Р Е Ш Е Н
И Е № 12
28.
01. 2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
27. 01. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 696 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК.
Ищцата изнася в исковата си молба, че с ответника живели във фактическо съжителство, без да
имат сключен граждански брак. От съжителството с него, което продължило до
месец юни 2013 година, имали непълнолетен син - Т. А.М., ЕГН **********, роден
на *** г. в гр.Първомай. Решение № 24 по гр. д. № 40/2015 г. по описа на
Районен съд гр.Чирпан предоставило упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. А.М., ЕГН ********** на
нея, И.А.А.. ЕГН **********, неговата майка, и
определило местоживеенето му при нея, на адрес: с. Ч. г., ул. „Д. с.“ № **,
общ. Б. Д., обл. Стара Загора.
Твърди, че в България, била в трайна безработица и не
можела да намери работа, за да изхранва семейството си, но във Франция имала
осигурена работа, затова от 2018 г. двамата със сина си живеели там. Бащата, А.М.А.,
не желаел да полага грижи за сина им Т., но от друга страна не желаел да даде
съгласие за издаване на паспорт за детето и извеждането му в чужбина. С Решение
№ 18 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 89 по описа на Районен съд гр. Чирпан за 2018
г. било дадено разрешение на детето Т. А.М., ЕГН **********
чрез нея, неговата майка, да бъде издаден личен паспорт и да напуска пределите
на Република България многократно, като пътува до Република Франция, придружен
от нея или от друго лице с нейно съгласие, без да се иска предварително писмено
съгласие на баща му А.М.А., ЕГН **********, за срок до една година, считано от
издаването на съдебното решение.
Към настоящия момент този срок
от една година изтекъл, а бащата на детето отново проявявал пълна
незаинтересованост от детето и отказвал да съдейства за каквото и да било
относно детето, включително и да даде съгласие за излизането му в чужбина. Това
води до ограничаване правото на свободно придвижване на детето (чл.10 т.2 от
Конвенцията на ООН за правата на детето), а чрез
това и на родителя, комуто са
поверени родителските
права да ползва свободно пазара на труда в чужбина.
Съгласно нормата на чл.76, ал.1, т.9 от ЗБЛД може да
не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойници, попечители,
като при липса на съгласие между родителите спорът се решава по реда на чл.
127а от Семейния кодекс.
Ищцата изнася още в молбата
си, че даването на разрешение, което да не е ограничено със срок се налага от
факта, че била трайно установена в чужбина, където имала постоянна работа, доходи
и възможност да отглежда и възпитава детето си. Ежегодното водене на дела по
чл.127а СК, които протичат обикновено по 3-4 месеца до влизане на решението в
сила, ограничавали значително времето, през което детето може да пребивава при
нея и натоварва значително бюджета й, и съответно този на детето.
Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл. 127а, ал. 2
във вр. с ал. 1
от СК да разреши на Т. А.М., ЕГН ********** с адрес: *** Загора да бъде
издаден или подновяван личен паспорт и същият да пътува в чужбина, без
ограничение, като напуска пределите на Република България многократно и за
неограничен период от време, като съдебното решение да замести липсващото съгласие
на баща му А.М.А., ЕГН **********,***.
Моли А.М.А., ЕГН ********** да бъде осъден да й заплати направените по
делото разноски.
Ответникът
редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не подава отговор в
определения му за това срок. Същият не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Исковата
претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от ГПК.
От заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0082 /06.04.2010 г. се установява, че ищцата И.А.А. и ответникът А.М.А. са родители на детето Т. А.М., ЕГН **********, родено на ***г.
Съгласно разпоредбата на чл.
127а, ал. 1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите.
В случай, че такова не може да бъде постигнато, спорът се решава от районният
съд по настоящ адрес на детето- чл. 127а, ал. 2 от СК. В настоящия случай
ищцата като майка на Т., който е на 10 години, иска да извежда детето зад
граница, тъй като във Франция имала осигурена работа, а в България била
безработна и не можела да се грижи за семейството си. Разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България регламентира правото на свободно
предвижване за всеки български гражданин, какъвто е и детето. Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 и ал.
2 от ЗБЛД повелява, че българските лични документи, заявлението за издаване
на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени
под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници
или попечители, а паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни
и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител
или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично
пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или
попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. От своя
страна разпоредбата на чл.
76, т. 9 от ЗБЛД сочи, че може да не се разреши напускане на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено
съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници,
попечители. От цитираните разпоредби следва изводът, че както за издаването на
паспорт на малолетни и непълнолетни лица е необходимо писменото съгласие и от
двамата родители, така и при напускането им от страната е необходимо нотариално
заверено писмено съгласие, а когато поради отсъствие, неизвестно
местопребиваване или друга причина единия родител не е дал съгласието си, то е
дава от съда по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК. В настоящият случай
именно поради липсата на съгласие от ответника спорът следва да бъде разрешен
от съда при съобразяване с доказателствата по делото и установените
обстоятелства, ръководейки се изключително от интересите на детето и значимите
за него неща в съответствие с разпоредбата на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето.
В
хода на производството и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата
страна направи искане съдът да постанови неприсъствено решение.
Съгласно
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за да постанови неприсъствено решение следва да
са налице следните предпоставки: Първо следва ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба, на второ място да не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на
последно място
искът вероятно да е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Видно от нарочно определение от 17.10.2019 г. се установява,
че на ответната страна са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето в срок отговор на
исковата молба.
Видно от призовка до ответната страна, с която е
призован за с.з. се установява, че на същият е разяснено обстоятелството, че
при неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца.
От представените писмени доказателства се установи, че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По отношение на претендирания
период от време съдът счита, че следва да посочи следното:
Съгласно трайната съдебната практика на
ВКС, детето не следва родителя, на когото са възложени за упражняване
родителските права. Този родител може да взема самостоятелно само тези решения,
които според закона не е необходимо да бъдат вземани от двамата родители.
Съгласно чл.
12, ал.1 от СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето
от двамата родители, а не само от родителя, комуто са възложени за упражняване
родителските права. Детето има право на свободно придвижване в т.ч. и в
чужбина, но до навършване на пълнолетие то не може да упражни това си право
нито само, нито само със съгласието на единия си родител. При заместващото
съгласие съдът е длъжен да се ръководи единствено от интересите на детето.
Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на
страната без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето.
Разрешение може да бъде дадено за определен период от време, в определена
държава или държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания
през определен период от време, но също до определени държави. В този смисъл е
решение № 147/19.04.2011 г. по гр.д .№ 845/ 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение
№ 234 от 30.05.2012 г. ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
При глобално дадено предварително
разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато
на територията на страната, държавата се лишава от възможността за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване
родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори
за правна помощ или които не са от европейската общност държавата не може да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на
мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му извън страната. Това не е в интерес на детето.
Съгласно §1,
т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при определяне най-добрия интерес
на детето следва да се преценяват желанието му и чувствата му, психическите и
емоционални потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и
последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата, имащи отношение
към него.
С оглед на изложеното съдът намира, че не
е в интерес на детето да пътува неограничено до всички страни от Европейския
съюз без съгласието на своя баща. От друга страна, ако не се даде възможност на
детето да пътува със своята майка, ще бъдат ограничени личните му контакти с
нея.
Предвид гореизложеното следва да се даде
разрешение и да се замести съгласието на бащата за пътувания на детето да пътува
неограничено до всички
страни от Европейския съюз включително Република Франция, за срок от 5
години.
Ответникът следва да заплати на ищцата на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 325,00 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗБДС, заместващо съгласието на бащата А.М.А., ЕГН **********,***, за
издаване или подновяване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Т. А.М., ЕГН ********** с адрес: *** Загора, представлявано от своята майката И.А.А.. ЕГН **********,***.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл.
79, т. 9 от ЗБДС заместващо съгласието на бащата А.М.А., ЕГН **********,***, детето Т.
А.М., ЕГН ********** да пътува, придружавано от своята майка И.А.А., ЕГН **********,***, или упълномощено от нея лице, в държавите
членки на ЕС, включително до Република Франция, без
ограничение, като напуска пределите на Република България за срок от 5 години, считано от влизане на решението в
сила,без да е необходимо за това съгласието на бащата А.М.А., ЕГН **********,***.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на постановеното
решение.
ОСЪЖДА А.М.А.,
ЕГН **********,*** заплати на И.А.А., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 325,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: