РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 82/13.1.2021г.
гр.
Пловдив 13 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова и с участието на прокурора
Стефани Черешарова, като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 1576 по описа за 2020 год. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.71 от
Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ЮИПЗ, ул.“Инж. Асен
Йорданов“ №7, представлявано от инж. П.Ц.П. – председател на СД срещу Решение №
РР-3804/01.06.2020г. издадено от и.д. директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което се отказва издаване на разрешително
за водовземане от минерална вода – изключителна държавна собственост, чрез
съществуващи съоръжения от сондаж №5 – находище „Хисаря“ - № 93 по Приложение №
2 към чл.14, т.2 от ЗВ с титуляр „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********.
Претендира се отмяна на оспорения административен акт,
като е изразено несъгласие с мотивите на органа. Жалбоподателят се позовава на експертиза
допусната и приета по адм. д. № 2887/2019г. по описа на ПАС, образувано във
връзка с друг постановен отказ на дружеството жалбоподател за издаване на
разрешително за водовземане от минерална вода и твърди, че в последното
решение за отказ става ясно, че свободния ресурс е друг. Изтъква, че за
водочерпенето от сондаж №5, град Хисаря, „Сиенит инвест“ АД е изградил и въвел
в експлоатация съответните съоръжения и система за водочерпене и съхранение. На
следващо място посочва, че съобщението за издадено разрешително на името на „Би
къмпани“ ООД, с което става ясно, че е
разрешено водооплзване, различно от представените разрешителни от Басейнова
дирекция не е изпратено до всички заинтересовани лица. Излага доводи, че не е
спазен срокът по чл.61 ал.2 от ЗВ и че не е извършено пълно обследване на
обстоятелствата. Посочва, че не е взето становище от всички собственици на
водовземното съоръжение, в т.ч. и Община Хисаря.
Ответникът – Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр.Пловдив, чрез процесуалния представител
юриск. Г. оспорва жалбата. В постъпило по делото писмено становище излага
подробни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорения административен акт. Оспореното решение, с което се отказва издаване на
разрешително за водовземане е връчено на дружеството жалбоподател на 11.06.2020г.
(видно от приложеното по делото известие за доставяне на лист 22), а жалбата е
подадена чрез органа на 23.06.2020г., и като подадена подадена в срок е
допустима.
От фактическа страна се установява, че със заявление вх.№РР-14-6/20.03.2020г.
(лист 39-43) в БДИБР, „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД е обективирало искане за издаване на
разрешително за водовземане от минерална вода – изключителна държавна
собственост, чрез съществуващи съоръжения от сондаж №5 от находище „Хисаря“ - №
93 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ, гр.Хисаря, общ.Хисаря, обл.Пловдив с
максимален дебит на черпене – 0,06 л/сек. и годишен обем на черпене – 1927 куб.м/г.
Към заявлението са приложени: декларация за липса на парични задължения към
държавата и общината (лист 44); преводно нареждане за внесена такса за издаване
на разрешително за водоползване (лист 55); скица (лист 46); схема за
разполагане, отчитане и контрол на водомерното устройство за ползваните по
разрешително за водовземане минерална вода добити водни количества;
Удостоверение от Търговския регистър; договор за продажба на недвижим имот
общинска собственост (лист 50-51); писмо изх.№ 3745/05.12.2006г. от РИОСВ –
Пловдив (лист 52); инвестиционен проект, част ВиК (лист 53 и сл.).
По делото е приложена Преценка
съгласно чл.62 ал.1 и ал.6 от ЗВ с поставени два изходящи номера: №РР-14-6(3)
от 14.04.2019г. и №РР-14-6 (3) от 14.04.2020г. (лист 36-38) на и.д. директор на
БДИБР, която е отрицателна и в нея е посочено, че въз основа на нея не се
открива процедура за издаване на разрешително за водовземане от минерална
вода - изключителна държавна собственост,
а се постановява Решение за отказ да се издаде разрешително. В преценката е
посочено, че след проверка на заявлението по чл.61 от ЗВ е установено, че
заявлението и приложената документация не отговарят на нормативните изисквания.
Прието е, че водовземането ще се извършва от Сондаж №5 на минерално находище
„Хисаря“, което съгласно ПУРБ на БДИБР не е обособено като самостоятелно
подземно водно тяло и не са предвидени мерки, относно количественото и
качествено състояние на минералните води в находището. На следващо място е
посочено, че за сондажа има издадени и действащи 6 броя разрешителни, които са
подробно описани със разрешения дебит, като е изложено, че сондажът не
разполага със свободен ресурс за да се удовлетвори искането, доколкото със Заповеди №
РД-175/24.04.2000г. на МОСВ и №-09-369/28.04.2000г. на МЗ са утвърдени локални
експлоатационни ресурси за Сондаж № 5 от находище „Хисаря”, в рамките на
Qекспл. = 1,9 л/с., а свободното количество е 0,01 л/сек., и неможе да обезпечи
водовземане в размер на 0,006 л/сек. Пак в тази връзка е посочено, че при
водовземане от Сондаж №5 ще бъдат нарушени придобити права на други
водоползватели, както и потребностите на кандидата за водоползвател (чл.55 т.1
и т.2 от ЗВ) и ще се нарушат обществени интереси. На следващо място в
преценката е посочено, че инициираното водовземане не е в съответствие с
изискванията за опазване на околната среда и че в района на обекта има издадени
разрешителни за индивидуално водовземане на съществуващи предприятия и обекти,
но не са постъпвали искания за ползване на воден обект за изграждане на
водовземно съоръжение.
С писмо изх.№ РР-14-6 (2)/13.04.2020г.
и.д.
директор на БДИБР
е изискал от Агенция Митници, Община Пловдив и РИОСВ Пловдив, предоставянето на
информация относно липса или наличие на задължения за публични вземания
установени с влязъл в сила акт. В тази връзка по делото е приложено писмо изх.
№ 165532001381632/09.04.2020г. на НАП (лист 35), в което е посочено, че „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД има задължения.
На лист 34 е приложено удостоверение рег.№ 32-113651 от 15.04.2020г. на Агенция
Митници, според което „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД няма изискуеми митнически задължения
или други публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Приложено
е и Удостоверение № 0582 изх.№ 20Д-127 от 15.04.2020г. на Община Пловдив (лист
33), видно от което към 15.04.2020г. „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД има задължения: данък
недвижим имот и такса битови отпадъци.
Последвало е издаването на оспореното Решение №РР-3804/01.06.2020г.,
с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от минерална
вода – изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от
сондаж №5 – находище „Хисаря“ - № 93 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ с
титуляр „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********. Като правни основания за отказа са
посочени чл.68, т.3а, т.10, б.“а“ от ЗВ, във връзка с чл.62 ал.1 т.5, чл.55
т.1,2 и 4 от ЗВ. Като мотиви за издаване на решението, органът е посочил, че за
Сондаж №5 от находище Хисаря - №93 по Приложение №2 към чл.14 т.2 от ЗВ има издадени
и действащи (към 03.04.2019г.) шест броя разрешителни, както следва: Разрешително
01610003/06.07.2007г. (лист 120-125) изд. от Министъра на околната среда и
водите и продължено с Решение № РР-3084/20.04.2017г.(лист 126-128) на Директора
на БДИБР, с което на „Ринг П“ ЕООД е разрешено да водоползва до 0,3 л/с или 9 460,8 м3/г.;
Разрешително 01610039/03.01.2007г. (лист 106-110), изд. от Министъра на
околната среда и водите и продължено с Решение № РР-3009/09.01.2017г. (лист
111-114) на Директора на БДИБР, с което на „Би Къмпани“ ООД е разрешено да
водоползва до 0,24 л/с или 7568,64 м3/г.;
Разрешително 01610287/04.12.2009г. (лист 134-140), изд. от Министъра на
околната среда и водите, с което на „СБР-НК“ ЕАД е разрешено да водоползва до 0,4 л/с или 12614,4 м3/г.;
Разрешително 31610016/21.07.2015г. (лист 150-155), изд. от Директора на БДИБР,
с което на „Астреа 2014“ АД е разрешено да водоползва до 0,2 л/с или 6 329,1 м3/г.; Разрешително
00114/05.03.2002г. (лист 87-88), последно продължено с решение № РР-2680/17.11.2015г.
(лист 97-100) на Директора на БДИБР и нов номер № 31610087/17.11.2015г., с
което на „ПРО ЕАД“ е разрешено да водоползва до 0,27 л/с или 8 514,7 м3/г.; Разрешително
31610116/21.11.2018г. (лист 156-162), с което на „Синид“ ЕООД е разрешено да
водоползва до 0,48 л/с или 15002,0 м3/г.
Позовавайки се на чл.68 т.3а от ЗВ органът е посочил, че сондажът не разполага със свободен
ресурс за да се удовлетвори искането и че при водовземане от Сондаж №5 ще бъдат
нарушени придобити права на други водоползватели, както и потребностите на
кандидата за водоползвател (чл.55 т.1 и т.2 от ЗВ) и ще се нарушат обществени
интереси. В мотивите си органът е посочил и още едно основание за отказ да се
издаде разрешение за водоползване, а именно чл.68, т.10, б.“а“ от ЗВ, като в
тази връзка са цитирани представените от НАП и Община Пловдив удостоверения за
наличие на задължения от страна на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД.
По делото е представено Решение №
РР-3817/01.06.2020г., с което на основание чл.62 ал.2 от АПК е направена поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № РР-3450/21.01.2019г., която се изразява в промяна на
разрешеното количество за водоползване на „Би Къмпани“ ООД – вместо 0,19 л/с да
се чете „разрешено да водоползва до 0,24 л/с или 7 568,64 м3/г”
,како и свободният разполагаем ресурс от сондаж № 5, находище Хисаря – вместо
0,06 л/с да се чете „0,01л/с”. Решението за поправка на ОФГ се основава на
извършена служебна проверка в отдел МВОЗЗР към БДИБР.
Видно от приложеното на лист 26 по делото
известие за доставяне, оспореното Решение № РР-3804/01.06.2020г. и Решението за
поправка на очевидна фактическа грешка са едновременно връчени на представител
на дружеството жалбоподател на 11.06.2020г.
От страна на ответника в хода на съдебното
производство по делото са представени: Заповед № РД – 175/24.04.2000г. на МОСВ
и № РД09-369/28.04.2000г. на МЗ за утвърждаване на експлоатационните ресурси за
находище „Хисаря“ (лист 79-80); Заповед № РД-218/09.03.2020г. (лист 78), с
която Министъра на околната среда и водите е упълномощил М.И.М.на длъжност
директор на дирекция „Планове и разрешителни“ в БДИБР – Пловдив, считано от
датата на връчване на заповедта (09.03.2020г.) до назначаване на директор на
БДИБР – Пловдив, да изпълнява правомощията на директор на БДИБР – Пловдив в
пълен обем.
При
така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното Решение е издадено от М.М.- и.д. директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“. Съгласно чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010 г.), разрешителното се
издава от директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на
водовземане и на ползване на водни обекти. След като конкретният случай не попада в нито
една от изброените други хипотези, компетентен да се произнесе по искането за
издаване на разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващо
съоръжение, материално и териториално е компетентен Директора на БДИБР. По
делото е приложена заповед № РД-218/09.03.2020г. (лист 78), с която Министъра
на околната среда и водите е упълномощил М.И.М.на длъжност директор на дирекция
„Планове и разрешителни“ в БДИБР – Пловдив, считано от датата на връчване на
заповедта (09.03.2020г.) до назначаване на директор на БДИБР – Пловдив, да
изпълнява правомощията на директор на БДИБР – Пловдив в пълен обем. Съгласно
чл.68 т.3а и т.10 б.“а“ от ЗВ, органът по чл.52, ал.1 отказва издаване на
разрешително, когато по реда на чл.62 е установена невъзможност за задоволяване
на искането и когато заявителят има задължения за публични вземания, с
изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени,
отсрочени или обезпечени задължения. Доколкото видно от мотивите на оспореното
решение, настоящия случай е именно такъв, следователно решението е издадено от компетентен орган.
Същото е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно
чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания. Спазени са
административно-производствените правила, като решението се предхожда от
преценка съгласно чл.62, ал.1 от ЗВ, на която се основава.
На следващо място в действителност
заявлението е подадено на 20.03.2020г., а преценката е от 14.04.2020г., т.е.
след 20-дневния срок, по чл.61 ал.2 от ЗВ, но не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото срок е инструктивен.
Относно съответствието с материалния закон съдът счита
следното:
Издаването на разрешително за водовземане и/или
ползване по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно
уредено от Глава четвърта на закона. То преминава в две фази. Целта на първата
е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на
чл.60 от Закона за водите за откриване на процедурата по издаване на
разрешителното. Изричната разпоредба на чл.61 ал.4 от Закона за водите
предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат изпълнени
изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените
приложения в указаните в закона срокове. В настоящия случай няма данни
процесното заявление да не е отговаряло на изискванията за съдържание или да не
са били представени съответните приложения.
При преценката по чл.62
ал.1 от ЗВ органът по чл.52 ал.1 от ЗВ е длъжен да съобрази
предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни;
съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите
на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за
опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и
вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на
съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане
и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество;
съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането;
наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или
ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от Закона за
водите. В разпоредбата на чл.68 от Закона за водите изчерпателно са
посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на
разрешително. След преценка на описаните по-горе изисквания, административният
орган се е произнесъл с Решение за отказ за издаване на разрешително, в който
като правно основание са посочени чл.68, т.3а, т.10, б.“а“ от ЗВ, във връзка с
чл.62 ал.1 т.5, чл.55 т.1 т.2 и т.4 от ЗВ.
В случая са налице две основания за постановяване на
отказа на ответния орган: 1) когато по реда на чл.62 е установена невъзможност за
задоволяване на искането и 2) когато заявителят има задължения за публични
вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и
разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
Като мотиви по отношение на първото основание в
решението е посочено, че заявлението на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД за издаване на ново
разрешително за водовземане от минерална вода – изключителна държавна
собственост е за необходимо водно количество от 0,6 л/с., а Сондаж №5 от
находище „Хисаря“ - №93 не разполага със
свободен ресурс за да се удовлетвори искането, както и че при водовземане от
сондаж №5 ще бъдат нарушени придобити права на други водоползватели, както и
потребностите на водоползвател и ще се нарушат обществени интереси. Органът е и
посочил, че не разполага с обективна възможност да удовлетвори искането.
