2018г. от 13.11.2018г. "Т.с." ЕООД продава на "С.А."ЕООД недвижими
имоти от масата на несъстоятлеността на "Т.с."ЕООД.
За установяване владението върху процесния имот
са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. Първият от тях
–Л.К., който бил синдик на „Т.С.“ ЕООД в периода от края на 2017г. до края на
2018г. свидетелства, че през лятото на
2018г. на база обезпечителна заповед,
издадена от ОС-Плевен е извършено запечатване на имота на ул.“****** и
сградата, което е извършено на два пъти, тъй като ЧСИ дал възможност на лицата в сградата да освободят ползваните имоти. Според свидетеля извършеното изпълнително
действие е отразено в протокола за въвод във владение, но според него е имало
смяна на ключалките на имота. Имало печати, които не са сваляни, докато бил
синдик. След извършването на въвода не
помни да е извършвано нещо конкретно,
освен продажбата на имота „Совтранс“ ЕООД
през м.12.2018г. , а той престанал да бъде синдик в края на годината , но не е
предавал имота на купувача.
Свидетелят Н. бил
пълномощник на синдика на „Т.с.“ЕООД и ангажиран, тъй като имало обезпечителна
заповед за запечатване на сградата на
ул.“У.“, на което присъствал. Действията са извършени в изпълнение на
обезпечителна заповед, издадена на ОС-Плевен в полза на „Т.с.“ ЕООД. Подменени
са ключалките, след което свидетелят получил копие от ключовете и го предал на
синдика на „Т.с.“ЕООД.
При съвкупната преценка
на събраните доказателства следва да се направи извод, че на 07.06.2018г.,
процесният недвижим имот е предаден на синдика
на „Т.с.“ ЕООД чрез предаване на ключовете от същия, с което му е предоставена
фактическата власт над имота. Не се
установява да е настъпила промяна на това обстоятелство до 13.11.2018г., когато недвижимият имот е
продаден на ответника. Следва да се приеме за основателен изложения от ищеца довод,
че след продажбата синдикът на „Т.с.“ЕООД е имал задължението да предаде
владението върху същия и го е предал, като към датата на исковата молба и към
настоящия момент имотът се владее от ответното дружество, с което се установява
неговата пасивна материално-правна легитимация по предявения иск.
Както е посочено по-горе
липсва основание за владението на имота от страна на ответника, тъй като същият
не се легитимира като собственик с нотариален
акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 128, том VIII,
рег.№ 15728, дело№ 1396/2018г. от 13.11.2018г.
Предвид изложеното ревандикационният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски
в размер на 7657,39лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по
предявения от "К.“ЕООД с ЕИК ****** срещу „С.А.“ЕООД с ЕИК ****** иск с
правно основание чл.108 от ЗС, че "К.“ЕООД с ЕИК ****** е собственик на ЖИЛИЩЕ, заемащо
целия партерен етаж от къща, находяща се в гр. София, СО-район
"Триадица" на ул."******, със застроена площ от 137, 10кв.м., заедно с 1/3 ид.част от
общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, върху което е
построена, съставляващо УПИ XV-12 в кв.329 по плана на
гр.София, м."ГГЦ-6- I част", целият с площ от 312кв.м. по скица, а по нот.акт от 308 кв.м, при граници
описани в исковата молба, представяващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.1 по
кад.карта и кад.регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на ИД
на АГКК, КАТО ОСЪЖДА „С.А.“ЕООД с ЕИК ****** да предаде на "К.“ЕООД с ЕИК ****** владението върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА „С.А.“ЕООД с ЕИК ****** да заплати на "К.“ЕООД с ЕИК ****** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 7657,39лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на ЧСИ М.И.Б. като третото лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на "Р.Б."ЕАД като
третото лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: