Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.
10. 2013г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На двадесет и седми
септември Година 2013
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
и секретар П.Г.
като разгледа докладваното
от съдия Николаева гр. дело N 5056 по описа за 2010 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правни основания чл. 226, ал. 1
от КЗ и чл. 277, ал. 1 от КЗ.
Ищецът С.Х.С. твърди в исковата молба,
че е претърпяла неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 16. 09.
2007г. в около 23. 30 часа, по вина на М.С.И. - водач на автобус на Фирма „Г.”
– „Т.Д.”, с рег. № *********, управляван по линията С. – Варна, като пътник в автобуса,
изразяващи се в претърпяни болки и страдания от настъпилите поради ПТП телесни увреждания:
контузия на мозъка, многобройни контузно – охлузни рани по тялото и крайниците и
счупване на петата на десния крак. Поддържа, че деликвентът М.С.И. е застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, поради което
предявява иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата 60 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от процесния деликт, ведно с лихвата за забава от датата
на деликта до окончателното изплащане. Твърди и че ответникът е застраховател по
застраховка „злополука на пътниците в обществения транспорт”, сключена със собственика
на процесния автобус, действаща към датата на ПТП, поради което при условията на
кумулативно обективно съединяване, предявява иск с правно основание чл. 277, ал.
1 от КЗ за заплащане на сумата 10 000 лв., съставляваща обезщетение по тази застраховка,
ведно със законната лихва от 16. 09. 2007г. до окончателното изплащане. Претендира
сторените съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК.
В двуседмичния срок, визиран в чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът ЗАД „А.” подава писмен отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Поддържа, че не е осъществен фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, тъй като не е налице виновно и противоправно поведение на застрахования
при него водач на автобуса и не са настъпили релевираните телесни увреждания. Твърди,
че процесното ПТП е причинено по изключителната вина на водача на товарен автомобил
- влекач „Р.П.” с рег. № ******** и полуремарке с рег. № ******** – Х.Р. С.,
другият участник в ПТП, а евентуално – че е налице съпричиняване от страна на
двамата водачи на автобуса и товарната композиция, т.н. „независимо
съизвършителство“. По отношение на претенцията с правно основание чл. 277, ал.
1 от КЗ поддържа, че не е налице покрит застрахователен риск, тъй като застраховката
„злополука на пътниците в обществения транспорт” покрива само „смърт вследствие
на злополука” и „трайна загуба на работоспособността”, каквито не са установени
по процесното правоотношение. Претендира сторените съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът
ЗАД „А.” предявява евентуален частичен обратен иск с правно основание чл. 127, ал. 1 вр. с чл. 53
от ЗЗД срещу конституираното с
определение от 10. 05. 2013г. на САС, ТО, 6 състав по частно гр. дело № 1546 от
2013г. трето лице – помагач на страната на ответника - ЕАД „ДЗИ – Общо застраховане”,
в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на водача на товарен автомобил - влекач „Р.П.” с рег. № ******** и полуремарке с
рег. № ******** – Х.Р. С., за заплащане на сумата 5 000 лв., съставляваща част от
половината от дължимото обезщетение по процесната застраховка „Гражданска
отговорност” за неимуществени вреди, възлизащо общо на 60 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 16. 09. 2007г.. Ищецът по обратния иск твърди наличие на
„независимо съизвършителство“ между водачите на автобуса и товарната композиция
с дялове – по 1/2, при която хипотеза платилият цялото дължимо застрахователно
обезщетение застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
има право да репарира частта от платеното от застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на другия съизвършител на процесния деликт, съответстваща на дела
му в съпричиняването.
ЕАД „ДЗИ – Общо застраховане” /трето
лице – помагач и ответник по обратния иск/
депозира отговор на предявения срещу него обратен иск, в който поддържа че
същият е неоснователен, тъй като процесното ПТП е причинено единствено и само поради
виновното противоправно поведение на водача на автобус „Т.Д.”, с рег. № *********.
Евенутално поддържа, че приносът на последния за настъпване на ПТП е по - голям.
Релевира и становище за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от ГПК по изложените от ЗАД „А.” съображения. Претендира сторените
съдебни разноски по обратния иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16. 09. 2007г., на автомагистрала
„Хемус“, в близост до разклона за град К., при условията на „независимо
съизвършителство“ и реализирано виновно противоправно поведение на М.С.И.
- водач на автобус на Фирма „Г.” – „Т.Д.”, с рег. № ********* и на Х.Р. С. – водач на товарен автомобил - влекач
„Р.П.” с рег. № ******** и полуремарке с рег. № ******** е реализирано ПТП, при
което на ищцата като пътник в автобуса са причинени телесни увреждания. Горните
факти се установяват от влязлата в сила присъда по нохд № 215 от 2011г. на
Шуменски окръжен съд и от приетите и неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК писмени
доказателства.
Ищцата в резултат на процесното ПТП, получава
следните телесни увреждания: контузия в областта на главата и счупване на
петната кост на десния крак, които са пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП. Лечебният и възстановителен период приключва за срок от 3
месеца, който е обичайния срок за възстановяване след подобни фрактури, с
поставена гипсова имобилизация за срок от 2 месеца, след свалянето на която е
проведена рехабилитация на дясна глезенна става и ставите на дясно ходило;
болките и страданията през първите 2 месеца са с по - интензивен характер, а
след 3 месец стават „спорадични“ и се явяват най – често при преумора на десния
долен крайник и при промяна на времето. През първите три месеца ищцата има
трайно затруднение при придвижване, поради това, че не трябва да натоварва
увредения крайник и затова през този период се движи с помощта на патерица. Към
момента на приключване на устните състезания счупената дясна петна кост е
зарастнала напълно с малка остатъчна деформация и малко изменение на
„субталарния ъгъл“; след преумора често увредената става отича вечер и на
сутринта отокът изчезва, а за в бъдеще е възможно проявяване на единични болки
при промяна на времето, които бързо ще отзвучават след прием на обезболяващи
средства. Горните факти се установяват от медицинските документи, приложени към
исковата молба, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК и от заключението на
медицинската експертиза на вещото лице Бонъо Б., неоспорено от страните, което
съдът възприема като компетентно изготвено. Други доказателства за
претендираните неимуществени вреди ищцата не е ангажирала, въпреки дадените й
от съда указания на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Водачът на автобус на Фирма „Г.” – „Т.Д.”,
с рег. № ********* е застрахован по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” при ответника, обхващаща временастъпването на процесния деликт. Налице
е и валидна застраховка „злополука на пътниците в обществения транспорт“,
сключена между ответника и собственика на процесния автобус. Тези факти са приети
за безспорни между страните в процеса.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо
наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП са налице
всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, като относно извършването и противоправността на деянието на водача
на процесния автобус и неговата вина са приложими последиците на влязлата в
сила присъда по нохд съгласно чл. 300 от ГПК. Налице е и валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента М.С.И. и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят
- ответник дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от ПТП. Претърпяните неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при
излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г.
на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките
и страданията, по - интензивни през първите два месеца, затрудненията в
придвижването през първите три месеца и ползването на патерица; възрастта на
пострадалата – 58г.; отражението на травматичните увреждания върху физиката на ищцата
и пълното й оздравяване към момента на приключване на устните състезания с малката
остатъчна деформация на увредената пета и възможни спорадични болки при промяна
на времето, възлиза на 20 000 лв.. Други болки и страдания от
процесното непозволено увреждане, извън горепосочените, не се установи от
доказателствата в процеса ищцата да е
понесла. Последната носи тежестта да установи този факт чрез пълно и главно
доказване, но въпреки дадените указания съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, тя не е
ангажирала доказателства за търпяни други, освен физически болки и страдания.
Последните подлежат на доказване с доказателствените средства, визирани в ГПК,
но не могат да бъдат презумирани, както твърди процесуалният представител на
ищцата в пледоарията си по съществото на спора.
Предявеният иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е основателен за сумата 20 000 лв., а за разликата до целия
предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен..
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищцата има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта.
Искът с правно основание чл.
277, ал. 1 от КЗ е неоснователен.
Покрит застрахователен риск по
задължителната застраховка „злополука на пътниците в обществения транспорт“ съгласно
чл. 279, ал. 1 от КЗ е злополука, причинила смърт или трайна загуба на работоспособност
на пътник. Причинените на ищцата телесни увреждания от процесното ПТП са довели
до временна, а не трайна загуба на работоспособността й. Трайната загуба на
работоспособност се установява с нарочен индивидуален административен акт
/решение на експертна лекарска комисия за трайно намалена работоспособност с
посочен процент на това намаление/, какъвто ищцата не е представила по делото,
поради което и тя не би могла да реализира успешно доказване на този
благоприятен за нея факт. Тъй като не е настъпило застрахователно събитие по
процесната застраховка „злополука на пътниците в обществения транспорт“, ищцата
не е субект на твърдяното субективно материално право по чл. 277, ал. 1 от КЗ.
Частичният обратен иск с правно
основание чл. 127, ал. 1 вр. с чл. 53 от ЗЗД, предявен от ответника срещу
третото лице – помагач е неоснователен.
Процесното ПТП е осъществено от двама деликвенти при условията на „независимо
съизвършителство“, които съгласно чл. 53 от ЗЗД отговарят солидарно спрямо увредените
лица, а в отношенията помежду си – съгласно чл. 127 от ЗЗД. Третото лице – помагач
/ответник по обратния иск/ е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
на другия съделиквент Х.Р. С., но спрямо него настоящият ответник не разполага с
регресни права. Регресните права на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
са изчерпателно уредени в нормите на чл. 227 и чл. 274 от КЗ и визират единствено
отношенията застраховател – застрахован. Същевременно солидарна отговорност възниква
по силата на закона или ако е уговорена между страните /чл. 121 от ЗЗД/. В закона
не е визирана солидарна отговорност между застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност” на съделиквентите, нито е уговорена такава, поради което липсва правно
основание третото лице – помагач и ответника /двамата застрахователи по
застраховка „гражданска отговорност“/ да отговарят солидарно за процесния деликт
и в отношенията помежду им да е приложима нормата на чл. 127 от ЗЗД. Нормата на
чл. 213 от КЗ, регламентираща суброгационното право касае имущественото застраховане,
но не и застраховката „Гражданска отговорност”,
поради което е неприложима спрямо ответника. Следователно няма законови
основания за ангажиране отговорността на третото лице – помагач да репарира
част, съответна на частта на съизвършителството на застрахования при него
водач, от платеното от ответника застрахователно обезщетение по процесната
застраховка „Гражданска отговорност“.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2
от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л.Г., осъществявал
безплатно процесуално представителство спрямо ищцата, сумата 528. 57 лв.,
съставляваща хонорар за един адвокат, пропорционално на уважената част от исковете,
като размерът на хонорара за един адвокат съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1 850
лв.. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника сумата 1 321. 43 лв.
- съдебно
– деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете, като
сторените от ответника разноски са на стойност 1850лв. и съставляват
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора по обратния иск
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на третото лице – помагач сумата
440 лв. – съдебно – деловодни разноски, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 585. 71 лв., съставляваща държавна такса и възнаграждение за вещо
лице по уважената част от исковете.
На основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „А.”, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „С.К.“ № *,
да заплати на С.Х.С.,***, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „Л. *“, бл. ***, ет. *, ап. * – адв. Л. Г., сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди на 16. 09. 2007г. от водача на автобус „Т.Д.”с рег. № *********,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва, считано от 16. 09. 2007г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за разликата до целия предявен размер от 60 000
лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Х.С., ЕГН: **********, срещу ЗАД „А.”, ЕИК: **************, иск с правно основание чл. 277, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 10 000 лв., съставляваща обезщетение
по застраховка „злополука на пътниците в обществения транспорт“ за
горепосочения автобус, ведно със законната лихва от 16. 09. 2007г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЗАД „А.”, ЕИК: *************,
срещу ЕАД „ДЗИ – О. З.”, ЕИК:
*************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. Б.“ №
*, частичен обратен иск с правно основание
чл. 127, ал. 1 вр. с чл. 53 от ЗЗД, за заплащане на сумата 5 000 лв., съставляваща част от половината от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди по горепосочената застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва, считано от 16. 09. 2007г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК: *********, да
заплати на адв. Л.Г.Г.,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.
2 от ЗА, сумата 528. 57 лв..
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН: **********, да
заплати на ЗАД „А.”, ЕИК: *********, сумата
1 321. 43 лв. – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК: *********,
да заплати на ЕАД „ДЗИ – О. З.”,
ЕИК: *********, сумата 440 лв. –
съдебно – деловодни разноски по обратния иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.”, ЕИК: *********, да заплати по сметка на СГС сумата 585. 71 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на
третото лице – помагач на страната на ответника - ЕАД „ДЗИ – О. З.”, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: