№ 1330
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110116897 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, против
ответниците К. К. Б., Е. К. Т., М. Б. Б. и М. М. С., при условията на разделна отговорност
при равни квоти от по 1/4 всеки от общия дълг, като сумите се разпределят по следния
начин: К. К. Б. - в дял от 1/4 от общия дълг: - 425.02 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 30.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането; - 66.93 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г., - 6.02 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м. 03.2020 г., ведно със
законната лихва от 30.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 1.33 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г.; Е. К. Т., в дял от 1/4 от общия
дълг: 3 - 425.02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г.
(датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 66.93
лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
21.02.2022 г., - 6.02 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от м.
02.2019 г. до м. 03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. (датата на депозиране
на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 1.33 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г.; М. Б.
Б., в дял от 1/4 от общия дълг: - 425.02 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 30.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 66.93 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г., - 6.02 лева – главница за услуга за дялово
разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м. 03.2020 г., ведно със законната лихва от
30.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането; - 1.33 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г.; М. М. С., в дял от 1/4 от общия дълг: - 425.02 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 66.93 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
21.02.2022 г., - 6.02 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от м.
02.2019 г. до м. 03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. (датата на депозиране
на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 1.33 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че К. К. Б.,Е. К. Т. ,М. Б. Б. и Т. К. Б. били
клиенти на били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, като собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на 4
Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като посочва,
че ответниците са използвали доставената топлинна енергия за абонатен № 300204 през
процесния период, както и сума за дялово разпределение и не са погасили задълженията
си.След смъртта на Т. К. Б.,съгласно уточнителна молба с вх. № 78582 от 19.04.2022 г.
посочва ,че като ответник следва да се конституира М. М. С. ,неин наследник по закон ,като
конкретизира, че претендира процесните задължения от ответниците, при условията на
разделна отговорност, при равни квоти от по 1/4 всеки от общия дълг. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този
смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.214 от ГПК в о.с.з. от 02.11.2023год. е допуснато изменение на
исковете ,предявени от ищеца „Топлофикация София“ЕАД относно размерите спрямо
ответниците, като същите следва да се считат предявени по следния начин: К. К. Б. за
задължения от 1/8 части – сумата от 212,51 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
30.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 33,47 лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата в размер на 3.01 лв. - главницата за услугата
дялово разпределение за м.02.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от
30.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и 0.67 лв. - мораторна лихва за
периода 31.03.2019 г. – 21.02.2022 г.
Е. К. Т. за задължения от 1/8 части – 212,51 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 30.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 33,47 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата в размер на 3.01 лв. - главницата за
услугата дялово разпределение за м.02.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от
30.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и 0.67 лв. - мораторна лихва за
периода 31.03.2019 г. – 21.02.2022 г. М. М. С. за задължения от 1/8 части – 212,51 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, сумата от 33,47 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата
в размер на 3.01 лв. - главницата за услугата дялово разпределение за м.02.2019 г. до
м.03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, както и 0.67 лв. - мораторна лихва за периода 31.03.2019 г. – 21.02.2022 г.
М. Б. Б. за задлъжения 5/8 части – 1 062,55 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
2
лихва от 30.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, сумата 167,34 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата в размер на 15,05 лв. - главницата за
услугата дялово разпределение от м.02.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от
30.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и 3.33 лв. - мораторна лихва за
периода 31.03.2019 г. – 21.02.2022 г.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор от назначения по реда чл. 47, ал. 6 вр.
чл. 29, ал. 3 ГПК особен представител на ответниците – адв. Р. К. предявените искове се
оспорват по основание и размер. Оспорва се пасивната легитимация на ответницата М. С..
Навеждат се твърдения, че липсват доказателства за надлежното уведомяване на
ответниците за периодичното отчитане на показателите на измервателните уреди в
процесния имот. Оспорват се изравнителните сметки и данъчните фактури. Оспорва се и
иска за дялово разпределение, като недоказан, като се навеждат твърдения за възможни
допуснати грешки при отчитането или извършено невярно разпределение при изравняването
на сметките.
С определение 12.09.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД. Не
същото не изразява становище по предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни
отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и
нейната стойност, а за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
и на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер.В тежест на
ответницата е и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.
Установява се по делото ,че ответниците ,че са собственици на апартамент №7,в
гр.София,ж.к.“Овча купел 2“,бл.15,вх.А,ет.2 , което се установява от НА за покупко-
продажба на недвижим имот № 166 , дело № 8437/1996год. ,по силата на който К. Георгиев
Б. е придобил правото на собственост върху същия.
Видно от Акт за женитба №954/27.07.1961год. , към датата на придобиване на
правото на собственост ,К. Георгиев Б. е бил в граждански брак с ответницата М. Б.
Б.,поради което този имот е придобит в режим на СИО.
Установява се от удостоверение за наследници от 03.10.2023год. ,че след смъртта на
К. Георгиев Б. ,настъпила на 14.06.2015год. ,наследници по закон са М. Б. Б. ,съпруга и Е. К.
Т.,Т. К. Б. и К. К. Б.,низходящи.
Тъй като е безспорно ,че процесния имот е бил в режим на СИО,прекратена със
смъртта на съпруга ,следва ,че към този момент дяловете на ответниците са били : 5/8 ид.
Части за преживялата съпруга и по 1/8 ид. Част за тримата низходящи.
Видно от Удостоверение за наследници от 30.10.2023год.,Т. К. Б. е починала на
23.01.2016год. и нейна наследница по закон е М. М. С.,дъщеря.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
3
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия
след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати
по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна
сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и
една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена,
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-
дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект
№7,в гр.София,ж.к.“Овча купел 2“,бл.15,вх.А,ет.2 ,б.№ 300204.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
4
плащане на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. и в сила
от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределен, извън
обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвяни
изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период
въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на събраните
писмени доказателства по делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за
неосигурендостъп, касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът
приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия период.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
От приетото по делото заключение по техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че отчитането и дяловото
разпределение на топлинна енергия са правилно извършени. Вещото лице дава заключение,
че доставените и разпределени количества топлинна енергия за имота съответстват на
определените цени на топлинна енергия за битови нужди, като общият разход за топлинна
енергия за процесния имот за исковия период е в размер на 1756,17 лв., поради което искът
за заплащане на топлинна енергия е основателен.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
В периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. не са отчитани уредите в имота ,като не е
бил осигурен достъп до имота като са били попълвани документите за главен отчет.В имота
няма монтирани отоплителни тела.
В имота се ползва топла вода . поради липса на отчет ,разходът на топла вода е
изчислен на 2 бр. потребител , при норма от 140 литра на потребител за едно
денонощие,съгласно чл.69,ал.2 от НТ.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 196м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
5
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за сградна
инсталация са в размер на 279,99лв.,ТЕ за отопление на имот – не е начислявана , за ТЕ за
подгряване на топла вода – 1476,18лв. или в общ размер от 1756,17лв.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза
като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащи с нужните специални
познания и опит в областта.
От страна на ответника не е оспорена констатацията на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза ,че не е осигурен достъп за отчет уредите като по делото от
третото лице – помагач са представени и Протоколи за неосигурен достъп от
20.04.2019год.,24.05.2019год. и от 07.06.2020год. и 11.06.2020год.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право.От представените от „Техем Сървисиз „ЕООД писмени доказателства се установява
,на 30.04.2019год. и 05.05.2019год. не е бил осигурен достъп до имота за отчет.Поради тези
обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано
заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени
нормативните правила и методика при определяне на задълженията за отопление за
отчетен период 2018/2019 г.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот има отопляем обем по
проект 196м3 и на база този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация ,която възлиза на сумата от 279,99лв.
6
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за двама обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото
,разходът за топла вода е бил изчислен на 1 брой потребител .Ответникът, като потребител,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет
и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от
това свое право.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период този разход ,съобразно
заключението на вещото лице по СТЕ възлиза на 1476,18лв.
Ищеца е издал ОФ от 31.07.2019год. и ОФ от 31.07.2020год. ,а съгласно справка за
издадени фактури /стр-21/ е видно ,че са издадени общи фактури и изравнителни сметки за
сумата от 1700,10лв.,поради което в случая следва да бъде уважена претенцията на ищеца в
общ размер от 1700,08лв.,която е в по-нисък размер от установената от вещото лице по СТЕ.
Възражението на ответниците ,че следва да бъде съобразена сумата за връщане
,посочена от вещото лице е неоснователно.
Разликата ,посочена като сума за връщане е в резултат от прогнозно начислените
суми /по фактури/ и реално изчислената топлинна енергия за съответния период.
В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям
или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие ,но за да е в полза на потребителя ,той следва
да е заплатил на ищеца прогнозните месечни вноски /по фактури/ ,за което в случая не са
представени доказателства.
Ето защо следва да се приеме ,че исковете ,предявени срещу ответниците за
главница за доставената топлинна енергия,както и мораторна лихва за това задължение и
главница за услугата дялово разпределение са основателни и следва да се уважат в
размерите ,в които са поискани.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда ,30.03.2022год. до окончателното им заплащане.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 5,32лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски производство ,съразмерно с
уважената част от исковете.
Доказани разноски в общ размер от 2105лв. – 100лв. д.т., 1600 лв. – депозит за
7
особен представител, 300лв. – депозит за вещото лице и 5лв. – такса СУ,както и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр.
чл.ЗПП.
Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото
производство в размер 2100 лв.
Ответницата М. Б. Б. следва да заплати 1312,12лв. ,а останалите ответници ,всеки
по 262,43лв.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответната страна,но такива не са доказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. Б.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,ж.к.“Овча купел
2“,бл.15,вх.А,ет.2 ,ап.7 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в
размер на 1 062,55лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, сумата 167,34 лв. , мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата в размер на 15,05 лв. , главницата за услугата дялово
разпределение от м.02.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
1312,12лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. Б. Б. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София
,ж.к.“Овча купел 2“,бл.15,вх.А,ет.2 ,ап.7 ,с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3.33 лв. - мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за
периода 31.03.2019 г. – 21.02.2022г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,ж.к.“Овча купел
2“,бл.15,вх.А,ет.2 ,ап.7 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 сумата в
размер на 212,51 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, сумата от 33,47 лв. , мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата в размер на 3.01 лв. , главницата за услугата дялово
разпределение за м.02.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
262,43лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Е. К. Т., ЕГН : ********** с адрес в гр.София
,ж.к.“Овча купел 2“,бл.15,вх.А,ет.2 ,ап.7 с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 0,67 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. – 21.02.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. С. ,ЕГН 7 **********, с адрес в гр.София ,ж.к.“Овча купел
2“,бл.15,вх.А,ет.2 ,ап.7 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 сумата в
размер на 212,51 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
8
окончателното плащане на сумата, сумата от 33,47 лв. , мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата в размер на 3.01 лв. , главницата за услугата дялово
разпределение за м.02.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
262,43лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. М. С. ,ЕГН 7 ********** , с адрес в гр.София
,ж.к.“Овча купел 2“,бл.15,вх.А,ет.2 ,ап.7 с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 0,67 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. – 21.02.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА К. К. Б.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“
1,бл.87,вх.Б,ет.6,ап.40 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 сумата в
размер на 212,51 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, сумата от 33,47 лв. , мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 21.02.2022 г., сумата в размер на 3.01 лв. , главницата за услугата дялово
разпределение за м.02.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
262,43лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу К. К. Б.,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Младост“ 1,бл.87,вх.Б,ет.6,ап.40 с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,67 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за услуга
дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. – 21.02.2022 г. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като
трето лице-помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9