В тази връзка следва да се посочи, че според чл.62
ал.1 т.5 от ЗВ, при преценяване на искането, органът по чл.52 ал.1 от ЗВ е задължен
да съобрази наличните
водни ресурси по количество и качество. Съгласно приложените по делото заповед № РД –
175/24.04.2000г. на МОСВ и № РД09-369/28.04.2000г. на МЗ (лист 79-80)
утвърдените локални експлоатационни ресурси на минерална вода за Сондаж №5 от
находище „Хисаря“ е 1,9 л/с. Според представените по делото 6 броя разрешителни
с титуляри „Ринг П“ ЕООД, „Би къмпани“ ООД, „СБР-НК“ ЕАД, „Астреа 2014“ АД,
„ПРО“ ЕАД и „Синид“ ЕООД и решения за продължаване срока на действието им, общо разрешеното
количество за водоползване от Сондаж №5 на шесте титуляра е 1,84 л/с. Така свободния разполагаем ресурс от е
0,06 л/сек. при стойност на утвърдения локален експлоатационен ресурс на
сондажа 1,90 л/с,
а не както посочва органът в преценката по чл.62 ал.1 и ал.6 от ЗВ – 0,01 л/с. Констатираната
разлика се дължи на погрешното изписване от органа на разрешеното количество за
водоползване на „Би къмпани“
ООД. Видно от представените по делото и цитирани в оспорения административен
акт Разрешително
01610039/03.01.2007г. (лист 106-110), изд. от Министъра на околната среда и
водите и Решение № РР-3009/09.01.2017г. (лист 111-114) на Директора на БДИБР, с
което е продължен срока на действие на разрешително № 01610039/03.01.2007г. на
„Би Къмпани“ ООД е разрешено да водоползва до 0,19 л/с или 5 991,8 м3/г., а не както е посочено в
процесното решение 0,24 л/с.
Следва да се почертае, че с Решение №
РР-3817/01.06.2020г. е поправена очевидна фактическа грешка в Решение №
РР-3450/21.01.2019г. за отказ за издаване на разрешително, а не на
разрешителното на „Би Къмпани“ ООД. Отделно от това по делото не е представено
решение или друг административен акт за изменение на параметрите на
Разрешително № 01610039/03.01.2007г., изд. на „Би Къмпани“ ООД. Следователно,
доколкото ответния орган не ангажира доказателства, че параметрите на
разрешеното количество за водоползване на „Би Къмпани“ ООД е различно от
посоченото в Разрешително
01610039/03.01.2007г. (лист 106-110), то следва да се приеме, че същото е 0,19
л/с, а не както посочва органът 0,24 л/с.
Що се отнася до второто основание за отказ, следва да
се отбележи, че съгласно чл. 68, т. 10, б. "а" от ЗВ,
директорът на басейновата дирекция отказва издаване на разрешително за ползване
на воден обект, ако заявителят има задължения за публични вземания, с
изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени,
отсрочени или обезпечени задължения. В случая от представените по делото писмо
изх. № 165532001381632/09.04.2020г. на НАП (лист 35) и Удостоверение № 0582 изх.№ 20Д-127
от 15.04.2020г. на Община Пловдив (лист 33), се установява че към 15.04.2020г.
„СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД има задължения: данък недвижим имот и такса битови отпадъци, които не се твърди
да са разсрочени, отсрочени или обезпечени или оспорени. Задълженията за местни
данъци и такси по ЗМДТ са публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
1 и т. 3 от ДОПК. И въпреки, че по делото няма данни задълженията за данъци и
такси по ЗМДТ да са установени по основание и размер с влезли в сила
административни актове за публично вземане по чл. 166 от ДОПК, това е основание
те да не се включат в декларацията по декларация по чл. 71, ал. 2 от ЗООС, но
няма пречка да бъдат установени с други доказателства – в случая с издадените от
Община Пловдив удостоверение и писмо от ТД на НАП - Пловдив. Отделно от това
жалбоподателят не отрича, че има публични задължения и изобщо не излага
възражения в тази насока.
Следователно по заявлението на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД е
налице отрицателно условие по чл.68 т.10 б.“а“ от ЗВ - заявителят има
задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила
актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, което
отрицателно условие е достатъчно компетентния орган да постанови отказ за
издаване на разрешително за водовземане. При тези условия административният орган действа при
обвързана компетентност и е задължен да издаде решение за отказ.
Поради всичко изложено, съдът намира крайният
извод на ответния орган за отказ за издаване на разрешително за водовземане за
правилен и законосъобразен. Издадения административен акт следва да бъде
потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ЮИПЗ, ул.“Инж. Асен Йорданов“ №7, представлявано от инж. П.Ц.П. –
председател на СД против Решение № РР-3804/01.06.2020г. издадено от и.д.
директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :