МОТИВИ: НОХ дело № 799 / 2019 г.
Подсъдимият Х.С.М. ***, е предаден на съд по
обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр.
с ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият М. не се признава за
виновен като обяснява, че действително се е срещнал със С.Ш. на около 1 км. от
селото, когато е отивал да прибира животните си, а тя се е връщала със своите.
При разминаването им С. започнала да му се кара и да го обвинява, че жена му
била подвела нейната дъщеря да ходи с мъж от тяхното село, на което той
отговорил, че семейството му не е виновно за дъщеря й. Разминали се за около 30
секунди, но С. продължавала да вика и след това. Не носил нож, но имал на
кръста си радиостанция, с която поддържал връзка с жена си. Не я бил заплашвал
или обиждал.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подс. Х.М. и св.С.М. Ш. се познавали от дълги години.
Поддържали добри съседски отношения, взаимно си помагали при нужда. Св.С.Ш.
често помагала при отглеждането и прибирането на реколтата от тютюн, отглеждан
от семейство М.. Но през последната година, поради взаимни обвинения за
разпространяване на слухове, касаещи личния и интимния живот на близките им,
отношенията между двете семейства се влошили.
На
04.11.2018г., около 17.00часа, в района на гробищата на с.Ненково, землището на
с.Ненково, общ.Кърджали, подс.Х.С.М. срещнал св.С.Ш.,
която прибирала кравите си и била сама. Подсъдимият отивал да прибере своите
животни, като на кръста си носел радиостанция. При разминаването си двамата си
отправили взаимни обвинения, твърде вероятно и обиди, след което се разминали. Свидетелката
Ш. се прибрала в двора на къщата си, завързала шесте
си крави в обора и се отправила към къщата на св.Ш.С., брат на мъжа й. В двора на къщата й прилошало до припадък. Намиращият
се там по това време св.С., виждайки я в това състояние, се притекъл да й помогне. Видимо трепереща тя
му казала, че Ш. е щял да я заколи, изваждайки нож, поради което С. се обадил
по мобилния си телефон на кмета на населеното място- св.Е.М., който подал
сигнал ЕЕН112 поради това, че в момента не бил в селото.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът
прецени следното:
Първо,
делото е изключително бедно на обективни доказателства, които по несъмнен и
категоричен начин да подкрепят обвинителната теза или защитната такава на
подсъдимия. Извън показанията на кмета на с. Ненково, другите двама свидетели,
които не са очевидци, са в близки отношения с пострадалата /брата на съпруга й/
и подсъдимия /съпругата му/. Предвид на това, че от случилото се е изминала
повече от една година, както и че се касае за малко населено място, където
общественият отзвук се е изкривил във времето, съдът счита, че полагането на
усилия за издирване на нови свидетели няма да допринесе за изясняване на
фактите по делото, което, прочее, е следвало да бъде извършено в хода на
разследването.
Второ,
по делото не са събрани безспорни доказателства в
подкрепа на предявеното на подсъдимия обвинение, респективно, в подкрепа на
твърденията на пострадалата свидетелка, въз основа на които прокурорът е
формирал обвинителната теза. Именно тези твърдения, очертаващи предмета на
обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез
посочените в закона доказателствени средства, при
което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да бъде
доказано по несъмнен и категоричен начин, съгласно изискването на чл. 303 ал.2
от НПК. В конкретния случай, съвкупността от събраните по делото доказателства
не е в състояние да доведе до единствено възможния извод, че Х.М. е осъществил
деянието, за което е предаден на съд. За да достигне до този извод, съдът, след
анализ и преценка на доказателствата, прецени:
По делото
безспорно се установи, че пострадалата Ш. и св. С. са в лоши отношения с подс. М., което поставя под съмнение достоверността на
показанията им, още повече, че същите са твърде нелогични и противоречиви.
Така, св. Ш. заявява пред съда, че на
04.11.2018г. около 17:00ч., след като Х. изкарал нож и я заплашил, че ще я
заколи, тя много се изплашила и побягнала към дома си, където прибрала кравите
в обора и ги завързала. След това отишла в дома на брата на мъжа си- св. Ш.С.,
който по това време се намирал в двора на къщата си. Влизайки в двора на св. Ш.
й прилошало и Ш. я хванал, въвел я в къщата и след като тя му разказала какво
се е случило той се обадил по телефона на полицията. След случая се срещали
всеки ден с Х., но не си говорили. Свидетелят Ш.С. обяснява пред съда, че на
05.11.2018г. около 16:30-17:00ч. бил на двора на къщата си, когато видял в
двора си, на 10-15м. от него, С. да лежи на земята. Била припаднала, изпотена,
трепереща, не можела да говори. Той я вдигнал и я попитал какво се е случило,
на което тя отговорила, че Х. е щял да я заколи. Въвел я в къщата си, откъдето
тя се обадила на кмета на селото. Свидетелят удостоверява, че случката е
станала до гробището на селото, което се намирало зад неговата къща на около
300 м., а къщата на Ш. била на около 50-60 м. от неговата къща. По принцип Х.,
като изкарвал животните, ходил с брадва, но го бил виждал да носи и нож.
Св. Е.М.-***,
удостоверява пред съда, че Ш. му се обадил по телефона и му казал, че Х. е
подгонил С. и я заплашил, като изкарал нож. Заявява, че Х. бил добър човек и не
е създавал проблеми. Не го бил виждал да носи нож, но имал радиостанция, като
всеки ловец. С. не била лоша жена, нямало проблеми с нея. Работела в кметството
като чистачка. Като съседи двамата имали дрязги помежду си, но преди били в много
добри отношения.
От
протокол за оглед на ВД е видно, че кмета на с. Ненково е сигнализирал за
случилото се на РЦ112, като в проведения с оператора разговор е обяснил, че е
получил сигнал от брата на мъжа на пострадалата, според който Х.М. е посегнал с
нож и тръгнал срещу жена с имена С.Ш., която побягнала и се заключила в къщата,
мъжа тръгнал след нея да я гони.
От
гореизложеното е видно, че твърдението на пострадалата, че много се е изплашила,
треперила от страх, прилошало й от заканата на Х., звучи твърде нелогично
поради това, че действията й след случилото се- изминала е около 300 м.,
прибрала е кравите /6 на брой/ в обора, вързала ги, след което е отишла в
къщата на св. Ш.С. /майка й е била в дома й/, където припаднала, по никакъв
начин не потвърждават твърдението й за възбуден основателен страх от
осъществяване на престъплението, което е елемент на обективния състав на
заканата с убииство. Липсват и убедителни
доказателства, че Х.М. се е движил с нож, като в тази връзка съдът взе предвид
показанията на кмета на селото, както и на св. С., описани по- горе. Липсват и
обективни данни за изразните средства, използване от подсъдимия, като
пострадалата използва различни изразни средства, една част от които не могат да
бъдат възприети като закана за убииство.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обвинението по чл. 144 ал.3 от НК не се доказва по
несъмнен и категоричен начин, поради което подсъдимият следва да бъде признат
за невиновен и оправдан.
Водим от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: