ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа гр. д. № 16344 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Иванка
Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463, ал.1 ГПК вр. с
чл.278 ГПК.
Постъпила е жалба от Н.Й.Н. срещу разпределение,
предявено на 24.10.2109 г. по изп. д. № 20198380402639 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ. Излага съображения, че обжалваното разпределение е
извършено незаконосъобразно, тъй като ЧСИ М.Б. не е съобразил обстоятелството,
че по отношение на недвижимия имот, който е обект на проведената в периода
03.09.2019 г. – 03.10.2019 г. публична продан, има признато право на задържане,
което от своя страна му дава привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД. Твърди, че
СГС му е издал изпълнителен лист по търг. д. № 1777/2019 г. за вземане срещу „Х.К.Р“
ООД за сумата от 173 380 лв. – стойност на извършени от него подобрения
върху имота, собственост на ответното дружество и предмет на публичната продан,
както и сумата от 52 786, 88 лв. – лихва за забава за периода 14.05.2016
г. – 14.05.2019 г. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на решение на
Софийски арбитражен съд при Асоциацията
за вътрешен и международен арбитраж в Република България, които е представил в
изпълнителното дело. Твърди, че е имал наемно правоотношение с длъжника в
изпълнителното производство. На 25.04.2019 г. е получил покана за прекратяване
на договора за наем и е определен 1-месечен срок за освобождаване на имота. Не
е сторил това, тъй като длъжникът не му е платил направените подобрения. Счита,
че неправилно в обжалваното разпределение т. ІІІ ЧСИ М.Б. е постановил вземането
на взискателя „Банка Пиреос“ АД, в качеството му на ипотекарен кредитор,
обезпечен с първа по ред ипотека, да се удовлетвори, като се разпредели сумата
от 260 320, 50 лв. В т.ІV от разпределението ЧСИ М.Б. е постановил, че не
признава предявените от него вземания за извършени върху имота, предмет на
публичната продан, подобрения, по отношение на които има признато право на
задържане. Счита, че в нарушение на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД ЧСИ М.Б. е
разпределил на взискателя сумата от публичната продан на имота, без да съобрази
обстоятелството, че има вземане, което му дава качеството привилегирован
кредитор с право на задържане за стойността на разноските за извършените
подобрения, съгласно представеното арбитражно решение. Съгласно ТР № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. кредиторът с о – предна привилегия получава удовлетворение
преди кредиторите със следващата по ред привилегия, макар да се е присъединил
по – късно във времето. Моли съда да отмени обжалваното разпределение, като
постанови да бъде удовлетворен, в качеството му на взискател – привилегирован
кредитор с правно на задържане по реда на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, веднага след
удовлетворяването за разноските по изпълнителното дело по реда на чл.136, ал.1,
т.1 ЗЗД и разноските по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, като му присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпила възражение от взискателя
„Б.П.Б.“ АД (понастоящем „Ю.Б.“ АД), с което оспорва жалбата. Счита, че
обжалваното постановление е законосъобразно. Привилегията по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД се отнася само за подобренията в недвижим имот, които са извършени от
добросъвестен владелец по смисъла на чл.72, ал.3 ЗС. С такова право не
разполага държателят, който може да упражни право на задържане, но само за
подобрения, които е извършил върху движима вещ, на основание чл.91, ал.4 вр.
ал.1 ЗЗД. Тъй като жалбоподателят не е добросъвестен владелец на недвижимия
имот, същият има качеството на хирографарен кредитор и не може спрямо него да
намери приложение чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД. Представеното от жалбоподателя
арбитражно решение не е постановено по предявен ревандикационен иск и няма
признато право на задържане върху имота на владелеца. С оглед на това счита, че
не е налице съдебно признато право на задържане по чл.72, ал.3 ЗЗД. Моли съда
да остави жалбата без уважение, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.437, ал.2 ГПК не са постъпили възражения
от присъединените взискатели“С.“ ЕООД, НАП, СО, както и от длъжниците М.М.С.и С.К.К..
ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че депозираната жалба е неоснователна. Счита,
че регламентираната в нормата на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД привилегия се отнася
само за добросъвестния владелец по чл.72, ал.2 ЗЗД, а не за всеки подобрител.
Жалбоподателят е държател на имота, а не негов владелец, поради което има
качеството хирографарен кредитор по отношение направените в имота подобрения.
Също така като защитно средство правото на задържане може да бъде предявено
само от ответник по иск, с който се претендира отнемане на владението му върху
имота, върху който е извършил подобрения. Когато целта на процеса не е отнемане
на това владение, възражението за право на задържане е недопустимо. Ако правото
на задържане не бъде признато съдебно, упражняването му не може да доведе до
привилегированост на вземането. При конкуренция на права в изпълнителното
производство във връзка с предпочтителното удовлетворяване на кредиторите с
признати привилегии по чл.136 ЗЗД взискателят, който претендира вземане за
подобрения не може за противопостави тези свои права на ипотекарния кредитор,
тъй като не съществува спор за правото на собственост върху имот, срещу който е
насочено изпълнението. В случая взискателят има вземане за извършени СМР в
имота по договор за наем, сключен с длъжника в изпълнителното производство.
След като целта на арбитражния процес не е отнемането на владението от
длъжника, то възражението за право на задържане е недопустимо, защото не сме
изправен пред съдебно признато право на задържане относно вземания за разноски
за запазване и подобрение на задържания имот.
В срока за произнасяне съдът констатира, че въз основа
на жалбата на присъединения взискател Н.Й.Н. срещу предявеното на 24.10.2019 г.
разпределение по изпълнително дело № 20198380402639 по описа на ЧСИ М.Б.,
първоначално е образувано ч. гр. д. № 15274/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ
състав. Съдебният състав е приел, че производството по делото е преждевременно
образувано и като такова същото е прекратено, като жалбата е върната на ЧСИ М.Б.
за връчване на препис от същата на присъединените взискатели НАП и СО. След
изпълнение указанията на съда жалбата на взискателя и изпълнителното дело са
изпратени на СГС за произнасяне.
Със заповед №
244/08.02.2011 г. на Зам. Председател на СГС е наредено при прекратяване и
изпращане на граждански дела за администриране на друг съд, след връщането им
същите да се образуват под нов номер и да се разглеждат от съдията – докладчик, постановил
прекратяването им.
Също така в нормата
на чл.80, ал.9 ПАС е регламентирано, че при повторно постъпване в съда на
въззивни жалби по граждански, търговски и наказателни дела, по които
производството по делото е било прекратено и делото върнато на
първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване,
изменение в частта за разноските на решението или отстраняване на нередовности
и за администриране на жалбата, делото се образува под нов номер и се разпределя
на първоначалния съдия-докладчик.
При тези
обстоятелства, в изпълнение на горепосочената заповед и на основание чл80, ал.9
ПАС, производството пред настоящия съдебен състав следва да се прекрати
и делото следва да се докладва на Председателя на СГС, с оглед образуването му
под нов номер за разглеждане от съдията – докладчик, постановил прекратяването.
Воден от
гореизложеното, на основание заповед № 244/08.02.2011 г. на Зам. Председателя
на СГС и чл.80, ал.9 ПАС, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16344/2019 г., по описа на СГС, ГО, пред ІІ Е въззивен състав.
ДА СЕ ДОКЛАДВА жалба вх. № 60289/25.10.2019 г., на Председателя на СГС, с оглед евентуалното разпределяне
на делото на първоначалния съдия - докладчик.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.