№ 2876
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100100424 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищцата Е. К. Й. твърди, че на 26.11.2023 г. към 10:30 часа в гр. София,
ж.к. „*********, вървяла заедно с нейния съпруг от входа на блока към ул.
„Спас Вацов“. В района на ул. „********* Е. Й. се подхлъзнала на непочистен
от сняг и лед участък от улицата и паднала на лявата си страна. След
инцидента ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където
било констатирано счупване на дойния край на лъчевата кост на ищцата.
Проведено било оперативно лечение – закрито наместване на фрактурата,
поставена била гипсова имобилизация. Ищцата била изписана с препоръка за
ненатоварване на ръката, щадящ режим и прием на обезболяващи
медикаменти. Издадени били болнични листове за временна
нетрудоспособност. Твърди се ищцата да е претърпяла болки и страдания със
значителен интензитет, не можела да посреща обикновени битови
потребности, получавала помощ от трети лица. Гипсовата шина й създавала
неудобство по време на сън. Ищцата твърди, че в противоречие със
задълженията по чл. 31 от Закона за пътищата ответната страна Столична
община не е осигурила безопасно и удобно движение през цялата година на
уличното платно. Именно наличието на непочистен сняг и лед на уличното
1
платно в пряка причинно-следствена връзка причинили претърпените от
ищцата телесни увреждания и съпровождащите ги болки и страдания. По
изложените съображения ищцата претендира осъждане на Столична община
да й заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. – неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
26.11.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата молба Столична община оспорва иска. Посочва,
че по делото не може да се определи механизмът на твърдяния инцидент и
точното място на настъпването му. Посочва, че пострадалата е съпричинила
вредоносния резултат като не е положила дължимата грижа като пешеходец.
Според ответника претендираното е в размер, който не кореспондира на
нормата на чл. 52 ЗЗД и установените в тълкувателната практика на ВКС
критерии. Оспорва ищцата да е изпитвала твърдяните болки и страдания, да
се е нуждаела от помощ от трето лице. Посочва, че договор за зимна
поддръжка на пътните платна и тротоарите на територията на р-н „Красна
поляна“ е сключен със „Софекострой“ ЕАД. Прави искане за привличане на
дружеството като трето лице-помагач.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. З., поддържа предявения иск,
уточнява, че мястото на инцидента е с координати: 42°41'40.2"N, 23°16'52.5"E .
Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска. Третото лице-помагач на ответника не
изпраща представител и не заявява становище по спора.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За установяване механизма на процесния по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Й.К.Й.. Свидетелят сочи, че е съпруг
на ищцата. На 26.11.2023 г. (неделя), при зимни и тежки метеорологични
условия с натрупан сняг, заедно със съпругата си се отправили от жилището
си в ж.к. „*********, ********* с цел да пазаруват от магазин BILLA,
разположен на бул. „Възкресение“. Свидетелят подчертава, че нито
тротоарите, нито улиците в района са били почистени от сняг към момента на
инцидента. Свидетелят уточнява, че към момента на инцидента съпругата му е
била обута със зимни дамски ботуши, а той – с боти. Подчертава, че и двамата
са били добре екипирани за зимни условия. Свидетелят описва маршрута от
входа на блока през тротоар, детска площадка, паркинг и отново тротоар, като
2
посочва, че е вървял на около два метра зад съпругата си. При стъпване на
тротоара на ул. „Сирма Войвода“ съпругата му се подхлъзнала и паднала на
лявата си ръка. Свидетелят не е имал възможност да я задържи или
предотврати падането. След падането свидетелят забелязал, че ръката на
съпругата му е в неестествено положение. Той я транспортирал с автомобил
до спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където след
изчакване тя била приета, гипсирана и информирана за фрактура на лявата
ръка (китката). Съпругата на свидетеля е била с гипс от ръката до над
пръстите до лакътя, като пръстите й били свободни. След сваляне на гипса е
провеждала рехабилитация около месец, а впоследствие посещавала масажи и
използвала различни кремове. Поради травмата не могла да изпълнява
домакински и трудови задължения, а свидетелят и майката на пострадалата й
оказвали помощ в ежедневието. През този период свидетелят ползвал отпуск,
за да подпомага съпругата си. Пострадалата била в болничен, не е могла да
шофира около два месеца и дълго време е изпитвала болки, изпитвала страх от
придвижване, особено при застудяване. Към момента на разпита свидетелят
заявява, че съпругата му работи като технически секретар в Окръжна болница,
но все още изпитва болки и страх от повторно падане.
От приетите писмени доказателства се установява, че на 261.11.2023 г.
при преглед на ищцата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на ищцата е
поставена диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост, закрито.
Извършено е закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация.
Ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода
26.11.2023 г. – 15.01.2024 г.
По делото е приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Р. Д.. Вещото лице разяснява, че при приема на
ищцата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и констатирано счупване на долния край
на лъчевата кост, закрито, е извършена мануална репозиция на фрактурата и е
поставена гипсова имобилизация. Не са констатирани сетивни и циркулаторни
смущения в увредения крайник. Престоят е бил около 2 часа. При личен
преглед на ищцата за целите на експертизата д-р Д. констатира, че лявата
гривнена става е без функционален дефицит. По анамнестични данни ищцата
е носила гипсова имобилизация 35 дни, провела е 10 процедури в
рехабилитационен център „Овча Купел“. Оплаква се от периодична
болезненост в мястото на счупването при интензивно натоварване и промени
3
във времето. Според експерта е възможно при съобщаван от ищцата
механизъм да бъде получена процесната фрактура – падане от собствен ръст
върху лявата ръка. Болките са били най-интензивни непосредствено след
травмата и наместването на счупването, както и в първите 7-8 дни от началото
на раздвижването. Според експерта естеството на счупването е такова, че
подлежи на пълно възстановяване. В съдебно заседание експертът разяснява,
че гипсът е поставен непосредствено над гривнената става, пръстите остават
свободни. На пациента се дават указания да държи ръката с пръстите нагоре и
постепенно да започне да ги движи. Веднага след инцидента, въпреки че
пръстите са свободни, не би следвало да вдига тежко и да хваща предмети.
По делото е приета справка от Национален институт по тетеорология и
хидрология, в която е отразено, че на 26.11.2023 г. температурите в гр. София
се понижили под 0°С, започналият на 24.12.2023 г. снеговалеж продължавал и
височината на снежната покривка била около 26 см., като се запазила и към
12:00 часа. Температурата на въздуха била около -2°С.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното
от правна страна.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия
(ищеца). 2. Вредите да са причинени от лице, за което отговорният по чл. 49
ЗЗД (ответникът) е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Работникът да
има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е
предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се
защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не
са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или
че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че
не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Границите на
отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето,
което е било натоварено да извърши определена работа, както и от
4
обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената
работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата
на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на
възложената му работа, отговорността по чл. 49 е всякога налице.
(Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС).
За да прецени дали е налице първата от кумулативно изискуемите
предпоставки - противоправно бездействие на ответника, съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 16 ЗОбС, вменяващо на общината поддръжка на вещите и
имотите, общинска собственост, както и чл. 35 от Наредба за управление на
общинските пътища на територията на Столична община, според който
дейностите по зимно поддържане на общинските пътища, в това число
снегопочистване и опесъчаване, са задължение на Столична община. От
събраните по делото доказателства (писмени, гласни, както и
съдебномедицинска експертиза) еднопосочно се установява, че при движение
по тротоара на ул. „*********, поради наличие на непочитестен сняг ищцата е
паднала и е получила травматични увреждания: счупване на долния край на
лъчевата кост, закрито. Инцидентът е настъпил в участък на пътя, част от
общинската пътна мрежа към Столична община (§7, т. 4 ЗМСМА).
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцовата
страна е възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени
вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения,
възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне
на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
5
държавата в периода, на настъпване на вредите, като изходна база е размерът
на минималната работна заплата.
Съдът отчита, видът увреждане: Закрито счупване на долния край на
лявата лъчева кост (фрактура тип Колс) без функционален дефицит на ставата,
както и предприетата медицинска интервенция: мануална репозиция на
фрактурата и гипсова имобилизация (35 дни), както и необходимостта от
провеждане на 10 рехабилитационни процедури. Болките са били най-
интензивни след травмата и наместването на костта, както и при сваляне на
гипса и раздвижването. Ищцата се ползвала отпуск за временна
неработоспособност от 50 дни. В този период се е нуждаела от помощ в
ежедневието. Същевременно съдът отчита, че се касае за засягане на горен
крайник, без необходимост от спазване на постелен режим, ползване на
помощни средства при придвижване и т.н. Констатира се пълно анатомично
възстановяване на костта, налице са остатъчни симптоми: периодична
болезненост при интензивно натоварване и промени във времето.
Увреждането е довело у ищцата до страх от придвижване при застудяване,
както и до промяна в поведението – избягване на рискови ситуации. Травмата
не е засегнала трудовата ангажираност, личния и социален живот на ищцата.
Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 12500 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 40 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен (подобно и Определение № 50425/19.10.2022 г. по гр.д. №
1588/2022 г. на ВКС, I г.о.). Върху главницата ответникът дължи заплащане на
законна лихва считано от настъпване на деликта – 26.11.2023 г.
По разноските:
Сторените разноски са в общ размер 2300 лв., от които в тежест на
ответната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложи сумата
от 713 лв.
Ответникът дължи заплащане на адв. А. В. на адвокатско
възнаграждение по чл. 38а ЗАдв. съобразно уважената част от иска в размер на
1 193,5 лв.
Ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената
6
част от иска в размер на 138 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33, да
заплати на Е. К. Й., ЕГН ********** на основание чл. 49 във връзка с чл. 45
от ЗЗД обезщетение за претърпени вреди от инцидент на 26.11.2023 г. в гр.
София, в района на тротоара на ул. „*********, както следва: сумата от 12500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 26.11.2023 г. до окончателното
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
40000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33, да
заплати на Е. К. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
713 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33 да
заплати на адв. А. В. от САК сумата от 1193,50 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Е. К. Й., ЕГН ********** да заплати на Столична община,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 138 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Решението е постановено при участие на „Софекострой“ ЕАД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на ответника Столична община.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7