№ /
20.03.2018
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 13.02.
2018 година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 91 по описа за 2017 година,
за да се произнесе
съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ/отм./.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от
З.Д.З., с ЕГН: **********,***, Д.З.Д., с ЕГН: **********,*** и Т.З.Д., с
ЕГН: **********,***, и тримата със съдебен адрес:***, офис 2 против „З.А.Д.А."
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.***, представлявано от ****,
с правно основание: чл.226 и сл. от КЗ (отм.) и цена на исковете: по 120 000лв. (сто и двадесет хиляди
лева) обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците.
Ищците
посочват, че са потребители на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1,
т.1 на Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" от 26.09.2015г. на ответното
дружество за т.а. „ГАЗ 330202" „Г." с peг. №***, с рама №
X96330202D2543272, с валидност до 25.09.2016г.
Сочат,
че на 07.03.2016г., около 17:30 часа, в с. Т., общ. П.Б., по ул. „Л.", в
посока запад се движел т.а. „ГАЗ 330202" „Г." с per. № ***, с рама №
X96330202D2543272, управляван от водача Н.В.С.. В автомобила пътувал и Х.И.Й..
В зоната на „Т"-образно кръстовище водачът предприел завой надясно в
посока север по ул. „Д.". По същото време пред дома си на ул. „Д."
№50 била и пострадалата П.П. З., която видяла своята съседка М.Е.А., намираща
се на отсрещния тротоар, и тръгнала към нея. Наближавайки своята съседка, която
била на тротоара, пострадалата З. се спряла на пътното платно и двете започнали
да разговарят. Разговаряйки по този начин двете видели, че от ул. „Л."
идва автомобил, който завива надясно по тяхната улица. Поради това, З. тръгнала
към М.А., за да се качи на тротоара.
Навлизайки
с автомобила по ул. „Д." с около 11 км/ч, Н.С. също забелязал възрастната
жена на платното и вместо да намали скоростта или да спре автомобила, същият
продължил движението, като завил наляво с цел да я заобиколи. Пострадалата З. в
момента, в който видяла идващия автомобил, тръгнала бавно към тротоара, но не
успяла да преодолее бордюра и залитнала, като направила крачка назад. В този
момент била ударена от преминаващия зад нея автомобил. Първоначалният контакт
между пострадалата и автомобила настъпил с предната външна част на задния десен
пластичен калник на автомобила във външната част на дясното бедро на
пострадалата на височина 0.64 м. от пътното покритие и с дясната каната на
товарната каросерия на височина около 0.91 м. в дясната част на тялото на
пострадалата. След удара, тялото на пострадалата З. паднало странично от
автомобила на платното за движение. Н.С. след като чул викове, веднага
преустановил движението на управлявания от него автомобил на около 4.8 - 5 м.
след мястото на удара и заедно с Х.Й. отишли при пострадалата З.. Двамата я
вдигнали от земята, сложили я да седне, след което С. се обадил на тел. 112 и
отишъл в центъра на селото да чака линейката, за да я отведе до
местопроизшествието. След пристигане на медицинския екип З. е откарана
незабавно във ФСМП - К. и след извършени рентгенови изследвания е
транспортирана в У. - С.З. за оперативно лечение. Около 23:00 часа състоянието
на З. се влошило и около 23:15 часа същата е починала.
В
исковата молба се посочва, че за станалото ПТП е образувано ДП № зм-277/2016г.
по описа на РУ - К., пр.пр. №867/2016г. по описа на ОП - С.З. и НОХД
№142/2017г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда №20 от 22.03.2017г. виновният
водач Н.В.С. е признат за виновен и на основание чл.343а, ал.1,
б."б", вр. с чл.343, ал.1, б."в", вр. с чл.342, ал.1 от НК
и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК С. е лишен и от право да
управлява МПС за срок от девет месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Ищците
сочат, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В
исковата молба се посочва, че според заключението на назначената при
разследването съдебно-медицинска експертиза на труп №79/2016г., в резултат на
настъпилото ПТП пострадалата П. З. е получила множество травматични увреждания:
коремна травма - кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек, разкъсване
на капсулата на десния лоб на черния дроб, кръвонасядане на корена на тънките
черва, разкъсване на дръжката на тънките черва, разчленяване на дясната
кръстно-поясна става и лонното съчленение, линейно счупване на лявата хълбочна
кост, набиране на кръв в коремната кухина. Установени са и множество други
травми като счупване на дясна бедрена кост; масивна мастна емболия в белите
дробове; оток на мозъка и белите дробове; остри циркулаторни нарушения на
вътрешните органи; счупване на типично място на дясната лъчева кост; счупване
на VIII, IX, X и XI ребра в дясна гръдна половина; кръвонасядания на дясната
мишница, дясната предмишница, дясната гривнена става, дясното бедро и лявата
подбердица; разкъсно-контузни рани на главата и III и IV пръсти на дясната
ръка; удебеляване на лявата сърдечна камера; ретенционни кисти на двата
бъбрека. Според експертното заключение, непосредствената причина за смъртта на П.П.
З. е травматичен шок, усложнен с масивна мастна емболия в белите дробове. В
експертизата се сочи още, че описаните травматични увреждания са от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното ПТП - блъскане
на пешеходец от товарен автомобил и последващо падане на пострадалата върху
терена. Според заключението, в конкретния случай е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания при
пътно-транспортния инцидент на 07.03.2016г. и настъпилия смъртен изход в 23:15
часа на 07.03.2016г. Твърди се, че всички травматични увреждания са прижизнени.
Ищците
твърдят, че в резултат на противоправното деяние, водачът Н.В.С. причинил на
ищците вреда - изгубили са много близък за тях човек - съпруга за З.Д.З. и
майка за Д.З.Д. и Т.З.Д.. Отношенията им с починалата са били много близки,
били са много привързани един към друг. Семейството им е било изключително
сплотено, поради което и скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни
страдания. Първият и третият от ищците са живели в едно домакинство с
починалата П. З. и тя е полагала изцяло грижи за тях, поради влошеното им
здравословно състояние.
Сочи
се, че ищецът З.Д.З. е изгубил своята съпруга, с която дълги години са живели
заедно и са споделяли всичко. На същия пожизнено била определена 82% трайно
намалена работоспособност, тъй като страдал от: високостепенна аортна
инсуфициенция; средностепенна аортна стеноза - състояние след аортно клапно
протезиране; трикуспидална инсуфициенция ХССН III ф. кл. по НИХА; хронично
предсърдно мъждене; артериална хипертония III кл. ст. кардиална форма;
хипертонично сърце; ХОББ смесен тип умерено чести тласъци ХДН - 0. Поради
влошеното му здравословно състояние неговата съпруга е полагала ежедневни грижи
за него. Били са постоянно заедно, подкрепяли са се взаимно и са разчитали един
на друг за всичко.
В
исковата молба се посочва, че ищцата Т.З.Д. е била много близка с майка си, тъй
като са споделяли общ дом. Т.Д. била освидетелствана с Експертно решение
№2586/109/20.11.2015г. и Експертно решение №2762/115/09.12.2015г. на ТЕЛК, като
са й определени 92% трайна неработоспособност без чужда помощ за срок от три
години. Сочи се, че ищцата страда от детска церебрална парализа; хипер
кинетичен синдром от дистоничен тип - средна степен; двустранен неврит на
слуховите нерви; практическа глухота; лека умствена изостаналост. Поради
посочените заболявания ищцата е разчитала изключително много на ежедневните
грижи и помощ от страна на своята майка. Доверявала се на съветите и опита на
майка си в различни житейски ситуации. Разчитала е на помощта й и при
отглеждането на децата си. Ищцата Т.Д. е живеела заедно със своята майка и баща
и винаги е била член на тяхното домакинство.
Посочва
се, че ищецът Д.З.Д. е загубил своята майка, на която е разчитал за подкрепа
при създаването на семейство и отглеждането на деца. Макар да не са живели
заедно, той ежедневно е общувал с нея, заедно са посрещали всички празници.
Твърди
се, че починалата е била уважавана личност в своето село. Имала е много
приятели и познати, които и до сега при среща с ищците, винаги говорят за
трагичния инцидент и изказват съпричастност към загубата им. Това постоянно
връща спомените на ищците към ПТП, което завинаги е преобърнало живота им и е
станало причина за тежката им загуба. За ищците е налице най-тежкият житейски
резултат - те са останали без опората на семейството им, лишени от възможността
да бъдат подпомагани морално, лишени от обич, подкрепа и грижи, включително да
се ползват от личните грижи на починалата П.П. З., от нейната духовна и
материална помощ. Семейството им претърпяло тежка криза и животът им се е
променил необратимо, защото всички изживяват тежко загубата й. Наследодателката
им е била моралната и духовна опора за всички тях. Била е уважавана както в
семейството си, така и в обществото, била е съпруга и майка за пример. Много
деен и амбициозен човек, помагала е на всички и се е раздавала за хората - така
всички описват починалата П. З.. Здравословно не е имала никакви сериозни
проблеми, тъкмо обратното - физически и психически била много здрав и издръжлив
човек за възрастта си.
В
исковата молба се сочи, че съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност", към датата на
ПТП т.а. „ГАЗ 330202" „Г." с peг. № ***, с рама № X96330202D2543272,
е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по комбинирана
застрахователна полица № BG/11/515005416161, валидна до 25.09.2016г. към „З.А.Д.А."
АД.
Ищците
заявяват, че тъй като с действията си виновният водач Н.В.С. им е причинил
неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, и същият е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното
дружество, за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове
пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника „З.А.Д.А." АД да
заплати на всеки един по отделно - З.Д.З., Д.З.Д. и Т.З.Д. сумата от по 120000 лв. (сто и
двадесет хиляди лева) за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството им съответно на съпруг, син и дъщеря на П.П. З., с ЕГН: **********,
б.ж. на с. Т., починала в следствие на ПТП от 07.03.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.03.2016г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат.
В
хода на съдебното производство ищецът З.Д.З. е починал и съдът го е заличил
като страна в производството.
Ответникът
ЗАД „А." заявява, че оспорва предявения иск изцяло - по основание и
размер.
Не
оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, полица № BG/11/515002416161, сключен между ЗАД "А.“ и
собственика на товарен автомобил “ГA3 330202" с peг. № ***, валидна към
07.03.2016 година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното
произшествие.
Изразява
становище, че изложените в исковата молба обстоятелства са недоказани.
Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие.
Твърди,
че произшествието е възникнало по вина на пострадалата пешеходка. Вследствие
неправомерното движение на пешеходката, същата се е ударила в застрахования при
ЗАД "А." лек автомобил, като в резултат на това си е самопричинила
телесни повреди.
Твърди,
че получените увреждания от пострадалата не са последица на виновно поведение
на водача на автомобила.
Евентуално
твърди, че водачът на автомобила, не по своя вина е бил поставен в невъзможност
да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил
в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и същият не е имал
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
Твърди,
че водачът на процесния автомобил е предприел всички възможни мерки за
предотвратяване на ПТП с пешеходката. Твърди, че застрахованият в ЗАД „А."
е намалил максимално скоростта си на движение. В конкретния случай не била
налице необходимост от спиране, тъй като пострадалата вече е била на тротоара. Счита,
че не може да се приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45
от ЗЗД, защото съществени елементи за осъществяването му са вината и
противоправното поведение. С поведението си водачът не просто е направил всичко
възможно, за да избегне подобно събитие, а и за него обективно е било
невъзможно да предвиди такова.
Сочи,
че отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента и застрахователят дължи обезщетение за вредите ако
и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.
Тъй
като в настоящия случай, застрахованият при ЗАД "А." по застраховка
"Гражданска отговорност" не бил отговорен за възникване на
произшествието, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на неговият
застраховател.
Оспорва
пряката причинно-следствена връзка между смъртта на П.П. З. и настъпилото на
07.03.2016г. ПТП. Счита, че смъртта на същата не е в пряка причинно-следствена
връзка със събитието, а се дължи на други причини,
Твърди,
че принос за настъпването на леталния изход на пострадалата П.П. З. има общото
й здравословно състояние и хронични заболявания, които не са във връзка с
процесното ПТП.
В
условията на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване от пострадалата.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
284р-6206/11.03.2016г., пострадалата се блъска в задната дясна част на
подминаващия я автомобил. Водачът е възприел пресичащата, пресякла и намираща
се на тротоара ищца, предприел е всички възможни мерки и е отделил необходимото
време за пресичане на пешеходката, като е продължил движението си след като се
е убедил, че пострадалата се е качила на тротоара. По неизвестни причини,
пострадалата е слязла от тротоара, докато МПС я е подминавало, с което не
просто поставя себе си в опасност, но и отнема възможността на водача на
автомобила да реагира. Заявява, че с поведението си пострадалата се е поставила
в опасност и риск от настъпване на вреди, още повече, че е възприела наличието
на процесното МПС на платното за движение. Твърди, че тези нейни действия не
могат да бъдат вменени на водача на автомобила.
Посочва,
че с поведението си ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и 2 и
чл.114, т.1 от ЗДвП.
Твърди,
че с поведението си, пострадалата в значителна степен е допринесла /в размер на
90%/ за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат.
Според
ответника, пострадалата не само е имала обективната възможност да възприеме
автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които
да предотврати настъпване на ПТП, а и безспорно е установено, че е възприела
горните обстоятелства и въпреки това с действията си е довела до настъпването
на вредите.
Евентуално,
ако в производството бъде доказано, че пострадалата е починала в резултат на
процесното произшествие и вина за настъпване на същото има водачът С., твърди,
че не са настъпили претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили
някакви болки и страдания, то те не отговарят на степента и интензитета,
твърдени от ищците.
Заявява,
че твърденията на ищците са недоказани, а размерът на претенциите е
необосновано завишен.
Моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
С
влязла в сила присъда №20 от 22.03.2017г. по НОХД №142/2017 г. по описа на
Окръжен съд – С.З. водачът на автомобила Н.В.С. е признат за виновен в това, че на
07.03.2016г. около 17.30ч. в с.Т., Общ.П.Б. на ул.“Д.“до №50 при управление на
МПС –процесния автомобил при извършване
на маневра завой на дясно в посока запад- север, е нарушил правилата на ЗДвП,
като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на П.П. З., като след
деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата. Извършителят на основание чл.343а,
ал.1, б."б", вр. с чл.343, ал.1, б."в", вр. с чл.342, ал.1
от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е
отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК С. е лишен и от право
да управлява МПС за срок от девет месеца, считано от влизане на присъдата в
сила.
Видно
от представената по делото застрахователна полица №BG/11/515002416161, налице
на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
07.03.2016 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица. В
случая е безспорно обстоятелството, че е налице сключен между ответника ЗАД “А.”
и собственика на товарен автомобил “ГA3 330202" с peг. № *** договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна до 25.09.2016 г.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №030/10.03.2016 г.,
издадено от с. Т., община П.Б. се установя, че З.Д.З., Д.З.Д. и Т.З.Д. са
законни наследници на починалата П.П. З., като първият е неин съпруг, а вторите
двама – нейни деца.
От
представените доказателства- препис – извлечение от акт за смърт
№9/24.07.2017г. и удостоверение за наследници № 68/27.07.2017г., издадени от с.Т.,
общ.П.Б., обл.С.З. се установява, че ищецът по делото З.Д.З. е починал на
23.07.2017г. в хода на съдебното производство и е оставил като законни наследници своите
деца – останалите ищци по делото – Д.З.Д. и Т.З.Д..
С
оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и получените от пострадалата П.П. З. увреждания, последица от ПТП, по делото беше
назначена комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза, чието
заключение съдът възприема. Същото не беше оспорено от страните по делото в
хода на съдебното производство. Видно от експертизата, на 07.03.2016 г. около
17.30 часа в с. Т., общ. П.Б. по ул. „Л." в посока запад се е движил т.а.
марка „ГАЗ 330202" „Г." с руски рег. № ***със скорост на движение в
момента на удара около 11 км/ч, управляван от С.. В зоната на „Т" образно
кръстовище водачът предприел завой надясно по ул. „Д.", където настъпил
удар с намиращата се на платното за движение пешеходка З., като същата загубила
равновесие при стъпването на тротоара и политнала назад. По същото време
товарният автомобил е преминал с масовия си център зад пешеходката и тя е ударена
с десните състави в областта на заден десен калник. В резултат на настъпилото
ПТП същата получила травматични увреждания, несъвместими с живота.
Произшествието
настъпило в светлата част на денонощието, в зоната на „Т"- образно
кръстовище, на сух и равнинен пътен участък.Скоростта на движение на процесния
товарен автомобил към момента на удара е възлизала на 11 км/час (3.1 м/сек).
Тъй като липсват данни за задействане на спирачната система от водача
непосредствено преди настъпването на произшествието, следва да се приеме, че
скоростта на движение непосредствено преди настъпване на произшествието е
съответствала на тази към момента на удара и е възлизала на 11 км/час (3.1
м/сек).
Според
експертизата, дължината на опасната зона на спиране при конкретните пътни
условия на автомобила е Sоз = 4,8 м
Според
експертизата, пътната обстановка на 07.03.2016 год. около 17.30 часа в с. Т.,
общ. П.Б. в зоната на „Т" образно кръстовище между ул. „Л." и ул. „Д."
е била при сухо и равнинно асфалтово покритие на улицата. Ул. „Л." е
ориентирана в посока изток-запад и е широка 4.4 м. Състои се от две ленти за
движение без разделителна линия между тях. Покрита е със старо полуразрушено
асфалтово покритие с много неравности и копки. Ул. „Д." е ориентирана в
посока юг-север и е широка 5 м. В зоната на кръстовището е покрита със старо
полуразрушено асфалтово покритие с много неравности и копки. В източната част
има тротоар е широк 2 м и покрит с тревна площ. Няма данни за наличие на други
МПС по време на произшествието.
Според
експертизата, в момента на удара автомобилът се е намирал на около 1,8 - 2,0 м
западно от източния бордюр на улица „Д.".
При
настъпването на удара пешеходката се е намирала отдясно на товарния автомобил в
зоната на задно дясно колело на около 1,8 -2,0 м от източния бордюр на улица „Д.".
Автомобилът по това време е продължил движението си без да намали скоростта си
на движение или спре преди и по време на инцидента и подминавайки посоката на
траекторията на движение на пешеходката с по-голямата си част от габаритните си
размери в надлъжно направление е контактувал със загубилото равновесие и
политнало назад тяло на пешеходката в стремежа и да се качи на източния тротоар
на ул."Д.".
Обозначено
мястото, на което е настъпило ПТП от техническа гледна точка не е било
предназначено и за пресичане от пешеходци, тъй като няма налична пътна
маркировка /тип пешеходна пътека/ и пътен знак, указващ това.
Пешеходката
е имала възможност да възприеме автомобила първо по звука от двигателя му, визуално
при подхождане на същия към кръстовището на около 2-3 м преди него.
Пътната
обстановка е била позната на пострадалата, тъй като тя е живеела в това
населено място.
Според
експертизата, пешеходката е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като не се задържа на пътното платно, водейки разговор със съседката си, а
пресече улицата и се качи на тротоара преди настъпването на критичната ситуация - появата на процесния товарен
автомобил в зоната на горецитираното Т- образното кръстовище. Престоят на
пешеходката на пътното платно е технически неправилно.
Налице
са обективни и категорични данни, че получените травматични увреждания на
пострадалата П.П. З. са в причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Непосредствената
причина за смъртта на П.П. З. е травматичен шок, усложнен с масивна мастна
емболия в белите дробове.
С
оглед изясняване на фактите по делото в производството бяха допуснати и разпитани свидетели.
Свидетелят
В.Д.Б., познава семейството на ищците много добре, тъй като са от един град и с
ищеца Д.З.Д. са израснали заедно и са били приятели. Свидетелят споделя, че
след като разбрал за процесното ПТП веднага отишъл в с. Т., но когато
пристигнал, П. З. вече била починала. Твърди, че цялото семейство на починалата
било там. Свидетелят споделя, че З.З. и дъщеря му - ищцата Т.З.Д.,***, а синът
му - ищецът Д.З.Д., живеел с жена си в гр. К.. Според св. Б. починалата била
много добра жена, а семейството й било много хубаво, сплотено и единно и винаги
се грижели за децата си. П. З. била основата на семейството, а З.З. бил
опората. Свидетелят сочи, че смъртта на П. З. се отразила много зле на З.З.,
който преди произшествието претърпял операция на сърцето. З. бил много
притеснителен и много човечен и изживял загубата много тежко - не успял да
превъзмогне смъртта на съпругата си и той също починал.
Свидетелят
споделя, че ищцата Т.Д. живеела при родителите си, защото не била добре със
здравето и родителите й много й помагали. Ищцата Д. страдала от детски паралич
и била водена на много доктори и консултации. Родителите й искали тя да бъде
здраво дете и да има семейство. Поради влошеното си здраве ищцата Д. била
пенсионерка. Свидетелят твърди, че тя също почувствала смъртта на майка си
много зле и все още я преживявала.
Според
св. Б., смъртта на П. З. се отразила много зле и на ищеца Д.Д., който понесъл
много тежко загубата на майка си и след това на баща си. Свидетелят сочи, че
ищецът Д., заедно с жена му и цялото му семейство, се грижели за останалите
двама ищци, като постоянно намирали начин да отидат в с. Т., за да ги гледат,
защото накрая З.З. бил много болен, а за Т.Д. все още полагали много големи
грижи.
В
показанията си другият свидетел –св.З.Д.Д. споделя, че процесното ПТП настъпило
на 07.03.2016г. и се отразило негативно на цялото му семейство. Дядо му З.З.
имал заболяване, бил претърпял операция на сърцето, страдал и от диабет, а леля
му Т.Д. била с вродено заболяване - церебрална парализа, с всички съпътстващи
заболявания, като грижи за тях основно полагали баба му П. З. и баща му Д.Д..
Свидетелят твърди, че след смъртта на пострадалата в произшествието,
здравословното състояние на дядо му рязко се влошило - лежал няколко пъти в
болницата, но не успял да превъзмогне случилото се и починал. Според св. Д.,
баща му също получил здравословни проблеми и станал чест посетител на
болниците, тъй като имал проблеми със сърцето, високо кръвно налягане и други
болежки.
Свидетелят
твърди, че до средата на 90-те години всички живеели в гр. К.. Имали и къща в
с. Т. и след пенсионирането на баба му и дядо му започнали да я ремонтират и
постепенно З.З., П. З. и Т.Д. се преместили да живеят там в началото на XX век.
Всички започнали да се събират там за празници, тържества, рождени и именни
дни. Св. Д. заявява, че баща му ходел в с. Т. по-често, за да помага на баба
му, тъй като дядо му не бил в състояние да изпълнява мъжки задължения в
домакинството. Лелята на свидетеля разчитала най-вече на майка му и баща му и
на дъщеря си. Споделя, че Т.Д. никога не се била отделяла от родителите си и
винаги е живяла с тях, а след като родила, грижи за детето й изцяло полагали
бабата и дядото на свидетеля. Св. Д. твърди, че не знае леля му да е сключвала
граждански брак, но около година - година и половина живяла с мъж от селото на
съпружески начала, като през това време Т.Д. живеела и в къщата на мъжа си, и в
къщата на З.З. и П. З.. Според свидетеля, леля му може да се обслужва сама и да
се придвижва сама от едно място до друго.
По
делото е разпитан и свидетелят Х.И.Й.. В показанията си същият споделя, че
познавал водача на автомобила Н.В.С., тъй като работели заедно. В момента на
процесното ПТП свидетелят бил пътник в автомобила. След работа Н.С. карал
свидетеля към дома му и докато извършвал завой, една жена извикала, след което
водачът спрял автомобила. Според свидетеля, завоят бил малък и тесен. Когато
излезли, видели П. З. паднала на земята. Св. Й. я сложил на един стол, а Н.С.
се обадил за линейка и отишъл в центъра, за да я посрещне. Линейката веднага
откарала пострадалата. Свидетелят заявява, че в страничното огледало на вратата
видял как пешеходката тръгнала да се качва на бордюра, но не видял как точно е
паднала. Твърди, че пострадалата била на платното, до самия бордюр.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 07.03.2016 г., по силата на което ответникът по делото, е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети
лица, се установява от представената по делото застрахователна полица
№BG/11/515002416161, като договорът за застраховка е сключен между ЗАД “А.” и
собственика на товарен автомобил “ГA3 330202" с peг. № ***, валидна до 25.09.2016 г.
По
делото е безспорно установено, че смъртта на П.П. З. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил– Н.В.С., което е установено с влязлата в сила присъда
№20 от 22.03.2017г. по НОХД №142/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З., която
според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да
бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се явяват
доказани по основание.
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., което е актуално и към момента, понятието “справедливост” е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В
настоящия случай съдът следва да вземе предвид отношенията на любов, уважение и
привързаност между ищците и тяхната съпруга /за починалия ищец / и майка / за
ищците Д.З.Д.
и Т.З.Д./. Безспорно, за и за тримата е
налице най - тежкият житейски резултат - загуба на изключително близък
родственик - майка за
ищците Д.З.Д. и Т.З.Д. и съпруга за починалия ищец З.Д.З.. По този начин те са
лишени от възможността да бъдат подкрепяни и подпомагани морално, лишени са от
опора и грижи, включително да се ползват от личните грижи и помощ на починалата
П.П. З., за които, както се установи тя е била изключителна опора. Ищците са
претърпели тежка загуба, животът им се е променил необратимо, болезнено и
мъчително преживяват тежката загуба. Получили са силен емоционален стрес от внезапната
й и неочаквана смърт е изпитват силна тъга и болка.
Както
беше посочено по-горе в изложението,
съпругът З.Д.З. е починал в хода на производството, като съдът е приел, че
предявената от него валидно претенция за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди преминава в патримониума на неговите наследници по закон-
останалите двама ищци по делото. За да обоснове основателността и размера на
претенцията, съдът следва да разгледа и обсъди отношенията между починалия ищец
и съпругата му. Видно от данните по делото, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, ищецът З.Д.З. е изгубил своята съпруга, с
която дълги години са живели заедно, разчитали са един на друг и са споделяли житейския
си път. На ищеца е била определена пожизнено 82% трайно намалена
работоспособност, тъй като е страдал от: високостепенна аортна инсуфициенция;
средностепенна аортна стеноза - състояние след аортно клапно протезиране;
трикуспидална инсуфициенция ХССН III ф. кл. по НИХА; хронично предсърдно
мъждене; артериална хипертония III кл. ст. кардиална форма; хипертонично сърце;
ХОББ смесен тип умерено чести тласъци ХДН - 0. Поради влошеното му здравословно
състояние неговата съпруга е полагала ежедневни грижи за него. Били са
постоянно заедно, подкрепяли са се взаимно и са разчитали един на друг за
всичко. Предвид влошеното си здравословно състояние ищецът е бил физически и
емоционално зависим от съпругата си, от непосредствените грижи и помощ, която
му е указвала. Внезапната й смърт се е отразила изключително тежко на ищеца З.Д.З..
Според св. Б. и св.Д. след смъртта на съпругата си, здравословното състояние на
ищеца рязко се е влошило, на няколко пъти е влизал и болница и не е могъл да
превъзмогне загубата, като година и няколко месеца след това е починал.
С
оглед на изложените съображения, съдът приема, че действително ищецът З.Д.З. е
претърпял тежки страдания и болка, свързани със смъртта на съпругата си, поради
което счита, че предявеният иск е основателен и доказан в посочения размер от
120 000лв.
В
хода на производството е безспорно установено, че ищцата Т.З.Д. страда от
церебрална парализа и е живеела в едно домакинство с починалата П. З., като
последната е полагала грижи за нея, поради здравословно й състояние. Ищцата Т.З.Д.
е била много близка с майка си, тъй като са споделяли общ дом, а майка й е
поела основната грижа по отглеждане и на детето на ищцата Т.Д.. Последната е
била освидетелствана с Експертно решение №2586/109/20.11.2015г. и Експертно
решение №2762/115/09.12.2015г. на ТЕЛК, като са й определени 92% трайна
неработоспособност без чужда помощ за срок от три години. Не се оспорват
обстоятелствата, че ищцата страда от детска церебрална парализа; хипер
кинетичен синдром от дистоничен тип - средна степен; двустранен неврит на
слуховите нерви; практическа глухота; лека умствена изостаналост. Поради
посочените заболявания, ищцата е разчитала изключително много на ежедневните
грижи и помощ от страна на своята майка. Доверявала се на съветите и опита на
майка си в различни житейски ситуации. Разчитала е на помощта й и при
отглеждането на дъщеря си. Ищцата Т.Д. е живеела заедно със своята майка и баща
и винаги е била член на тяхното домакинство.
С
оглед на изложените съображения, съдът приема, че действително ищцата Т.Д. е
претърпяла изключителна загуба, преживяла е тежки страдания и болка, свързани със смъртта
на майка си, поради което счита, че предявеният иск е основателен и доказан в
посочения размер от 120 000лв.
По
отношение на предявения от ищеца Д.Д. иск, процесуалният
представител на ответника е застъпил тезата, че
Д.Д. не е живял в едно домакинство с майка си и наличието единствено на роднинска връзка не означавало и наличие на
претендираните неимуществени вреди.
Съдът
не възприема застъП.та теза относно претърпените от Д.Д. неимуществени вреди.
Фактът на
неживеенето в общо домакинство, сам по себе си е недостатъчен за обосноваване
значимост по отношение определяне на размера на обезщетението. На оценка подлежат
обстоятелствата, установяващи съдържанието на общуването между починал и
преживял, въпреки липсата на съвместно съжителство, а именно взаимопомощ, подкрепа,
духовна близост и общуване и други. Връзката “майка – деца” освен кръвна е и
емоционална и независимо от събраните доказателства, че Д.Д. не е живеел с нея,
което е нормално с оглед неговата възраст и това, че е създал собствено
семейство, за което се е грижил, това обстоятелство не може и не следва да
доведе до извод за липса на емоционална връзка и привързаност. Следва да се
отчете, че съществуващата в случая биологична връзка между майката и нейните деца,
житейски предполага, че физическата загуба на майката би причинило в най-голяма
степен страдания на преживялите лица – нейните деца, без значение дали те
живеят в едно домакинство или не.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от ищеца болки и страдания и обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди на Д.З.Д. вследствие на смъртта на майка му, настъпила при
ПТП на 07.03.2016 г. е в размер на по 120 000 лв.
От
страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, която е слязла от тротоара, докато МПС я е подминавало, с
което е поставила себе си в опасност, но и отнела възможността на водача на
автомобила да реагира. Посочва, че с поведението си ищцата е нарушила
разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и 2 и чл.114, т.1 от ЗДвП.
В
настоящия случай мястото, на което е настъпило ПТП от техническа гледна точка
не е било предназначено и за пресичане от пешеходци, тъй като няма налична
пътна маркировка /тип пешеходна пътека/ и пътен знак, указващ това. Съобразно
правилата на чл. 113 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение, пешеходците са длъжни
ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват. Съдът намира, че в конкретния
случай само по себе си обстоятелството, че ищцата не е пресякла на обозначеното
за това място, т.е. на пешеходна пътека при положение, че в близост не е имало
такава, не следва да се приеме за нарушение, доколкото съгласно разпоредбата на
чл. 113, ал. 2 ЗДвП
- извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП.
Видно
от заключението на комплексната автотехническа и съдебно- медицинска експертиза,
пешеходката е имала възможност да възприеме автомобила първо по звука от
двигателя му, визуално при подхождане на същия към кръстовището на около 2-3 м
преди него. Според вещото лице, пешеходката е имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Това би могла да стори, като не се задържа на пътното
платно водейки разговор със съседката си, а пресече улицата и се качи на
тротоара, преди настъпването на критичната
ситуация - появата на процесния товарен автомобил в зоната на
горецитираното Т образното кръстовище. Поради това, съдът приема, че
пострадалата П.П. З. е нарушила нормите на чл. 113, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗДВП и чл. 114, т. 1
ЗДВП, които й вменяват задължения да не навлиза внезапно на платното
за движение и преди да навлезе, да се съобрази с разстоянията до приближаващите
ППС и тяхната скорост на движение, както и да не спира без необходимост на платното
за движение.
От
друга страна, независимо, че в случая поведението на пострадалата да е
допринесло за настъпването на ПТП, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП,
отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на
такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е
могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът,
че към момента на произшествието П.П. З. е била на 80 години и като такава тя
може да бъде квалифицирана като "престарял" по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
С оглед на конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесното ПТП ,
съдът приема, че приносът на пострадалата е в степен 30% спрямо приноса на
виновния водач.
Поради
това, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът на дължимото обезщетение
за всеки от ищците следва да се определи на сумата от 72 000 лв., като в частта
над 72 000 лв. до претендирания размер от по 120 000 лв. за всеки
от ищците следва да се отхвърли като неоснователен.
При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/, лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат, съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това
възможност в разпоредбата на чл. 223, ал.
2, изр. 1 - во от КЗ. В
практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г.
на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по
прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по
застраховка “Гражданска отговорност”.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че „З.А.Д.А." АД следва да заплати на Т.З.Д.
сумата от 72 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -претърпени болки и
страдания, в качеството й на дъщеря и наследница на П.П. З., с ЕГН: **********,
б.ж. на с. Т., починала в следствие на ПТП от 07.03.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.03.2016г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
частта над 72 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. като
неоснователен и на Д.З.Д. сумата от 72 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане -претърпени болки и страдания, в качеството му на син и наследник на П.П.
З., с ЕГН: **********, б.ж. на с. Т., починала в следствие на ПТП от
07.03.2016г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2016г. -
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта над 72 000 лв. до претендирания размер от
120 000 лв. като неоснователен.
Съдът намира, че „З.А.Д.А."
АД следва да заплати на Т.З.Д. и Д.З.Д., в качеството им на наследници и на
правоприемници в процеса на З.Д.З.,*** сумата от 72 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди на баща им З.Д.З., в резултат на
непозволено увреждане -претърпени болки и страдания от него, в качеството му на
съпруг и наследник на П.П. З., с ЕГН: **********, б.ж. на с. Т., починала в
следствие на ПТП от 07.03.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.03.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над 72 000 лв. до претендирания
размер от 120 000 лв. като неоснователен
По
отношение на разноските :
Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя по
следния начин : при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530
лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв. В настоящия случай минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. при цената на всеки от предявените от ищците искове по
120 000 лв. възлиза на 3 930 лв. Съгласно представените договори за правна
защита и съдействие, всеки от ищците е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на по 4000 лв. Поради това съдът намира, че претендираните от ищците
адвокатски възнаграждения не следва да бъдат намалявани.
Ответното
дружество „З.А.Д.А." АД следва да заплати на Д.З.Д. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв., съразмерно с
уважената част на предявения от него иск.
Ответното
дружество „З.А.Д.А." АД следва да заплати на Т.З.Д. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв., съразмерно с
уважената част на предявения от нея иск.
Ответното
дружество „З.А.Д.А." АД следва да заплати на Д.З.Д. и Т.З.Д. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, заплатено от наследодателя им З.З. в размер на 2 400
лв., съразмерно с уважената част на предявения от него иск.
Ищците
следва да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски в
размер на 336 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът
„З.А.Д.А."
АД следва
да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 8 640 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.*** да заплати на Д.З.Д.,
с ЕГН: **********,*** със съдебен адрес:***, офис 2 сумата от 72 000
лв., /седемдесет и две хиляди лв./, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -претърпени болки и
страдания, в качеството му на син и наследник на П.П. З., с ЕГН: **********,
б.ж. на с. Т., починала в следствие на ПТП от 07.03.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.03.2016г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
частта над 72 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.*** да заплати на Т.З.Д.,
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, офис 2 сумата от 72 000
лв., /седемдесет и две хиляди лв./, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане -претърпени болки и страдания, в качеството й на дъщеря и наследник
на П.П. З., с ЕГН: **********, б.ж. на с. Т., починала в следствие на ПТП от
07.03.2016г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2016г. -
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта над 72 000 лв. до претендирания размер от
120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
„З.А.Д.А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: С.*** да заплати на Д.З.Д., с ЕГН: **********,***
със съдебен адрес:***, офис 2 и Т.З.Д., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, офис 2, в качеството им на наследници и на правоприемници в процеса
на З.Д.З.,*** сумата от 72 000 лв. /седемдесет и две хиляди лв./,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на баща им З.Д.З.,
в резултат на непозволено увреждане -претърпени болки и страдания от него, в
качеството му на съпруг и наследник на П.П. З. с ЕГН: **********, б.ж. на с. Т.,
починала в следствие на ПТП от 07.03.2016г. ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.03.2016г. - датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над 72 000 лв. до
претендирания размер от 120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.*** да заплати на Д.З.Д.,
с ЕГН: **********,*** със съдебен адрес:***, офис 2 направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. / две хиляди и четиристотин лв./ съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.*** да заплати на Т.З.Д.,
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, офис 2 направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. /две хиляди и
четиристотин лв./
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.*** да заплати на Д.З.Д.,
с ЕГН: **********,*** със съдебен адрес:***, офис 2 и Т.З.Д., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, офис 2 направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 400 лв. / две хиляди и четиристотин лв./ съразмерно с уважената част от
исковете, заплатено
от наследодателя им З.З..
ОСЪЖДА Д.З.Д., с ЕГН: **********,***
и Т.З.Д., с ЕГН: **********,*** и двамата със съдебен адрес:***, офис 2 да
заплатят на „З.А.Д.А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
С.*** направените по делото разноски в размер на 336 лв. /триста
тридесет и шест лв./, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.*** да заплати по сметка на Окръжен
съд – С.З. държавна такса в размер на 5 760 лв. /пет хиляди седемстотин и
шейсет лв./, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: